№ 17753
гр. София, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20231110115899 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по подадена от Д. Д. К. искова молба,
срещу „Ф.г.“ ЕООД, с която е предявена искова претенция с правно основание чл. 200
ал.1 КТ за осъждане на ответника да заплати сумата от 20 000.00 лева, част от вземане
в общ размер на 30 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в резултат на
настъпила на 04.07.2022г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от дата на настъпване на увреждането – 04.07.2022 г. до окончателно
изплащане на сумата.
С протоколно определение от 13.10.2023г. / протокол л. 156 /, на основание
чл. 214 ГПК е допуснато изменение на иска, чрез увеличаване размера на
претенцията от 20 000.00лв. на 30 000.00лв.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че
страните са се намирали в трудово правоотношение, по силата на което е заемал при
ответника длъжността „заварчик“. Сочи, че на 04.07.2022 г. около 08:20 ч. е настъпила
трудова злополука на строителен обект при дружеството работодател, находящ се в гр.
София, /адрес/. Твърди, че с разпореждане № 31817/08.07.2022 г., издадено от ТП на
НОИ – София-град и влязло в сила на 16.02.2023 г., злополуката е призната за трудова.
Излага, че злополуката е настъпила през работно време и по повод на извършваната
работа по строително-монтажни дейности на скеле при допълващо застрояване на
жилища сграда, от което сочи, че е паднал и получил височинна политравма по
различни части на тялото. Твърди, че е получили следните травматични увреждания:
Травма на главата в окосмената й част; Контузия на лицето в областта на носа и със
счупване на носни кости (фрактурна линия на носната пирамида), едем на гърба на
носа, разкъсно-контузна рана на кожата на лявото крило на носа и множество
екскориации, затруднено дишане от лявата ноздра; Тежка травма на лявата ръка с/със
полифрагментна фрактура на дисталната част (долния край) на радиуса (лъчевата
кост), фрактура на шиловидния израстък на улната (лакътната кост) и фрактура на
скафоида (ладиевидната кост); Посттравматична периферно-стволова увреда на
сетивните нерви на лявата ръка. След настъпването на злополуката излага, че е бил
1
приет в „УМБАЛ Света Анна“ АД гр. София, където при снемане на обективното му
състояние били констатирани болка и оток в областта на носа, както и болка, оток и
невъзможност за извършване на активни движения в лявата тазобедрена става. По
време на болничния престой били направени комплексни изследвания и назначена
медикаментозна терапия. Излага още, че е осъществена оперативна интервенция -
открито наместване на фрактурите в областта на лявата китка с вътрешна фиксация със
заключваща плака, винтове и киршнерова игла. Сочи, че е бил изписан на 07.07.2022 г.
с имобилизация на лявата ръка и с назначено медикаментозно последващо лечение в
домашни условия. Излага, че около един месец след дехоспитализацията, на 12.08.2022
г. е постъпил повторно в КОТ по повод следоперативна рана в областта на лявата
китка. По време на болничния престой отново били извършени изследвания, както и
назначена медикаментозна терапия. На 12.08.2022 г. била извършена отново операция -
екстракция (отстраняване) на поставените импланти и дебридман. На 15.08.2022 г. бил
изписан. Твърди, че по повод на продължаващи посттравматични оплаквания в лявата
ръка от болка, оток и ограничени движения в областта на гривнената става, е извършен
последващ преглед и направен тест за обем на движение, както и че са назначени
физиотерапевтични процедури - ИТТ, ЛФК аналитична и с уреди. Сочи, че на
07.11.2022 г. е постъпил в неврологичното отделение на „МБАЛ Люлин“ ЕАД гр.
София, поради оплаквания в областта на горния ляв крайник - ограничени движения на
гривнената става и изтръпване на палеца, както и болка и изтръпване на
предмишницата. При снемане на неврологичния статус била констатирана ограничена
дорзална флексия на лявата китка. По време на болничния престой били направени
комплексни изследвания и била установена периферно-стволова увреда на сетивните
нерви на лявата ръка. Твърди, че е изписан на 12.11.2022 г. с установени
посттравматични промени на лявата ръка и персистираща болка при определени
движения, както и с предписана комплексна медикаментозна терапия. С оглед
описаното сочи, че е ползвал отпуск поради временна неработоспособност за период от
157 календарни дни. Вследствие преживяното, твърди, че е изпитал негативни
изживявания свързани с уплаха и стрес и цялостно емоционално и физиологическо
сътресение и смущение. Изпитвал силна болка в различни части на тялото, не можел да
използва пълноценно горния си ляв крайник по време на възстановителния период.
Сочи, че се е проявила и посттравматична комплексна симптоматика вследствие на
лицевото нараняване, която освен болка и дискомфорт в областта на носа, включвала и
синина, оток и чувствителност във фрактурираната зона на носната пирамида,
придружени от затруднено дишане през ноздрите и спорадично главоболие. Твърди, че
описаното се е отразило и на психиката му, станал напрегнат и раздразнителен, след
злополуката се наложило да смени работата си с такава в друга сфера. При тези
твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
прави възражение за съпричиняване поради груба небрежност от страна на ищеца при
изпълнение на трудовите му задължения. Не оспорва, че на 04.07.2022 г. ищецът е
пострадал вследствие настъпилата трудова злополука при изпълнение на трудовите му
задължения. Твърди, че ищецът е започнал работа на 03.07.2022 г., като при
назначаване на нови служители се провеждал инструктаж първо в офиса на
дружеството, а след това на строителния обект. Всекидневните инструктажи се водили
от лицето М.Г.. Сочи, че предвид факта, че ищецът е бил новоназначен служител и с
оглед политиката на фирмата, същият следвало да извършва трудовите си задължения
в присъствието на опитни служители. Твърди, че ищецът е бил наясно, че в първите от
3 до 5 дни е следвало да съгласува действията си с другите работещи служители и да
не предприема самостоятелни действия. Излага, че на 04.07.2022 г. /на втория работен
ден/ ищецът заедно с назначените му двама надзорници, получили задача да монтират
скеле и конзоли за бъдещата фасада, като от ищеца било изискано да приготви нужните
машини и инструменти, докато другите двама отидат да вземат необходимите
материали. Сочи се, че ищецът без да изчака другите двама работници, се качил на
2
необезопасено скеле, като не минал по обезопасената част, и се качил на едно ниво над
това върху което трябвало да се извършат монтажни дейности и скочил върху частта от
скелето, която тепърва следвало да бъде доизградена, вследствие което паднал от
скелето. Освен изложеното ищецът не изпълнил и задължението си преди да се качи на
скелето да вземе от техническото лице „збруя“ /обезопасителен колан/ и да го сложи.
Твърди се, че ответното дружество е заплатило консумативи и материали във връзка с
операцията на стойност 1 400 лева. Подробно аргументира, че ищецът с поведението
си е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Моли съда да отхвърли
предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 200 ал.1 КТ за осъждане на ответника да
заплати сумата от 20 000.00 лева, част от вземане в общ размер на 30 000.00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, в резултат на настъпила на 04.07.2022г. трудова
злополука, ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата на настъпване на
увреждането – 04.07.2022 г. до окончателно изплащане на сумата.
С протоколно определение от 13.10.2023г. / протокол л. 156 /, на основание чл.
214 ГПК е допуснато изменение на иска, чрез увеличаване размера на претенцията от
20 000.00лв. на 30 000.00лв.
По иска с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от
трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 % или смърт на работника или
служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган
или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като дължи
обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена,
включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото
осигуряван - чл. 200, ал. 3 от КТ.
За да е осъществен състава на чл. 200, ал. 1 от КТ следва да са налице следните
юридически факти, а именно - да е съществувало валидно трудово правоотношение
между страните по делото, да е настъпила трудова злополука, професионално
заболяване или смърт, претърпени от работника в срока на действие на трудовото
правоотношение, състояние на временна неработоспособност или трайно намалена
работоспособност, или смърт, наличие на причинно-следствена връзка между
състоянието на временна нетрудоспособност, трайната неработоспособност или смърт
и трудовата злополука, вреда - имуществена или неимуществена и причинно-
следствена връзка между трудовата злополука, професионалното заболяване или
настъпилата смърт и вредата.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
плащане на претендираното обезщетение, както и възражението си за съпричиняване, а
именно, че ищецът е допринесъл за настъпването на трудовата злополука, като е
допуснала „груба небрежност“ при изпълнение на трудовите си задължения.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че страните са се намирали в трудово
правоотношение, възникнало по силата на сключен трудов договор, по силата на което
ищецът е заемал длъжността „заварчик“, в срока на което, при изпълнение на
трудовите задължения е претърпял злополука, която е приета за трудова по надлежния
ред.
Съгласно легалната дефиниция дадена в чл. 55, ал.1 от Кодекса за социално
3
осигуряване /КСО/ "трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето,
станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при
всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило
неработоспособност или смърт". В ал. 2 на същата правна норма са посочени
случаите, които са приравнени на трудова злополука. Съгласно чл. 60, ал. 1 от Кодекса
за социално осигуряване компетентния орган, който приема или не приема една
злополука за трудова е длъжностното лице, определено от ръководителя на
териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Това лице следва
въз основа на документите в досието с разпореждане да се произнесе в 7-дневен срок
от декларирането. Разпореждането подлежи на обжалване от заинтересуваните лица по
реда на чл. 117 КСО.
От приложеното на л. 11 копие на Разпореждане № 31817/08.07.2022г., се
установява, че декларираната от работодателя злополука /декларация л. 10/,
претърпяна от ищеца на 04.07.2022г., е приета за трудова такава по смисъла на КСО.
Вследствие претърпяната трудова злополука и причинените телесни увреждания
на ищеца е причинена временна неработоспособност, видно от представените
доказателства и заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена съдебно-
медицинска експертиза.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена съдебно-
медицинска експертиза, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от
лице, притежаващо нужния опит и професионална квалификация се установява, че
вследствие на процесната трудова злополука Д. К. е получил телесни увреждания.
В унисон със заключението на вещото лице са и показанията на разпитаните по
делото свидетели.
По време на разпита си р. С.а – К.а – съпруга на ищеца, посочи, че към
04.07.2022г., съпругът й е работил при ответното дружество, като на процесната дата
след телефонно обаждане разбрала от него, че е паднал от скеле и бил откаран в
Окръжна болница. Свидетелят посочи, че съпругът й и бил в лечебното заведение 3-4
дни, след което му е предписано домашно лечение, претърпял е оперативна
интервенция на лявата ръка, бил е поставен имплант. По време на възстановителния
период от показанията на свидетеля се установява, че ищецът е имал затруднения да се
обслужва самостоятелно, което е налагало същият да бъде подпомаган от съпругата му
за период около 2 месеца.
Съдът, при извършване преценка на показанията на свидетеля С.а-К.а, по реда
на чл. 172 ГПК, кредитира същите като последователни, хронологично издържани и
кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал. Така в частта,
досежно настъпване на трудовата злополука показанията на съпругата на ищеца
намират опора в приобщените по делото писмени доказателства и показанията на
разпитаните служители на ответника М.Г. и А. Д., а твърденията й за претърпените
телесни увреждания се подкрепят от заключението на вещото лице по изготвената
СМЕ.
По изложената аргументация следва извода, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди – болки и страдания, причинени вследствие процесната трудова
злополука.
При определяне размера на обезщетението съдът взе предвид следното.
Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен
обем болките, страданията, неудобствата и други нематериални последици, възникнали
от деянието. Съгласно Раздел II от Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС
размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е
абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
4
на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други.
От заключението на вещото лице по изготвената СМЕ се установи, че
вследствие трудовата злополука на ищцата са причинени следните телесни
увреждания: счупване на костите на носа, без разместване на фрагментите, което
увреждане се характеризира като временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, повърхностна разкъсноконтузна рана в областта на лявата ноздра, увреждане
характеризиращо се като временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
многофрагментно счупване на лявата лъчева и лакътна кост в областта на гривената
става, счупване на ладиевидната кост на лявата ръка, като вследствие на счупването е
получана периферно – стволова увреда на сетивните нерви на лявата ръка. В отговор
на поставените задачи експертът е посочил, че вследствие на политравмата ищецът е
изпитвал болки, като първите два месеца същите са били с интензивен характер. На
следващо място от заключението се установява, че първите два месеца К. е носил
гипсова имобилизация за 35 дни. Видно от заключението на експерта счупването на
носните кости се характеризира с болка, оток, подкожен хематом около носа, като
отока и кръвоизлива предизвикват стесняване на ностните преходи и затруднено
дишане около 15 дни. От заключението става ясно, че на 06.07.2022г. е проведено
оперативно лечение на ищеца на счупването в областта на лявата гривнена става,
изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с
метална остеосинтеза – плака, винтове и 1 киршнерова игла. Експертът е достигнал до
извода, че след оперативното лечение Д. К. е носил гипсова имобилизация за 35 дни.
При извършения от експерта личен преглед на ищеца се установява ограничено
движение в лявата гривнена става, при флексия /свиване/. Вещото лице сочи в
заключението си, че при норамално протичане на възстановителния процес, периода на
възстановяване е около 6 месеца.
По изложената аргументация и след като съобрази множеството телесни
увреждания, които е претърпял ищеца, продължителния период на възстановяване,
обстоятелството че във връзка с процесната трудова злополука същият е претърпял
оперативна интервенция, факта че вследствие на получените хематом и кръвоизлив на
носа са причинили затруднено дишане за период около 15 дни, необходимостта от
носене на гипсова имобилизация за 35 дни, извършеното наместване на лявата
гривнена става, фиксирането на фрагментите с метална остеосинтеза, поставянето на
винтове и киршенерова игла, настоящият съдебен състав намира, че вследствие на
трудовата злополука ищецът е претърпял интензивни болки и страдания и като взе
предвид периода на възстановяване от около шест месеца и обстоятелството, че по
време на прегледа от експерта продължава да е налице ограничение в движението на
ръката, намира че адекватният размер на обезщетението за неимуществени вреди е в
24000.00лв.
При този извод съдът следва да разгледа релевираното от ответното дружество
възражение за съпричиняване, изразяващо се в проявена „груба небрежност“ от Д. К.
при изпълнение на служебните му задължения.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 201, ал. 2 КТ, отговорността на
работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал „груба небрежност“.
С решение № 187/29.10.2020 г. по гр. дело № 4559/2019 г. на ВКС, IV г. о. по чл.
290 ГПК е съобразена установената съдебна практика, която приема, че грубата
небрежност е степен на небрежност, при която увреденият не е положил за себе си
грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност, при
подобни условия. При трудовата злополука, за да има съпричиняване следва да е
установено, че работникът е извършвал работата си при липса на елементарно старание
5
и внимание, в нарушение и пренебрегване на основни технологични правила и
изисквания за безопасност (решение № 202/12.12.2014 г. по гр. д. № 1298/2014 г., ІІІ г.
о., ВКС и цитираните в него). Груба небрежност не може да има, ако работодателят
допуска постоянна практика, нарушаваща правилата за безопасна работа и довела до
настъпване на трудова злополука. Тогава работниците и служителите действат в
интерес на работата и ако пострадат, обезщетението им не подлежи на намаляване
(решение № 157/24.06.2014 г. по гр. д. № 6210/2013 г., ІІІ г. о.). Превенцията на риска
от трудова злополука при работа с машини е отговорност и двете страни по трудовото
правоотношение, но ролята на работодателя е водеща. Надлежното обезопасяване на
работните места и условията на труд е негово задължение и включва система от мерки,
само част от които се свеждат до правила за безопасност, пряко вменени на изложените
на риска негови работници и служители (решение № 178/2.01.2019 г. по гр. д. №
4579/2017 г., ІІІ г. о.). Съдът не дължи служебно произнасяне при липса на изрично
възражение за допусната груба небрежност от работника или служителя, но при
заявено искане за намаляване на обезщетението на това основание съдът следва да
изложи мотиви относно механизма на увреждането, за да отговори на въпроса за
наличието или липсата на груба небрежност (решение № 18/8.02.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 434/2011 г., III г. о.). В обобщение на тази практика, на поставения в
производството въпрос е отговорено, че при поставен въпрос за съпричиняване на
вредите от пострадал от трудова злополука работник съдът е длъжен да изложи
съображения по твърденията за допуснати от работодателя нарушения на правилата за
безопасност на труда и ако отговорът е положителен - изключват ли те грубата
небрежност на работника.
В разглеждания случай настоящият съдебен състав приема, че е налице
предвиденото в чл. 201, ал. 2 от КТ основание за намаляване на гаранционно-
обезпечителната отговорност на работодателя, тъй като ищецът е допринесъл за
настъпването на трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.
От приложените на л. 60 и л. 83 копия на книги за инструктаж се установява, че
работодателят е провел както начален такъв, така и ежедневен инструктаж на датата,
на която е настъпила процесната трудова злополука, като Д. К. е удостоверил
присъствието си с полагане на подпис, обстоятелство което не беше оспорено от
ищеца. От копието на книгата за проведен инструктаж /л. 83 по делото/ се установява,
че на 04.07.2022г., е проведен ежедневен такъв, като част от инструктажа за
безопасност и здраве са били и правилата, залегнали в Инструкция № 35 за безопасно
използване на скелета в строителството. В раздел 3, т. 16 е установено, че „монтажът
и демонтажът на скелетата, платформите и люлките да се извършва от опитни
работници, ползващи предпазни колани, обувки с не хлъзгащи се подметки, под
непосредствено ръководство на техническия ръководител на обекта“.
От показанията на разпитания по делото свидетел М.Г. – технически
ръководител на обекта, се установява, че 04.07.2022г. е бил първият работен ден на
ищеца, като свидетелят посочи, че е проведен инструктаж за безопасност, при който е
указано на работниците да вземат обезопасителни колани при работата на скелето, след
което да преминат към качване на скелето и монтаж на конзолите, като поставят каски,
защитни жилетки, обувки и очила. Свидетелят посочи, че след инструктажа е отишъл
към зидарите, но след 5 минути чул че нещо е „изтропало“, върнал се при работниците,
част от които бил и ищецът и видял, че същият е паднал.
Другият разпитан свидетел А. Д. – служител на ответното дружество, по време
на разпита си посочи, че след проведения инструктаж от техническия ръководител
М.Г., тръгнал да вземе тръбно скеле, другият работник отишъл за тръби, а ищецът се
качил на скелето без обезопасителен колан, тръгнал да слиза не по стълбата, която
била близо до него на 6 метра, а слизал от етаж на етаж по самото скеле и паднал.
Съдът кредитира показанията на двамата свидетели, като последователни
хронологично издържани и кореспондиращи с приобщената по делото доказателствена
6
съвкупност.
Настоящият съдебен състав намира, че ищецът непосредствено след проведения
ежедневен инструктаж е предприел действия по качване и слизане от процесното
скеле, без да постави обезопасителен колан, което действия съдът намира, че
представлява „груба небрежност“ по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, доколкото тези му
действия представляват самонадеяно поведение, при което субективната му преценка
не съответства на обективната обстановка, в частност опасността, която крие
качването на скеле без поставен обезопасителен колан. Съдът намира, че ищецът е
надценил собствените си възможности да се справи с непосредствения реален риск,
подценил е реалната опасност, като с поведението си е допринесъл за настъпване на
трудовата злополука в значителна степен, тъй като при наличие на поставен
обезопасителен колан и използване на поставената стълба, телесните увреждания
въобще не биха настъпили.
От друга страна обаче, техническият ръководител на обекта в нарушение на
процесната Инструкция № 35 за безопасно използване на скелета в строителството, в
частност в нарушение на раздел 3, т. 16, не е осъществил непосредствено ръководство,
а се е отдалечил от скелето и е отишъл при зидарите на обекта, в каквато насока са
неговите показания.
По изложените съображения съдът намира, че двете страни са допринесли в
еднаква степен за настъпване на трудовата злополука, поради което определеното
обезщетение от 24 000.00лв. следва да бъда намалено наполовина.
По изложената аргументация исковата претенцията се явява частично
основателна за сумата от 12 000.00лв., като над този размер до максимално
претендираните 30 000.00лв. или за разликата от 18 000.00лв. искът се явява
неоснователен.
По разноските:
Предявена е искова претенция в размер на 30 000.00лв., уважената част е в
размер на 12 000.00лв., респективно отхвърлената част е в размер на 18 000.00лв., при
каквото съотношение следва да бъдат разпределени разноските по делото.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., ответното дружество следва да заплати на
адв. Я. Д., адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ с оглед
уважената част на иска в размер на 1464.00лв. с вкл. ДДС / договор л. 154/.
В полза на ответника следва да се признаят разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 3500.00лв. – с ДДС 4200.00лв. / л. 64 и л. 65 по делото/.
Съдът намира за основателно възражението за прекомерност на претендираното
от ответника адвокатско възнаграждение, като с оглед фактическата и правна сложност
на делото в полза на ответното дружество следва да се признаят разноски за адвокат в
минимален размер, който съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е 3050.00лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответното
дружество разноски за адвокат в размер на 2196.00лв. с вкл. ДДС.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати по сметката на Софийски районен съд сумата от 680.00лв., от които 480.00лв.
– държавна такса с оглед уважената част на иска и 200.00лв. – депозит вещо лице,
съгласно уважената част на иска.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
7
ОСЪЖДА „Ф.Г.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, да заплати на Д. Д. К., ЕГН **********, с адрес: /адрес/, ап. 16, на основание
чл. 200, ал. 1 КТ сумата от 12 000.00лв. – обезщетение за неимуществени вреди –
болки и страдания, причинени в резултат на трудова злополука, настъпила на
04.07.2022г., ведно със законна лихва от датата на настъпване на увреждането
04.07.2022г. до окончателно изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска, в частта,
за сумата от 18 000.00лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „Ф.Г.“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.,
да заплати на адв. Я. Д. Д. от САК възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ с оглед уважената част на иска в размер на 1464.00лв. с вкл. ДДС.
ОСЪЖДА Д. Д. К., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на „Ф.Г.“ ЕООД, ЕИК *********, разноски за адвокат в размер на 2196.00лв.
с вкл. ДДС.
ОСЪЖДА „Ф.Г.“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК , да
заплати по сметката на Софийски районен съд сумата от 680.00лв.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8