Р Е
Ш Е Н
И Е № 25
гр. София, 18.02.2019 год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският окръжен съд, търговско
отделение, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети януари
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА
при
секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 51 по описа за 2018 година на СОС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
ИЩЕЦЪТ - „Б.Д.”
ЕАД с ЕИК ., със седалище и адрес на
управление:***, представляван от В.М. С. – Главен Изпълнителен директор и Д.Н.Н.
- Изпълнителен директор, чрез пълномощника си юрк. М.Д., е предявил иск за
признаване за установено по отношение на ответника – Г.Н.М., ЕГН *, че последната му дължи сумата 144 529,18 лева,
представляваща главница по предоставен кредит, сумата 162 280,95 лева –
договорна лихва за периода от 30. 09. 2008 г. до 27. 09. 2017 г.; сумата
2 927,31 лева – санкционна лихва за периода от 01. 11. 2008 г. до 27. 09.
2017 г.; сумата 5 788,66 лева – заемни такси, както и законната лихва
върху главницата, считано от 28. 09. 2017 г. до окончателното й изплащане.
В исковата си молба ищецът твърди, че по силата на
сключен договор за кредит от 25. 09. 2007 г. е предоставил на ответника
ипотечен кредит в размер на 137 000 лева, със срок на издължаване на
кредита 300 месеца от датата на неговото разрешаване. Сочи, че кредитът бил
усвоен еднократно на 25. 09. 2007 г., след учредяването на уговорено
обезпечение, върху недвижим имот, представляващ УПИ, находящ се в с. Рибарица,
с площ от 1 072 кв. м., съставляващ парцел XIV-144 в с. Рибарица, община Етрополе, заедно с построените
в него масивна жилищна сграда на два етажа и стопанска сграда. Съгласно
уговореното в договора ответникът в качеството си на кредитополучател следвало
да заплаща на ищеца лихва, считано от датата на усвояване на кредита, формирана
от базов лихвен процент за този вид кредит и надбавка, която надбавка можело да
бъде намалена с отстъпката съгласно приложените към договора за кредит условия
за ползване на преференциален лихвен процент по програма ДСК Уют. Твърди, че
базовият лихвен процент се определял периодично от кредитора и към датата на
сключване на процесния договор същият бил определен на 4,19 %, а стандартната
надбавка била в размер на 6,80 %.
Твърди се, че на първата падежна дата 25. 10. 2007 г.
били внесени 27,46 лева, при месечна вноска в размер на 1 341,76 лева, а
от 25. 11. 2007 г. до 25. 07. 2008 г. нямало постъпления по кредита. На 29. 07.
2008 г. били внесени всички просрочени суми, а следващото плащане по кредита
било извършено на 21. 10. 2008 г., когато били погасени предходните две вноски.
Последните вноски по кредита били на 30. 10. 2008 г. – 2,48 лева и на 01. 01.
2009 г. – 0,01 лева.
Поради допусната забава в плащането кредитът бил
превърнат в предсрочно изискуем, а ответницата била уведомена за това
обстоятелство с писмо изх. № 01-20-05376/29. 08. 2017 г. и получено от
ответницата на 31. 08. 2017 г., чрез лице, поело задължението да й го предаде.
Ищецът излага още в исковата си молба, че към датата
на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита – 05. 09. 2017г.
ответницата имала непогасени 107 броя вноски, включващи главница и лихви.
Ищецът сочи още, че ответницата дължала на банката и
наказателна лихва в размер на 10 % върху остатъка от неплатената главница.
Претендира и заемни такси, на основание т. 25,1,2 и т. 25,1,5 от ОУ на Договора
за кредит, от които 4 624,96 лева – такса управление, 120 лева – такса
изискуемост, 441.10 – застрахователни премии и 602.60 лева – разходи за
вписване на ипотека.
Ищецът заявява, че на 28. 09. 2017 г.
подал заявление по чл. 417 ГПК за снабдяване със заповед за изпълнение и
изпълнителен лист срещу ответницата Г.Н.М. за исковите суми, като въз основа на
издадения в полза на банката изпълнителен лист било образувано изпълнително
дело № 20179280400653 по описа на ЧСИ Магдалена Стоянова. Излага, че срещу
издадената заповед за изпълнение, ответницата подала възражение. За подаденото
от ответника възражение ищецът бил уведомен на 09. 02. 2018 г., поради което на
09.03.2018г. предявил настоящия иск за установяване на вземането си.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответницата Г.Н.М.,
ЕГН , му дължи сумата 144 529,18 лева, представляваща главница по
предоставен кредит, сумата 162 280,95 лева – договорна лихва за
периода от 30. 09. 2008 г. до 27. 09. 2017 г.; сумата 2 927,31 лева
– санкционна лихва за периода от 01. 11. 2008 г. до 27. 09. 2017 г.; сумата 5 788,66
лева – заемни такси, както и законната лихва върху главницата, считано от 28.
09. 2017 г. до окончателното й изплащане.
Претендира се и присъждане на направените за
настоящото производство разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са
връчени на ответницата Г.Н.М. с
указанията по чл. 367-370 ГПК, като в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК същата е подала
писмен отговор.
С него ответницата оспорва изцяло исковата претенция,
както по основание, така и по размер. Заявява, че на 22. 12. 2016 г. получила
покана за доброволно изпълнение по изп. д. № 20169280400477 на ЧСИ Магдалена
Стоянова, в която било посочено, че присъединява по делото изпълнителен лист от
06. 03. 2009 г. на РС – гр. Етрополе, издаден на основание заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 36/2009 г. на същия съд, по която била
осъдена да заплати на банката-заявител следните суми: 144 529,18 лева –
главница; 6 897,80 лева – лихва за периода от 03. 02. 2009 г. до 2. 02.
2009 г.; 16 957,50 лева – законна лихва върху главницата за периода от 12.
02. 2009 г. до 02. 01. 2017 г.; 3 028,54 лева – разноски по делото и
7 977,91 лева – такси и разноски съгласно ТТР към ЗЧСИ. Срещу
разпореждането за незабавно изпълнение ответницата депозирала възражение, за
което заявителят бил уведомен. Установила, че в предоставения му едномесечен
срок за предявяване на установителния си иск, считано от датата на връчване на
уведомлението заявителят не предявил такъв, поради което издадената заповед №
16 от 06. 03. 2009 г. и изпълнителен лист по ч. гр. д.№ 36/2009 г. на РС – гр.
Етрополе били обезсилени.
Ответницата твърди, че настоящото производство било
образувано по установителен иск за вземането, предмет на заповед по ч. гр. д.№
439/2017 г., след обезсилване на предходната заповед и за вземане, което
произтича от едни и същи обстоятелства. С оглед на това, счита предявеният иск
за недопустим и неоснователен.
Оспорва обстоятелството, че банката-ищец е упражнила
надлежно правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем и на 05. 09. 2017
г. кредитът бил отнесен като предсрочно изискуем с датата, на която в банката
било получено уведомлението и към тази дата не били погасени 107 бр. месечни
вноски, като твърди, че кредитът станал предсрочно изискуем на датата, обявен в
извлечението от счетоводните книги и изведена от основанията в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, по която било образувано ч. гр. д.№ 36/2009
г. на РС – гр. Етрополе. С оглед на това счита, че ищецът щом веднъж се е
позовал на правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, то не разполагал
с възможността да упражни това право повече. Противното представлявало
злоупотреба с право, каквото било образуването на ч. гр. д.№ 439/2017 г. по
описа на РС – гр. Етрополе. В този смисъл ответницата се позовава на изтекла
погасителна давност на всички вземания, претендирани от банката-ищец.
Ответницата твърди, че не е получавала уведомление за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, доколкото приложеното такова от
ищеца не доказвало неговото съдържание, както и да е достигнало до нея. Същото
не било подписано и изпратено от банката-кредитор.
В отговора си ответницата прави възражение за
недействителност и нищожност на процесния договор за ипотечен кредит, с
твърдения, че същият бил подписан в различно време и подписите на кредитора не
били положени в присъствието на кредитен инспектор на посочената дата, като
моли съда да прогласи неговата нищожност.
Твърди, че банката едностранно извършвала увеличаване
на лихвения процент по договора, а условията по програма Приложение № 2 към
договора сочи, че не е получавала, нито се е съгласявала с последните,
регламентиращи определянето размера на лихвата.
В отговора си ответницата развива подробни доводи за
становището си относно вида на сключения между страните договор, а именно като
потребителски такъв, като заявява, че ще се ползва от разпоредбите на Закона за
защита на потребителите. Прави възражение за нищожност, поради това че са
неравноправни на слените клаузи от договора за кредит и Общите условия към него
– чл.6 от Договора за кредит и т.9.1; 9.2 и 9.4 от Общите условия към договора.
В заключение, ответницата моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли изцяло предявените от банката-ищец искове, с
присъждане на направените от нея разноски.
Препис от отговора на исковата молба е изпратен на
ищеца, който в срока по чл. 372, ал. 1 ГПК е депозирал допълнителна искова
молба, с която уточнява и допълва исковата си молба, предвид възраженията на
ответницата. Поддържа, че изменението на размера на месечните вноски по кредита
било извършено на основание чл. 25.3 от ОУ на банката и ответницата била
уведомена по подходящ начин, чрез поставяне на съобщения на видно място в
салоните на банката, съобразно същите ОУ на банката. Ищецът сочи, че
направеното на 02. 04. 2008 г. и на 21. 10. 2008 г. увеличение на лихвата по
кредита е извършено законосъобразно и на база на предвидени в договора
основания. Излага още, че всяка
едностранна промяна по договора за кредит от страна на банката е базирана на
предварително обявени основания за това, които представлявали основанията по
чл. 143, т.10 ЗЗП. Твърди, че банката никога не е свободна сама да извърши
изменение на договора без да има основание за това и изчерпателно изброени
обективни критерии – т. 25.3 от ОУ.
Ищецът е изложил в ДИМ и подробно становище по съществото
на спора досежно приложението на ЗЗП в частта му касаеща неравноправните и
нищожни договорни клаузи.
Ищецът оспорва възражението на ответницата за
настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, като заявява, че с оглед
редовно връченото уведомление до длъжника, то кредитът бил обявен за предсрочно
изискуем с датата, на която при него се върнала информация за получаването му,
към която дата не били погасени 107 броя месечни вноски за периода от 30. 10.
2008 г. до 30. 08. 2017 г.
По отношение възражението на ответницата за погасени
по давност задължения за главница и лихви, в допълнителната искова молба ищецът
излага подробни доводи за това, че давността за погасяването на претендираните
от него вземания за вноски и лихви не била изтекла.
Ищецът поддържа, че представеното извлечение от
счетоводните книги на банката било подписано от лице с представителна власт, за
което било представено пълномощно по делото, поради което оспорва направеното
от ответницата възражение в този смисъл. Същото се отнасяло и за изпратеното до
същата уведомление.
В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК ответницата, чрез
упълномощен от нея адв. П.М. от САК, е депозирала отговор на ДИМ, с който
поддържа, че договорът за ипотечен кредит не е сделка, имаща за предмет
финансови инструменти. Излага, че основният критерий за приложимост на
изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП е изменението на цената да се дължи на
външни причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови
услуги, а са породени от въздействието на свободния пазар и/или от държавния
регулатор. Твърди, че само тогава търговецът или доставчикът на финансови
услуги не може да се счита за недобросъвестен по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП,
тъй като увеличението на престацията не зависи пряко от неговата воля.
Ответницата излага, че с чл.58, ал.1, т.2 от ЗКИ е
въведено изискване условията на банката да уреждат метода за изчисляване на
лихвата, предвид възмездния характер на договора за банков кредит, както и
условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на
задължението на кредитополучателят. От тук ответницата извежда изрично
задължение на банката, в условията, при които предоставя кредити, изрично да се
съдържат кумулативно два елемента – методиката за изчисляване на съответната
лихва и предпоставките за нейната промяна за срока на договора. Сочи, че когато
потребителят не е получил предварително достатъчно информация как банката може
едностранно да промени цената на финансовата услуга, която му е предоставила,
както и когато методологията, създадена от банката – кредитор, като нейни
вътрешни правила, не е част от кредитния договор, кредиторът не може да се
счита за добросъвестен по смисъла на чл. 143 ЗЗП, за да е приложимо правилото
на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП.
Заявява, че ищецът не оспорва обстоятелството, че е
била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д.
№ 36/2009 г. по описа на РС – гр. Етрополе за съответните суми, имащи за
предмет задължения по същия договор за банков кредит, предмет и на настоящото
производство. Твърди, че банката обявила предсрочната изискуемост на кредита
към 2009 г. и към настоящия момента не можела повторно да се ползва от това
право, тъй като по този начин нарушавала законови разпоредби и злоупотребявала
с право. Настоящото производство било инициирано единствено поради факта, че
заповедта за изпълнение и изпълнителният лист по ч. гр. д. № 36/2009г. били
обезсилени. Съответно, давностния срок, който тече по време на производството
бил прекъснат, а предвид факта, че заповедта и изпълнителният лист са били
обезсилени, се приемало, че давността не е била прекъсвана. Неправилно се
твърдяло от страна на ищеца, че е обявил предсрочната изискуемост едва на 05.
09. 2017г. Следвало да се има предвид и това, че заповедта и изпълнителния лист
били обезсилени поради факта, че банката не била подала искова молба за
установяване на вземането си по надлежния ред.
В допълнителния отговор на исковата молба ответницата
поддържа становището си за това, че изпратеното до нея уведомление за настъпила
предсрочна изискуемост не съдържало необходимите реквизити.
Оспорва твърдението на ищеца, че задължението по
договора било единно и неделимо, като заявява, че била налице изтекла
погасителна давност за всяка вноска за главница и възнаградителна лихва, считано
от 30. 10. 2008 г. до датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем
през 2009 г. Дори да се приемело, че изискуемостта е настъпила към 05. 09. 2017
г., то всички месечни вноски за главници и лихви за периода от 30. 10. 2008 г.
до горната дата били погасени по давност, поради което и предявеният за тях иск
следвало да бъде отхвърлен.
С оглед направеното подробно изложение на становището
си в допълнителния отговор на исковата молба, ответницата чрез процесуалния си
представител моли съда да прекрати производството по делото, поради неговата
недопустимост. Алтернативно, моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявените искове, с присъждане на направените от нея разноски за
производството.
Софийският окръжен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, прие за установено следното
от фактическа страна:
Видно от договор за банков ипотечен кредит от 18.02.2008
год. е, че същият е бил сключен между Б.Д. ЕАД / кредитор / и Г.Н.М.
/кредитополучател /. Съгласно договора банката предоставила банков кредит в
размер на 137 000 /сто тридесет и седем хиляди/ лева.
Видно е от договора за банков кредит, че страните са договорили,
срокът за издължаване на кредита да е 300 месеца, считано от датата на неговото
усвояване – чл.2 от Договора. Уговорено е
още в чл.7 от договора, обезпечението на дълга към кредитора,
кредитополучателят да осъществи с ипотека върху недвижим имот, описан в
договора.
В чл.6 от договора за кредит страните са договорили
размера на дължимата лихва и начина на нейното определяне. Уговорено е кредитополучателят
да заплаща лихва, формирана от БЛП за този вид кредит и надбавка, която може да
бъде намалена с отстъпка. Посочено е още в договора, че БЛП се определя
периодично от кредитора и към датата на сключване на договора е в размер на
4.19 %, а стандартната надбавка е в размер на 6.80%, или лихвеният процент по
кредита е общо 10.99%.
На 29.07.2008г. между страните по делото е сключено
допълнително споразумение за предоговаряне на процесния кредит, с което
страните по него са се съгласили, че непогасеният остатък от кредита към датата
– 29.07.2008г. е в размер на 147 000 лева, а лихвата по кредита е 11.49 %.
Със споразумението е променена и падежната месечна дата от 25-то число на
текущия месец на 30-то число от него. Уговорена е още наказателна надбавка в
размер на 10 процентни пункта върху прилагания лихвен процент при забава до 7
дни след падежната дата и предсрочна изискуемост на целия кредит при забава в
плащанията над 30 дни.
По делото са приложени и общите условия на банката
приложими към договора, както и изготвения погасителен план за издължаване на
кредита.
Видно от
извлечение от счетоводните книги на банката – ищец е, че към 05.09.2017г. –
датата на предсрочната изискуемост на кредита, задълженията по процесния кредит
са в общ размер на 315 526.10 лева
и са следните по видове:
·
144 529.18 лева – главница,
·
162 280.95 лева – договорни
лихви, за периода от 30.09.2008г. до 27.09.2017г.
·
2 003.86 лева – наказателна лихва по т.20.1 от ОУ, за периода от 01.11.2008г. до 04.09.2017г.
·
923.45 лева – наказателна лихва по т.20.2 от ОУ, за периода от 05.09.2017г. до 27.09.2017г.
·
4 624.96
лева – такса за управление на кредита;
·
120 лева –
такса изискуемост на кредита;
·
441.10 лева
– застраховка обезпечение;
·
602.60 лева
- вписване на ипотека.
Въз основа на посоченото извлечение
от счетоводни книги – документ по чл.417, т.2 от ГПК, ищецът е искал със
заявление вх. № 1798/28.09.2017 год. по описа на РС – Етрополе издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК срещу кредитополучателя по процесния
договор за банков кредит за заплащане на сумите посочени в извлечението от
счетоводните книги на банката, като заповед за изпълнение и изпълнителен лист
са му били издадени в производството по ч.гр.д. № 439/2017 год.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение
срещу заповедта за изпълнение от ответницата.
По реда на чл.415, ал.1 от ГПК РС – Етрополе е указал
на настоящия ищец, че в едномесечен срок може да предяви иск за установяване на
вземането си по договора за кредит, което той сторил с настоящата искова молба
вх. № 1960/09.03.2018 год. по описа на СОС.
От заключението по назначената в настоящото
производство съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че кредитът по
процесния договор е бил изцяло усвоен от кредитополучателя; че към датата на
подаване на заявлението пред РС – Етрополе кредитополучателят е бил в забава в
плащането на вноските по договора, като редовното погасяване на кредита бил
преустановил още на октомври.2008г.; че към същия момент дължимите суми –
главница и лихви, са били в размер, съответстващ на твърденията в исковата
молба.
Заключението на допуснатата по делото допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза установява в резултат проверка на кредитното досие на ответницата и
счетоводни документи на банката, че в хода на договорните отношения между
страните по делото, банката ищец два пъти осчетоводявала процесния кредит за
предсрочно изискуем – на 29.01.2008г. и на 05.09.2017г. След първото осчетоводяване
и поради предоговаряне на условията по кредита, неговата редовност била
възстановена на 30.07.2008г.
Установи се по делото и че банката – ищец е уведомила
кредитополучателя за обявената предсрочна изискуемост на кредита на 31.08.2017г.,
видно от представените писмо от 29.08.2017г. и потвърждение за получаването му.
Видно от представените по делото два протокола от
заседания на Комитета за управление на активите и пасивите на ищеца е, че на
20.03.2008г. е взето решение за изменение на БЛП по кредити на граждани като
същия по жилищни и ипотечни кредити на физически лица в лева е станал 4 . 69 %,
а с решение от 16.10.2008г. е станал 5.69 %.
Не е спорно по делото, че през 2009 г. по ч.гр.д. №
36/2009г. по описа на РС-Етрополе, банката се е снабдила със заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист по процесния договор за кредит, но не
е предявила установителен иск за установяване на вземането си, въпреки
възражението на ответницата по чл.414 от ГПК, и с определение от 24.03.2017г. на
РС-Етрополе издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист са били
обезсилени. Установява се от представеното по делото заверено фотокопие на
ч.гр.д. № 36/2009г. по описа на РС-Етрополе, че банката не е уведомила
ответницата за обявената предсрочна изискуемост на процесния кредит преди да
подаде заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист
през 2009г.
В хода на настоящото съдебно производство, с
протоколно определение от 20.11.2018г. е открито производство по оспорване
автентичността на подписите положени за ответницата в договора за ипотечен
кредит и погасителния план към него.
Установи се от заключението на изслушаната по делото
съдебно-графологична експертиза, че оспорените подписи положени в оригиналните
документи – договор за ипотечен кредит и погасителен плот към него от
25.09.2007г. са положени от ответницата Г.Н.М..
Представеното по делото заверено фотокопие на
изпълнително дело, образувано по издадените през 2009г. по ч.гр.д. № 36/2009г.
по описа на РС-Етрополе заповед за изпълнение и изпълнителен лист е ирелевантно
за настоящия правен спор, поради което не следва да се обсъжда, още повече, че
посочените заповед за изпълнение и изпълнителен лист са обезсилени през март
2009г. с определение от 24.03.2017г. на РС-Етрополе, постановено по ч.гр.д. №
36/2009г.
При така установената фактическа обстановка съдът
стигна до следните правни изводи:
Предявените искове с правно основание чл.124, ал.1 във
вр. с чл.422, ал.1 от ГПК са допустими – същите са предявени в срока по чл.415,
ал.1 от ГПК от заявителя в производството по чл.417 от ГПК пред районния съд
срещу кредитополучателя по договора за банков кредит - възразил срещу заповедта
за изпълнение.
Разгледани по същество, исковете са доказани
по основание и размер.
Предмет на делото по установителните искове по чл.422
от ГПК е вземането, основано на представения документ - извлечението от
счетоводните книги на банката за вземане, произтичащо от договор за кредит, в
който размерът и изискуемостта са определени от страните при сключването му. Основанието
на иска се обуславя от обстоятелствата, въз основа на които страната твърди
защитимо с упражняването му свое субективно право и тези обстоятелства по иска
с правно основание чл.
422 от ГПК в случая са сключен и
обявен за предсрочно изискуем договор за
кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в
тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на фактите, на които
основава своето искане до съда. Единствено фактът на евентуално извършени
плащания по дължими суми е в тежест на ответника. В настоящата хипотеза съдът
приема, че между страните по делото е възникнало облигационно правоотношение, с
източник договор за банков кредит. По силата на договорноправната връзка, в
тежест на ищцовата банка, е възникнало задължението да предостави процесния
кредит, а в тежест на ответницата- кредитополучател - да заплаща в установените
срокове и размери вноските по усвоения кредит, съгласно уговореното в договора.
В настоящата съдебна инстанция няма спор по тези обстоятелства. Страните спорят
по отношение на фактите – дължимост на претендираните суми предвид твърдяна
погасителна давност, както и досежно действителността на клаузи от процесния
договор, предвид разпоредбите на ЗЗП и ЗКИ. Страните спорят и по отношение момента,
в който кредитът е станал предсрочно изискуем. Ответницата твърди, че това е
станало още през 2009г. на датата, обявена в извлечението от счетоводните книги
на банката, представено по образуваното тогава ч. гр. д.№ 36/2009 г. на РС –
гр. Етрополе. С оглед на това счита, че ищецът щом веднъж се е позовал на
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, то не разполагал с
възможността да упражни това право повече. Този довод на ответницата е неоснователен.
Към момента на издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
по ч. гр. д.№ 36/2009 г. на РС – гр. Етрополе банката не е била уведомила
ответницата за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, а не се е и
позовала на това обстоятелството в заявлението си за образуване на ч. гр. д.№
36/2009 г. на РС – гр. Етрополе. В този смисъл към този момент не може да се
приеме, че кредитът е станал предсрочно изискуем, независимо от очетоводяването
му от банката като такъв. Последният извод следва и от приетото в т.18 на
Тълкувателно решение №
4/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Според него в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.
415, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става
изискуемо ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно
изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора, при настъпване
на определени обстоятелства, или се обявява по реда на чл.
60, ал. 2 ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва изрично да е уведомил длъжника, за
обявяване предсрочната изискуемост на кредита. В случая това е сторено от
банката – ищец едва преди образуване на второто заповедно производство по
ч.гр.д. № 439/17г. по описа на РС-Етрополе, с представеното по делото писмо до
ответницата и потвърждение за получаването му.
От друга страна в настоящото
съдебно производство, заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза по несъмнен начин
установи размера на просрочените задължения по договора за банков кредит към
датата на подаване на заявлението в заповедното производство по ч.гр.д. №
439/17г. по описа на РС-Етрополе - съответстващ на размера, сочен в заявлението
и в настоящата искова молба.
В тази връзка съдът приема, че предявените искове,
като основателни следва да бъдат уважени.
По отношение направеното от ответницата възражение
правопогасяващо възражение за изтекла погасителна
давност по отношение претенцията на ищеца съдът намира следното:
При договора за кредит
срокът за погасяване на цялото задължение е предварително определен при
сключването му и от настъпването на изискуемостта за цялата заета сума започва
да тече срокът на погасителната давност, т.е. в случая от момента, на обявяване
на кредита за предсрочно изискуем – 05.09.2017г. Това е датата към която са
били изпълнени всички изискуеми от закона предпоставки, за да се приеме, че
процесният кредит е станал предсрочно изискуем. Това не се е случило на
03.02.2009г., тъй като към този момент липсват данни банката да е уведомила
предварително ответницата за настъпила предсрочна изискуемост на процесния
кредит. В този смисъл от 05.09.2017г. до момента на започване на заповедното
производство не е изминал изискуемият от закона срок, за да се приеме, че
вземането на банката по процесния договор за кредит е погасено по давност.
Следва да се
отбележи, че плащането на части на едно отначало определено цяло задължение не
е идентично на "периодично плащане", каквито доводи има ответницата.
В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, обективирана в решения,
постановени по реда на чл. 290
от ГПК.
В своето решение № 261 от
12.07.2011 г., постановено по гр. дело № 795/2010 г., ВКС, IV г. о. приема,
че "С разпоредбата на чл.
111, б. "в" ЗЗД е прогласено, че с изтичането на тригодишна
давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични
плащания. В случая поставеният въпрос е относим само към последните две хипотези
на посочената правна норма. За да е налице периодично плащане, то същото по
естеството си следва да има периодичен характер, или да е установено като
такова със закон. Периодичните плащания представляват самостоятелно обособени,
еднородни престации, независими една от друга, и произтичащи от общ юридически
факт. Поради това всяко от тези плащания е независимо и самостоятелно от
останалите еднородни задължения. При договора за заем е налице неделимо
плащане. В случай, че е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, то това не превръща
тези вноски в периодични плащания.
Договореното връщане на заема на погасителни вноски
представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника
на части - аргумент за противното основание от чл. 66 ЗЗД. Това обаче не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а
представлява частични плащания по договора.".
В същия смисъл е и
решение № 28 от
5.04.2012 г. по гр. дело № 523/2011 г., на ВКС, III г. о., в което изрично
се приема, че: "При договора за заем е налице неделимо плащане и
договореното връщане на заема на погасителни вноски
не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични
плащания по договора. Приложим е общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД."
Неоснователен е и доводът на ответницата – физическо
лице, базиран на качеството й „потребител“ по смисъла на ЗЗП и оттам – всички
оплаквания свързани с неравноправност или нищожност на клаузи от договора за
кредит и общите условия към него. Това е така, защото на първо място със
сключеното на 29.07.2008г. между страните по делото допълнително споразумение
за предоговаряне на процесния кредит, ответницата изрично се е съгласила, че
лихвата по кредита е 11.49 % и че ще заплаща наказателна надбавка в размер на
10 процентни пункта върху прилагания лихвен процент при забава в плащанията на
вноските до 7 дни след падежната дата, а при забава в плащанията над 30 дни се
съгласява да бъде обявена предсрочна изискуемост на целия кредит. Договорената наказателна лихва е индивидуално определена с това
споразумение и не е била променяна от банката – ищец по време на действието на
договора. Настъпила е обаче едностранна промяна с 1% на БЛП, съобразно решение
№ 46 от 16.10.2008г. на КУАП на банката. В него е посочено, че БЛП се променя,
поради промяна с 1% за месец на стойностите за LEONIA, EURIBOR и LIBOR за щатски долари и изменение с 0.5% на индекса на потребителските
цени за България през последното шестмесечие. В този смисъл БЛП е едностранно
изменен от банката- ищец, поради наличието на две от посочените в т.25.3 от
Общите условия на банката предпоставки, които не зависят от нейната воля. Не е
и оспорено по делото обстоятелството, че стойностите на LEONIA, EURIBOR и LIBOR за щатски долари за месец са променени с 1%, нито че
индекса на потребителските цени за България през последното шестмесечие се е
променил с 0.5%. Предвид на това възниква въпросът, предвид възраженията на
ответницата, това едностранното изменение на БЛП – октомври 2008г., дали банката
е извършила законосъобразно.
Сумите, дължими за
лихви по договорите за банков кредит представляват цената на заетите парични
средства. Клаузите, които дават право на търговеца - банка едностранно да
увеличава цената на стоката, без потребителят в такива случаи да има право да
се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена
в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора, по принцип са
неравноправни клаузи по смисъла на чл.
143, т. 12 от Закона за защита на потребителите /в сила от 10.06.2006 г./.
В разпоредбата на чл.
143, ал. 3, т. 1 от ЗПП обаче законодателят е предвидил изключение от това
правило за сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки и
услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или
индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън
контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги. Основният критерий за
приложимостта на изключението е изменението на цената да се дължи на външни
причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са
породени от въздействието на свободния пазар и/или от държавен регулатор.
Тогава търговецът/доставчикът на финансови услуги не може да се счита за
недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза,
съдържаща се в чл.
143 от ЗПП, тъй като увеличението на престацията не зависи от неговата
воля. За да се прецени дали клаузите отговарят на този критерий за изключение
от общия принцип, те трябва да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин /чл.
147, ал. 1 от ЗПП/. Потребителят следва предварително да получи достатъчно
конкретна информация как търговецът може едностранно да промени цената, за да
може на свой ред да реагира по най-уместния начин. Съдът не следва да допълва
неравноправните клаузи с цел да отстрани порока. При съмнение обаче съдът има
право да тълкува тези клаузи по благоприятен за потребителя начин /чл.
147, ал. 2 от ЗПП/, във връзка с всички останали клаузи на договора, като
вземе предвид вида на стоката и услугата /чл.
145, ал. 1 от ЗЗП/ - Решение № 77 от
22.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4452/2014 г., III г. о., ГК.
Въз основа на изложеното
по-горе по предмета на настоящия спор, съдът достигна до следните правни
изводи:
Ответницата е
направила възражение за нищожност на чл.6 от процесния договор за кредит от
25.09.2007г. и на т.9.1; 9.2 и 9.4 от Общите условия към договора, поради това,
че тези клаузи са неравноправни за нея и не са индивидуално уговорени.
В чл.6 от договора
е предвидено, че банката има право едностранно да променя размера на базовия си
лихвения процент /БЛП/. В т.25.3 от Общите условия на банката – приети от
ответницата с чл.11 от договора за кредит е предвидено, че кредиторът има право
едностранно да променя БЛП на банката, при наличие на някое от следните
условия: при изменение от поне 1 % за месец на стойностите на LEONIA, EURIBOR и LIBOR; при изменение от поне 1 % за месец на валутен курс
евро/лев или евро/щатски долар; изменение
от поне 0.5% за месец на индекса на потребителските цени за България и т.н. Следователно
клаузата на чл.6 от договора за кредит във вр. с т.25.3 от Общите условия към
договора съдържа достатъчно ясна и разбираема за ответницата информация за
условията и начина на изменение на размера на лихвения процент по договора за
ипотечен кредит. Въз основа на публични данни за измененията на стойностите на LEONIA, EURIBOR и LIBOR или индекса на
потребителските цени в България и условията на банковата регулация върху търговските
банки ответницата би могла да установи дали са налице основанията за изменение
на размера на лихвения процент по нейния договор. Действително, такива усилия
от страна на ответницата не биха били необходими, ако банката беше предоставила
предварително конкретна методика за изчисляване на изменението на лихвения
процент. Такова задължение за кредитора обаче е въведено едва с чл. 33а
от Закона за потребителския кредит /ДВ, бр. 58 от 2010 г./ и не е
съществувало към момента на сключване на договора на 25.09.2007г.
По тези
съображения настоящата инстанция приема, че в чл.6 от договора между страните и
в посочените клаузи от общите условия към договора се съдържат достатъчно ясни
и разбираеми условия за промяната на размера на лихвения процент по договора.
Тези условия са външни и независещи от търговската банка, а са предизвикани от
въздействието на свободния пазар и регулатора на банковата дейност. Ето защо
спрямо клаузата на чл.6 от договора и на т.9.1; 9.2 и 9.4 от Общите условия към
договора се прилага изключението на чл.
144, ал. 3, т. 1 от ЗПП, поради което тези клаузи не са нищожни.
В този смисъл неоснователно е с оглед на конкретните,
установени по делото обстоятелства, възражението на ответницата – физическо
лице за едностранно и необосновано повишаване от страна на банката, на лихвения
процент по процесния кредит. При така изложеното и доколкото кредитополучателят
се е задължил, при конкретно уговорените, респ. – приети от него с подписването
на договора за кредит и анекса към него условия по същия, включително и след
промяната им със съответния анекс и не само, и за съответните периоди, то са
изцяло неоснователни твърденията на ответницата за лишена от основание,
едностранна и незаконосъобразна, извършена от банката промяна на лихвения
процент по кредита.
Поради изложеното, както се посочи и по-горе в
настоящите мотиви, оспорваните от ответницата – физическо лице клаузи от
процесния договор и общите условия към него, освен че не попадат в приложното
поле на ЗЗП и на нормите на наднационалното, съюзно право на ЕС, но и противно
на твърдяното от нея, че същите не са индивидуално уговорени, по делото се
установява точно противоположният извод – че както уговорките в първоначалния
договор за кредит, така и обективираните в сключеното, представено по делото и
неоспорено допълнително споразумение към него, всъщност са именно индивидуално
уговорени по см. на сочените от ответницата правни норми.
Неоснователно е и възражението на ответницата –
физическо лице, базирано на нарушаване на разпоредбата на чл. 58, ал.1, т.2 от
ЗКИ. Установява се по делото от конкретното съдържание на процесния договор и
на анекса към него, че изискващата се от закона информация досежно методиката
за формиране на визираната в договора за кредит и анекса към него лихва е ясна
и предварително определена в самия договор.
Установи се по делото от заключението на допусната и
приета съдебно-графологична експертиза, че процесния договор за ипотечен кредит
от 25.09.2007г. и погасителния план към него са автентични в частта им на
положените от ответницата подписи, противно на възражението на последната.
С оглед изхода на делото, и на основание чл.78, ал.1
от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца в цялост
направените в настоящото съдебно производство разноски в общ размер на 7 110.52
лева, от които 6 310.52 лева заплатена държавна такса за водене на
съдебното производство, 500 лева – възнаграждение за вещо лице и 300 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Предвид задължителните указания дадени от ОСГТК на ВКС в т.12 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г., постановено по тълк.д.№ 4/2013г. по
описа на ВКС, настоящия съд следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и по
дължимостта на разноските в заповедното производство. В тази връзка, предвид
изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3, във вр. с ал. 8 ГПК - в полза на ищцовата страна следва да бъде присъдена сумата от 150
лв., за юрисконсулско възнаграждение, определена съгласно чл. 37 ЗПП, във връзка с чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната
помощ пред вид вида производство, конкретиката на спора и вида
осъществена защита, както и сумата 6 310.52 лева – заплатена държавна
такса за заповедното производство.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Б.Д.” ЕАД *** с ЕИК .,
със седалище и адрес на управление ***, представлявана от В. М. С. – Главен
Изпълнителен директор и Д. Н.Н.- Изпълнителен директор, чрез пълномощника си
юрк. М.Д. против Г.Н.М., ЕГН,
установителни искове по чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК, съществуването на вземането на „Б.Д.” ЕАД
*** с ЕИК.от Г.Н.М., ЕГН, за главница, лихви и такси, произтичащи от Договор за ипотечен кредит от 25.09.2007г. и анекс към
него от 29.07.2008г., представляващи сумите както следва: 144 529,18 лева, главница по
предоставения кредит, сумата 162 280,95 лева – договорна лихва за периода
от 30. 09. 2008 г. до 27. 09. 2017 г.; сумата 2 927,31 лева – санкционна
лихва за периода от 01. 11. 2008 г. до 27. 09. 2017 г.; сумата 5 788,66
лева – заемни такси, както и законната лихва върху главницата, считано от 28.09.2017
г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 439/2017 г. на Районен съд – гр. Етрополе.
ПРИЗНАВА, на основание чл.194, ал.2 от ГПК, че оспорването на
автентичността на подписите на Г.Н.М., положени в Договор за ипотечен кредит от
25.09.2007г. и погасителен план към него НЕ
Е ДОКАЗАНО.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Г.Н.М., ЕГН да заплати на „Б.Д.” ЕАД
*** с ЕИК ., направените в
настоящото съдебно производство разноски в общ размер на 7 110.52 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Г.Н.М., ЕГН да заплати на „Б.Д.” ЕАД
с ЕИК ., направените в заповедното производство, разноски в общ размер на 6 460.52 лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: