№ 134
гр. Перник, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Лора Р. Стефанова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Лора Р. Стефанова Гражданско дело №
20221720105379 по описа за 2022 година
Производството е по иск с правна квалификация чл. 415, във връзка с
чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и евентуално предявен иск с
правна квалификация чл. 59 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба от „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ
„Република”, представлявано от Ч.К.С. – изпълнителен директор против „СИ
ВИ КАР“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
представлявано от В.С.Л.
Ищецът твърди, че ответникът има качеството клиент на топлинна
енергия за топлофициран обект – търговски обект, находящ се в гр. *** Сочи,
че по силата на Закона за енергетиката и Общите условия за договорите за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди от “Топлофикация
Перник” ЕАД, страните – ищецът в качеството на топлопреносно
предприятие и ответникът в качеството на клиент на топлинна енергия, са в
облигационни отношения по между си. Съобразно тях ищецът има
задължението да предоставя топлинна енергия в стопанския обект,
собствен/ползван от ответника, а ответникът – да заплаща стойността на
доставената му топлинна енергия, ежемесечно, в уговорения срок.
Ищецът твърди, че е изпълнявал точно своето задължение по
възникналото облигационно отношение, като през периода 01.05.2020 г. –
30.04.2021 г. помесечно е доставял в собствения/ползвания от ответника
стопански обект топлинна енергия. Твърди, че стойността на така доставената
топлинна енергия е в общ размер на 219.13 лв. и ответникът не е изпълнил
задължението си да я заплати. Сочи, че последният дължи обезщетение за
забава върху всяка просрочена месечна главница, считано от 09.07.2020 г. до
04.05.2022 г. в общ размер от 25.93 лв.
1
Твърди, че за посочените вземания е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника по реда на чл.
410 от ГПК. Въз основа на него е било образувано ЧГД № 3104/2022 г. по
описа на ПРС и издадена исканата заповед. Сочи, че в срока по чл. 414, ал. 2
от ГПК ответникът е депозирал възражение срещу нея.
В случай, че съдът приеме, че между страните не е възникнало
договорно отношение, ищецът твърди, че ответникът се е обогатил със
стойността на доставената му топлинна енергия, която не е заплатил.
Искането към съда е да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата от 219.13 лв., представляваща
стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. –
30.04.2021 г. в топлофициран обект – търговски обект, находящ се в гр. ***и
изравнителна сметка от месец август 2021 г., ведно с обезщетение за забава в
размер на 25.93 лв., считано за периода от 09.07.2020 г. до 04.05.2022 г., както
и законната лихва върху главницата, считано от 31.05.2022 г. /датата на
подаване на заявлението/ до окончателното плащане, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ЧГД № 3104/2022 г. по описа на ПРС.
При условията на евентуалност, в случай, че бъде отхвърлен иска,
ищецът е поискал от съда да осъди ответника да му заплати исковите суми,
като стойност, с която се е обогатил за сметка на ищеца, поради доставена от
последния топлинна енергия, която не е заплатена.
Заявена е претенция за присъждане на направените в хода на
заповедното и исковото производство разноски. Направено е възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. В
него искът е оспорен по основание и размер.
Ответникът оспорва качеството си клиент на топлинна енергия, като
твърди, че не е нито собственик, нито титуляр на вещно право на ползване по
отношение на процесния недвижими имоти. Твърди, че между него и ищеца
не съществува облигационно отношение. Оспорва всички представени
доказателства.
Заявява възражение по чл. 111, б. В от ЗЗД за изтекла погасителна
давност за част от исковите суми.
Искането към съда е да отхвърли исковете като неоснователни,
евентуално като погасени по давност. Претендира присъждане на
направените по делото разноски в заповедното и в исковото производство.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния представител –
юрисконсулт С. поддържа иска. Моли съда да го уважи. Заявява претенция за
присъждане на направените в исковото и в заповедното производство
разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си – адв. В. счита
предявените искове за процесуално недопустими като предявени с нередовна
искова молба и съединени за общо за разглеждане без да са налице
процесуалните предпоставки за това. При условията на евентуалност, ги
оспорва като неоснователни. Искането към съда е да ги отхвърли. Претендира
присъждане на направените разноски.
Като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид
2
становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, съдът
намери следното:
Установителният иск е предявен от процесуално легитимирана страна и
при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим.
Правният интерес от воденето му се обосновава от приложеното ЧГД №
3104/2022 г. по описа на ПРС. От него е видно, че със заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1850/31.05.2022 г., ответникът е
осъден да заплати на ищеца вземанията, предмет на предявения
установителен иск. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът е подал
възражение срещу издадената заповед. Искът за установяване на вземането по
чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 от
ГПК.
Неоснователни са оплакванията на ответника за нередовност на
исковата молба и за процесуална недопустимост на евентуалното съединяване
на предявените искове. Съдът счита, че исковата молба отговаря на
изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. За евентуално съединения иск не се
дължи държавна такса съгласно 72, ал. 1 от ГПК. Не е налице процесуална
пречка и за евентуално съединяване на установителния иск по чл. 415, ал. 1, т.
1 от ГПК с осъдителен иск, който да се разгледа при условие, че
установителния бъде отхвърлен.
Разгледан по същество главният иск е неоснователен.
За уважаването установителния иск в тежест на ищеца е да установи
качеството си на топлопреносно предприятие, качеството на клиент/купувач
на топлинна енергия за небитови нужди на ответника, доставянето на
топлинна енергия и размера на задължението на ответника.
Не е спорно между страните и се установява от служебно извършената
справка в официалната електронна страница на основание чл. 11 от Закон за
търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, че
ищецът е юридическо лице, в чийто предмет на дейност се включва
производство, пренос, разпределение и продажба на топлинна енергия.
Следователно същото е топлопреносно предприятие по смисъла на чл. 129 от
Закона за енергетиката.
Видно от представения нотариален акт № 93, том II, рег. № 6257, дело
№ 247/2007 г. ответникът е собственик на процесния недвижим имот,
представляващ самостоятелно обособен търговски обект – магазин за
хранителни стоки № 96, находящ се в гр. Перник, кв. Изток, ул. Благой
Гебрев в жилищна сграда бл. № 22, със застроена площ на търговския обект
175 кв. м.
Не е спорно между страните и се установява и от обсъдения нотариален
акт, че търговския обект се намира в сграда етажна собственост.
Преценката относно наличието на качеството “клиент”/”купувач на
топлинна енергия” по отношение на ответника следва да се прави съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката и Общи условия на договорите за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди от “Топлофикация -
Перник” ЕАД предложени от топлопреносното предприятие съгласно чл. 149,
ал. 1, т. 3 от ЗЕ.
По делото са представени Общи условия на договорите за продажба на
3
топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация - Перник“ ЕАД,
одобрени с Решение № ОУ-012/14.04.2008 г. на ДКЕВР и публикувани във в.
„Съперник“, бр. 83/30.04.2008 г.
Съгласно чл. 1 от Общите условия страни по тези взаимоотношения са
“продавача на топлинна енергия” – “Топлофикация - Перник” АД и “купувача
на топлинна енергия” – потребител за стопански нужди. Според чл. 3 от
Общите условия купувач на топлинна енергия може да бъде всяко физическо
лице или юридическо лице, което купува топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване за
стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския
бюджет.
Съгласно легалното определение на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ "Небитов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
В чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ изрично е предвидено, че облигационните
правоотношения между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна
енергия за небитови нужди се уреждат в писмен договор. В същия смисъл е
чл. 1, ал. 2 от общите условия. През процесния период не е била действаща
нормата на чл. 149, ал. 3 от ЗЕ/нова - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от
12.03.2021 г./, поради което за уредба на отношенията между страните, в
настоящия случай същата не е приложима и не налице предвиденото в нея
препращане към чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.
При доказателствена тежест на ищеца, същият не е установил между
него и ответникът да е сключен договор, уреждащ отношенията във връзка с
продажбата на топлинна енергия. Затова главният иск е неоснователен и
следва да се отхвърли.
Отхвърлянето му е поставено като условие от ищеца за разглеждане на
евентуално предявения иск с правна квалификация чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че всеки, който се е
обогатил без основание за сметка на друг дължи връщане на онова, с което се
е обогатил до размера на обедняването. Искът по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е
субсидиарен, като исковата претенция е допустима, само когато не е налице
друга правна възможност за защита срещу настъпилото неоснователно
разместване на блага.
За уважаването на предявения евентуален иск в тежест на ищеца е да
установи обедняването си до размера и количеството на доставената на
ответника през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника
чрез консумирането на тази енергия и спестяване на разходи за нейното
заплащане, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването.
Безспорно установено е, че през процесния период 01.05.2020 г. –
30.04.2021 г. ответникът е бил собственик на процесния имот, както и че
имотът се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост.
За установяване на количеството и стойността на доставената в
търгодския обект топлинна енергия, по искане на ищеца, са изслушани и
приети съдебно-техническа и съдебно – икономическа експертиза, изготвени
съответно от вещите лица Б. Й. и Н.И.
Съдът кредитира изцяло приетите експертизи, като изготвени от вещи
4
лица с необходимите професионални знания и опит. За отговор на
поставените им въпроси последните са се позовали освен на приложените по
делото доказателства и на проверените непосредствено от тях документи,
съхранявани в счетоводството на ищеца и във фирмата за дялово
разпределение. Затова съдът намира заключенията за обективни и
обосновани.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от
вещото лице Б. Р. Й. се установява, че през процесния период 01.05.2020 г. –
30.04.2021 г. сградата етажна собственост, в която се е намирал процсния
топлоснабден имот, е обслужвана от фирмата за дялово разпределение
„Директ“ ЕООД, като подизпълнител по договор с „Техем Сървисис“ ЕООД.
Системата за дялово разпределение е въведена въз основа на договор,
сключен на 28.12.2000 г. с „Витерра Енерджи Сървисиз“ ЕООД. Следователно
съдът приема, че е изпълнена разпоредбата на чл. 139 от ЗЕ за разпределяне
на доставената в сградата топлинна енергия чрез система за дялово
разпределение от фирма за дялово разпределение.
Установява се също, че отчитането на доставената в сградата
топлоенергия е извършвана с топломер, монтиран в абонатната и станция,
който е преминавал задължителния метрологичен контрол съгласно чл. 43, ал.
4 от ЗИ. Ищецът е спазвал сроковете за периодични проверки на уреда, при
всяка от които е констатирано, че същият съответства на одобрения тип.
Изводът е, че той може да се използва за търговско измерване и показанията
му могат да се считат за достоверни. От заключението на съдебно-
техническата експертиза се установява, че между собствениците на имоти в
топлоснабдените сгради е разпределяно нетното количество потребена
топлинна енергия, след съобразяване на нормативните технологични загуби
от съоръженията в АС по данни на производителя, броя на работни дни за
отопление и БГВ на АС, средномесечните температури на подаващата и
връщащата вода, както и температурата на почвата. Констатацията на вещото
лице е че са спазвани изискванията на Наредба 16-334/06.04.2007 г..
Съгласно чл. 140а от ЗЕ топлинната енергия в сграда етажна
собственост се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление.
Топлината енергия за отопление се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите/чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/. От
експертизата на вещото лице се установява, че през процесния период за
топлоснабдения имота, собствен на ответника е начислявана ежемесечно
прогнозно само топлинна енергия, отдавана от сградната инсталация. След
отчетните периоди прогнозната топлоенергия е изравнявана с разпределената
по изчислителен път за отопление, отдадена единствено от сградната
инсталация, което е отразено в индивидуалните изравнителни сметки.
Топлоенергията, отдавана от сградната инсталация е разпределяна
пропорционално на отопляем обем, по изчислителен път при спазване на
Наредба № 16 – 334/2007 г.
Констатацията на вещото лице е, че топлоенергията доставена в
процесния търговски обект е отчитана съобразно действащата през процесния
период нормативна уредба и съответства на реално потребената.
Стойността и е изчислена съобразно действащите цени на същата през
спорния период и е 219.13 лв., която е идентична с претендираната от ищеца
5
стойност.
Предвид горното, съдът приема, че през спорния период от 01.05.2020
г. до 30.04.2021 г. начислената за топлоснабдения имот топлинна енергия
съответства на реално потребената такава. Стойността на топлинната енергия,
доставяна през процесния период в търговския обект на ответника е
изчислена и от вещото лице по съдебно-икономическата експертиза въз
основа на приложените по делото писмени доказателства, счетоводните
записвания при ответника и при ФДР. Тя е идентична с претендираната от
ищеца – 219.13 лв.
От изложеното дотук съдът намира за доказано по делото, че ищецът
през процесния период е доставил до собствения на ответника имот топлинна
енергия, чиято обща цена възлиза на 219.13 лева.
При доказетлствена тежест на ответника същият не е установил да я е
заплатил на ищеца. Следователно, той се е обогатил с посочената стойност за
сметка на ищеца, поради което дължи връщането и на последния. Затова
предявеният евентуален иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е основателен и следва да
се уважи.
Неоснователна е претнецията за заплащане на обезщетение за забава на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД . Съгласно чл. 84, ал. 1 от ЗЗД забавата
настъпва след изтичане деня на изпълнение, когато е определен, а по ал. 2 от
същата разпоредба - след покана. За да изпадне длъжникът в забава по
претенция с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, е необходима покана. Ищецът
не е доказал да е отправил такава до ответника преди предявяване на иска –
11.10.2022 г. Затова върху главницата не се дължи обезщетение за забава, а
само законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане. Искът за сумата от 25.93 лв., претендирана като
обезщетение за забава за периода от 09.07.2020 г. до 04.05.2022 г. следва да се
отхвърли като неоснователен.
Ответникът е заявил възражение за погасяване по давност на исковата
претенция. Вземането е за доставена и неплатена топлинна енергия и
представлява периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, поради
което за погасяването му е приложима тригодишната давност/в този смисъл
ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС/. Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането и се прекъсва с предявяване на иск.
В случая, обаче макар и равностойността на спестените разходи при
ползване на топлинна енергия за имот без правно основание да е в размер на
месечната цена за процесния период, по естеството си това парично
притезание не представлява цена на доставената топлинна енергия, а само
стойностен изразител на материалното благо, което е следвало да постъпи в
патримониума на обеднелия, в случай че обогатилият се без правно основание
би ползвал топлинната енергия възмездно - по действително продажбено
правоотношение. Ето защо ответникът в настоящото производство дължи не
цената на топлинната енергия - помесечно, а нейната равностойност в
глобален размер за целия период. Затова и предявеното парично вземане не е
периодично, а се погасява с изтичане на общата пет годишна погасителна
давност /в този смисъл т. 7 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр. д. №
1/1979 г. на Пленума на ВС/. Началната дата, от която се претендира
неоснователно обогатяване е 01.05.2020 г., а искът е предявен на 11.10.2022
6
г.- преди изтичането на пет години. Следователно вземането не е погасено по
давност, а възражението на ответника в този смисъл е неоснователно.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят разноски за настоящото производство,
съразмерно с уважената част, а именно – юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв., 22.50 лв. – държавна такса и 450 лв. – разноски за
възнаграждения за вещи лица.
Тъй като искът по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК е отхвърлен като
неоснователен ищецът няма право на разноски за заповедното производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се
присъдят направените от него разноски в заповедното производство в размер
на 300 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение и в исковото производство
за отхвърления главен иск в размер на 300 лв.
Воден от изложеното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, във
вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за признаване на установено, че „СИ ВИ КАР“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано
от В.С.Л. дължи на „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”,
представлявано от Ч.К.С. – изпълнителен директор сумата от 219.13 лв.,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия за стопански
нужди през периода от 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. в топлофициран обект –
търговски обект, находящ се в гр. ***и изравнителна сметка от месец август
2021 г., ведно с обезщетение за забава в размер на 25.93 лв., считано за
периода от 09.07.2020 г. до 04.05.2022 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от 31.05.2022 г. /датата на подаване на заявлението/ до
окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 3104/2022 г. по описа на
ПРС, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД „СИ ВИ КАР“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от В.С.Л.
ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”,
представлявано от Ч.К.С. – изпълнителен директор сума от 219.13 лв. /двеста
и деветнадесет лева и тринадесет стотинки/, представляваща парична
стойност на ползваната без правно основание топлинна енергия в търговски
обект, находящ се в гр. ***през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.10.2022 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 25.93 лв.,
претендирана като обезщетение за забава за периода от 09.07.2020 г. до
04.05.2022 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „СИ ВИ КАР“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от В.С.Л.
ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”,
представлявано от Ч.К.С. – изпълнителен директор сума от 577.50 лв.
7
/петстотин седемдесет и седем лева и петдесет стотинки/, представляваща
направени в исковото производство разноски, съразмерно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Топлофикация - Перник”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв.
Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от Ч.К.С. – изпълнителен
директор ДА ЗАПЛАТИ на ГПК „СИ ВИ КАР“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от В.С.Л.сумата от
300 лв. /триста лева/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение
в заповедното производство и 300 лв. /триста лева/, представляваща разноски
за адвокатско възнаграждение в исковото производство, съразмерно с
уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението, след влизането му в сила, ведно с ЧГД №
3104/2022 г. по описа на ПРС да се върнат на съответния съдебен състав.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8