№ 167
гр. Велико Търново, 20.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно частно
търговско дело № 20224001000110 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 274 ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 129 ал. 3 от ГПК.
Образувано по частна жалба на „Банка ДСК“ АД – гр. София чрез
пълномощника юрисконсулт Ив. И. против Определение № 80/10.03.2022 год. на
Русенски окръжен съд по т. д. № 19/2022 год., с което производството по делото е
прекратено. Счита определението за незаконосъобразно. Към настоящия момент в
ЕПЕП не е предвидена възможност юридическите лица да регистрират профил,
което обективно препятства изпълнението на законовите изисквания и дадените
указания. Отделно от това, получаването на призовки и съобщение чрез портала
към момента често е свързано с технически трудности. Това е и повод за издаване
на заповед на Председателя на ВКС за преустановяване действието на ЕИСС.
Съдът е отказал да приеме посочения по делото служебен електронен адрес на
юрисконсулта и по този начин е нарушил препоръките на Пленума на ВСС от
заседание, проведено на 08.07.2021 год. – до надграждане на ЕПЕП и системата за
електронно призоваване правните субекти по чл. 50 ал. 5 от ГПК биха могли да
посочат свой електронен адрес за връчване на съдебни книжа. По отношение на
втората хипотеза на чл. 38 ал. 2 от ГПК – в Република България няма регистриран
доставчик на квалифицирана услуга за електронна поща по см. на Регламент (ЕС)
№ 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23.07.2014 г. Създадената
от ДАЕУ система за електронно връчване не отговаря на изискванията на
регламента и не е интегрирана в деловодните системи на съдилищата.
Използваната система на ДАЕУ е само възможност за лицата по чл. 50 ал. 5 от
1
ГПК, но не и задължение. Електронното връчване не променя основните
принципи на ГПК – чл. 38 ал. 1 от ГПК, чл. 50 ал. 1 – 3 от ГПК. Прекратяването
на делото поради непосочване на електронен адрес практически означава отказ от
правосъдие, което противоречи на основните принципи на Конституцията за
равен достъп до правосъдие. Независимо от това, след получаване на
определението е бил регистриран личен профил на юрисконсулта на ищцовото
дружество в ЕПЕП – посочен в частната жалба. Моли съда да отмени
обжалваното определение.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в частната
жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното:
Ищецът „Банка ДСК“ ЕАД е предявил пред РОС иск с правно основание чл.
422 ал. 1 от ГПК за установяване съществуване на вземане към ответниците ППК
„Надежда-Ряхово“ и С. Г. ГР.. Исковата молба е подадена от пълномощника
юрисконсулт Ив. И., като е посочен телефон и електронен адрес:
***************@*******.**, както и адрес в гр. Варна за получаване на призовки
и съобщения.
С Разпореждане № 80/27.01.2022 год. съдът е оставил без движение
исковата молба като указал на ищеца да посочи електронен адрес за връчване чрез
ЕПЕП или квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща съгласно чл. 3,
параграф 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета
от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните
услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива
1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.), като за целта регистрира профил в
ЕПЕП и заяви съгласие за получаване на призовки и съобщения; да представи
справка по чл. 366 от ГПК и да внесе ДТ.
Препис от разпореждането е връчено на ищеца на 17.02.2022 год.
С молба от 21.02.2022 год. пълномощникът на ищцовата банка юрисконсулт
Ив. И. е представил справка по чл. 366 от ГПК и платежен документ за внесена
ДТ. Заявил, че електронен адрес за връчване на книжа не може да бъде посочен,
защото към момента в ЕПЕП не дава възможност за регистриране на профил на
юридическо лице. Позовал на препоръката на Пленума на ВСС по протокол от
08.07.2021 год. до надграждането на ЕПЕП връчването на книжата да се извършва
на посочен от правните субекти по чл. 50 ал. 5 от ГПК електронен адрес. Като
такъв адрес заявил посочения в исковата молба негов електронен адрес.
С обжалваното в настоящото производство определение съдът прекратил
2
производството по делото, всъщност върнал исковата молба на осн. чл. 129 ал. 3
от ГПК.
Частната жалба е подадена в срок, допустима е за разглеждане и е
основателна по съществото си.
За да прекрати производството по делото на осн. чл. 129 ал. 3 от ГПК
поради неотстраняване на нередовностите на исковата молба, съдът е приел, че
след 01.07.2021 год. връчването на кредитни и финансови институции по реда на
чл. 38 ал. 2 от ГПК на електронен адрес е задължително съгласно чл. 50 ал. 5 от
ГПК. Независимо, че към настоящия момент няма регистриран доставчик
съгласно чл. 3, параграф 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014, съгласно доверителния
списък по см. на чл. 22 от регламента има регистриран доставчик на
квалифицирана услуга за препоръчана електронна поща „Евротръст
Технолъджис“ АД. Освен това, услугата може да бъде предоставена от Държавна
агенция „Електронно управление“, независимо, че тя не е включена в списъка,
защото вписването няма „конститутивно действие“ и защото поддържаната от
агенцията ССЕВ е интегрирана в деловодните системи на съдилищата. Игнорирал
е препоръките, дадени от ВСС, тъй като са дадени от орган, който не е
компетентен да дава задължителни указания.
Въззивната инстанция съд не споделя тези изводи на първостепенния съд.
Действително, с влизане в сила на измененията на ГПК ДВ бр.
110/29.12.2020 г., в сила от 30.06.2021 г., връчването на определен кръг правни
субекти, в т. ч. на финансови и кредитни институции, каквато представлява
ищцовата банка, се извършва само по реда на чл. 38 ал. 2 от ГПК: на избран от
страната електронен адрес за връчване чрез единния портал за електронно
правосъдие (ЕПЕП) или квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща
съгласно чл. 3, параграф 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014.
На съдилищата е известен факта, констатиран и с решение на Пленума на
ВСС по Протокол № 13/08.07.2021 год., че към момента в ЕПЕП не може да се
извършва регистрация на юридически лица, каквото е изискването на чл. 50 ал. 5
във вр. с чл. 38 ал. 2 от ГПК, както и обстоятелството, че ЕПЕП и системата за
електронно призоваване са в процес на надграждане, за да могат да отговорят на
нуждите на законодателството.
По отношение на другия начин за връчване на съдебни книжа – този по чл.
38 ал. 2 т. 2 от ГПК:
Видно от доверителния списък, поддържан и публикуван от органа,
3
осъществяващ надзор - Комисията по регулиране на съобщенията, към момента
има сертифициран доставчик на квалифицирана услуга за електронна
препоръчана поща по см. на чл. 3, параграф 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014 -
“Евротръст Технолъджис” АД. Към настоящия момент обаче няма данни дали
услугата от този доставчик може да бъде използвана и интегрирана в деловодната
система на съдилищата и дали технически е възможно връчването на съдебни
книжа да бъде осъществявано чрез нея.
Като се има предвид горното, а именно – че връчването на съобщения и
призовки по делата на избран от страната електронен адрес чрез ЕПЕП и чрез
квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща съгласно чл. 38 ал. 2 от
ГПК, към настоящия момент е технически затруднено за юридическите лица (и не
само – по отношение на квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща),
следва да се приеме, че неизпълнението на задължението за посочване на
електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 ал. 2 от ГПК от правен
субект по чл. 50 ал. 5 от ГПК, не може да бъде санкционирано с последиците по
чл. 129 ал. 3 от ГПК. Ако се приеме обратното, упражняването на процесуалните
права на тези субекти би било обективно невъзможно, освен че би било
несъответно на целта на закона – връчването на съдебни книжа да се извършва
сигурно и своевременно, като се препятства възможността за създаване на
трудности при връчването и по този начин се обезпечи разглеждането на делото в
разумни срокове. В случая, видно от делото, ищецът не е създавал пречки за
движение на производството, напротив - в исковата молба е посочил адрес на
електронна поща, използвал е тази поща за изпращане на електронни изявления до
съда, подписани с КЕП на пълномощника, посочил е и адрес за призоваване в гр.
Варна.
Всички останали начини за връчване на съобщения и призовки по делото –
чрез регистриране на пълномощника на страната в ЕПЕП или чрез Държавна
агенция „Електронно управление“, са само препоръчителни, но не и
задължителни, понеже не отговарят стриктно на изискванията на чл. 38 ал. 2 от
ГПК. С оглед на това, страните не могат да бъдат задължени да ги ползват, още
по-малко могат да бъдат прилагани последиците по чл. 129 ал. 3 от ГПК заради
неизползването им.
Отделно от това, от изложеното в частната жалба е видно, че
пълномощникът на ищцовото дружество е регистриран в ЕПЕП, което прави
възможно връчването на съобщения и призовки по делото чрез портала.
4
С оглед на изложеното, обжалваното определение, с което исковата молба е
върната на осн. чл. 129 ал. 3 от ГПК и производството по делото е прекратено,
следва да бъде отменено и делото върнато на първостепенния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното и на осн. чл. 278 ал. 2 от ГПК, Великотърновският
апелативен съд:
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 80/10.03.2022 год. на Русенски окръжен съд по т.
д. № 19/2022 год. по описа на същия съд.
Връща делото на РОС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5