№ 1016
гр. Варна, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Калинка Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20213110203985 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба на В. Г. Г. против НП № 21-
0819-003574/15.09.2021г. на Началника на група в сектор ПП при ОД МВР-
гр.Варна, с което на В. Г. Г. е наложено административно наказание в
пункт първи "ГЛОБА" в размер на 200 лева, на основание чл. 179 ал.2
вр.чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП и в пункт втори "ГЛОБА" в размер на 200 лева
и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на
основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП.
Жалбоподателят моли да бъде отменено НП.
В съдебно заседание редовно призован, жалбоподателят се явява
лично, и се представлява, като пъддържа жалбата.
Въззиваемата страна не се представлява и но е изразила писмено
становище по жалбата.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Видно от текста на съставения акт за установяване на административно
нарушение според административнонаказващия орган на 16.08.2021г. в
гр.Варна въззивника управлявал лек автомобил с ДК №В 7288ВМ, като при
маневра завиване на дясно не пропуска и блъска пресичащият отдясно
1
наляво по пешеходната пътека тип М8.2 от ЗДП пешеходец. ПТП с пострадал
участник. Водачът напуска ПТП без да изчака и уведоми органите на ПП
КАТ. Установен по телефон и се върнал на местопроизшествието.
Съставен бил акт за установяване на административно нарушение, след
което било издадено атакуваното от въззивника наказателно постановление.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните
по делото доказателства по АНП, които преценени в тяхната
взаимносвързаност са логически свързани и последователни, поради което
съдът ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното
административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление на Началника на група в сетро ПП при ОД
МВР Варна е издадено от компетентен орган-съгласно заповед № I-8121з-
515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.
Наказателното постановление издадено от компетентен органв
шестмесечния преклузивен срок по смисъла на чл.34 от ЗАНН. То е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. В него се съдържат всички
минимално изискуеми по силата на закона реквизити. Вмененото във вина на
въз. Николов нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Не е допуснато
нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като описанието на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено е направено с достатъчна пълнота и
конкретика. Посочена е нарушената материално правна норма, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано. Не са допуснати
съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението
и по никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателят,
което той е упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция.
По пункт първи от НП: Правилно административнонаказващия орган
е приложил материалния закон, след като е констатирал нарушението по
2
чл.119 ал.1 от ЗДП. По делото са събрани категорични доказателства чрез
показания на свид. Ф., обяснения снети по АНП, че жалбоподателят не е
пропуснал намиращия се на пешеходната пътека пешеходец и не е спрял за да
направи път на същия да премине. Съгласно посочената за нарушена
разпоредба на чл. 119 ал.1 от ЗДП при приближаване към пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като
намали скоростта или спре. След като не е спрял водачът е нарушил ЗДП и в
тази връзка съдът намира, че жалбоподателя е правилно наказан. Размерът на
наказанието е правилно определен, справедлив е, съответства на извършеното
нарушение и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.
Съдът намира, че жалбоподателят не може да черпи права от
собственото си неправомерно поведение. Същият не подкрепя с доказателства
твърденията си, че не е извършил вмененото му нарушение. В съдебно
заседание с помоща на гласни и писмени доказателства се доказа извършване
на нарушение по ЗДП от страна на жалбоподателя.
Съобразно събраните по делото доказателства съдът намира, че случаят
не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Нарушението, което
жалбоподателя е извършил не се отличава по своята степен на обществена
опасност от останалите нарушения от този вид, за да се приеме, че същата е
явно незначителна. Поради това съдът намира, че не следва да прилага
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
По пункт втори от НП: Административнонаказващият орган, след като
констатирал нарушение по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП е наложил наказание
“ГЛОБА” в размер на 200 лева и наказание „Лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 6 месеца. Съдът намира, че правилно
административнонаказващият орган е констатирал нарушение по чл.123 ал.1
т.2 б.Б от ЗДП, като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма.
Не се оспорва, че при извършване на маневра жалбоподателят е допуснал
ПТП при което има пострал човек. В тази връзка съдът намира, че
жалбоподателят е правилно наказан. Видно от събраните доказателства в хода
на съдебното следствие и от описаните обстоятелства в НП, при ПТП-то е има
пострадал човек. В тази връзка съдът намира, че не оставайки на място и не
уведомявайки контролните служби на МВР въззивникът е извършил
3
нарушение. В разпоредбата на чл. 123 ал.1 т.2 б.Б от НК е предвидено, че
водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен когато при произшествието са пострадали хора да
уведоми съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните
работи на територията, на която е настъпило произшествието и да остане на
мястото на произшествието и да изчака пристигането на представител на
Министерството на вътрешните работи или на следствието. Видно от
събраните по делото доказателства –писмени и гласни –показанията на
свид.Ф. жалбоподателя не е уведомил службите за контрол веднага след ПТП,
същият е напуснал местопроизшествието и е издирван по телефон. Преди
издаване на АУАН са били разпитани свидетели очевидци, които са посочили
пред контролните органи номера на автомобила блъснал пострадалото лице.
Съдът намира, че наказващият орган се е произнесъл при изяснена фактическа
обстановка и правилно е приложил материалния и процесуалния закон. Съдът
намира, че причините за извършване на нарушението са ирелевантни.
Жалбоподателят не може да черпи права от собственото си неправомерно
поведение.
Съдът намира, че размерът на наказанието е правилно определен,
справедлив е, съответства на извършеното нарушение и ще изпълни целите на
чл.12 от ЗАНН. Жалбоподателят има и други нарушения в стажа си на водач
на МПС. Нарушението не е инцидентен случай за същия.
Съобразно събраните по делото доказателства съдът намира, че случаят
не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Нарушението, което
жалбоподателя е извършил не се отличава по своята степен на обществена
опасност от останалите нарушения от този вид, за да се приеме, че същата е
явно незначителна. Поради това съдът намира, че не следва да прилага
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Поради изложеното до тук съдът намира, че атакуваното постановление
е правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на
ОДМВР гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата
разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането
4
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност
и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В
случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството
по делото продължи в едно съдебно заседание, не е с фактическа или правна
сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от
80лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-0819-003574/15.09.2021г. на Началника на
група в сектор ПП при ОД МВР- гр.Варна, с което на В. Г. Г. е наложено
административно наказание в пункт първи "ГЛОБА" в размер на 200 лева,
на основание чл. 179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП и в пункт втори
"ГЛОБА" в размер на 200 лева и “Лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП.
ОСЪЖДА В. Г. Г. да заплати на ОД МВР гр.Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд
Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5