Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 31.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в
открито заседание на десети май, през две
хиляди и осемнадесета година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Милена И.,
като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 1870 по описа на състава за 2017г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове
с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ
/отм./ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата А.К.Т.
поддържа твърдение, че претърпяла значителни неимуществени и имуществени вреди,
в резултат на телесните увреждания които получила като непосредствена последица
от настъпването на ПТП на 27.06.2015г. в гр. София. Причинителят на вредите,
според ищцата бил водача на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ********, който
поради това, че нарушил правилата за
движение по пътищата, извършвайки маневра за завой на ляво предизвикал първоначално
сблъсък с насрещно движещ се лек автомобил марка „Шевролет“ с рег. № ********,
на който отнел предимството, а в последствие и удар на последния автомобил в
тялото на ищцата и метален стълб. При настъпването на пътно- транспортното
произшествие, пострадалата била пешеходец, а в резултат от удара претърпяла
фрактура на тибията (големия пищял) на крака.
Поради необходимостта от лечение на травмата, ищцата била принудена да
поеме необходимите разноски за това, заплащайки посочени в молба от
27.04.2017г. медикаменти, помощни средства и потребителска такса за
рехабилитации на обща стойност 2900, 90 лева. Авторството на деликта и
противоправния характер на поведението на водача, който е причинил уврежданията,
били установени в хода на ДП № 11274/2015г. по описа на СРТП-ОР- СДВР при МВР. Ответното дружество било
застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” на причинителя на вредите (водача на лек автомобил „Мерцедес“
с рег. № ********) и поради това, било задължено да изплати застрахователно
обезщетение за претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди, причинени
в резултат на физическите травми,
описани в исковата молба. По изложените съображения, ищцата претендира за
осъждане на ответника да й заплати сумата от 35 000 лева обезщетение за
неимуществени вреди, поради понесените болки и страдания, заедно със законната
лихва, считано от датата на настъпването на процесното ПТП на 27.06.2015г. до
деня на окончателното плащане на сумата, да заплати сумата от общо 2900, 90
лева обезщетение за имуществени вреди както и законната лихва върху сумата на
дължимото обезщетение, считано от предявяването на иска, до деня на
окончателното плащане. Претендира да й бъдат присъдени и направените съдебни
разноски, с оглед очаквания благоприятен изход от процеса.
Предявените по исков ред
претенции на ищцата са оспорени от ответника ЗК „Л.И.“ АД, по съображения,
подробно изложени в подадения отговор. Ответникът оспорва преди всичко
допустимостта на предявените по исков ред претенции, по съображения, които са
основани на чл. 380 вр. с чл. 498 от действащия Кодекс на застраховането. При
условията на евентуалност, ако претенциите бъдат приети за допустими, оспорва
предявените искове, като признава наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” за посочения от ищцата причинител на вредите, но заявява, че
оспорва останалите предпоставки за възникване на задължението му да изплати на
пострадалата застрахователно обезщетение. Оспорва твърдението за механизма на
настъпване на процесното ПТП и твърдението за противоправен характер на
поведението на водача на лекия автомобил,
респ. твърденията за възникване на основание за ангажиране на деликтната
отговорност на водача. Поддържа твърдение, че източникът на вредите било
неправомерното поведение на другия участващ в процесното ПТП водач на лек
автомобил - „Шевролет Орландо“ с рег. № ********, който управлявал автомобила с
превишена и несъобразена скорост. При условията на евентуалност – ако бъде
установено наличие на противоправно поведение на водача – оспорва обема на
твърдения вредоносен резултат, като навежда довод за прекомерност на претендирания
размер на застрахователно обезщетение, с оглед действителния размер на вредите.
Моли за отхвърляне на претенциите и във връзка с това претендира за осъждане на
ищцата, да му заплати направените съдебни разноски за настоящия процес.
Третото лице- подпомагаща
страна С.Г.Б. оспорва предявените от ищцата претенции по размер, като поддържа
тезата за прекомерност на претендираното застрахователно обезщетение.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на
страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Съдържанието на приетите като доказателства преписи
от Констативен протокол № К-528/27.06.2018г. на СДВР- ПП- СРТП, Протокол за
оглед на местопроизшествие, скица на местопроизшествие (като част от досъдебно
производство № 11274/2015г. съответно на пр.пр. № 26434/2015г. по описа на СРП)
установяват, че на 27.06.2015г. в гр. София, на кръстовището на бул. „Филип Аврамов“ с ул.
„Бъднина“ е настъпило пътно- транспортно произшествие, с участието на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ********,
който извършвайки маневра за завой на ляво предизвикал първоначално сблъсък с насрещно
движещ се лек автомобил марка „Шевролет“ с рег. № ********, а последният се
отклонил в дясно и реализирал удар с пешеходката А.К.Т. и с метален стълб на
уличното електрическо осветление. Съдържащите се в посочените документи данни
за механизма на настъпване на процесното ПТП са обект на анализ от допуснатата
съдебна авто- техническа експертиза.
Заключението на
изслушаната и приета без оспорване съдебна авто- техническа експертиза (което е
изготвено от вещо лице Х.И., със специалност технология и безопасност в
автомобилния транспорт) мотивира следните изводи относно правно значимите
факти:
·
На
27.06.2015г. около 16,30ч.
в гр. София, лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 270 ЦДИ" с per. № ********, с
водач С.Б. *** с посока на движение от бул. „Александър Малинов" към ул.
„Свето Преображение". На кръстовището на бул. „Филип Аврамов" с ул.
„Бъднина" предприема завой наляво. Асфалтовата настилка на пътното платно е суха и няма данни за ограничения във
видимостта. В същото време и приблизително на същото място, лек автомобил „Шевролет Орландо" с per. № ********, управляван от
С.А.се движи по бул. „Филип Аврамов" в посока от ул. „Свето
Преображение" към бул. „Александър Малинов". В района на кръстовището
с ул. „Бъднина", водачът на „Шевролет Орландо" продължава праволинейното
си движение, със скорост на движение, която е изчислена от вещото лице
приблизително на 48 км/ч. Водачът на лекия автомобил „Мерцедес ЦЛК 270
ЦДИ", който в този момент е предприел и извършва ляв завой по ул.
„Бъднина" - навлиза в лентата за движение на лек автомобил „Шевролет
Орландо", при което траекториите на движение на двата автомобила се
пресичат и настъпва удар между тях. Ударът е с предния ляв край в областта на
бронята на лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 270 ЦДИ" в странична лява част на
лекия автомобил „Шевролет Орландо" в
областта на преден ляв калник и леви врати. След удара по между им лек
автомобил „Шевролет Орландо" продължава движението си направо, изминавайки
общо около 9,5 линейни метра и след това с
предното си дясно колело се покачва върху пешеходния остров за безопасност,
който е разположен вдясно по посоката му на движение. Там реализира удар – първо в метален стълб от уличното електрическо осветление, а после и в тялото на пешеходката А.Т., а след това преустановява движението си. След удара между двете превозни средства
лекият автомобил „Мерцедес ЦЛК 270 ЦДИ" се
измества минимално и се установява в покой. От ударите настъпват деформации по
двата автомобила и по металния стълб на уличното осветление. Пострадала е намиращата
се на бетонния остров за безопасност пешеходка А.Т..
·
Тъй като счита, че от гледна точка на водача на лекия автомобил „Шевролет
Орландо" ударът
е бил непредотвратим, като се отчита момента на навлизане на лекият
автомобил „Мерцедес ЦЛК 270 ЦДИ" в лентата за насрещно движение и разположението/
разстоянието на двата автомобила в този момент – вещото лице приема, че от
техническа страна - непосредствената
причина за настъпването на произшествието е извършването на маневра „завиване
наляво" в района на кръстовището на бул. „Филип Аврамов" ул.
„Бъднина" от страна на водача на лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 270",
без същият да се съобрази с останалите участници в движението и конкретните
пътни условия.
Въз основа на
направеното от процесуалния представител на ответника изявление и представената
с исковата молба справка- извлечение от ИЦ на Гаранционен фонд, съдът приема,
че към датата на настъпване на процесното ПТП, гражданската отговорност на
собственика на процесния лек автомобил „Мерцедес” с рег. № ******** е била
застрахована от ответното дружество.
Като доказателство по
делото са приети следните медицински документи /стр.6-15 от делото/: Епикриза ИЗ
№ 12278/2015, издадена от УМБАЛ „Света Анна” АД, амбулаторни и болнични
листове, както и ЕР на ТЕЛК № 0121 от заседание № 11/19.01.2016г от чието
съдържание се установяват медицински данни относно диагностицираното
здравословно състояние на пострадалата – след пътния инцидент и след проведеното
медицинско лечение. Споменатите данни, представляващи медицинска информация са
обект на анализ от допуснатата съдебно- медицинска експертиза.
Като доказателства по
делото са приети също фактури и фискални касови бонове /стр.16-23 от делото/,
издадени на името на ищцата за закупени стоки и предоставени услуги.
·
Заключението на приетата съдебно- медицинска експертиза (изготвена
от д-р К.С., със специалност ортопедия и травматология) дава заключение за
това, че получената от ищцата травма: счупване на големия кондил на дясната
голямопищялна кост, съответства да е настъпила именно в следствие на осъществения
механизъм на процесното пътно- транспортно произшествие. За възстановяване на
счупването, пострадалата е била подложена на оперативна интервенция.
·
Според становището на вещото лице, максималната обща продължителност на лечебно- възстановителния период е за срок от около шест месеца, като
на третия и на шестия месец пострадалата е преминала курс на рехабилитация. Понесените
болки и страдания са били с обща максимална продължителност от шест месеца, като
само през първите два месеца интензивността им е била по- висока.
·
Към момента на извършване на експертното изследване
/медицински преглед/ състоянието на пострадалата е стабилизирано, травматичните
увреждания са зараснали. Налице са обективни медицински данни за движенията на
дясната колянна става - близо до нормата 120 градуса при обективна възможност
по нормата от 150 градуса (намалени с 30 градуса). Няма данни за настъпили
усложнения. Няма данни за отстраняване на остеосинтезата, като според вещото лице,
в конкретния случай, такова действие би могло да увеличи движшението на
ставата, но преценката е конкретна и е въпрос на предписание, както и на лично
решение на пациента. В заключението си, вещото лице подчертава, че
представеното от ищцата ЕР на ТЕЛК няма определен трайно намален процент на
неработоспособност, но експертизата е изготвена заради ползвания продължителния
отпуск поради неработоспособност.
·
Според становището на вещото лице,разходите, за които са
представени документи на обща стойност от 2900, 90 лева са пряко свързани с
необходимостта от лечение.
В дадените пред съда показания, свидетелят В.В.М.заявява,
че има преки впечатления от възстановителния период на ищцата, тъй като в
изпълнение на работата си е провел курса й по рехабилитация в УМБАЛ „Света
Анна“. Според впечатленията на свидетеля, рехабилитационните процедури на
ищцата били нетипично продължителни, а самият рехабилитационен курс не завършил
напълно успешно, от гледна точна на поставените цели.
Като доказателства по делото е приета молба с вх. №
9859/02.12.2015г., адресирано от ищцата до ответника, което съдържа уведомление
за настъпване на процесното ПТП и претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди и за имуществени вреди.
Като доказателства по делото е прието писмо с изх. №
2385/11.03.2016г., адресирано от ответника до ищцата, което съдържа уведомление
за определено застрахователно обезщетение в размер на сумата от 5 000 лева
за неимуществени вреди и сумата от 2 900, 90 лева обезщетение за
имуществени вреди. В писмото се съдържа покана за посочване на банкова сметка.
***вление с вх. №
3290/02.12.2015г., адресирано от ищцата до ответника, което съдържа уведомление
за несъгласие с определения размер на обезщетението за неимуществени вреди и е
заявено намерение за предявяване на съдебна претенция.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са процесуално допустими.
Релевираните от ответника доводи в противната
насока не могат да бъдат възприети, понеже при установената фактическа
обстановка за момента на настъпване на процесното ПТП пред 2015г. и с оглед периода
на покритие на застрахователната полица по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ –по аргумент от §22 от ПЗР на действащия в
момента кодекс на застраховането - предявената от ищцата претенция за изплащане
на обезщетение подлежи на разглеждане по реда на чл.226, ал.1 от КЗ /отм./.
Тази разпоредба не съдържа изискване, подобно на чл. 380 от действащия Кодекс
на застраховането.
По предявените претенции с правно основание
чл.226, ал.1 от КЗ /отм./.
Претенциите на ищцата се основават на твърдението, че при наличие на
предпоставките по чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./, за ответника се поражда
задължение да изплати на ищцата застрахователно обезщетение за неимуществени и
за имуществени вреди.
В резултат от анализа на събраните в хода на делото доказателства, съдът
намира за установени всички предвидени в закона предпоставки за ангажиране на
отговорността на ответника, в качеството му на застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на процесния лек автомобил
„Мерцедес” с рег. № ********.
Кредитирайки изцяло заключението на съдебната авто- техническа експертиза,
която впрочем не бе оспорено от страните при приемането му, съдът приема, че
настъпването на сравнително сложния механизъм на пътния инцидент се е
осъществил като последица от поведението на водача на участвалия в
произшествието автомобил „Мерцедес” с рег. № ********, чието нарушение се
изразява в неспазване на задължението му по чл. 37, ал.1 от ЗДвП, а именно: при завиване наляво за навлизане в друг
път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се
пътни превозни средства. Следващите събития по механизма на
развитие на инцидента са пряко свързани като причина- следствие- причина с
удара върху тялото на пешеходката, поради което отговорността за настъпването
на деликта принадлежи именно на С.Г.Б. - водача на участвалия в произшествието автомобил „Мерцедес” с рег. № ********.
Налице е пряка причинно- следствена връзка между настъпилия вредоносен
резултат и поведението на водача, чиято гражданска отговорност е била
застрахована. А релевираните от ответната страна доводи, относно механизма на
настъпване на процесното ПТП и поведението на участниците в него бяха
категорично опревергани от изводите на експертното заключение, поради което
съдът не възприема тези доводи.
При изложените по- горе изводи, а от друга страна – доколкото възприе като
извънсъдебно признание съдържанието на приетото като доказателство писмо с изх. №
2385/11.03.2016г., което е адресирано от ответника до ищцата и съдържа
уведомление за определено застрахователно обезщетение в размер на сумата от
5 000 лева за неимуществени вреди и сумата от 2 900, 90 лева
обезщетение за имуществени вреди, съдът
намира, че разрешаването на спора по отношение на основанието на исковете е постигнато. Разрешаването на повдигнатия спор следва да се
концентрира върху размера на платимото застрахователно обезщетение, съответно
за неимуществени вреди и за имуществени вреди, който следва да бъде определен
след прецизен анализ на събраните доказателства за характера, обема и
интензивността на неимуществените вреди.
За да направи необходимите изводи за естеството и обема на вредоносните
последици, които ищцата е претърпяла – съдът съобрази показанията на разпитания
свидетел и заключението на приетата без оспорване съдебно- медицинска експертиза,
но с приоритет на последната.
По претенцията за застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди:
Размерът на платимото застрахователно обезщетение е определяем, като се
приложи критерия за справедливост, установен в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Кредитирайки събраните
доказателства, съдът приема, че получените в следствие на процесното ПТП
травматични увреждания за ищцата са довели до болки, страдания и неудобства през
първите три – четири месеца от лечението на пострадалата, през които движението
й е било ограничено и е имала нужда от помощ в битовото обслужване. Обемът на
вредите, относно болките и страданията е бил увеличен и в резултат от продължителния
възстановителен период. При преценката на обема на вредите, не може да бъде пренебрегнат и факта, че освен
затруднения в движението, травмата е довела и до психологическа травма за
пострадалата. Това е така, защото по време на настъпване на инцидента,
пострадалата е сравнително млада жена, намираща се в активна възраст и със
социална ангажираност. След претърпените болки и страдания, в продължение на
общо 3-6 месеца, пострадалата се е възстановила, но понасяйки междувременно
значителни болки, страдания и неудобства.
Като отчете съвкупността от всички изложени обстоятелства със социално
икономическите условия в страната, към момента на настъпването на вредите (вкл.
данните за жизнения стандарт, определен от размера на средната работна заплата за
страната по данни на НСИ за периода на
2015г.), съдът приема че компенсирането на вредните последици от
травматичното увреждане, в периода, в който е доказано тяхното проявление е
справедливо оценимо на сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева. Именно такова
обезщетение следва да бъде осъден да заплати ответникът на ищцата, доколкото поради
продължителния период на възстановяване, вредите са по- големи от обичайните. За
разликата – над посочената сума и до пълния размер на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди в размер от 35 000 лева обаче, претенцията
следва да бъде отхвърлена, като неоснователна, поради прекомерност.
А за да достигне до този извод, съдът съобрази, че понятието за
справедливост има и социални измерения и се определя от жизнения стандарт в
страната, а не само от максималните лимити на покритието по застраховка
„Гражданска отговорност”, както твърди процесуалния представител на ищцата.
Смисълът на увеличените лимити на тази застраховка се съсредоточава в
покриването на всички потенциални вреди, а не просто до чисто механично увеличение
на размера на платимите застрахователните обезщетения, при пълно абстрахиране
от размерите на останалите видове доходи и социални плащания в страната, за
периода от време, в който са настъпили вредите. На социално- икономическият
критерий при определяне на обезщетението, в контекста на принципа на
справедливостта е отделено специално внимание в практиката на ВКС на РБ.
По изложените съображения, съдът отчита описаните по- горе тежки вредоносни
последици за пострадалата, но не може да пренебрегне и социално- икономическите
измерения на понятието за справедливост.
По претенцията за заплащане на мораторна
лихва върху присъдено обезщетение за неимуществени вреди;
На основание чл. 223, ал. 2 от КЗ /отм./, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищцата законната лихва върху присъдената сума на обезщетението,
за периода - считано от датата на причиняването на вредите до окончателното
изплащане на сумата.
Уместно е да се отбележи, че изявлението на ответника – за признание на
иска до размер на сумата от 5 000 лева и за готовност за доброволно
изплащане на споменатата сума на застрахователно обезщетение не могат да бъдат
възприети като предпоставка за забава на кредитора – в случая на ищцата. Този
извод се налага, като се отчита обстоятелството, че производството пред
застрахователя е осъществено по реда на отменения вече Кодекс на
застраховането, в който не се съдържа изрична норма, наподобяваща чл. 380, ал.3
от действащия при постановяване на решението Кодекс на застраховането. Освен
това, заявеното от ответника намерение да заплати дори част от претендираното
застрахователно обезщетение фактически не бе реализирано до приключване на
съдебното дирене и на устните състезания в настоящата съдебна инстанция -
въпреки предоставеното от страна на ищцата фактическо съдействие, чрез
посочване на банкова сметка, ***. 127, т.4 от ГПК. Споменатия факт (липса на
плащане, което би могло да бъде осъществено в хода на висящ роцес) дават
увереност на съда да възприеме именно споменатия по- горе извод.
По претенцията за застрахователно
обезщетение за имуществени вреди:
Имуществените вреди, които покрива застрахователното обезщетение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ покриват
щетите, настъпили в имуществената сфера на пострадалото трето лице.
В конкретния случай, ищцата претендира обезщетение за медицински разходи,
които твърди да е направила като заплащане на пряко свързани с лечението суми.
След внимателен преглед на съдържанието на фактурите и фискалните касови бонове,
както и след внимателен анализ на тяхната потенциална свързаност с фактите,
които са посочени в заключението на съдебно- медицинската експертиза, съдът съобрази
и приетото като доказателство писмо с изх. № 2385/11.03.2016г., което е адресирано от
ответника до ищцата и съдържа уведомление за определено застрахователно
обезщетение в размер на сумата от 2 900, 90 лева за имуществени вреди.
Извънсъдебното признание на иска, както и анализът на събраните доказателства,
които бяха обсъдени в мотивите на решението обосновават крайния извод за
основателност на иска до пълния предявен размер.
По претенцията за заплащане на мораторна
лихва върху присъдено обезщетение за имуществени вреди;
На основание чл. 223, ал. 2 от КЗ /отм./, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищцата мораторна лихва върху сумата от 2900, 90 лева, за периода
от предявяването на иска на 13.02.2017г., до деня на окончателното изплащане на
присъденото обезщетение.
По отношение на съдебните разноски:
Ищцата е претендирала, с оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК, да получи от ответника направените съдебни
разноски, вкл. за процесуално представителство, съразмерно с уважената част от
иска. Тази претенция може да бъде удовлетворена в частта по отношение на
претендираните разходи за процесуално представителство, понеже представения в
препис още с исковата молба договор за правна защита/ пълномощно съдържа
изрична клауза, че адвокатското възнаграждение е било фактически заплатено в
брой. Няма как да бъде удовлетворена претенцията на ищцата - в частта за
претендираните „деловодни разноски“ и „пътни разноски“ за сумите от по 50 лева,
тъй като самата претенция е неясна като основание и неустановена като размер. В
тази насока, съдът възприема изцяло възраженията на ответната страна в процеса.
Следователно, съдът приема, че направените от ищцата разноски следва да бъдат
изчислявани на база от 3112, 24 лева и съразмерно с уважената част от иска –
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 1880 лева.
Ответното дружество също има право да получи претендираните
съдебни разноски, в рамките на представения списък по чл. 80 от ГПК и
съразмерно с отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал.3 вр. с ал. 8
от ГПК. В случая, размерът на
разноските, описани в списъка възлиза общо на сумата от 790 лева (тъй като
съдът определя юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал.8 от ГПК в размер на
350 лева). От тези разходи, ищцата следва да бъде осъдена да заплати част,
съответна на 315 лева.
Третото лице- подпомагаща страна не е причинило
разноски и няма право да претендира такива по аргумент от чл. 78, ал.10 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД с ЕИК********,
със седалище и адрес на управление *** Д, да заплати на А.К.Т. с ЕГН ********** и съдебен адресат – адв. С.Р.,***, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ –
сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, в следствие телесни
увреждания при ПТП от 27.06.2015г., причинено от водача на лек автомобил „Мерцедес”
с рег. № ********, заедно със
законната лихва върху тази сума, считано от 27.06.2015г. до окончателното
плащане, като отхвърля иска в частта за разликата над присъдената сума и до
пълния размер на претенцията за 35 000 лева.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД с ЕИК********,
със седалище и адрес на управление *** Д, да заплати на А.К.Т. с ЕГН ********** и съдебен адресат – адв. С.Р.,***, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ –
сумата от 2900, 90 лева (две хиляди и деветстотин лева и деветдесет ст.), представляващи
обезщетение за имуществени вреди, в
следствие на ПТП от 27.06.2015г., причинено от водача на лек автомобил „Мерцедес”
с рег. № ********, заедно със законната лихва върху същата тази сума,
считано от 13.02.2017г. до деня на окончателното плащане на обезщетението.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД да заплати на А.К.Т. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК- сумата от 1880 (хиляда осемстотин и
осемдесет) лева за съдебни разноски пред Софийски градски съд.
Изпълнението на паричното задължение към А.К.Т.
може да бъде изпълнено чрез плащане по банкова сметка ***: ***, открита в „Б. ДСК“ ЕАД.
ОСЪЖДА А.К.Т. да заплати на ЗК „Л.И.” АД, на
основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК- сумата от 315 (триста и петнадесет)
лева за съдебни разноски пред Софийски градски съд.
Решението е постановено при участието на С.Г.Б., с адрес ***, ж.к. „Е.“ ж.к. „********, в
качеството на трето лице- подпомагащо ответника ЗК „Л.И.“ АД.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис
от него на всяка от страните.
СЪДИЯ: