Р Е
Ш Е Н
И Е №160/27.6.2019г.
гр. Ямбол, 27.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІ-ти наказателен състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и девети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
П. ПАНАЙОТОВА
с участието на секретаря М. М., като разгледа
докладваното от съдията АНД № 511 по
описа на ЯРС за 2019 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано
е по жалбата на И.Р.Р. ***-***., издадено от Началник
група в сектор Пътна полиция при ОД на МВР – Я., с което на основание чл.183,
ал.4, т.7 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено адм. наказание глоба в размер на 50
лева, и по силата на Наредба № Із-2539 на МВР е постановено отнемане на 6
контролни точки, за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
В
жалбата се иска НП да бъде отменено по съображения за допуснати съществени
нарушения на регламентираната в чл.42 и чл.57 от ЗАНН процедура за установяване
на нарушението и налагане на наказанието, изразяващи се в това, че актът и НП
не съдържат задължителните по закон реквизити, каквито са времето и мястото на
извършване на нарушението. Според жалбоподателя, използвайки думата „около” при описване времевите
параметри на вмененото деяние и непосочвайки конкретния километър от пътя, по
който се е осъществявало движението, актосъставителят и
административнонаказващият орган не са посочили точен час и място на извършването
му и по този начин са допуснали съществено нарушение на установената в ЗАНН
процедура по налагане на наказанието, което е довело до ограничаване правото на
защита на наказаното лице. Позовавайки се на задължителните указания, дадени с
т.р. № 1/12.12.2007г. на ОСНК на ВКС, жалбоподателят навежда оплакване, че при
издаване на НП е допуснато и друго съществено процесуално нарушение, тъй като
АНО не е изложил мотиви относно неприложението на чл.28 от ЗАНН. Развива и
доводи в подкрепа приложението на чл.28 от ЗАНН, като се счита, че конкретното
деяние разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид.
В с.з. жалбата се поддържа от редовно упълномощен защитник
– адвокат, който пледира за отмяна на НП по изложените в нея съображения,
доразвити в пледоарията по същество.
Въззиваемата страна, редовно призована, чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата, като я намира за неоснователна.
Застъпва становище за неприложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, с оглед
обстоятелството, че нарушението е умишлено. Издаденото НП намира за съобразено
с материалния и с процесуалния закон и пледира да бъде потвърдено.
За да постанови съдебния си акт, съдът прие
за установена следната фактическа обстановка:
На 02.04.2019 г. около 13:10 часа по ул. „***“ в гр. Я. жалбоподателят управлявал
лек автомобил „Порше Кайен С“, с рег. № **** без да използва обезопасителен
колан. По същото време до № 26 на ул. „***“ се намирал екип на РУ – Я., в
състав свидетелите Е. и А.. При приближаване на управлявания от жалбоподателя
автомобил свидетелите забелязали, че водачът е без обезопасителен колан, спряли
го за проверка и му съставили АУАН серия АА, с бланков номер ***. за нарушение
по чл.137а, ал.1 от ЗДвП. На мястото за възражения жалбоподателят изрично
написал, че няма такива.
При проверката се установило, че седящия
вдясно от водача пътник в автмобила също е без обезопасителен колан.
Впоследствие – на 12.04.2019 г., въз
основа на акта, при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението,
срещу жалбоподателя е издадено
обжалваното НП.
Жалбоподателят Р., роден на ***г., е на 32
години. Придобил е правоспособност през 2007г., и притежава СУМПС № ***. за
кат. „А“, „М“, „В“ и „АМ“ и е наказван дванайсет пъти по административен ред за
нарушаване правилата за движение по пътищата – шест пъти с влезли в сила НП и шест
пъти с налагане на глоба с фиш, в т.ч. и за управление на МПС без използване на
обезопасителен колан.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите Е.
и А., както и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви. По
същество, жалбоподателят също не оспорва приетите за установени фактически
положения.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
допустима - подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, което
има право и интерес да обжалва.
Разгледана по
същество, жалбата се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.
От процесуалноправна страна НП е законосъобразно. Издадено е от компетентен
орган, в сроковете по чл.34 от ЗАНН, спазени са формата и редът при издаването
му, съдържа изискуемите от закона реквизити, в т.ч. време и място на извършване
на нарушението, както и прецизно описание на всички съставомерни обстоятелства
на вмененото нарушение. Ясно и недвусмислено са посочени и времето, и мястото
на извършване на нарушението – около 13:10 часа на 02.04.2019г., до № 26 на ул.
„***“ в гр. Я.. Не е налице и другото посочено от жалбоподателя основание за
отмяна – съществено процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане
наличието или липсата на маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН. Наличието на
обсъждане по този въпрос не е сред установените в чл.57 от ЗАНН задължителните реквизити на постановлението,
поради което и липсата му не представлява априори основание за отмяна. Освен
това, неизлагането на съображения в тази насока по никакъв начин не създава
неяснота по отношение волята на АНО, който, след като е издал атакуваното НП,
очевидно е приел, че не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН. Доколко тази
му преценка е законосъобразна, е въпрос по същество, и нейната
законосъобразност подлежи на съдебен контрол, както е прието в т.р. №1/2007г.
на ОСНК на ВКС. Това обаче е въпрос по същество, защото, за да се прецени дали
конкретно нарушение представлява маловажен случай, е необходимо първо да се
изследва наличието на извършено нарушение, което винаги е въпрос по същество, а
не процесуален такъв. Оплакванията на жалбоподателя не намират опора и в
цитираното в жалбата тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ОСНК на ВКС, в
което преценката на АНО за маловажност на случая е разгледана в друг аспект.
От
материалноправна страна също не са
налице основания за отмяна на НП.
Доказателствата по делото обосновават по
безспорен начин факта на извършване на адм. нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП
от страна на жалбоподателя. Преценени поотделно, помежду си и в съвкупност с
писмените доказателства по делото, показанията на свидетелите Е. и А.
категорично сочат, че на посочените по-горе дата, място и час, жалбоподателят,
като водач на МПС, каквото е управлявания от него лек автомобил „Порше Кайен ”
по смисъла на параграф 6, т.12 от ДР на ЗДвП, не е използвал обезопасителен
колан по време на движение. Съдът намира за безспорно установени, както
твърдяното деяние, така и неговото авторство, защото отразените в акта и в НП
констатации бяха потвърдени изцяло от показанията на свидетелите очевидци Е. и А.,
които в пълна степен хармонизират помежду си. Индиция в тази посока е и
обстоятелството, че при съставяне на АУАН жалбоподателят не е вписал възражения
срещу констатациите в него. Поради това и, тъй като липсват каквито и да било
данни, които да поставят под съмнение добросъвестността на свидетелите при
депозиране на показанията им, за съда е безспорно установено, че с деянието си
жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и е осъществил
административнонаказателния състав на чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП, предвиждащ за
неизпълнение на задължението за ползване на предпазен колан наказание глоба в
размер на 50 лева. Тъй като размерът на глобата е фиксиран, липсва законово
основание за изменяне на НП чрез намаляване размера на санкцията.
Броят на отнетите 6 контролни точки е
съобразен с разпоредбата на чл.6, ал.1, т.10 от Наредба № Із-2539/17.12.2012г.
за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач
на МПС, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата
за движение по пътищата, за които се отнемат, поради което няма основание за
изменяване или отмяна на НП и в тази му част.
Съдът не намери основание за прилагане
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като с оглед гореизложените обстоятелства,
свързани със степента на обществена опасност на дееца, предвид наложените му до
момента наказания за нарушаване правилата за движение по пътищата, в т.ч. и за
неизползване на обезопасителен колан, както и обстоятелството, че пътникът в
управлявания от него автомобил също не е ползвал такъв, счете, че деянието не разкрива
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид.
Поради това, и тъй
като при извършената цялостна проверка на обжалваното НП не се установи същото
да страда от пороци, представляващи основание за неговата отмяна, на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № ***., издадено от Началник група в сектор Пътна
полиция при ОД на МВР – Я., с което на основание чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП на И.Р.Р. ***, ЕГН **********, е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 (петдесет) лева, и по силата на Наредба №
Із-2539 на МВР е постановено отнемане на 6 (шест) контролни точки, за нарушение
по чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Я.в 14-дневен срок
от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: