Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 23.09.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Е въззивен състав, в публичното заседание на десети юли през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: П. САНТИРОВ
мл. съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря
Нина Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия Христова гр. дело № 12548 по описа за 2019
г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 173689 от 23.07.2019 г., постановено по гр. д. № 5042/2018 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 156-ти състав, са отхвърлени предявените от П.Г.П.
срещу ДП „Н.К.Ж.И.“ искове с правно основание
чл. 226, ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от
150 000 лева, представляващи вреди под формата на пропуснати ползи от
пропуснато трудово възнаграждение на длъжността „Главен юрисконсулт“ към
дирекция „правна“ на ДП „Н.К.Ж.И.“ за периода 01.01.2015 г. до 31.12.2017 г., в
следствие от вписването от работодателя на неверни обстоятелства в Акт за
прекратяване на трудовия договор № 654/10.11.2009 г., както и за сумата от 8
526 лева, представляващи вреди под формата на пропуснати ползи – пропуснато
увеличение на получавана пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода
01.01.2015 г. до 31.12.2017 г., причинени от виновното противоправно поведение
на работодателя, изразяващо се в невнесени осигурителни вноски за периода
01.01.2010 г. до 31.12.2017 г., както и за сумата от 10 000 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за вреди от пропуснато трудово възнаграждение за периода от
01.01.2015 г. до 23.01.2018 г.
Срещу
първоинстанционното решение в законоустановения срок по чл. 259,
ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от ищеца П.Г.П., в която
се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на същото, което се
намира за постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния
закон. Сочи се, че неправилно районната съдебна инстанция не е уважила
направени от ищеца доказателствени искания, които са били от съществено
значение за правилността на крайния съдебен акт, като не е указала на П.П. да
представи доказателства, че със собственото си поведение не е допринесъл за
настъпване на вредите. Счита се, че обжалваното решение е непълно и
необосновано, доколкото съдът се е позовал на несъществуваща съдебна практика и
е постановил неразбираем акт. Намира се, че за формиране на крайните си изводи
СРС е тълкувал неотносими към предмета на процесния казус правни норми. По
изложените съображения се отправя искане за отмяна на първоинстанционното
съдебно решение и уважаване в цялост на предявените искове.
В срока по чл.
263, ал. 1 от ГПК ответникът ДП „Н.К.Ж.И.“ е депозирал отговор на въззивната
жалба, в който се излагат подробни доводи за нейната неоснователност и се
претендира оставянето й без уважение, респ. потвърждаване на обжалваното
решение. Претендират се разноски.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока
по чл. 259, ал. 1 от ГПК и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Въззивният съд, съобразявайки разпоредбата на чл. 269 от ГПК, според
която дължи служебна проверка за валидността на решението, за неговата
допустимост в обжалваната му част и за правилността му единствено по въведените
в жалбата основания, намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Решението на СРС е и правилно, като на
основание чл. 272 от ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от
СРС. В тази връзка следва да бъде посочено с оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК, а именно че въззивният
съд се произнася по правилността на обжалваното решение единствено по въведените
във въззивната жалба основания, че в действителност в разглежданата в
настоящото производство жалба не се съдържат никакви конкретни и съответни
доводи във връзка с неправилността или незаконосъобразността на решението, а
жалбоподателят излага обща формулировка на релевираните от него възражения, без
последните да са отнесени ясно и конкретно към фактическите и правни изводи, приети от районната съдебна
инстанция. Поради което настоящият съдебен състав намира, че в основаната си
част разглежданата в настоящото въззивна жалба е с бланкетен характер. Независимо от това, съобразявайки общите
доводи на жалбоподателя по отношение правилността на обжалваното решение, то
СГС намира за необходимо да изложи следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 226, ал. 1, т. 2 от КТ и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
Районната съдебна инстанция е била сезирана с
искова молба от П.Г.П.
срещу ДП „Н.К.Ж.И.“, в която са изложените твърдения, че страните са се
намирали в трудово правоотношение, което било прекратено на 07.02.2002 г., но с
решение на съда ищецът бил възстановен на работа и се явил при работодателя на
09.11.2009 г. Сочи се, че на 10.11.2009 г.
на ищеца е бил връчен акт за прекратяване на трудовия договор, в който
обаче били вписани неверни данни относно наличието на право на пенсия на П.Г.П.
за осигурителен стаж и възраст, които били послужили на ответника да прекрати трудовия
договор. Навеждат се доводи, че до 10.11.2009 г. фактически не били преведени
осигурителните вноски в НОИ до м.11.2009 г., като за периода от 01.03.2004 г.
до 10.09.2009 г. ищецът нямал осигурителен стаж, поради което към момента на
издаване на акта не бил придобил такова право. Твърди се, че в следствие на
вписаните неверни данни от служител на ответника, ищецът бил лишен от
получаването на доходи от прекратения договор за заеманата длъжност „Главен
юрисконсулт“ за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2017 г., което било вреда под
формата на пропуснати ползи. Поддържа се, че не била издавана заповед за
възстановяване на старата му работа, за да се преустанови деликта, поради което
размерът на вредите бил 150 000 лева за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2017
г., като върху сумата се дължали и лихви в размер на 10 000 лева за периода от
01.01.2015 г. до 23.01.2018 г. Навежда се доводи, че въз основана на издадения
акт ответникът не е бил превеждал осигурителни вноски за периода от 01.01.2010
г. до 31.12.2017 г. в размер, който да е съобразен с брутното трудово
възнаграждение на ищеца, като ако ответното дружество е било изпълнило това си
задължение, ищецът щял да може да поиска от НОИ да бъде актуализиран размерът
на пенсията му с оглед на което бил претърпял вреди в размер на 8 526 лева,
представляващи вреди под формата на пропуснати ползи – пропуснато увеличение на
получавана пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода 01.01.2015 г. до
31.12.2017 г.
По делото между страните не е било спорно, а и от представените
доказателства се установява, че ищецът е работил при ответното дружество по
трудов договор на длъжността „главен юрисконсулт“, като трудовото му правоотношение е било
прекратено с акт № 654/10.11.2009 г. на генералния директор на ДП „НКЖИ“ на
основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ - поради придобиване право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст. Не е спорно също така обстоятелството, че с влязло
в сила на 28.02.2012 г. решение от 31.05.2010 г. на СРС, 78 с - в, по гр. д. №
702/2010 г., е признато
за незаконно уволнението на П.Г.П. извършено с Акт за прекратяване на трудовия
договор № 654/10.11.2009 г., като последният е отменен.
От приложено по делото влязло в сила решение от
18.10.2012 г., постановено по гр. д. № 26017/2012 г. по описа на СРС, 69-ти
състав, се установява, че е бил отхвърлен предявеният от П.Г.П. срещу ДП „Н.К.Ж.И.“
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищеца на
длъжността „Главен юрисконсулт“, дирекция „правна“ към ДП „Н.К.Ж.И.“, която е
заемал преди уволнението, извършено с Акт за прекратяване на трудовия договор №
654/10.11.2009 г.
От изготвеното и прието в хода на първоинстанционното производство
заключение по допуснатата ССчЕ се
установява, че към момента на пенсиониране на ищеца трудовият му стаж е бил 38
години, 08 месеца и 15 дни, като е бил включен и стажът за периода 01.03.2004
г. до 09.11.2009 г. Изяснено е, че за периода 01.01.2004 г. до 11.11.2009 г. от
страна на ответника на 04.12.2009 г. са внесени осигурителни вноски в размер на
15 103,01 лева. Посочено е, че ако периодът не е бил зачетен за осигурителен
стаж, то ищецът не би имал право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Съгласно чл. 226, ал.
1, т. 2 от КТ, работодателят и
виновните длъжностни лица отговарят солидарно за вредите, причинени на
работника или служителя поради попълване на неверни данни в издадените от
работодателя документи. По иска
по чл. 226, ал. 1, т. 2 вр. ал. 3 от КТ се дължи обезщетение за имуществените
вреди, които работникът/служителят е претърпял, включително ползите, които е
пропуснал. Те представляват правата му, които са засегнати в резултат от
вписване на неверни данни в издадените от работодателя /от негови служители/ документи и
се изразяват в стойността, с която е намалено имуществото му. За определяне на
обезщетението следва да се установят засегнатите в резултат /причинна
връзка/
от вписването на неверни данни права и тяхната парична равностойност, с която е
намалено имуществото на работника /така решение № 308/11.07.2011 г. на ВКС,
ІV ГО, по гр. д. № 1732/2010 г. по реда на чл. 290 ГПК/.
Настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай не се установява
ищецът да е претърпял каквито и да било вреди от твърдяното вписване на неверни
данни в акт № 654/10.11.2009 г. на генералния директор на ДП „НКЖИ“. Това е така, тъй като след
признаването за незаконно на уволнението на П.Г.П., извършено с Акт за
прекратяване на трудовия договор № 654/10.11.2009 г., който е отменен, ищецът
не е бил възстановен на длъжността, заемана преди прекратяване на договора му, поради което и същият
не е бил
лишен от полза в размер на трудовото възнаграждение, което евентуално би
получил, ако работеше на длъжността „главен юрисконсулт“, още повече, че трудово възнаграждение
се заплаща само за реално положен труд. Освен това, в хода на съдебното производство е установено,
че на П.Г.П. е отпусната пенсия от 11.11.2009 г. за осигурителен
стаж и възраст, като при определянето на нейния размер е съобразен стажът му при ответното дружество и са били внесени
всички дължими осигуровки за периода, през който ищецът е бил на работа при ответника -
01.03.2004 г. - 09.11.2009 г. Поради което, по делото не се установява ищецът да е претърпял
и сочените от него вреди под формата на пропуснати ползи – пропуснато увеличение
на получавана пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода 01.01.2015 г. до
31.12.2017 г., доколкото, както вече беше посочено, всички
дължими вноски за времето от 01.03.2004 г. до 09.11.2009 г., през което ищецът
е работил при ответника, са били внесени и пенсията му е била изчислена на база трудов стаж
от 38 г., 8 м. и 15 дни, считано от момента на отпускането й - от 11.11.2009 г., като е включен и стажът за периода от
01.03.2004 г. до 09.11.2009 г. в размер на 05 г., 08 м. и 10 дни. За релевирания от П.Г.П. период, последният не е
реализирал доход, върху който да му се начисляват осигуровки, тъй като не е бил
в трудово правоотношение с работодателя, а осигуровките се дължат, респективно начисляват, само върху
реалното получавано от служителя, работещ по трудов договор, възнаграждение за
определен период, а не върху такова, което не само не е отработено от ищеца, но
не му е начислявано и не е получавано от него.
Предвид всичко гореизложено, въззивният състав споделя
изводите на СРС, че ищецът не установява пълно и главно настъпването на вредите в патримониума
си в претнендираните
размери,
които да са в причинна връзка с издаването на акт № 654/10.11.2009 г., поради което правилно исковете с
правно основание чл. 226, ал. 1, т. 2 от КТ са били отхвърлени.
Доколкото главният иск е неоснователен,
неоснователен се явява и искът по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД за
сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за вреди от пропуснато трудово възнаграждение
за периода от 01.01.2015 г. до 23.01.2018 г.
За пълнота
настоящият съдебен състав ще отбележи, че по идентични претенции от страна на
ищеца, но със заявени други периоди, е налице и произнасяне на върховната
съдебна инстанция с определение № 304/29.03.2018
г. по дело № 3770/2017 г., ГК, IV ГО.
Така, поради съвпадането на крайните
изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, въззивната жалба
следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението на СРС –
потвърдено като правилно и законосъобразно.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има само въззиваемата страна. На
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП,
вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ, на въззиваемата страна
се дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в общ размер на
100 лева, като ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на ДП „Н.К.Ж.И.“
сума в размер на 100
лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното
производство.
Воден
от горното, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 173689 от 23.07.2019 г., постановено по гр. д. № 5042/2018 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 156-ти състав.
ОСЪЖДА
П.Г.П., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати в полза на Държавно
предприятие „Н.К.Ж.И.“, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „*******, на
основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 100 лева
- разноски за въззивното производство.
Решението може
да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.