Р Е Ш Е
Н И Е
Номер 217 27.07.2020 г.
гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На двадесет
и първи юли две хиляди и двадесета година
В публично заседание в състав:
Председател:
СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА
секретар Ганка
Атанасова
прокурор
като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№128 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.415 от ГПК.
Депозирана
е искова молба от Водоснабдяване-Дунав ЕООД против С.Й.П., с която при
условията на обективно съединяване на исковете са предявени за установяване
дължимостта на сумата 131,82лв. - стойност на предоставени ВиК услуги по 13
фактури и сумата 9,56лв. лихва за забава за периода от 29.07.2018г. до
18.11.2019г. Претендира и за заплащане на направените разноски. Твърди се, че
ответникът в качеството си на потребител на ВиК услуги до имот на адрес гр.Р.,
***, не е изпълнил задължението си за заплащане на доставена питейна вода и
отведени пречистени отпадни води до имот
с абонатен №78110 по 13 фактури
на посочената стойност за отчетния период 21.05.2018г.-17.06.2019г.
Твърди, че ответницата е потребител на ВиК услуги, като отношенията са уредени
във валидно публично известни ОУ на дружеството. Че е предоставило на
ответницата до горепосочения имот ВиК услуги, за което е издало процесните
фактури. Ответницата не е изпълнила задължението за заплащане на предоставените
услуги. Като неизправна страна дала повод за завеждане на настоящия иск. Съгл.
чл.33 ал.2 от ОУ задължението се явява просрочено. По ч.гр.д. №2384/2019г. на
РРС издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за посочената сума.
Ответникът не депозира отговор. Не
се явява и в с.з.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
установи следните фактически обстоятелства: Ответникът е собственик на недвижим
имот находящ се в гр.Р., ***, видно от приложена справка, поради което са налице облигационни
отношения между страните.
Страните са сключили договор от 12.08.2002г. за доставка
на питейна вода.
В приложените общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите, са
регламентирани отношенията между страните.
В периода от 21.05.2018г. до 17.06.2019г.
ищецът издал 13 бр. фактури на обща
стойност 141,38лв., като фактурите са за начислено количество вода по аб.
№78110. Приложена е справка от електронен карнет за периода 21.05.18г. –
31.07.19г., както справка за консумация
по клиентски номер 78110.
Въз основа на така установените
фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Предявеният
установителен иск е допустим, тъй като чл.415 от ГПК предвижда, след като е
издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника,
заявителят предявява установителен иск за сумата, която му е присъдена със
заповедта за изпълнение. Регламентацията на договорните отношения между
страните се съдържа в Общите условия за предоставяне на
ВиК услуги/ОУ/. Влизането им в сила не е обусловено от писменото приемане на потребителите.
Съгласно чл.2 ал.1 т.1 потребител е
всяко физическо лице-собственик, ползвател на имот, за който се предоставят ВиК
услуги. Ответникът е бил потребител на ВиК услуги за процесния период, тъй като
е като потребител за имот в гр.Р., ***, видно от приложените писмени
доказателства. Налице е и договор между страните от 12.08.2002г. , поради което
намира, че е налице валидно облигационно отношение между тях. В процесния период 21.05.2018г. – 17.06.2019г. в имота, за който е открита
партида са предоставяни ВиК услуги, за което са издадени 13бр. фактури, като
водомерът за процесния период е отчитан с електронен карнет. Не е оспорен като
изчисление размер на претендираната сума, а няма доказателства тази сума да е
била заплатена на ищцовото дружество. Приложени са както процесните фактури,
така и справка за консумацията на абоната в общ размер на 46,743куб.м., които
възлизат на претндиранат стойност. Поради изложеното съдът намира, че ищецът
чиято е доказателствената тежест установи, че за процесния период е доставил на
ответника посочените ВиК услуги на претендираната стойност от 131,82лв., поради
което главният иск е основателен. По отношение на акцесорния иск на основание
чл. 44 от ОУ за заплащане на мораторната лихва за периода 29.07.2018г.
– 18.11.2019г. същата
е размер на 17,50лв., съобразно чл.162 от ГПК/изчислена с ел. калкулатор/,
поради което претендираната в размер на 9,56лв. е основателна.
На основание чл.78
ал.1 от ГПК с оглед изхода на спора ищецът съразмерно уважената част, има право на разноски - 75лв. за
държавна такса. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това
производство се произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство,
които са в размер на 25лв.
Воден
от гореизложеното, Разградският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Водоснабдяване-Дунав ЕООД, ЕИК826043778,
адрес гр.Р., ***, че С.Й.П., ЕГН**********
*** дължи сумата 131,82лв./сто тридесет и един лева и осемдесет и две
стотинки/ главница съставляваща стойност на предоставени ВиК услуги по абонатен
№78110 по 13 фактури, ведно със
законната лихва от 27.11.2019г. до окончателното и изплащане, сумата 9,56лв. /девет
лева и петдесет и шест стотинки/ обезщетение за забава за периода 29.07.2018г.
до 18.11.2019г.
ОСЪЖДА С.Й.П.,
ЕГН********** *** ДА ЗАПЛАТИ на
Водоснабдяване-Дунав ЕООД, ЕИК826043778, адрес гр.Р., *** сумата 75 лв. /седемдесет и пет лева/ за
направените по делото разноски, както и сумата 25лв./двадесет и пет лева/ за
разноски по ч.гр.д. №2384/2019г. на РРС
Решението подлежи на обжалване пред
Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: