Р Е Ш Е Н И
Е
№ 930 17.07.2020г. град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, наказателно отделение, XII-ти състав
На десети юли година 2020
В публично заседание в следния състав:
Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни заседатели:
Секретар: К.Сл.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Бушандрова
НАХД № 1453 по описа на съда за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на „…” ЕООД, ЕИК …, със седалище
и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „….” № 93, представлявано от А.Г. Х.- управител против Наказателно постановление № 02-0002862/12.03.2020г.,
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Бургас, с което за нарушение на
чл. 197 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, на
основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда, на
дружеството - жалбоподател е наложено наказание имуществена санкция, в размер
на 2000 (две хиляди) лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
В открито съдебно заседание, за жалбоподателя не се
явява представител. Не изразяват становище. Не сочат доказателства. Не правят
искане за разноски.
Административнонаказващият орган –Дирекция „Инспекция
по труда” - Бургас, надлежно призовани, се представлява от юрисконсулт
Николова, която оспорва жалбата. Посочва, че нарушението, за което е
санкционирано дружеството е безспорно доказано. Счита, че правилно е приложен
законът и моли съдът да потвърди постановлението като правилно и
законосъобразно. Не се сочат нови доказателства. Молят за присъждане на
разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване. Подадена е от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, пред материално и териториално компетентен
съд, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съдът, след
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
При извършена проверка от проверяващи инспектори –
служители в Дирекция „Инспекция по труда“ - Бургас на 17.12.2019г. около 19:30
ч. на място в строителен обект „Сграден фонд за Позитронно-емисионен томограф и
Брахитерапия” към „КОЦ Бургас” ЕООД, находящ се в УПИ XVI, кв. 135-Б, по плана
на ЦГЧ – Бургас, проверяващите установили, че „….“ ЕООД, ЕИК 2…., в
качеството на работодател, е допуснал в строителния обект, работното оборудване
да не е обезопасено срещу риск от директен или индиректен контакт с електрически
ток, а именно кабелите на удължителите, захранващи преносими електрически лампи
и инструменти, са положени по земята по маршрути за движение на работници. В обекта
„…” ЕООД осъществявала дейност като подизпълнител,
съгласно представен договор от 31.07.2019г. за изпълнение на
строително-ремонтни и монтажни дейности между „…” ЕООД и „….” ЕАД
гр. Пазарджик.
Съставен бил акт за установяване на административно
нарушение от № 02-0002862 от 20.02.2020 г., в който като нарушена била посочена
нормата на чл. 197 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване. Управителят на
дружеството, подписал АУАН, без да сочи възражения.
На 12.03.2020
г., било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което при
пълна идентичност с фактологията и правната квалификация на нарушението и за
нарушение на чл. 197 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване, на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 413, ал. 2 от Кодекса
на труда, на дружеството - жалбоподател е наложено наказание имуществена
санкция, в размер на 2000 (две хиляди) лева.
Горната фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от събраните по делото материали по административнонаказателната
преписка, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло.
Съдът, въз основа вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и
обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно
наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните
правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във
вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени
нарушените материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки
за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
Няма спор, че към датата на проверката на горепосочения
обект, „…” ЕООД е имало качеството на „работодател“, по смисъла
на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, осъществявайки
дейност като подизпълнител, съгласно представен договор за изпълнение на
строително-ремонтни и монтажни дейности между „…” ЕООД и „…” ЕАД
гр. Пазарджик и като работодател е трябвало да осигури безопасни условия на
труд на трудещите се.
Разпоредбата на чл. 197 от Наредба № 7 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване предвижда задължение за предоставяне на
работно оборудване, подходящо за експонираните работещи срещу риск от директен
или индиректен контакт с електрически ток.
При така доказаните факти съдът намира, че
жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на административно
нарушение, за което е санкциониран. Твърденията в обратен смисъл, от страна на
жалбоподателя, с оглед липсата на доказателства, Съдът намира за защитна теза,
с цел избягване на административно наказателна отговорност.
В случая, не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението е формално, а не резултатно, така че липсата на
вредни последици от него, не представлява смекчаващо отговорността
обстоятелство. От друга страна, самия факт, че неизпълнението на описаното в
цитирания текст задължение е обявено за нарушение е достатъчно да се приеме, че
то съдържа вредни последици за трудещия се. Нарушението не се отличава с по -
ниска степен на обществена опасност от останалите такива от същия вид.
За извършеното нарушение, разпоредбата на чл. 414, ал.
2 от КТ предвижда наказание „имуществена санкция“, в размер от 1500 лв. до 15
000 лв. Санкционната норма правилно е приложена от наказващия орган като
относима към процесното нарушение и на дружеството - жалбоподател е наложено
наказание имуществена санкция към минимума, предвиден в закона - 2000лв. С така
наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да
се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за
въздействие върху обществото.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред.
ДВ, бр. 94 от
Мотивиран от изложените доводи, Бургаският районен
съд, XII наказателен състав на основание чл.63 от ЗАНН,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-0002862/12.03.2020г.,
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Бургас против „…” ЕООД, ЕИК …, със седалище
и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „…” № 93, представлявано от А. Г. Х.- управител, с което за нарушение на чл. 197 от
Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд на работните места и при използване на работното оборудване, на основание чл.
416, ал. 5 във връзка с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда, на дружеството -
жалбоподател е наложено наказание имуществена санкция, в размер на 2000 (две хиляди)
лева.
ОСЪЖДА „…” ЕООД, ЕИК ….да заплати на Дирекция „Инспекция по труда” - гр.
Бургас сумата от 100 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: М. БУШАНДРОВА
В.О: К.Сл.