№ 1514
гр. София , 21.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и първи декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
Секретар:Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20201000502326 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 1694 от 04.03.2020г., постановено по гр.дело №
4474/2019г. на Софийския градски съд, ГО, 12 състав, Прокуратурата на РБ е
осъдена да плати на Р. В. Л. сумата 5 000 лева, като обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху, считано от
17.07.2014г. до окончателното плащане и сумата 210 лева – съдебни разноски,
съразмерно уважената част от иска, като искът е отхвърлен за разликата над
5000 лева до претендираните 50 000 лева .
Въззивна жалба срещу решението в отхвърлителната му част е подадена
от Р. В. Л., чрез пълномощника адв. К. Д., с оплаквания за неправилност и
необоснованост. Смята, че при определяне размера на обезщетението съдът е
нарушил правилото на чл. 52 ЗЗД, като не е отчел в пълна степен
продължителността на наказателното производство, водено срещу ищеца,
както и негативното отражение, което същото е оказало върху психиката му.
Искането е да бъде отменено решението в обжалваната част и вместо това да
бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен в пълен размер.
Възззивна жалба срещу решението в осъдителните части е подадена от
Прокуратурата на РБ. Този жалбоподател смята, че по делото не са
ангажирани доказателства за действително търпени от ищеца вреди, които да
са пряк резултат от воденото срещу него наказателно производство.
1
Поддържа, че обремененото съдебно минало на ищеца и обстоятелството, че
за периода от 2006г. до 2018г., включително и по време на процесното
наказателно производство против него са водени още 6 други такива
производства, опровергават наличието на причинна връзка между процесното
обвинение и твърдените неимуществени вреди. Смята, че водените други 6
наказателни производства срещу ищеца в процесния период водят до
невъзможност да се разграничат вредите по всяко едно от тях. Сочи, че
органи на Прокуратурата не са разпространявали информация за ищеца и за
повдигнатото обвинение, както и че липсват данни процеса да е станал
обществено достояние, поради което е неоснователно искането за
обезщетяване на вреди от злепоставяне пред роднини, близки и приятели,
както и от ограничаване на социалните и лични контакти на ищеца.
Жалбоподателят сочи също, че съдът не се е произнесъл по своевременно
направеното възражение за частично погасяване по давност на вземането за
лихва върху обезщетението, като присъждането на лихва, считано от
17.04.2014г. е в противоречие с правилото на чл. 111, б. „в” ЗЗД. Искането е
да бъде отменено решението в обжалваните от Прокуратурата части и вместо
това да бъд епостановено друго, с което предявените искове да бъдат
отхвърлени изцяло или в случай, че съдът приеме, че исковете са основателни
да намали размера на обезщетението за неимуществени вреди и съобрази
направенот овъзражение за частично погасяване на вземането за лихви, на
сонование чл. 111, б. „в” ЗЗД.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК страните не са взели становище по
въззивната жалба на насрещната страна.
Въззивните жалби са допустими-подадени са в предвидения в
процесуалния закон срок от легитимирани страни в процеса против валидно и
допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради
което следва да бъдат разгледани по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата
по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Софийският градски съд е бил сезиран с искова молба от Р. В. Л., с която
против Прокуратурата на РБ са предявени искове с правно основание чл. 2,
ал.1, т.3 ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди в размер 50 000 лева, ведно със законната лихва, считано от
17.04.2014г.-датата на прекратяване на наказателното производство, до
окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че през 2009г. било образувано Дп №
130/2009г. по описа на НСлСл, пр.пр. № 2550/2009г. на ОП-Кюстендил, като с
постановление на Главния прокурор производството е възложено на НСлС.
Сочи се, че през 2011г. ищецът е привлечен като обвинянем за престъпления
по чл. 321 от НК и по чл. 308 от НК, заедно с още три лица; че в СпНС бил
внесен обвинителен акт срещу него, като с разпореждане от 27.03.2012г.,
2
постановено по нохд № 310/2012г. производството е прекратено и делото е
върнато на Специализираната прокуратура за отстраняване на допуснати
процесуални нарушения. Твърди се, че на 14.06.2012г. ищецът отново бил
привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 321 от НК и по чл. 308 от
НК и на 03.08.2012г. е внесен срещу него обвинителен акт в СпНС и на
04.06.2013г. е постановена оправдателна присъда по нохд № 1196/2012г.,
която била отменена с решение от 27.01.2014г. на АпСпНС и делото е върнато
на СпП. Твърди се, че на 17.04.2014г. СпП е прекатила наказателното
производство срещу ищеца, поради недоказаност на обвинението, като с
определение от 20.05.2014г., постановено по чнд № 538/2014г., влязло в сила
на 17.07.2014г., Специализираният наказателен съд е потвърдил
постановлението на СпП относно обвинението по чл. 308 НК и го е изменил в
частта относно обвинението по чл. 321, ал.1 НК, като е приел, че няма
извършено престъпление. Сочи се също, че с решение № 178 от 16.07.2015г.,
постановено по н.дело № 336/2015г., ВКС, 2 НО, е оставило без уважение
искането на Главния прокурор за възобновяване на производството по
чнд№538/2014г. на СпНС.
Ищецът твърди, че воденото срещу него наказателно производство му
нанесло неимуществени вреди-изпитвал ежедневно притеснение и страх от
неоснователно осъждане; бил злепоставен пред роднини, приятели и колеги,
които научили за повдигнатите обвинения срещу него; бил накърнен
авторитетът му; бил потиснат и мълчалив, затворил се в себе си. Предвид
изложеното, ищецът иска да бъде осъдена Прокуратурата да му плати
претендираното обезщетение ,ведно със законната лихва.
В срока за отговор на исковата молба ответникът Прокуратурата на РБ
оспорва исковете по основание и размер. Сочи, че през 2002г. ищецът е бил
осъждан, а в периода от 2006г. до 2018г. срещу него са водени общо 6 броя
досъдебни производства. Твърди, че Прокуратурата не е разпространявала
официална информация за ищеца и за повдигнатото обвинение. Сочи, че
претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е
прекомерна и не отговоря на принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52
ЗЗД, доколкото наказателното производство е приключило в разумен срок,
срещу ищеца не са взети мерки за неотклонение и спрямо него в процесния
период са водени и други наказателни производства. Прави възражение за
изтекла погасителна давност на претенцията на заплащане на лихва върху
обезщетението, на основание чл. 111, б. „в” ЗЗД.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
Страните не спорят, през 2009г. е образувано ДП № 130/2009г., пр.пр.
№ 2550/2009г. на ОП-Кюстендил, което с постановление на Главния
прокурор е възложено на НСлС.
3
Не се спори, че на 09.12.2011г. ищецът е привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 321 от НК и по чл. 308 от НК, за това, че в периода от
лятата на 2008г. до м. ноември 2008г. е образувал и ръководил престъпна
група за извършване на престъпления по чл. 308, ал.2, предл. 10, във вр. с
ал.1, предл.2 НК-преправяне съдържанието на официални документи за
регистрация на ППС с цел да бъдат използвани.
На 12.06.2012г. ищецът отново е привлечен като обвиняем за посочените
по-горе престъпления.
На 03.08.2012г. в СпНС е внесен обвинителен акт срещу ищеца и в съда
е образувано нохд № 1196/2012г., като на 04.06.2013г. е постановена присъда,
с която Р. Л. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатите обвинения.
На 27.01.2014г. е постановено решение по внохд № 260/2013г. на
АпСпНС, с което присъдатата от 04.06.2013г. е отменено и делото е върнато
за ново разгеждане от СпП.
На 17.04.2014г. с постановление по ДП № 130/2009г. по описа на НСлС,
пр.пр. №32182012г. СпП е прекратила наказателното производство срещу
ищеца, поради недоказаност на обвинението.
С определение от 20.05.2014г., постановено по чнд № 538/2014г., влязло
в сила на 17.07.2014г. на СпНС, е потвърдено постановлението на СпП
относно обвинението по чл. 308 НК и същото е изменено, в частта относно
обвинението по чл. 321, ал.1 НК, като съдът е приел, че няма извършено
престъпление.
Не се спори, че с решение № 178 от 16.07.2015г., постановено по н.дело
№ 336/2015г., ВКС, 2 НО, е оставено без уважение искането на Главния
прокурор за възобновяване на производството по чнд№538/2014г. на СпНС.
Не се спори, че на ищеца е била наложена мярка за процесуална принуда
„подписка”, която е отменена с присъдата от 04.06.2013г. на СпНС,
постановена по внохд № 1196/2012г.
От представената по делото справка от 17.04.2019г. за съдимост, се
установява, че Р. Л. е бил осъждан по нохд № 75/2001г. по описа на РС-
Радомир за престъпление по чл. 343, ал.2, пр.2 НК, като му е наложена глоба.
Според приетата по делото справка за протичане на наказателни
производства за лице, се установява, че освен ДП № 130/2009г., срещу Р. Л.
през през 2006г. е образувано досъдебно производство за подбуждане към
убийство, което е прекратено; през 2010г. е образувано ДП за престъпление
по чл. 144, ал.3 НК-закана с убийство, което е прекратено; през 2012г. е
образувано досъдебно производство за вещно укривателство, по което
същият е задържан под стража за 72 часа и което е продължило до 2018г. по
обвинения за участие в ОПГ, за обсебване в особено големи размери,
подбуждане към убийство, набеждаване в престъпление и др.
4
За установяване на интензитета на търпените от ищеца неимуществени
вреди в първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Р. А. Е., чичо на ищеца, твърди, че в периода в който се
водело процесното наказателно производство често се виждали с Р. и сочи, че
делото му се отразило зле. Твърди, че доста хора се отдръпнали от него
заради процеса. Поддържа, че племенникът му се притеснявал, че лично
главния прокурор се е заел с него и иска да го вкара в затвора. Сочи, че когато
започнало делото се затворил в себе си, е искал да говори с никой, даже и със
свидетеля. Твърди, че не знае племенникът му да е осъждан за друго дело, но
му е известно, че в момента има срещу него висящо наказателно
производство.
При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав,
прави следните изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ(изм.и
доп., ДВ, бр.98/11.12.2012г.). Съгласно този текст, държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от дейността на правозащитните органи от
незаконно повдигане на обвинение, приключило с оправдателна присъда или
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление.
С повдигане на обвинението в наказателното производство,
прокуратурата е преценила, че са налице безспорни доказателства за това, че
ищецът Р. Л. е извършил инкриминираните деяние. Тази преценка обаче е
опровергана от постановлението за прекратяване на наказателното
производство поради недоказаност и определението от 20.05.2014г. на СпНС
за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал.1, пр.1
НК, тъй като деянието не е извършено, поради което ответната страна
отговаря за вредите, при хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Прекратяването на наказателното производство по отношение на ищеца на
основание чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1,т.1 НПК обосновава извод за
незаконност по смисъла на чл. 2 от ЗОДОВ на повдигнатото обвинение, а
оттук - и на действията на длъжностните лица на Прокуратурата на РБ по
повод образуваното предварително производство, привличането на ищеца
като обвиняем и налагането на мярка за неотклонение. Незаконността на
обвинението, произтичаща от прекратяването по смисъла чл.243, ал.1 НПК на
наказателното дело, е основание за носене на имуществена отговорност от
държавата в лицето на нейните правозащитни органи по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ
за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди, доколкото такива са
настъпили като пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е
за увреждане на нематериални права, блага или правнозащитими интереси.
Вредите се изразяват в нравствени, емоционални, психически,
психологически терзания на личността; накърнена чест, достойнство и добро
5
име в обществото. Целта на обезщетението е не да поправи вредите, а да
възстанови психическото, емоционалното и психологическо равновесие на
пострадалото лице. Нормално е да се приеме, че по време на цялото
наказателно производство лицето, което е обвинено в извършване на
престъпление, за което в последствие е оправдано, изпитва неудобства,
чувства се унизено, а също така изпитва притеснение и несигурност;
накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и
социалното му общуване. В този смисъл Решение № 480 от 23.04.2013 г. по
гр.д. № 85/2012 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС.
Анализът на обсъдените доказателства обосновава несъмнен извод, че
ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване от
ответника Прокуратура на РБ, на основание чл.2, ал.1, т.3 вр. чл.4 от ЗОДОВ.
От събраните доказателства се установява, че след привличането му
като обвиняем, ищецът е изпитал негативни емоции - безпокойство,
потиснатост, тревожност и страх от осъждане. От обсъдените свидетелски
показания се установява, че Л. се затворил в себе си, не контактувал с хора и
се притеснявал от това, че искат да го вкарат в затвора. Установи се по
категоричен начин, че процесното наказателно производство е в пряка
причинно-следствена връзка с всички описани до тук негативни усещания и
преживявания на ищеца.
Спорни пред тази съдебна инстанция са въпросите, очертани от
оплакванията във въззивните жалби, за справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди, което се дължи на ищеца и за датата
от която се дължи законна лихва върху обезщетението.
За да определи размера на претендираното обезщетение по
справедливост, САС съобрази, продължителността на наказателното
производство - 2 години и 7 месеца (от датата на първото привличане като
обвиняем през 2011г. до датата на определението на СпНС-17.07.2014г.),
която продължителност е в рамките на разумния срок за приключването му,
като се вземе предвид, че е водено срещу няколко обвиняеми,
респ.подсъдими. По делото липсват данни да са извършвани многобройни
процесуални действия с участието на Л., както и в колко открити съдебни
заседания е протекло производството по нохд № 1196/2012г. по описа на
СпНС и внохд № 26082013г. по описа на АпСпНС. САС взе предвид и
характера на повдигнатите обвинения- срещу ищеца са повдигнати обвинения
за извършване на тежки умишлени престъпления по смисъла на чл.93, т.7 НК,
за които е предвидено наказание лишаване от свобода до 8 години. Съдът
съобрази и че спрямо ищеца е взета най -леката мярка за неотклонение –
подписка.
За да определи справедливия размер на обезщетението, дължимо на
ищеца съдът съобрази и установената от гласните доказателства промяна в
психическото му състояние и поведението след образуваното срещу него
6
наказателно производство.
САС съобразява обремененото съдебно минало на Р. Л., като това
обстоятелство е относимо към преценката за действително претърпените
вреди, съвкупно с всички останали обстоятелства по делото (Решение № 112
от 14.06.2011г. на ВКС по гр.д. № 372/2010г., ІV ГО, ГК). Отчитайки
обстоятелството, че ищецът е бил осъждан за друго престъпление през 2002г.,
макар и извършено по непредпазливост и че спрямо него преди, по време и
след приключване на процесното наказателно производство са се водили и
други наказателни производства за извършване на тежки умишлени
престъпления, заради които същият е бил и задържан в следствения арест,
съставът на САС приема, че негативните изживявания, свързани с
повдигнатото процесно обвинение са се отразили на ищеца в относително по-
малка степен в сравнение с лице, което никога не е било регистрирано за
извършено престъпление и никога не е било обект на наказателно
преследване. Въззивната инстанция напълно споделя съдебната практика,
обективирана в решение №55/11.03.2013г. по гр. д. №1107/2012г., ІV ГО, ВКС
и намира, че в конкретния случай, заради водените срещу него в процесния
период наказателни производства ищецът е дискредитиран в обществото,
поради което нивото на душевните му притеснения и негативни му
изживявания е занижено, а това води и до намаляване размера на
обезщетението, което се претендира за незаконно повдигнатото и поддържано
обвинение, наказателното производство по което е прекратено. Водените
срещу Л. други наказателни производства в процесния период следва да се
преценява като релевантно за спора обстоятелство със значение за определяне
на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди. Това е
така, тъй като другите обвинения-за извършване на тежки умишлени
престъпления, също са оказали негативно влияние върху личния живот на
ищеца, поради което въздействието от процесната наказателната репресия не
може да се приеме за значително по обем, когато негативните последици са
проявление и на други обстоятелства извън поддържаното обвинение, за
което, на основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ се иска да бъде ангажирана
отговорност на държавата.
Съдът съобрази възрастта на ищеца към датата на привличането му като
обвиняем-33 годишен, обществено икономическите условия в страната в
процесния период и стандарта на живот в държавата и намира, че сумата 2000
лева е справедливият размер, който ще репарира настъпилите за Р. Л. и
доказани в процеса неимуществени вреди.
Искането на жалбоподателя-ищец за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди в по-висок размер е в противоречие с изискването за
определяне на обезщетение по справедливост и не е съобразено с
установените в настоящия случай конкретни обстоятелства, имащи
отношение към преценката за размера на дължимото обезщетение.
САС намира, че е основателно, своевременно направеното от
7
Прокуратурата възражение за погасяване по давност на вземането за законна
лихва върху обезщетението.
Съгласно чл. 111, б. „в” ЗЗД давността за погасяване на вземането за
лихви е тригодишна и няма основание да се приеме, че по отношение на
вземането за лихва върху обезщетението за неимуществени вреди е
приложима общата 5 годишна давност по чл. 110 ЗЗД.
С атакуваното решение съставът на СГС е присъдил законна лихва върху
обезщетението, считано от 17.07.2014г. до окончателното плащане. Искът по
чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ на Р. Л. против Праокуратурата на РБ е предявен на
01.04.2019г., с което давността е прекъсната. Доколкото давностният срок за
вземането за лихви е тригодишен, то в процесния случай акцесерното вземане
за периода от 17.07.2014г. до 01.04.2016г. е погасена по давност и лихва за
този период не се дължи, а се дължи за периода от 01.04.2016г. до датата на
исковата молба 01.04.2019г. и до окончателното плащане, за който период
това вземане не е погасено по давност.
Изводите на въззивната инстанция частично не съвпадат с изводите на
първоинстанционния съд, поради което решението на СГС следва да бъде
отменено в частта, с която Прокуратурата на РБ е осъдена да плати на Р. В. Л.
сума над 2000 лева до 5 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от 17.07.2014г. до окончателното
плащане; в частта с която върху обезщетението е присъдена законна лихва за
периода от 17.07.2014г. до 01.04.2016г. и в частта, с която Прокуратурата е
осъдена да плати на Р. Л. сума над 84 лева до 210 лева разноски в
първоинстанционното производство. Вместо това следва да бъде постановено
решение, с което искът на Р. Л. с правно основание чл.2, ал.1 т.3 ЗОДОВ
против Прокуратурата на РБ за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди бъде отхвърлен за разликата над 2000 лева до 5000 лева, както и да
бъде отхвърлена претенцията с правно основание чл. 86 ЗЗД за периода от
17.07.2014г. до 01.04.2016г.
При този изход на спора, Прокуратурата следва да бъде осъдена да
плати на Р. В. Л. разноски за платена държавна такса в размер 5 лева.
Така мотивиран Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1694 от 04.03.2020г., постановено по гр.дело №
4474/2019г. на Софийския градски съд, ГО, 12 състав, в частта, с която
Прокуратурата на РБ е осъдена да плати на Р. В. Л. сума над 2 000 лева до 5
000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 17.07.2014г. до окончателното плащане; в частта с която
върху обезщетението е присъдена законна лихва за периода от 17.07.2014г.
до 01.04.2016г. и в частта, с която Прокуратурата е осъдена да плати на Р. Л.
8
сума над 84 лева до 210 лева разноски в първоинстанционното производство
и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искът на Р. В. Л. с правно основание чл. 2, ал.1 т. 3
ЗОДОВ, предявен против Прокуратурата на РБ за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди за разликата над 2000 лева до 5000 лева, както и
ОТХВЪРЛЯ искът с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на законна
лихва върху обезщетението за периода от 17.07.2014г. до 01.04.2016г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1694 от 04.03.2020г., постановено по
гр.дело № 4474/2019г. на Софийския градски съд, ГО, 12 състав, в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА, на основание чл. 10, ал.3 ЗОДОВ, Прокуратурата на РБ да
плати на Р. В. Л. разноски във въззивното производство в размер 5 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в
едномесечен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9