Номер 55306.11.2020 г.Град Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПлевенІІ въз. граждански състав
На 08.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Екатерина Т. Георгиева Панова
Членове:Весела Л. Сахатчиева
Методи Н. Здравков
Секретар:Д. Ц. Г.
като разгледа докладваното от Методи Н. Здравков Въззивно гражданско
дело № 20204400500637 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 704/23.06.2020г. по гр.д. № 6073/2019г. на РС гр. Плевен /ПлРС/ съдът е
отхвърлил като неоснователен предявения от „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ЕАД
гр.София против М. М. Г. от гр.Плевен иск по чл.422 във вр. с чл. 415 от ГПК за признаване
за установено вземането на ищеца за сумата от общо 544,74 лв., от които 500,00 лв.
представляващи главница, 23,84 лв. представляващи редовна /договорна/ лихва за периода
от 16. 09.2018 год. до 16.11.2018год., 0,90лв. представляващи наказателна лихва
/обезщетение за забава/ за периода от 16. 09. 2018год. до 16.11.2018 год. и 20,00лв.
представляващи изискуема такса, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
31.05.2019год. до окончателното изплащане на сумата.
Осъдил М. М. Г. от гр.Плевен, ЕГН **********, да заплати на
„РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.София, ***, представлявано от А.В.А. и М.Т.П., сумата от общо 544,69 лв., от които
500,00 лв. представляващи главница, 23,84 лв. представляващи редовна /договорна/ лихва за
периода от 16.09.2018 год. до 16.11.2018 год., 0,85 лв. представляващи наказателна лихва
/обезщетение за забава/ за периода от 16.09.2018год. до 16.11.2018год. и 20,00 лв.
представляващи изискуема такса, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
12.09.2019год. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до 544,74 лв.
отхвърлил предявения иск като неоснователен.
Осъдил М. М. Г. от гр.Плевен, ЕГН **********, да заплати на
„РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
1
гр.София, ***, представлявано от А.В.А. и М.Т.П., сумата от 774,00 лв., представляваща
направени деловодни разноски в исковото производство.
Осъдил М. М. Г. от гр.Плевен, ЕГН **********, да заплати по сметка
на Плевенския районен съд сумата от 200,00 лв., представляваща направени
разноски за назначаване на съдебно-графическа експертиза, и сумата от 100,00 лв.,
представляваща направени разноски за назначаване на съдебно- счетоводна експертиза.
Недоволен от решението е останал ответникът по делото пред ПлРС М. М. Г. от
гр.Плевен, ЕГН **********, който чрез особения представител адв.Р. Х. от
ПлАК го обжалва в законния срок. Навежда доводи, че решението е неправилно – няма
доказателства, че М.Г. е подписал Договор за получаване на карта Виза класик, а в
представения Договор не е конкретизирано за какъв тип карта става въпрос. Това заблуждава
потребителя и води до нищожност на Рамков договор № 1803022317442810/13.03.2019г. за
издаване и ползване на безконтактна кредитна карта. Изразява становище, че в Договора не
са индивидуално уговорени съществените му условия, а клаузите в които се договаря
банката да променя едностранно условията на Договора, включително за такси, комисионни
и операционни лимити са нищожни. Оплаква се, че първоначалното и допълнително
заключение на ССЕ не са установили ответникът лично да е погасявал суми към ищцовото
АД. Досежно заключението на СГрЕ възразява да се кредитира, защото вещото лице не е
изследвало целия Рамков договор ведно с приложенията му – не са представени
формулярите, вътрешните правила и преддоговорната информация, от които би се
установило че не са еднакъв шрифт и големината му е под 12. Непредставянето на Договора
в цялост възпрепятства доказването и съдът следва да приложи чл.161 ГПК.
По същите причини твърди, че неоснователни са и евентуално предявените осъдителни
искове.
Моли въззивния съд да отмени решението в осъдителната Част и вместо него да
постанови друго, с което да отхвърли предявените срещу него осъдителни искове, като
прави възражение за прекомерност на възнаграждението представителя на въззиваемата
банка.
Въззиваемата страна „РАЙФАЙЗЕНБАНК /България/“ ЕАД, гр. София, ЕИК *** чрез
юрк.Е. Н. изразяват становище, че жалбата е неоснователна, решението да се потвърди и да
им се присъдят разноски за тази инстанция. Твърдят, че няма неравноправни клаузи в
Договора, а жалбоподателят не е конкретизирал възраженията си. Навеждат доводи, че няма
противоречие със ЗПК на клаузи от Договора, нито неясни такива, а възражението за
шрифта е оборено със заключение на СГРЕ. Излагат съображения, че няма как
юрисконсултското възнаграждение да е прекомерно, защото се определя по реда на чл.78
ал.8 ГПК.
Въззивният съд като обсъди оплакванията на жалбоподателя, прецени становищата на
2
страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, и съобрази
изискванията на Закона, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението не е обжалвано в отхвърлителната Част, с която като неоснователни
предявените от „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД гр.София против М. М. Г.
от гр.Плевен искове по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК за признаване за
установено вземането на ищеца за сумата от общо 544,74лв., от които 500лв.
представляващи главница, 23,84лв. представляващи редовна /договорна/ лихва за периода от
16.09.2018 год. до 16.11.2018 год., 0,90 лв. представляващи наказателна лихва /обезщетение
за забава/ за периода от 16.09.2018год. до 16.11.2018год. и 20,00лв. представляващи
изискуема такса, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.05.2019год. до
окончателното изплащане на сумата са отхвърлени, поради което е влязло в законна сила и
не е предмет на въззивна проверка.
Не е обжалвано и в Частта, с която осъдителния иск за сумата в размер общо на 544,69лв. до
разликата от 544,74лв. е отхвърлен като неоснователен, и поради това и в тази Част не
подлежи на проверка.
За да постанови обжалваното решение ПлРС е приел, че вземането на „РАЙФАЙЗЕНБАНК
/БЪЛГАРИЯ/ ЕАД“ гр.София произтича от рамков договор № 1803022317442810 от
13.03.2018 год. за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта Visa Classic, с който
на ответника М. М. Г. е отпуснат кредитен лимит в размер на 500лв.
За изясняване на размера на задължението на ответника към ищцовото дружество в хода на
съдебното дирене назначил съдебно- счетоводна експертиза, която е дала заключение, че
към 24.02.2020 год. задължението по процесния договор за издаване на кредитна карта е
следното: главница - 500лв.; договорна лихва - 23,89 лв.; наказателна лихва /обезщетение за
забава/- 0,85 лв. и изискуема такса - 20,00 лв.
Приел, че първото възражение на особения представител на ответника касае
действителността на сключения между страните договор - последният нарушава
императивната разпоредба на чл.10 ал.1 от ЗПК, поради което се явява нищожен и не е
породил своите правни последици. Този довод намерил, че се опровергава по категоричен
начин от заключението на назначената съдебно- графическа експертиза, от което се
установява, че процесният договор е изписан на формат „Arial“ и размер 12, който е еднакъв
за всички страници. Следователно спазено е изискването цялото съдържание на договора да
е отразено с еднакъв по вид формат и размер шрифт, не по-малък от 12. Оспорването на
автентичността на подписа за картодържател в процесния Договор приел за неуспешно:
назначената съдебно - графическа експертиза е дала заключение, че подписът в Договора е
положен именно от ответника.
3
Обстоятелството, че между страните е налице облигационна връзка се потвърждава и от
заключенията на вещото лице Т.И., от които намерил че се установява, че ответникът е
извършил няколко погасявания на задължения по процесния договор, като последната
извършена от него вноска е била в размер на 500лв. на 10. 05.2018 год.
Досежно изискуемостта на вземанията на ищеца приел, че съгласно чл.59 б. „А“ от
процесния Договор, банката има право да обяви всички суми по кредита за предсрочно
изискуеми в случай, че картодържателят не е спазил което и да е условие от Договора, а в
чл.60 б. „А“ от Договора е предвидено, че изискуемостта настъпва, ако картодържателят не
плати четири поредни месечни погасителни вноски в пълен размер и в дължимия срок. По
делото намерил за безспорно, че ответникът не е заплатил няколко вноски с падежи в
периода от 16.10. 2018год. до 16.04.2019год., но от това не приел, че настъпива
предсрочната изискуемост на вземането. Съгласно разясненията, дадени в т.18 на
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014год., ОСГТК, в хипотезата на предявен иск по
чл.422 ал.1 от ГПК вземането, произтичащо от Договор за банков кредит, става изискуемо,
ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60 ал. 2 от ЗКИ, правото на кредитора следва да
е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като
кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен
брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да
уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако
банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника- кредитополучател. По делото
от приложеното писмо изх. № ИЗХ- 001-25522/05.04.2019год., с което ищецът уведомява
ответника, че обявява за предсрочно изискуеми и незабавно платими всички дължими суми
по Договор № 1803022317442810 от 13.03.2018год. Видно от приложеното известие за
доставяне, така изпратеното писмо не е било потърсено в срок от получателя. Няма
отбелязване обаче, че адресатът е променил адреса си, поради което приел, че не би могла да
намери приложение разпоредбата на чл.203 изр.2 от процесния договор, както и да се
приеме, че писмото е валидно получено от ответника и последният да е бил уведомен за
настъпилата предсрочна изискуемост на вземането.
По предявените при условията на евентуалност обективно съединени осъдителни искове по
чл.79 ал.1 от ЗЗД, чл.86 ал. 1 от ЗЗД и чл.92 ал.1 от ЗЗД съдът счел, че същите са частично
основателни. Връчването на исковата молба на ответника представлява повторно
уведомяване на последния за предсрочната изискуемост на вземането. Тъй като този факт е
от значение за спорното право, той следва да се съобрази като факт, настъпил в хода на
процеса по реда на чл.235 ал.3 от ГПК. Ответникът се счита за уведомен и когато
предсрочната изискуемост на вземането е съобщена на особения му представител, назначен
4
по реда на чл.47 ал.6 от ГПК, в потвърждение на което са и разясненията, дадени в Решение
№ 198/18.01.2019г. по т.д. № 193/2018г. - I т.о. на ВКС: връчването на всички книжа по
делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител, и от този
момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. Поради това
приел, че всички неплатени от ответника суми по процесния договор са станали изискуеми
от датата на връчване на исковата молба. Заключението на вещото лице Т.И. счел, че
потвърждава размера на претенциите на ищеца за главница, договорна лихва и такса, поради
което в тази й Част исковата молба намерил за основателна и уважил същата.
Тези изводи се приемат от настоящата инстанция и при мотивиране на своето решение ОС
гр.Плевен препраща към мотивите на ПлРС при условията на чл.272 ГПК.
Предвид твърденията по ИМ и Отговора на ИМ, оплакванията по въззивната жалба и
Отговора по същата, спорни по делото са въпросите дължи ли ответникът на ищеца цялата
искова сума от 544,69лв., от които 500,00 лв. представляващи главница, 23,84 лв.
представляващи редовна /договорна/ лихва за периода от 16.09.2018 год. до 16.11.2018 год.,
0, 85 лв. представляващи наказателна лихва /обезщетение за забава/ за периода от 16.09.2018
год. до 16.11.2018 год. и 20,00лв. представляващи изискуема такса, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 12.09.2019год. – датата на ИМ до окончателното
изплащане, по Рамков договор № 1803022317442810 от 13.03.2018год. за издаване и
ползване на безконтактна кредитна карта Visa Classic?
За да отговори на спорния по делото въпрос съдът съобрази приложеното ч.гр. дело,
писмените доказателства, представени пред ПлРС и ПлОС, както и заключенията по
назначената ССЕ на в.л. Т. Илиева.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При тези данни на изследване, установяване и отговор подлежат единствено
конкретните оплаквания по въззивната жалба, защото обжалваното решението е валидно и
допустимо в останалите Части.
Отношенията между страните следва да се уредят по общите правила за договорите -
разпоредбите на чл.79 ал.1 ЗЗД, чл.86 и чл.92 ЗЗД.
Неоснователни са оплакванията на ответника чрез особения представител. Преценката
за накърняване на добрите нрави се прави по конкретното дело. Добрите нрави – това са
правила за справедливост и добросъвестност, на които следва да отговарят сключените
Договори и сделки. Задължението за добросъвестност при сключването им означава честно
отношение при договарянето на гражданско – правните сделки и съразмерност, и
еквивалентност в поемането на задължения и за двете страни по сделката. Въззивният съд
5
приема, че клаузите на Договора не са формулирани при накърняване на добрите нрави и
ясно отразяват задълженията и на двете страни по него. Договорът е подписан от ответника,
както е приел и ПлРС, а в него не се съдържат клаузи, които са в противоречие със Закона.
Размерът на шрифта е еднакъв и е точно 12, което също е изяснено със заключението на
СГрЕ.
След като са недоказани оплакванията за неправилност на решението, то ПлРС е
постановил едно законосъобразно решение, което следва да се потвърди в обжалваната
Част.
За настоящата инстанция ищецът претендира разноски, но предвид изхода на спора
същите следва да останат за негова сметка.
На ищцовото ЕАД се дължат разноски за настоящата инстанция, които са
претендирали. Същите следва да се определят след приложението на чл.78 ал.8 ГПК,
съгласно който размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за
правната помощ, която норма препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ.
Съгласно чл.25 от Наредбата за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100лв. до 300лв., поради което съдът в настоящия си състав приема,
че за осъществената от юрисконсулт защита пред ПлОС, на ЕАД се дължи адвокатско
възнаграждение в размер на 100лв., а ответникът следва да му заплати същата сума на
основание чл.78 ал.1 ГПК.
Поради това и на основание чл.271 ал.1 ГПК Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 704/23.06.2020г., постановено по гр.д. № 6073/2019г.
на Районен съд гр.Плевен, първи граждански състав, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК М. М. Г. от гр.Плевен, ЕГН **********, да заплати на
„РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/”ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.София, ***, представлявано от А.В.А. и М.Т.П. разноски по делото за настоящата
инстанция в размер на 100лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.280 ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7