№ 19
гр. София , 27.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на двадесет и седми януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София Антоанета
Николова Близнакова (АП-София)
като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно частно
наказателно дело № 20201000601341 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 341, ал.1 НПК, вр. чл. 34 вр. чл.
20, ал.1 и 2 ЗПИИРКОРНФС.
Постъпила е частна жалба от адвокат В. П. Д.-вписана в Адвокатска
колегия Благоевград, служебен защитник на засегнатото лице Л. А., срещу
Решение № 2932/18.11.2020 г. постановено по ЧНД № 747/2020 г. по описа на
Окръжен съд Благоевград. С решението е ПРИЗНАТО Решение от 29.01.2020
г. на Politie/DLOC/OIV - Driebergen- Rijsenburg, Кралство Нидерландия,
влязло в сила на 11.03.2020 г. с което на българския гражданин Л. А./L. A./,
ЕГН **********, роден на ******** г. в с. ***, Северна Македония, с
постоянен адрес в гр.***, улица „***“ №**, ет.*, ап.*, е наложена финансова
санкция общо в размер на 140 евро, с левова равностойност 273,82 лв. /двеста
седемдесет и три лева и осемдесет и две стотинки/.
Решението на първоинстанционния съд било необосновано и
постановено при непълнота на доказателствата, тъй като в конкретния случай
1
били налице предпоставките на чл.35, ал.1 от от ЗПИИРКОРНФС и съдът е
следвало да откаже да признае и допусне изпълнение на решението за
налагане на финансова санкция, тъй като представеното без превод решение
не можело по никакъв начин да бъде обвързано с представеното и посочено
по-горе Удостоверение по чл.4 от Рамково решение №2005/214/ПВР на
Съвета относно прилагане принципа на взаимно признаване на финансови
санкции. От събраните по делото доказателства не можело да бъде направен
обоснован извод, че финансовата санкция не е платена.
Решението било постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила. Не били обсъдени всички доказателства по делото и
доводите на страните в тяхната съвкупност.
В съдебно заседание пред САС служебният защитник на
засегнатото лице поддържа жалбата. .
Прокурорът изразява становище за неоснователност на жалбата.
Предлага решението на БлОС да се потвърди изцяло.
Заинтересованото лице не се явява.
Софийски апелативен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, обсъди изложените от страните съображения и след като сам
служебно провери правилността на решението, намери следното:
Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по
повод изпратено за признаване и изпълнение удостоверение по чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, издадено от властите на Кралство
Нидерландия относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции. Удостоверението по чл.4 е издадено въз основа на
решение за прилагане финансови санкции от 29.01.2020 г. на
Politie/DLOC/OIV - Driebergen- Rijsenburg , Кралство Нидерландия, влязло в
сила на 11.03.2020 г. с което на българския гражданин Л. А./L. A./, ЕГН
**********, роден на ******** г. в с. ***, Северна Македония, с постоянен
адрес в гр.***, улица „***“ №**, ет.*, ап.*, е наложена финансова санкция
общо в размер на 140 евро, с левова равностойност 273,82 лв. /двеста
седемдесет и три лева и осемдесет и две стотинки/. Нарушението е извършено
на 28.08.2019 г. и е за управление на МПС на което една от гумите не
отговаря на изискванията за профила, което нарушава разпоредбите за
движение по пътищата.
2
Софийски апелативен съд приема, че от формална страна са били
налице предпоставките за признаване на решението посочени в чл.30, ал.1 от
ЗПИИРКОРНФС. Касае се за влязъл в сила акт по смисъла на чл.3, ал.1 от
ЗПИИРКОРНФС, тъй като е издаден от несъдебен орган на страна - членка на
Европейския съюз и финансовата санкция е постановена по повод извършено
административно нарушение. Последното представлява деяние, за което
съгласно чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС не се изисква двойна
наказуемост. Преписът от акта е постъпил като приложение към
удостоверение по чл.4, ал.1 от Закона, за което въззивният съд констатира, че
съответства на образеца съгласно приложения № 2. Видно от
Удостоверението, то е издадено, подписано и съдържанието му е
удостоверено от компетентния орган на издаващата държава, като отговаря на
решение за прилагане на финансови санкции от 29.01.2020 г. на
Politie/DLOC/OIV - Driebergen- Rijsenburg, Кралство Нидерландия, въпреки,
че последното не е преведено, но съгласно чл.5, ал.1 от Закона
удостоверението е преведено на български език. С оглед на това съдът
намира, че не е налице основание по чл.35, т.1 от Закона за отказ да се
признае и допусне изпълнение на решението за налагане на финансова
санкция, както и че не е налично кое да е друго основание за това, посочено в
същата норма. Няма данни срещу засегнатото лице за същото деяние в
Република България или в друга държава, различна от издаващата или
изпълняващата, да е постановено и приведено в изпълнение решение за
налагане на финансови санкции. Решението, чието признаване се иска е
постановено на 29.01.2020 г. и към момента не е изтекла давността за
изпълнението му по българското законодателство, тъй като съгласно чл.171,
ал.1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен
давностен срок. Засегнатото лице не се ползва с имунитет или привилегия по
българското законодателство, които да правят изпълнението на решението
недопустимо. Не се констатира и наличието на обстоятелства по чл.35, т.5 от
Закона, които да налагат отказ от признаване и изпълнение.
Неоснователно е оплакването в жалбата, че решението на
първоинстанционния съд е необосновано и постановено при непълнота на
доказателствата. Според т.2, б. "б" от удостоверението производството по
налагане на парична санкция е било писмено и лицето е било уведомено
3
съгласно законодателството на решаващата държава относно правото си да
обжалва решението, както и за срока за обжалване. Окръжният съд е положил
нужните процесуални усилия и законосъобразно е приел, че заинтересованото
лице е било надлежно уведомено за постановеното срещу него решение за
налагане на финансова санкция, както и за възможността да обжалва същото.
Предвид изложеното, въззивната инстанция се солидаризира с
изводите на БлОС, че не е налице нито една от факултативните предпоставки
за отказ от признаване и изпълнение на процесното решение, визирани в чл.
35, ал. 1, т.1-8 от Закона. Неоснователно е оплакването, че от събраните по
делото доказателства не може да бъде направен обоснован извод, че
финансовата санкция не е платена. Липсват каквито и да било доказателства
за плащане, а в Удостоверението е отразено изрично, че плащане няма. Наред
с това, в настоящето производство е недопустимо да се извършва преценка за
законосъобразност на проведената административнонаказателна процедура,
основателност и доказаност. Недопустимо е да се обсъжда размерът на
наложената финансова санкция и тежестта на извършеното нарушение, както
и съпричастността на засегнатото лице към приетото за осъществено от
несъдебния решаващ чуждестранен орган административно нарушение.
Въз основа на изложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна.
Законосъобразно с обжалваното решение е признато и допуснато изпълнение
на Решение от 29.01.2020 г. на Politie/DLOC/OIV - Driebergen- Rijsenburg,
Кралство Нидерландия, влязло в сила на 11.03.2020 г. с което на българския
гражданин Л. А./L. A./, ЕГН **********, роден на ******** г. в с. ***,
Северна Македония, с постоянен адрес в гр.***, улица „***“ №**, ет.*, ап.*, е
наложена финансова санкция общо в размер на 140 евро, с левова
равностойност 273,82 лв. /двеста седемдесет и три лева и осемдесет и две
стотинки/.
Мотивиран така и на основание чл. 34, вр. чл. 20, ал.1, ал.2 от
ЗПИИРКОРНФС Софийският апелативен съд, пети състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2932/18.11.2020 г.
постановено по ЧНД № 747/2020 г. по описа на Окръжен съд Благоевград. с
което е признато и допуснато изпълнение на Решение от 29.01.2020 г. на
4
Politie/DLOC/OIV - Driebergen- Rijsenburg, Кралство Нидерландия, влязло в
сила на 11.03.2020 г. с което на българския гражданин Л. А./L. A./, ЕГН
**********, роден на ******** г. в с. ***, Северна Македония, с постоянен
адрес в гр.***, улица „***“ №**, ет.*, ап.*, е наложена финансова санкция
общо в размер на 140 евро, с левова равностойност 273,82 лв. /двеста
седемдесет и три лева и осемдесет и две стотинки/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5