№ 16970
гр. София, 19.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20231110154061 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Oбразувано e по предявен от Т. В. С. срещу “КРЕДИ ЙЕС“ ООД иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на
сключения между страните Договор за паричен заем № 882717 от 25.07.2023 г. поради
противоречието му със закона. При условията на евентуалност са предявени
установителни искове с правно основание чл. чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 от ЗЗД
вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузите на чл. 8 и чл. 3, ал. 7 от
Договор за паричен заем № 882717, поради противоречие, респ. заобикаляне на закона.
Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че
сключила с ответника договор за потребителски кредит № 882717 от 25.07.2023 г., по
силата на който получила заемна сума в размер на 2 000 лв., срещу задължението да
възстанови стойността на предоставената й в заем сума, с изплащането на 21 броя
седмични погасителни вноски, при ГПР от 49,059 % и фиксиран месечен лихвен
процент в размер на 3,340 %. В договора било предвидено, че кредитът следва да бъде
обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия
към договора за заем и с още едно от следните обезпечения: ипотека, особен залог,
банкова гаранция или ценна книга. Твърди, че в чл. 8 от процесния договор било
предвидено, че в случай на непредоставяне на обезпечение на кредита в тридневен
срок от сключване на договора, потребителят дължал неустойка в размер на 934,58
лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителен план. Ищцата
твърди нищожност на процесния договор, като излага подробни съображения. Счита,
че предвидената неустойка представлявала скрито възнаграждение в полза на
кредитодателя, което не е включено в ГПР, съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. Излага, че не било посочено от кои разходи се формирал ГПР. Поддържа, че
уговорената неустойка противоречала на добрите нрави, като е изложила доводи и за
неравноправност на клаузата, по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗПК, поради необосновано
високия й размер. Поддържа, че предвидените разходи за неустойка имат за цел
заобикаляне на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. При условията на евентуалност,
навежда доводи за нищожност на клаузата на чл. 8 от договора. Счита, че уговорената
неустойка има за цел неоснователно обогатяване в полза на кредитодателя, доколкото
предвидените условия и изисквания за предоставяне на обезпечение по договора
правят задължението изначално неизпълнимо.Твърди, че стойността на уговорената
неустойка представлявала 46,72 % от заетата сума, което нарушавало принципа на
справедливост. Поддържа, че оспорваната разпоредба от договора се намирала в пряко
1
противоречие с преследваната от Директива 2008/48/ЕО цел, транспонирана в ЗПК, за
което излага подробни съображения. Твърди, че размерът на възнаградителната лихва
противоречал на добрите нрави, доколкото надвишавал три пъти законната лихва.
Моли съда за разсрочване на задължението й за заплащане на главницата по договора,
съобразно погасителния план, на основание чл. 241, ал. 1 ГПК. Ето защо предявява
настоящите искове, като претендира и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва основателността на предявените
искове. Признава факта, че страните са обвързани от процесния договор с посоченото в
исковата молба съдържание. Твърди, че процесният договор валидно обвързвал
страните, като излага подробни съображения в тази насока. Излага, че на 30.11.2023 г.
ищцата погасила изцяло задълженията си по договора в размер на 1 908,04 лв. за
главница и възнаградителна лихва, като между страните било сключено и
споразумение, с което са се съгласили, че окончателно са уредили финансовите си
отношения, следователно не се търсило заплащането на неустойка по чл. 8 от договора
от страна на ищцата. Сочи, че при формиране на ГПР, в същия не следвало да бъде
включен размерът на неустойката по чл. 8 от договора, тъй като тя съставлявала
разход, който се дължал от потребителя поради неизпълнение на задължението му да
предостави обезпечение съгласно чл. 6 от договора. Счита, че неустойката нямала
характер на лихва, такса или друг разход по кредита. Освен това, твърди клаузата да е
индивидуално уговорена между страните. Развива подробни съображения относно
законосъобразното начисляване на уговорената между страните неустойка. Поради
тези и останалите подробно изложени съображения моли предявените искове да бъдат
отхвърлени, като претендира разноски по делото.
Предвид становището на страните съдът отделя за безспорни и ненуждаещи се
от доказване следните обстоятелства: че на 25.07.2023 г. между страните е бил сключен
договор за паричен заем № 882717 с посоченото в исковата молба съдържание.
По предявения главен иск с правно основание по чл. 26, ал.1, предл.1-во ЗЗД вр.
чл. 22 ЗПК:
УКАЗВА на ищеца, че следва да установи при условията на пълно и главно
доказване, твърдяното основание за нищожност на сключения договор за кредит,с
описано в исковата молба съдържание.
По предявените в условията на евентуалност искове с правно основание по чл.
26, ал. 1, предл. 1 и 2 ЗЗД:
УКАЗВА на ищеца, че следва да установи при условията на пълно и главно
доказване, че посочените договорни клаузи противоречат на закона, респ. заобикалят
същия.
Ответникът следва да докаже възраженията си, наведени с отговора на исковата
молба.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по
смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват
страните.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните
предпоставки за приемането им.
По изложените мотиви и на основание чл.140 от ГПК, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.06.2024г.
от 9:20 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените към исковата молба и към отговора на
исковата молба писмени доказателства.
ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че на 25.07.2023 г. между тях е сключен договор за паричен заем №
882717, с посоченото в исковата молба съдържание.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца и
препис от писмения отговор на ответника.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3