Р Е Ш Е Н И Е
№ 2692
гр. Пловдив, 18.12.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Пловдив, Първо отделение, ХVІІІ
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при
секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА и
участието на прокурора ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ,
като разгледа докладваното от съдия Й. Русев адм.
дело № 2293 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с
чл. 195б от ЗВ и чл. 166 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул.“Шести септември“ № 250,
представлявано от управителя И=.=К=против Акт за установяване на публично
държавно вземане (АУПДВ) № 82 от 28.06.2019 г. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район” (БДИБР), с който е установено публично държавно вземане по издадени в
полза на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД разрешителни №№ 31510145 от
13.02.2009 г., 31510143 от 30.01.2009 г., 31510142 от 29.01.2009 г. и 31510242
от 14.07.2010 г. за водовземане от подземни води с
цел питейно - битово водоснабдяване съответно на с. Белица, с. Дряново, с. Джурково
и с. Борово, общ. Лъки, обл. Пловдив, за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2017 г. в общ размер на 4 457,14 лв.,
ведно с прилежащите лихви в общ размер на 1 415,93 лв.
Според дружеството-жалбоподател оспореният акт е издаден в противоречие с
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, поради което счита същия за незаконосъобразен и неправилен. Иска се
отмяна на оспорения АУПДВ, с алтернативно искане същият да бъде частично изменен.
Твърди се, че при издаването на АУПДВ са допуснати неточности, представляващи
съществени нарушения, касаещи формата и съдържанието на административния акт.
Посочено е, че при определяне на периодите на непогасените задължения, са
посочени объркващи периоди, като в мотивната и диспозитивната част е налице разминаване. На следващо място
се твърди, че при издаване на АУПДВ не са посочени правните основания за
издаването му за всеки един от разглежданите периоди, т.е. те не се
индивидуализират, което според жалбоподателя е от съществено значение за
прилагането на приложимия в случая подзаконов нормативен акт. В жалбата е
посочено, че в акта изобщо не е цитирана Тарифата за таксите за правото на водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване,
приета с ПМС № 177 от 24.06.2011 г., обн. ДВ, бр. 50
от 01.07.2011 г., в сила от 01.01.2012 г. и Тарифата
за таксите за правото на водовземане, за ползване на
воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., обн. ДВ, бр. 2 от 06.01.2017 г., в сила от 01.01.2017 г. Според жалбоподателя, в описателната част на
акта е посочено водоползване на повърхностни води,
докато таксата е начислена на основание и в размера по чл. 195б, във връзка с
чл. 194, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Закона за водите. Направено е възражение
относно изчисления размер на лихвите по всяка главница за посочените в акта
периоди. Отделно от това се сочи, че дружеството е заплатило суми през
последните години, като задълженията по акта са частично заплатени.
Ответникът, редовно призован, оспорва жалбата и моли тя да се отхвърли.
Подробни съображения излага в депозирана по делото писмена защита.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава становище за
неоснователност на жалбата.
Административен
съд - Пловдив, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
страните и след проверка на обжалвания административен акт по реда на чл. 168
от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес,
непосредствен адресат на оспорения акт, с който се засягат неблагоприятно
негови права и законни интереси. По делото е приложено писмо изх. № ПО-02-313 (2)
от 01.07.2019 г., за съобщаване и предявяване на процесния АУПДВ на
жалбоподателя, което е заведено при жалбоподателя с вх. № 24-00-4141 от 03.07.2019
г. (л. 75). Жалбата до съда е подадена чрез органа, по пощата на 06.07.2019 г.
(първа страница на пощенски плик на л. 74), поради което следва да се приеме,
че е в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Ето защо жалбата е допустима.
Между страните по делото няма спор, че с посочените по-горе разрешителни
на директора на БДИБР на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД – Пловдив е
предоставено правото на водоползване с цел
питейно-битови нужди на с. Белица, с. Дряново, с. Джурково и с. Борово, общ.
Лъки, на водни обекти, подробно индивидуализирани в тях.
За използваните годишни водни количества по издадените разрешителни са
подадени справки, съответно декларации по чл. 194б ЗВ от управителя на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. Пловдив (л. 118 – 129) като в приложени
таблици са описани разрешителните, водоизточниците и съответно иззетото
количество вода.
След извършена проверка по документи на място в БДИБР за изчисляване на
дължимите такси по всяко едно от издадените разрешителни, е констатирано, че
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.Пловдив е представило в БДИБР справки и
декларации по чл. 194б ЗВ за добитите количества вода.
Резултатите от проверката за периода 2011 г. – 2016 г. са обективирани в
констативни протоколи №№ СМ-282 от 14.08.2017 г. (л. 105 - 107) по разрешително
№ 31510143 от 30.01.2009 г., със срок на действие – до 31.01.2034 г.;
констативен протокол № СМ-286 от 14.08.2017 г. (л. 108 – 110) по разрешително №
31510145 от 13.02.2009 г., със срок на действие – до 13.02.2034 г.; констативен
протокол № СМ-285 от 14.08.2017 г. (л. 111 – 113) по разрешително № 31510142 от
29.01.2009 г., със срок на действие – до 29.01.2034 г. и констативен протокол №
СМ-287 от 14.08.2017 г. (л. 114 – 117) по разрешително № 31510242 от 14.07.2010
г., със срок на действие – до 14.07.2035 г. Съгласно констатациите в посочените
протоколи, дължимата такса за периода от 01.01.2011 г.
до 31.12.2016 г. е изчислена съгласно чл. 10, ал. 2 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (обн., ДВ. бр. 50 от 01.07.2011 г., изм. ДВ., бр. 3 от
10.01.2012 г., в сила от 01.01.2012 г.), като
единичният размер на таксата водовземане от подземни
води за питейно - битово водоснабдяване е 0,02 лв. Изчислена е общо дължима
сума за такса по разрешителните за водовземане на
подземни води съответно в размер на 1 464,46 лв., 2 055,52 лв.,
650,74 лв. и 1 464,10 лв., която не е платена по сметка на БДИБР.
Резултатите от проверката за 2017 г. са обективирани в констативен
протокол № СМ-84 от 04.05.2018 г. (л. 143 - 144) по разрешително № 31510145 от
13.02.2009 г., със срок на действие – до 13.02.2034 г.; констативен протокол №
СМ-80 от 04.05.2018 г. (л. 145 – 146) по разрешително № 31510143 от 30.01.2009 г.,
със срок на действие – до 30.01.2034 г.; констативен протокол № СМ-83 от
04.05.2018 г. (л. 147 – 148) по разрешително № 31510142 от 29.01.2009 г., със
срок на действие – до 29.01.2034 г. и констативен протокол № СМ-85 от
04.05.2018 г. (л. 149 – 150) по разрешително № 31510242 от 14.07.2010 г., със
срок на действие – до 14.07.2035 г.
Съгласно констатациите в протоколите от 2018 г., за 2017 г. таксата,
определена съгласно чл. 11, ал. 1 от Тарифа за таксите за водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване (обн.,
ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г., в сила от 01.01.2017 г.) е
съответно в размер на 356,34 лв., 227,32 лв., 163,36 лв. и 250,66 лв.
Протоколите са предоставени на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. Пловдив
с писмо изх. № КД-04-1505 от 29.05.2018 г. на директора на БДИБР. Видно от приложената
на л. 104 по делото обратна разписка, писмото е получено от „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД - гр. Пловдив на 31.05.2018 г.
С покана за доброволно изпълнение изх. № ПО-02-313 от 03.06.2019г. (л. 90
- 97) „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е поканено да плати доброволно в
седемдневен срок от получаването, задължението си по чл. 194, ал. 1, т. 1,
б.“б“ от ЗВ като титуляр по посочените разрешителни, както и по други такива, за
периода 01.01.2013 г. – 31.12.2017 г., по тт. 1, 2, 3 и 4, както и дължимата лихва за периода на
забава. В поканата е включено и уведомление по чл. 26 от АПК, че при неплащане
на дължимите такси, ще бъде открито производство по издаване на АУПДВ.
С уведомление за започване на производство за издаване на акт за
установяване на публично държавно вземане изх. № ПО-02-313(2) от 20.06.2019 г.
(л. 88 - 89) управителят на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е уведомен, че
БДИБР на основание чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 34, ал. 1 от АПК започва
производство за установяване на публично държавно вземане за дължимата от
дружеството такса за водовземане от подземни води, за
дължими и неплатени такси за водовземане за периода
01.01.2013 г. – 31.12.2017 г.
На 28.06.2019 г. е издаден процесния АУПДВ № 82, с който е установено по
основание и размер задължението на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД за такси
за водовземане от подземни води по изчерпателно
изброени разрешителни за периода 01.01.2013 г. –
31.12.2017 г. в общ размер на 4 457,14 лв. и лихва за периода на забава в общ
размер на 1 415,93 лв.
Към жалбата са приложени платежни нареждания за платени такси за водоползване, като част от тях касаят погасяване на
задължения по процесния АУПДВ за 2013 г.
По делото е прието без възражения от страните заключение по назначената
ССЕ, изпълнено от вещото лице П.П.. Съгласно
констатациите на ВЛ, задълженията на жалбоподателя са определени от Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“ въз основа на декларирани от него данни. По делото са приети платежни
нареждания, отнасящи се за заплатени задължения за 2013 г. (л. 49 – 53), но в
тях липсва конкретизация към кои разрешителни се отнасят преведените суми. При
проверка в счетоводството на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е установено,
че задълженията не се водят аналитично, по разрешителни. Съгласно подадена
информация от Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“ е закрито задължението единствено по разрешително № 31510142 от
29.01.2009 г. за обект с. Джурково, общ. Лъки.
В табличен вид на л. 197 по делото вещото лице е посочило дължимите суми
за осъществено водовземане по процесните
разрешителни, въз основа на декларираните данни. Не са констатирани неточности
в размера на начислените лихви върху всяка от главниците.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, с изключение на
констатираните допуснати изчислителни грешки, касаещи задълженията по
разрешително № 31510242 от 14.07.2010 г., които обаче, по никакъв начин няма да
повлияят на крайния резултат.
При тези
фактически установености, съдът направи следните правни изводи:
Спорният АУПДВ е издаден въз основа на описаните по-горе доказателства, а
именно констативни протоколи, покана към лицето за доброволно изпълнение и
подадени справки и декларации за иззетото количество вода, което съдът намира,
че е в съответствие с нормата на чл. 195б, ал. 2 от ЗВ.
АУПДВ е издаден от компетентен орган, предвид разпоредбата на чл. 195б, ал. 1 във връзка с чл.152 от ЗВ.
На следващо място, АУПДВ е издаден в предвидената писмена форма, със
съдържание, отговарящо на изискванията по чл. 59, ал. 2, тт.
1 - 8 от АПК и въз основа на писмени документи, съгласно чл. 195б, ал. 2 от ЗВ.
Не се споделя възражението на жалбоподателя, че в административното
производство по издаване на оспорения акт са допуснати такива съществени
нарушения на административнопроизводствените правила,
които да са основание за незаконосъобразност на акта. За откриване на
процедурата по издаване на АУПДВ, жалбоподателят е бил уведомен надлежно с
уведомление. Следователно са спазени правилата на чл. 26 от АПК и на
дружеството-жалбоподател е било гарантирано правото на защита в пълен обем,
като е имало възможност да направи всичките си искания и възражения и да
представи всичките си писмени доказателства.
Отразените в констативни протоколи от 14.08.2017 г. и от 04.05.2018 г.
проверки, са направени във връзка с подадени от дружеството-жалбоподател
справки и декларации по чл. 194б от ЗВ.
В случая е безспорно, че за периода 01.01.2014 г.
– 31.12.2017 г. задълженията не са заплатени.
Една част от приложените с жалбата платежни нареждания за платени такси
за водоползване се отнасят за предходни на процесните години, а именно 2011 г. и 2012г. и същите не
касаят погасяване на задължения по процесния АУПДВ.
Налице е обаче, извършено частично заплащане на задължението за 2013 г.,
което касае обекта с. Джурково, общ. Лъки, като констатацията на вещото лице се
основава на признание от ответника на неизгоден за него факт, а именно
закриване на това задължение.
Неоснователно е възражението, че в мотивната и диспозитивната част на АУПДВ е налице разминаване на
времевия обхват на задълженията. Съдът не констатира такова разминаване, като в
мотивната част на процесния АУПДВ подробно са описани
периодите, отнетият обем и то деклариран от самия жалбоподател, самата формула
за изчисляване на дължимата такса, както и размера на задълженията. Освен това,
подробно са посочени фактическите и правните основания за издаване на акта.
Посочено е всяко едно разрешително за водовземане,
въз основа на които са определени публичните задължения, и които са част от
административната преписка по издаване на оспорения акт.
Що се отнася до размера на задълженията, настоящият съдебен състав счита,
че същият отговаря на декларирания от самото дружество размер на ползваното по
години количество вода и не се доказа да съществуват разминавания. При
съпоставка на подадените от самото дружество справки за използваните количества
вода и посочените в самия АУПДВ количества, съдът не констатира разлики.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 6 от ЗВ водоползвателите – титуляри на разрешителни имат задължение
да измерват и да водят отчет за изземваните и използваните води. В изпълнение
на това задължение дружеството-жалбоподател очевидно е извършвало измерване и
отчет, който е представяло в БДИБР. По делото не са представени други данни за
ползваните води по посочените в АУПДВ разрешителни, освен установените от
служителя на БДИБР в констативните протоколи от 14.08.2017 г. и от 04.05.2018 г.,
въз основа на подадената от самото дружество информация, която е намерила
отражение и в оспорения акт.
Във връзка с възраженията, относно основанието за издаване на АУПДВ, в
действителност е посочено чл. 6, ал. 2 от Тарифата, обн.,
ДВ, бр. 50 от 1.07.2011 г., в сила от 1.01.2012 г., изм., бр. 3 от 10.01.2012 г.,
в сила от 1.01.2012 г., отм., бр. 2 от 6.01.2017 г., в сила от 1.01.2017 г., но
преди чл. 6, ал. 2 е посочен чл. 3, ал. 1 от същата, съгласно който таксите за водовземане от повърхностни води и от подземни води се
определят на база отнетия обем вода и в зависимост от целта на използване на
водата, от което следва, че не е налице съществен порок, водещ до отмяна на
акта. Още повече, че навсякъде в АУПДВ е описано, че количествата са на база
декларирано от титуляра използвано годишно водно
количество.
Съгласно чл. 194б, ал. 1 от ЗВ ежегодно към 31 януари на следващата година
титулярите на разрешителни представят информация за изчисляване на дължимата
такса по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите и съдържащ
данните, съгласно тарифата по чл. 194, ал. 6, въз основа на които се определят
таксите. В настоящия случай, дружеството-жалбоподател е подало към БДИБР
справки през годините във връзка с посочените в АУПДВ разрешителни. Съдът
констатира, че посочените количества в тези справки са идентични със
стойностите, установени като задължение с процесния АУПДВ. В този смисъл
неоснователно и недоказано е възражението на жалбоподателя за неправилно
определяне на дължимите суми и на периодите, за които се дължат такси за водовземане.
В оспорения акт са посочени периодите по години и размерите на главницата
и лихвата за забава, както и общият период на задължението – 01.01.2013 г. – 31.12.2017 г.
Съдът счита за неоснователно и възражението във връзка с начислените
лихви за забава. На първо място следва да бъде посочено, че съгласно чл. 15,
ал. 1 от отменената тарифа от 2012 г. и чл. 21, ал. 1 от действащата тарифа от
2017 г., таксите за водоползване са годишни и се
заплащат не по-късно от 31 март на следващата година. Така уреденият краен срок
за заплащане на задължението обуславя изпадането в забава при неплащане, и
началният момент, от който се дължи законната лихва върху установеното
задължение за периода 2014 г. – 2017 г., е именно от 01 април на съответната
следваща година. За да изпадне в забава носителят на правото на водовземане е достатъчно изтичането на определения в закона
срок и не е необходимо или задължително директорът на съответната басейнова дирекция да издава нарочен акт. А що се отнася до
изчисляването на размера на законната лихва, съдът намира, че същият е правилно
определен, съобразно чл. 1 от Постановление № 426 от 18.12.2014 г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, който
установява, че годишният размер на законната лихва за просрочени парични
задължения, е в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка
в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10 процентни
пункта.
Неоснователно и недоказано е твърдението за нарушение на процедурата по
издаване на акта, направено в жалбата. Нормата на чл. 194б, ал. 4 ЗВ е
претърпяла законодателна промяна, в сила от 27.11.2018 г., и към момента на
издаване на оспорения акт, за директора на басейновата
дирекция не е съществувало задължение да уведомява писмено титуляра
на разрешителното за размера на дължимата такса, срока за заплащането й и
сметката, по която таксата следва да бъде заплатена.
По отношение задължението по разрешително № 31510142 от 29.01.2009 г. за
2013 г., както се установява от приетото по делото заключение по ССЕ, в БДИБР
задължението на жалбоподателя е закрито. Същевременно, обаче, съгласно мотивната част на АУПДВ, т. 3 (л. 84 – 85) по отношение на това
разрешително за 2013 г. не са определени допълнителни задължения, т.е. по
отношение на обект с. Джурково самият административен орган е намерил, че са
заплатени задълженията на жалбоподателя като част от общата сума, платена с
платежни нареждания. С други думи казано, въпреки представените от
жалбоподателя доказателства за извършени плащания за периода 2013 г., не се
установява с тях да са погасени задължения, определени с процесния АУПДВ,
поради което и всички наведени в тази връзка възражения, съдът намира за
неоснователни.
На следващо място следва да бъде посочено, че и по отменената, и по
действащата тарифа единичният размер на таксата за водовземане
от повърхностни и от подземни води за питейно-битово водоснабдяване е еднаква –
0,02 лв./куб.м, поради което дори да е посочено неправилно правното основание, в
каквато връзка са наведени възражения в съдебно заседание от процесуалния
представител на жалбоподателя, то самият размер на таксата е правилно
определен.
Поради изложените съображения, съдът намира, че обжалваният АУПДВ е
издаден от компетентен орган, в определената от закона форма, при спазване на
процесуалните правила, в съответствие с целта на закона, без противоречие с материалноправни разпоредби и при отсъствието на съществени
нарушения на процесуалните правила, поради което се явява законосъобразен, а
жалбата против него е неоснователна и като такава ще следва да се отхвърли.
При този изход на делото, на ответника се дължи възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита. Тъй като не е
заявена такава претенция, такова не следва да бъде присъждано.
Водим
от горното, съдът:
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул.“Шести
септември“ № 250, представлявано от управителя И=.=К=против Акт за установяване
на публично държавно вземане (АУПДВ) № 82 от 28.06.2019 г. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район” (БДИБР), с който е установено публично държавно вземане по издадени в
полза на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД разрешителни №№ 31510145 от
13.02.2009 г., 31510143 от 30.01.2009 г., 31510142 от 29.01.2009 г. и 31510242
от 14.07.2010 г. за водовземане от подземни води с
цел питейно - битово водоснабдяване съответно на с. Белица, с. Дряново, с.
Джурково и с. Борово, общ. Лъки, обл. Пловдив, за
периода 01.01.2013 г. – 31.12.2017 г. в общ размер на
4 457,14 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 1 415,93 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/