М   О   Т   И   В   И 

                           Към Присъда на КРС по НОХД № 111/2017 г.

                                       гр.Кюстендил,  09.06.2017 г.

 

 

 

 

 

Кюстендилска районна прокуратура е внесла  за разглеждане в Районен съд гр.Кюстендил на 23.01.2017 г.обвинителен акт против  Д.Й.Ч., с ЕГН – ********** *** за извършено  престъпление от общ характер по чл. 144, ал. 3, вр. с ал.1 от НК, при фактическа и правна обстановка  подробно изложени в обвинителния акт.

Прокурорът поддържа обвинението  срещу подсъдимия. Не пледира за постановяване на конкретно наказание.

 Подсъдимият не се признава за виновен. Дава подробни обяснения. Защитникът му пледира за постановяване на оправдателна присъда, основавайки искането си на недоказаност на обвинението.

КРС след провеждането  на задълбочено съдебно следствие и след анализ на събраните в хода на същото доказателства намери за установено следното

                    

                                  От фактическа страна

 

Д.Й.Ч. е роден на *** ***. ……. е, български гражданин, неженен, със средно образование, безработен е  и е осъждан.

 В ОА е описана фактическа обстановка, която съдът не намери за доказана по несъмнен начин.  Това , което съдът възприе за установено по категоричен начин е следното :

Д.Ч. и постр. Й.К. се познавали от няколко години, като в определен период от време били близки и работели задно със свидетелите   М.И., Е.И., К.М. и М.Д. за брата на св. М.Д. , който всички сочат с името Руслан.

 По повод  друго  наказателно производство, по което според подсъдимия всички посочени по-горе лица смятали, че той е дал показания  като скрит свидетел , отношенията им се влошили.

 Срещу Ч.  били подавани няколко  сигнала за  отправяни от него заплахи и закани за убийство. Установените по делото жалби са от Р. Л., М.И., М.Д.. По нито един от тези сигнали не е образувано  наказателно производство.

На 15.07.2016 г. до около 20:30ч. подсъдимият Ч. и неговият брат – А.Ч. били на фитнес . Тръгвайки си  отишли до дома на св. А. , приятелка на Д.Ч., за да я вземат.  Почакали я известно време пред блока, в който живее, за да се приготви , след което тримата заедно тръгнали за с. Л., където Ч. живее. Пътували с автомобила на Д.Ч., като св. А. седяла на предна дясна седалка , а св. А. Ч. на задната седалка.  Преди да излязат от гр. К., тъй като било късно и знаели че магазин „Ф.“ находящ се на ул. „В. П.“ работи денонощно , се отбили именно там, за да си купят цигари. При пристигането им пред магазина видели спрели две леки коли, едната от страната на магазин „Ф.“, а другата срещу нея, от страната на  жилищния блок.  Д. Ч. подминал спрялата  преди входа на магазина  кола, както и самия вход на магазина и спрял  също от дясно, до сградата на магазин „Ф.“.  Слязъл от автомобила  и тръгнал към магазина. Обръщайки се назад видял,  до другата спряла кола  да стои св. Й.К..  Д. Ч. тръгнал към него  и му казал да престане да се занимава с него и семейството му. В този момент около магазин „Ф.“ имало доста хора, тъй като в този късен час това е един от малкото хранителни магазини в гр. Кюстендил, които работят.

След като  Д. Ч. и Й. К. си разменили по няколко думи , Ч. влязъл в хранителния магазин, позабавил се , защото имало доста хора и след като излязъл се качил в автомобила си и  потеглил  в посока към м. Кауфланд,  като в края на ул. „Веса Паспалеева“ завил наляво и влязъл в локалното платно на булеварда.

В 22:23 ч. на тел 112 св. Й.К. подал сигнал за това, че е заплашван и удрян от подсъдимия. В разговора с оператора , св. К.  обяснил, че е заплашен с нож от Д.Ч.  и е ударен два пъти. Според  разпечатката от този разговор той е посъветван да подаде жалба в полицията. К. изрично сочи, че целта на обаждането му е „да си регистрира случая“.

 

 

                               По доказателствата:

 

За да достигне до горния извод за  фактическа обстановка изцяло различна от описаната в обвинителния акт , съдът  анализира поотделно и в съвкупност събраните в хода на ДП и на съдебното следствие писмени и гласни доказателствени средства в следния смисъл.

Свидетелските показания съдът раздели условно в две групи.

Единственият факт, по отношение на който  е налице  пълна идентичност в показанията на всички свидетели  е това, че на посочената дата – 15.07.2016 г.  между 21:30 ч. и 22:00 ч. , на посоченото място,  е имало  случайна среща между Д.Ч. и Й.К.. Както и това, че към момента на пристигане на Ч. пред магазин „Ф.“ там вече се е намирал св. К., като е стоял прав до автомобила на св. М.И. и са разговаряли.

Извън този факт , всичко описано в ОА , съдът намери за  резултат от  тенденциозно и необективно свидетелстване на постр. Й. К. и свидетелите  М.И., Е.И. , М.Д. и К.М..

На първо място, както се установи поделото ,  всички тези свидетели се познават и в различни моменти са имали  лични и служебни отношения с лице на име Р. Л., като са работели за него.  Един от свидетелите – М.Д. е и негов брат. Факт е , че някои от тях  в по-ранен момент са подавали  подобни сигнали срещу Д.Ч., но по никой от тези сигнали не е било образувано ДП.

Видно от приложена по делото преписка на Районна прокуратура Кюстендил №235/2015 г. на 16.12.2014 г. Р. Л. е подал жалба срещу  подс. Ч. за отправена от него  закана за убийство. Работата по този сигнал е приключила, с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство.  Последният е постановен на 12.06.2015 г.

Няколко месеца след случая, предмет на настоящото обвинение – на 11.10.2016 г. св. М.И. също подал жалба срещу Д.Ч..  Един месец по-късно обаче- на 10.11.2016 г. , самият свидетел И. оттеглил жалбата си .

Няколко дни след  оттегляне на жалбата от св. И. , на 23.11.2016 г.  при предявяване на разследването на пострадалия Й.К. , същият сочи нови свидетели , за които твърди , че са очевидци  - свидетелите М.Д. и К.М.. Самият факт,  че тези свидетели са посочени от пострадалия   от една страна в края на разследването, а от друга страна след  промяна на позицията на един от посочените още в началото  на разследването от него свидетели – М.И. ,  наложи съдът да подходи изключително  предпазливо към техните показания.

Макар по делото да не се събраха писмени доказателствени средства удостоверяващи подаването на жалба и от св.  М.Д. / брат на Р.  Л.в/  срещу подсъдимия, в един по-ранен момент, самият св. Д. в показанията си пред съда сочи, че „мисля че пуснах жалба срещу Д.Ч., относно изнудване, за некакви показания да си бил сменил“.

Видно от показанията на пострадалия Й.К., той също добре се познава с Р. Л. и двамата са обвиняеми по друго ДП, което се води от специализираната прокуратура, което потвърждава  обясненията на  подсъдимия, в частта в която твърди, че по водено срещу Р., Й. и  още едно лице разследване от специализираната прокуратура, според  Р. Л. именно той-подсъдимият  е дал показания като скрит свидетел.  

Изложеното по-горе, възприето от съда като доказано, сочи на връзка  между част от свидетелите на обвинението и посоченото от подсъдимия лице – Р. Л., за което лице подс. Ч. твърди,  че има тенденциозно отношение към него, с оглед  евентуално дадени от него показания  по друго  наказателно дело.

В показанията на постр.Й.К. и свидетелите  М.И., Е.И., М.Д. и К.М. съдът установи наличие на  многобройни противоречия  както помежду им, така и с показанията дадени от самите тях в хода на ДП.

Първият факт по отношение , на който е констатирано противоречие между показанията на постр.К. и св. М.И. е това, по какъв начин са се озовали по едно и също време пред магазин „Ф.“ . В показанията си  постр. Й.К. твърди, че докато  със св. Е.И. са пътували с автомобила на постр.  Са се засекли със св. М.И. и са се разбрали да спрат заедно пред магазин „Ф.“ и там да се уговорят къде да отидат след това заедно. Според св. М.И.  изобщо не са се засичали и не са имали  никаква уговорка в този смисъл. Срещата им станала случайно. Друго съществено противоречие в показанията на тези двама свидетели  съдът възприе в твърдения от пострадалия факт, че в момента в който според него подсъдимия го е нападнал  в автомобила н св. М.И. се е намирала и неговата приятелка. Според самия св. М.И.  приятелката му / чието име не е установено/ не е била в автомобила, а вътре в магазина. Излязла е след  като Д.Ч. си е тръгнал.  Съществено си противоречат показанията на постр. К. и св. М. И. и по отношение на  това в какво точно се е изразил конфликта между подсъдимия и пострадалия. Според св. М. И. всичко е станало за секунди  и той само е видял да се бутат. Доколкото  срещата е станала точно до автомобила на св. М И. , твърдението му , че  не му било удобно да се обърне и да види точно какво става звучи нелогично , поради което и съдът не му дава вяра.

Доколкото в хода на съдебното следствие бяха констатирани противоречия между показанията на св. М. И. дадени в хода на ДП и дадените такива пред съда, по искане на прокурора , при условията на чл. 281, ал.4, вр. с ал.1, т.1 от НПК, показанията му , дадени  пред разследващия полицай, са прочетени в съдебно заседание. Св. М. И. заяви категорично в съдебно заседание, след прочитане на тези показания, че не е видял Д. Ч. да вади нож при тази среща. Заяви , че не е чел протокола изготвен от разследващия полицай , а само го е подписал.

Сериозни разминавания има между показанията на пострадалия и на свидетелите Е.И. и М.И. и по въпроса дали след случилото се са се преместили всички на паркинга на м.“Кауфланд“ и дали са обсъждали  случката. Според св. М.И.  и той и  пострадалият  К. са отишли с колите  си до този паркинг, където са  коментирали случилото се с Д.Ч. и където са се намирали, когато постр. К. е подал сигнала на тел. 112. Св. Е.И., обаче който през цялото време е бил с пострадалия, не твърди , на паркинга на маг. „Кауфланд“ да са били заедно със св. М.И. . Според показанията му :“Не си спомням  да съм видял някой друг познат, тогава си говорехме с Й.“. Отделно от това нито един от тримата не твърди в показанията си, дадени в хода на ДП, че са се преместили на паркинга на маг.“Кауфланд“ където са обсъждали случилото се.  Такива твърдения  те правят едва в хода на съдебното следствие .

Съществен елемент, макар и не съставомерен, от обвинителната теза е  твърдението , че подсъдимият освен , че е отправил описаните закани  за убийство към пострадалия, също така е извадил нож , който е насочил срещу него.  По отношение на този факт  показанията на всички свидетели на обвинението  са противоречиви.

Според постр. К.,  подсъдимият още при идването си до него  е извадил нож. След като отправил словесните закани  и  го блъснал няколко пъти  той си тръгнал, като прибрал ножа. Достигайки до предната част на автомобила на св. М.И., до който се е случила срещата им , подсъдимият отново се обърнал ,  върнал се до пострадалия , извадил  отново ножа и го насочил към корема му.

Св. Е.И. твърди в показанията си, по отношение на  горното, че „ подсъдимият още със слизането си от колата тръгна към Й.. Започна да го обижда и да го блъска. Бръкна отзад и извади нож.“ Според  този свидетел  подсъдимият направил няколко крачки назад, след което се върнал до пострадалия и тогава опрял ножа в корема му.

Както вече бе посочено св. М.И.  категорично сочи в показанията си, че  макар че всичко се е случило точно до неговия автомобил, той не е видял Д.Ч. да вади нож.   

Свидетелите М.Д. и К.М. описват различен поглед върху тази ситуация и също влизат в съществено противоречие с всички останали свидетели  на обвинението.  Според тях, още при първото си отиване до пострадалия подсъдимият вече е извадил ножа и го  е насочил срещу него.  След това  Ч. се върнал до неговия автомобил и едва тогава  отново е отишъл до пострадалия, като е насочил ножа към корема му.

 Показанията на последните двама свидетели /М. и Д./ съдът не кредитира изцяло по следните съображения: освен описаните противоречия с показанията на останалите свидетели, техните показания звучат изключително нелогично и вътрешно противоречиво.  На първо място, по изключително  стечение на обстоятелствата, те са имали среща  на паркинга на м. „Кауфланд“ в същия ден и час. По неизвестни причини, обаче са оставили автомобилите си на различни места, въпреки че е  трябвало да си предават авточасти.  По този начин , мястото на което  са  разговаряли  се явява по-близо до мястото, на което се твърди , че Ч. е извършил престъплението. Според показанията им те са  чули  както отправените от подсъдимия към пострадалия  словесни заплахи, така и са видели  изваден от Ч. нож , с острие около 10-12 см.  Съдът намира, че от разстоянието , на което са се намирали свидетелите М. и Д., около 40 м.,  е невъзможно да възприемат такива детайли от случилото се.  Отделно от това, недоумение буди и факта, че  приемайки заплахата  за живота и здравето на постр. К. за реална/ дори св. Д. твърди, че е помислил, че Ч. е наръгал  Й.К./ не са  подали сигнал на тел. 112.  Такъв сигнал, между впрочем, не е подало и никое от другите лица / свидетелите М.И. и Е.И./, които твърдят че са възприели  заканите , нападението и насочения нож към К., както и че това поведение на Д.Ч.   ги е накарало да се страхуват както за своя приятел, така и за самите себе си.

Нелогично  и противоречиво  на показанията на останалите свидетели е и твърдението на св. Д., че са видели как всички си тръгват, а той и св. М. са си тръгнали след това.  Безспорно се установи, че всички свидетели на обвинението са се познавали. Т.е. ако действително  свидетелите М. и Д. са си тръгнали последни, то същите биха се видели на паркинга на магазин „Кауфланд“ с  пострадалия и св. М.И., които  веднага след като си тръгнали  от магазин „Ф.“ отишли именно на този паркинг.

Изключително многобройните  противоречия в показания на свидетелите К.Й., М. И., Е. И. , М. Д. и К.М.  , наложи  с 

 

 

 

ъдът  да  ги подложи на особено критичен анализ. Соченето и на мотив за показания  уличаващи Ч. в извършване на престъпление даде още едно основание на съда да  игнорира тези показания като непоследователни и нелогични и да ги изключи от общата доказателствена маса. Единствено частта, в която свидетелите  Й., М. И. и Е.И. , твърдят, че е имало среща  между пострадалия и подсъдимия пред магазин „Ф.“ на посочената  дата и час, при която среща те са си разменили  някакви  реплики , съдът кредитира. 

Съмнението на съда в достоверността на показанията на тези свидетели, произтича и от факта, че както се установи,  въпреки силното им притеснение и уплаха, никой от тях не е подал сигнал на тел.112. Отделно от това пострадалият е подал жалбата си в полицията  на третия ден след случилото се.  Сигнал на  спешния телефон е подаден само от пострадалия и то около 30 минути по-късно . От въпросния сигнал/ който съдът изслуша в съдебно заседание и съдържанието, на който е приложен по делото на хартиен носител/  по никакъв начин не се установява притеснение, още по-малко страх у пострадалия. Както самият той   твърди в разговора си с оператора  целта на обаждането му е да си „регистрира случая“.

 

Втората група свидетели са лицата, които въпросната вечер са били в автомобила на подсъдимия – свидетелите Д.А. и св. А.Ч.. Въпреки, че последният е брат на подсъдимия , а свидетелката А. негова приятелка, съдът  намери показанията им за последователни и  непротиворечиви, поради което и ги  цени като годни  такива.

 

 

 

 

 

След анализ на всички събрани по делото гласни и писмени доказателствени средства, съдът не можа да обуслови извод за несъмнена доказаност извършване на престъплението по 144, ал.3, вр. с ал.1 от НК, за което подсъдимия е привлечен да отговаря.

 

 

 

 

На основата на така изяснената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

 

 

 

 

На първо място, Д.Ч. не е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 144, ал.3, вр. с ал.1 от НК, в каквато насока му е повдигнато обвинение от КРП. Настоящият съдебен състав намира, че събраните по делото доказателства се оказват недостатъчни, за да бъде признат за виновен по това обвинение, поради което съдът смята за безпредметно по-нататъшно обсъждане на субективната страна на състава на посоченото престъпление.

 

 

 

 

За да отговори на един от основните въпроси по чл. 303, ал.1 от НПК, а именно дали подсъдимият е автор на престъплението, за което е бил привлечен да отговаря, съдът  на първо място следва да намери за доказано  извършването на противоправното деяние , определено от НК като „закана за убийство“. Анализът на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната логическа връзка, не обуслови извод за несъмнена доказаност на извършването на деянието.

 

 

 

 

Съгласно константната практика на ВКС обвинението може да бъде доказано и по несъмнен начин само с косвени доказателства, но в такъв случай всички косвени доказателства трябва да водят до единствения възможен извод, че лицето е извършило конкретното деяние и да изключат всяка друга възможна версия. В настоящия казус според съда не е налице визираната верига от косвени доказателства. При липса на годни доказателства да обосноват единствен и непротиворечив извод относно участието на подсъдимия в извършване на описаното в обвинителния акт деяние, съставляващо престъпление по чл. 144, ал.3  от НК, и относно начина на извършването му, не може да се формира извод, че Д.Ч. е осъществил  соченото престъпление, и това да е доказано по несъмнен начин, така както изисква чл. 303, ал.2 от НПК.

 

 

 

 

По изложените съображения и, като съобрази разпоредбата на чл. 304 НПК, съдът призна подсъдимия за невиновен и го оправда по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по

 

                 

 

 

 

 

 

 

 

Предвид изхода на делото и на основание чл. 190, ал.1 НПК, съдът прие, че направените по делото разноски следва да останат за сметка на държавата.

 

Така  мотивиран , съдът постанови присъдата си  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                      Председател :