МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 4328/2017г. ПО ОПИСА НА СГС, НО,
18 СЪСТАВ
Софийска градска прокуратура е
внесла обвинителен акт срещу Т.У.С. (Т.W.S.) –с полско и американско
гражданство- за това, че на 23.09.2016 г. в гр. София, бул. „Брюксел“ № 1, като
извършител, в съучастие с Д.Ч. Д. и неустановено по делото лице – с малко име„М.“
без надлежно разрешително, съгласно чл. 47, ал. 1 от Закона за наркотичните
вещества и прекурсорите (ЗКНВП), пренесъл съгласно
Параграф 1, т. 21, предл. 3, алт. 1 през границата на
страната – Летище „София“ чрез укрит в чекирания на
негово име багаж – 19 броя обекта, разделени по външни индивидуализиращи белези
в четири групи със съдържание на високорисково наркотично вещество – кокаин,
присъстващо в Списък I
–
Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина на Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда
за класифициране на растенията и веществата като наркотични (НРКРВН) с общо
нето тегло 3 960,20 (три хиляди деветстотин и шестдесет цяло и двадесет стотни)
грама, със съдържание на активен наркотично-действащ компонент кокаин на обща
стойност, съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на
цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството и Приложение № 2
към член единствен за определяне на цени
на наркотични вещества за трафик – 475 224 (четиристотин седемдесет и пет
хиляди двеста двадесет и четири) лева, както следва:
-
Обекти от група № 1 – със съдържание на
активен компонент 60,3 %, нето тегло 948,90 грама на стойност 113 868 лв.,
при стойност на 1 грам кокаин – 120 лв.
-
Обекти
от група № 2 – със съдържание на активен компонент 67 %, нето тегло 355,51
грама на стойност 67 546,90 лв., при стойност на 1 грам кокаин – 120 лв.
-
Обекти от група № 3 – със съдържание на
активен компонент 60,1 %, нето тегло 1153,90 грама на стойност 138 468 лв., при
стойност на 1 грам кокаин – 120 лв.
-
Обекти от група № 4 – със съдържание на
активен компонент 60,4 %, нето тегло 1254 грама на стойност 150 480 лв.,
при стойност на 1 грам кокаин – 120 лв.
-престъпление
по чл. 242, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, вр. Параграф 1,
т. 21, пр. 3, алт. 2 ЗКНВП, вр. чл. 47, ал. 1 от ЗКНВП,
вр. чл. 3, т. 1 от НРКРВН и срещу Д. Ч. Д. (D.D.С.)
–
нигерийски гражД.н - за това, че на 23.09.2016 г. в
гр. София, бул. „Брюксел“ № 1, като извършител, в съучастие с Т.У.С. и
неустановено по делото лице – „М.“ без надлежно разрешително съгласно чл. 47,
ал. 1 от Закона за наркотичните вещества и прекурсорите
(ЗКНВП), пренесъл, съгласно Параграф 1, т. 21, предл.
3, алт. 1 през границата на страната – Летище „София“ чрез укрит в чекирания на името на Т.У.С. багаж – 19 броя обекта,
разделени по външни индивидуализиращи белези в четири групи със съдържание на
високорисково наркотично вещество – кокаин, присъстващо в Списък I – Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект
от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина на Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични (НРКРВН) с общо нето
тегло 3 960,20 (три хиляди деветстотин и шестдесет цяло и двадесет стотни)
грама, със съдържание на активен наркотично-действащ компонент кокаин на обща
стойност, съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на
цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството и Приложение № 2
към член единствен за определяне на цени
на наркотични вещества за трафик – 475 224 (четиристотин седемдесет и пет
хиляди двеста двадесет и четири) лева, както следва:
- Обекти от група № 1 – със съдържание
на активен компонент 60,3 %, нето тегло 948,90 грама на стойност 113 868 лв.,
при стойност на 1 грам кокаин – 120 лв.
- Обекти от група № 2 – със съдържание
на активен компонент 67 %, нето тегло 355,51 грама на стойност 67 546,90 лв.,
при стойност на 1 грам кокаин – 120 лв.
- Обекти от група № 3 – със съдържание
на активен компонент 60,1 %, нето тегло 1153,90 грама на стойност 138 468 лв.,
при стойност на 1 грам кокаин – 120 лв.
- Обекти от група № 4 – със съдържание
на активен компонент 60,4 %, нето тегло 1254 грама на стойност 150 480 лв., при
стойност на 1 грам кокаин – 120 лв., като предметът на контрабандата е в особено големи размери и
случаят е особено тежък – подсъдимият Д. е осъждан, както следва:
-
С Присъда на СГС, в сила от 22.10.2002 г. по НОХД №923/2001 г. за извършено
престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, пр.
3 и 6, вр. чл. 54 от НК, като му е наложено наказание
в размер на 16 години лишаване от свобода и 250 000 лева глоба при
условията на строг режим.
-С
Определение на Специализиран наказателен съд по НОХД № 1362/2013 г., в сила от
11.06.2015 г. за престъпление по чл. 242, ал. 2, по чл. 354а, ал. 1 и 2 и по
чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 1, вр. ал. 1, пр.
2, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като му е наложено
ЛОС в размер на осем месеца и 22 дни,
-престъпление
по чл. 242, ал. 4, пр. 1 и 2, вр. ал. 2, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от
НК, вр. Параграф 1, т. 21, пр. 3, алт. 2 ЗКНВП, вр. чл. 47, ал. 1 от ЗКНВП, вр.
чл. 3, т. 1 от НРКРВН.
В съдебното засеД.е,
прокурорът поддържа обвинението, така както е формулирано с обвинителния акт.
Счита, че събраните в хода на наказателното производство доказателства
подкрепят обвинителната теза.. По отношение на подс. С.
като смекчаващо вината обстоятелство посочва чистото му съдебно минало, млада
възраст и факта, че не се е укрил след изменение на мярката му за неотклонение
„Задържане под стража“ в по-лека, оставайки на разположение на органите на
разследването и съда. По отношение на подс. Д.
излага, че е осъждан два пъти за престъпления, свързани с високорискови
наркотични вещества. Предвид това, моли съда при определяне на наказанието да
наложи по-леко такова на подс. С. – към минимума или
под него. По отношение на подс. Д. поддържа, че се
касае за контрабанда в особено големи размери, която е особено тежък случай,
предвид предходните му осъжД.я, поради което моли
съда да определи наказание към средния размер. По отношение на кумулативно
предвиденото от законодателя наказание глоба посочва, че не държи да бъде
наложено на подс. С., а по отношение на подс. Д., предвид, че веднъж му е налагано такова в размер
на 250 000 лева, предлага на съда да приложи същия критерии при определяне
на размера.
Защитникът на подсъдимия Д. Ч.Д. , моли
съда да признае подзащитния й за невиновен по
повдигнатото обвинение, тъй като в хода на съдебното следствие не са събрани
достатъчно доказателства,които да го уличават в извършване на престъпление. Твърди,
че според съдебната практика довършената контрабанда се счита за такава, когато
физическото пренасяне на предмета на престъплението премине през държавната
граница, поради което счита, че подс. Д. не е
осъществил престъпното действие на адреса си в ж.к. „Люлин“. Допълва, че не са
събрани доказателства, за това че двамата подсъдими са поддържали връзка и че подзащитният й е участвал в престъпната дейност. Посочва,
че Д. е бил на различно място, поради което не е налице съизвършителство,
както и че не е налице умисъл от негова страна. Допълва, че дейността му не
може да бъде квалифицирана и като подбудителска или помагаческа. В заключение моли съда да постанови съдебен
акт, с който да оправдае подсъдимия и да не го съди по характеристични данни.
Защитникът на другия подсъдим по
делото Т.У.С. , моли съда да признае подзащитния й за
невиновен. Счита, че от събраните в хода на съдебното производство
доказателства не се установява,подсъдимият С. да е извършил
престъплението,което му е повдигнато.,тъй като според защитата подсъдимият не е
имало как да знае, че в колоните,които е пренасял е имало наркотично вещество.
Твърди, че не е доказано кой е опаковал багажа.
В правото си на последна дума,
подсъдимият С. моли съда за справедливост.
В правото си на последна дума
подсъдимият Д. моли съда да го оправдае.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено
следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Т.У.С. (Т.W.S.) е роден на *** г. в Република
Полша, с полски паспорт № *******, издаден на 27.06.2016 г., неосъждан,
неженен, със средно образование, безработен, живущ ***.
Подсъдимият Д. Ч. Д. (D.D.С.) е роден на ***г.,
ЕГН/ЛНЧ **********, нигерийски гражД.н, осъждан, с
висше образование, женен, фитнес инструктор на свободна практика, живущ ***.
Подсъдимият Д. е осъждан, както следва:
- С Присъда на СГС, в сила от 22.10.2002
г. по НОХД №923/2001 г. за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, пр. 3 и 6, вр. чл. 54
от НК, като му е наложено наказание в размер на 16 години лишаване от свобода и
250 000 лева глоба при условията на строг режим.
-С Определение на Специализиран
наказателен съд по НОХД № 1362/2013 г., в сила от 11.06.2015 г. за престъпление
по чл. 242, ал. 2, по чл. 354а, ал. 1 и 2 и по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3,
т. 1, вр. ал. 1, пр. 2, вр.
чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като му е наложено ЛОС в размер на осем месеца и 22
дни.
Към 23.09.2016 г. подсъдимият Д. –
нигерийски гражД.н живеел на територията на гр. София – ж.к. „*******
Същият бил известен сред обитателите на
квартала с името „Д.“ като лице, което било активно ангажирано с организирането
на трафик на наркотични вещества – кокаин от Бразилия и Турция към Република
България.
За целта Д. осигурявал средства на
български гражД. за път до посочените страни, както и
самолетни билети, основно чрез туристическа агенция „Н.Т.“ ЕООД – собственик на
която била св. Д.Л..
След заминаването на българските гражД., които трябвало да пренесат наркотичните вещества от
Бразилия и Турция за България, Д. поддържал активен контакт с тях по мобилното
приложение „Вайбър“ и им давал указания в кои хотели
да се настанят и с кои местни лица да се свързват за получаване на наркотичните
вещества, като изрично настоявал да го информират за всичките си действия и за
всяко напускане на хотелите, в които били настанени.
За осъществяване на престъпната си
дейност Д. поддържал множество международни контакти, основно с други
нигерийски гражД., като контактувал с тях по иззети в
хода на разследването мобилни телефони – Нокиа 101,
който ползвал със СИМ карта с номер ********
и Huawei VNS – L 21
с Имей 8359032300101183093, който ползвал със СИМ
карта с номер ********
Осъществявайки посоченото, Д. бил
известен на свидетелите М.Ч., А.М. (по прякор „Мечо Прах“), анонимен свидетел №
1, анонимен свидетел № 2, С. Х. и В.Д. като основен организатор на престъпна
група, създадена с цел разпространяване и пренасяне през границите на Република
България, Бразилия и Турция на високорисково наркотично вещество – кокаин.
Използвайки посредничеството на
неустановено в хода на разследването лице на име „М.“С., Д. придобил
координатите на подс. Т.С., който бил представен като
лице, което ще пренесе през границата на Република България високорисково
наркотично вещество – кокаин.
Уведомен от неустановеното лице с име „М.“,
че С. ще пренесе през границата на страната наркотичното вещество, Д. започнал
да организира престоя на С. в България от посрещането на същия при пристигането
му в страна, за което се ангажирал лично той, укриването на веществото и последващото му реализиране на нелегалния пазар.
На 09.09.2016
г. Д. провел разговор със С. по мобилния му телефон, използвайки мобилното
приложение “WhatsApp”,
като обвиняемите използвали потребителски имена, както следва – Д. – „danco359-1” и С. -“Äkaraugo”.
В
хода на разговора Д. изпратил на С. снимка на визитна картичка на мотел „Симона“, намиращ се в гр. София, *******, в който С.
е трябвало да се настани при пристигането си в България, която е иззета от
портфейла на подсъдимия Д. с протокол за изземване в хода на разследването.
На 19.09.2016 г. двамата подсъдими
отново установили връзка по телефоните си, използвайки мобилното приложение,
като Д. попитал С. дали всичко е наред и докъде е стигнал, като отново му
изпратил адреса на мотел „Симона“, този път като част
от текстово съобщение.
На 23.09.2016 г. – 11.32 часа, Д. отново
се свързал със С. и го попитал в колко часа трябва да кацне на Летище „София“. С.
му съобщил, че няма точна представа, тъй като полетът му не е директен, но че
очаква да пристигне в следобедните часове.
През същия ден С. изпратил на Д. и
телефонния си номер 447401271325.
В същия ден, този път, използвайки мобилно
приложение „Телбо“ Д. изпратил на С. съобщение след
пристигането си на летище „София“ и получаване на багажа си да отиде на
домашния адрес на Д. ***. В хода на разследването е установено, че посочената
СИМ карта се води на името на М.С. Д. – съпруга на подс.
Д..
В същия ден 23.09.2016 г., около 13.00
часа, подс. С. *** с полет FB450 от Рим. Насочил се към зеления
коридор в салона за пристигащи пътници – „Нищо за деклариране“, като бутал пред
себе си количка за багаж, в която била оставена субуферна
колона, облепена с черен текстилен материал – мокет, чекиран
на името на подсъдимия.
Свидетелят П.М. – служител на отдел
„Борба с наркотиците“ към ТМУ Аерогара
София, който по това време изпълнявал служебните си задължения с колегата си
Стоянов се насочил към С. и на английски го попитал откъде пристига.
Подсъдимият потвърдил, че разбира английски и заявил, че идва от Рим на гости
при чичо си, когото не познавал и ще види за първи път. На въпрос на св. М.
какъв багаж носи, С. отговорил, че багажът му е субуферна
колона, която си закупил от интернет сайта „Ebay“ и възнамерява да го
транспортира обратно в Англия при завръщането си. Тъй като обясненията на С. се
строили нелогични, М. пристъпил към митническа проверка на субуферната
колона като установил, че върху същата са поставени етикети, посочващи, че
багажът пристига не от Рим, а от Чили, през Рим за България.
Колоната била проверена чрез техническо
средство – рентген, като на рентгеновото изображение се видели отделни обекти с неправилна форма и
размер с характерно оранжево изображение за органично вещество.
При извършения обиск на колоната и след
премахване на черния текстилен материал – мокет от шестте страни на колоната се
забелязали допълнително поставени дървени парчета шперплат, представляващи двойни стени. След отваряне на
колоната, в нея се установили общо 19 броя обекти с продълговата форма и
различен размер. Видно от изготвената в хода на разследването физико-химическа
експертиза, посочените 19 обекта са разделени по външни индивидуализиращи
белези в четири групи със съдържание на високорисково вещество – кокаин, с общо
нетно тегло 3960,20 грама, на обща стойност 475 224 лева, както следва:
- Обекти от група № 1 – със съдържание
на активен компонент 60,3 %, нето тегло 948,90 грама на стойност 113 868 лв.,
-
Обекти от група № 2 – със съдържание на активен компонент 67 %, нето тегло
355,51 грама на стойност 67 546,90 лв.,
- Обекти
от група № 3 – със съдържание на активен компонент 60,1 %, нето тегло 1153,90
грама на стойност 138 468 лв.,
- Обекти
от група № 4 – със съдържание на активен компонент 60,4 %, нето тегло 1254
грама на стойност 150 480 лв.
М. попитал подсъдимия какво е поставено
в субуфера, но същият отрекъл в него да има каквото и
да е. Веднага след това М. и колеги те му, заедно със свидетелката В.Е., също
служител на отдел „Борба с наркотиците“ към ТМУ Аерогара София провели беседа
със С. в митническото служебно помещение на летището.
В хода на беседата, подсъдимият признал,
че е получил субуфера в Перу и че му е предоставен
номер от България, с който да се свърже и след това да се настани в Мотел „Симона“. Веднага след това предоставил снимки на кореспонденцията
си с Д., които съхранявал в телефона си. Веднага след това С. осъществил в
присъствието на митническите служители телефонен контакт с подс.
Д. на телефон 0878-76-99-64, като двамата се разбрали С. да отиде до блока на Д.
*** с таксиметров автомобил, за да му предаде пратката.
Подсъдимият бил придружен от служители
на отдел „Борба с наркотрафика“, като на мястото на срещата – пред блока, освен
Д. бил и св. В.В., който придружавал Д. като същите
били веднага задържани.
В рамките на образуваното ДП, при
условията на неотложност на 23.09.2016 г., в присъствието на поемни лица били извършени обиск и изземване на двамата
подсъдими. Били назначени и физико-химична експертиза (ФХЕ) и съдебно-икономическа
експертиза (СИЕ) , както и компютърно-техническа (КТЕ) и видео-техническа
експертизи (ВТЕ).
От заключението на физико-химичната
експертиза се установява, че намерените
при задържането на подс. С. вещества съдържат
наркотично вещество – кокаин и добавен примес - левамизол,
като посоченото вещество е с висока степен на риск за общественото здраве,
поради вредния ефект от злоупотребата с него, забранено за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина и присъства в Списък I от Приложение № 1 към
чл. 3, т.1 НРКРВН. Със заключението се установява още, че нетната маса на четирите
обекта е 3 960,20 грама, като процентът на активното вещество (кокаин) в
растителния материал е както следва – в обект №1 – 60,3 %, в обект № 2 – 60,6
%, в обект № 3 – 60,1 % и в обект № 4 – 60, 4 %.
Според заключението на назначената СИЕ
към датата на деянието - 23.09.2016 г., стойността на обектите кокаин с общо
тегло 3 960,20 грама била 475 224,00 лева, а към същата дата размерът на
минималната работна заплата за страната била 420,00 лева. Според вещото лице общата
стойност на кокаина се равнява на 1131,43 минимални работни заплати и е в
особено големи размери, тъй като надвишава 140 пъти минималната работна заплата
в страната.
Иззетите в хода на разследването мобилни
телефони, използвани от двамата подсъдими са били предоставени за изследване от
вещи лица, като предмет на компютърно-техническата експертиза били извлечения
на списъците с контакти, кратки текстови съобщения и списъци с обажД.я.
Предмет на видео-техническата
експертиза, изготвена в хода на досъдебното производство било
лицево-идентификационно изследване.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така изложената
фактическа обстановка се установи по безспорен и категоричен начин от събраните
по делото писмени и гласни доказателства: показания на свидетелите П.М. (л. 251
– 255, т.
1 от СП), В.Е. (л. 255-259,
т.
1 от СП), В.Д. (л. 277-280, т.
1 от СП), И.Б. (л.30 – 31, т. 2 от СП), Д.Л. (л. 240 – 242, т.
1 от СП), М.Ч. (л. 282 – 284, т. 1 от СП, включително и приобщените от
досъдебното производство по реда на чл. 281, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 1 от НПК т. 7, л. 27-29 от ДП), Н.М. (л. 242 – 251, т. 1 от СП, включително и частично приобщените
от досъдебното производство по реда на чл. 281, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 2 от НПК, т. 7, л. 93 от ДП), В.В. (л.
237-240, т. 1
от СП, включително и приобщените от досъдебното производство по реда на чл.
281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, т. 3, л.
87 от ДП); протокол за разпит на защитен свидетел №1 (л. 296 – 300, т. 1 от СП),
Протокол за разпит на защитен свидетел №2 (л. 306 – 307, т. 1 от СП), Н.В. (л. 32 – 35, т. 2 от СП); писмени
доказателствени средства и писмени доказателства – самолетни
резервации и билети, издадени на името на Т.У.С. (т. 1, л. 12 – 35, от ДП),
Протокол за доброволно предаване на мобилен телефон Iphone 4S A1387 от 23.09.2016 г. (л. 37, т. 1 от ДП), Протокол за обиск и изземване (л. 44-46, 66-70,
100-102, т. 1 от ДП), ведно с фотоалбум и Определения за одобряване, Протокол
за вземане на представителни проби от 24.09.2016 г. (т. 2, л. 28-30 от ДП),
писмо от „БТК“ ЕАД (т. 2, л. 78-82; т. 3, л. 41-42, 58, 63 от ДП), писмо от
„Мобилтел“ ЕАД (т.2, л. 83-84; т. 3, л. 38-39, 56, 60, 65 от ДП), ведно с приложен
диск, писмо от „Теленор България“ ЕАД (т. 2, л. 86;
т. 3, л. 49-50, 59, 64 от ДП), ведно с приложен диск, Определение на СГС от
01.11.2016 г. (т. 3, л. 24-25 от ДП), писмо от БНБ (т. 3, л. 100-101 от ДП),
писмо от НОИ (т. 3, л. 103-117, 119-122 от ДП), протоколи за разпознаване на
лица по снимки от 04.05.2017 г. (т. 7, л. 45-46 от ДП), справка за съдимост на подс. Т.У.С. (т. 1, л.26 от СП), Справка от МВР Дирекция
„Миграция“ (л. 30), Писмо от Национална следствена служба (т. 1, л. 35 от СП), Писмо
от МП ГД „Изпълнение на наказанията“ (т.
1, л. 38 от СП), справка за съдимост на Д. Ч. Д. (т.1, л. 45 от СП), призовка
до подс. С. с превод на англ.език
(т. 1, л. 75-79 от СП), призовка до подс. Д. с превод
на англ. език (т. 1, л. 83-86 от СП), приложение към
обвинителен акт в превод на англ.език (т. 1, л. 87-89
от СП), способи за доказване – заключенията на физико-химична експертиза (т. 3,
л. 78-82 от ДП), съдебно-икономическа експертиза (т. 3, 84-85 от ДП),
компютърно-техническа експертиза (т.4, л. 4-200, т. 5, л. 1-448, т. 6 л. 1-377
от ДП), видео-техническа експертиза (т.7, л. 22-24 от ДП), както и всички
приобщени по делото писмени доказателства.
Съдът намира, че събраните
по делото писмени и гласни доказателства в пълнота изясняват фактическата
обстановка по делото. Същите са взаимоподкрепящи се и
безпротиворечиви в пресъздаването на обстоятелствата
от значение за предмета на доказване в настоящото наказателно производство. Не
са налице основания за игнорирането им, тъй като те кореспондират както едно с
друго, така и всяко едно, отнесено към останалите събрани по делото доказателствени източници. Въз основа на тях се установяват
с категоричност фактите свързани с времето, мястото и механизма на осъществяване
на инкриминираните деяния, като не се установиха съществени противоречия в тази
насока.
Настоящият съдебен състав кредитира
изцяло показанията на свидетелите П.М. и В.Е., тъй като намира, че същите кореспондират
помежду си и са достоверни, както и че посочват в нужната логична
последователност хода на стеклите се събития по извършената от тях проверка на
подсъдимия С. от пристигането му на летище „София“ до задържането на подсъдимия
Д. ***. Така показанията на митническите служители еднопосочно установяват момента
на пристигането на подс. С. на летището с полет № FB450 на авиокомпания „България ЕР“,
пристигащ от Сантяго (Чили) през Рим на инкриминираната дата – 23.09.2016 г. Видно
от приложени самолетни билети по делото, подс. С. е пътувал
по маршрута Сантяго-Рим-София, като преди да тръгне по този маршрут е пътувал
по маршрута Лондон-Рим-Сантяго и от Сантяго до Перу, след което от Перу се е
върнал през Сантяго-Рим и е стигнал до финалната си дестинация – София. От
показанията на св. М. се установява, че подс. С. е
преминал границата на Република България през „зелен коридор“ – нищо за
деклариране. При извършване на проверка на багажа от митническите органи и
по-конкретно на субуферната колона с размери 80/40/80
см. е намерен специален тайник, с укрити вещества, които са иззети. Впоследствие при извършената
експертна справка се установява, при направените проби, че отговарят на
наркотично вещество-кокаин. При спирането след „зелен коридор“ на подс. С., същият първоначално е дал една версия относно пътуването
си от Рим за София - че е дошъл да види чичо си, за когото няма данни по
делото, като същият след това не е заявил, че пренася в багажа си наркотично
вещество. По-късно, при назначена проверка на багажа му, подсъдимият се е
притеснил и изразил съжаление. Казал е на митническите служители действителния
си маршрут, както и целта на неговото посещение, като допълнил, че му е даден
телефонен номер на лице, на което трябва да се обади при пристигането си в
България и че е следвало да се настани в мотел
„Симона“ на Околовръстното шосе, като е показал снимка от кореспонденция,
съдържаща информация с адрес на същия мотел. От
показанията на св.Е. се установява, че след извършения обиск на лицето на
летището, същото е обяснило, че има уговорка с лице с имена „М. С.“, с когото
трябвало да се свърже по телефона за по-нататъшни инструкции във връзка с
багажа. Показанията на св. М. и св.Е. са безпротиворечиви
и последователни. За тяхната пълнота е допринесло признанието от страна на
подсъдимото лице при проведената беседа и желанието му да съдейства на митническите
органи при последващите им действия по разкриване на
престъпната схема, като съдействието първоначално се е изразило в това, че
същият се е свързал с другия подсъдим на дадения му предварително номер, с
който е следвало да разговаря в София. След като се е обадил на този телефон се
свързал с подс. Д., с когото си определили среща в
ж.к. „Люлин“. Следва да се отбележи, че при преценка на достоверността на гласните
доказателствени средства съдът намери подкрепа в писмените
такива, а именно самолетните билети, издадени на името на подс.
С., Протокол за обиск и изземване в неотложен случай от 23.09.2016 г., одобрен
от съда с Определение от 24.09.2016 г., ведно с фотоалбум, установяващи
извършените спрямо подс. С. действия при пристигането
му на територия на България, поради което и съдът цени в цялост показанията им.
Въз основа на тях категорично се установяват фактите, свързани с времето,
мястото и механизма на осъществяване на инкриминираното деяние, като не се
установиха съществени противоречия в тази насока. Показанията им се отличават с
логичност, яснота, пълна запазеност на спомена,
подробност и висока информативност за съществените за
изхода на настоящия процес обстоятелства. Съдът оцени същите като обективни,
добросъвестни и безпристрастно дадени.
Показанията на горепосочените митнически
служители и свидетели по делото се подкрепят и от показанията на св. В.В.. В показанията си свидетелят заявява, че на процесната
дата той е отишъл на адреса в ж.к. „*******, като е имал среща с подс.
Д., който му казал, че чака да пристигне човек с такси от летището, когото св. В.
е трябвало да откара в определена посока, за което бил помолен от подс. Д.. Съдът приема, че свидетелят няма интерес от
приключване на делото във вреда на двамата подсъдими, поради което приема
показанията му за правдиви.
Съдът приема за доказан високорисковия
характер на веществото, процентното съдържание на активния наркотичен действащ
компонент и неговото нето тегло от заключението на назначената в досъдебното
производство и приета по делото физико-химична експертиза, потвърдено при
разпита на експерта в съдебно засеД.е. Видно от
заключението, четирите полиетиленови плика с бяло
прахообразно вещество, намерени и иззети от багажа на подсъдимия са идентични
по своя химически състав и съдържат наркотично вещество – кокаин и добавен
примес – левамизол. Със заключението се установява
още, че нетната маса на обектите от група № 1 е 948,90 грама, като процентът на
активното вещество е 60,3 %, нетната маса на обектите от група № 2 е 355,51
грама, като процентът на активното вещество 67 %, нетната маса на обектите от
група № 3 е 1153,90 грама, като процентът на активното вещество е 60,1 % и
нетната маса на обекти от група № 4 е 1254 грама, като процентът на активното
действащо вещество е 60,4 %. Кокаинът е с висока степен на риск за общественото
здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с него, забранено за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина и присъства в Списък I от Приложение № 1 към
чл. 3, т.1 НРКРВН. Съдът прие заключението на експертите за обективно,
обосновано и изчерпателно, поради което му се довери изцяло.
Стойността на инкриминираното вещество
се установява от заключението на приетата по делото съдебно - икономическа
експертиза, изводите на която съответстват на Приложение № 1 към член единствен
ПМС № 23/29.01.1998 г. Съдът намира, че заключението е правилно и обосновано,
като за достигане до крайните си изводи вещото лице се е съобразило с
приложимата нормативна уредба към момента на извършване на инкриминираното
деяние. С оглед това, експертът правилно е достигнал до извода, че стойността
на инкриминираното високорисково вещество надвишава 140 пъти минималната
работна заплата в страна, която е била 420 лева, поради което е правилно е
приел, че е в „особено големи размери“.
Горепосочените гласни доказателствени средства и способи на доказване съдът
преценява в съвкупност и с извършените процесуално-следствени действия от митническите
служители спрямо подсъдимото лице при условията на неотложност. Така съдът
кредитира протокола за обиск и изземване, тъй като обективираните
в него процесуално-следствени действия са извършени от компетентен разследващ
орган и при спазването на всички законови изисквания за провеждането им.
Предмет на претърсването е бил чекираният и ръчен
багаж на подс. С. – субуферна
колона, един брой багаж, съдържащ басови мембрани и черен текстилен куфар. При
претърсването са намерени и иззети общо 19 броя обекти в продълговата форма и
различен размер с общо бруто тегло 3 960,20 грама. По делото е видно, че
обискът, претърсването и изземването са извършени на 23.09.2016 г. – в
неотложен случай, без за съответните действия да е имало предварително
разрешение от съдия. Разпоредбата на чл. 161, ал. 2 от НПК допуска отклонение
от принципа за предварителна съдебна санкция при подобен род намеса в неотложни
случаи, когато е налице риск от заличаване на доказателствата. Това отклонение
се компенсира от въведения последващ съдебен контрол
върху законосъобразността и необходимостта на извършеното
процесуално-следствено действие. Последващата санкция
по чл. 161, ал.2 от НПК е обективирана в определение
от 24.09.2016 г. на СГС, НО, 12 състав. Предвид това, съдът намира, че при
извършването на тези процесуално-следствени действия не са били допуснати
процесуални нарушения, които да ги опорочават и да ги правят доказателствено негодни. От посочените доказателствени
източници еднопосочно се установява, че при преминаване на границата на
Република България, подсъдимото лице С., без надлежно разрешително е пренесло
високорисково наркотично вещество – кокаин, в размер 3 960, 20 грама,
укрито в неговия багаж.
В подкрепа на извършеното процесуално
действие се явяват и показанията на разпитаното по делото поемно
лице, присъствало на извършения на летище „София“, Терминал 2, Зона за
сигурност, в служебно помещение на Митница „Аерогара София“ обиск и изземване - свидетелят Н.В.. Показанията му са
последователни и изчерпателни. Разпитан , свидетелят посочва подс. С. като лицето, чийто багаж е бил задържан от
служителите на Агенция „Митници“ на летище „София“. Противно на твърденията на
защитата, свидетелят потвърждава, че при отварянето на тонколконата
са намерени пакети, опаковани с алуминиево фолио, в които имало бяло прахообразно
вещество, от което е взета проба, след което служител на агенция „Митници“ е
констатирал, че е наркотично вещество. Посочва, че през цялото време на извършване на
процесуално-следствените действия не е излизал от стаята, както и че
подсъдимият е седял на стол. В тази връзка, неоснователни се явяват доводите на
защитата, че не е установено кои лица са присъствали. Съдът намира, че
свидетелят не е заинтересован от изхода на делото и под страх от наказателна
отговорност е изнесъл пред разпитващия го съд възприятията си за случилото се
по правдив начин, поради което приема показанията му за достоверни.
Основен спорен момент по настоящото дело
е дали подсъдимият С. е знаел какво е съдържанието на пренасяната от него субуферна тонколона. Потвърждение на горното съдът намира в
изготвената в хода на досъдебното производство и приета по настоящето съдебно
производство компютърно-техническа експертиза. При непосредствения си разпит
пред съда, вещото лице потвърди, че при изследването на предоставените му
мобилни телефони, които са приобщени по делото чрез протоколи за доброволно
предаване от двамата подсъдими, е установил, че мобилен телефон с марка „Самсунг“ (иззет при извършен обиск на подсъдимото лице на
23.09.2016 г.) е използван от подс. Д., а мобилен
телефон марка „Айфон“ – от другия подсъдим по делото
– Т.С.. Експертът потвърждава, че в телефон „Самсумг“
е установил наличието на дълга кореспонденция, развиваща се на няколко езика,
сред които български, английски и руски, водена посредством мобилните
приложения „WhatsApp”,
„Viber“
и във Фейсбук месинджър и
свързана с трафик на наркотици. Същият е изследвал наличната информация в
телефоните от инсталирането на съответните приложения до инкриминираната дата.
Информация за комуникация между двамата подсъдими се намира на приложен по
делото оптичен диск, който е непрезаписваем. Съдът намира заключението за
обосновано, експертът е отговорил изчерпателно на всички поставени въпроси,
като е използвал научен подход при формиране на отговорите си, поради което
съдът я кредитира напълно.
Необосновани се явяват твърденията на
защита, че подс. С. не е имал представа какво
пренася, като в обратна на това твърдение насока се явяват показанията на св. М.,
който посочва, че при разговора си с подсъдимото лице първоначално излага една
версия за пътуването си, за първоначалната си отправна точка, както и за
произхода на багажа си, а разбирайки, че багажът му ще бъде подложен на
проверка се притеснява и изразява желание за съдействие на митническите органи.
В допълнение, от показанията на св.Е. се установява, че след като подс. С. ***, за да осъществи среща и да предаде багажа на
същата се е явил другия подсъдим по делото – Д., от когото в последствие е
иззет мобилен телефон „Нокиа“, модел 101, с поставена
СИМ карта с мобилен номер 0878-769-964, който е и номерът, с който подс. С. е осъществил кореспонденция при пристигането си на
летище „София“.
В подкрепа на аргумента за наличие на
умисъл от страна на подс. С. за извършване на
инкриминираното деяние съдът намира показанията на свидетеля Н.М., който е
присъствал на беседата с подсъдимия и посочва, че същият е оказал пълно съдействие на митническите служители. Подсъдимият
показал адреса, на който е следвало да предаде пратката, съдържаща наркотичните
вещества, а именно Мотел „Симона“, който се намира на
околовръстния път, както и снимка на визитна картичка на мотела,
с подчертан телефонен номер със син химикал. Процесната
визитна картичка е приобщена по делото, посредством процесуално-следствени
действия на обиск и изземване на подс. Д.. Посочва
след това, че е получил съобщение на телефона си с променен адрес за доставяне на тонколоната в ж.к. „*******. Твърденията
на защитника на подс. Д. за липса на доказателства за
това, че двамата подсъдими са поддържали връзка помежду си се опровергават от
събрания по делото доказателствен материал, видно
от който се счита за установено, че в
мобилно приложение „Телбо“ е открито съобщение,
изпратено от подс. Д. до телефонен номер, ползван от подс. С., а именно – 00447401271325, с текст, съдържащ
инструкции подс. С. ***, като посочва телефонен
номер – 0878-769-964, който посредством
изисканите справки от мобилните оператори е установен да се води на името на
съпругата на подс. Д. – М.С. – Д.. Следва да се
добави, че свидетелят М. е участвал при извършването на анализ и обобщаване на
информацията, свалена от мобилен телефон Huawei, иззет от подс.
Д., като посочва, че е открил снимка на визитната картичка на мотел „Симона“, която показал и подс.
С.. Открита е кореспонденция, че на 23.09.2016 г. трябва да кацне пътник от
Чили, който ще пътува през Рим, комуникацията е извършвана през приложението „WhatsApp“, както и текстово
съобщение от изпращач „Д. Д.“ със съдържание на текста –„ж.к. „*******“. Посочен бил и телефонен номер, който е установено
да е ползван от подс. Д.. В подкрепа на
гореизложеното е изготвената по делото компютърно-техническа експертиза. С
оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира за неоснователни
възраженията на защитниците на двамата подсъдими по този пункт.
Разпитаните в съдебно засеД.е защитени свидетели посочват, че познават лице на
име Д. Д., на когото казват „Д.“, от африкански произход, което живее в ж.к.
„Люлин“. Свидетел с идентификационен № 1 разказва, че подс.
Д. се е опитвал да го ангажира като „муле“ да пренася наркотици от Южна
Америка, като описва в детайл организацията на пътуванията. Потвърждава
познанството им, като посочва, че са били задържани пред блока на подсъдимия в
ж.к. „Люлин“, в момент, в който са чакали пристигането на приятел, който
свидетелят е трябвало да откара до хотел или гара. При пристигането на таксито
двамата с подсъдимия са били задържани, като впоследствие разбрал, че момчето,
което са чакали пред жилището на Д. е било хванато с голямо количество
наркотик, скрито в тонколона, както в действителност се е случило след
изразеното от страна на подс. С. желание да съдейства
на органите на реда, качвайки се в такси и отивайки до дома на другия подсъдим Д..
От своя страна защитен свидетел № 2 разказва, че е била в компания на лица,
ангажирани с трафик на наркотици, като посочва като организатор на тази дейност
подсъдимия Д., когото наричали „Д.“, като дава физическо описание същия да е
едър и физически здрав, негър, както и че живее в ж.к. „Люлин-10“. Свидетелят потвърждава, че знае за дейността
с мулетата на подсъдимия, както и че той им осигурявал билетите и хотели, във
връзка с пътуването и че комуникирал лично с тях по телефона. Съдът кредитира
горепосочените гласни доказателствени средства,
намирайки че същите се подкрепят от приобщените по делото писмени доказателствени средства и експертизи. Същите имат пряка доказателствена стойност досежно
изводите на съда за цялостната нелегална дейност, която се осъществявала от подсъдимото
лице, както и при изграждането на вътрешното убеждение на съдебния състав за
характеристичните данни на подсъдимия във връзка с индивидуализация на неговото
наказание.
За дейността, свързана с наркотрафик на подс. Д. свидетелстват и разпитаните по делото свидетели В.Д.
и М.Ч.. В показанията си другите свидетелите разказват подробно за организирана
престъпна дейност, свързана с пренос на наркотични вещества от Латинска Америка
до България, с която е свързан подс. Д.. Показанията
им косвено се подкрепят от показанията на св. И.Б. и св. Д.Л.. В разшита си
пред съда последната потвърждава, че подсъдимият многократно е закупувал
самолетни билети от България до Южна Америка през нейната фирма. Съдът отчита
депозираните свидетелски показания като добросъвестни и изхождащи от лица,
които са незаинтересовани от изхода на дело, поради което ги кредитира като
източник на информация относно обстоятелства за извършвана системна дейност по
организация на пренос на наркотици за България.
Съдът намира за несъстоятелно
възражението на защитника на подсъдимия Д. във връзка с доказателствената
стойност на извършените действия по обискиране на последния. Съдът кредитира
протокола за обиск и изземване, тъй като обективираните
в него процесуално-следствени действия са извършени от компетентен разследващ
орган и при спазването на всички законови изисквания за провеждането им. Претърсването
на лицето е било допустимо, тъй като било установено, че той поддържа телефонен
контакт със задържания на летището пристигащ пътник, който пренасял наркотични
вещества през границите на страната. По делото е видно, че обискът и
изземването са извършени на 23.09.2016 г. – в неотложен случай, без за
съответните действия да е имало предварително разрешение от съдия. Разпоредбата
на чл. 164 от НПК допуска отклонение от принципа за предварителна съдебна
санкция при подобен род намеса в неотложни случаи – при задържане или когато
има достатъчно основание да се счита, че лицето, което присъства при претърсването
е укрило предмети или книжа от значение за делото. Това отклонение се
компенсира от въведения последващ съдебен контрол
върху законосъобразността и необходимостта на извършеното
процесуално-следствено действие. Последващата санкция
по чл. 164, ал.3 от НПК е дадена в определение от 24.09.2016 г. на СГС, НО, 12
състав. Предвид това, съдът намира, че при извършването на тези
процесуално-следствени действия не са били допуснати процесуални нарушения, които да ги опорочават
и да ги правят доказателствено негодни.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
При така установената по безспорен и
категоричен начин фактическа обстановка по делото, съдът установи, че
подсъдимият Т.У.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 242, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2
от НК. На инкриминираните време и място, в съучастие с неустановено по делото
лице и подс. Д. Ч.Д., без надлежно разрешително
пренесъл през границата на страната високорисково наркотично вещество – кокаин,
разделен в 19 обекта, с общо нето тегло 3 960,20 грама на обща стойност
475 224 лева.
От обективна страна, непосредствен обект
на защита са обществените отношения, свързани с нерегламентираното внасяне и
изнасяне на наркотични вещества, с цел опазването на народното здраве поради
вредния ефект от употребата им. Престъплението се осъществява чрез пренасяне на
такива вещества през границите на страната, без надлежно разрешително.
Предмет на квалифицираната контрабанда
са високорискови наркотични вещества. Според § 1, т. 21 от ЗКНВП „Пренасяне“ означава
дейност, извършвана на територията на страната или през границите й, с
използване на превозни средства, животинска тяга, човешки усилия или колетна
пратка. Според § 1, т.11 от ЗКНВП „Наркотично вещество“ е всяко упойващо и
психотропно вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3.
Наркотично вещество е и всяко друго природно и синтетично вещество, включено в
списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, което може да предизвика състояние на
зависимост и има стимулиращо или депресивно въздействие върху централната
нервна система, предизвиква халюцинации или нарушения на двигателната функция,
мисловната дейност, поведението, възприятията и настроението, както и други
вредни въздействия върху човешкия организъм. Според чл. 3, ал.2 от ЗКНВП, с
наредба, приета от Министерския съвет, се определя редът за класифициране на
растенията и веществата като наркотични, като наименованията на наркотичните
вещества се съдържат в списъци, както следва: 1. Списък I - Растения и вещества
с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина; 2. Списък II - Вещества с висока степен на риск, намиращи приложение
в хуманната и ветеринарната медицина; 3. Списък III - Рискови вещества.
Цитираните списъци представляват приложения към чл. 3 на Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични (НРКРВН).
Изпълнителното деяние на коментираното
престъпление се изразява в действие - пренасяне на високорискови наркотични
вещества през границата на страната, като необходимо условие за обективната съставомерност е пренасянето да е станало без надлежно
разрешително. В случая, от доказателствата по делото несъмнено се установява,
че от обективна страна, на 23.09.2016 г. подсъдимият Т.С. е пренесъл в чекирания си багаж, през границата на страната - летище
„София“, Терминал - 2, салон „Пристигане“ зелен коридор – нищо за деклариране,
без надлежно разрешително съгласно чл. 46, ал.1 от ЗКНВП високорисково
наркотично вещество - кокаин, разпределен в 19 обекта с общо нето тегло 3960,20
грама на обща стойност 475 224 лева. Кокаинът попада в Списък I към чл. 3,
т. 1 от НРКРВН (Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина).
От субективна страна съставът на престъплението
изисква наличието на пряк умисъл, а именно деецът да съзнава, че пренася
високорискови наркотични вещества през границите на страната без надлежно
разрешително, да предвижда неговите общественоопасни
последици и да иска настъпването на тези последици. От събраните по делото
доказателства, съдът приема, че в съзнанието на подс.
С. са били формирани представи, че пренася вещества, които са наркотични,
съзнавал е, че няма разрешението за това и пряко е целял пренасянето им през
границата на страната, тръгвайки с така натоварената субуферна
тонколона от Сантяго, през Рим, за да стигне до София.
С оглед гореизложеното, съдът не се
съгласи със становището на защитника на подсъдимия С., че същият не е знаел за
наличието на наркотично вещество в пренасяната от него субуферна
тонколкона, както и че този факт е опроверган от
събраните по делото доказателства. Съгласно трайната съдебна практика, за
умисъла на престъплението по чл. 242, ал.2 от НК може да се съди по поведението
на самия подсъдим по време на извършване на деянието. В настоящия случай, в
свидетелските показания на разпитаните свидетели се съдържат данни, индикиращи необичайност в поведението на подс. С., като това, че реакция на подсъдимия при спирането
му за проверка от митнически служител е да изгради лъжлива версия на
пристигането си в страната, която впоследствие е била бързо изоставена, като
подсъдимият е признал действителния си маршрут и цел на пристигането си в
България, изразил е желание и е съдействал на разследващите органи като е
показал кореспонденцията си с подс. Д. във връзка с
предаването на процесния багаж и лично е завел
компетентните органи до мястото на уговорената си среща с подс.
Д. ***. От тези действия може да се направи заключение, че същият е знаел за
наличието на наркотични вещества в тонколоната. Нещо повече, от показанията на
митническите служители се установи, че поведението му на летището е било на
човек, който е знаел какво пренася. Ако
подсъдимият в действителност не е знаел нищо за укритите в товара пликове с
наркотично вещество и ако е бил убеден в изрядността
на превозвания товар, то не съществува никаква основателна причина същият да се
притеснява от извършването на проверката. Превдид
гореизложеното, съдът приема, че поведението на подс.
С. от обективна и субективна страна се субсумира в
престъпния състав на престъплението по чл. 242, ал.2 от НК.
Въз основа на така изяснената фактическа
обстановка съдът намира, че подсъдимият Д. Ч.Д. в съучастие като помагач с
неустановено по делото лице и Т.У.С. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 242, ал. 2, вр.
чл. 20, ал. 4 от НК. На инкриминираните време и място, в съучастие с
неустановено по делото лице улеснил подс. С. при извършване
на престъпното деяние - пренасянето през границата на страната високорисково
наркотично вещество – кокаин, разделен в 19 обекта, с общо нето тегло 3 960,20
грама на обща стойност 475 224 лева.
По отношение на обвинението, че подс. Д. е действал като съизвършител
в инкриминираната контрабанда съдът намира, че от събраните в хода на
разследването доказателства се установява, че с деятелността си от България подс. Д. умишлено е улеснил подс.
С. да извърши престъплението, но не и че самият той е бил извършител. Съдът
приема, че действията на подсъдимия Д. са се изразявали в подпомагане на подсъдимия
С. в извършване на престъплението чрез даване на разяснения. Подс. Д. е давал разяснения на подс.
С. какви действия да предприеме след пристигането си в България и по-конкретно
къде да отседне, посредством мобилно приложение „WhatsApp“, в хода на които
разговори подс. Д. изпратил снимка на визитна
картичка на мотел „Симона“, находящ
се в гр. София, Околовръстно шосе, а в отделно съобщение няколко дни преди
пристигането на подс. С. в България му изпратил адреса на мотела
в съобщение. Съдът приема, че подс. Д. е продължил помагаческата си дейност и при пристигането на своя
съучастник на летище „София“, като посредством мобилно приложение „Телбо“ му изпратил текстово съобщение, в което му указва
след получаването на багажа да отиде с такси на друг адрес, а именно в ж.к. „*******,
където ще го чака и да му позвъни на мобилен номер, който използвал, като в
хода на разследването мобилният телефон със СИМ карта, отговаряща на същия
номер, който е бил посочен от подс. Д. е бил иззет
при извършения личен обиск на последния. За последващо
откарване на подс. С. до друг неизяснен адрес след
пристигането му на уговореното място в ж.к. „Люлин“, подс.
Д. ангажирал и св. В., който трябвало да осъществи това с личния си автомобил. За
да може да бъде ангажирана наказателна отговорност на подс.
Д. за тази форма на престъпна дейност е необходимо също така фактическият
извършител да знае за целта на пътуването си, както и фактическите
обстоятелства от състава на престъплението, като съзнава и неговата противоправност и наказуемост, което съдът прие за
безспорно установено и доказано по делото.
От субективна страна подсъдимият Д. Д. е
действал виновно и с пряк умисъл, като е съзнавал, че с деянието си улеснява
извършителя в пренасянето през границата на страната високорисково наркотично
вещество – кокаин.
По делото безспорно се установява, че е
налице задружна съучастническа дейност, като подсъдимият Д. е действал като
помагач, като е подпомогнал извършването на престъплението от неустановеното по
делото лице и извършителя Т.С.. Безспорно доказана е връзката между двамата
подсъдими. Налице е разпределение на ролите при задружна престъпна дейност -
подсъдимият Д. със своето поведение е създал благоприятни условия за извършване
на престъплението, като е намерил място за настаняване на подс.
С. след пристигането му в страната с инкриминираната стока и му е давал
указания какво да прави след пристигането си, т.е. давал е разяснения и е
отстранил спънките, с което е улеснил
действията на извършителя С., който е заминал за Южна Америка и фактически е
пренесъл през границата на страната високорисково наркотично вещество в чекиран на негово име багаж, представляващ опакована субуферна тонколона с размери 80/40/80 см. Двамата
подсъдими са имали съзнателна, целенасочена и взаимно свързана дейност, като
действията им са били съвместни, задружни и разпределени по своето съдържание. Налице
е общност на умисъла между двамата съучастници,
доколкото от доказателствата по делото се установява, че действията на
подсъдимия Д. са били насочени именно към улесняване на извършването на
престъплението от страна на извършителя С.. Този факт е бил съзнаван от
подсъдимия Д., който е действал съзнателно, свързвайки се с подс.
С., с цел организиране на престоя му в България след пренасянето на
инкриминираната стока. Предвид гореизложеното, съдът счете, по делото не се
доказа съизвършителска деятелност от страна на подс. Д., поради което и на основание чл. 304 от НПК го
признава за невиновен по повдигнатото му от прокуратурата обвинение в тази
част.
Така анализираната доказателствена
съвкупност обуславя съмнение, непозволяващо безусловно и категорично
възприемане на обвинителната теза, според която подс.
Д. Д. е извършил престъпление по чл. 242, ал. 4, пр. 1 и 2, вр.
ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
ал. 1 от НК. Съдът счете, че не е налице и квалифицирания състав на
коментираното престъпление, тъй
като не са налице всички елементи, които да са годни да обусловят субсумирането на деятелността на подсъдимия във вменения от
прокуратурата престъпен състав. Несъмнено предметът на контрабандата е в особено
големи размери. Достигайки до този извод съдът везе предвид изготвените по
делото експертизи, според заключението на които пренесеното през границата високорисково
наркотично вещество – кокаин е с общо нето тегло 3 960,20 грама на обща
стойност 475 224 лева, която сума надвишава 140 пъти минималната работна
заплата в страната към инкриминираната дата. Но за да е запълнен този състав на
престъплението е необходима кумулативната даденост и случаят да е особено
тежък. Особено тежък случай по смисъла на
чл. 93, т. 8 от НК се характеризира, както с изключителната тежест на
деянието по резултата си, така и с изключителната обществена опасност на дееца
и другите отегчаващи отговорността обстоятелства, които следва да са налице
кумулативно. Описаната фактология на престъпното
посегателство, обективирана в конкретиката
на помагаческата дейност на подсъдимия, организацията
на неправомерното деяние и съпричастността му към същото не навеждат съда до
достигане на извод за окачествяването им като изключителни, поради което на
основание чл. 304 от НПК го оправдава по така повдигнатото му обвинение.
ПО
НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното от подсъдимия Т.У.С. престъпление
законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ от десет до петнадесет години
и „глоба“ от сто хиляди до двеста хиляди лева.
В настоящия случай, при определяне на
вида и размера на наказанието, съдът отчете наличието на множество смекчаващи
вината обстоятелства за подс. С. по смисъла на чл. 55
от НК. Смекчаващите обстоятелства характеризират деянието като такова със
значително по-ниска обществена опасност в сравнение с тази, която е имал
предвид законодателят, предвиждайки наказанието за съответното престъпление.
Тогава неговото налагане и в най-ниския възможен предел би било едно ненужно
репресиране на виновния.
При определяне на наказанието на
подсъдимия като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете вида,
количеството и стойността на инкриминираното наркотично вещество. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете необремененото съдебно
минало на подсъдимия, фактът, че настоящето престъпление се явява с инцидентна
проява, сравнително младата му възраст, липсата на каквито и да е негативни за
личността му данни, както и засвидетелстваната му отговорност към водения
наказателен процес при изменение на мярката му за неотклонение от „задържане
под стража“. В кръга на смекчаващите обстоятелства следва да се включат също
така и действията на подсъдимия по оказване на съдействие на митническите
служители още на летището. В конкретиката на
настоящия случай, съдът намира тези обстоятелства като многобройни, което от
своя страна удовлетворява изискването на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Многобройността
на смекчаващите отговорността обстоятелства обуславя налагането на значително
по-нисък размер на санкцията от предвидения минимум на инкриминираната
контрабанда, като съдът определи като такъв четири години лишаване от свобода,
като на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС съдът определи първоначален общ
режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
За извършеното от подсъдимия Д. Ч.Д.
престъпление законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ от десет до
петнадесет години и „глоба“ от сто хиляди до двеста хиляди лева.
При индивидуализация на наказателната
отговорност на подсъдимия като отегчаващи вината обстоятелства съдът констатира
високата обществена опасност на инкриминираното деяние, както и обремененото му
съдебно минало. Като смекчаващи вината такива съдът отчете трудовата му
ангажираност, семейно положение и фактът, че подсъдимият има дете. Не на
последно място съдът прецени незначителния принос на подсъдимия в престъпната контрабанда,
както и ролята му на помагач. Преценявайки всички релевантни обстоятелства, установени по делото, които в
съвкупността си определят степента на обществена опасност на конкретното деяние
и на личността на подсъдимия, съдът определи наказанието му при приложението на
чл. 55, ал. 1, т. 1, като отчете многобройните смекчаващи отговорността
обстоятелства, както и това, че предвиденото в разпоредбата на чл. 242, ал. 2 НК се явява несъразмерно тежко, поради което му определи наказание лишаване от
свобода за срок от седем години, при първоначален строг режим за изтърпяване на
така наложеното наказание.
При определяне на вида и размера на
наказанията на двамата подсъдими на основание чл. 55, ал. 3 от НК съдът прецени
да не налага по-лекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието
"лишаване от свобода" (глоба) по отношение и на двамата подсъдими,
като прецени, че така определените им наказания отговарят изцяло на целите,
визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.
Вземайки предвид всички посочени по-горе
обстоятелства, съдът намира, че така наложените наказания на двамата подсъдими
поотделно са справедливи и съответни на обществената опасност на конкретните
деяние и деец, отговарят в най-пълна степен на изискванията на наказателната репресия,
както и в пълна степен биха изпълнили визираните в чл. 36 от НК цели на
генералната и на специална превенция.
ПО
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
На основание чл. 242, ал. 7 от НК
предметът на контрабандата – наркотични вещества с общо нето тегло 3960,20
грама, със съдържание на активен наркотично-действуващ
компонент кокаин на обща стойност 475
224 лв., както следва:
- Обекти
от група № 1 – със съдържание на активен компонент 60,3 %, нето тегло 948,90
грама на стойност 113 868 лв., при стойност на 1 грам кокаин – 120 лв.
-
Обекти от група № 2 – със съдържание на активен компонент 67 %, нето тегло
355,51 грама на стойност 67 546,90 лв., при стойност на 1 грам кокаин – 120 лв.
- Обекти
от група № 3 – със съдържание на активен компонент 60,1 %, нето тегло 1153,90
грама на стойност 138 468 лв., при стойност на 1 грам кокаин – 120 лв.
- Обекти
от група № 4 – със съдържание на активен компонент 60,4 %, нето тегло 1254
грама на стойност 150 480 лв., при стойност на 1 грам кокаин – 120 лв. се
отнема в полза на държавата.
На
основание чл. 112, ал. 2 от НПК предметът на престъплението – инкриминираните
вещи, приложени като веществени доказателства по делото, доколкото
притежаването им е забранено, подлежат на унищожаване, след влизане на
присъдата в сила.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
С оглед признаването на подсъдимите за
виновни, същите на основание чл. 189, ал. 3 от НПК и Тарифа № 1, т. 7 към ЗДТ са
осъдени да заплатят направените по делото разноски, в размер на 2 350 лева по сметка на Софийски градски съд, представляващи
възнаграждения за вещи лица по делото, както и по пет лева за служебно издаване
на всеки един брой изпълнителен лист, по сметка на Софийски градски съд.
Така мотивиран съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: