Р
Е Ш Е Н И Е
№
24
Габрово,
26.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-
ГАБРОВО в открито съдебно заседание проведено на трети февруари, две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря Елка Станчева и с участието на прокурор Ж.
Шикова от Окръжна прокуратура Габрово,
като разгледа докладваното от съдията КИРОВА к.а.н.д. № 6 от 2021 година по
описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е въз основа на касационна
жалба вх. № СДА-01-52 от 12.1.2021 г., подадена от „********“
ЕООД, гр. Габрово, ЕИК: **********, подадена против съдебно Решение № 260042 от 13.11.2020
г., постановено по н.а.х.д. № 806 от 2020 г. по описа на Районен съд Габрово
/РСГ/, с искане за неговата отмяна, както и за отмяна на потвърденото с него
НП.
С атакуваното
съдебно решение е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 358686-F 254485 от 14.09.2018 г., издадено от директор ТД на НАП
– Велико Търново, с което на касатора е наложена имуществена санкция в размер
на 200.00 лв. за нарушение на чл. 38, ал. 1 от Закона за счетоводството /ЗСч/.
Нарушението, за
което е издадено процесното НП, се изразява в следното:
На 26.08.2016 г. в
ТД на НАП, Велико Търново, офис Габрово, е била извършена проверка на програмен
продукт по повод цитирано писмо от 18.07.2016 г. на ЦУ на НАП и справка в ТР
при АВ, при която е установено, че дружеството, като лице по чл. 38, ал. 1, т.
1 от ЗСч, не е изпълнило задължението си да публикува чрез подаване на заявление
за вписване и представяне за обявяване в АВ, годишния си финансов отчет за 2015
г. в законоустановения срок до 30.06.2016 г. По тази причина му е изпратена
покана за изпращане на представител за съставяне на АУАН, получена от служител
на 12.09.2016 г. Към момента на съставяне на АУАН – 27.09.2016 г., такова заявление за вписване на ГФО не е
подадено в ТР. Дружеството е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2015 г. на
17.03.2016 г., като видно от нея то не е извършвало дейност и не е отчитало
приходи или разходи, съгласно счетоводното законодателство за 2015 г., а
нетните му приходи възлизат на 0.00 лв.
В законния срок
привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба до
районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП.
За да постанови
съдебния си акт, РСГ е счел, че деянието е установено по несъмнен начин,
установен е деецът и санкцията е законосъобразно индивидуализирана, не са
налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
В законния срок касаторът
е оспорил първоинстанционния съдебен акт, като намира, че съдът не е взел
предвид изменение на ЗСч., касаещо случая, което е в сила преди издаване на процесното НП – от
1.01.2018 г. Според разпоредбата на чл. 38, ал. 9 от ЗСч., алинеи
1 – 8 не се прилагат за: всички
останали предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период.
Това обстоятелство се декларира еднократно за първия отчетен период, в който не
е осъществявана дейност, с декларация по образец, утвърден със заповед на
министъра на финансите; декларацията се публикува в срок до 30 юни на
следващата година, както следва: а)
от лицата по ал. 1, т. 1 и 2 – в търговския регистър и регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел. Алтернативно се иска случаят да се третира като
маловажен, т. к. видно от тази по-нова разпоредба законодателят е преценил, че
търговци, които не са публикували в ТР своя ГФО и не са осъществявали дейност
не са абсолютно задължени да реализират поведението по чл. 38, ал. 1 от ЗСч. и
липсата на такава публикация в този случай не е толкова съществена за правния
ред.
Жалбата е депозирана
в законния 14-дневен срок, подадена е от заинтересовано лице против подлежащ на
касационна проверка съдебен акт, поради което се явява редовна и допустима и
следва да бъде разгледана по същество с оглед нейната основателност.
В проведеното по
делото открито съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован,
не се представлява.
Ответната страна се
представлява от юрисконсулт Д., който оспорва жалбата.
Представителят на
Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за неоснователна.
АУАН, въз основа на
който е издадено процесното НП, е редовно издаден от компетентен орган и в
предвидената от закона форма, притежава всички необходими реквизити. В него
нарушението е описано така, както това е сторено в последствие в оспореното
пред съда НП, без описанието да създава съмнения за естеството на обвинението.
Процесното НП е
издадено също от компетентен орган, в рамките на предоставената му от закона
компетентност. То също съдържа всички, предвидени от законодателя, задължителни
реквизити.
АНП е било спряно
на 26.01.2017 г. поради това, че адресатът на АУАН не е бил открит, за да му
бъде предявен и връчен актът, като това е отбелязано на същия. Не е изтекла и
общата погасителна давност. Не са налице данни и доказателства относно това,
кога е възобновено същото производство, за да се проследи спазването на срока
за съставяне на НП по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, а неспазването на този срок следва
да доведе до прекратяване на производството и неиздаване на НП. Спирането е
станало 4 месеца след съставянето на акта. Следва да се приеме, че
възобновяването е станало със самото издаване на НП.
АСГ споделя и
изводите на първоинстанционния съд за наличие на установени по несъмнен начин
нарушение и нарушител, както и за правилно посочени нарушена и санкционна
правни норми.
Въпреки това обаче
АСГ намира, че в случая е налице основание за прилагане разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН, т. к. деянието се отличава с особено ниска степен на обществена опасност
в сравнение с други нарушения от същия вид. Безспорно и за самия АНО е това, че
през процесната 2015 г. дружеството не е осъществявало дейност, то е подало
ГДД, от която това е видно и фактът е отразен в самото НП. Не случайно
законодателят сам е преценил и регламентирал в разпоредбата на чл. 38, ал. 9 от
ЗСч. възможност и предпоставки за нетърсене на АНО в случай, че ГФО не е
публикуван ТР от търговец, който не е осъществявал дейност през отчетния период.
Разпоредбата определено е по-благоприятна за касатора, но в случая не може да
се приложи нито тя, нито правилото на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, т.к. не е налице
другата предпоставка за реализацията й – той да е подал декларация
по образец, утвърден със заповед на министъра на финансите, като декларацията се
публикува в срок до 30 юни на следващата година. Това за него не е и било възможно, т.к. към този момент /2016 година/, не
е било налице такова законово предвиждане. Затова и нарушението е налице, но е
ясна и волята на законодателя – че то не е толкова съществено при наличието на
такава предпоставка /липса на осъществявана законова дейност/, поради което и
това задължение следва да се приеме, че не е абсолютно. Касаторът е подъл
предвидената към онзи момент декларация – тази, по ЗКПО, в която е посочил съответното
обстоятелство и е информирал органите на НАП за наличието на тази предпоставка,
като към 2016 г. не е имал възможност и задължение да направи това по друг
начин и ред. При издаването на процесното НП новата разпоредба на чл. 38, ал. 9
от ЗСч. вече е била в сила и АНО би могъл да се съобрази с нея. Това важи и за
съда.
С оглед на така
изложеното АСГ намира, че нарушението съставлява маловажен случай, следвало е
да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и деецът да не бъде
санкциониран, а само предупреден, като нарушението му е първо по ред, както е
отразено и в НП. По тези съображения следва да отмени първоинстанционния
съдебен акт и потвърденото с него НП.
Въз основа на
горното и на основание чл.221, ал.2, предл. второ, от АПК, във вр. с чл.63,
ал.1 от ЗАНН, Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба вх.
№ СДА-01-52 от 12.1.2021 г., подадена от „************“
ЕООД, гр. Габрово, ЕИК: ***********, съдебно Решение № 260042 от 13.11.2020 г., постановено
по н.а.х.д. № 806 от 2020 г. по описа на Районен съд Габрово, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 358686 –
F 254485 от 14.09.2018 г., издадено от директора на ТД на
НАП – Велико Търново, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в
размер на 200.00 лв. за нарушение на чл. 38, ал. 1 от Закона за счетоводството.
ОТМЕНЯ същото
Наказателно постановление.
Решението е
окончателно.
Препис от решението
следва да се връчи на страните в едно със съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.