МОТИВИ към Присъда № 11 от 28.01.2014 г. на Районен съд – Хасково, постановена
по н.о.х.д. № 871 по описа за 2013 година.
Районна прокуратура – Хасково е внесла
срещу подсъдимите П.В.П., ЕГН: **********; Т.Н.Т., ЕГН: **********; С.М.С., ЕГН:
********** и А.А.Д., ЕГН: ********** обвинителен
акт, с който на същите им е предявено обвинение за извършени престъпления по чл.195,
ал.1, т.4, предл. първо и второ, т. 5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.2б, ал.1
от Наказателния кодекс за това, че в периода 22.09.2012 г. - 2б.09.2012 г. в землището
на гр. Хасково, обл. Хасково при условията на продължавано
престъпление, след предварителен сговор и в съизвършителство
помежду си и с Н.Д.Г., чрез използване на технически средства /лопати, кирки, ножици
за рязане на метал, нож, металотърсач/ и моторно превозно
средство /лек автомобил „Фолксваген Голф” с peг. № ********,
собственост на С.М.С./ отнели чужди движими вещи: 50 метра кабел тип МККБ
4x4xl,2x+15x4xl,2; 50 метра
кабел тип ТЗБ 30x4x1,2 и 50
метра кабел ТЗБ 37x4x1,2; 100 метра кабел тип ТЗБ
30x4x1,2; 100 метра
кабел тип МККБ 4x4x1,2+15x4x1,2; 100 метра кабел тип ТЗБ 37x4x1,2; 22.60 метра кабел тип ТЗБ
30x4x1,2 и 22.60 метра
кабел тип МККБ 4x4x1,2+15x4x1,2, всичко на обща стойност 10 514.40 лева от владението
на органите на управление на БТК АД, град София без тяхно съгласие с намерението
противозаконно да ги присвоят, като деянието не представлява маловажен случай. Обвинението
срещу подсъдимия Н.Д.Г., ЕГН: ********** е за това, че в периода 22.09.2012 г.
- 26.09.2012 г. в землището на град Хасково, обл. Хасково
при условията на повторност и продължавано престъпление,
след предварителен сговор и в съизвършителство с П.В.П.,
С.М.С., Т.Н.Т. и А.А.Д., чрез използване на технически средства /лопати, кирки,
ножици за рязане на метал, нож, металотърсач/ и моторно
превозно средство /лек автомобил „Фолксваген Голф” с peг.
№ X 6678 BA, собственост на С.М.С./ отнел чужди движими вещи: 50 метра кабел тип МККБ 4х4х1,2х+15x4x1,2;
50 метра
кабел тип ТЗБ 30x4x1,2 и 50
метра кабел ТЗБ 37x4x1,2; 100 метра кабел тип ТЗБ
30x4x1,2; 100 метра
кабел тип МККБ 4x4x1,2+15x4x1,2; 100 метра кабел тип ТЗБ 37x4x1,2; 22.60 метра кабел тип ТЗБ
30x4x1,2 и 22.60 метра
кабел тип МККБ 4x4x1,2+15x4x1,2, всичко на обща стойност 10 514.40 лева от владението
на органите на управление на БТК АД, гр. София без тяхно съгласие с намерението
противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай - престъпление
по чл.195, ал.1, т.4, предл. първо и второ, т.5 и т.
7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28,
ал.1, вр. чл.26, ал.1 от Наказателния кодекс.
В съдебно заседание пред Районен съд
– Хасково представителят на Районна прокуратура – Хасково поддържа, в хода на съдебните
прения, обвинението във вида, в който е предявено и счита, че от събраните в хода
на съдебното следствие доказателства то било доказано по несъмнен начин по отношение
и на петимата подсъдими. Счита, след направен анализ на доказателствените
източници, че по безспорен и категоричен начин се доказала виновността
на предадените на съд лица П.В.П., Т.Н.Т., Н.Д.Г., С.М.С. и А.А.Д.. Престъпната деятелност на всички тях била безспорно доказана така, както е формулирано
в обвинителния акт – участието на петимата подсъдими, предмета на престъплението,
средствата, с които са си служили. Всички тези елементи по категоричен начин били
установени, а опитът на защитата да разколебае обвинителната теза от гледна
точка участието на някои подсъдими в инкриминираните деяния бил неуспешен. По отношение
вида и размера на наказанията, които следва да се наложат на всеки от тях, представителят
на държавното обвинение, след разбор на конкретно установените смекчаващи и
отегчаващи вината, счита, че следвало по отношение на подсъдимия подс. П.П. да бъде наложено наказание „лишаване от свобода”
за срок от 1 година, което на основание чл. 66, ал.1 от НК да бъде отложено с изпитателен
срок от 3 години, тъй като намирал, че са налице предпоставките на института на
условното осъждане по отношение на този подсъдим. По отношение на подс. Т.Н.Т. предлага наказание „лишаване от свобода” за
срок от 1 година, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „строг” режим,
доколкото по отношение на същия не били налице предпоставките на условното
осъждане. За подс.Н.Д.Г.,*** не посочва смекчаващи отговорността
обстоятелства, а единствено отегчаващи вината такива, а освен това
инкриминираното деяние, за което е предаден на съд, подс.
Г. бил извършил в изпитателен срок на друго свое предходно осъждане, поради което
предлага за същия наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година, което да
се изтърпи ефективно при първоначален „строг” режим, а на основание чл. 68 от НК
- да бъде приведено в изпълнение и наложеното му наказание „лишаване от свобода”
за срок от 6 месеца по НОХД №395/2012г. по описа на РС-Хасково, което също да бъде
прибавено към това наказание. По отношение на подсъдимия С.М.С. прокурорът предлага
съдът да му наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година, като намирал,
че са налице основанията за прилагане института на условното осъждане, като това
наказание бъде отложено за срок от 3 години. По отношение на последния подсъдим
- А.А.Д., счита, че подходящо от гледна
точка целите на наказанието се явявало наказание „лишаване свобода”, като бъде приложен
института на условното осъждане и това наказание бъде отложено с изпитателен срок
от 3 години. По отношение на подсъдимите Т.Т. и Н.Г. моли да се извърши приспадане
на задържането им по ЗМВР, с оглед ефективните наказания, които искала РП-Хасково.
На следващо място счита, че квалификацията, която РП-Хасково е дала за деянието
на подсъдимите била такава, че има използване на технически средства – моторно превозно
средство, поради което прокурорът счита, че били налице основанията за приложение
на чл. 53 от НК, а именно, че същите са средство за извършване на умишлено престъпление
и следва да бъдат отнети в полза на държавата. С оглед данните по делото, че л.а.
„Фолксваген Голф” с ДК№ ******** е семейна имуществена общност на подс.С.М.С. и неговата съпруга, но в същото време е послужил
за извършване на това умишлено престъпление, предлага съдът да постанови отнемане
на ½ ид. ч. в полза на Държавата от този лек автомобил,
на основание чл. 53, ал.1, б. „а” от НК, изразява становище и по отношение
останалите приобщени по делото веществени доказателства, както и по отношение
на направените разноски, които счита, че следвало да бъдат възложени на
подсъдимите при условията на солидарност.
Защитникът на подсъдимия П.В.П. – адв. Л.С. *** пледира,
че на нейния подзащитен П.П. му било повдигнато обвинение
за това, че през периода 22.09.2012г. – 26.09.2012г. в съучастие с другите подсъдими
били отнели движима вещ на обща стойност 10 514.40 лв., равняваща се на 496 метра различни кабели
от владението на БТК АД гр.София, но именно стойността и количеството на
предмета на престъплението не се били доказали по никакъв начин от събраните по
делото доказателства, а единствено на досъдебното производство
имало един сигнал, един констативен протокол, подписан от представител на БТК, където
се изброява, че именно във въпросните дни-22.09.-26.09. е откраднат кабел в размер
на 496 метра,
но това не било достатъчно да обоснове обвинителната теза в тази насока, като
излага конкретни и подробни съображения в подкрепа наведените доводи. От друга
страна счита, че съдът следвало да вземе предвид обстоятелството, че подс. П.П. съдействал на органите на досъдебното
производство, разказал бил изцяло как е била организирана и в какво се е състояла
кражбата, какво техническо средство е използвано, което сам той бил предоставил, да се вземе предвид това, че същия бил на млада
възраст, неосъждан към настоящия момент и при условията,
като се съобрази с целите на чл. 36 от НК, да се наложи възможно най- ниското наказание.
Счита, че било налице основанието за прилагане и на института на чл. 66 от НК. Моли,
когато определя стойността и количеството на инкриминираните вещи, съдът да приеме
за установено, че нейния подзащитен с другите подсъдими
били отнели движими вещи в размер на 100 метра кабел в каквато насока заявява, че разчита
на обективност. Още повече с оглед обстоятелството, че БТК, на база на постановена
осъдителна присъда щели да се възползват от правото по гражданскоправен
ред, да предявят евентуално своите претенции и счита, че нейния подзащитен следвало да отговаря за реално открадната стойност,
а не за това, което било описано в обвинителния акт. Твърди още веднъж и заявява,
че не се събрали доказателства в тази връзка, че липсват именно толкова много метри
кабел, на тази стойност и в този смисъл моли, за съдебен акт. По въпроса за веществените
доказателства не възразява да се постанови акт на съда, както било по процедура.
Защитникът на подсъдимия Т.Т. – адв. Д.С. *** счита, че макар и да не било необходимо да се
спира на фактическата обстановка, същата се явява недоказана по отношение
предмета на престъпление и конкретно стойността на отнетото. По отношение на правната квалификация, действително същата се явявала правилна,
неговият подзащитен бил осъществил състава на престъплението
по чл. 195, ал.1, т.4, пр.1-во и 2-ро, т.5, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК. Същият осъзнавал и признавал вината си.
Видно от диспозитива на обвинителния акт подзащитният му Т.Т. бил неосъждан.
Не се установявало обаче, изтъкнатото от прокуратурата, че за неговия подзащитен били налице лоши характеристични данни и множество
престъпления, като нямало доказателства за това. Същият бил осъждан, но е изтърпял
наказанието си през 2001г., минали са повече от 13 години, като счита, че били налице
предпоставките за неговата реабилитация. До този момент същият не бил извършвал
никакви престъпления. Налице били множество смекчаващи вината обстоятелства - не
толкова младата му възраст, колкото тежкото му финансово и семейно положение. Същият
бил безработен и намерил начин да се препитава, за което се разкаял пред съда и
дълбоко съжалявал. С оглед изложеното моли, съда да определи едно наказание „лишаване
от свобода” за срок от 6 месеца при условията на чл. 55 от НК, което да бъде отложено
на основание чл. 66, ал 1 от НК за срок от 3 години.
Адв. В.Ч. ***
– защитник на подс. Н.Д.Г. моли присъдата да бъде
постановена с оглед позицията на неговия подзащитен, като
се вземе предвид, че въпреки наличието на събрани много доказателства по Досъдебно производство №736/2012г. по описа на РУП-Хасково,
то всички тези доказателства не сочели до категоричния извод за обема, методиката,
мястото, периода и щетата на предявеното обвинение, включително и участниците на
предявеното от РП-Хасково обвинение срещу подсъдимите, като прави обстоен и
задълбочен анализа на приобщения доказателствен материал. В обобщение счита, че
не следва единствено на самопризнания, при липса на предмет на престъплението, при
липса на индивидуализация, да се вменявала вина на всички участници за целия предявен
обем на обвинителния акт. На следващо място, по отношение неговия подзащитен изтъква аргументи, че той бил заловен единствено
във фазата на опита, където от обективна и субективна страна нито бил организатор,
нито бил спомогнал за предоставяне на някакви технически средства, а просто предлагал
своята физическа сила, за да копае. За предходните две вечери единствената индиция за съпричастност към участие в деянието били показанията
на другите подсъдими, но това доказателство
счита, че не било годно да обективира това продължавано
престъпление. На следващо място, неизяснен оставал въпросът с „ползваните” технически
средства, дали действително инкриминираният кабел, за което се твърди, че били получили
около 1900 лева, е бил предаден, от кого
е бил предаден, като твърденията в обвинителния акт се ограничавали до това, че
той бил предаден от Т.Т. и С.С., на „Ровотел” ООД и са
си разделили получените пари. Този въпрос също не бил изяснен и оттам обвинението
не било доказано и не било обосновано. Относно неговия подзащитен,
действително неговата вина била за това, че е установен при специализираната полицейска
акция при задържането на 26.09. около 22.30 часа в землището на м. „Балакли” от полицейските служители, което също следвало да се
преценява с оглед на всички събрани доказателства, като поставя под съмнение
законността и обективността на органите на полицията от гледна точка действията
им при задържане на подсъдимите и оттам за същността на установеното деяние,
квалифицирано като опит. Всички тези дискутирани от него факти и обстоятелства следвало
да бъдат ценени заедно и поотделно от настоящия състав при определяне на основателност,
мотивираност и обоснованост на предявеното от прокуратурата с обвинителния акт престъпно
посегателство, за което се водело делото, като за адв.
Ч. били налице основания за прекратяване на производството, поради недоказаност
и липса на вина. При условията на евентуалност счита, че каквато и да е вината на
неговия подзащитен, то тя се ограничавала в изкопаването
на една дупка, не била доказана имотна облага – резултат от предаването, че на него
му е платено или е получил пари и само в тази част счита, че не следвало на да му
бъде налагано наказание „лишаване от свобода”, тъй като то също се явявало, спрямо
това му действие, като неимоверно високо. След преценка с предходното му съдебно
минало счита, че точно за това деяние не било оправдано и не било справедливо исканото
от прокуратурата общо 1 година и 6 месеца ефективно наказание „лишаване от свобода” при „строг”
режим. За настоящото деяние счита, че с оглед превантивната функция – генералната
превенция и принципа на справедливост, наказанието не следвало да бъде по вид „лишаване
от свобода”, но алтернативно все пак счита, че наказанието следвало да бъде определено
в минимално предвидения от закона текст, а именно 3 месеца, в каквато насока
пледира в случай, че присъдата не е оправдателна.
Защитникът на подс.
С.М.С. – адв. М.Г. *** също на свой ред се присъединява
към казаното от колегите й по отношение предмета на престъпление. Счита, че подзащитният й С.М.С. бил осъществил състава на престъплението
по чл. 195, ал.1, т.4, пр.1-во и 2-ро, т.5, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, същият признавал и осъзнавал вината си,
и заявявал, че никога повече няма да извършва подобни деяния. Предвид наличието
на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно чистото му съдебно
минало, самопризнанието му и критичното му отношение към извършеното, както и поради
тежкото му материално и семейно положение моли, при определяне на наказанието му,
съдът да му наложи такова под минимума, при условията на чл. 55 от НК, чието изтърпяване
да бъде отложено за срок от 3 години при условията на чл. 66, ал.1 от НК. Относно
причинените имуществени вреди от престъплението счита, че в хода на съдебното следствие
не бил доказано категорично размера им, като излага конкретни аргументи и моли
за съдебен акт в тази насока.
Защитникът на подс.
А.А.Д. – адв. А.А. *** пледира, че били събрани достатъчно
доказателства в хода на съдебното следствие по отношение на извършеното престъпление,
визирано в обвинителния акт по отношение на подзащитния
й. Счита, че при индивидуализацията на наказанието следвало, да се вземат предвид
като смекчаващи отговорността обстоятелства именно необременото
му съдебно минало, това че същият съдействал за изясняване разкриване на обективната
истина, а както и че направил пълни самопризнания, поради което наказанието му следвало
да се определи в размер на минимално предвиденото от закона. Налице били и условията
за прилагане на чл. 66, ал.1 от НК, с оглед постигане целите на наказанието, визирани
в чл. 36 от НК. По отношение на имуществените вреди счита, че не се доказали по
категоричен и безспорен начин стойността и размера им, не станало ясно от свидетелските
показания в хода на съдебното следствие, колко кабел бил откраднат, какъв бил вида
на кабелите, поради което счита, че нейният подзащитен
и другите подсъдими били отнели именно 100 метра кабел. Моли за съдебен
акт в този смисъл.
Подсъдимият П.В.П. заявява, че разбира
обвинението и се признава за виновен по него. При упражняване правото си на лична
защита се придържа към изложеното от неговия защитник, а в дадената му възможност
за последна дума заявява, че иска „най – ниската присъда”.
Подсъдимият Т.Н.Т. заявява, че разбира
обвинението и се признава за виновен. При
упражняване правото си на лична защита също се придържа към изложеното от неговия
защитник, а в дадената му възможност за последна дума заявява, че съжалява за постъпката
си, повече нямало да се повтаря. Имал малко дете на 8 години и ако било
възможно – да му се наложи условна присъда, за да можел да си гледа детето.
Подсъдимият Н.Д.Г. също разбира обвинението,
но не се признава за виновен по него, като дава обяснения по случая. При упражняване
правото си на лична защита се придържа към изложеното от неговия защитник, а в дадената
му възможност за последна дума, заявява, че единственото, което можел да каже е,
че бил виновен само за това, че във въпросната вечер при залавянето им е бил на
място. Подбудите за неговото отиване там били гладът и нищетата. Той пари не бил
вземал от когото и да е било. Грешката ми била само това, че бил отишъл там. Моли,
за справедлив процес.
Подсъдимият С.М.С. също заявява на
свой ред, че разбира обвинението и се признава за виновен по него, като дълбоко
се разкайвал за постъпката си. Дава обяснения по случая. При упражняване правото
си на лична защита се придържа към изложеното от неговия защитник, а в дадената
му възможност за последна дума отново заявява, че се признава се за виновен и
моли да му бъде наложена минимална присъда.
Подсъдимият А.А.Д. заявява, че разбира
обвинението и се признава за виновен по него, дава обяснения по случая. При упражняване
правото си на лична защита се придържа към изложеното от неговия защитник, а в дадената
му възможност за последна дума отново заявява, че съжалява за стореното.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият П.В.П. е роден на *** ***,
същият е от българска етническа група, български гражданин, със средно образование,
неженен, безработен, с постоянен адрес: град С, ул. „М” № .
Видно от приложената по делото Справка
за съдимост, рег. № 807, издадена от Районен съд – Харманли на 01.10.2012 г. същият,
към датата на извършване на деянието, описано в обвинителния акт не е осъждан, а
от представените на досъдебното производство характеристични
данни се установява, че подсъдимият П.В.П. се движи в среди на криминално
проявени лица, но по отношение на него няма криминални регистрации, а
единствено заявителки материал за кражба през 2012 г.
Подсъдимият Т.Н.Т. е роден на *** ***,
същият е от българска етническа група, български гражданин, грамотен, неженен, безработен,
с постоянен адрес в гр. Х, ул. „Ч с” № , вх. , ет., ап.
и адрес за призоваване: град Х, ул. „Г Д” № , вх., ет.,
ап..
Видно от приложената по делото Справка
за съдимост, рег. № 1032, издадена от Районен съд – Хасково на 01.10.2012 г. същият,
към датата на извършване на деянието, описано в обвинителния акт е осъждан. От представените
на досъдебното производство характеристични данни се установява,
че по отношение на подсъдимият Т.Т. има множество образувани заявителски материали, налице са и криминални регистрации.
Движи се с лица от криминалния контингент и не се ползва с добро има сред
обществото и в квартала, в който живее.
Подсъдимият Н.Д.Г. е роден на *** ***,
същият е от българска етническа група, български гражданин, грамотен - със средно
образование, неженен, с постоянен адрес в С, ул. „Д. Б” № .
Видно от приложената по делото Справка
за съдимост, рег. № 806, издадена от Районен съд – Харманли на 01.10.2012 г. същият,
към датата на извършване на деянието, описано в обвинителния акт е осъждан,
като от значение за определяне на квалификацията е осъждането му с Определение
от 12.04.2012 г., с което на същата дата е одобрено споразумение по НОХД № 395/2012
г. по описа на РС-Хасково за престъпление чл.195 ал.1 т.4, предл.
1 и предл. 2 –
ро, т. 5, вр. чл. 194, ал.
1, вр. чл. 18, ал. 1 НК, с което му е наложено наказание
„лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, чието изпълнение е отложено с
изпитателен срок от 3 години. От представените на досъдебното
производство характеристични данни се установява, че подсъдимият Н.Г. се движи
с криминално проявени лица и поддържа връзки с такива лица, злоупотребява с
алкохол, вследствие на което бил склонен към нарушения на обществения ред.
Подсъдимият С.М.С. е роден на *** ***,
същият е от българска етническа група, български гражданин, неграмотен, женен, безработен,
неосъждан, с постоянен адрес в гр. Х, бул. „Г.С. Р” №
, ет., ап..
Видно от приложената по делото Справка
за съдимост, рег. № 1033, издадена от Районен съд – Хасково на 01.10.2012 г. същият,
към датата на извършване на деянието, описано в обвинителния акт не е осъждан. От
представените на досъдебното производство характеристични
данни се установява, че подсъдимият С.С. е известен на органите на полицията,
като срещу него има заведени заявителски материали и
водени полицейски производство. Същият обаче се ползва с добро име сред
живеещите в квартала, по отношение на него няма данни за нарушения на
обществения ред, няма данни да злоупотребява с алкохол или да поддържа връзки с
лица от криминалния контингент. Според отразеното в приложената декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние същият притежава ½ ид. част от лек автомобил
„Фолксваген Голф” с peг. № ********
Подсъдимият А.А.Д. е роден на *** ***,
от българска етническа група, български гражданин, грамотен, разведен, безработен,
неосъждан, с постоянен адрес в С, ул. „М” №.
Видно от приложената по делото Справка
за съдимост, рег. № 808, издадена от Районен съд – Харманли на 01.10.2012 г. същият
е осъждан. За него на досъдебното производство са събрани
характеристични данни, от които се установява, че е криминално проявен, има заведени
заявителски материали. Не се ползва с добро име в
квартала, в който живее, но няма данни да е нарушавал обществения ред.
На 22.09.2012 г. подсъдимите П.В.П., Н.Д.Г. и А.А.Д. ***.
Подсъдимите Г. и Д. споделили на подс. П., че познавали две момчета от град Хасково, които знаели
къде имало кабел за крадене, но нямали металотърсач за
откриване на кабела. Подсъдимият П. притежавал металотърсач
и се съгласил да участва в кражбата на кабели. В изпълнение на взетото решение и
съгласуване на волите помежду им П., Д. и Г. *** и пристигнали в град Хасково. На
автогарата в града ги чакали подсъдимите Т.Т. и С.С.. Там петимата отново обсъдили
детайлите около кражбата на кабели, която щели да осъществят и постигнали съгласие.
След това петимата се качили на лекия автомобил на подс.
С.С. марка „Фолксваген”, модел „Голф” с ДКН:
********, който същият придобил по силата на Договор за покупко – продажба на МПС, сключен на 09.05.2007 г. с
нотариално заверени подпис на страните на същата дата с рег. № 3610 на Нотариус с рег. № 353 на Нотариалната камара на РБ с район на
действие РС – Хасково. Автомобилът бил придобит и регистриран на неговото име
през време на брака му с Мая Господинова Г., сключен, видно от Удостоверение за
сключен граждански брак на 24.08.2002 г., за което е съставен Акт за сключен
граждански брак № 0262 на Община Хасково от същата дата. Подсъдимите взели със себе си лопати, кирки, ножици
за рязане на метал и металотърсача на подс. П.. Мястото, където се намирал кабелът, според подсъдимите
Т. и С, била местността „Балакли”, находяща се в землището
на град Хасково. След като пристигнали на посоченото място, петимата слезли от лекия
автомобил и разтоварили носените инструменти. Подсъдимият П. включил металотърсача и започнал да търси от къде минавали въпросните
кабели. Фактически кабелите, които преминавали в местността „Балакли” в землището на гр. Хасково били дълекосъобщителни такива - тип МККБ 4x4xl,2x+15x4xl,2; тип ТЗБ
30x4x1,2 и тип ТЗБ 37x4x1,2, всички собственост на ,,БТК” АД. След като подс. П.П. установил къде минавали кабелите, в около 22.00 часа
на 22.09.2013г. петимата започнали да копаят дупки, за да ги извадят от земята.
С помощта на носените лопати и кирки успели да изкопаят няколко дупки, като в първите
часове на 23.09.2013 г. извадили 50 метра кабел тип МККБ 4x4xl,2x+15x4xl,2; 50 метра кабел тип ТЗБ
30x4x1,2 и 50 метра
кабел ТЗБ 37x4x1,2, като с ножиците за рязане на метал и нож ги нарязали и навили
на руло. После ги качили на лекия автомобил „Фолксваген Голф” с ДКН: Х 6678ВА и
в намиращата се наблизо гора го изгорили и взели отвътре медния материал. Подсъдимите
П.В.П., Н.Д.Г. и А.А.Д. ***, а Т.Т. и С.С. взели медната сплав и я продали на неустановено
по делото лице, като си разделили получените пари.
На
24.09.2012 г. вечерта подсъдимите П.В.П., Н.Д.Г., А.А.Д., Т.Т. и С.С. *** и решили
да отидат на познатото място в местността „Балакли” в
землището на гр. Хасково и да откраднат още кабели. С помощта на лекия автомобил
„Фолксваген Голф” с ДКН: ******** се придвижили до
посоченото място, където подс. П. отново с металотърсача трасирал мястото където преминавали кабелите.
С помощта на носените лопати и кирки петимата успели да изкопаят няколко дупки,
като в първите часове, вече на 25.09.2013г., извадили 100 метра кабел тип ТЗБ
30x4x1,2; 100 метра
кабел тип МККБ 4x4x1,2+15x4x1,2; 100 метра кабел тип ТЗБ 37x4x1,2, като с ножиците
за рязане на метал и нож го нарязали и навили на руло. После го качили на лекия
автомобил „Фолксваген Голф” с ДКН: ******** и отново в намиращата
се наблизо гора го изгорили и взели отвътре медния материал. След това
подсъдимите П.В.П., Н.Д.Г. и А.А.Д. ***, а подсъдимите Т.Т. и С.С. взели медната
сплав и я продали в „Ровотел” ООД, като си разделили получените
пари. Междувременно обаче чисто технически липсата на кабелите довела до прекъсване
на стационарни телефони и интернет постове по трасето от град Хасково към с. Стамболово. Във връзка с получени сигнали от абонати на „БТК”
АД, мястото на липсващите кабели - местността „Балакли”
в землището на град Хасково, в която било установено, че е прекъсването, била посетена
на 24.09.2012 г. от свид. Л.В. - служител на „Алкател Луцент” България – дружество,
ангажирано с техническата поддръжка на кабелната мрежа на „БТК” АД. На място свид. В. установил, че причината за техническия проблем била
извършена кражба на далекосъобщителни кабели в това землище и незабавно на същия
ден подал жалба в РУП - Хасково.
С извършване
на проверката бил ангажирал свид. П.Б., който посетил
мястото на извършените кражби и установил, че извършителите били оставили там средствата
за извършване на кражбите - лопати, кирки, ножици за рязане на метал и металотърсача. Последните находки довели до логическия извод
у полицейските служители, че извършителите на кражбата щели да се върнат и да продължат
инкриминираната си деятелност, поради което била предприета специализирана
полицейска акция и организиран секретен пост за тяхното установяване и
задържане.
На 2б.09.2012 г. вечерта подсъдимите П.В.П., Н.Д.Г.,
А.А.Д., Т.Т. и С.С. *** и решили да отидат на познатото място в местността „Балакли” в землището на град Хасково и да откраднат още кабели.
С помощта на лекия автомобил „Фолксваген Голф” с ДКН: Х 6678ВА се придвижили в
близост до мястото, като оставили превозното средство на паркинг в близост и
продължили пеша. Подсъдимият П. отново с металотърсача
трасирал мястото където преминавали кабелите. С помощта на носените лопати и кирки
петимата започнали няколко дупки, за да извадят 22,60м. кабел тип ТЗБ 30X4X1,2 и
22,60м. кабел тип МККБ 4X4X1,2+15X4X1,2, като прекъснали въпросните кабели и се
готвели да ги издърпат от земята. Дейността им била наблюдавана от свид. А.Д.Ж. от организирания секретен пост, като
независимо, че наблюдението било осъществявано през тъмната част на денонощието,
се установило присъствието на лица на място, пушенето на цигари разговаряне и
извършването от тяхна страна на активни дейности. Именно в момента след
започване на деятелността било поискано подкрепление от РУП – Хасково и след
пристигане на място на още полицейски служители на РУП – Хасково, подсъдимите П.П.,
Н.Г., А.А.Д., Т.Т. и С.С. били задържани на място и отведени в РУП на МВР — Хасково,
където със съставени заповеди по ЗМВР от полицейски орган били задържани за 24
часа.
Според заключението
на вещото лице по назначената и изготвена на досъдебното
производство оценителна експертиза към момента на извършване на деянията стойността
на 50 метра
кабел тип МККБ 4x4x1,2+15x4x1,2 е 854,25лева, на 50 метра кабел тип ТЗБ
30x4x1,2 е 1 009,50 лева, на 50
метра кабел тип ТЗБ 37x4x1,2 е 1 360 лева, 100 метра кабел тип ТЗБ
30x4x1,2 е 2 019 лева, 100
метра кабел тип МККБ 4x4x1,2+15x4x1,2 е 1 708.50 лева, на
100 метра
кабел тип ТЗБ 37x4x1,2 е 2 720.50 лева, 22.60 метра кабел тип ТЗБ
30x4x1,2 е 456,30 лева и на 22.60
метра кабел тип МККБ 4x4x1,2+15x4x1,2 е 386,10 лева, като
общата стойност на инкриминираните вещи е в размер на 10 514.40 лева.
Гореизложената
фактическа обстановка се доказва по
безспорен начин от събраните на
досъдебната и съдебната фаза на производството
писмени доказателства,
посочени на съответното място по – горе, както и от приобщените към доказателствата по делото по
реда на чл. 281 и чл. 283 от НПК, писмени материали,
съдържащи се в досъдебното производство: протоколи, справки и бюлетини за съдимост, от заключенията на вещото лица по назначената
на досъдебното производство оценителна експертиза,
всички преценени във връзка с приобщените чрез прочитането в съдебна фаза, по
реда на чл. 279, ал. 2, вр. чл. 1, т. 4 от НПК, на
обясненията дадени от подсъдимите П.В.П., Н.Д.Г. и А.А.Д. ***, Т.Т. и С.С. в качеството на обвиняеми пред съдия на досъдебна
фаза, пред орган на досъдебното производство в
присъствие на защитник, в това число и изложеното в съдебна фаза при разпита им
като подсъдими. Обясненията, дадени от подсъдимите на досъдебното
производство като обвиняеми и в съдебна фаза са еднопосочни, логически
обосновани и вътрешно безпротиворечиви, относно
основаните моменти, свързани с отделните деяния от състава на продължавано
престъпление, механизма на осъществяването им и кръга от лица, участвали в
извършването, като отделните несъответствия в изложеното от подсъдимите касаят
отделни моменти и нюанси, свързани с начина на възприятия и възможността и
способността за възпроизвеждане на фактите, а не се отнася до проблем на
достоверността им. Изключение в тази насока, конкретно относно участието на подс. Н.Д.Г. във всички деяния, включени в състава на
продължаваното престъпление, прави изложеното от самия него в тази насока, като
обясненията в тази му част съдът приема за несъответстващи
на обективната истина, установена по делото от надлежно събрани и надеждни
откъм достоверност доказателствени източници. За последното описано деяние,
същият е установен на място и задържан от органите на полицията, но по
отношение на този факт същият всъщност не възразява. Що се касае до негова
съпричастност в описаната инкриминирана деятелност на дати 22/23/09.2012 г. и
на 23/24.09.2012 г. следва да се отбележи, че не просто неговото присъствие на
място, но и субективния момент, свързан със съзнаване характера на
осъществяваната дейност са категорично установени от обясненията и на
четиримата останали подсъдими - П.В.П., Т.Н.Т. и С.М.С. и А.А.Д.. В този смисъл следва да се има предвид, че освен средство за защита,
обясненията на подсъдимия по делото съставляват и доказателствено средство,
като е необходимо да се обсъждат и ценят с оглед останалия събран в хода на
разследването доказателствен материал. Поради тези съображения, настоящият
съдебен състав кредитира обясненията на подсъдимите в посочената по – горе част
като логически последователни и безпротиворечиви на
приобщените по делото писмени доказателства и еднопосочни с показанията на част
от разпитаните по делото свидетели, а на обясненията конкретно на подсъдимите П.В.П., А.А.Д., Т.Т.
и С.С. се дава вяра и в частта относно кръга от лица, участвали в престъпната
деятелност. Следващият основен момент, който налага отделен анализ
на достоверността на обясненията на подсъдимите се явява този, свързан с
предмета на престъпление и конкретно с вида и количеството отнети кабели, в
контекста на възраженията, отправени от тях и защитниците по делото. В тази
насока следва да бъде отбелязано най – напред по отношение на предмета на
посегателство, че в трасето, което е
обслужвало абонати на телефонни постове в с. Стамболово
на БТК АД, град София, са били положени процесните
кабели тип МККБ 4x4x1,2+15x4x1,2 тип ТЗБ
30x4x1,2 и тип ТЗБ 37x4x1,2 в един сноп, а механизмът на тяхното изваждане е
бил с прекъсването им и издърпване на медните жила през предварително изкопани
дупки в земята. Очевидно не кореспондира с житейската логика, че след полагане
на всички „усилия” от подсъдимите за установяване на трасето и за копаене на
дупки в земята, същите след като достигнат до кабелите, ще издърпат само два от
трите, при положение, че всички общо преминават в един сноп, който така или
иначе е достигнат. Особено показателен в тази насока е и начинът на изразяване
в дадените обяснения, в които навсякъде подсъдимите употребяват израза
„кабела”, т.е. в единствено число по отношение на различните видове кабели, предмет
на посегателство тъкмо поради факта, че и трите типа кабели са били в един сноп
и оттам възприети като единен обект на посегателство от тяхна страна. На
следващо място, от съставените констативни протоколи от представители на
дружеството, поддържащо трасето се установява колко метра и какъв тип кабели са
били необходими, за да с възстановят липсващите такива от една страна, а от
друга не се установява в този период от време, въпреки множеството
посегателства от този тип в района, точно на мястото на процесните
деяния да е имало дупки, различни от тези, които подсъдимите са изкопали, респ.
да е имало посегателство върху точно тези кабели, върху които е
посегателството, осъществено от тях. Или казано по друг начин, няма основание
да се смята, че някой друг преди тях е откраднал само единия от трите различни
кабела точно от мястото, от което те са извадили останалите два, нито пък че
операторът на трасето или дружеството, което го поддържа са извършвали дейност
по демонтиране на част от кабелите. Следователно в тази им част обясненията на
подсъдимите следва да се приемат единствено като тяхна защитна версия и същите не
съответстват на обективната действителност. По отношение на дължината на
отнетите кабели е необходимо да се отбележи, че по обясними причини, свързани с
различията в субективните човешки възприятия за разстояние, подсъдимите дават
противоречиви обяснения, но същите са преодолени от изложеното в писмените
документи, като без да се обсъжда въпроса за самия характер на документа, във всеки от цитираните
констативни протоколи най – точно е отразено на база измервания и трасиране, че
се касае за отнети съответно 50
метра кабел тип МККБ 4x4xl,2x+15x4xl,2; 50 метра кабел тип ТЗБ
30x4x1,2 и 50 метра
кабел ТЗБ 37x4x1,2; 100 метра
кабел тип ТЗБ 30x4x1,2; 100
метра кабел тип МККБ 4x4x1,2+15x4x1,2; 100 метра кабел тип ТЗБ
37x4x1,2, установени като липсващи и съответно възстановени впоследствие.
Установен е и опит да се отнемат 22.60 метра кабел тип ТЗБ 30x4x1,2 и 22.60 метра кабел тип МККБ
4x4x1,2+15x4x1,2. Разбира се навсякъде при вписване на данните за разстояние и
количества се уточнява, че същите са приблизителни като се употребява израза
„около”, но закономерният извод от изложеното е, че предметът на престъпление е
установен по недвусмислен начин. В тази насока сочат и логическите разсъждения
и аритметични изчисления на база установения, при извършените огледи, както и
от показанията на свидетелите Л.М.В. и Д.В.С., брой на дупките, изкопани от
подсъдимите и разстоянието между тях и възможността за разтягане на кабелите
при издърпването им, поради еластичността на материала. Показанията на свидетелите
Л.М.В. и Д.В.С., независимо от служебното положение на първия следва да се
приемат за обективни и съответни на обективната истина, като липсата на ясен
спомен у тях относно определени детайли не променя горния извод. Достоверността
на обсъдените гласни доказателствени източници се консолидира и от показаният
на останалите свидетели, събрани по делото чрез разпита в това качество на
лицата П.И.Б., В.С.Д., М.Т.Щ. и Г.Т.Г. *** съответно относно предмета на
престъпление, механизма на осъществяване на деянието и по отношение на
авторството, като изложеното от тях се възприема от съда и цени като съответно
на обективната истина.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на така възприетата фактическа
обстановка и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността
и правната квалификация на извършеното деяние, се налага недвусмислен и
категоричен извод, че всеки от подсъдимите П.В.П., Т.Н.Т. и С.М.С. и А.А.Д., е
осъществил от обективна и субективна страна престъплението, субсумирано
под състава по чл.195, ал.1, т.4, предл. първо и второ,
т. 5, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.2б, ал.1 от Наказателния кодекс, за което с повдигнатото им обвинение са
привлечени към наказателна отговорност, тъй като след предварителен сговор и в съизвършителство помежду си и с подс.
Н.Д.Г. чрез използване на технически средства - лопати, кирки, ножици за рязане
на метал, нож, металотърсач и моторно превозно средство
- лек автомобил „Фолксваген Голф” с peг. №Х6678ВА, ½
ид. част собственост на С.М.С., на 22/23.09.2012 г. са
отнели чужди движими вещи, а именно: 50 метра кабел тип МККБ 4x4x1,2x+15x4x1,2, 50 метра кабел тип ТЗБ
30x4x1,2 и 50 метра
кабел ТЗБ 37x4x1,2 на обща стойност 3 224.00 лева от владението на органите на управление
на „БТК” АД, гр. София без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,
на 24/25.09.201 2г. отнел чужди движими вещи,
а именно: 100 метра
кабел тип ТЗБ 30x4x1,2, 100
метра кабел тип МККБ 4x4x1,2+15x4x1,2, 100 метра кабел тип ТЗБ
37x4x1,2 на обща стойност 6 448.00 лева от владението на органите на управление
на „БТК” АД, град София без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят,
като деянието не представлява маловажен случай, а на 26.09.2012г. направили опит
да отнемат чужди движими вещи, а именно: 22.60 метра кабел тип ТЗБ
30x4x1,2 и 22.60 метра
кабел тип МККБ 4x4x1,2+15x4x1,2 на обща стойност 842,40 лева от владението на органите
на управление на „БТК” АД, гр. София без тяхно съгласие с намерение противозаконно
да ги присвоят, като деянието е останало недовършено по независещи от тях причини,
а именно намесата на органите на полицията преди да бъде довършено от обективна
страна с установяване на фактическа власт върху предмета на посегателство.
От
събраните доказателства е безспорно установена обективната страна на
деянието, механизма на осъществяването
му, неговия предмет, като в това отношение решаващо за преценката на съда какъв
е предметът на посегателство е не намерението на подсъдимите да отчуждят предмета
на престъпление не като кабели, а като материал и вида на металния проводник –
медни жила, а като обективно проявление в действителността на противозаконно
отнемане именно на кабели с описаната по - горе спецификация и характеристики и
посочена дължина. По тези съображения искането на защитата за оценка на
материала, съобразно цената на медта бе оставено без уважение, доколкото това
не влияе на оценката на предмета на престъпление. Доказано по несъмнен начин е
и авторството на престъплението - а именно, че подсъдимите П.В.П., Т.Н.Т. и С.М.С.
и А.А.Д. са съпричастни в извършване на същото. Обстоятелство, което не се
оспорва от тях, с оглед направените пред съда признания на основателността на
обвинението и от четиримата и с оглед приобщените обяснения, дадени в хода на
разследването, нито от защитниците им. Въпросът за авторството на деянието се
потвърждава и от събраните на досъдебното
производство доказателства, приобщени в съдебна фаза на процеса. От обективните данни по делото, касаещи механизма
на осъществяване на деянието, а именно, че отделните деяния са извършени чрез използване
на технически средства – лопати, кирки, ножици за рязане на метал, нож, металотърсач при извършване на отделните деяние, както и
моторно превозно средство се установява и квалификацията по чл. 195, ал. 1, т. 4 , предл.
1 и предл. 2 от НК. Конкретно по отношение на
обвинението, че деянието е осъществено чрез използване на моторно превозно
средство следва изрично да бъде отбелязано, че в конкретния случай процесният лек автомобил лек автомобил „Фолксваген Голф” с peг. № Х6678ВА не просто е послужил единствено подсъдимите
да достигнат до мястото, на което се е намирал предмета на престъпно
посегателство, но е имал и конкретно предназначение отнетото количество кабел
да бъде транспортирано от това място до мястото, на което медният материал,
извлечен от кабелите е бил отчужден. Т.е. посоченият лек автомобил е послужил и
като средство, чрез което е била установена и упражнявана фактическа власт
върху предмета на престъпно посегателство.
Случаят не може да бъде квалифициран като маловажен с оглед наличието на
квалифициращите признаци по чл. 195, ал.
1, т. 4 , предл. 1 и предл.
2 от НК – отделните деяния са извършени чрез използване на технически средства
– лопати, кирки, ножици за рязане на метал, нож, металотърсач
при извършване на отделните деяние, както и моторно превозно средство се установява
и предвид стойността на предмета на престъпление, който действително е значителен.
Деянията, описани по – горе са осъществени
при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй
като всяко едно от тях е осъществено през непродължителен времеви отрязък, при една
и съща обстановка и при еднородност на вината, при което всяко едно от последващите
деяния се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващите,
независимо, че последното от тях е останало недовършено, поради причини, стоящи
извън подсъдимия, т.е. във фазата на опита.
От субективна страна, съдът намира, че
деянието е извършено
умишлено,
при пряк умисъл,
т.е всеки от подсъдимите П.В.П., Т.Н.Т. и С.М.С. и А.А.Д. е съзнавал е, че с деянието
си лишава от фактическа власт
владелеца на чужди вещи, предвиждал
преминаването им в негова фактическа власт и е целял да установи тази
власт върху предмета на престъплението, както и да
извлече имуществена облага чрез това. Същите са съзнавали умисъла и на
останалите участници в т.ч. и на подс. Н.Д.Г. в
съвместната инкриминирана дейност, като налице е и предварително планиране на
извършваната кражба, в относително спокойна обстановка и след преценка на
аргументите относно нейното извършване, обосноваващо и квалификацията по
чл. 195, ал. 1, т. 5 НК.
При определяне на вида
и размера на наказанието за подсъдимия
П.В.П., съдът взе предвид:
от една страна
степента на обществена опасност на деянието, както
и стойността на предмета на престъплението,
а от друга страна – степента на обществена опасност
на дееца и подбудите за извършване
на престъплението.
При индивидуализация на наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които имат значение
за определяне конкретната степен на обществената опасност на деянието
от гледна точка стойността на
инкриминираните вещи и дееца. Подсъдимият не е осъждан към датата на деянието и не е с обременено съдебно минало към настоящия момент, като за същия
са събрани характеристични данни за личността му, които го характеризират в относително положителна светлина. Изложеното обосновава извода за липса на възможност да се приеме завишена степен на обществена опасност
на дееца и
изложените данни следва да бъдат отчетени от съда като
смекчаващи отговорността с оглед личността
обстоятелства. Съдът отчете и съдействието, което деецът е оказал на разследващите
органи, като по този начин
е спомогнал за по - бързото разкриване
на случая, преценено заедно с процесуалното му поведение в аспекта на изключително
смекчаващо вината обстоятелство. Още повече при липсата на възможност за провеждане на производството
по реда на Глава 27 НПК, с оглед защитната позиция при разглеждане на делото,
заета от единия от петимата подсъдими. Преценявайки поотделно и в съвкупност
гореизложеното, съобразявайки
принципите за законоустановеност и индивидуализация
на наказанието, изхождайки от предвидено
за гореописаното престъпление наказание „Лишаване от свобода”,
съдът счете, че наказанието за подсъдимия П.П. следва да бъде определено при условията на чл. 55, ал.
1, т. 1 от НК. По този
начин предвиденото в закона наказание “лишаване от свобода”
съдът прие да бъде наложено за срок от 10 месеца - под
предвидения в приложимата правна норма от особената част на НК минимум, като изпълнението
на същото на основание чл. 66, ал. 1 от НК бъде отложено с изпитателен срок от
3 години след като се констатира наличието на формалните предпоставки на
цитираната разпоредба от една страна. Така определеният размер на наказанието е справедлив и обоснован, като е от естество
да изпълни предвидените от законодателя в чл. 36 от НК цели, да окаже своето
въздействие и ефект спрямо дееца, както
и да повлияе предупредително върху останалите членове на обществото, а за изпълнението на тези цели не се установи и
необходимост от ефективно изтърпяване от друга страна.
При индивидуализацията
на наказанието по отношение на подсъдимия С.М.С., съдът взе предвид степента
на обществена опасност на деянието, от гледна точка стойността на предмета на престъплението
и механизма на извършването му, а от друга страна – степента на обществена опасност
на дееца и подбудите за извършване на престъплението.
Съдът прецени, че подсъдимият не е осъждан към датата на деянието и не е с обременено
съдебно минало към настоящия момент, като за същия са събрани характеристични данни
за личността му, които го характеризират в положителна светлина. Отчете се и съдействието,
което деецът е оказал на разследващите органи, като по този начин е спомогнал за
по - бързото разкриване на случая, преценено заедно с процесуалното му поведение
в аспекта на изключително смекчаващо вината обстоятелство. Още повече при липсата
на възможност за провеждане на производството по реда на Глава 27 НПК, с оглед липсата
на процесуалните предпоставки за това. Преценявайки поотделно и в съвкупност гореизложеното,
съобразявайки принципите за законоустановеност и индивидуализация
на наказанието, изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание
„Лишаване от свобода”, съдът счете, че наказанието за подсъдимия С.М.С. следва да
бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. По този начин предвиденото
в закона наказание “лишаване от свобода” съдът прие да бъде наложено за срок от
10 месеца - под предвидения в приложимата правна норма от особената част на НК минимум,
основавайки се на конкретното участие и принос на този подсъдим в извършване на
деянието. Съдът прие изпълнението на същото на основание чл. 66, ал. 1 от НК бъде
отложено с изпитателен срок от 3 години след като се констатира наличието на формалните
предпоставки на цитираната разпоредба от една страна. Така определеният размер на наказанието е справедлив
и обоснован, като е от естество да изпълни предвидените от законодателя в чл.
36 от НК цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе
предупредително върху останалите членове на обществото, а за изпълнението на тези
цели не се установи и необходимост от ефективно изтърпяване.
По
отношение на подс. А.А.Д., при определяне на
наказанието, съдът отново взе предвид целият комплекс обстоятелства от значение
за преценката - степента на обществена опасност на деянието, от гледна точка стойността
на предмета на престъплението и механизма на извършването му, а от друга страна
– степента на обществена опасност на дееца и подбудите за извършване на престъплението. При индивидуализация на наказанието,
съдът прецени, че подсъдимият е осъждан към датата на деянието и към настоящия момент
за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, като за същия са събрани характеристични данни
за личността му, които не го характеризират в негативен план. Отчете се процесуалното
му поведение в аспекта на изключително смекчаващо вината обстоятелство при липсата
на възможност за провеждане на производството по реда на Глава 27 НПК, с оглед отсъствието
при разглеждане на делото на единия от шестимата подсъдими. Преценявайки поотделно
и в съвкупност гореизложеното, съобразявайки принципите за законоустановеност
и индивидуализация на наказанието, изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление
наказание „Лишаване от свобода”, съдът счете, че наказанието за подсъдимия А.А.Д.
следва да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. По този начин
предвиденото в закона наказание “лишаване от свобода” съдът прие да бъде наложено
за срок от 10 месеца - под предвидения в приложимата правна норма от особената част
на НК минимум, основавайки се на конкретното участие и принос на този подсъдим
в извършване на деянието. Съдът прие изпълнението на същото на основание чл.
66, ал. 1 от НК бъде отложено с изпитателен срок от 3 години след като се констатира
наличието на формалните предпоставки на цитираната разпоредба от една страна. Така
определеният размер на наказанието е справедлив и обоснован, като е от естество
да изпълни предвидените от законодателя в чл. 36 от НК цели, да окаже своето въздействие
и ефект спрямо дееца, както и да повлияе предупредително върху останалите членове
на обществото, а за изпълнението на тези цели не се установи и необходимост от ефективно
изтърпяване.
Що се
касае до подс. Т.Н.Т., при определяне на наказанието,
съдът отново взе предвид степента на обществена опасност на деянието, от гледна
точка стойността на предмета на престъплението и механизма на извършването му, а
от друга страна – степента на обществена опасност на дееца и подбудите за извършване
на престъплението. При индивидуализация на
наказанието, съдът прецени, че подсъдимият е осъждан към датата на деянието, след
като не е налице настъпила реабилитация по право на основание на чл. 88а, ал.
1, вр. чл. 82, ал. 1, т. 2 от НК за осъждането му по
НОХД № 91 по описа на ОС – Хасково за 1991 г. за престъпление по чл. 115 НК, за което
с присъда от 23.09.1991 г. му е наложено наказание „лишаване от свобода” за
срок от 14 години. Присъдата е влязла в сила на 10.02.1991 г., а на 11.07.2001
г. подс. Т.Т. е предсрочно освободен, като визираният
в цитираните по – горе норми срок, към датата на деянието не е изтекъл, а
възраженията на неговия защитник в обратна насока следва да се възприемат като
несъстоятелни. Налице са освен това доказателства и за други осъждания на подс. Т., като за същия са събрани характеристични данни за
личността му, които го характеризират в
негативен план. От друга страна обаче, отчете се съдействието на подс. Т. за разкриване на обективната истина и
положителното му процесуалното му поведение в аспекта на смекчаващи вината обстоятелства,
както и семейното му положение. Преценявайки поотделно и в съвкупност гореизложеното,
съобразявайки принципите за законоустановеност и индивидуализация
на наказанието, изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание
„Лишаване от свобода”, съдът счете, че наказанието за подсъдимия Т.Н.Т. следва да
бъде определено при условията не на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, доколкото
липсват материалноправните предпостави за това, а при
условията на чл. 54 НК, но при превес на смекчаващите вината обстоятелства
съобразно законоустановения специален минимум. По този начин предвиденото в закона
наказание “лишаване от свобода” съдът прие да бъде наложено за срок от 1 година,
основавайки се на конкретното участие и принос на този подсъдим в извършване на
деянието и на анализа на целия комплекс обстоятелства, изложени по – горе от
значение за индивидуализацията. Съдът при, че изпълнението на същото не би
могло на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок, след
като се установи липсата на формалните предпоставки на цитираната разпоредба, с
оглед данните за съдимостта на подс. Т.. По тези
съображения бе постановено ефективното изтърпяване на наказанието при първоначален
строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип с необходимото
приспадане на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК, при изпълнение на така наложеното
наказание „лишаване от свобода”, времето през което подсъдимият Т.Н.Т. е бил задържан
за 24 часа по ЗМВР, като 1 ден задържане се зачита за един ден „лишаване от свобода”.
Така определеният размер на наказанието е справедлив и обоснован, като е от естество
да изпълни предвидените от законодателя в чл. 36 от НК цели, да окаже своето въздействие
и ефект спрямо дееца, както и да повлияе предупредително върху останалите членове
на обществото.
На следващо място, детайлният анализ
на фактите, установени в хода на съдебното производство, потвърждаващи
описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка,
води до недвусмисления извод, че подсъдимият Н.Д.Г. от обективна страна е
осъществил признаците от състава на престъпление по чл.195, ал.1, т.4, предл. първо и второ, т.5 и т. 7, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр.
чл.26, ал.1 от Наказателния кодекс, след като се доказа, че тъй като след предварителен
сговор и в съизвършителство П.В.П., С.М.С., Т.Н.Т. и А.А.Д.
чрез използване на технически средства - лопати, кирки, ножици за рязане на метал,
нож, металотърсач и моторно превозно средство - лек автомобил
„Фолксваген Голф” с peг. №********, ½ ид.
част собственост на С.М.С., на 22/23.09.2012 г. отнел чужди движими вещи, а именно:
50 метра
кабел тип МККБ 4x4x1,2x+15x4x1,2, 50 метра кабел тип ТЗБ 30x4x1,2 и 50 метра кабел ТЗБ
37x4x1,2 на обща стойност 3 224.00 лева от владението на органите на управление
на „БТК” АД, гр. София без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,
на 24/25.09.201 2г. отнел чужди движими вещи,
а именно: 100 метра
кабел тип ТЗБ 30x4x1,2, 100
метра кабел тип МККБ 4x4x1,2+15x4x1,2, 100 метра кабел тип ТЗБ
37x4x1,2 на обща стойност 6 448.00 лева от владението на органите на управление
на „БТК” АД, град София без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,
като деянието не представлява маловажен случай, а на 26.09.2012г. направил опит
да отнеме чужди движими вещи, а именно: 22.60метра кабел тип ТЗБ 30x4x1,2 и 22.60 метра кабел тип МККБ
4x4x1,2+15x4x1,2 на обща стойност 842,40 лева от владението на органите на управление
на „БТК" АД, гр. София без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието е останало недовършено по независещи то дееца причини, а
именно намесата на органите на полицията преди да бъде довършено от обективна
страна с установяване на фактическа власт върху предмета на посегателство.
От
събраните доказателства е безспорно установена обективната страна на
деянието, механизма на осъществяването
му, неговия предмет, по съображения изложени по – горе и отнасящи се в пълна
степен и за деянието, вменено в отговорност на подс. Н.Г., както и авторството на престъплението - а
именно, че последният е едно от лицата, съпричастни в извършване на същото.
Въпросът за авторството на деянието се потвърждава по недвусмислен начин от
събраните на досъдебното производство доказателства,
приобщени в съдебна фаза на процеса, анализ на които бе направен в рамките на
настоящото изложение на съответното място по – горе. От обективните данни по делото, касаещи механизма
на осъществяване на деянието, а именно, че отделните деяния са извършени чрез използване
на технически средства – лопати, кирки, ножици за рязане на метал, нож, металотърсач при извършване на отделните деяние, както и
моторно превозно средство се установява и квалификацията по чл. 195, ал. 1, т. 4 , предл.
1 и предл. 2 от НК. Конкретно по отношение на
обвинението, че деянието е осъществено чрез използване на моторно превозно
средство следва изрично да бъде отбелязано, че в конкретния случай процесният лек автомобил лек автомобил „Фолксваген Голф” с peг. № ********
е послужил като средство, чрез което е била установена и упражнявана фактическа
власт върху предмета на престъпно посегателство. Случаят не може да бъде квалифициран
като маловажен с оглед наличието на квалифициращите признаци по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл.
1 и предл. 2 от НК – отделните деяния са извършени чрез
използване на технически средства – лопати, кирки, ножици за рязане на метал, нож,
металотърсач при извършване на отделните деяние, както
и моторно превозно средство се установява и предвид стойността на предмета на престъпление,
който действително е значителен.
Деянията,
описани по – горе са осъществени при условията на продължавано престъпление по
смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй като всяко едно от тях е осъществено през
непродължителен времеви отрязък, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което всяко едно от последващите деяния се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, независимо, че последното от
тях е останало недовършено, поради причини, стоящи извън подсъдимия, т.е. във
фазата на опита.
Налице е и квалифициращият признак “повторност”
по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, тъй като деянието, извършено от подсъдимия за
посочения период от време е довършено преди да изтече срокът по чл. 30, ал.1 от НК и след анализ на данните за съдимостта на подсъдимия и конкретно осъждането
на последния към
датата на извършване на деянието, описано в обвинителния акт с Определение от 12.04.2012 г., с което на
същата дата е одобрено споразумение по НОХД № 395/2012 г. по описа на РС-Хасково
за престъпление чл.195, ал. 1. т. 4, предл. 1 и 2, т.
5, вр. чл. 194, ал. 1, вр.
чл. 18, ал. 1 НК, с което му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок
от 6 месеца с приложение на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК с продължителност
на изпитателния срок от 3 години.
Цитираното осъждане на подсъдимия, предхождащо инкриминираната дейност, за
която е привлечен към наказателна отговорност по настоящото дело, обосновава извода,
че деянието следва да се квалифицира като извършено при условията на „повторност” по чл. 28, ал. 1 от Наказателния кодекс,
съответно правилна се явява и дадената в обвинителния акт квалификация на
извършената кражба по чл. 195, ал. 1, т. 7 НК. Следователно основано на
закона е твърдението на прокуратурата за наличие на посочения квалифициращ
признак по отношение на инкриминираното деяние, извършено от подс. Н.Г..
От субективна страна, съдът намира, че
деянието е извършено
умишлено,
при пряк умисъл,
т.е съзнавал е, че с деянието си
лишава от фактическа власт владелеца на чужди
вещи, предвиждал преминаването им в негова фактическа власт и е целял да установи тази
власт върху предмета на престъплението, както и да
извлече имуществена облага чрез това. Същият е съзнавал умисъла и на останалите
участници в съвместната инкриминирана дейност, като налице е и предварително
планиране на извършваната кражба, в относително спокойна обстановка и след
преценка на аргументите относно нейното извършване, обосноваващо и
квалификацията по чл. 195, ал. 1, т. 5
НК.
При индивидуализацията
на наказанието за подсъдимия Н.Д.Г.,
съдът отново взе взе предвид: от една страна
степента на обществена опасност на деянието, както
и стойността на предмета на престъплението,
а от друга страна – степента на обществена опасност
на дееца и подбудите за извършване
на престъплението.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът прецени обстоятелствата,
които имат значение за определяне
конкретната степен на обществената опасност на деянието
и дееца. Същият е с обременено съдебно минало, а по делото не са налице данни, характеризиращи
личността на дееца в положителен план, а точно обратното. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете съдействието, което деецът е оказал на разследващите
органи, като по този начин
е спомогнал за по - бързото разкриване
на случая, както и положителното му процесуално поведение, като фактът, че не се признава за виновен не променя
горния извод, доколкото правото на защита, в това число и на отричане на вменяваната от РП – Хасково вина и законовогарантирано.
Следва да се вземе под внимание и сравнително младата възраст на подсъдимия, с
оглед преценка за възможността с наложеното наказание да бъдат изпълнение
целите, прокарани в разпоредбата на чл. 36 НК и от гледна точка личната и
генерална превенция.
Преценявайки поотделно и в съвкупност
гореизложеното, съобразявайки
принципите за законоустановеност и индивидуализация
на наказанието, настоящият съдебен състав прие, че наказанието за подсъдимия Н.Д.Г.
следва да бъде определено при условията на чл.
54 от НК, при превес на
смекчаващите вината обстоятелство, посочени по горе. По този начин предвиденото в закона
наказание “лишаване от свобода” съдът прие да бъде
наложено за срок, съобразно предвидения в приложимата правна норма от особената
част на НК минимум, а именно 1 година, което
бе постановено да се изтърпи от подсъдимия ефективно, при първоначален „строг“ режим,
в затвор или затворническо общежитие от „закрит тип” с необходимото приспадане
на основание чл.
59, ал. 1, т. 1 от НК, при изпълнение на така наложеното наказание „лишаване от
свобода”, времето през което подсъдимият Н.Д.Г., е бил задържан по ЗМВР, като 1
/един/ ден задържане се зачита за един ден „лишаване от свобода”.
Предвид
обстоятелството, че инкриминираното деяние е извършено в изпитателния срок на
осъждането на подсъдимия по НОХД № 395 по описа на Районен съд – Хасково за 2012 г. и отчитайки вида на
наложеното с настоящата присъда наказание, на основание чл. 68, ал. 1 от НК следва
да бъде приведено в изпълнение наложеното на подс. Н.Д.Г.,
с Определение от 12.04.2012 г., с което на същата дата
е одобрено споразумение по НОХД № 395/2012 г. по описа на РС-Хасково, наказание „Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, което да се изтърпи от подсъдимия
ефективно, отделно изцяло и преди определеното с настоящия съдебен акт наказание
при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип,
след като се установи наличието на законовите предпоставки за това.
По отношение на веществените
доказателства, приобщени в хода на наказателното производство следва да се
отбележи най – напред, че от анализа на доказателствените източници се потвърди
квалификацията по чл. 195, ал. 1, т. 4 ,
предл. 1 и предл. 2 от НК,
предложена в акта на държавното обвинение по чл. 246 НПК, а именно, че процесната кражба е осъществена от петимата подсъдими чрез
използване на технически средства - лопати, кирки, ножици за рязане на метал, нож,
металотърсач, както и моторно превозно средство.
Конкретно по отношение на обвинението, че деянието е осъществено чрез
използване на моторно превозно средство е необходимо да бъде изрично
отбелязано, че както се прие по – горе при обосноваване механизма на деянието в
конкретния случай процесният лек автомобил лек автомобил
„Фолксваген Голф” с peг. № ******** е послужил като средство, чрез което е
била установена и упражнявана фактическа власт върху предмета на престъпно
посегателство. Следователно посочените вещи, като послужили за извършване на
престъплението, т.е. като средство за неговото извършване подлежат на отнемане в
полза на Държавата на основание чл. 53, ал. 1, б. „а” от Наказателния кодекс.
По тези съображения цитираната материланоправна норма
бе приложена по отношение на приобщените като веществени доказателства вещи, послужили
за извършване на престъплението, а именно:
1 бр. дървен сап, 2 бр. работни части на права лопата, 3 бр. прави лопати с дървени дръжки, 1 бр. кирка
с дървена дръжка и 1 бр. ножици за рязане
на метал, намиращи се на съхранение в РУП – Хасково; 1 бр. нож с острие от 17см
и 1 бр. колан от изкуствена материя, с примки в двата края около тях и
1 сноп от 4 броя PVC тръби с обвит около тях проводник с бяла изолация, завършващ
с метална букса в единия край, както и по отношение ½ ид. част от лек автомобил
„Фолксваген Голф” с peг. № Х6678ВА, червен на цвят и ключ
за него от бял метал с черна драскотина и логото на „VW” и ключодържател, черен
на цвят, собственост на подс. С.М.С., доколкото се установи,
че превозното средство е придобито през време на брака, сключен от този
подсъдим и представлява семейна имуществена общност. Т.е. права върху него
притежава и друго лице наред с подс. С., а именно
неговата съпруга, които не могат да бъдат накърнявани с приложение на
установена в закона санкция поради личния характер на наказателната отговорност.
Що се касае до останалите вещи,
приобщени по делото като веществени доказателства, нямащи отношение към
извършване на деянието и чието притежание не е забранено от закона бе
разпоредено същите да бъдат върнати на правоимащите
лица, както следва: 1 бр. мобилен телефон
„Samsung” GT-E1200s,
IMEI: ********, със
СИМ карта на „Bob”
и батерия, черен на цвят;
1 бр.
мобилен телефон „Nokia” 2330c-2, с IMEI: ********, със СИМ картна на “M – tel”, сребрист на цвят – на Т.Н.Т., 1 бр. мобилен телефон „Nokia 6120c-l” c IMEI: ********, със СИМ – карта на “Globul” и батерия,
черен на цвят – на П.В.П. и 1бр. мобилен телефон „Nokia
1616-2” с
IMEI: ********, с батерия, черен на цвят - на С.М.С..
По отношение
на разноските:
С
оглед обстоятелството, че и петимата подсъдими: П.В.П., ЕГН: **********; Т.Н.Т., ЕГН: **********;
Н.Д.Г., ЕГН: **********; С.М.С., ЕГН: ********** и А.А.Д., ЕГН: ********** са признати за виновни в извършване на
престъпленията, за които са привлечени към наказателна отговорност, в тяхна тежест на основание чл. 189, ал. 3 НПК
следва да се възложат разноските
по делото, чрез осъждането им всеки от тях да заплати по сметка на ОД на МВР - Хасково
сумата в размер на по 14.00 лева, представляващи съответната част от направените
по делото разноски по делото за вещо лице, а по сметка на РС – Хасково всеки от
тях сумата в размер на по 6.00 лева, представляваща съответна част от направени
разноски за възнаграждение на вещо лице за явяване в съдебно заседание.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
Председател:/п/ не се чете
Вярно
с оригинала!
Секретар:Щ.М.