Решение по дело №6866/2017 на Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

 

гр.Русе, 09.02.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав, в публично заседание на  тридесети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА

 

при секретаря Борянка Георгиева като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6866 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Предявен е иск с правно основание  чл. 415 във вр. счл. 422 от ГПК от ИЗИ ФИНАНС ЕООД против Г.Ц.И..

Ищецът твърди, че на 18.11.2016 г. ответникът сключва с ищеца Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 148791. Сключването на самия договор се извършва въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес. На същия електронен адрес са публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно същите, сключваното на договора става след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето "Съгласен съм с общите условия", с което кандидатът безусловно приема същите. След това кандидатът получава и-мейл, в който се съдържа преддоговорна информация за условията на договора, както и име, и парола за достъп до личния му акаунт в сайта. Ако кандидатът бъде одобрен, той получава на личния си и-мейл Договор и общи условия за писмено потвърждаване чрез електронно подписване чрез електронна платформа. На посочения от ответника мобилен номер ********** е осъществен разговор със същия, който е записан, за да се потвърди устно волята на страните за сключване на договор. По този начин кредитополучателят сключва договора за предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодателят му изпраща електронно писмо, с което го уведомява, че паричните средства са преведени в посочената от него банкова сметка. *** в размер на 1800,00 лева, преведен по посочената от ответника банкова сметка ***: ВG84UВBS88002*************, както е видно от представеното платежно нареждане.

Ищецът заявява, че ответникът следвало да изплати предоставения кредит в срок до 12.01.2018 г. Вноските по кредита били формирани от дължимата главница и договорна лихва, формирана въз основа на базисната договорна лихва при представяне ни обезпечение в размер на 356,38 лева и санкционната такса при непредставяне на обезпечение за период на ползване на кредита от 18.11.2016 г. до 16.06.2017 г. При неизпълнение на задължението да предостави обезпечение в срок, потребителя дължи на кредитора неустойка в размер на 1353,84 лева. Неустойката се заплаща от потребителя, заедно с погасителната вноска, към която се добавя сумата от предходното изречение. Сумата от 1333,84 лева има санкционен характер и се начислява, ведно е уговорената договорна лихва при непредставяне па обезпечение. Тя, според ищеца, е неизменна част от договорната лихва и увеличава размера й, поради което не е самостоятелна сума, която да бъде обект на отделно вземане. Сумата от 1353,84 лева, ведно с договорната лихва по погасителен план образуват общия размер на договорната лихва, разпределена за всяка една от вноските. Така общият размер на договорната лихва е 1710,22 лева. Договорната лихва има възнаградителен характер за периода на ползване на кредита от 18.11.2016 г., до 16.06.2017 г.

Тъй като ответникът не погасявал задълженията си съгласно договореното, кредиторът подал заявление по чл. 410 от ГПК, било образувано ч.гр.д. № 4719/2017 г. И издадена заповед за изпълнение. Длъжникът депозирал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, което обусловило правния интерес на ищеца да предяви настоящия иск.

На длъжника било изпратено уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост на задължението му. Ищецът претендира установяване на задължението на ответника в размер на 3510,22 лева, представляваща сбор от главницата на предоставения кредит в размер на 1800,00 лева, възнаградителна договорна лихва в размер на 1710,22 лева начислена за падежиралия към момента на подаване на заявлението в съда период на кредита от 18.11.2016 г. до 16.06.2017 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждането на заповедното производство до пълното изплащане на дължимата сума. Претендира разноски в заповедното и исковото производство.

На ответника е връчен редовно препис от исковата молба с приложенията на 09.10.2017 год. чрез неговата майка, като в законовия срок отговор не е постъпил. На 18.12.2017 год. ответникът е призован чрез неговия баща за съдебно заседание. В проведеното на 30.01.2018 год. съдебно заседание ответникът не се яви и не е поискал делото да се гледа в негово отсъствие, а ищецът желае да бъде постановено неприсъствено решение.

Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по следните съображения:

Ответникът не представя в срок отговор на исковата молба и не се явява в първото заседание по делото, като не прави искане то да се гледа в негово отсъствие.

На страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. В частност, на ответника са указани последиците от неподаване на отговор на исковата молба и неявяване в съдебно заседание с разпореждането по чл. 131 от ГПК. Предявеният иск е вероятно основателен, тъй като е подкрепен с писмени доказателства- заверени копия на договор за предоставяне на кредит от разстояние №  148701 от 13.11.2016 г., приложение № 2 към чл. 5 ал. 2 от Закона за потребителския кредит от 18.11.2016 г., общи условия към договор за предоставяне на кредит от разстояние от 10.08.2015 г., електронно писмо от 16.12.2016 г., електронно писмо от 18.11.2016 г.,електронно писмо от 06.02.2017 г., електронно писмо от 25.12.2016 г., електронно писмо от 18.11.2016 г., електронно писмо от 18.11.2016 г., известие  от 20.06.2017 г., товарителница № *********, 2 бр. дискове, както и съдържащите се в приложеното ч.гр.д. № 4719/2017 год. по описа на РРС доказателства.

Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички, предвидени в закона предпоставки, за постановяване на неприсъствено решение и молбата в този смисъл от страна на ищеца следва да бъде уважена. Съгласно чл. 239 ал.2 от ГПК решението не се мотивира по същество, а се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

С оглед изхода от делото на ищеца следва да се присъдят направените в заповедното производство разноски в размер 173.20 лева за държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и разноските в настоящото производство- 161.33 лева държавна такса и 100.00 лева- възнаграждение за юрисконсулт, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в минимален размер, предвид липсата на правна сложност на делото.

Мотивиран от горното,  съдът

        

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземането на ИЗИ ФИНАНС ЕООД, седалище и адрес на управление: гр. С*, район Т*, ж.к. И* В*, ул. Б*№ *, ап. 1, представлявано от управителя Б* И* Н*, ЕИК ********* срещу Г.Ц.И., ЕГН ********** за сумата 3510.22 лева, представляваща сбор от главницата по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 148791 в размер на 1800.00 лева, възнаградителна договорна лихва в размер на 1710.22 лева, начислена за падежиралия към момента на подаване на заявлението в съда период на кредита от 18.11.2016 г. до 16.06.2017 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждането на заповедното производство- 17.07.2017 год. до пълното изплащане на дължимата сума.

ОСЪЖДА Г.Ц.И., ЕГН **********  да заплати на ИЗИ ФИНАНС ЕООД, седалище и адрес на управление: гр. С*, район Т*, ж.к. И* В*, ул. Б* № *, ап. *, представлявано от управителя Б* И* Н**, ЕИК ********* сумата 173.20 лева, представляваща разноски в заповедното производство.

ОСЪЖДА Г.Ц.И., ЕГН **********  да заплати на ИЗИ ФИНАНС ЕООД, седалище и адрес на управление: гр. С*, район Тр*, ж.к. И* В*, ул. Б* № *, ап. *, представлявано от управителя Б** И* Н*, ЕИК ********* сумата 261.33 лева, представляваща разноски в заповедното производство.

Решението не подлежи на обжалване. 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: