Р Е Ш
Е Н И Е
град
Ловеч, …………… 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
наказателно отделение в публично съдебно заседание на втори октомври две хиляди
и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ : 1. ВАСИЛ АНАСТАСОВ
2. КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
при секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА, в присъствието на
прокурора РУМЕН ПЕТРОВ, като
разгледа докладваното от съдия АНАСТАСОВ ВНАД №
380 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази :
С Решение № 96/20.08.2019 г. по АНД № 217/2019 г. Тетевенският районен
съд, е признал М.И.М., ЕГН ********** ***,
за виновна в извършване на престъпление чл.310,
ал.2 във вр. с ал.1, във вр. с чл.308, ал.2
във вр. с ал.1 от НК, като на основание чл.78 а от НК е я
освободил от наказателна отговорност и й е наложил административно
наказание глоба в
размер на 1 000 /хиляда/ лева в полза на държавата.
Осъдил е М. да заплати по сметка
на ОД на МВР – Ловеч сумата от 185,40 лева разноски сторени на
досъдебното производство.
Срещу така постановения съдебен
акт в срока за обжалване е постъпила въззивна жалба от адв. С.С. ***, като
защитник на обвиняемата М.М.. Развиват се оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на решението, поради което моли същото да бъде отменено, а подзащитната
му да бъде призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение.
Счита, че в случая е нарушен
материалния закон, тъй като описаното деяние, за което М. е предадена на съд и
й е наложено наказание, не е престъпление. Твърди, че от приетото по делото ДП
№ 283/2018 г. по описа на PC - Тетевен е видно, че в хода на предварителните
проверки и ДП, М. е сочела коректно всички действия, които е извършвала по
заверка на пълномощното на М.И.Р.от гр.Априлци, като определено е считала, че
изпълнява възложените й със заповед на Кмета на с.Б.И., обл.Ловеч задължения по
чл.83 от ЗННД. В тази връзка намира, че дори да има данни за престъпление от
обективна страна, то липсват данни за това, деянието да е осъществено от
субективна страна. Безспорно счита, че подзащитната му е приела, че с
действията си изпълнява заповед на кмета, която не съдържа никакви признаци на
престъпление, поради което в случая е налице хипотезата на чл.16 от НК, както
подробно е посочил в хода на делото пред PC – Тетевен. Твърди, че самата заповед,
не съдържа нито очевидни данни за престъпление, нито достатъчно указания, как и
по какъв начин да се извърши нотариална заверка, при отсъствието на кмета.
Счита, че издаденото пълномощно
страда от пороци, но те са по-скоро технически, при заверката му, отколкото
такива, за които да се приеме, че са умишлени и в случая се касае за
престъпления. Изтъква, че не разбира, защо както представителят на РП Тетевен,
така и на съда, игнорират становището по случая, изразено от зам. районен
прокурор на РП – Троян, която мотивирано е приела, че в случая е налице
хипотезата на чл.9, ал.2 от НК и веднъж е прекратила работата по случая, тъй
като от поведението на М. не са настъпили вреди.
Счита, че така наложеното с
обжалваното решение наказание е несправедливо и не отговаря на целите на закона,
тъй като подзащитната му сама се грижи за болното си дете, като размера на
определената й глоба не отговаря нито на генералната, нито на индивидуалната
превенция на закона.
В съдебно заседание въззивничката М.И.М., редовно призована,
се явява лично и с
упълномощения си защитник, поддържа жалбата на изложените в нея основания. Моли
съда да бъде оправдана, тъй като е изпълнявала служебните си задължения.
Защитникът адв. С. заявява, че поддържат жалбата на релевираните в
нея основания, като пред настоящия състав преповтаря същите.
Окръжна
прокуратура - Ловеч, представлявана от прокурор Румен Петров, дава становище да
бъде потвърдено решението на първата инстанция като правилно, законосъобразно и
справедливо, развива доводи в тази връзка.
Настоящата инстанция, като съобрази
постъпилата жалба, становищата на страните заявени пред
съда и събраните по делото доказателства от Тетевенският РС, и след като провери изцяло
правилността на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното :
Досъдебно производство № 283/2018 г. по
описа на РУП на МВР – Тетевен е било
образувано на 17.10.2018 г. за престъпление по
чл.308, ал.4 т.1,
във вр. с ал.1 от НК. Като обвиняема за деяние
квалифицирано като престъпление по чл.310,
ал.2 във вр. с ал.1, във вр. с чл.308, ал.2
във вр. с ал.1 от НК е била привлечена М.М.. От събраните по делото гласни доказателства - показанията на кмета на с.Б.И.-С.М.И., М.В.П.и М.И.Р.се
установява, че през
Св. С.И.
отрича той да е извършил заверка на пълномощното, а въззивничката М.М. признава, че тя е вписала данните и
направила заверката на подписа на документа. Установено е, че въпросната
заверка на пълномощно не е вписана в съответния регистър на кметството, както и
че има приложена на л.109, заповед на кмета на с.Б.И. именно М. да го замества
при нотариалните удостоверявания по чл.83 от ЗННД в негово отсъствие, поради
което последната е извършила заверката. Св. М.П.потвърждава, че е ползвала пълномощното по
предназначение за сключване на договор за доставка на ел. енергия, като тя
именно е вписала в пълномощното данните на Р., а последната се е подписала и е
написала саморъчно трите си имена под подписа, което се потвърждава и от самата
Р.. Петрова заявява, че няма представа кой, кога и къде е заверил подписа на Р.
на пълномощното.
Извършена е съдебно-почеркова и техническа експертиза на оригинала на пълномощното /л.140 – 148 от ДП/,
която установява, че
почеркът, отразен в ръкописни текстове и числа, с които са изписани данни за
лицето в горната част на пълномощното е изписан от лицето Милка Петрова.
Подписът положен в графата упълномощител и вписаните под него имена на М.И.Р.са
положени от Р.. Почеркът, отразен в ръкописни текстове и числа, с които са
изписани полетата в рамката на отражение на правоъгълния син печат за заверка
на подписи, положен на гърба на предоставеното за изследване пълномощно, с
изписан рег. № 1002 е на въззивничката М.М., която е изписала и фигуриращия в графата : „Кмет:”,
подпис в рамките на същия печат. Отражението на правоъгълния син печат за
заверка на подписи, положен върху гърба на пълномощното е официалният, ползван
от кметство с.Б.И.,
обл.Ловешка.
Видно от документа за нотариална заверка е, че е изготвен на 05.07.2017 година от името на кмета - изписани
са и имената му в същия-„С.И.”, но подписът за „Кмет” не е идентичен, нито с
подписа на кмета - св.С.И., нито е подписа на обвиняемата М.М., която го е положила.
Предвид изложеното, се налага изводът, че процесното пълномощно е
частен документ,
който е истински, тъй като
произхожда от св. Р., от чието и име е
съставен. Документът, удостоверяващ извършената нотариална заверка на подписа,
материализиран в отражение на правоъгълен син печат по образец, с вписани в
него данни на длъжностното лице - кмета
на населено место, датата, действието - удостоверяване на подписите върху документ,
имената на упълномощителя и местожителството му, регистрационен номер по
регистъра на кметството и таксата е официален документ по смисъла на чл.93, т.5 от НК.
Производство по нотариалната заверка е
нотариално удостоверяване по смисъла на чл.590 от ГПК и съгласно чл.83 от ЗННД
такова правомощие е възложено само на кметовете на населени места. Този
документ -нотариалното удостоверяване на истинността
на подписа на частният документ, видимо произхожда от кмета на населеното място - св. С.И., но всъщност това не е така и този документ е
неистински. При това, след като документът е неистински, няма правно значение,
че и е с невярно съдържание, тъй като по същество той удостоверява, че подписът
от св. Р. е положен пред кмета или тя е потвърдила
лично пред него, че това е нейният подпис, каквото събитие не се е случило в
действителност, нито действителен е и отразения регистрационен номер, съответно
удостоверената такса.
Заповедта на кмета на с.Б.И., когато
отсъства, при нотариалните удостоверявания по чл.83 от ЗННД, да бъде заместван
от въззивничката М. е нищожна, за което е бил сезиран кметът на
О.Т.за отмяната й, и което е сторено с приложената по делото
заповед на последния, тъй като ЗННД изброява изчерпателно
длъжностните лица, които са натоварени с такова правомощие. На следващо място същата няма отношение към процесното деяние, тъй като документът за заверката не
е съставен от името на обвиняемата, а от името на
кмета и придава вид, че произхожда от него.
Безспорно се установява по делото, че въззивничката М. е длъжностно лице по смисъла на
чл.93, т.1, б „а”
от НК, тъй като тя е старши специалист административно
обслужване, изпълнява тази длъжност постоянно и срещу заплащане в държавно
учреждение - Кметство с.Б.И. и е
извършила деянието именно в това си качество и в кръга на службата си.
С оглед обстоятелството, че процесният
документ, подписът, върху
който е заверен е истински, използван е в рамките на учредената представителна
власт, инкриминираното деяние не е довело до каквито и да е негативни
последици, характеристичните данни на М. са
изцяло положителни, липсва какъвто и да е користен елемент или облага за нея
или другиго,
правилно първостепенният съд е приел, че случаят се
характеризира, както с липса на вредни последици, така и с наличие на множество
смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което представлява по-ниска
степен на обществена опасност от обикновения случай на деяние от същия вид по
смисъла на чл.93, т.9 от НК, предвид което случаят е квалифициран като маловажен.
Съдът приема за установена тази фактическа обстановка,
въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
При така описаната фактическа обстановка настоящият състав прави категоричния и безспорен извод, че въззивничката М.И.М. е осъществила от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.310, ал.2 във вр. с ал.1, във вр. с
чл.308, ал.2 във вр.
с ал.1 от НК.
Тетевенският РС обективно е събрал, проверил и подложил
на прецизна преценка, както доказателствата, свързани с тезата на обвинението,
така и тези свързани със защитната теза, аргументирано е посочил въз основа на
кои доказателствени източници основава изводите си, като изложените в тази връзка доводи се споделят напълно и от въззивния
съд и не се нуждаят от допълване и преповтаряне. Обстойно са обсъдени възраженията направени от
защитата, даден е отговор защо последните не се приемат. На въпроса за
авторството в съответствие с изискването на чл.301, ал.1, т.1 от НПК, съдът е
дал правилен и обоснован отговор, изцяло почиващ на безпристрастно формираното
в хода на съдебното следствие вътрешно убеждение.
Настоящият състав намира за неоснователно
възражението, че в конкретния случай липсват данни за това, деянието да е осъществено
от субективна страна, като се сочат доводи, че М. е изпълвявала заповед на
кмета, която не съдържа никакви признаци на престъпление, поради което следвало да се приеме, че в случая е налице хипотезата на
чл.16 от НК. Събраните по делото доказателства не подкрепят тезата на защитата.
От заключението на графическа експертиза /л.148 от
ДП/ по един категоричен начин се установява, че инкриминираният подпис под
статуса „К.” е бил положен от въззивничката М.М., която в обясненията си на ДП потвърждава този факт. Но
процесният подпис не е
идентичен, нито с подписа на кмета - св. С.И., нито с подписа
на обвиняемата М.. Ако последната беше положила своя подпис би могло да се разсъждава в посока, че М. е
изпълнявала цитираната заповед, но действителното положение е различно. В тази връзка следва да се има предвид, че не е действителен и отразения регистрационен
номер на
пълномощното, съответно
удостоверената такса, тъй като въпросната
заверка на пълномощно не е вписана в съответния регистър на кметството. Изложените обстоятелства навеждат
на едниствения логичен извод, че въззивничката изготвяйки инкриминирания документ от името на кмета, а не от свое име, полагайки подпис,
различен от собствения си е е действала с пряк
умисъл по смисъла на
чл.11, ал.2 от НК.
При проверката на обжалвания
съдебен акт настоящият състав не откри допуснати съществени
процесуални нарушения, налагащи връщане на делото на
първоинстанционния съд за ново разглеждане.
Въззивният състав не приема
становището на защитата за явна несправедливост на така наложеното наказание. Семейното положение на обвиняемата, факта, че
тя сама се грижи за болното си дете и изминалия
период от време от извършване на деянието, са дали основание на решаващия съд да определи
наказанието при превес на смекчаващите вината обстоятелства в предвидения от
законодателя минимум, като размера на наложената глоба е 1 000 лева. Процедурата
по глава 28 от НПК, по която делото е било разгледано обаче не предвижда
възможност за редуциране на наложеното наказание под законовия минимум.
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция
приема, че следва да бъде потвърдено като
правилно Решение № 96/20.08.2019 г. постановено
по
АНД № 217/2019 г. от Тетевенския районен съд.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.338 от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 96/20.08.2019 г. постановено
по
АНД № 217/2019 г. от Тетевенския районен съд.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
1.
ЧЛЕНОВЕ :
2.