РЕШЕНИЕ
№2768
гр.
Пловдив, 23.12.2019
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХХІХ състав, в открито заседание на петнадесети
октомври, през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева,
при секретаря Полина Цветкова,
като разгледа докладваното
административно дело № 2482 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.25, ал.5 от Закона за хората с увреждания /ЗХУ/, във връзка с
чл.145 от АПК.
Делото е
образувано по жалба от Н.Г.К., в качеството му на пълномощник на неговия баща Г.К.К., против Направление за включване в механизма за лична
помощ № ЗХУ-ИО/Д-РВ-Х/218 от 02.07.2019 г. на Директора на Дирекция “Социално
подпомагане“- Хисаря, с което на основание чл.25, ал.2 от ЗХУ на Г.К.К. са определени 85 часа месечно за лична помощ за срок до
27.06.2024 г.
С жалбата се
оспорва посоченото Направление, като се прави искане за промяна броя на
часовете за предоставяне на лична помощ и по-конкретно тяхното увеличаване,
предвид обстоятелството, че лицето, по отношение на което е издадено
направлението, не е в състояние да се движи. В съдебно заседание Г.К. се явява
лично, като чрез пълномощника му Н.К. искането за увеличаване часовете за лична
помощ се поддържа, като се сочи, че състоянието на Г.К. е влошено и че това не е било взето предвид при издаване
на Направлението. Не се претендират разноски.
Ответникът по
жалбата Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Хисаря, в писмено
становище, както и чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. в съдебно
заседание, заявява, че не се налага преразглеждане на оспореното направление,
както и че оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Окръжна
прокуратура - Пловдив, уведомена за производството, не е встъпила в същото.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните, както и приетите по делото писмени
доказателства, прие за установено следното:
Направеното с
жалбата оспорване е допустимо, като подадено в законоустановения срок срещу
акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.25, ал.5 от ЗХУ. Жалбата е депозирана
от името на лице, засегнато пряко от действието на обжалвания административен
акт, поради което и с наличие на правен интерес от обжалване.
По същество, настоящият съдебен състав намери
жалбата за основателна, макар и не на основанията, посочени от жалбоподателя.
От фактическа
страна се установява следното: Г.К.К., роден през
1932 година, е лице с увреждане, като съгласно ЕР на ТЕЛК 0208 от 11.02.2016 г.
по отношение на него е определена пожизнено 98 процента с чужда помощ трайно
намалена работоспособност. На 03.06.2019 г. чрез пълномощникът на Г.К., Н.К.,
било депозирано до Директора на ДСП Хисаря заявление-декларация за изготвяне
индивидуална оценка на потребностите на Г.К., съгласно чл.21, ал.1 от ЗХУ,
заедно с попълнен формуляр за самооценка на човека с увреждане по утвърдения
образец и копие на ЕР на ТЕЛК. Във връзка с предоставяне механизма лична помощ,
на 24.06.2019 г. Г.К. бил посетен в дома му от социалния служител, на когото
бил възложен случаят, като на място и в присъствието на пълномощника Н.К. се
попълнил от социалния работник формуляр за извършване индивидуална оценка на
потребностите, приложение № 2 към чл.3 от Методиката за извършване на
индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за хората с увреждания /обн. ДВ бр.27/2.04.2019 г., в сила от 01.04.2019 г./, в
който било отразено в т.7.3.2, че лицето се нуждае от 85 броя часове месечно за
лична помощ. Заявлението на лицето с увреждане, ведно с формуляра за самооценка
и формуляра, попълнен от водещия случая социален работник, били разгледани на
27.06.2019 г. от специализирания отдел в ДСП Хисаря, като за Г.К. била
изготвена индивидуална оценка на потребностите на хората с увреждания от същата
дата, съгласно която била определена необходимост от целева помощ за балнеолечение
и/или рехабилитация, необходимост от предоставяне на месечна финансова
подкрепа, както и необходимост от предоставяне на лична помощ с общ брой точки
69, степен на зависимост – четвърта степен и общ брой часове за лична помощ 85
часа месечно за периода на изготвената индивидуална оценка, която била със срок
на валидност до 27.06.2024 г. На 2.07.2019г. въз основа на така приетата
индивидуална оценка на потребностите от 27.06.2019 г. било издадено и
обжалваното Направление за включване в механизма на лична помощ относно
определените 85 часа месечно лична помощ за Г.К.. Направлението било връчено на
пълномощника на лицето с увреждания на 05.07.2019 г., заедно с индивидуалната
оценка на потребностите. Последният го обжалвал по административен ред пред
Директор РДСП Пловдив с оплакване, че статусът на лицето с увреждане е променен
и същото не може да ходи, поради което се иска и промяна на броя часове лична
помощ. С Решение № 16-РД06-7045 от 05.08.2019 г. на Директор на РДСП Пловдив жалбата
била отхвърлена, като било прието, че определените 85 часа месечно за лична
помощ осигуряват правата на лицето за лична помощ в съответствие със заявените
и установени индивидуални негови потребности. Въз основа на издадената
индивидуална оценка се издала и Заповед № ЗХУ-ИО/Д-РВ-Х/218/ФП/ 01.07.2019г. на
Директор на ДСП Хисаря за отпускане на Г.К. месечна финансова подкрепа от 87
лева на основание чл.70, т.3 от ЗХУ, връчена на пълномощника му на
05.07.2019г., която не била обжалвана.
При така
установеното от фактическа страна, от правна такава, съдът намира, че
обжалваното Направление за включване в механизма лична помощ е издадено от
компетентен орган, съгласно предвиденото в чл.25, ал.2 от ЗХУ. Същото е и в
предвидената писмена форма и съдържа необходимите мотиви, като се има предвид,
че се позовава на заключенията в изготвената индивидуална оценка на
потребностите, съставляваща част от преписката и връчена на жалбоподателя
заедно с направлението /чл.65, ал.4 от ППЗХУ/ и в която индивидуална оценка се
съдържа необходимата информация относно функционалните затруднения на лицето с
увреждане.
Конкретно досежно възраженията на
жалбоподателя относно боря на часовете, които са определени, то следва да се
има предвид, че същите са били изведени при съобразяване на указаното в
Методиката за извършване на индивидуална оценка на потребностите, като е
съобразена възрастта на лицето с увреждане, вида и степента на трайно намалена
работоспособност, съгласно чл.11 от Методиката, както и установеният начин на
изчисление по чл.10 от Методиката, съответно част 7, т.7.3 от Приложение № 2
към Методиката. В случая, по отношение на Г.К. е посочена и определена
най-висока степен потребност от лична помощ четвърта – тотална
зависимост/затруднения, като определянето на общия брой точки по различните
проблеми от социалния работник във формуляра за извършване индивидуална оценка
на потребностите, прието после в изготвената индивидуална оценка, е било
направено при осъществено посещение на адреса на лицето и освен това е видно,
че не налице разлика по отношение на констатираното от социалния работник и
съответно декларираното във формуляра за самооценка от името на лицето с
увреждане по отношение на различните типове затруднения във функционирането му.
В тази насока и при установеното обективно състояние на лицето с увреждания въз
основа както на представените от него документи, така и на посещението в дома
му, правилно принципно по същество са
били определени и часовете за лична помощ, като са били спазени изискванията на
Методиката относно тяхното изчисление и лицето не е било ощетено.
Независимо от това обаче, че материалният
закон при наличните фактически данни за лицето, принципно е бил приложен
правилно, то при издаването на обжалваното направление е било допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, което се явява основание за отмяната на оспорения акт. Констатира се
от приетите по делото доказателства, съставляващи административната преписка по
издаване на оспореното направление, която съдът още с разпореждането си преди
насрочване на делото е изискал да бъде представена в пълнота и чиято пълнота не
е оспорена от страните по делото, че не е била спазена стриктно процедурата,
разписана в ППЗХУ по изготвянето на индивидуалната оценка на потребностите, която
пък оценка съставлява основание за издаване на оспореното направление. Съгласно чл.14, ал.1
от ППЗХУ индивидуалната оценка на потребностите се изготвя от Специализирания
отдел в ДСП, като заседанията на този специализиран отдел имат за предмет
именно обсъждане на случая с изготвени констатации за наличните функционални
дефицити на човек с увреждане, направени от водещия случая служител и изготвяне
на заключение, свързано с конкретни подкрепящи мерки /чл.16, ал.2 от ППЗХУ/.
Съгласно чл.16, ал.4 от ППЗХУ всеки човек с увреждане има право да присъства на
заседанието, на което се изготвя индивидуална оценка на неговите потребности.
Поради това и в разпоредбата на чл.17, ал.1, т.2 от ППЗХУ е предвидено
уведомяване на човека с увреждане за заседанието на специализирания отдел не
по-късно от 3 работни дни преди датата на провеждане на заседанието, на което
ще се разглежда неговото заявление. Предвидено е изготвяне и на протокол от
заседанието на специализирания отдел / чл.17, ал.2, чл.20, ал.1 от ППЗХУ/. В
конкретния случай обаче, материалите по преписката не съдържат протокол от
заседанието на специализирания отдел при ДСП Хисаря, от който да е видно кои са
били присъствалите на заседанието лица, съответно дали е присъствало лицето с
увреждане /негов пълномощник/, нито пък са налице доказателства за това лицето
с увреждане, респективно неговият пълномощник, да е бил изобщо уведомен за
заседанието, на което се обсъжда заявлението му и съответно се изготвя
индивидуалната оценка на потребностите му, която пък е основание за издаване на
обжалваното направление. В тази връзка и в приложения към преписката опис на
документите към заявлението на Г.К. не се съдържа изобщо описание нито на
протокол от заседанието от 27.06.2019 г., нито на писмо, или друг документ,
отразяващи извършено уведомление по чл.17, ал.1, т.2 от ППЗХУ до лицето, или
пълномощника му, относно заседанието на специализирания отдел. Нещо повече,
видно е, че посещението на адреса на Г.К. е осъществено от водещия случая
социален работник на 24.06.2019 г., от която дата до провеждането на заседанието
по изготвяне на индивидуалната оценка на потребностите – 27.06.2019 г., не са
изтекли три работни дни, съгласно предвиденото относно уведомяването на лицето
по чл.17, ал.1, т.2 от ППЗХУ. Сиреч, дори и то да е било уведомено за
заседанието по какъвто и да било начин и това да не е било удостоверено от
страна на административния орган, то същото би могло да стане най-рано на
24.06.2019 г., когато именно е бил изготвен формулярът за оценка на
потребностите, предвид това, че след изготвянето му той е предмет на обсъждане
на заседанието на специализирания отдел. Следователно и не е бил спазен
предвиденият срок по чл.17, ал.1, т.3 от ППЗХУ за уведомяване на лицето с
увреждане за датата на заседанието, на което ще се изготвя индивидуалната му
оценка. Посоченото обстоятелство, при липса и на протокол от това заседание и
липса на други доказателства, удостоверяващи евентуалното присъствие на лицето
с увреждане, съответно неговия пълномощник при провеждането на заседанието,
както и фактът, че индивидуалната оценка, изготвена на 27.06.2019 г. е връчена
едва на 05.07.2019 г. на пълномощника на лицето с увреждане заедно с
направлението, предмет на обжалване, води до извода за наличие на съществено
процесуално нарушение при издаване на обжалвания акт, което се е отразило пряко
върху правото на защита на адресата на акта. И това е така, доколкото, ако на
същия, респективно на пълномощника му, бе осигурена възможност да присъства на
заседанието на специализирания отдел по предвидения за това ред в ППЗХУ, то
същият би могъл като се запознае с формуляра, попълнен от социалния работник,
да изложи там възраженията си, свързани с твърдяната промяна на състоянието на
лицето с увреждане и оттам необходимостта от увеличение часовете за лична помощ,
които е направил впоследствие при обжалване на направлението и които съответно биха
подлежали на обсъждане от членовете на специализирания отдел. Ето защо и
посоченият пропуск е довел до нарушаване на чл.34-чл.35 от АПК, като с този
начин на процедиране не е била предоставена възможност на страна в
административното производство да се запознае с доказателствата, подлежащи на
обсъждане на заседанието и да направи своите възражения преди издаването на
акта, с който приключва производството. В тази насока и доколкото процесуалното
нарушение е от типа да може да повлияе върху фактите и обстоятелствата от
значение за случая и ако не бе допуснато е налице вероятност актът да е с друго
съдържание, то нарушението е такова, което засяга по недопустим начин правото
на защита на адресата на акта и поради това е съществено по своя характер. В
този смисъл са Решение № 13116/2007 г. по адм.д.
7475/2007 г., Решение № 12530/2008 г. по адм.д. №
10337/2007 г., Решение № 9862/2009 г. по адм. д. № 14020/2008 г., както и
Решение № 7314/2011 г. по адм.д. № 14403/2010 г. на
ВАС. В случая, с неуведомяването на жалбоподателя и то своевременно, преди
датата на заседанието, на което се приема индивидуалната оценка на
потребностите му, на същия е била препятствана предоставената му законова
възможност да присъства на заседанието, съответно свързана с правото му на
становище, възражения и обяснения, предвидено в чл.34 – чл.35 от АПК. При това
положение и независимо че в крайна сметка издаденото направление е по
съществото си благоприятен за него акт, защото все пак му е предоставена лична
помощ, то правото му на защита е било засегнато, доколкото това право, както и
неговото ефективно упражняване, не се идентифицира с благоприятен резултат за
носителя му, а с фактически осигурената възможност за неговото ефективно упражняване.
Упражненото право на оспорване на административния акт по административен и
съответно по съдебен ред в тази насока не означава ненарушено право на защита
/в този см. е Решение № 5140/2012 г. по адм. д. № 14295/2011 г. на ВАС/. Ето защо и съдът счита, че при посоченото
процедиране, на практика оспореният административен акт е издаден при
съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, което е основание за обявяване от съда на неговата незаконосъобразност,
съгласно чл.168, ал.1 вр. с чл.146, т.3 от АПК.
Иначе, доводите на ответната по делото страна в становището й относно това, че
при промяна на потребностите на човека с увреждане и заявено от него желание по
реда на чл.21, ал.1 от ЗХУ може да се изготви нова оценка на потребностите му
преди изтичане срока на издадената му такава са правилни и основани на
разпоредбата на чл.26 от ЗХУ и това действително е предвидена възможност за
лицата с увреждания, но тогава, когато вече е налице законосъобразно издадено
и/или влязло в сила направление, респективно заповед на Директора на
съответната ДСП по чл.25 от ЗХУ и са настъпили промени в състоянието, съответно
в потребностите на лицето с увреждане. В случая, както се каза, направлението
по чл.25, ал.2 от ЗХУ за предоставяне на лична помощ с определен брой часове,
което е предмет на обжалване, е незаконосъобразно издадено поради нарушаване на
административнопроизводствените правила, поради което
и същото подлежи на отмяна.
При това положение и на основание чл.173, ал.2,
вр. с чл.172, ал.2 от АПК Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Направление за включване в механизма за
лична помощ № ЗХУ-ИО/Д-РВ-Х/218 от 02.07.2019 г. на Директора на Дирекция
“Социално подпомагане“- Хисаря, с което на основание чл.25, ал.2 от ЗХУ на Г.К.К. са определени 85 часа месечно за лична помощ за срок до
27.06.2024 г.
ИЗПРАЩА преписката на Директор на Дирекция
„Социално подпомагане“ за ново произнасяне по заявлението - декларация на Г.К.К. при спазване на указанията по прилагане на закона,
дадени в мотивите към съдебното решение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: