Р Е Ш Е Н И Е
Номер 23/22.02. Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд Наказателно
отделение
На десети януари Година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова
ЧЛЕНОВЕ:
Павлина Димитрова
Ангелина Лазарова
Секретар Соня Дичева
Прокурор Пламен Костадинов
като разгледа докладваното от съдия
Лазарова
ВНОХД № 438 по описа на съда за 2018
г.,
за да се произнесе взе предвид:
Предмет на
въззивна проверка е присъда № 26 по НОХД № 352/2018г. на Окръжен съд гр. Шумен,
постановена на 07.11.2018г., с която подсъдимият М.Х.М. бил признат за виновен
за извършено престъпление по чл. 115 вр. чл. 18 ал. 1 от НК, за което му било
наложено наказание лишаване от свобода за срок тринадесет години и шест месеца
и с приложението на чл. 58 А ал. 1 от НК било постановено за изтърпяване
наказание лишаване от свобода за срок девет години, при първоначален строг
режим. Приспаднато било времето, през което спрямо подсъдимия било постановено
предварително задържане и взета мярка за неотклонение “Задържане под стража”.
Съдът се разпоредил с веществените доказателства по делото. На подс. М. били
възложени направените по делото разноски.
Производството
е образувано по жалба на подсъдимия, чрез служебния защитник – адв. К. Д., в
която счита наложеното наказание за завишено и явно несправедливо. Защитникът
намира, че към индивидуализацията на наказанието е подходено формално, като не
са отчетени многобройните смекчаващи обстоятелства – чисто съдебно минало;
добри характеристични данни; няма негативни личностни данни; възрастта;
обстоятелството, че се касае за опит към престъпление и че пострадалият се е
възстановил за сравнително кратко време; съдействие от началото на досъдебното
производство, като обясненията му са допринесли за изясняване на правно
релевантните факти; признаването на описаните в обвинителния акт фактически
положения и цялостно процесуално поведение, което е дало възможност за
разглеждане на производството по реда на чл. 371 т. 2 от НПК; касае се за
спонтанен личен конфликт с пострадалия – негов брат, като употребата на алкохол
(правилно отчетена като отегчаващо обстоятелство) е допринесла и за по-тежкия престъпния
резултат, като подсъдимият никога не е целял смъртта на брат си. Моли присъдата
да бъде изменена, като наказанието бъде определено под законовия минимум по чл.
58 а ал. 4 и чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, както и да се постанови изтърпяване на
наказанието при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.
В с.з. защитникът поддържа жалбата, добавя като аргумент влошеното здравословно
състояние на подсъдимия, позовава се на националната статистика за
продължителност на живота и изразява съмненията на подс. М., че ще доживее да
излезе на свобода.
В с.з. пред
въззивната инстанция представителят на прокуратурата счита, че жалбата е
неоснователна. Намира, че смекчаващите отговорността обстоятелства са били
отчетени и съдът е приел, че те са в превес. Недовършеността на деянието е по
независещи от волята на подсъдимия причини. Наказанието е под средния размер и
е законосъобразно, справедливо и би изпълнило целите на генералната и лична
превенции. Моли присъдата да бъде потвърдена.
В последната
си дума подс. М. моли присъдата му да бъде намалена.
Настоящият състав на въззивната
инстанция след пълна и задълбочена проверка на възраженията и доказателствата
по делото счита следното:
І. От
фактическа страна.
Производството
пред първоинстанционния съд протекло по реда
на глава XXVII от НПК като след депозираното от подсъдимия М. заявление, че
признава фактите и обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тях, съдът
установил наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното производство
доказателства, подкрепящи признатите факти.
В изпълнение
на правомощията си и с оглед задължителните указания по Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2008 г.,
ОСНК по т. 8 – „При
проверката на първоинстанционна присъда, постановена след надлежно проведено по
чл. 372, ал. 4 и чл. 373, ал. 2 и 3 НПК съдебно следствие, е недопустимо възивният съд да реши делото на
основата на фактическа обстановка, различна от изложената в обстоятелствената
част на обвинителния акт.”, съставът на въззивната инстанция прие за установени
следните факти и обстоятелства:
Подс. М. имал брат – пострадалият Р.М., който излязъл от затвора малко
преди 21.02.2018 г. Тъй като М.нямал къде да живее, отишъл при брат си – подс. М.,
който живеел сам в едностайна къща, находяща се в гр. Шумен на ул. „Искър“ №
20. Двамата се прехранвали със събиране и предаване на вторични суровини.
На 21.02.2018 г. подс. М. и пострадалият – свид. Р.М. отново отишли да
събират старо желязо. След това предали събраното от тях на пункт за изкупуване
на метали в гр. Шумен, като подс. М. се прибрал в домът си, а М.отишъл до магазина
и купил бутилка вино от 2 литра. Около 18.00 ч. той се върнал в дома на подс. М..
С него бил и свидетелят Й.Т.А.. Тримата започнали да се черпят с вино.
Подсъдимият изпил три чаши вино от по 200 – 250 мл. всяка. Пострадалият М.стоял на леглото
в дясно от входната врата след което се съблякъл по бельо и легнал на леглото в
ляво. Свид. А. седял на стол, който се намирал в ляво от входната врата. Около
19 ч. – 19.30 ч. между подс. М. и пострадалия Р.М. възникнал скандал.
Подсъдимият казал на М., че не желаел той да живее в дома му, както и че не искал да
води в тях клошари като Й.А.. Свид. Р.М. се ядосал на това и напсувал
подсъдимия на майка. Тогава подс. М. станал и взел подпряна до него на леглото брадва.
С дървената част на брадвата нанесъл
удар М.по дясната ръка и също го напсувал на майка. Пострадалият М.стоейки на
леглото казал на подсъдимия да не му размахва брадвата. След тези думи на
пострадалия, подс. М. замахнал с брадвата, която държал в ръцете си и нанесъл
два силни удара с острата част на брадвата по главата на Р.М.. В същото време
крещял, че щял му отреже главата и щял го убие. Пострадалият М.се изправил от
леглото и се опитал да се предпази с ръце, но вследствие на
нанесените удари с брадвата той паднал на земята в близост до входната вратата
на къщата. Като видял действията на подс. М., свид. Й.А. му извикал да спре.
Подсъдимият му отговорил да мълчал, че да не го почнел и него. След това подс. М.
излязъл с брадвата от къщата, като казал на А. да не казва на никого нищо. Свид.
А. също излязъл навън и отишъл до намиращия се в съседство жилищен блок. Там
той видял свид. Х.Х.О.и му казал за случилото се. Свид. Х.А.казал за това на
жена си – свид. А.М.М., която е сестра на М. и М.. Последната, заедно с други
близки, веднага отишла до къщата на подс. М., където видяла, че на пода лежи
брат й Р.М.. Последният бил закаран с автомобил в МБАЛ – гр. Шумен, от свид. Х.А.М.,
където му била оказана спешна медицинска помощ.
Вървейки по улицата подс. М. срещнал свид. Н.Ю.на когото казал, че ще убие брат си
Румен. След това подс. М. отишъл до къщата на другия си брат – свид. К.М. Х.,
която се намира на ул. „Пловдив“ № 11 в гр. Шумен.
Поискал от свид. Х. цигара, но последният го изгонил, тъй като М. лъхал на алкохол. Подс. М.
след отказа на Х. се прибрал в дома си с брадвата със себе си, където бил
намерен от пристигналите на място полицейски служители от РУ – гр. Шумен.
От заключението на СМЕ по писмени данни № 113/2018 г. на в. л. д-р Владов
се установява, че пострадалият Р.М.М.е получил следните травматични увреждания: две посечни
рани в областта на черепния свод – дясната теменна и в челната област на
главата; Многофрагментни импресионни фактура на челната кост и на теменните
кости двустранно; Счупване на предната
стена фронталния синус; Кръв в синуса и в и етмоидалните клетки; Остър хематом
под твърдата мозъчна обвивка вляво челно-теменно (субдурален); Субарахноидален
кръвоизлив челно теменно двустранно и в браздата между полукълбата; Въздушна
колекция в областта на черепната основа челно и в браздите челно-теменно; Тежка
дифузна травма на мозъка. Така описаните травматични увреждания според
заключението следва да бъдат преценени по медикобиологичния признак постоянно
общо разстройство на здравето, опасно за живота. Същите са получени от два
отделни удара с острата част на брадвата. Ударите са били нанесени с голяма
сила, достатъчна да разсече черепните кости (многофрагментно) и да причини
тежка дифузна травма на мозъка. Без своевременно оказване на квалифицирана и
високоспециализирана медицинска помощ, смъртта на пострадалия би настъпила
неминуемо и за кратко време, което обуславя и определената медикобиологична
квалификация на телесните увреждания.
От заключението на СМЕ веществени доказателства № 24/05.04.2018 г. се
установява, че кръвногруповата принадлежност на пострадалия Р.М.М. е А /бета/, видно от фиш за имунохематологично изследване. Вещото лице
заключава, че откритата човешка кръв по предоставените за изследване обекти –
суха засъхнала материя, червеникава на цвят, иззета от балатум на пода в
стаята, съвпада по кръвногрупова принадлежност с кръвната група на пострадалия Р.М.М.и
може да произхожда от него. Откритата човешка кръв по иззетата брадва с дървен
сап и черно мъжко шушляково яке, с което е бил облечен обвиняемият, също би
могла да произхожда от Р.М.М., тъй като в нея се доказва „А“ аглутиноген, който
се съдържа в кръвта на лицата от кръвна група А /бета/.
От заключението на СПЕ за освидетелстване на подс. М. се установява, че
същия не страда от умствена недоразвитост или психично заболяване и не се води
на диспансерен учет в специализирано психиатрично заведение. Към момента на
деянието той се е намирал в обикновено алкохолно опиване от средна степен, в
неговата възбудно-агресивна разновидност, което не представлява разстройство на
съзнанието по смисъла на чл.33 от НК. Подсъдимият е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. По време на деянието М.
не е бил в състояние на „физиологичен афект“, като не са налице емоционални или
други аргументи за потвърждаване на състояние „уплаха и смущение“. Като
обстоятелства, улеснили го в извършване на деянието експертизата отчита личностовите особености, промяната на
реактивността в алкохолното опиване и културалните особености на ситуацията.
Подс. М. е със запазени годности за участие във фазите на наказателния процес и
да изтърпява наказание.
От заключението на СПЕ за освидетелстване на пострадалия Р.М.М.се
установява, че е бил със запазени годности да възприема факти и обстоятелства
свързани със случилото се и да ги запаметява. Към настоящия момент М.би могъл
да възпроизвежда факти и обстоятелства свързани с него, хронологично, логично и
сравнително подробно. Не са налице данни за душевно заболяване (психоза), няма
данни да е настаняван за лечение в психиатрично заведение. При пострадалия М.са изпълнени критериите за „Постравмена
церебрастения“ – психично разстройство в широк смисъл, настъпило вследствие
претърпяната при деянието ЧМТ. Това е най-леката последица от прекараната
мозъчна травма и по принцип е с добра прогноза при адекватно лечение и хигиенен
режим. При постравмената церебрастения липсват разстройства на съзнанието,
психотична продукция или оглупяване, поради което у Р.М. са съхранени базисните
психични годности и той би могъл да участва като свидетел в наказателния
процес.
От справката за съдимост на подс. М.
се установява, че с присъда по НОХД № 260/1989 г. на Варненски военен съд, в
законна сила на 22.08.1989 г. подс. М. е признат за виновен за престъпление по
чл. 195 от НК и му е наложено наказание 1 г. и 3 м. лишаване от свобода, чието
изтърпяване е отложено за изпитателен срок от 4 г.
Изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд приел след анализ на гласните, писмени, веществени доказателства и заключенията на изготвените на досъдебното производство експертизи, подкрепящи признанията на подс. М.
в процедурата по чл. 371 т. 2 от НПК. Съдът в мотивите си е отделил внимание на
обвързаността и последователността на съвкупността от доказателства, събрани в
хода на досъдебното производство в съответствие с изискванията на закона.
Посочил е и че кредитира обясненията на подс. М., интерпретирани сред приетите
от прокурора факти по обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на
въззивната проверка не се навеждат възражения, а и не бяха констатирани
нарушения в избора и провеждането на процедурата по изслушване на изявлението
на подс. М., установяване на подкрепата на самопризнанието от събраните
доказателства и осъществяване на правомощията на съда по чл. 372 ал. 4 от НПК.
С оглед
константната съдебна практика, при правилно проведеното съкратено съдебно
следствие по чл. 371 т. 2 от НПК, въззивната инстанция е обвързана с признатите
от подс. М. факти по обстоятелствената част на обвинителния акт. Формата и
съдържанието на приобщените от първоинстанционния съд доказателства позволяват
пълноценно изясняване на фактическата основа с постигане на категорични отговори
по значимите правни положения.
ІІ. От
правна страна.
С присъдата
подс. М. бил признат за виновен в
това че в това, че на
21.02.2018г. в гр. Шумен направил опит умишлено да умъртви Р.М.М., като
деянието е било довършено, но не са настъпили предвидените в закона и искани от
дееца общественоопасни последици на това престъпление, по независещи от него
причини. Описаното поведение съдът оценил като осъществяващо обективните
и субективни признаци на състава на престъпление по чл.115 вр. чл.18 ал.1 от НК,
като е изложил своите съображения.
Съдът е
приел, че с нанасянето на два силни удара с острата част на брадата по главата
на пострадалия, деянието съставлява довършен опит за убийство, извършено е
виновно, при пряк, внезапно възникнал, умисъл на вината.
Доколкото пред
настоящата инстанция служебният защитник на подс. М. заявява, че той не е целял
никога да причини смъртта на брат си, че пострадалият също е употребил алкохол,
влязъл в пререкание и е употребил псувни, съставът счете за необходимо да
подчертае следното:
Правната
страна на деянието, формата на вината и съответно приложимият материален закон
се основават върху внимателно комплексно обсъждане на всички факти и
обстоятелства, индивидуализиращи извършеното - от предшестващото поведение на
виновния и пострадалия, техните отношения, характера и интензитета на
съставомерната дейност, насоката, мястото и силата на упражнено въздействие,
използваното средство и конкретен способ, до последиците от него.
Доказателствените източници по настоящото дело, разгледани в тяхната
последователност, логическа обвързаност и разнородна правна природа, позволяват
несъмнени изводи по наведените възражения.
В конкретния
казус не са налице фактически положения за прилагане на материален закон,
съдържащ оценка на поведението на подс. М. като състояние на силно
раздразнение, предизвикано от пострадалия негов брат с насилие, тежка обида,
клевета или друго противозаконно действие, съответно изцяло извън обсъждане са
нормите по чл. 118 от НК. На ругателния израз на пострадалия, подсъдимият е
отговорил с друг такъв, преминавайки от словесна към физическа агресия. Не е
установено поведение на пострадалия, което да постави подсъдимия в състояние на
неизбежна отбрана, респ. да подлежи на оценка състав по чл. 119 от НК – нож не
е имало в ръката на пострадалия, нямало е дори реплика за такъв, М.е бил по
бельо, полегнал на легло – отсъства индикация за начало на каквото и да е
нападение от него спрямо подсъдимия. Чрез заключението на СПЕ е установено отсъствието
на състояние на афект, уплаха и смущение, напротив, към момента на
вземането на брадвата, удрянето на пострадалия - първо по ръката с дървената й
част, а след това и по главата – два пъти с острата метална част, подс. М. се е намирал в обикновено алкохолно
опиване от средна степен, в неговата възбудно-агресивна разновидност, което не
представлява разстройство на съзнанието по смисъла на чл.33 от НК. Подсъдимият
е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, бил е повлиян от алкохола, в комбинация с личностните му
характеристики.
Твърдението
на защитата, че подсъдимият никога не е целял смъртта на брат си, е изолирано
от обективните доказателства за конкретните му
проявления. В мотивите към разглежданата присъда е отделено необходимото
внимание на механизма, средството, мястото и естеството на причинените
увреждания – водещи ориентири в съдебната практика при изясняване на
субективната страна – в частност формата на вината. Правилни са съображенията,
че подсъдимият е използвал оръдие на престъплението, годно да причини смърт,
като е упражнил голяма по степен сила, позволила разсичането и натрошаването на
черепа на пострадалия. От значение е разликата между първия удар – в областта
на ръката на пострадалия с дървената част на брадвата, и промяната в позицията
и насоката на оръдието при последвалите два – с острата част, в главата. Съзнателното
завъртане на брадвата, насочването на острието и нанасянето на два силни удара в
област, където са съсредоточени жизненоважни органи, разкрива целта и волята на
подс. М. да я постигне. Използваното оръжие, локализацията на ударите,
придружаващите изявления „че ще му отреже главата и ще го убие“, категорично и
несъмнено демонстрират формираната в съзнанието на подсъдимия субективна
представа за целените и преследвани последици. Отправянето на заканителни
реплики, съдържащи декларация за готовност да бъде извършено убийство
съставлява словесно формулиране на взетото решение.
Изложеното
изключва наличието на каквато и да е алтернатива в представите и волята на
подсъдимия за различни по вид общественоопасни последици. Неубедително е да се
счита, че подсъдимият не е целял настъпването на „по-тежкия резултат“, защото
подс. М. е целял един-единствен резултат. В случая няма фактическо основание за
изводи, че умисълът на дееца е с неконкретизирано съдържание, с неопределеност
или алтернативност на представите, като се предвижда най-общо настъпването на
два или повече резултати и иска или допуска настъпването на който и да е от
тях, като това ангажира отговорността му по по-тежкото престъпление. /каквито
хипотези са разгледани по ППВС 28/57г., изм. и доп. с ППВС № 7/87, Решение №
109 от 10.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 624/2008 г., II н. о., НК, Решение №
157/15.04.2014г. на ВКС, ІІ н.о. и др./. Заявявайки, че ще отреже главата на
брат си и че ще го убие, държейки брадвата и нанасяйки две поредни силни удара
с острието й в главата му, подс. М. е действал с класически пряк умисъл и е
искал да го умъртви. Обстоятелството, че деецът не е нанесъл повече удари ШОС е
интерпретирал, като обосновано от това, че и отправените са били достатъчни, за
да предизвикат умъртвяване, съобразно заключението на съдебно медицинската
експертиза. За подсъдимия резултатът е бил постигнат – тялото на пострадалия на
пода, облян в кръв, с разцепена глава, недвусмислено възприето от подс. М.,
който е излязъл с брадвата и казал на свид. А. да не казва на никого нищо.
Бързата
реакция на роднините и оказаната навреме неотложна висококвалифицирана
медицинска помощ са предотвратили настъпването на смъртта на пострадалия. Постоянното
разстройство на здравето, опасно за живота е било факт, който без медицинска
намеса, е щял да доведе до смъртта на пострадалия. Състоянието му е било
изключително тежко, но общественоопасните последици не са настъпили по причини,
отстоящи извън волята на подсъдимия. Правилна е оценката на първоинстанционния
съд за наличие на довършен опит за убийство на пострадалия.
След
преценката на становищата на страните съставът не установи други възражения от
правна страна. Внимателният подход към правната оценка на извършеното установи,
че постановената присъда е правилна в частта на взетите решения по съществото
на обвинението.
ІІІ.
По отношение на наложеното наказание.
В
основното искане по въззивната жалба и в последната дума пред въззивната
инстанция, подс. М. моли за намаляване на присъдата. Защитникът намира, че са
налице множество смекчаващи отговорността обстоятелства, при отчитането на
които наказанието следва да бъде определено под законовия минимум. Прокурорът
оценява наложеното наказание като справедливо.
Мотивите на разглежданата присъдата в тази част следва да
постигат съответствие с принципите на законоустановеност и индивидуализация.
Изследвана и оценена от ШОС като висока е степента на обществена опасност на
деянието, а на подсъдимия – като невисока. Откроени са смекчаващи обстоятелства
– чисто съдебно минало, самопризнания в досъдебното производство, изразено
съжаление за стореното в съдебно заседание и липсата на други противообществени
прояви; както и отегчаващо обстоятелство – употребата на алкохол, която е
улеснила дееца при осъществяване на деянието.
Коментираните
от първоинстанционния съд, наведените от защитника и изводимите от
доказателствата по делото обстоятелства от значение при определяне на
наказателната отговорност, съставът на настоящата инстанция обсъди както
следва:
Липсата
на други противообществени прояви на подсъдимия не следва да се интерпретира
като обстоятелство, влияещо на наказателната отговорност. Правомерното
поведение на всеки български гражданин е очаквано и дължимо по чл. 58 ал. 1 от Конституцията на Р България и гарантира общия правов ред. Изпълнението на това
задължение не може да води до смекчаване на наказанието за разглежданото
престъпление. Независимо от този аргумент, по делото е приложена и официална
справка, разколебаваща извода за въздържането на подсъдимия от други
престъпления след настъпилата реабилитация, според която на подс. М. е бил
съставен акт във връзка с деяние по чл. 194 ал. 1 от НК през 2003г., а през
2004г. е бил проверен с оглед престъпление по чл. 216 от НК, за което е водено
дознание.
ШОС
е разгледал и обосновано отхвърлил становището на защитника, че
обстоятелството, че се касае за опит, следва да се цени като смекчаващо
обстоятелство. Касае се за довършен опит, като подсъдимият е осъществил всички
действия, годни да доведат до целените от него последици, но в резултат на
фактори, отстоящи от неговите лични подбуди и решения, те не са настъпили. Степента
на осъщественост на намерението и причините, поради които е останало
недовършено са отправна точка при определяне на наказанието по чл. 18 ал. 2 от НК и в случая не предполагат по-благоприятно ангажиране на отговорността на
подс. М.. След словесното формулиране на решението си и физическото му
осъществяване, с никакви последващи действия подсъдимият не е допринесъл към
осуетяване на престъпния резултат, оказване на помощ и др. Не са налице
основания за факултативното самостоятелно прилагане и на правилото по чл. 58 б.
„а“ от НК, също налагащо съобразяване на обстоятелствата по чл. 18 ал. 2 от НК.
Следва
да се посочи, че при съпоставка с други престъпления от този вид и със сходна
довършеност, проявата на подс. М. разкрива подчертан интензитет. Според
защитника, поведението на пострадалия, употребил алкохол, отправил обидни
псувни към подсъдимия, влияе на наказанието, което следва да бъде определено.
Видно е обаче, че обичайното раздразнение на подсъдимия е прераснало в решение
за отнемане на човешки живот, още повече живота на собствения му по-малък от
него брат. По пострадалия са били нанесени и други, различни от съставомерните
удари, разкриващо една сериозна агресия, пренебрегване на моралните норми във
висша степен. С оглед на изложеното и съставът не намери, че поведението на
пострадалия има значение на факт, смекчаващ отговорността на подсъдимия.
Действително,
първоинстанционният съд се е затруднил да определи възрастта на подс. М.. В
резултат на аритметична грешка е приел, че възрастта е 63години и е градил неточни
изводи на тази основа. Възрастта на подс. М. всъщност е 68 години (към момента
на деянието), поставяща го в различна социална група, определяща и установеното
при него по време на предварителното задържане влошаване на здравословното
състояние. Видно е обаче, че физическите личностни ресурси на личността на
подс. М. са запазени – ярко откроено в обективната значителна сила на ударите,
причинили тежкото счупване на черепа на пострадалия, поради което и възрастта
на подсъдимия не би могла да повлияе решително върху съответстващото на
извършеното наказание. Статистиката за продължителността на живота в България
не е ориентир при индивидуализация на наказанията.
Приносът
на подсъдимия за разкриване на обективната истина, чрез обясненията му в хода
на досъдебното производство, е отчетен от съда като смекчаващо обстоятелство, в
съответствие и с указанията по ТР 1/2009г. на ОСНК, т. 7. Такава оценка, с
оглед константната съдебна практика, следва да се даде и на изразеното чистосърдечно
съжаление за извършеното. С оглед настъпилата реабилитация е налице и
неосъждано лице.
От
друга страна, първоинстанционният съд е констатирал, че употребата на алкохол
следва да отегчи отговорността на подсъдимия. Не е отчел обаче като обстоятелство,
отегчаващо отговорността на подс. М., последиците за здравето на пострадалия.
За разлика от становището на защитника, че свид. М.бързо и напълно се е
възстановил, експертът по делото установява, че при пострадалия М.са изпълнени критериите за „Постравмена
церебрастения“ – психично разстройство в широк смисъл, настъпило вследствие
претърпяната при деянието ЧМТ. Тази последица от прекараната мозъчна травма има
по принцип добра прогноза, но се нуждае от допълнително адекватно лечение и
хигиенен режим. Следователно, независимо, че пострадалият е бил изписан с
подобрение в резултат на проведеното оперативно и медикаментозно лечение,
здравето му трайно е повлияно от преживяното, като симптомите на психичното
разстройство в широк смисъл, са били придружени и с оплаквания за физическо
неразположение – главоболие, лесна уморяемост, непоносимост към силни
дразнители, раздразнителност и др.
С
оглед на изложените отегчаващи и смекчаващи обстоятелства не се установяват
множество или изключителни по характера си смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да доведат до извод за прилагане на чл. 58 А ал. 4 от НК.
Преценката
за параметрите на отговорността на подс. М. е правилна по своя краен извод.
Техниката на определяне на наказанието не се позовава на математически понятия
в отмерването на санкция - справедливо отражение на извършеното. Водещи
ориентири са обстоятелствата по чл. 54 от НК, гаранциите за постигане на целите
по чл. 36 от НК и задължителното прилагане на чл. 58 А ал. 1 от НК. С оглед на
фактите по настоящото производство и законовите изисквания, определеното от
първоинстанционния съд наказание от 13 години и 6 месеца, под средния размер на
предвиденото, се явява справедливо. С приложението на чл. 58 А ал. 1 от НК и
налагането на наказание лишаване от свобода за срок от девет години е
постигнато стабилно съответствие между значимите законови положения и
очакваните цели на превенцията. Личността на подс. М. разкрива характеристики,
налагащи продължително и убедително въздействие по посока на промяна –
първосигналност, примитивизъм, неглижиране на социално приемливите норми на
поведение и др., отчетени от СПЕ. Отговорността на съда да прецени
потребностите на личността от поправяне и превъзпитаване, условията на
функционирането й, потенциалните рискове, които носи, в случая предопределя
изолирането на подс. М. от обществото в рамките на период, гарантиращ
настъпването и утвърждаването на положителни промени в нагласите и ценностната
система. Наказанието постига и необходимото въздействие спрямо обществото в
широк кръг, тъй като е в размер, съобразен с моралната укоримост и категорично
влияе като предупреждаващ и възпиращ подобни прояви фактор. Не са налице
основания за проява на по-голяма снизходителност – нито с оглед доказателствата
по делото за извършеното и спецификите на личността на подсъдимия, нито с оглед
съотнасянето на конкретния казус спрямо актуалната съдебна практика.
В
съответствие със специалния закон е определен първоначалният режим на
изтърпяване. Съобразно разпоредбата на чл. 57 ал. 1 т. 2 б. „а” от ЗИНЗС наказанието
следва да се търпи при първоначален строг режим.
С
оглед на изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна.
При
служебната проверка на първоинстанционното производство съставът установи, че в
проведеното на 07.11.2018г. съдът е счел за несвоевременно искането на
пострадалия свид. М.да участва в качеството на частен обвинител и граждански
ищец, защото е следвало да бъде депозирано до началото на разпоредителното
заседание. От друга страна, в началото на съдебното заседание ШОС е извършил
проверка на лицата, които са се явили в с.з., сред които е бил и пострадалият,
но не му е дал възможност устно да заяви дали желае да бъде конституиран като
страна по делото – в съответствие с разбирането си, че след даване на ход на
разпоредителното заседание такива искания ще бъдат закъснели по арг. на
обратното от чл. 77 ал. 3 и чл. 85 ал. 3 от НПК. Пострадалият се е явил лично,
не е бил представляван от повереник и очевидно е имал желание да се включи в
производството като страна в двете процесуални възможности. Съдът не е
съобразил основните начала по чл. 15 ал. 2, 3 и в частност - ал. 4 от НПК. Отказвайки
да конституира пострадалия като частен обвинител ШОС не е разяснил на страните,
че определението подлежи на обжалване по реда на чл. 249 ал. 3 от НПК, не е
предоставил и възможност за това. ШОС не е съобразил и нормата на чл. 248 ал. 5
от НПК, която регламентира, че след изслушване по въпросите по ал. 1 на
прокурора и лицата по чл. 247б, ал. 1 и 2 – а не на страните, съдът се
произнася с определение. По аргумент на тази норма, конституирането по чл. 248
ал. 2 от НПК следва да бъде извършено едва след изчерпване на позициите на прокурора,
защитника, пострадалият или неговите наследници и ощетеното юридическо лице, по
въпросите, подлежащи на разглеждане в разпоредителното заседание. Пострадалият М.не
е бил изслушан. В случая първоинстанционният съд не е дал възможност на
пострадалия да встъпи в производството, да обжалва акта, с който му е отказано
участие като частен обвинител (чл. 79 от НПК), и да изрази становището си по
чл. 248 ал. 1 от НПК. Допуснато е нарушение на правата на пострадалия, което е
неотстранимо с оглед преклудирането на възможността за конституирането му като
страна след приключване на разпоредителното заседание на първия
първоинстанционен съд. Необходимо е коментираните пропуски и слабости да не
бъдат допускани в бъдещата практика на първоинстанционния съд.
След
въззивната проверка на присъдата в останалата част не се установиха основания
за отменяване или изменяване.
По изложените съображения и на
основание чл. 338 от НПК, въззивният съд
р е ш и :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 26
на Окръжен съд гр. Шумен по НОХД № 352/2018
г., постановена на 07.11.2018 г.
Решението
подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от връчването на съобщението за
изготвянето му по чл. 340 ал. 2 от НПК по реда на глава ХХІІІ от НПК пред ВКС
на Р България.
председател : членове :