Протокол по дело №334/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 683
Дата: 27 април 2023 г. (в сила от 27 април 2023 г.)
Съдия: Мл.С. Александър Валентинов Цветков
Дело: 20233100500334
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 683
гр. Варна, 25.04.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов

мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Галина Г. Славова
Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. Александър В. Цветков
Въззивно гражданско дело № 20233100500334 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:35 часа се явиха:
-ро
След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1, изр. 2 от ГПК
Въззивникът „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, редовно
призовано, представлява се от юрисконсулт Б. Н., редовно упълномощена и
приета от съда от преди.
Въззиваемата страна К. К. И., редовно призована, не се явява,
представлява се от адв. И. З., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.
Трето лице помагач ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, редовно
призовано, представлява се от адв. И. М., редовно упълномощена и приета от
съда от днес.

ЮРИСКОНСУЛТ Н.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. З.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по
призоваване на страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр.
чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по
1
хода и разглеждането на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на
жалбата и отговора по нея:

Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба
"ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД, подадена чрез юриск. Б. Н.,
срещу Решение № 3697/28.11.2022 г. по гр.д. № 948/2022 г. по описа на
Районен съд - гр. Варна, с което жалбоподателят е осъден на основание чл.
79, ал. 1 от ЗЗД да заплати на К. К. И. сумата от 2300 лева, представляваща
обезщетение за причинени на 30.01.2019 г. вреди, в резултат на виновно
неизпълнение на задълженията на ответника по чл. 89, ал. 1, т. 4 от Закона за
енергетиката да поддържа разпределителната мрежа, обектите и
съоръженията и спомагателните мрежи, в съответствие с техническите
изисквания, в размер на стойността за закупуване на нови електроуреди,
съответни на повредените Телевизор „Funai" АМК - 8, фабричен № Q -
48582176; Хладилник "Gorenie" К - ORA - S, фабричен № *********; гаражна
врата с механизъм „Novoferm" с фабричен № 8080525108164004905 и маслен
радиатор 'Tesy" CC2012E05R, с фабричен № 10320000, ведно с разходи за
доставка и труд, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата -28.01.2022г. до изплащането на сумата, както и 676,62
лева, представляващи направените разноски в производството пред първата
инстанция.

Въззивникът изразява становище, че решението е неправилно,
необосновано и постановено при нарушение на материалния закон, а изводите
на първоинстанционния съд се явяват необосновани и некореспондиращи с
фактите и събраните доказателства по делото. Сочи, че по делото не се
установявало аварията да е възникнала, поради неизпълнение на договорни
или законоустановени задължения на ответника. Съгласно чл. 81 от ЗЗД
длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на
причина, която не може да му се вмени във вина. Невиновна невъзможност за
изпълнение е налице при непреодолима сила, представляваща непредвидено
или непреодолимо събитие от извънреден характер, възникнало след
2
сключване на договора. Съгласно чл.51, ал.7 от ОУ, действащи към момента
на твърдяното неизпълнение - „Електроразпределение Север"АД не носило
отговорност за щети, причинени от повреди в електрическата мрежа или
съоръжения по независещи от дружеството причини. Твърди още, че
неправилно първоинстанционния съд е кредитирал заключението на вещото
лице по отношение на причинната връзка между настъпилата авария и
повредата на процесиите уреди, тъй като в посочената част същото
представлявало предположение, базирано на теорията на вероятностите. Не
бил отчетен и факта, че констатациите са направени единствено на базата на
оспорени от страната частни протоколи, представляващи частни неподписани
от страна в процеса документи и като такива не се ползват с материална
доказателствена сила по отношение на съдържащите се в тях фактически
констатации. Игнорирано било още, че радиатор „Tesy", не се е намирал на
място в обекта по време на огледа, но въпреки това бил включен в
заключението на вещото лице, единствено и само по данни на ищеца. Същият
този уред не бил описан и в подаденото пред „ЕРП Север"АД Искане (Жалба)
с вх. рег. №5038030/30.01.2019г. Предвид изложеното въззивникът възразява,
че по делото не се установява виновно негово деяние и причинно-следствена
връзка с настъпилите вреди. В допълнение излага твърдения, че обжалваното
решение е неоснователно и недоказано в частта относно размера на
претърпените от ищеца вреди. От заключението на експертиза се
установявало, че голяма част от уредите са амортизирани и с процент на
овехтяване повече от 60 %, което не било отчетено при определяне на
размера на обезщетението. Неправилен бил извода още, че процесният
хладилник не може да бъде отремонтиран, като от показанията на свидетеля
Гигов се установявало, че вече имало оферта от сервиз за извършване на
ремонт на същия. По делото не били представени и доказателства за
извършвани разходи за доставка и труд. Поради изложеното отправя искане
за отмяна на решението с присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ЗАД „Алианц
България", чрез адв. И. М., с който се изразява становище за допустимост и
основателност на подадената въззивна жалба. Сочи се, че съдът неправилно е
приел, че увредените уреди са били собственост на ищцата или че същите са
били налични в имота към момента на настъпване аварията, доколкото
липсвали доказателства в тази насока. Неправилно също
първоинстанционният съд е приел наличие на виновно поведение от страна на
ответника, както и причинно-следствена връзка между него и настъпилите
вреди. Не било доказано още, че подадената електроенергия на 30.01.2019 г.
била с по-високо напрежение от стандартното, доколкото разликата била в
границите на допустимото отклонение, а на същата дата не е имало
регистрирани аварии. Недоказана по делото останала и причината за
настъпването на вредите. По изложените съображения поддържа изложеното
във въззивната жалба искане за отмяна на решението и отхвърляне на
3
исковете.

Депозиран е отговор в законоустановения срок и от К. К. И., чрез
процесуален представител адв. И. З., с който се оспорва оплакването за
неустановяване по делото да е възникнала авария, поради неизпълнение
договорни или законоустановени задължения на ответника. Сочи се, че
въззивникът има задължение да поддържа собствените съоръжения, кабелни
пътища, трафопостове и др. чрез които доставя електроенергия в изправно
състояние, като носи отговорност за настъпили дефекти по силата на чл.89,
ал.1,т.4 от ЗЕ. Дружеството не е доказало да е поддържало в изправност
разпределителната кутия, да е провеждало профилактика и периодични
прегледи за техническа изправност, поради което отговаря за вредите,
произлезли от аварията на проводниците в нея, като липсват основания за
приложение на института на непреодолимата сила. Неоснователно било
оплакването за неправилно кредитиране на констативен протокол от
31.01.2019 г., тъй като същият бил ценен ведно с останалите доказателства по
делото. Доказателства за извършвани разходи за доставка и труд не били
представени по делото, тъй като такива не били направени, но това не
означавало, че щетите за ищцата не са настъпили. Същевременно, не било
правилно тя да бъде задължена да извърши разноски за своя сметка, под
угрозата да не й бъдат признати щетите, вече признати извънсъдебно чрез
констативен протокол от 31.01.19 г., съставен от служители на
„Електроразпределение Север" АД.

ЮРИСКОНСУЛТ Н.: Поддържам въззивната жалба.
АДВ. З.: Оспорвам въззивната жалба по доводи и съображения,
изложени в отговора. Нямам възражения по доклада.
АДВ. М.: Поддържам отговора на въззивната жалба, нямам възражения
по доклада. Нямам доказателствени искания.
АДВ. З.: За същия обект, със същия въззивник е имало още две дела, по
които има постановени окончателни решения на ВОС: Решение №
508/21.04.2023г., постановено по в. гр.д.№ 503/2023г. на ВОС и Решение №
268/21.04.2023г., постановено по в. гр.д.№ 268/2023г. на ВОС. Става въпрос
за останалите два етажа от същата сграда. Представям ги на съда.
4

ЮРИСКОНСУЛТ Н.: Не възразявам да се приемат.
АДВ. М.: Не възразявам да се приемат.

СЪДЪТ намира, че днес представените от адв. З. решения са относими
към предмета на спора, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствения материал по делото
Решение № 508/21.04.2023г., постановено по в. гр.д.№ 503/2023г. на ВОС и
Решение № 268/21.04.2023г., постановено по в. гр.д.№ 268/2023г. на ВОС,
представени от процесуалния представител на въззиваемата К. И..

ЮРИСКОНСУЛТ Н.: Нямам доказателствени искания.
АДВ. З.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
АДВ. М.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
С оглед изявленията на страните и по представените от тях списъци на
разноски и доказателства за реализирането им, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните
представители на страните списъци на разноски, придружени с доказателства
за извършени такива.

СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните и изчерпаните им
доказателствени искания, намира, че са налице предпоставките за даване ход
на устните състезания, поради което и на основание чл. 268, ал. 3 от ГПК
5

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

ЮРИСКОНСУЛТ Н.: Моля да обезсилите решението на
първоинстанционния съд. Считам, че същото не кореспондира със събраните
по делото доказателства. В частност по него не е взето под внимание, че нито
в подадената пред представляваното от мен дружество жалба, нито в
констативния протокол е посочен като предмет на претендираното
обезщетение радиатор „Tesy“, който впоследствие е изчислен в диспозитива
на решението и е вменен като задължение да бъде заплатено от
представляваното от мен дружество. В частност, за останалите документи,
които са приложени като доказателство по делото за собствеността на
уредите, са единствено констативните протоколи, които са от трето лице. В
тази връзка считам, че не е доказана собствеността на претендираните за
заплащане на обезщетение уреди.
Моля да обезсилите решението и да постановите ново, с което да се
произнесете, че искът на К. И., представлявана от нейния процесуален
представител, е неоснователен и недоказан.
АДВ. З.: Моля да оставите без уважение въззивната жалба, да
потвърдите обжалваното решение и са ни присъдите разноските по делото.
Считам, че събраните по делото доказателства не доказват
възраженията във въззивната жалба. Считам, че първоинстанционният съд
правилно е определил фактическата обстановка и е приложил закона.
АДВ. М.: По изложените в отговора на въззивната жалба доводи
намирам решението на първоинстанционния съд за незаконосъобразно и моля
да го отмените.

СЪДЪТ, като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 273
вр. чл. 149, ал. 2 от ГПК обявява устните състезания за приключили и
посочва, че ще обяви решението си в законоустановения срок.
6
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
10:41 часа.

Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7