П Р И С Ъ Д А

 

№ ……………………

Гр. София, 30.07.2019 г.

 

 

 

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в отрито съдебно заседание на тридесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав :

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУСИ АЛЕКСИЕВ

                                              СЪДЕБНИ  ЗАСЕДАТЕЛИ : 1. Т.П.

                                                                                               2. В.В.

 

            при секретаря Елка Григорова и в присъствието на прокурора Кирил Димитров, като разгледа НОХД  № 4430/2018 г. и въз основа на закона и доказателствата по делото,

 

П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия В.К.Р., роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, безработен, живущ ***4, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че :

            на 20.07.2017 г., на различни места в гр. София, при условията на продължавано престъпление, с две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, без надлежно разрешително, съгласно Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), държал с цел разпространение и разпространил високорисково наркотично вещество – метамфетамин, подлежащо на контрол, съгласно Конвенция на ООН от 1961 г. за упойващите вещества, ратифицирана от Р. България и обнародвана в ДВ, бр. 87/1996 г. (по-долу наричана за краткост само Конвенция/та), и Приложение  № 1 - Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредният ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”, към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични (НРКРВКН), във връзка с чл. З, ал. 2 от ЗКНВП, като общата стойност на наркотичното вещество по двете деяния е 9.50 лв. (девет лева и петдесет стотинки), а деянията са както следва :

            1. на 20.07.2017 г., до 23.37 ч., в гр. София, ж. к. „Дружба“, на паркинг северно от бл.  № 171, в лек автомобил, марка „Фиат“, с per.  № *********, без надлежно разрешително, съгласно ЗКНВП, държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество - метамфетамин, съдържащ се в полиетиленова сгъвка, с нето тегло 0.13 гр., с процентно съдържание на активния, наркотично действащ компонент метамфетамин - 79.3%, на стойност 3.25 лв. (три лева и двадесет и пет стотинки) ;

            2. На 20.07.2017 г., около 18.35 ч., в гр. София, бул. „Шипченски проход“, пред  № 2Б, без надлежно разрешително, съгласно ЗКНВП, разпространил - продал, за сумата от 30 (тридесет) лева, на М.И.С., високорисково наркотично вещество – метамфетамин, с процентно съдържание на активния, наркотично действащ компонент метамфетамин - 75.4%, с общо нето тегло 0.25 гр., на обща стойност 6.25 лв. (шест лева и двадесет и пет стотинки), разпределен в два обекта, както следва : обект  № 1 – метамфетамин, с нето тегло 0.13 гр., на стойност 3.25 лв., и обект  № 2 – метамфетамин, с нето тегло 0.12 гр., на стойност 3 лв. - престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1 и пр. 5, алт. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1 и пр. 5, алт. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 54 от НК му НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, за срок от три години, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, отлага за срок от ПЕТ ГОДИНИ, като му НАЛАГА и кумулативно предвиденото наказание „ГЛОБА“, в размер на шест хиляди лева.

            ОТНЕМА в полза на Държавата, на основание чл. 354а, ал. 6 от НК, намиращия се на съхранение в Агенция „Митница”, Централно митническо управление, отдел „НОП“, предмет на престъплението - високорисково наркотично вещество – метамфетамин (предаден с протокол  № 56899/16.08.2018 г. – л. 179, т. 1 от досъдебното производство), което, след влизане на присъдата в сила, да бъде унищожено.

            ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимия В.К.Р., със снета по делото самоличност, да заплати направените по делото разноски, в размер на 916.99 лв. (деветстотин и шестнадесет лева и деветдесет и девет стотинки), от които 596.83 лв. (петстотин деветдесет и шест лева и осемдесет и три стотинки) в полза на държавата, по сметка на СДВР, а 320.16 лв. (триста и двадесет лева и шестнадесет стотинки) – в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски градски съд, както и, на основание чл. 190, ал. 2 от НПК, по 5 (пет) лева държавна такса за издаване на всеки един изпълнителен лист, в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски градски съд.

 

            ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от днес, пред Апелативен съд - София.

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ : …………………………..

 

                                                   СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : 1. ……………………….

 

                                                                                                  2. ……………………….

 

 

 

Мотиви към присъда по НОХД  № 4430/2018 г. на СГС – НО, 20-ти състав

 

 

            Софийска градска прокуратура (СГП) е внесла обвинителен акт по досъдебно производство  № 523 ЗМК – 205/2017 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 17926/2017 г. по описа на СГП, срещу В.К.Р. за това, че :

            1. На 20.07.2017 г., до 23.27 ч., в гр. София, ж. к. „********на паркинг северно от бл. 171, в лек автомобил, марка „Фиат“, с peг.  № *********, без надлежно разрешително, съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество – полиетиленова сгъвка, съдържаща метамфетамин с нето тегло 0.13 гр., с процентно съдържание на активния, наркотично действащ компонент метамфетамин 79.3%, на стойност 3.25 лв. – престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1 от НК ;

            2. На 20.07.2017 г., около 18.35 ч., в гр. София, бул. „Шипченски проход“, пред  № 2Б, без надлежно разрешение, съгласно ЗКНВП, разпространил, като продал за сумата от 30 лв., на М.И.С., високорискови наркотични вещества – метамфетамин с процентно съдържание на активния, наркотично действащ компонент метамфетамин 75.4%, с общо нето тегло 0.25 гр., на обща стойност 6.25 лв., разпределен в два обекта : обект  № 1 – метамфетамин с нето тегло 0.13 гр., на стойност 3.25 лв. ; обект  № 2 – метамфетамин с нето тегло 0.12 гр., на стойност 3   лв. – престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 5, алт. 1 от НК.

            Производството по делото е протекло по общия ред на глава двадесета от НПК.

            В съдебно заседание, прокурорът поддържа обвинението, така както е формулирано с обвинителния акт, като навежда доводи, че описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка, която пресъздава и пред съда, е безспорно установена от събраните в хода на досъдебното производство и проверени в съдебното следствие гласни и писмени доказателства. Намира, че в случая не е осъществено едно единно продължавано престъпно посегателство, а две отделни престъпления, тъй като между деянията не е налице последователност, а са извършени едновременно, на една и съща дата – визираната от обвинението, и нито едно от тях не се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото. Намира, че въпреки че подс. Р. е бил задържан от органите на реда в 19.00 часа на 20.07.2017 г., същият е продължил да упражнява фактическа власт върху инкриминираното количество наркотично вещество до около 23.30 часа на същата дата, като със задържането му държането на наркотичното вещество не е било преустановено до установяване и изземване на същото, при извършеното претърсване на лекия автомобил, марка „Фиат“, модел „Палио“.

            По отношение на деянието по пункт първи от обвинителния акт, представителя на държавното обвинение намира, че по делото е безспорно доказано – от показанията на св. П.П., че тъкмо подс. Р. е държал единствения ключ от лекия автомобил марка „Фиат“, модел „Палио“ – собственост на Р.П., снет от движение и оставен на паркинг в ж. к. „********както и че единствено подсъдимият е имал достъп и е влизал в автомобила. Изтъква, че от показанията на св. П. се установява също, че майка му не е знаела за този автомобилен ключ. Акцентира, че в началото на проведената на 20.07.2017 г. специализирана полицейска операция, полицейските служители са наблюдавали действията на подс. Р. по отключване на автомобила, влизането му във вътрешността му и извършването на действия в областта на предните седалки и заключването му, след което подс. Р. продължил с друг лек автомобил, марка „Смарт“, модел „Турбо 600“, към бул. „Шипченски проход“. Изтъква, че ключът от автомобила е установен у подсъдимия при извършения обиск на последния, като намира протокола, обективиращ извършеното действие по разследването, за годно писмено доказателствено средство. Въз основа на изложеното заключава, че държането на инкриминираното количество наркотично вещество е осъществено тъкмо от подсъдимото лице.

            Представителят на СГП намира за безспорно доказано и обвинението по пункт втори от обвинителния акт. Намира, че след като оставил св. П. ***, подсъдимият се придвижил със собствения си лек автомобил, марка „Смарт“, модел „Турбо 600“, към бул. „Шипченски проход“, където, след предварителна уговорка, се срещнал със св. С., който работел като пицар в пицария „Виктория“, над зала „Универсиада“, за да му продаде наркотични вещества. Акцентира, че разговорите и разменените кратки текстови съобщения между подсъдимия и св. С. са описани и документирани по делото чрез техническа експертиза и разпечатки от мобилни телефони. Излага доводи, че по делото е безспорно установено, че около 18.30 ч. на 20.07.2017 г., подс. Р. стигнал до зала „Универсиада“, спрял от дясната страна на бул. „Шипченски проход“, като по същото време, след поредния телефонен разговор, св. С. излязъл от пицария „Виктория“ и отишъл до спрелия лек автомобил, където с подсъдимия си разменили пари срещу амфетамини. Излага доводи, че закупените от св. С. наркотични вещества – метамфетамин, разпределен в два обекта, подсъдимият без съмнение е взел от лек автомобил, марка „Фиат“, модел „Палио“, използван от него като „депо“ за наркотици. Предлага на съда да не кредитира с доверие показанията на св. С., разпитан за пръв път по делото в хода на съдебното следствие, в частта им, в която същият дава показания, че св. С. дължал пари на подс. Р. и отишъл да се срещне с него, за да му ги върне, като намира, че, от една страна, същите се оборват от показанията на св. С., а от друга – от тези на полицейските служители Б., И. и Х., които дават показания, че са наблюдавали размяна, а не предаване. Пледира показанията на св. Х., в частта, в която сочи, че в автомобила е имало още едно лице, освен подсъдимия, да не бъдат кредитирани, като сочи, че от показанията на св. П. се установява, че с подсъдимия се разделили пред блока, в който живеели, като св. П. се върнал в дома си, а подсъдимият отишъл до лекия автомобил, марка „Фиат“, модел „Палио“, след което тръгнал за среща със св. С., на която бил сам.

            Представителят на държавното обвинение пледира подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатите му обвинения, като предлага за деянието по пункт първи от обвинението да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“, за срок от две години, изтърпяването на което да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, и глоба, в размер на 5 000 лева, а за това по пункт втори, предвид предмета на посегателство и усложнения механизъм на извършване на деянието, да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“, за срок от три години, изтърпяването на което да бъде отложено с изпитателен срок от пет години, и глоба, в размер на 5 000 лева, като се приложи и институтът по чл. 23, ал. 1 и ал. 3 от НК. Предлага подсъдимият да бъде осъден да заплати и направените по делото разноски. Ангажира становище и по дължимото разпореждане с веществените доказателства и доказателствени средства, иззети по делото.

            Защитникът на подс. Р. - адв. М.А., САК, желае постановяването на оправдателна присъда за подзащитния си. Твърди, че повдигнатото обвинение е останало недоказано.

            Намира обвинението по пункт първи от обвинението срещу подзащитния му за разколебано от показанията на свидетелите Л.Т. и С.Т. – поемни лица при извършеното претърсване и изземване на процесния автомобил, като навежда доводи, че в момента на откриване на наркотичното вещество поемните лица са наблюдавали действия по претърсването на багажния отсек на автомобила. При това излага съмнение, че е било напълно възможно служител на МВР сам и необезпокояван да представи полиетиленовата сгъвка на поемните лица и на своя колега, тъй като при самото ѝ намиране не е имало друг свидетел - очевидец. Акцентира, че нито подсъдимият, нито някой от неговите близки, не са осъществявали постоянно наблюдение върху лекия автомобил, марка „Фиат“, модел „Палио“, и не е било доказано, дали автомобилът е бил заключен в деня и непосредствено в дните преди твърдяното престъпно деяние. Сочи за недоказано подсъдимият да е действал с визираната разпространителска цел.

            По отношение на деянието по пункт втори от обвинението намира, че същото се крепи на няколко групи доказателства, като в една такава обособява показанията на св. С. и показанията на полицейските служители, а в друга – заключенията на физикохимичната и техническата експертизи. Предлага на съда да не кредитира с доверие показанията на св. С., по отношение на целта на визитата на подсъдимия пред пицария „Виктория“, а да се довери на съобщеното от св. С., като сочи, от една страна, че св. С. двукратно е заявил в разпита си пред съда, че спомените му за процесния период са замъглени и няма ясна представа какво е правил през този период, а от друга – че от показанията на св. С. е безспорно установено, че отношенията между подсъдимия и св. С. датирали минимум десет години назад във времето, като подсъдимият многократно е давал парични средства на заем на св. С., след което същият му ги е връщал. Предлага показанията на полицейските служители Х., Б. и И. да не бъдат кредитирани, поради вътрешните противоречия помежду им – по отношение на това къде е спирал подсъдимия, с кого се е срещал, влизал ли е в процесния автомобил, марка „Фиат“, модел „Палио“, взимал ли е нещо оттам или е оставил, и поради нежеланието на тези свидетели да дадат отговор на въпроса, откъде и по какъв начин са получили оперативна информация за дейността на подс. Р.. Акцентира, че нито един от полицейските служители не е посочил да е възприел размяна на наркотични вещества срещу парични средства между подсъдимия и св. С.. Намира действието по извършване на личен обиск на св. С. за опорочено, поради това, че намирането на инкриминираните полиетиленови сгъвки не е било възприето от поемните лица – свидетелите И. и З..

            Защитата се присъединява се към становището на представителя на СГП относно веществените доказателства по делото, като не споделя единствено искането на обвинението сумата от 30 лева, установена у подсъдимия, да бъде отнета в полза на държавата.

            Алтернативно желае, в случай, че подсъдимият бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, да му бъде наложено едно общо, най-тежко наказание измежду определените му за съвкупността от престъпления, в размер на две години „лишаване от свобода“, с приложение на института по чл. 66, ал. 1 от НК, за срок от четири години, и глоба, в размер на 5 000 лв.

            В правото си на реплика, представителят на СГП пледира съдът да подложи на внимателна преценка показанията на свидетелите С.Т. и св. Л.Т.. Посочва, че пред съда св. С.Т. е заявила, че не си спомня в детайли възприетите от нея факти и обстоятелства, което е наложило приобщаване на показанията ѝ от досъдебното производство, в които свидетелката точно описва възприетото от нея и това, че е наблюдавала извършеното действие по разследването и е възприела мястото, откъдето е иззета полиетиленовата сгъвка, инкриминирана по пункт първи от обвинението, а именно – от арматурното табло. Акцентира, че св. Л.Т. е заявил пред съда, че в началото на претърсването полицейските служители са ги предупредили с думите : „Сега гледайте, ние започваме да търсим, а вие ще гледате.“, а след това е депозирал показания в смисъл, че: „Казах, това е всичко, отвсякъде, като ми беше трудно да следя всичките, като в един момент … колегите полицаи отпред, някъде до шофьорското място извика, че е намерил нещо“. Намира, че от показанията на този свидетел се установява, че е възприел извършването на претърсване на лек автомобил, марка „Фиат“, модел „Палио“ и мястото на откриване на сгъвката амфетамин. Ангажира съображения, че в случай, че се констатира негодност на протокола за обиск на подс. Р., на същия не следва да се връщат вещите, иззети в хода на това действие по разследването. Сочи, че иззетите парични суми са предадени на съхранение в БНБ.

            В правото си на лична защита, подс. Р. се присъединява към становището на защитата си. В предоставената му последна дума, подсъдимият изразява желание истината да излезе наяве. Посочва, че твърденията на прокурора не съответстват на истината.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, включително веществени, доказателствени средства и способи на доказване, съобразявайки доводите и възраженията на страните, обсъдени и преценени при спазване на изискванията на чл. 13, чл. 14, чл. 18 и чл. 107 от НПК, намира за установено следното :

 

            От фактическа страна

 

            Към 20.07.2017 г., подс. В.К.Р. обитавал апартамент, находящ се в гр. София, ж. к. „***********, заедно с Д.И.М., с която живеел на съпружески начала, и със св. П.П. – син на М.. Подсъдимият ползвал и помещение, находящо се на етажната площадка между етажи 7 и 8 в същата жилищна кооперация, за собствени нужди.

            Към тази дата подс. Р. управлявал лек автомобил, марка „Смарт“, модел „Турбо 600“, с рег.  № ********, син на цвят. Стопанисвал и лек автомобил, марка „Фиат“, модел „Палио“, с рег.  № *********, собственост на Р.И.П., ЕГН **********, който не бил в движение, тъй като бил с блокирал двигател и бил паркиран на паркинг северно от бл.  № 171 в ж. к. „Дружба“ в гр. София, на около 25 м. от вх. „Г“ на същия жилищен блок. Подсъдимият единствен притежавал и носел в себе си, в мъжката си кожена чанта, ключ от лекия автомобил, марка „Фиат“, модел „Палио“, с рег.  № *********. Свидетелят П.П. знаел за притежавания от подсъдимия ключ за автомобила, но не ползвал същия и не съхранявал свои вещи в автомобила. Майката на св. П., с която подсъдимият живеел на съпружески начала – Д. М., също не ползвала автомобила и не съхранявала свои вещи в него. В периода от неустановена по делото дата до 23.37 часа на 20.07.2017 г., подс. Р. държал във волана на лекия автомобил, марка „Фиат“, модел „Палио“, с рег.  № *********, под кората, наркотично вещество, представляващо метамфетамин, с нето тегло 0.13 грама и процентно съдържание на активния, наркотично действащ компонент метамфетамин 79.3%, на стойност 3.25 лв., оформено в полиетиленова сгъвка.

            Свидетелят П.П. ползвал лек автомобил      марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с рег.  № ********.

            Подсъдимият Р. ползвал мобилен телефон марка „Huawei“, модел „VTR-L29“, с черен корпус, с IMEI 1  № 862790031682100 и IMEI 2  № 862790031702114, с две SIM-карти - бяла SIM-карта „Vivacom“ ,без номер, и червена SIM-карта „M-Tel“, с  № 893590118702337045, с мобилен телефонен номер ********

            Подсъдимият Р., който бил известен с прякора „Шрек“, и св. М.С. се познавали отпреди. Свидетелят С. се запознал с подсъдимия чрез свой познат – неустановено по делото лице по прякор „Хиената“, който го свързал с подсъдимия, за да може св. С. да се снабдява от него с наркотични вещества – метамфетамин („пико“). На неустановена по делото дата през първата половина на 2017 г., св. С. се свързал с подс. Р. и започнал да закупува от него ежеседмично различни количества наркотични вещества – метамфетамин („пико“), които употребявал редовно. Свидетелят закупувал наркотични вещества само от подсъдимия.

            Към този период св. С. работел като пицар в пицария „Виктория“, находяща се в гр. София, бул. „********. В заведението, като барман, работел и св. Д.С., с когото св. С. имал дългогодишно познанство. На свидетеля С. било известно, че св. С. употребявал наркотици и често посещавал казино, находящо се в близост до местоработата му. Виждал бил св. С. да държи в себе си вещества, за които предполагал, че са наркотични. Често се случвало св. С. да напуска работното си място през работно време и тогава св. С. трябвало да го замества. Свидетелят С. също познавал подс. Р..

            Свидетелят С. се срещал с подс. Р., за да закупува от него наркотични вещества, в близост до местоработата си. Срещите се организирали по инициатива на св. С., който се обаждал на подс. Р. на посочения по-горе мобилен телефонен номер ******** от своя мобилен телефонен номер ********, и му поръчвал количество наркотично вещество, което желаел да закупи. Свидетелят ползвал мобилен телефон, марка „Nokia“, модел „1100”, с IMEI  № 358824005167284 и инсталирана SIM-карта „Globul“  № 89359050100310559902. В телефонния указател на мобилния телефонен апарат, ползван от св. С., срещу телефонния номер на подсъдимия – ********, фигурирало името „6rek“. В телефонния указател на мобилния телефонен апарат, ползван от подсъдимия, срещу телефонния номер на св. С.  - ********, фигурирало името „M.R.“.

            Свидетелят С. и подсъдимия уговаряли ден и час, в който да се срещнат и подсъдимия идвал в близост до заведението, в което работел св. С., най-често с управлявания от него автомобил, марка „Смарт“, модел „Турбо 600“, с рег.  № ********, съобщавал на подсъдимия, че е пристигнал и св. С. излизал да вземе от него поръчаното количество наркотично вещество и да заплати уговорената цена на същото на подсъдимия.

            На 20.07.2017 г., следобеда, преди 18.00 ч., св. С. отново се свързал с подс. Р. и поискал да закупи от него две дози „пико“. Уговорили се подсъдимият да дойде до местоработата на св. С. и да му донесе поръчаното количество наркотично вещество.

            Междувременно, на неустановена по делото дата в периода началото на м. юли – 20.07.2017 г., в СДВР постъпила оперативна информация за това, че подс. Р. разпространява наркотични вещества на територията на гр. София, ж. к. „Дружба“. Поради това, на 20.07.2017 г. било организирано оперативно наблюдение на подсъдимия от служители на СДВР - 04 сектор „ОПКП“ – свидетелите Д.И., И.Б. и Х.Х., както и други полицейски служители. Същите провели наблюдение на подс. Р..

            По-рано същия ден, подсъдимият и св. П.П. излезли заедно от жилищния блок, след което св. П. се отправил към лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Поло“, а подс. Р. – към лек автомобил, марка „Фиат“, модел „Палио“, с рег.  № *********, паркиран на паркинг северно от жилищния блок. Подсъдимият отключил лекия автомобил, пресегнал се към таблото на автомобила, след което го заключил. Подсъдимото лице и св. П. тръгнали от паркинга пред блока с управлявания от първия лек автомобил, марка „Смарт“, модел „Турбо 600“, с рег.  № ********, посетили няколко адреса, след което се върнали отново до жилищния блок, находящ се в гр. София, ж. к. „********“, където, след кратък престой, подсъдимият отново излязъл пред блока, качил се в управлявания от него лек автомобил, марка „Смарт“ и продължил сам към кв. „Гео Милев“. Горевизираните полицейските служители, които възприели всички посочени действия на подс. Р. и св. П. до момента, продължили наблюдението на подсъдимия.

            По същото време, подс. Р. се бил отправил да се срещне със св. С.. Двамата разговаряли в 16.57 и в 17.01 ч. на 20.07.2017 г. В 17.58 ч. на същата дата, подс. Р. от мобилния си телефонен апарат с телефонен номер ******** изпратил кратко текстово съобщение (sms) до ползвания от св. С. мобилен телефонен номер - ********, със съдържание: “Marin kak ida daje sum blizo do teb samo iz4akam edin tapak I sum pri teb“ („М., как ида, даже съм близо до теб, само да изчакам един тъпак и съм при теб.“). В 18.33 ч., св. С. осъществил изходящо обаждане към мобилния номер, ползван от подсъдимия. В 18.33,53 ч., подсъдимият изпратил кратко текстово съобщение на св. С. с текст „Brat niama takova zadrustvane ina4e ida I sum mnogo blizo.“ („Брат няма такова задръстване иначе ида и съм много близо“). В 18.41 ч., подс. Р. осъществил изходящо повикване към телефона на св. С., за да го уведоми, че е пристигнал в района на пицария „Виктория“. Свидетелят напуснал работното си място, което било възприето от св. С., и излязъл пред заведението.

            В този момент подс. Р. спрял управлявания от него лек автомобил, марка „Смарт“, модел „Турбо 600“, с рег.  № ********, на бул. „********Свидетелят С. видял спрелия автомобил, разпознал го като този, управляван от подсъдимия, и се насочил към него. Поведението му било възприето от полицейските служители от СДВР - 04 сектор „ОПКП“, осъществяващи същия ден организираното оперативно наблюдение на подсъдимия, а именно свидетелите И., Б. и Х.. Същите извършвали дейността си по наблюдение над автомобила, управляван от подсъдимия, от служебния си лек автомобил, паркиран на разстояние от около 20 – 30 м., а св. Б. бил излязъл от автомобила и се придвижвал в посока мястото, на което бил спрял подсъдимият.

            При приближаването на св. С. към автомобила, в който, на предната дясна седалка стоял подс. Р., двамата се ръкували през отворения прозорец на автомобила, като в този момент подсъдимият предал на св. С. две полиетиленови сгъвки, съдържащи високорискови наркотични вещества – метамфетамин, с процентно съдържание на активния, наркотично действащ компонент метамфетамин 75.4%, с общо нето тегло 0.25 гр., на обща стойност 6.25 лв., разпределен в два обекта : обект  № 1 – метамфетамин, с нето тегло 0.13 гр., на стойност 3.25 лв., и обект  № 2 – метамфетамин, с нето тегло 0.12 гр., на стойност 3 лв. Свидетелят С., на свой ред, дал на подсъдимия една банкнота от 10 лева и една банкнота от 20 лева, общо на стойност 30 лева, след което подсъдимият потеглил в посока ж. к. „********а св. С. се насочил обратно към заведението.

            Преди да влезе в заведението, св. С. бил застигнал от полицейските служители И., Б. и Х. и бил задържан – в 18.45 ч. На място полицейските служители и св. С. изчакали пристигането на дежурна оперативна група от СДВР за извършване на съответните действия по разследването.

            За времето от 20.30 ч. до 20.40 ч. на 20.07.2017 г., в служебен полицейски  микробус, с рег.  № ********, паркиран в гр. София, бул. „Шипченски проход“, пред  № 21, в присъствието на поемните лица – свидетелите К.П.З. и И.И.И., бил извършен обиск на св. М.И.С.. В хода на обиска, от предния ляв джоб на късите панталони, с които свидетелят бил облечен, били установени и иззети два броя полиетиленови сгъвки с неправилна форма, с размери около 1 см., съдържащи бяло прахообразно вещество, както и ползвания от св. С. мобилен телефон, марка „Нокия“, с ИМЕИ 35882400516729. За иззетите сгъвки, съдържащи прахообразно вещество, св. С. дал обяснения, че представляват наркотик – „пико“, който бил закупил за лична употреба.

            Резултатите от извършеното действие по разследването – обиск и свързаното с него изземване, били обективирани в протокол за обиск и изземване в неотложни случаи, с последващо съдебно одобрение от 20.07.2017 г., изготвен от разследващия полицай при СДВР (т. 1, л. 5 от досъдебното производство). Същият бил одобрен с определение на СГС – НО, 5-ти състав, от 21.07.2017 г., постановено по НЧД  № 3504/2017 г. по описа на същия съд (т. 1, л. 82 от досъдебното производство).

            В иззетите при обиска на св. С. два броя полиетиленови сгъвки, условно обозначени по-горе като обекти  № 1 и  № 2, се съдържало наркотично вещество – метамфетамин. Същият бил под формата на прахообразно вещество, с процентно съдържание на активното вещество метамфетамин – 75.4 %. Нетното тегло на обект  № 1 било 0.13 грама, а на обект  № 2 - 0.12 грама (заключение на физикохимична експертиза  № 18/НАР – 720 (т. 2, л. 160 – 161 от досъдебното производство)), Наркотичното вещество, представляващо метамфетамин с процентно съдържание на активно вещество метамфетамин 75.4 %, било на обща стойност 6.25 лева, изчислено съгласно Постановление на Министерски съвет  № 23 от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството. Съответно, стойността на обект  № 1, с нето тегло 0.13 грама, била 3.25 лева, а на обект  № 2, с нето тегло 0.12 грама – 3 лева.

            Метамфетаминът е наркотично вещество и е под контрол, съгласно Списък І на Единната конвенция на ООН за наркотичните средства от 1961 г., ратифицирана от Р. България и Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП, обн. ДВ, бр. 30 от 1999 г.), включен е в Приложение  № 1 - Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредният ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”, към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични (НРКРВКН), във връзка с чл. З, ал. 2 от ЗКНВП.

            Междувременно, полицейското наблюдение над подс. Р. продължило.

            В 19.00 ч. на 20.07.2017 г., същият бил задържан от полицейски служители в района на бензиностанция „Газпром“, находяща се в гр. София, ж. к. „********бул. „Проф. ********

            За времето от 21.30 ч. до 21.45 ч. на 20.07.2017 г., в тоалетното помещение на бензиностанция „Газпром“, находяща се в гр. София, бул. „********, в присъствието на поемните лица – свидетелите И.П.П. и А.А.Н., бил извършен обиск на подс. Р.. В хода на обиска, от предния десен джоб на късия дънков панталон, с който подсъдимият бил облечен, бил установен и иззет автоключ с кръгла, черна дръжка, с два бутона - за отключване и заключване от едната му страна, а от другата – с лого на автомобил „Smart“. От черна кожена чанта, която подсъдимото лице носил през рамо, били установени и иззети мобилен телефон апарат, марка „Huawei“, с ИМЕИ  № 1 862790031682100 и ИМЕИ  № 2 862790031702114, съдържащ в себе си 2 бр. СИМ – карти, автоключ с надпис „Fiat“, секретен ключ и парична сума – 7 броя банкноти с номинал от 100 лева, 16 броя банкноти с номинал от 50 лева, 12 броя банкноти с номинал от 20 лева, 1 бр. банкнота с номинал от 10 лева и 1 бр. банкнота с номинал от 5 лева.

            Резултатите от извършеното действие по разследването – обиск и свързаното с него изземване, били обективирани в протокол за обиск и изземване в неотложни случаи, с последващо съдебно одобрение от 20.07.2017 г., изготвен от разследващия полицай при СДВР (т. 1, л. 7 от досъдебното производство). Същият бил одобрен с определение на СГС – НО, 5-ти състав, от 21.07.2017 г., постановено по НЧД  № 3505/2017 г. по описа на същия съд (т. 1, л. 81 от досъдебното производство).

            За времето от 23.25 ч. до 23.27 ч. на 20.07.2017 г., бил проведен следствен експеримент в присъствието на поемните лица – свидетелите Л.Б.Т. и С.Ц.Т., с цел да се провери дали с автоключа с надпис „Fiat“ на него, иззет при извършения обиск на подс. Р., се отключва лек автомобил, марка „Фиат“, модел „Палио“, с рег.  № *********. Установено било, че автомобилът се отключва с иззетия автоключ.

            За времето от 23.27 часа на 20.07.2017 г. до 00.02 ч. на 21.07.2017 г. било извършено претърсване на лекия автомобил, марка „Фиат“, модел „Палио“, с рег.  № *********, паркиран на паркинг северно от бл.  № 171, в гр. София, ж. к. „********на около 25 м от вх. „Г“, в присъствието на поемните лица – свидетелите Л.Б.Т. и С.Ц.Т.. Автомобилът бил отключен и заключен с автоключа, иззет при извършения обиск на подс. Р.. В хода на претърсването, във волана на автомобила, под кората, била установена и иззета един брой полиетиленова свивка с вещество. Същото представлявало наркотично такова, а именно метамфетамин, с нето тегло 0.13 грама и процентно съдържание на активно вещество метамфетамин – 79.3 % (заключението на физикохимична експертиза  № 18/НАР – 689 (т. 2, л. 154 – 155 от досъдебното производство)), на стойност 3.25 лева, съгласно Постановление на Министерски съвет  № 23 от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.

            Резултатите от извършеното действие по разследването – претърсване и свързаното с него изземване, били обективирани в протокол за претърсване и изземване от 20.07.2017 г., изготвен от разследващия полицай при СДВР (т. 1, л. 9 - 10 от досъдебното производство). Същият бил одобрен с определение на СГС – НО, 5-ти състав, от 21.07.2017 г., постановено по НЧД  № 3509/2017 г. по описа на същия съд (т. 1, л. 86 от досъдебното производство).

            Общото установено и иззето количество наркотично вещество, представляващо метамфетамин, било с нето тегло 0.38 грама и на стойност 9.50 лева.

            Подсъдимият В.К.Р. е роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, безработен, живущ ***4, ЕГН **********.

            Същият е неосъждан.

 

            По доказателствата

 

            Описаната в обвинителния акт фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното производство доказателства, закрепени в писмените доказателства, гласните и писмени доказателствени средства, веществените доказателства и веществените доказателствени средства и способите на доказване - експертизи, а именно : гласни доказателствени средства – обясненията (частично) на подс. В.К.Р. (л. 227/гръб – л. 228 и л. 230 – л. 231 от съдебното производство) ; показанията на свидетелите П.А.П. (л. 52 – л. 53/гръб от съдебното производство, както и приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК показания от досъдебното производство – т. 1, л. 30 от същото), И.И.И. (л. 53/гръб – л. 55 от съдебното производство, както и приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК показания от досъдебното производство – т. 1, л. 36/гръб – л. 37 от същото), К.П.З. (л.    55 – л. 56 от съдебното производство, както и приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК показания от досъдебното производство – т. 1, л. 39 от същото), М.И.С. (л. 127 – л. 130 и л. 225/гръб – л. 226/гръб от съдебното производство, както и приобщените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК показания от досъдебното производство – т. 1, л. 152 от същото), А.А.Н. (л. 130/гръб – л. 131/гръб от съдебното производство, както и приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. 1, т. 1 от НПК показания от досъдебното производство – т. 1, л. 40 – л. 41 от същото), С.Ц.Т. (л. 132 – л. 133/гръб от съдебното производство, както и приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК показания от досъдебното производство – т. 1, л. 44 – л. 45 от същото), Л.Б.Т. (л. 133/гръб – л. 134/гръб от съдебното производство), Д.Т.С. (л. 158/гръб – л. 160 от съдебното производство), И.П.П. (л. 160/гръб – л. 164 от съдебното производство, както и приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. 1, т. 2, пр. 2 от НПК показания от досъдебното производство – т. 1, л. 42 – л. 43 от същото), Д.И.И. (л. 163/гръб – л. 166 от съдебното производство, както и приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. 1, т. 1 от НПК показания от досъдебното производство – т. 1, л. 34 – л. 34/гръб от същото), И.Б.Б. (л. 222 – л. 225/гръб от съдебното производство, както и приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. 1, т. 1 и т. 2 от НПК показания от досъдебното производство – т. 1, л. 33 от същото) и Х.Х. Данаилов (л. 256 л. 259/гръб от съдебното производство) ; писмени доказателствени средства и писмени доказателства – протокол за обиск и изземване от св. М.И.С. от 20.07.2017 г. (т. 1, л. 5 от досъдебното производство), протокол за обиск и изземване от подс. В.К.Р. от 20.07.2017 г. (т. 1, л. 7 от досъдебното производство), протокол за претърсване и изземване от лек автомобил, марка „Фиат“, модел „Палио“, с рег.  № ********* от 20.07.2017 г. (т. 1, л. 9 – л. 10 от досъдебното производство), протокол за претърсване и изземване от лек автомобил, марка „Смарт“, модел „Турбо 600“, с рег.  № ******** от 20.07.2017 г. (т. 1, л. 12 – л. 13 от досъдебното производство), протокол за следствен експеримент от 20.07.2017 г. (т. 1, л. 23 – л. 24 от досъдебното производство), протоколи за следствен експеримент от 21.07.2017 г. (т. 1, л. 25 – л. 26 и л. 27 – л. 28 от досъдебното производство), протокол за оглед на веществени доказателства от 29.08.2017 г. (т. 1, л. 153 от досъдебното производство), справки от мобилни телефонни оператори (т. 1, л. 166 – л. 171 от досъдебното производство), протокол за оценка на наркотични вещества от 20.08.2018 г. (т. 1, л. 183 от досъдебното производство), писмо от „НИС П.“ ЕООД, рег.  № 01/200/803/11.07.2019 г. (л. 238 от съдебното производство), писмо от СДВР – Отдел „ПКП“, рег.  № 513000-37426/22.07.2019 г., ведно със заверени електрофотографски (ксерографски) копия на протоколи за личен обиск по реда на ЗМВР и заповеди за задържане на св. М.И.С. и подс. В.К.Р. от 20.07.2017 г. (л. 244 – л. 246 и л. 252 – л. 253 от съдебното производство), справка за съдимост и бюлетини за съдимост на подс. Р. (л. 30 – л. 34 и л. 36 -  37 от съдебното производство), заверени електрофотографски (ксерографски) копия на медицински документи, по отношение на подс. Р.  (т. 1, л. 108 – л. 116 от досъдебното производство) ; веществени доказателства – високорискови наркотични вещества – метамфетамин, индивидуализирани в приемо – предавателен протокол  № 56899 от 16.08.2018 г., парични суми, индивидуализирани в приемо – предавателен протокол от 19.03.2018 г. и оптичен носител, съдържащ справка на електронен носител от „Мобилтел“ ЕАД (т. 1, л. 172 от досъдебното производство) ; веществени доказателствени средства – снимки, оформени във фотоалбум, изготвен при извършен оглед на веществени доказателства (т. 1, л. 154 – л. 158 от досъдебното производство) ; способи на доказване - експертните заключения на съдебно – техническа експертиза (т. 2, л. 4 – л. 125 от досъдебното производство), физикохимични експертизи  № 18/НАР – 689, № 18/НАР – 720 и № 18/НАР – 721 (т. 2, л. 154 – л. 155, л. 160 – л. 161 и л. 166 – л. 167 от досъдебното производство) и съдебно – почеркова експертиза  № 2019/  ДОК – 068 (л. 177 – 184 от съдебното производство).

            В посочената доказателствена съвкупност не фигурират писмени и веществени доказателства и веществени доказателствени средства, гласни и писмени доказателствени средства и способи на доказване, които да не са относими към предмета на доказване по наказателното производство.

            Съдът не се ползва при изграждането на фактическите си изводи от писмените доказателствени средства – протокол за претърсване и изземване от помещение на етажна площадка между ет. 7 и 8 на бл.  № 171 в ж. к. „********гр. София, от 21.07.2017 г. (т. 1, л. 15 – л. 16 от досъдебното производство), протокол за претърсване и изземване от апартамент, находящ се в гр. София, ж. к. „*********** от 21.07.2017 г. (т. 1, л. 18 – л. 19 от досъдебното производство), протокол за претърсване и и изземване от лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с рег.  № ******** от 20.07.2017 г. (т. 1, л. 21 – л. 22 от досъдебното производство), както и от способите на доказване - дактилоскопни експертиза  № 303 – Д/2017 и  № 302 – Д/2017 (т. 2, л. 133 – л. 136 и л. 143 – л. 147 от досъдебното производство), тъй като същите са неинформативни относно обстоятелствата по очертаното с обвинителния акт фактическо обвинение, поради което са и неотносими към предмета на доказване по настоящото наказателно производство, така, както е определен с разпоредбата на чл. 102 от НПК.

            Съдът не се ползва от при изграждане на фактическите си изводи и от съдържащите се в досъдебното производство приемо – предавателен протокол  № 56899 от 16.08.2018 г. (т. 1, л. 179 от досъдебното производство), приемо – предавателен протокол от 19.03.2018 г. (т. 1, л. 180 от досъдебното производство), докладни записки, писма, постановления на разследващия орган и на прокурора, призовки, приемо – предавателни протоколи, констативен протокол за призоваване, сметка за направени разходи, защото същите касаят хода на провежданото наказателно производство, а не изясняват обстоятелства от него.

            Изложената по-горе, приета за установена фактическа обстановка, макар и по – подробна и прецизна от описаната в обвинителния акт, по съществото си съответства с нея, най-вече досежно инкриминираните факти. Не са възведени нови съставомерни такива, които да съставляват съществено изменение на обвинението. Направените от съда допълнения и конкретизации по никакъв начин не засягат съставомерните за съответните инкриминирани деяния, приети за доказани фактически твърдения на прокуратурата. По-подробното описание на хронологията на събитията се налага, от една страна, за по-голяма яснота и прецизност на изложението, а от друга, с оглед действителното установяване на тези факти в хода на съдебното следствие. Следва да се отбележи, че повечето от тях са били известни и на прокуратурата, към момента на приключване на разследването в досъдебната фаза на процеса, но не са намерили отражение в обвинителния акт.

            Събраните и проверени в хода на съдебното производство доказателства, изводими от посочените по-горе гласни и писмени доказателствени средства и писмени и веществени доказателства и веществени доказателствени средства, включително и приобщените по предвидения за това процесуален ред от досъдебната фаза на процеса, както и способите на доказване – експертизи, подкрепят безспорно изложената фактическа обстановка.

            За разлика от писмените и веществените доказателствени средства и писмените и веществените доказателства обаче, не всички гласни доказателствени средства са еднопосочни и безпротиворечиви, поради което по-долу съдът ще ги обсъди подробно и ще изложи на кои от тях дава вяра, на кои – не и защо.

            Така, за да формира изводите си по фактите относно личността на подсъдимия, социалното му положение и предходната му съдимост, съдът взе предвид съобщеното от подс. Р. и отразеното в справката и бюлетините му за съдимост, изискани в хода на съдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност, които прецени, че следва да кредитира изцяло, по отношение на обсъжданите факти и обстоятелства. Изводите си относно обитаваното от подсъдимия жилище към датата на извършване на инкриминираното деяние, съдът формира като се довери на показанията на св. П.П. („В момента живея в ж. к. „**************. … В апартамента живеем аз, моята майка и В. (обръща се към подсъдимият). Моята майка се казва Д.И.М.. Майка ми и В. живеят на семейни начала.“ – вж. показанията му на л. 52 от съдебното производство), които не се оборват от останалите, събрани по делото доказателствени източници, в т.ч. и от обясненията на подсъдимото лице, поради което и за съда не възникна съмнение, че са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно.

            Фактите и обстоятелствата, относими към стопанисваните от подсъдимия превозни средства, в т. ч. и процесният лек автомобил, марка „Фиат“, модел „Палио“, с рег.  № *********, съдът възприе, от една страна, като се довери изцяло на съобщеното от св. П. („В. имаше един лек автомобил „Фиат Палио“... – вж. показанията му на л. 52 от съдебното производство), на показанията на свидетелите И. и Б., които са възприели подсъдимият да е отключил процесния автомобил и на обясненията на подс. Р., който не отрича на процесната дата да е ходил до лекия автомобил, марка „Фиат“, модел „Палио“. От друга страна, като прецени, че от показанията на св. П. се установява, че подсъдимият единствен е имал ключ от автомобила, като същият не е ползван от друг от членовете на семейството или от трето лице към инкриминираната дата („Ключът от автомобил – „Фиат“-а стои у В., той си я ползва“ – вж. показанията на този свидетел, депозирани в хода на досъдебното производство (т. 1, л. 30) и приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред), както и „Със сигурност аз и майка ми не сме я ползвали. Не сме я отваряли и не сме държали багаж в нея“ – вж. показанията на св. П., снети в открито съдебно заседание (о.с.з.) на 16.01.2019 г., л. 52/гръб от съдебното производство). При този анализ на доказателствената съвкупност, за съда остана вън от съмнение, че именно и единствено подсъдимият е упражнявал фактическа власт върху процесния лек автомобил, както и съдържимото във вътрешността на същия, до което са нямали достъп нито членовете на семейството му, нито трети лица, предвид обстоятелството, че автомобилът е бил заключван от подсъдимия.

            За да формира изводите си досежно ползвания от подсъдимия мобилен телефонен апарат и мобилен телефонен номер, съдът се довери изцяло на показанията на св. С., депозирани в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред („Обадих му се по телефона, на който помня само последните две цифри – 33“). В тази насока прецени, че същите кореспондират по нужния несъмнен и категоричен начин с писмените доказателствени средства – отразеното в протокол за обиск на подсъдимия от 20.07.2017 г., относно иззетия от него мобилен телефонен апарат (т. 1, л. 7 от досъдебното производство) и справка от „Мобилтел“ ЕАД (т. 1, л. 171 от досъдебното производство). На тази плоскост намери, че така събраните гласни и писмени доказателствени средства са напълно достатъчни по обем и категоричност, за да му позволят да формира еднозначни изводи, относно ползвания от подсъдимия мобилен телефонен номер. Въз основа на заключението на назначената и приета по делото съдебно – техническа експертиза, която настоящата инстанция изцяло кредитира, като прецени, че отговаря в пълнота и точно на всички поставени му въпроси и е изготвено от вещо в съответната област на науката, в случая техниката, лице, за което липсват каквито и да е основания за съмнение в неговата компетентност, добросъвестност и обективност, съдът установи и провежданите от подсъдимия телефонни разговори и изпращани кратки текстови съобщения, включително и при осъществяване на кореспонденцията му със св. С. на инкриминираната дата. Следва да се отбележи, че заключението на този способ на доказване напълно кореспондира с писмените и веществени доказателства по делото, а в случая и с гласните доказателствени средства – показанията на св. С..

            В основата на изводите си по фактите, касателно осъщественото наблюдение от страна на полицейските служители към 04 сектор О „ПКП“ – СДВР на подс. Р., осъществено на 20.07.2017 г., съдебният състав постави показанията на полицейските служители - свидетелите И., Б. и Х.. Прецени, че същите са в достатъчна степен еднопосочни, взаимнодопълващи се, непротиворечиви и кореспондиращи си с писмените доказателствени средства, относно извършените действия по разследването, поради което и следва да се приеме, че са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно. Защитата правилно отбелязва, че в хода на разпита си пред съда, полицейските служители не посочват източника на оперативна информация относно това, че подс. Р. се занимавал с разпространение на наркотични вещества на територията на гр. София, ж. к. „Дружба“. Това обстоятелство, обаче, категорично не води до извод за недостоверност или субективизъм на показанията им, тъй като, от една страна, свидетелите добре обясняват причините, поради които не могат да назоват източника на оперативна информация, а от друга – данните относно източника на тази информация са напълно неотносими към предмета на доказване в настоящото производство, доколкото същият е ограничен до две конкретни деяния, вменени във вина на подсъдимия. Не на такъв извод сочи и констатацията, направена не само от защитата, но и от съдебния състав, че са налице известни несъществени противоречия между показанията на тези свидетели, както и невъзможност на всеки един от тях да възпроизведе в цялост и в детайли възприетата от него фактическа обстановка, интересуваща производството. Това, съответно, наложи приобщаване на показанията на св. И. (частично) и тези на св. Б. (изцяло), снети в хода на досъдебното производство към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред. Посочените несъответствия и празноти в показанията на свидетелите, според съда, добре се обясняват, от една  страна, с изминалия продължителен период от време между датата на възприемане на интересуващите производството факти и обстоятелства – 20.07.2017 г., и тази на разпита на свидетелите пред съда – на 18.03.2019 г. за св. Д.И., на 20.06.2019 г. за св. И.Б., и на 30.07.2019 г. за св. Х.Х., при което е съвсем естествено свидетелите да не са в състояние да възпроизведат в детайли възприетата от тях фактическа обстановка. От друга страна – с обстоятелството, че при упражняване на служебните си правомощия свидетелите ежеседмично възприемат еднотипни ситуации (така, св. И., в хода на разпита си пред съда сочи : „Всяка седмица имам по 1 – 2 такива случки, не мога да помня подробности за всяка една от тях.“ – вж. л. 165/гръб от съдебното производство), при което е нормално да се очаква да не могат да възпроизведат подробности от конкретна полицейска операция близо две години след провеждането и. Вън от горното, задълбоченият анализ на показанията на полицейските служители И., Б. и Х., според настоящата инстанция, обуславя единствено възможния извод, че същите са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно, при което няма пречка да бъдат приети за истинни и поставени в основата на изводите му по фактите. Противоречията помежду им не са от такова естество, че да доведат до некредитируемост на същите, или до невъзможност да се ползват при преценка на фактическата обстановка по делото, тъй като са надлежно преодолени чрез приобщаване на показанията на свидетелите И. и Б. от досъдебното производство, а и не касаят съществени, от гледна точка на предмета на доказване, факти и обстоятелства. Следва да се отбележи, че тъкмо в обратната хипотеза – ако бяха напълно съвпадащи си по съдържание, съдът би поставил под съмнение достоверността им, тъй като е житейски неубедително да се твърди, че различни лица, от различна гледна точка и с различни индивидуалности, биха могли не просто да възприемат по един и същ начин определени факти и обстоятелства, а по един и същи начин да ги възпроизведат. Противоречията между така събраните и обсъдени гласни доказателствени средства се свеждат до две категории обстоятелства : дали подс. Р. е слязъл заедно със св. П. от автомобила при завръщането им пред обитавания от тях жилищен блок, преди подсъдимия да се отправи за среща със св. С. и дали подсъдимото лице е бил сам в автомобила при срещата му със св. С.. По отношение  на първото от двете обстоятелства, съдът констатира противоречия между показанията на св. Д.И., снети в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК, който сочи, че след като подс. Р., с управлявания от него автомобил, марка „Смарт“, спрял пред блока, в който живеел, от същия слязъл само св. П., а подсъдимия продължил към срещата си със св. С., и тези на св. Б., също снети в хода на досъдебното производство, в смисъл, че от автомобила слезли и подсъдимия, и св. П. и влезли в блока, а след около 40 минути подсъдимият излязъл сам и се отправил с управлявания от него автомобил към срещата със св. С.. По отношение на това обстоятелство, съдът се довери на съобщеното от св. Б., като прецени, че същото кореспондира и с обясненията на подсъдимия, които настоящият състав не намира основание да не кредитира в тази им част, че се върнал заедно със св. П. до дома им, където обядвали, след което излязъл да се срещне със св. С.. По отношение на това, дали подс. Р. е бил сам в автомобила си при срещата си със С., съдът констатира противоречие между показанията на свидетелите И. и Б., от една страна, и тези на св. Х., от друга, като първите от тях сочат, че в автомобила подсъдимият бил сам, докато св. Х. дава показания, че в автомобила е имало още едно лице. В тази насока, съдебният състав се довери на показанията на свидетелите И. и Б., като кореспондиращи не само помежду си, а и с тези на св. С., а тези на св. Х. не кредитира, като съобрази, че с оглед сравнително голямата темпорална отдалеченост между датата на възприемане на интересуващите производството факти и обстоятелства и тази на депозиране на показанията на св. Х. пред съда, е нормално да се очаква да не може да възпроизведе в цялост и в детайлни възприетите от него факти и обстоятелства. В останалата им част, показанията на свидетелите И., Б. и Х. са в достатъчна степен еднопосочни и взаимнодопълващи се, за да позволят на първата съдебна инстанция да формира еднозначни изводи по фактите, относно провежданата специализирана полицейска операция. За пълнота, настоящия съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че не кредитира с доверие показанията на св. Б., снети пред съда, единствено в частта им, в която същият сочи, че е извършил лично действието по разследване обиск и изземване от св. С., като прецени, че същите се оборват от отразеното в протокола от съответното действие по разследването, видно от който същото е извършено от разследващ полицай В.М.. И това противоречие, обаче, съдът отдаде на немалката темпорална отдалеченост на датата на снемане на показанията на свидетеля пред съда от тази на възприемане на интересуващите производството факти, а не на евентуална негова заинтересованост или недобросъвестност, като прецени, че е напълно възможност св. Б. да е възпроизвеждал действията си по полицейски обиск на св. С., а не тези по участие в обиск по реда на НПК.

            За да прецени местоработата на св. С. към инкриминираната по делото дата – като пицар в пицария „Виктория“, находяща се в гр. София, бул. „********, съдът се довери изцяло на съобщеното от този свидетел и от св. С. в съдебна зала, като прецени, че показанията им са напълно еднопосочни, взаимно допълващи си, непротиворечиви и не се оборват от останалите, събрани по делото доказателствени източници. Напротив, в тази им част те си кореспондират с тези на полицейските служители - свидетелите И., Б. и Х., относно мястото на среща между подсъдимия и св. С. – пред същото заведение. Съдът няма основание да не кредитира показанията на тези свидетели и по отношение на познанството между подсъдимия и св. С., датиращо известно време преди инкриминираната дата. В тази насока, освен показанията на свидетелите С. и С., са събрани още и обясненията на подсъдимия, който не отрича да е познавал св. С., както и заключението на съдебно – техническата експертиза, отразяваща провежданата помежду им комуникация, сочеща ясно и недвусмислено на контакти помежду им. По отношение на естеството на взаимоотношенията между подсъдимия и св. С., обаче, по делото са събрани две групи гласни доказателствени средства. От една страна, това са показанията на св. С., който сочи, че е закупувал от подсъдимия наркотични вещества – метамфетамин („пико“) от подс. Р., когото познавал с прякора му „Шрек“, в продължение на няколко месеца, а от друга – това са показанията на св. С. и обясненията на подс. Р., че св. С. редовно искал и получавал заемни средства от подсъдимия, а след това връщам заетите от него парични суми и до това се свеждали взаимоотношенията помежду им. По отношение на това обстоятелство, съдът се довери изцяло на съобщеното от св. С., като съобрази следното :

            На първо място, показанията на този свидетел в обсъжданата част намират категорична доказателствена опора в показанията на свидетелите И.И. и К.З. – поемни лица при извършения обиск на С., че пред полицейските служители и пред тях св. С. е заявил, че е закупил установените в него наркотични вещества именно от „Шрек“.

            На второ място, видно от заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство съдебно – техническа експертиза, в мобилния апарат на св. С., срещу ползвания от подсъдимия към инкриминираната дата мобилен телефонен номер, е било записано именно името „Шрек“, при което за съда е безсъмнено доказано, че точно подсъдимият е бил лицето с този прякор и конкретно с него е комуникирал свидетеля, непосредствено преди задържането му.

            На трето място, за кредитиране показанията на св. С. в обсъжданата им част, съдът съобрази и това, че свидетелят изнася неизгодни за него факти – че е придобил и държал високорискови наркотични вещества, което е допълнителна индиция за достоверността на показанията му, в тази им част. При това, СГС намери, че изцяло следва да се довери на съобщеното от този свидетел. Показанията на св. С. и обясненията на подсъдимия в противния смисъл съдът не кредитира, като прецени, че са изолирани, не се подкрепят от станалите, събрани по делото доказателствени източници и са житейски неубедителни, най-малкото предвид обстоятелството, че св. С. е познавал слабо подсъдимия, което не съответства на положение, при което отношенията между тях да са били толкова близки, че да се е стигало до предоставяне в заем на парични суми. Като причина за констатираното противоречие, съдът прецени стремежа на подсъдимия и на св. С. да формират защитната му версия по повдигнатото обвинение по пункт втори от обвинителния акт. Тук е мястото да се посочи, че по идентични съображения съдът не кредитира и показанията на св. С. в частта им, в която сочи да е възприел у св. С. сутринта на инкриминираната дата полиетиленово пликче, съдържащо вещество, за което сметнал, че е наркотично, тъй като, от една страна, такова не е установено у св. С. при извършения му обиск и съдът не може въз основа на изразени съмнения у св. С. да формира еднозначни изводи по фактите, а от друга – напълно нелогично и житейски неоправдано е да се приеме, че в случай, че е разполагал с достатъчно количество наркотично вещество в себе си, св. С. би потърсил и би провел толкова интензивна кореспонденция с Р. по повод доставка на метамфетамин („пико“).

            Въз основа на анализа на показанията на св. С. в обсъжданата част и заключението на назначената и изготвена съдебно – техническа експертиза, съдът прие за безспорно установени фактите и обстоятелствата, свързани с осъществената комуникация между подсъдимия и св. С. и съдържанието на същата – чрез провеждани разговори и кратки текстови съобщения, на 20.07.2017 г., непосредствено преди проведената среща помежду им. Въз основа на същите, съдебният състав установи, че св. С. е разговарял с подсъдимия именно във връзка със закупуване на наркотични вещества, като е започнал да общува с него няколко месеца преди инкриминираната дата. Показанията на този свидетел и тези на свидетелите И., Б. и Х. послужиха на съда да формира еднозначни изводи относно осъществена среща между подсъдимия и св. С. пред пицария „Виктория“.

            Въз основа на така събраните гласни доказателствени средства, които съдът намери за напълно еднопосочни и взаимнодопълващи се, както и като съобрази отразеното в протокола за обиск на св. С. от 20.07.2017 г., относно резултата от извършеното действия по разследването, СГС прецени за безспорно доказано, че именно при срещата между подсъдимия и св. С., проведена на 20.07.2017 г., около 18.40 ч. пред пицария „Виктория“, свидетелят закупил от подсъдимия инкриминираното количество наркотично вещество. Видът, процентното съдържание и нетното тегло на закупеното от С. наркотично вещество, съдът установи въз основа на заключението на физикохимична експертиза  № 18/НАР – 720 (т. 2, л. 160 – 161 от досъдебното производство), която кредитира, тъй като прецени, че отговаря в пълнота и точно на всички поставени ѝ въпроси и е изготвена от вещо в съответната област на науката, в случая химията, лице, за което липсват каквито и да е основания за съмнение в неговата компетентност, добросъвестност и обективност.

            За да формира изводите си по отношение на извършения обиск и свързаното с него изземване от св. С. и резултатите от съответното действие по разследването, съдебният състав се довери на показанията на свидетелите М.С., И.И. и К.З., които намери в основни линии за непротиворечиви, взаимнодопълващи се и кореспондиращи с писмените доказателствени средства, а от друга – на отразеното в протоколът за обиск на подс. Р. от 20.07.2017 г., относно извършването на съответното действие по разследването, реда, по който е извършени същото, и събраните в резултат на това доказателства. Протоколът отразява действие, извършено при стриктно спазване императивните законови разпоредби на чл. 164 от НПК, изготвен е при прецизно съблюдаване на условието на чл. 128 и чл. 137 от НПК и съдържа всички изискуеми от закона – в чл. 129 от НПК, реквизити. Поради това, за съда е несъмнено, че представлява годно писмено доказателствено средство, което може да послужи при формиране на изводите му по фактите. Действително, в показанията си св. С. не пресъздава в детайли фактите и обстоятелствата, свързани с извършения обиск (съобщава единствено следното : „…чакахме да дойде дознател, сигурно чакахме около час и половина. Той дойде и в синия бус беше малко смешно, накараха ме да си сваля гащите дори, аз казах, че ще съдействам каквото трябва.“ – вж. л. 128 от съдебното производство), за същите не е разпитван и в хода на досъдебното производство. Въпреки това, показанията му послужиха на съда да формира еднозначни изводи относно естеството на извършените действия по разследването, лицето, извършило обиска и мястото на извършването му, респективно за преценка на достоверността на показанията на поемните лица – свидетелите И. и К., и отразеното в протокола от извършеното действие по разследването. Настоящата инстанция констатира, също така, че в показанията си св. И.И. и св. К.З. не са в състояние да възпроизведат в точност и в детайли възприетите от тях факти и обстоятелства, относими към извършеното действие по разследването – наложило приобщаване на показанията им, депозирани в хода на досъдебното производство, по надлежния процесуален ред, но отдаде тази им невъзможност единствено на изминалия продължителен период от време между датата на възприемане на интересуващите производството факти – 20.07.2017 г., и тази на разпита им пред съда – 16.01.2019 г., както и на известното им притеснение при депозиране на показанията им пред съда, за което съобщават свидетелите, дължащо се на факта, че за пръв път са разпитвани, в процесуалното качество на свидетели, а не на евентуална тяхна недобросъвестност или субективизъм при депозиране на показания пред съд. Изводът на съда за пълна кредитируемост на показанията им, депозирани на двете фази на производството, не се разколебава от обстоятелството, че свидетелите И. иК. заявяват, че полицейските служители са им помагали да формулират показанията си, които св. И. саморъчно написал („под диктовка донякъде“ – вж. показанията на св. И. на л. 55 от съдебното производство), доколкото свидетелите с категоричност заявяват, че поддържат показанията си от досъдебното производство, в приобщената им част и същите отразяват вярно възприетите от тях факти и обстоятелства. Този извод не се разколебава и от обстоятелството, че свидетелите сочат, че участието им в действието по разследването е продължило около 30 минути, докато в протокола за обиск на лице е посочено, че същото е продължило за времето от 20,30 ч. до 20,40 ч. на 20.07.2017 г., доколкото за съда е несъмнено, че свидетелите свързват участието си не само с наблюдението при извършения обиск, а и с депозиране на показания след това, което съществено е удължило времето на престоя им на мястото на извършване на съответните действия.  Иначе, показанията на тези свидетели, депозирани на двете фази на производството, послужиха на съда да установи фактите и обстоятелствата, свързани с извършеното действие по разследване, резултати от същите, респективно за проверка на достоверността на отразеното в протокола, съставен на мястото на извършване на съответните действия. В обобщение, според съдебния състав, така събраните гласни и писмено доказателствени средства са напълно единни и кореспондиращи помежду си по начин, който не оставя съмнение относно извършеното действие по разследване и резултатите от същото, отразени в обсъждания протокол. Също така, по делото не се установиха, в нито една от двете му фази, обективни данни, които да поставят под съмнение идентичността между иззетото в хода на извършения обиск на св. С. и изследвано от вещото лице, изготвило физикохимична експертиза  № 18/НАР – 720 (т. 2, л. 160 – 161 от досъдебното производство) вещество, респективно вида и грамажа на държаното от св. С. към началото на извършване на обиска, наркотично вещество.

            По отношение на фактите и обстоятелствата, свързани с предприетия обиск на подс. Р. на 20.07.2017 г., за времето от 21.30 ч. до 21,45 ч. на 20.07.2017 г., в тоалетното помещение на бензиностанция „Газпром“, находяща се в гр. София, бул. „********, съдът се довери на показанията на свидетелите И.П. и А.Н. (частично) и на обясненията на подс. Р., както и на отразеното в едноименния протокол. В този смисъл съдебният състав отчете, че подсъдимият сочи, че му е извършено претърсване в тоалетното помещение на бензиностанцията, в присъствието на двама свидетели, както и отразеното в коментирания протокол, който кредитира като годно писмено доказателствено средство, относно извършването на съответното действие по разследването, реда, по който е извършени същото, и събраните в резултат на това доказателства. При това, съдът прецени, че протоколът отразява действие, извършено при стриктно спазване императивните законови разпоредби на чл. 164 от НПК, изготвен е при съблюдаване условията на чл. 128 и чл. 137 от НПК и съдържа всички изискуеми се от закона – в чл. 129 от НПК, реквизити. Не намират основание възраженията на подсъдимия, направени в обясненията му пред съда, че е невъзможно едно и също лице да е извършил обиск и на св. С., и на него самия, тъй като, видно от отразеното в едноименните протоколи, които съдът изцяло кредитира, между извършването на отделните действия по разследването е изминал близо час. При това положение е напълно възможно тези процесуално - следствени действия да са проведени от един и същ разследващ полицай. Прави впечатление, че в показанията си св. И.П. не е в състояние да възпроизведе в точност и в детайли възприетите от него обстоятелства, относими към извършените действия по разследването, в които е взел участие – обиск и изземване от подсъдимия и претърсване и изземване от управлявания от последния лек автомобил, марка „Смарт“, модел „Турбо 600“. Това наложи приобщаване на показанията му, депозирани в хода на досъдебното производство, по надлежния процесуален ред. Констатираната липса на спомен и невъзможност да възпроизведе възприетите от него факти и обстоятелства, интересуващи производството, съдът отдаде, от една страна, на изминалия сравнително продължителен период от време между датата на процесните факти – 20.07.2017 г., и тази на разпита му пред съда – 18.03.2019 г., при което е естествено свидетелят да не е в състояние да възпроизведе точно и в пълнота онова, което му е станало известно, а от друга – на сравнително напредналата му възраст и на индивидуалните особености на всеки човек да възприема и да възпроизвежда известно време след това факти и обстоятелства. Решаващо за преценката на достоверността на показанията на този свидетел, обаче, се яви това, че съдът не констатира заинтересованост, недостоверност или недобросъвестност при депозиране на показанията му пред съда, поради което и прецени, че следва да кредитира същите, като депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно и в двете фази на производството и кореспондиращи по небудещ съмнение начин с обясненията на подсъдимия и с отразеното в съставените протоколи за действията по разследването. Не такава е преценката на съда по отношение на показанията на другото поемно лице – св. А.Н.. Действително, съдът няма основание да дискредитира показанията му, снети в хода на съдебното следствие, по отношение на местоработата му към инкриминираната дата – на бензиностанция „Газпром“, находяща се на горепосочения адрес, фактите и обстоятелствата, свързани със задържането на подс. Р. в района на бензиностанцията и управлявания от него автомобил, както и участието му в действията по разследване – обиск на подс. Р. и претърсване на лекия автомобил. По отношение на тези факти и обстоятелства показанията му кореспондират с тези на св. П. и съобщеното от подсъдимото лице, както и с отразеното в съответните протоколи, относно самоличността на участващите поемни лица. Настоящата инстанция намира, че няма основание да постави под съмнение и показанията на св. Н. в частта им, в която същият заявява липса на спомен относно поредността на действията по разследване и установените в хода на същите и иззети вещи, като прецени, че липсата на спомен у свидетеля за тези обстоятелства добре се обяснява, от една страна, с изминалия сравнително продължителен период от време между датата на процесните факти – 20.07.2017 г., и тази на разпита му пред съда – 19.02.2019 г., при което е естествено свидетелят да не е в състояние да възпроизведе точно и в пълнота онова, което му е станало известно, а от друга – на вече изтъкнатите различни възможности, обусловени от индивидуалните особености на всеки човек, да възприема и възпроизвежда факти и обстоятелства. Това важи с още по-голяма сила в случаите, когато свидетелят явно не си е поставил за задача да запамети възприетите от него факти и обстоятелства, които е преценил за незначителни от негова гледна точка, каквато е ситуацията при св. Н., по преценка на съдебния състав, изградена при анализа на показанията му пред него. Липсата на спомен у свидетеля за тези факти и обстоятелства беше преодоляна от решаващия съд чрез приобщаване на показанията му от досъдебната фаза, на които съдът изцяло се довери, като прецени, че кореспондират с останалите, събрани по делото, доказателствени източници. Съдът, обаче, не може да кредитира с доверие показанията на св. Н., снети в съдебното заседание, в които същият отрича да е полагал подписи под протоколите за обиск и изземване и за претърсване и изземване от 20.07.2017 г., както и под протокола за разпит на свидетел от същата дата. В тази насока тази съдебна инстанция прецени, че същите категорично се оборват от заключението на назначената и изготвена в хода на съдебното производство съдебно – почеркова експертиза  № 2019/ДОК – 068 (л. 177 – 184 от съдебното производство), която съдът кредитира, като прецени, че отговаря в пълнота и точно на всички поставени ѝ въпроси и е изготвена от вещо в съответната област на науката лице, за което липсват каквито и да е основания за съмнение в неговата компетентност, добросъвестност и обективност, а заключението ѝ е добре защитено от вещото лице в съдебното заседание. Като причина за соченото противоречие между показанията на св. Н. и заключението на вещото лице И., изготвило съдебно – почерковата експертиза, съдът прецени желанието на свидетеля да неглижира участието си в извършените действия по разследването, а с това да съдейства за формиране на защитната версия на подсъдимия по повдигнатото му обвинение. В обобщение, настоящата инстанция намира, че така събраните и обсъдени по-горе гласни и писмени доказателствени средства, в кредитируемите от съда части за гласните, позволяват формиране на еднопосочни изводи по фактите, относно извършените действия по разследването, участвалите в тях лица и резултатите от същите. Показанията на свидетелите П. и Н., снети в двете фази на производството, подкрепят по несъмнен начин отразеното в съответните протоколи от извършените действия по разследването и сочат, че същите са съставени по надлежния процесуален ред и вярно отразяват резултатите от предприетите процесуално – следствени действия.

            По-конкретно, въз основа отразеното в протокола за обиск на подсъдимия и в този от извършения следствен експеримент, който съдът също кредитира като годно писмено доказателствено средство, съдебният състав установи по нужния несъмнен и категоричен начин, че един от ключовете, установен в мъжката кожена чанта, носена през рамо от подсъдимото лице, е бил предназначен именно за лекия автомобил, марка „Фиат“, модел „Палио“, с рег.  № *********. Въз основа на така събраните писмени доказателствени средства и показанията на св. П. („Ключът от автомобил – „Фиат“-а стои у В., той си я ползва“ – вж. показанията на този свидетел, депозирани в хода на досъдебното производство (т. 1, л. 30) и приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред), съдът прие за установено, че това е бил единственият ключ от автомобила и същият е бил съхраняван именно от подсъдимия, в частност в случая - в мъжката му чанта.

            За да формира изводите си относно фактите и обстоятелствата, свързани с извършеното претърсване и свързаното с него изземване от лекия автомобил, марка „Фиат“, модел „Палио“, с рег.  № *********, първоинстанционният съд обсъди детайлно показанията на свидетелите Л.Т. и С.Т., както и взе предвид отразеното в едноименния протокол и прецени, че в основни линии следва да кредитира същите. Действително, констатира се противоречие между показанията на св. Т., депозирани в двете фази на наказателното преследване, относно това възприела ли е намирането на процесната полиетиленова сгъвка, съдържаща вещество, при претърсването на автомобила, или не. Така, при разпита си пред съда, св. Т. първоначално сочи : „Бях на претърсването и на двете коли, но абсолютно нищо не видях. Не видях нищо да намират и при двете коли.“ (вж. л. 132 от съдебното производство), след което заявява : „Аз не видях да откриват нищо“ (вж. л. 133/гръб от съдебното производство). В показанията си пред водещия разследването, приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред, свидетелката съответно е заявила „При извършеното претърсване се намери и иззе полиетиленова сгъвка с вещество от арматурното табло на колата“ (л. 44/гръб – л. 45 от досъдебното производство). По отношение на това обстоятелство, което се явява решаващо за преценка на достоверността на показанията на свидетелката и на отразеното в протокола за претърсване и изземване, съдът се довери на показанията на св. Т., снети в хода на досъдебното производство, като прецени, че същите кореспондират с тези на св. Т., който, макар да не е в състояние да възпроизведе в цялост и в детайли възприетите от него факти и обстоятелства, ясно и недвусмислено сочи, че е присъствал на претърсване на процесния лек автомобил, както и че му е била показана установена при претърсването на предната част на автомобила, в областта на мястото на водача, вещ. При този анализ на доказателствената съвкупност, настоящата инстанция намира, че изцяло следва да се довери и на отразеното в протокола за претърсване и изземване от лек автомобил, марка „Фиат“, модел „Палио“, с рег.  № *********, от 20.07.2017 г. В тази насока прецени, че протоколът отразява действие, извършено при стриктно спазване императивните законови разпоредби на чл. 159 – чл. 163 от НПК, изготвен е при съблюдаване условията на чл. 128 и чл. 137 от НПК и съдържа всички изискуеми се от закона – в чл. 129 от НПК, реквизити. Ето защо, за съда същият е годно писмено доказателствено средство, относно извършването на съответното действие по разследването, реда, по който е извършени същото, и събраните в резултат на това доказателства. Така събраните гласни и писмено доказателствени средства са напълно еднопосочни и кореспондиращи помежду си по начин, който не оставя съмнение относно извършеното действие по разследване и резултатите от същото. Изцяло несъстоятелни са доводите на защитата, че установеното в автомобила вещество би могло да бъде „подхвърлено“ от полицейския служител, извършващ претърсването – именно предвид обстоятелството, че намирането му е било възприето от св. Т., както и че протоколът за извършеното претърсване следва да бъде изключен от доказателствената съвкупност, поради неучастие на поемни лица при извършване на съответното действие по разследването. За съда е вън от съмнение и идентичността между иззетото в хода на извършеното претърсване на лек автомобил, марка „Фиат“, модел „Палио“, с рег.  № ********* и изследвано от вещото лице, изготвило физикохимична експертиза  № 18/НАР – 689 (т. 2, л. 154 – 155 от досъдебното производство) вещество, респективно вида и грамажа на държаното от подс. Р. към началото на извършване на претърсването наркотично вещество. Видът, процентното съдържание и нетното тегло на закупеното от С. наркотично вещество, съдът установи въз основа на заключението на физикохимична експертиза № 18/НАР – 689 (т. 2, л. 154 – 155 от досъдебното производство), която кредитира като отговаряща в пълнота и точно на всички поставени ѝ въпроси, изготвена от вещо в съответната област на науката, в частност химията, лице, за което липсват каквито и да е основания за съмнение в неговата компетентност, добросъвестност и обективност, а заключението ѝ е добре защитено от вещото лице в съдебното заседание.

          Вън от посочените по-горе и обсъдени противоречия измежду така събраните гласни доказателствени средства, в останалия по делото доказателствен обем няма нито едно доказателствено средство, било то веществено или писмено, както и писмено и/или веществено доказателство, което да съдържа в себе си доказателство/а, оборващи или дори противоречащи по какъвто и да е начин на изложената, приета за установена от съда, фактическа обстановка. Налице е еднопосочност, непротиворечивост, категоричност, вътрешна подкрепа и корелация на и между подробно анализираните по-горе гласни и писмени доказателствени средства, писмени и веществени доказателства, веществено доказателствено средство и способи на доказване – експертизи. Между тях съдът установи синхрон, а не конфронтация, което и обуславя кредита на доверие, който съдът им дава.

            С оглед дотук изложеното, съдът намира, че установената от него фактическа обстановка се доказва от направения, според него, подробен, съвкупен анализ на гласните и писмени доказателствени средства, писмените и веществени доказателства.

            Относно веществените доказателствени средства, изготвени по делото, а именно снимките, оформени във фотоалбум, към извършения оглед на веществени доказателства, съдът не намира за необходимо да ги анализира отделно от останалите доказателствени източници. Същите по никакъв начин не обективират противоречие, по смисъла на чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК, с който ѝ да е от тях, а напротив, категорично и несъмнено подкрепят закрепеното в протокола за оглед на веществени доказателства от 29.08.2017 г., към който са изготвени. Впрочем, същите не се оспорват и от никоя от страните по делото, което на собствено основание дава възможност на съда да не ги обсъжда изрично и отделно от останалата, събрана по делото доказателствена съвкупност.

            Относно използваните способи на доказване – две физикохимични, техническа и почеркова експертизи, както вече е отбелязал по-горе, при надлежното обсъждане на всяка една от експертизите, съдът цени заключенията им като обосновани, дадени от компетентни в съответните области на науката лица, за които липсват основания за отвод, в частност за липса на компетентност, наличие на заинтересованост от изхода на процеса (пристрастност) и/или необективност, отговарящи в пълнота на поставените им задачи и добре защитени в хода на съдебното следствие, в присъствието на всички страни в процеса.

            Съдът кредитира като достоверни и относими към предмета на доказване по делото, съгласно разпоредбата на чл. 102 НПК, и останалите писмени доказателствени средства по делото, изрично посочени от него в началото на доказателствения му анализ като такива, въз основа на които стъпва при изграждане на фактическите си изводи, но които не бяха подложени на подробен анализ, като непротиворечащи, а напротив, изцяло подкрепящи анализираната доказателствена съвкупност (протокол за следствен експеримент от 20.07.2017 г., протоколи за следствен експеримент от 21.07.2017 г., протокол за оглед на веществени доказателства от 29.08.2017 г., справки от мобилни телефонни оператори, протокол за оценка на наркотични вещества от 20.08.2018 г., писмо от „НИС П.“ ЕООД, рег. № 01/200/803/11.07.2019 г., писмо от СДВР – Отдел „ПКП“, рег.  № 513000-37426/22.07.2019 г., ведно със заверени електрофотографски (ксерографски) копия на протоколи за личен обиск по реда на ЗМВР и заповеди за задържане на св. М.И.С. и подс. В.К.Р. от 20.07.2017 г., справка за съдимост и бюлетини за съдимост на подс. Р., заверени електрофотографски (ксерографски) копия на медицински документи по отношение на подс. Р.).

            Съдът се довери и ползва при формиране на изводите си по фактите и и на приобщените в качеството им на веществени доказателства вещи, като прецени, че същите са приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред и са относими към предмета на доказване по делото.

            В обобщения на дотук извършения цялостен, според настоящия съдебен състав, доказателствен анализ, съдът намери, че от събраните и проверени по делото доказателства, изчерпателно посочени и задълбочено обсъдени, описаната в обвинителния акт фактическа обстановка е изцяло доказана.

            По изложените аргументи и съображения, съдът прие за установена по категоричен и несъмнен начин фактическата обстановка, приета като такава и изложена от него по-горе, която напълно съответства на описаната в обвинителния акт и намери, че следва именно въз основа на нея да гради своите правни изводи.

 

            От правна страна

 

            При така изложената фактическа обстановка, съдът установи, че с деянието си подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1 и пр. 5, алт. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като от обективна страна, на 20.07.2017 г., на различни места в гр. София, при условията на продължавано престъпление, с две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, без надлежно разрешително, съгласно ЗКНВП, държал с цел разпространение и разпространил високорисково наркотично вещество – метамфетамин, подлежащо на контрол, съгласно Конвенция на ООН от 1961 г. за упойващите вещества, ратифицирана от Р. България и обнародвана в ДВ, бр. 87/1996 г. (по-долу наричана за краткост само Конвенция/та на ООН от 1961 г.), и Приложение  № 1 - Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредният ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”, към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични (НРКРВКН), във връзка с чл. З, ал. 2 от ЗКНВП, като общата стойност на наркотичното вещество по двете деяния е 9.50 лв. (девет лева и петдесет стотинки).

            На първо място, установи се, че на 20.07.2017 г., до 23.27 ч., в гр. София, ж. к. „********на паркинг северно от бл.  № 171, в лек автомобил, марка „Фиат“, с peг.  № *********, подсъдимият е упражнявал сравнително трайна и необезпокоявана фактическа власт върху инкриминираното количество наркотично вещество – метамфетамин, с нето тегло 0.13 гр., с процентно съдържание на активния, наркотично действащ компонент метамфетамин – 79.3%, на стойност 3.25 лв. (три лева и двадесет и пет стотинки), поставен в полиетиленова сгъвка.

            Авторството на подсъдимия по отношение на държането на предмета на посегателство съдът намира за безспорно доказано, въз основа на съвкупността от следните факти и обстоятелства, установени от събраните по делото доказателствени източници. От една страна, това е обстоятелството, установено от показанията на св. П., че подсъдимият единствен е имал ключ от автомобила, като същият не е ползван от друг от членовете на семейството или от трето лице към инкриминираната дата („Ключът от автомобил – „Фиат“-а стои у В., той си я ползва“ – вж. показанията на този свидетел, депозирани в хода на досъдебното производство (т. 1, л. 30) и приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред), както и „Със сигурност аз и майка ми не сме я ползвали. Не сме я отваряли и не сме държали багаж в нея“ – вж. показанията на св. П., снети в о.с.з. на 16.01.2019 г., л. 52/гръб от съдебното производство). От друга – това е обстоятелството, установено въз основа на показанията на полицейските служители – свидетелите И. и Б., и в хода на проведения следствен експеримент, че автомобилът се е заключвал от подсъдимия и не е бил в отключено положение нито към момента, в който подс. Р. е влязъл във вътрешността му преди срещата му със св. С., нито към момента, в който по отношение на автомобила са предприети съответните следствени действия. Следователно, напълно несъстоятелни са доводите на защитата, че по делото не е било доказано подсъдимият да е упражнявал постоянно наблюдение върху лекия автомобил, марка „Фиат“, модел „Палио“, както и че не е било доказано, дали автомобилът е бил заключен в деня и непосредствено в дните преди твърдяното престъпно деяние. При това, за съда е несъмнено, че именно подсъдимият е упражнявал фактическа власт върху процесния лек автомобил, както и върху съхраняваното във вътрешността му, във волана, под кората на арматурното табло, наркотично вещество – от вид и с характеристики, посочени по-горе.

            Предмет на престъпно посегателство от страна на подсъдимия се е явило именно високорисково наркотично вещество, подлежащо на контрол, съгласно Конвенцията на ООН от 1961 г., а също и съгласно Конвенцията на ООН от 1988 г. за борба срещу незаконния трафик, ратифицирана от Р. България и обнародвана в ДВ, бр. 89/1993 г., което е включено и в Приложение  № 1 към чл. 3, т. 1 от НРКРВКН - Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”, приета на основание чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗКНВП, конкретно метамфетамин, с нето тегло 0.13 гр., с процентно съдържание на активния, наркотично действащ компонент метамфетамин – 79.3%, на стойност 3.25 лв. (три лева и двадесет и пет стотинки), поставен в полиетиленова сгъвка.

            Държането, по смисъла на инкриминирания престъпен състав от НК, е осъществено от подсъдимото лице чрез съхраняването на процесното количество високорисково наркотично вещество – метамфетамин, поставен в полиетиленова сгъвка, във вътрешността - във волана, под кората на лек автомобил, марка „Фиат“, с peг.  № *********, паркиран в гр. София, ж. к. „********на паркинг северно от бл.  № 171. Настоящата инстанция изцяло споделя тезата на представителя на държавното обвинение, че подсъдимият е упражнявал фактическа власт върху предмета на посегателство до момента на установяването и изземването му от органите на реда – на 20.07.2017 г., в 23.27 ч., въпреки че на същата дата, в 19.00 ч., е бил задържан от органите на реда, доколкото упражняването на фактическа власт върху предмета на посегателство не изисква постоянен, непрекъснат надзор върху същия, нито постоянна физическа връзка между дееца и предмета на посегателство. Достатъчно е деецът да съхранява на известно за него място предмета на посегателство и да има съзнание, че упражнява трайна и необезпокоявана фактическа власт върху същия. Фактическата власт върху предмета на посегателство подсъдимият е загубил не със задържането му от органите на реда, а с намирането на наркотичното вещество от органите на реда и изземването му по надлежния процесуален ред.

            Действително, в хода на съдебното следствие не се установи през какъв период от време подсъдимият е упражнявал посоченото въздействие върху предмета на посегателство. Това обстоятелство обаче не разколебава извода на настоящия съдебен състав, относно обективната съставомерност на деянието му по този законов текст, доколкото периодът от време, в който деецът е осъществявал изпълнителното деяние по чл. 354а, ал. 1 пр. 4 от НК, не е възведен като частен съставомерен признак, а следва да се преценява единствено на плоскостта на индивидуализация на наказателната отговорност на дееца.

            Липсата на надлежно разрешение за държането от подсъдимия на процесното високорисково наркотично вещество също се явява безспорно доказано, с оглед изначалната невъзможност, съгласно действащото в Р. България законодателство, да бъде получено разрешение за държане на инкриминираното високорисково наркотично вещество, тъй като същото е включено в Приложение  № 1 към чл. 3, т. 1 от НРКРВКН - Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”, приета на основание чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗКНВП.

            В конкретния случай, не е налице и нито едно от изключенията от забраната, установена в чл. 30 от  ЗКНВП. Същите касаят производство, придобиване, внасяне, съхранение и използване на ограничени количества, предвидени в ЗКНВП, за целите на медицински, научни и лабораторни изследвания, за образователния цели и за поддържане на работното състояние на служебните кучета, разкриващи наркотични вещества. Тези изключения са регламентирани в чл. 31 и чл. 73 от ЗКНВП. Във връзка с приложението на посочените две разпоредби, на основание чл. 73, ал. 2 от ЗКНВП, с Постановление  № 216/19.08.2004 г., Министерският съвет е приел Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (обн. ДВ, бр. 76/31.08.2004 г.) (по-долу наричана за краткост Наредба/та). С нея се определят условията и редът за разрешаване на физически и юридически лица да произвеждат, придобиват, внасят, съхраняват, прилагат и използват ограничени количества от растенията и веществата от приложения  № 1, 2 и 3 (след отмяната им са в НРКРВКН, в сила от 10.11.2011 г., издадена въз основа на чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП) към чл. З, ал. 2 от ЗКНВП и техните препарати, за по-горе посочените медицински и научни изследвания, образователни цели и поддържане на работното състояние на кучетата, разкриващи наркотични вещества. В настоящия случай, подс. Р. не е притежавал и не би могъл да притежава разрешение, издадено въз основа на Наредбата, за някоя от целите по чл. 73 от ЗКНВП. Обективната невъзможност за това произтича от липсата при подсъдимия на предпоставките, единствено при наличието на които хипотетично би могло да му бъде издадено такова разрешение. Тези предпоставки са изчерпателно посочени в глава втора от Наредбата, като между тях са право на лицето на извършва експертна, научноизследователска и образователна дейност, медицински или научни изследвания, наличието на помещения, отговарящи на изискванията на чл. 6 от Наредбата (врати и прозорци, укрепени с метални решетки или метални ролетки, свързани със СОТ (сигнално – охранителна техника), снабдени с неподвижно закрепена и също свързана със СОТ метална каса, с шкаф със секретно заключване) и пр. Безспорно по делото е, че нито едно от тези условия не е било налице при подсъдимия, както в личностен план (несъответни на изискващите се ниво и вид на получено професионално образование, липсата на изискуемата се служебна компетентност и квалификация, работно място и т. н.), така и в битов такъв, досежно отговарящи на изискванията на Наредбата необходими помещения.

            Инкриминираното по делото високорисково наркотично вещество е било предназначено за продажба на крайни потребители, какъвто бил св. С.. На този единствено възможен извод сочи, от една страна, обстоятелството, че по делото не се установява подс. Р. да е бил зависим към наркотични вещества или да е употребявал такива към инкриминираната дата, а от друга – това, че в период от няколко месеца именно подс. Р. е снабдявал св. С. с наркотични вещества от вид, идентичен с установеното в лекия автомобил такова. Независимо, че по делото не се установи именно предаденото от подсъдимия на св. С. наркотично вещество да е било съхранявано преди това в процесния лек автомобил, това, според съда, не е и необходимо, с оглед липсата на инкриминиране на точно такъв факт от държавното обвинение. За целите на признаването на подсъдимото лице за виновно в извършване на конкретното горепосочено престъпление – държане на инкриминираното високорисково наркотично вещество без надлежно разрешение, с цел разпространение, е достатъчно категоричното и без съмнение установяване на обстоятелството, че подсъдимият се е занимавал с разпространение на високорискови наркотични вещества от вида, установен в лекия автомобил, пакетирани отново на „дози“, в полиетиленови сгъвки. Това обстоятелство, съгласно гореизложените мотиви, бе безспорно установено в хода на съдебното следствие, по необходимия несъмнен начин, поради което и за съда е безалтернативно доказано, че обсъжданото наркотично вещество, намерено в процесния лек автомобил, марка „Фиат“, модел „Палио“, е било предназначено именно за разпространение. Именно това обстоятелство – предназначението за други лица на държаното високорисково наркотично вещество, обективира и един от субективните съставомерни признаци на състава, а именно специфичната, съставомерна цел за разпространение.

            Относно останалите субективни признаци на престъплението, а именно вината и мотива, съдът намери, че от субективна страна, деянието е извършено от подс. Р. виновно, при форма на вината „пряк“ умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Подсъдимият е съзнавал естеството на извършваното от него и законовото запрещение за същото, за което не е било необходимо да познава в детайли наказателния закон, с оглед ноторния забранителен режим на държане и разпространение на наркотични вещества, но въпреки това, имайки ясно изградена представа за общественоопасния му характер и предвиждайки общественоопасните последици, пряко е целял настъпването им.

            В конкретиката на настоящия казус, подсъдимото лице е знаело, че в държаната във вътрешността на лекия автомобил - посочен по-горе, полиетиленова сгъвка съхранява инкриминираното количество високорисково наркотично вещество, предназначено за продажбата му на крайни клиенти. Това обстоятелство се извежда от съпоставимостта на държаното с разпространеното на св. С. наркотично вещество като съдържимо, количество и начин на пакетиране, както и от показанията на св. С. относно това, че сравнително продължително време закупувал от подс. Р. метамфетамин. От волева страна, подсъдимият е целял настъпването именно на това, което е било обективирано в поведението му – държане, с цел разпространение (предоставяне другиму чрез продажба) на инкриминираното количество високорисково наркотично вещество. Интелектуалният момент при подс. Р. е включвал определени представи относно обстоятелството, че държи без надлежно разрешително високорисково наркотично вещество, със също забранената от закона цел за разпространение.

            Действително, практическите възможности за придобиването от подсъдимия на инкриминираното високорисково наркотично вещество са множество и най-различни. В конкретния случай обаче, за съда е достатъчно доказването по несъмнен и категоричен начин на факта на съзнателното държане на това вещество от подсъдимото лице, без надлежно разрешително. Тъй като придобиването му е въздигнато от законодателя като отделно съставомерно изпълнително деяние, за което спрямо подс. Р. не е повдигнато обвинение, съдебният състав не намери за необходимо да изследва задълбочено начина, по който подсъдимият се е сдобил с високорисковото наркотично вещество - дали го е закупил, дали му е дадено от друг или го е придобил по различен начин. Достатъчно е да се докаже, че го е държал, от обективна страна, съзнателно и със съставомерната цел за разпространение, от субективна страна, което настоящият съд, както вече обоснова по-горе, намери за несъмнено доказано. Как точно е извършено придобиването, не е предмет на доказване в настоящия наказателен процес дотолкова, доколкото съзнателното държане с цел разпространение – предаването им на друг човек, като инкриминирано изпълнително деяние от държавното обвинение, е безспорно доказано.

            Мотивът на подсъдимия за това деяние се е изчерпвал с бързо, без особени усилия и несвързано с продължителен трудов процес обогатяване.

            Гореизложеното обосновава извода на съда, че подс. Р. е осъществил, от обективна и субективна страна, състава на престъплението по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1 от НК, за което е предаден на съд.

            На второ място, установява се, че на 20.07.2017 г., около 18.35 ч., в гр. София, бул. „Шипченски проход“, пред  № 2Б, подс. Р. е разпространил, като продал за сумата от 30 лв., на М.И.С., високорисково наркотично вещество – метамфетамин с процентно съдържание на активния, наркотично действащ компонент метамфетамин – 75.4%, с общо нето тегло 0.25 гр., на обща стойност 6.25 лв., разпределен в два обекта : обект  № 1 – метамфетамин с нето тегло 0.13 гр., на стойност 3.25 лв., и обект  № 2 – метамфетамин с нето тегло 0.12 гр., на стойност 3 лв.

            В тази насока, по делото са събрани напълно безпротиворечиви и взаимно допълващи се доказателствени източници – подробно обсъдените по-горе показания на свидетелите С., И., Б. и Х., въз основа на които се установява по несъмнен начин, че на инкриминираната от обвинението дата, св. С. е получил именно от подс. Р. установеното по-късно при обиска на С. количество високорисково наркотично вещество – метамфетамин. Действително, защитата правилно сочи, че полицейските служители не твърдят да са възприели предаване на конкретно установеното количество наркотично вещество, но показанията им за това, че са възприели „размяна“, в контекста на категоричните показания на св. С. и резултатите от извършеното действие по разследването, а и съобразно съвкупната преценка с показанията на поемните лица – свидетелите З. и И.И., относно съобщеното пред тях от свидетеля за произхода на наркотичното вещество, според съда са напълно достатъчни, за да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите – направените по-горе такива.

            Предмет на престъпно посегателство от страна на подсъдимия се е явило именно високорисково наркотично вещество, подлежащо на контрол съгласно Конвенция на ООН от 1961 г., Конвенцията на ООН от 1988 г. за борба срещу незаконния трафик, ратифицирана от Р. България и обнародвана в ДВ, бр. 89/1993 г., включено в Приложение  № 1 към чл. 3, т. 1 от НРКРВКН - Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”, приета на основание чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗКНВП – метамфетамин, разпределен в две „дози“, чрез пакетирането му в полиетиленови сгъвки, както  следва : обект  № 1 – метамфетамин с нето тегло 0.13 гр., на стойност 3.25 лв., и обект  № 2 – метамфетамин с нето тегло 0.12 гр., на стойност 3 лв.

            Разпространяването на процесното количество високорисково наркотично вещества, по смисъла на инкриминирания престъпен състав от НК, е осъществено от подсъдимото лице чрез продажбата му на св. С., с което същият отчуждил на възмездно правно основание предмета на посегателство.

            И при това деяние липсата на надлежно разрешение за разпространението от подсъдимия на процесното високорисково наркотично вещество също се явява безспорно доказано, като изначално невъзможно, според действащото в Р. България законодателство, с оглед изложените по-горе мотиви, при обсъждането на първото инкриминирано от прокуратурата деяние на подсъдимия, поради което е безпредметно същите отново да се повтарят.

            Относно останалите субективни признаци на престъплението, а именно вината и мотива, съдът намери, че и това деяние, от субективна страна, е извършено от подс. Р. виновно, при форма на вината „пряк“ умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Отново съображенията на съда, за да стигне до този извод, се припокриват изцяло с изложените по-горе мотиви за първото обсъдено деяние, поради което преповтарянето им и тук се явява ненужно. Въпреки това, с оглед пълнота на мотивите, следва отново да се отбележи само, че подсъдимият е съзнавал естеството на извършваното от него и законовото запрещение за същото, имал е ясно изградена представа за общественоопасния му характер и е предвиждал общественоопасните последици, като пряко е целял настъпването им. Умисълът на подсъдимия в конкретния по делото случай се извежда безспорно от съзнателното му насочване към местонахождението на св. С. и предаването на инкриминираното количество наркотични вещества на същия, срещу сумата от 30 лева.

            И за това деяние мотивът на подсъдимото лице се е състоял в желание за бързо, без особени усилия и несвързано с продължителен трудов процес облагодетелстване.

            До тук изложеното обосновава извода на съда, че подс. Р. е осъществил, от обективна и субективна страна, състава и на второто престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 5, алт. 1 от НК, за което е предаден на съд.

            Съдебният състав намери, че е налице и усложнението по чл. 26, ал. 1 от НК. Престъпната дейност на подс. Р. обхваща две отделни, еднотипни деяния, извършени през непродължителни периоди от време – в рамките на един ден. Първото от тези деяния – държането на инкриминираното количество високорисково наркотично вещество, е осъществено от страна на подсъдимия чрез бездействие, а второто – разпространението на високорисково наркотично вещество – чрез действие, изразяващо се в продажбата му на св. С.. Всяко едно от тези деяния покрива всички частни, съставомерни признаци на различни състави на едно и също престъпление – това по чл. 354а, ал. 1 от НК. И двете деяния са обединени от еднакво субективно отношение, в неговите интелектуални и волеви рамки, на подсъдимия към защитимия от закона обект на засягане. Последните са извършени при еднородна фактическа обстановка при което последващото се явява, от субективна и обективна страна, продължение на предшестващото. Поради изложеното, съдът намира, че деянията съставляват едно – единно, продължавано престъпление.

            Настоящата инстанция не споделя доводите на представителя на държавното обвинение, изложени в хода на съдебните прения, че осъществяването им в рамките на една и съща дата, едновременно, препятства приложението на института на продължаваното престъпление. В тази насока, съдът намира за необходимо да отбележи, че законът предпоставя приложението на обсъждания институт при наличието на две или повече отделни деяния, обособени от субективна страна въз основа на различни решения, без значение, дали същите са осъществени едновременно или последователно във времето. Действително, в случай, че деецът осъществява един състав на едно и също престъпление, не е мислима хипотезата, в която да осъществява две или повече деяния едновременно – в тази хипотеза по-скоро би могло да се касае до едно и също деяние с два или повече предмета, но при осъществяване на различни състави на едно и също престъпление, няма пречка деянията да са осъществени в рамките на един и същ времеви период. При наличието на останалите обективни и субективни характеристики на продължаваната престъпна дейност, съдът е длъжен да приложи институтът по чл. 26, ал. 1 от НК, като по-благоприятен за нарушителя.

            По така изложените съображения, СГС призна подс. В.К.Р. за виновен в това, че на 20.07.2017 г., на различни места в гр. София, при условията на продължавано престъпление, с две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, без надлежно разрешително, съгласно ЗКНВП, държал с цел разпространение и разпространил високорисково наркотично вещество – метамфетамин, подлежащо на контрол, съгласно Конвенцията на ООН от 1961 г. и Приложение  № 1 - Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредният ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”, към чл. 3, т. 1 от НРКРВКН, във връзка с чл. З, ал. 2 от ЗКНВП, като общата стойност на наркотичното вещество по двете деяния е 9.50 лв. (девет лева и петдесет стотинки), а деянията са както   следва :

            1. На 20.07.2017 г., до 23.37 ч., в гр. София, ж. к. „********на паркинг северно от бл.  № 171, в лек автомобил, марка „Фиат“, с per.  № *********, без надлежно разрешително, съгласно ЗКНВП, държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество - метамфетамин, съдържащ се в полиетиленова сгъвка, с нето тегло 0.13 гр., с процентно съдържание на активния, наркотично действащ компонент метамфетамин - 79.3%, на стойност 3.25 лв. (три лева и двадесет и пет стотинки) ;

            2. На 20.07.2017 г., около 18.35 ч., в гр. София, бул. „Шипченски проход“, пред  № 2Б, без надлежно разрешително, съгласно ЗКНВП, разпространил - продал, за сумата от 30 (тридесет) лева, на М.И.С., високорисково наркотично вещество – метамфетамин, с процентно съдържание на активния, наркотично действащ компонент метамфетамин - 75.4%, с общо нето тегло 0.25 гр., на обща стойност 6.25 лв. (шест лева и двадесет и пет стотинки), разпределен в два обекта, както следва : обект  № 1 – метамфетамин, с нето тегло 0.13 гр., на стойност 3.25 лв., и обект  № 2 – метамфетамин, с нето тегло 0.12 гр., на стойност 3 лв. - престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1 и пр. 5, алт. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

 

            По наказанието

 

            При определяне на вида и размера на наказанието за подс. Р., съдът не установи наличието на изключително или многобройни смекчаващи вината му обстоятелства, по смисъла на чл. 55 от НК, обуславящи приложението на тази материално правна разпоредба. Поради това, съдът индивидуализира наказанието за подсъдимия при условията на общата разпоредба на чл. 54 от НК.

            За престъплението по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1 и пр. 5, алт. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което подсъдимото лице е признато за виновен, санкционната част на материално – правната наказателна норма предвижда наказание „лишаване от свобода”, от две до осем години, и глоба, от пет хиляди до двадесет хиляди лева.

            Индивидуализирайки конкретното наказание, съдът отчете като смекчаващи отговорността на подс. Р. обстоятелства, каквито са необремененото му съдебно минало (същият е реабилитиран), сравнително неголямото количество наркотично вещество, по отношение на което е осъществил общественоопасното посегателство, сравнително ниската стойност на инкриминираното количество високорисково наркотично вещество, социалното му положение (безработен), влошеното му здравословно състояние и изрядно процесуално поведение по време на целия съдебен процес. Същевременно, нито едно от тези смекчаващи обстоятелства не обективира изключителност, нито в съвкупност същите са многобройни, по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК, което, както вече бе посочено по – горе, не позволява определяне на наказанието по реда на тази правна норма. От друга страна, като отегчаващо обстоятелство съдът отчете обстоятелството, че подс. Р. е разпространявал на св. С. високорисковото наркотично вещество на публично място – пред заведение за обществено хранене - пицария „Виктория“, през деня, където действията му са могли да бъдат възприети от трети лица, и то без каквито и да е задръжки.

            При така изтъкнатото и прието за установено, съдът прецени, че наказанието „лишаване от свобода“ следва да се отмери в размер по-близо до минимума, предвиден в закона, с оглед отчетливия превес на смекчаващите над отегчаващото отговорността обстоятелства. В този смисъл, съдът определи на подс. Р. наказание от три години „лишаване от свобода“, както и му наложи наказание „глоба“, в размер на шест хиляди лева. Тези наказания, според настоящата съдебна инстанция, ще постигнат необходимия баланс между интересите на правосъдието и обществото, от една страна, и на личността на подсъдимия, от друга, както и са в състояние да осигурят целите на разпоредбата на чл. 36 от НК, в областта на генералната и най-вече персоналната превенция.

            Съдът намери, че в конкретния случай са налице материално - правните предпоставки за приложение на нормата на чл. 66, ал. 1 от НК спрямо подс. Р.. Чистото съдебно минало на дееца и размерът на наложеното наказание (ненадвишаващо три години) очертават формалните предпоставки, визирани в посочената правна разпоредба. Съдебният състав прецени, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимото лице не се налага същото да бъде изолирано от обществото, чрез постановяване на ефективно изтърпяване на така определеното наказание „лишаване от свобода“. За да се изпълнят целите на специалната и генералната превенция, в този случай не е необходимо оказване на въздействие от по-интензивен тип, чрез въдворяването на подсъдимия в място за лишаване от свобода. За постигането на целите на наказанието и предимно за поправянето на подсъдимото лице съдът намери, че не е необходимо той да изтърпи ефективно наложеното му наказание, което обуславя прилагането на института на условното осъждане. От значение е и визираното в разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК, че наказанието следва да осигури, по възможно най-ефективен и приемлив за обществото и личността на осъдения начин, едновременно поправително, превъзпитателно и предупредително действие върху осъденото лице и превантивно и предупредително въздействие върху останалите членове на обществото. В тази връзка е необходимо да се отчете, че самият факт на обвинението и на проведения наказателен процес, на осъждането му и на налагането на наказание, е от естество да окаже върху подсъдимия и върху останалите граждани достатъчно интензивно репресивно и възпитателно - поправително въздействие. При това, предоставеният изпитателен срок на условно осъждане, притежава и силно възпиращо - превантивна функция, изразяваща се в латентната възможност за привеждане в изпълнение на наложеното наказание в случай, че подс. Р., в рамките на определения му изпитателният срок, извърши ново престъпление. Съдът намира това обстоятелство за достатъчно обвързващо за подсъдимото лице, в контекста на наложеното му наказание, както и силно мотивиращо бъдещото му законосъобразно поведение.

            Воден от изложените до тук съображения, съдът отложи, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“, за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. При определяне на размера на изпитателния срок, съдът отчете обстоятелството, че законодателят изрично свързва ролята на условното осъждане с преобладаващото му значение за поправяне на подсъдимия, като въз основа на това прие, че именно такъв размер отлагателен срок ще окаже в най-голяма степен поправително и продължително възпитателно - превантивно въздействие върху подсъдимото лице (най-вече) и останалите членове на обществото.

            Вземайки предвид всички посочени по-горе обстоятелства, СГС намира, че така определеното наказание е справедливо и съответно на обществената опасност на конкретните деяния и деец, отговаря в най-пълна степен на изискванията на наказателната репресия и на принципите на българското наказателно законодателство, както и в пълна степен би изпълнило визираните в чл. 36 от НК цели на генералната и на специална превенция, като същевременно се явява достатъчно за осигуряване поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и оказване на предупредително въздействие върху него и върху останалите членове на обществото.

 

            По веществените доказателства

 

            Съдът, на основание чл. 354а, ал. 6 от НК, отне в полза на Държавата намиращите се на съхранение в Агенция „Митница”, Централно митническо управление, отдел „НОП“, предмет на престъплението – високорисково наркотично вещество – метамфетамин (предаден с протокол  № 56899/16.08.2018 г. – л. 179, т. 1 от досъдебното производство), което, след влизане на присъдата в сила, да бъде унищожено.

 

            По разноските

 

            С оглед признаването на подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, подс. В.К.Р. е осъден да заплати, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, направените по делото разноски, в размер на 916.99 лв. (деветстотин и шестнадесет лева и деветдесет и девет стотинки), от които 596.83 лв. (петстотин деветдесет и шест лева и осемдесет и три стотинки) в полза на държавата, по сметка на СДВР, тъй като това са направените в хода на досъдебно производство разноски, а 320.16 лв. (триста и двадесет лева и шестнадесет стотинки) – в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на СГС, тъй като това са сторените в хода на първоинстанционното съдебно производство разноски.

            Също така, на основание чл. 190, ал. 2 от НПК, подсъдимият е осъден да заплати и по 5.00 (пет) лева държавна такса за служебно издаване на всеки един изпълнителен лист, в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на СГС, в случай на липса на доброволно изпълнение и необходимост от образуване на принудително такова.

 

            Така мотивиран, съдът постанови присъдата си по НОХД № 4430/2018 г. по описа на СГС - НО, 20-ти състав.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ................................