№ 125
гр. Благоевград, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Божана Манасиева
Вили Дацов
при участието на секретаря Илиана Ангелова
като разгледа докладваното от Божана Манасиева Въззивно частно
наказателно дело № 20251200600337 по описа за 2025 година
Производството е с пр.основание чл.341,ал.1 от НПК,във вр. с чл.289,ал.1,във
вр. чл.24,ал.5,т. НПК,образувано по частна въззивна жалба на адв.К.,в
качеството му на повереник на частния тъжител Н. К. М. срещу Определение
№414/18.02.2025г.,с което е прекратено наказателно производство по нчхд
№95/24г. по описа на РС-Благоевград, в частта му касаеща частната тъжба с
вх. № 8699/02.06.2022г., депозирана от Н. К. М. срещу подсъдимия В. Н. К., с
която на последния се вменява извършването на престъпление по чл.144, ал.1
от НК, поради процесуална недопустимост /просрочие/ на тъжбата в тази й
част и прекратяването на производството относно предявения граждански иск
за сумата от 1000 лв.,представляващи причинени от престъплението
неимуществени вреди.
С жалбата се аргументира становището,че срокът по чл.81,ал.3 от НПК следва
да се счита за спазен,тъй като в казуса произнасянето на ВКП, поради
обжалване на отказа на РП-Благоевград да образува наказателно производство
е станало с постановление от 16.03.2022г.Ето защо,броенето на 6-месечния
срок следва да отпочне именно от тази дата.Насочва към неяснота и
противоречие в определението на съда,тъй като се коментира инстанционния
1
контрол на постановения отказ на РП-Благоевград да образува наказателно
производство,а същевременно е възприето,че първоначално
подадената/нередовна/ тъжба е депозирана в срок/на 25.03.2022г/,като е
прието,че поправената и редовна такава е депозирана извън срока/на
02.06.2022г./,а като се вземе предвид датата на произнасянето на последната
прокурорска инстанция,то предвиденият в чл.81,ал.3 от НПК срок е спазен и
при подаването на поправената частна тъжба.
Ето защо се иска,обжалваното определение да бъде отменено и делото
върнато на пърВ.стнационния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция се явява
жалбоподателят/частен тъжител/ Н. М. лично и с повереника си адв.Г.
К..Поддържат депозираната жалба по съображенията изложени в нея и искат
прекратителното определение на първата инстанция да бъде отменено и
делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Въззиваемият подсъдим се явява лично и със защитника си адв.П.
Н..Защитникът застъпва позицията за правилност и законосъобразност на
постановеното от първата инстанция определение,считайки,че в казуса е без
правно значение проверката на постановения от РП-Благоевград отказ да
образуване на наказателно производство и произнасянето на последната
инстанция/ВКП/ по този въпрос,тъй като в случая не се коментира вече
образувано и прекратено наказателно производство,поради което срокът по
чл.81,ал.3 от НПК започва да тече от узнаване за извършеното
престъпление,поради което дори и депозираната първоначална тъжба се явява
просрочена.
Подсъдимият поддържа позицията на адвоката си и иска определението на
първият съд да бъде потвърдено.
За да постанови обжалваният съдебен акт, пърВ.станционният съд,който е
втори по ред съд, разглеждащ образуваното частно производство/пред него с
№95/2024г/,след като веднъж постановената присъда по предходното
образувано НЧХД №405/2022г е отменена и делото е било върнато за ново
разглеждане от друг състав на районния съд,е отнесъл развилата се преди
съдебното производство процедура със сезирането на РП-Благоевград с
жалба,касаеща фактите по частната тъжба и искане за образуване на
2
наказателно производство,което обаче не е било удовлетворено от
прокурора.РП-Благоевград с постановление от 18.10.2021г. е приела, че не са
налице данни за извършено престъпление от общ характер и като последица
от това е отказала образуването на наказателно производство.Това
постановление е било предмет на инстанционен контрол от Окръжна
прокуратура -Благоевград,Апелативна прокуратура-гр.София и Върховна
касационна прокуратура,която на 16.03.2022г. е постановила окончателния
акт,потвърждаващ първия,а именно, че изложените от Н. М. факти в жалбата
до РП-Благоевград не касаят деяние от общ характер.РС е приел,че първата
частна тъжба,послужила за образуване на НЧХД №405/2022г по описа на РС-
Благоевград е била депозирана в срока по чл.81,ал.3 от НПК- на
25.03.2022г.Но тъй като е била оставена без движение,то депозираната
поправена тъжба с вх. № 8699/02.06.2022 г по същото нчхд, в частта, касаеща
инкриминирания период за престъпление по чл.144, ал.1 от НК, както и
основни фактически елементи на рамката на обвинението, в това число към
кого са отправени и към какво твърдените заплахи спрямо тъжителя, негови
близки и негово имущество,се явява просрочена,тъй като конкретизирането на
обвинението с поправената тъжба представлява по естеството си изменение
на същото/изменя се датата на извършване на престъплението както и
елементи от обективната страна на престъплението-посочено е,че заканата е
отправена не само към частния тъжител, а и към негов близък-съпругата му П.
М.а,посочено е и имуществото ,което е под заплаха-лекия автомобил,къщата и
т.н/.По този начин,районният съд е достигнал до извод за просрочие на
поправената частна тъжба с вх. № 8699/02.06.2022г.
За да се произнесе по жалбата въззивният съд взе предвид следното:
Видно от първоначално депозираната частна тъжба на Н. К. М. срещу В. К. с
вх.№4701/25.03.2022 г.,послужила за образуване на НЧХД №405/2022г се
вменяват на подсъдимия две престъпления:първото с правна квалификация по
чл.144, ал.1 от НК и второто с правна квалификация по чл.216, ал.4, вр. ал.1 от
НК. Според описаното в частната тъжба, престъплението по чл.144, ал.1 от
НК се изразило в това, че през месец септември, около две седмици преди
28.09.2021г., пред къщата на тъжителя, находяща се в махала „Ч.“ , землище на
с.С.,Община-Б.,подсъдимият се заканил с престъпление против личността,
близките и имота на Н. М. с думите: „*****“, което заканване тъжителят
твърди, че е възбудило в него основателен страх за осъществяването му.Тази
3
формулировка на въпросното инкриминирано деяние по чл.144, ал.1 от НК, е
дало основание първият определен докладчик по делото да приеме, че
тъжбата е нередовна, поради неяснота в инкриминираната дата или период,
както и защото няма конкретизация относно това кои близки и какъв имот на
тъжителя са били заплашени от подсъдимото лице.Ето защо,с разпореждане
№ 486/07.04.2022 г., постановено по нчхд № 405/22 г. съдията -докладчик е
оставил тъжбата без движение, като е предоставил на тъжителя срок за
отстраняване на неяснотата относно инкриминираната дата или период за това
деяние, както и относно констатираната фактическа неяснота, касателно
начина на извършването на това вменено на подсъдимия престъпление. В
изпълнение на тези указания на съда и в срока, който му е предоставен,
тъжителят е депозирал поправена частна тъжба към 02.06.2022 г., на която е
поставен вх. № 8699 по описа на РС-Благоевград,в която е посочил, че
инкриминираният период е през месец септември на неустановена дата, но за
времето от ****г. до ****г. Конкретизирал е също, че твърдяната заплаха от
подсъдимото лице е била отправена и към негов близък /съпругата му П. М.а/,
както и към конкретно негово имущество, а именно: лек автомобил, къща,
както и срещу движимо и недвижимо имущество в нея и около нея.
На тази тъжба е даден ход и по нея е постановена оправдателна присъда и за
двете престъпления-по чл.144,ал.1 от НК и по чл.216,ал.4,във вр. с ал.1 от
НК.В хода на съдебните прении пред пърВ.станционния съд, защитникът е
направил възражение за просрочие на частната тъжба касаеща престъплението
по чл.144,ал.1 от НК,но то не е било уважено.След отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на пърВ.станционния
съд,за което е образувано нчхд №95/2024г,посоченото възражение е останало
незабелязано,като то е възприето едва в края на съдебното следствие,имащо за
последици произнасяне на определението,предмет на разглеждане в
настоящото въззивно производство.
Окръжен съд - Благоевград, след запознаване с доказателствата по делото и
след преценка на становищата на страните, счита атакуваното определение,
постановено от РС – Благоевград като краен резултат за правилно макар, че
посочвайки хронологията на събитията,районният съд е допуснал неяснота
във волята си и противоречимост при този анализ с полученият краен
резултат:
4
Видно е от обстоятелствената част на тъжбата,послужила за иницииране на
частното наказателно производство е,че жалбоподателят навел твърдения, че
през месец септември около две седмици преди 28.09.2021г пред къщата на
тъжителя, находяща се в махала „Ч.“ , землище на с.С.,Община-
Б.,подсъдимият се заканил с престъпление против личността, близките и
имота на Н. М. с думите: „*****“, което заканване тъжителят твърди, че е
възбудило в него основателен страх за осъществяването му.Тази частна тъжба
е депозирана на 25.03.2022г.След обездвижването на частната тъжба ,Н. К. М.
конкретизирал обвинението по следния начин:На неустановена дата в периода
от ****г. до ****г. ,пред къщата на тъжителя,находяща се в махала „Ч.“,
землището на с. С., общ. Б. с изразите „****“, „****“ се заканил с
престъпление против личността на Н. М., на съпругата му П. М.а и имота на
Н. М. /л.а. „Лада нива“ с рег. № ****, къща в махала „Ч.“, землището на с. С.,
общ. Благоевград, както и движимото имущество в нея и имота около нея/ и
това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му–
престъпление по чл.144, ал.1 от НК.Тази поправена частна тъжба е била
депозирана на 02.06.2022г. Съгласно чл. 81, ал. 3 НПК тъжбата до съда следва
да бъде подадена в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за
извършване на престъплението, или от деня, в който пострадалият е получил
съобщение за спиране на наказателното производство на основание чл. 25, ал.
1, т. 6 НПК. Както се отбеляза и по - горе, в процесния случай тъжителят сам
посочил, че заканата спрямо него ,близките и имуществото му е била част от
обективната действителност около две седмици преди 28.09.2021г,който срок
е бил напълно определяем и районният съд принципно е могъл да образува
производство с дата на извършване на престъпно деяние по чл.144,ал.1 от НК
на неустановена дата около средата на месец септември 2021г,тъй като
формулировката дадена от частния тъжител е била достатъчна за това.Но
въпреки това,поради обездвижването на частната тъжба,тъжителят М. е
конкретизирал датата:на неустановена дата в периода от ****г. до ****г. При
тази формулировка като период,дори и за последна дата да бъде възприета
тази от края на периода/****г/,то депозирането на частната тъжба/първата и
възприета за нередовна/ на 25.03.2022г я превръща в просрочена с един ден.
Този казус не изиска коментар за това,кога е била депозирана поправената
частна тъжба,какъвто е извършен от районния съд,тъй като и първоначалната
такава/нередовна/ е била депозирана извън срока по чл.81,ал.3 от НК.Това е
5
така,тъй като в процесния казус ,срокът следва да се брои от момента на
узнаването за деянието.Не може да бъде приложена втората хипотезата на
чл.81,ал.3 от НПК,тъй като в случая не е било образувано наказателно
производство и не е налице прекратяване на вече образувано такова от
прокурора,а последният е постановил отказ да образува наказателно
производство.За този отказ,РП-Благоевград е произнесла постановление от
18.10.2021г,след като още на същия ден-28.09.2021г жалбоподателят Н. М. е
сигнализирал прокуратурата с жалба,в която е изложил факти,единствено
касаещи деяние по чл.216 от НК,извършено на тази дата/28.09.2021г/.И за да
отнесе деянието към възможния негов извършител е посочил,че: „Сигурен
съм,че той/В. Н. К./ е направил този атентат на двеста процента.Преди около
две седмици В. започна да ни заплашва,че „****“.Разсъждавайки по
въпроса,дали е налице извършено престъпление по чл.216,ал.1 от
НК,прокурорът е достигнал до извод,че такова не е налице,но е заключил,че
деянието може да се квалифицира като такова по чл.216,ал.4 от НК,което
обаче се преследва по тъжба на пострадалия.Същевременно е взел отношение
и по твърдяната заплаха,като категорично е посочил,че наказателно
производство по чл.144,ал.1 от НК се образува по тъжба на пострадалия до
съда,тъй като прокуратурата е компетентна да образува наказателно
производство от общ характер, само ако са налице данни за извършено
престъпление по чл.144,ал.3 от НК-закана с убийство,за каквато нито се
твърди,нито са налице данни.
Изхождайки именно от твърдяното от частния тъжител като отправена спрямо
него закана,то без съмнение е бил факта,че описаното деяние е осъществявало
признаците на състав по чл.144,ал.1 от НК като изначално са липсвали както
твърдения,така и разсъждения, или пък допустими възможности за
квалификация по чл.144,ал.3 от НК.Като тук следва да бъде отворена и
скоба,че всъщност жалбата на частния тъжител до РП-Благоевград изобщо не
е била насочена към търсене на защита по отношение на осъществена спрямо
него закана,а е имала за предмет единствено случилото се на 28.09.2021г
спукване на предните гуми на лекия му автомобил,в резултат на поставени
метални шипове,по твърдения на частния тъжител по вина на подсъдимия В.
К..
Аргументирайки се по този начин,правно ирелевантни се явяват
разсъжденията на проверявания съд относно датата на депозиране на
6
поправената частна тъжба/02.06.2022г/,тъй като и първоначално депозираната
такава за престъпление по чл.144,ал.1 от НК е била просрочена.В този смисъл,
са неясни съображенията на районната инстанция ,касателно посоченото от
нея,че първата жалба е била депозирана в срок,а поправената такава се явява
предявена извън 6-месечния срок.Още по-голямо противоречие според
въззивния съд е постигнато,предвид коментара на районния съд за влизането в
сила на постановлението на ВКП от 16.03.2022г,след което следват изводите
на съда за пропускането на срока по чл.81,ал.3 от НПК.Очевидно,предвид
постигнатият резултат относно прекратяването на производството по делото
за престъплението по чл.144,ал.1 от НК,районният съд е възприел
становището за необходимостта от депозиране на тъжба в 6-месечен срок от
узнаването за извършено престъпление,а не от произнасянето на ВКП/в който
случай и двете тъжби/нередовна и редовна/ ще бъдат в срок,но въпреки това е
възприел,че първата тъжба/нередовната/ не е била просрочена!?
Посочвайки горното и застъпвайки позицията за неспазен срок по чл.81,ал.3
от НПК при предвидената първа хипотеза от законодателя-необходимост от
предявяване на частната тъжба в 6-месечен срок от узнаването на извършено
престъпление,то е ясно,че въззивният съд не възприе становището на адв.К.,че
този срок следва да се брои от произнасянето на ВКП с постановление от
16.03.2022г,с което е потвърден даденият резултат за отказ да се образува
наказателно производство от общ характер,който резултат е получен още от
първата прокурорска инстанция/РП-Благоевград/.И тъй като срокът по
чл.81,ал.3 от НПК е преклузивен,то предявената тъжба до съда на
25.03.2022г. за престъпление по чл.144,ал.1 от НК е изтекъл на
24.03.2022г/или дори в средата на месец март,каквито са твърденията на
частния тъжител относно срока-две седмици преди 28.09.2021г./.В този
смисъл ,поради правилността на пърВ.станционното определение като краен
резултат,то същото следва да бъде потвърдено.
Определението следва да бъде потвърдено и по отношение предприетото
прекратяване на производството,образувано по приетия за съвместно
разглеждане граждански иск,касаещ обезщетяването на претендирани
неимуществени вреди от престъплението по чл.144,ал.1 от НК.В
казуса,причина за прекратяване на наказателното производството се явява
изтекъл срок /пропуснат срок/ за образуване на такова
7
производство/основание чл.24,ал.5,т.2,във вр. с чл.81,ал.3 от НПК/,което
налага извод за недопустимо образувано да настоящия момент
производство.Гражданският иск в наказателния процес е неразривно свързан с
обвинението.Това е така, защото основанието и размера на иска се определя от
престъплението,предмет на обвинението по конкретното дело.И тъй като
наказателно производство за престъпление по чл.144,ал.1 от НК изобщо не е
следвало да бъде образувано,то безспорно е,че и гражданската претенция в
наказателния процес се явява недопустима.Ето защо, като е оставил без
разглеждане и е прекратил производството,образувано по предявения
граждански иск от Н. К. М. против В. Н. К., с цена на иска в размер на 1000
лв. /хиляда лева/, с предмет претендирано обезщетение за причинени му
неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от
престъплението с правна квалификация по чл.144, ал.1 от НК,районният съд е
постановил правилен съдебен акт.Макар и частната въззивна жалба да не
съдържа конкретни възражения по отношение на гражданската
част,въззивният съд намира за необходимо да посочи,че ТР
№1/04.02.20213г,постановено по тълк.дело №2/2012г на ОСНК,разглеждащо
проблематиката,свързана със съдбата на гражданския иск в наказателния
процес,следва да бъде прилагано при разглежданите в него хипотези-
погасяване на наказателното преследване, поради смърт на дееца,изтекла
давност и последвала амнистия.Т.е, това са основания,които са настъпили в
хода на образуваното наказателно производство и стоят извън поведението на
частното обвинение.В настоящия казус,причините за пропускането на срока
за образуване на наказателно производство стоят в поведението на частното
обвинение,налице е изначална липса на предпоставки за образуване на
наказателно производство,а не на такива, които са настъпили след това,в
неговия ход и които стоят извън поведението на частното обвинение.
Излагайки горното,въззивният съд достигна до извод за правилност като
краен резултат на обжалвания съдебен акт на първата инстанция,макар и при
други съображения,поради което същият следва да бъде потвърден.
Водим от горното и на осн чл.341,ал.1 от НПК,във вр. с чл.289,ал.1,във вр.
чл.24,ал.5,т. НПК и чл.344,т.6,във вр. с чл.338 от НПК, съдът
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №414/18.02.2025г.,с което е прекратено
наказателно производство по нчхд №95/24г. по описа на РС-
Благоевград,касаещо престъпление по чл.144, ал.1 от НК, поради процесуална
недопустимост /просрочие/ на тъжбата в тази й част, и прекратяването на
производството относно предявения граждански иск за сумата от 1000
лв.,представляващи причинени от престъплението неимуществени вреди.
Решението е окончателно.
За решението да бъде съобщено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9