Р Е Ш Е Н И Е № 391/16.7.2020г.
гр. Ямбол, 16.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и девети
юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на секретаря М. М. като разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр. дело № 2942/ 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Подадена
е искова молба от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД - гр. Варна, представлявано от юрисконсулт В. М., срещу Н.Ж.Д. ***. Ищецът твърди, че е издадена
заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № ***/2019
г. на ЯРС, срещу която ответникът е възразил. Основанието, на което заявителят е поискал издаването на заповед, е че
по силата на Общите условия
на договорите за продажба на
електрическа енергия, одобрени от ДКЕВР, е бил задължен да
доставя ел.енергия в обекта на ответника,
находящ се в гр.В. Т., ул. ***, заведен с абонатен
№ ***и клиентски номер ***.
Ответникът като купувач на ел.
енергия е бил задължен да я заплаща
в сроковете, определени с Общите условия. В изпълнение на задълженията
си ищецът е доставил ел.енергия на обща стойност
188.05 лв. за
периода 20.02.2018 г. до 21.03.2018
г., която ответникът не е заплатил. Поради изпадането му в забава дължи
обезщетение в размер на законната лихва,
равно на 19.61 лв. за периода 12.03.2018 г. до 03.04.2019
г.. Поради това от съда се
иска да постанови
решение, с което да приеме за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, ведно със законната
лихва върху главницата от момента
на подаване на заявлението -22.04.2019 г. до плащането на
сумите.
Иска се и присъждане на направените по делото разноски и тези по заповедното
производство.
В с.з. ищецът не изпраща процесуален
представител. Исковете се поддържат в писмена молба.
В срока за
отговор ответникът чрез особения си
представител оспорва исковете като частично
неоснователни, излагайки обстоятелствата в подаденото от длъжника възражение. Оспорва качеството
„потребител“ на ответника за част
от исковия период, тъй като
е продал магазина на друго лице
на 20.02.2018 г. и след тази дата е изгубил
това качество. Твърди се, че
според ОУ, когато клиентът не е уведомил
дружеството за промяната на собствеността,
за начало на продажбата на
ел.енергия се счита датата, на
която е придобил собствеността върху имота. Т.е. потребител
от датата на продажбата е новият собственик и той дължи на
ищеца фактурираните суми за периода
след нея. В с.з. не се явява особеният представител.
Съдът въз основа на доказателствата
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че ответникът
е бил собственик на магазин в гр.В.Т., който е продал на 20.02.2018 г., за
което е представена Справка по лице от Служба по вписвания- В.Т. от 26.02.2020
г. Ищецът е представил копие от нотариален акт за продажба на недвижими имот № ***/02.02.2017 г. по н.дело № ***/2017 г., с който ответникът е придобил собствеността върху магазина.
Не се
спори, че ответникът е титуляр на партидата, посочена в исковата молба и че е
била доставяна ел.енергия до обекта му. Представено е копие от Заявление № ***/10.07.2017
г. за продажба на ел.енергия при общи условия, подписано от Н. Д., към което е
бил приложен горепосочения нотариален акт.
Видно от Общи условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на ищеца, в чл. 4 ал.2 се съдържа
определение на понятието „потребител на ел.енергия за стопански нужди“-това е
физическо или юридическо лице, присъединено към електроразпределителната мрежа
на „ЕНЕРГО-ПРО мрежи” АД и което купува ел.енергия за стопански нужди. За разлика от това понятие,
„потребител на ел. енергия за битови нужди“ съгласно ал.1 е физическо
лице-собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната
мрежа, което ползва ел.енергия за домакинството си и е снабдявано и купува
същата от АД.
Съгласно
чл.17 т.3 от ОУ потребителят е длъжен да съобщи писмено на дружеството в
тридесетдневен срок за всяка промяна на данните по чл.12 ал.1 и за промени в
собствеността на обекта. Не се спори, че ответникът не е уведомил ищеца за
смяната на собствеността.
Видно от фактури № ***20.02.2018 г.
за периода от 08.01.2018 г. до 07.02.2018 г. за сумата 112.28 лв.; № ***/20.03.2018 г. за
периода от 08.02.2018 г. до 07.03.2018 г. за сумата 74.93 лв. и № ***/21.03.2018 г. за
периода от 08.03.2018 г. до 19.03.2018 г. за сумата 0.84 лв.,
на ответника като клиент на ищеца за магазина са начислени суми в общ размер на
188.05 лв. Вещото
лице по счетоводната експертиза дава заключение, че стойността на консумираната
ел. енергия е формирана и фактурирана вярно и съобразно решенията на КЕВР за
съответните ценови периоди. Размерът на обезщетението за забава за процесния
период е 19,65 лв. В с.з. вещото лице заявява, че не може да се установи какво
количество ел. енергия е доставено в магазина до 20.02.2018 г., тъй като
единствената възможност е да се снемат показанията от електромера към този
момент, което не е направено. Поради липсата на данни каква точно е била
консумираната до този момент електроенергия, същата не може да бъде остойностена.
Не се спори относно издаването на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца
заявление срещу ответника за процесните суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № ***/2019
г. на ЯРС. Издадената заповед
за изпълнение по чл. 410 от
ГПК е връчена на ответника и той е
подал възражение в срок.
Въз основа на горното съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 79
ал.1 и чл. 86 от ЗЗД.
Исковете са
основателни и следва да бъдат уважени. Съгласно чл. 98а ал.1 от ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при публично
известни общи условия.
В случая
вземането на ищеца произтича от сключени между страните общоизвестни Общи
условия на договорите за продажба на ел. енергия. Не се касае за потребител на
ел.енергия за битови нужди, който съгласно §1 т.2а от ЗЕ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди, а за потребител по смисъла на т.33а - "Небитов клиент", който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди. В горецитираното определение на понятието
„потребител на ел.енергия за стопански нужди“, съдържащо се в чл. 4 ал.2 от ОУ,
са посочени критериите, на които следва да отговаря лицето – да е присъединено
към електроразпределителната мрежа на „ЕНЕРГО-ПРО мрежи” АД и да купува ел.енергия за стопански нужди. В
случая тези предпоставки са налице- след подаване на заявлението от Н.Д. до
ищеца през 2017 г. е осъществено снабдяване на обекта му с ел. енергия, вкл.
през процесния период. Т.е. за ответника е възникнало задължението да заплати
като потребител доставената до магазина ел.енергия. Качеството на „собственик“
е релевантно за потребителите на ел.енергия за битови нужди, какъвто ответникът
не е. Освен това той не е изпълнил задължението си по чл.17 т.3 от ОУ да уведоми
дружеството за промяната в собствеността. Поради това не може да черпи права от
неправомерното си поведение –да бъде освободен от отговорност за задълженията,
а кредиторът да изгуби процеса.
От друга страна, вещото лице е категорично, че не
може да бъде изчислена стойността на потребената до датата на продажбата на
имота ел.енергия, съответно –за оставащата част от отчетния период. Съдът не
разполага със специални знания, за да я изчисли и след като това не може да
направи назначената експертиза, тази стойност се явява неустановена. Отделно от
това от представените по делото фактури е видно, че след продажбата на имота
рязко е спаднало потреблението на ел.енергия в него, поради което последната
фактура е на много ниска стойност- 0,84 лв. Това обстоятелство е индиция, че фактурираната стойност за отчетния период по
втората фактура (в който влиза датата на продажбата на имота) касае периода
преди продажбата.
Падежите на
вземанията са настъпили и същите са изискуеми. Не се твърди от ответника, че
сумите са платени.
Дължима е и законната лихва върху главницата, тъй като се касае до забава
на парично задължение, възникнала преди подаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение.
При основателността на главния иск,
основателен е и акцесорният за мораторна лихва. Изчислената от вещото
лице е в размер, по-висок от претендирания и доколкото не е предприето
увеличение на иска, същият следва да се уважи в претендирания размер.
Искането на ищеца за присъждане на
разноските по настоящото дело е основателно и следва да се уважи съгласно чл.
78 ал.1 от ГПК (вкл. ДТ, възнаграждение за вещо лице, заплатеното
възнаграждение за особен представител и юрисконсултско възнаграждение от 100
лв.). Дължими са и разноските,
направени в заповедното производство (д.т. в размер на
25 лв. и 50
лв. юрисконсултско възнаграждение).
Водим
от горното ЯРС
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.Ж.Д. ***, ЕГН **********, дължи на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ”
АД - гр. Варна, район Владислав Варненчик, Варна
Тауърс – Г, бул. Владислав Варненчик № 258, ЕИК *********, сумата 188.05
лв., представляваща стойността на
ел.енергия, доставена за периода 08.01.2018 г. г.- 19.03.2018 г. за обект на потребление: гр.В. Т., ул. *** абонатен № ***и клиентски номер ***, както и обезщетение за забава в размер на 19.61 лв. за периода 12.03.2018 г. до 03.04.2019 г.,
и законната лихва върху главницата, считано от 22.04.2019
г. до изплащане на вземането, за
които е издадена Заповед за изпълнение № ***23.5.2019 г. по
ч.гр.д. № ***/2019 г. на ЯРС.
ОСЪЖДА Н.Ж.Д. да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ”
АД - гр. Варна направените по делото разноски в размер на 575
лв. и разноските, направени в
заповедното производство, в размер на 75 лв..
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: