Р Е Ш Е Н И Е
№ 159 12.10.2017г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
на двадесет
и девети септември две хиляди и седемнадесета година
в
публично заседание в състав:
Председател: Мария Берберова-Георгиева
секретар:
Радостина Менчева
като разгледа докладваното от съдия Берберова-Георгиева
гражданско дело № 492/2017г. по
описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод исковата молба от „М.К.” ООД с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от управителя Х.Й., подадена чрез
процесуалния му представител – юрк.В.А.против И.И.Д. с ЕГН **********, с
адрес: ***, с правно основание чл.422 от ГПК. В исковата молба се твърди, че
дружеството е завело ч.гр.д. № 172/2017г. по описа на РС-гр.Несебър, по което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу
която ответникът е депозирал възражение. Предвид подаденото възражение и съгласно
разпоредбата на чл.415 от ГПК, ищецовото дружество е предявило иск, с който моли
съда да се приеме за установено по отношение на ответника Д., че същият дължи
сумата общо в размер на 185,88 лева /сто осемдесет и пет лева и осемдесет и
осем стотинки/, включваща сумата
в размер на 36,88 лева /тридесет и
шест лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща главница, дължима по фактура
№ *****от 01.05.2014г., издадена за предоставена услуга мобилен достъп до
интернет по Договор № *****от 30.03.2012г., сключен между „М.Т.“ ООД и Д.,
вземането по който е прехвърлено на „М.К.“ ООД по силата на Приложения № 1 към
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 25.05.2015г. и сумата в размер
на 149 лева /сто четиридесет и девет
лева/, представляваща неустойка за невърнато устройство, дължима на основание
подписания договор и т.5.13 от Общите условия.
Представят писмени доказателства. Претендират присъждане на заплатените по
настоящото и по заповедното производство разноски. Правят
искане за изискване и прилагане на ЧГД № 172/2017г. на РС-Несебър по настоящото
дело.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
Д. не е депозирал писмен отговор на исковата молба. Не сочи доказателства.
В съдебно
заседание, за
ищцовото дружество представител не се явява. Изпращат молба с вх.№ 8151 от 29.09.2017г.,
с която заявяват, че поддържат исковата молба и молят да бъдат приети
представените с нея писмени доказателства. Нямат възражение по проекто-доклада
по делото и молят да бъде приет за окончателен. Молят съда да постанови
неприсъствено решение на
основание чл.238, ал.1 от ГПК вр. чл.239 от ГПК. Претендират присъждане на
заплатените разноски в исковото и в заповедното производство. Представят списък
на разноските по чл.80 от ГПК.
Ответникът И.Д. също не се явява в
съдебно заседание и не изпраща представител. Не сочи нови доказателства.
Съдът
намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима – подадена е от
лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон
реквизити.
Несебърският районен съд, като взе предвид исканията
на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422,
ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.92, ал.1 от ЗЗД.
В
исковата молба се твърди, че И.И.Д. с ЕГН ********** и „М.Т." ООД с ЕИК ******, са сключили „Договор
за услуги – Физическо лице" с № ******от 30.03.2012г.,
за предоставяне на услугата Мобилен достъп до интернет услуги МахUnlimited 12 months с № 001Е311382FF. Договорът е подписан за срок от 12 месеца. С
подписването на Договора ответникът се е задължил да предплаща ежемесечно такса
в размер на 29.90 лв. /двадесет и девет лева и деветдесет стотинки/. С
договора, на ответника е предоставено устройство мобилен рутер Biscuit – “IMW INFOMARK” за достъп до интернет, което е
индивидуализирано с МАС адреса на устройството - № ******, което остава
собственост на „М.Т.” ООД след изтичане срока на договора. Със сключването на
Договора от 30.03.2012г., ответникът е приел „Общи условия за уреждане на
взаимоотношения между „М.Т." ООД и потребители на интернет услуги",
наричани за краткост „Общи условия" /л.7-25 вкл/. Таксите по Договора са
дължими за всеки период на отчитане, като периодът на отчитане е на ежемесечна
база, а таксите имат абонаментен характер. Издаването на ежемесечните фактури е
уредено в т.10.9 от Общите условия на „М.Т.” ООД, както следва: Т.10.9. М.Т.
издава ежемесечно фактура на определени дати за ползваните услуги. Абонатът се
информира относно датите за отчитане на месечното потребление при сключване на
индивидуалния договор за услуги. Не получаването на фактура не освобождава
Абоната от задължението да плати дължимите суми в определения срок.
Във връзка с договорните отношения между страните, ищцовото дружество е издало
фактура № *****от 01.05.2014г. /л.27/ за 36,88 лева /тридесет и шест лева и
осемдесет и осем стотинки/, представляваща задължение за период на отчитане 24.04.2014г.-31.05.2014г.
Сумата от 36,88 лева включва абонаментна месечна такса от 5,81 лева без включен
ДДС за периода 24.04.2014г.-30.04.2014г., и абонаментни месечни такси от 24,92
лева без включен ДДС за периода 01.05.2014г.-31.05.2014г. видно от
Приложението, което е неразделна част от фактура № **********. Посочените
периоди в приложението на фактурата са част от същата фактура и са неразделна
част от нея.
Поради незаплащането на фактура № *****от 01.05.2014г., Договор № ******от 30.03.2012г. е прекратен на основание т.6.8 във връзка
с т.6.8.б и т.10.20 от Общите условия (М.Т. има право да ограничи достъпа до
услугата или да прекрати без предизвестие индивидуален договор с абонат, когато
Абонатът има просрочени задължения към М.Т. при частично или цялостно не
плащане на дължимата сума в срока по т.10.12, както и едностранно да прекрати
договора за услуги и да спре достъпа на абоната до мрежата).
Поради невръщане на предоставеното за ползване на ответника устройство –
мобилен рутер Biscuit – “IMW
INFOMARK” за достъп
до интернет, което е индивидуализирано с МАС адреса на устройството - № ******,
ищцовото дружество претендира от ответника неустойка в размер на 149 лева /сто
четиридесет и девет лева/, дължима съгласно сключения договор и на основание
т.5.13 от Общите условия, равняваща се на стойността на устройството по цена,
съгласно ценовата листа на М.Т..
На 25.05.2015г. е сключен „Договор за продажба и прехвърляне на
вземания" /л.33-36 вкл./ между „М.Т." ООД и „М.К." ООД, по
силата на който вземането, предмет на настоящото производство е прехвърлено на
„М.К." ООД и то е новият кредитор по задължението. Към сключения „Договор
за продажба и прехвърляне на вземания" от 25.05.2015г., е подписано
Приложение № 1 /л.39-40 вкл./, което е неразделна част от договора. В Приложение
№ 1 е описано и индивидуализирано прехвърленото вземане, предмет на настоящото
производство. „М.Т." ООД е упълномощило „М.К." ООД да уведоми
длъжниците от Приложение № 1 за извършеното прехвърляне на вземания съгласно
чл.99, ал.3 ЗЗД /вж.пълномощно-л.37/. В този смисъл - Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5759/2014 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК.
На 04.07.2016г. на ответникът Д. е изпратеното по „Български пощи" ЕАД
уведомление съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД, за извършената цесия от което е видно,
че новият Кредитор по процесното вземане е „М.К." ООД. Пратката не е
потърсена в Пощенската станция в гр. Несебър и писмото се е върнало в цялост
/л.29-32 вкл./. Изводът, който се налага е, че ответникът Д. е бил редовно
уведомен за извършената цесия. В този смисъл - Решение на ВКС № 123
от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК.
Ответникът Д. не е изразил становище по предявения иск, като не е депозирал
отговор в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, а също така не е изпратил представител
в съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждането на делото в негово
отсъствие. С оглед на това, в първото по делото заседание, ищецът направи
искане за постановяване на неприсъствено решение по чл.238 от ГПК, с което да
се уважат предявените от тях искове, като им бъдат присъдени направените
разноски по настоящото и по заповедното производство.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав съобрази:
Предявеният иск по чл.422 от ГПК е установителен, тъй като срещу ответникът
Д. вече има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 172/2017г. по описа на
РС-Несебър. В законоустановения срок ответникът не е подал отговор на исковата
молба и не е изпратил представител в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие /чл.238, ал.1 от ГПК/,
като с определение от 10.07.2017г. са му били указани последиците по чл.239,
ал.1, т.1 от ГПК. Налице са и предпоставките по чл.239, ал.1, т.2, предл.първо
от ГПК. От представените по делото писмени доказателства, неоспорени от
ответника, може да се направи извод за вероятна основателност на претенцията по
чл.79, ал.1 от ЗЗД. Вероятната основателност на главната претенция на ищеца
налага извода за вероятна основателност и на акцесорната претенция на същия с
правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД, представляваща неустойка в размер на 149
лева. Ето защо, съдът намира, че са налице законоустановените предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум.
С оглед на този резултат и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на
ответното дружество следва да се възложат направените от ищеца разноски по настоящото
производство, общо в размер на 275 /двеста седемдесет и пет/ лева, от които 75 лева
– държавна такса и 200 лева – юрисконсултско възнаграждение, както и разноските
по заповедното производство общо в размер на 75 /седемдесет и пет/ лева, от
които 25 лева – държавна такса и 500 лева – юрисконсултско възнаграждение, като
в тази част решението следва да бъде с осъдителен диспозитив. Ответникът дължи
разноски, тъй като с поведението си е дал повод за завеждане на настоящето
дело.
Воден от изложените мотиви, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.И.Д. с ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „М.К.” ООД с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Х.Й.Й., сумата в размер на 36,88
лева /тридесет и шест лева
и осемдесет и осем стотинки/, представляваща главница, дължима по фактура № *****от
01.05.2014г., издадена за предоставена услуга мобилен достъп до интернет по
Договор № *****от 30.03.2012г., сключен между „М.Т.“ ООД и Д., вземането по
който е прехвърлено на „М.К.“ ООД по силата на Приложения № 1 към договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 25.05.2015г. и сумата в размер на 149 лева /сто четиридесет и девет
лева/, представляваща неустойка за невърнато устройство, дължима на основание
подписания договор и т.5.13 от Общите условия, за което е издадена Заповед № 93
от 07.03.2017г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 172/2017г. по
описа на Районен съд-гр.Несебър.
ОСЪЖДА И.И.Д. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „М.К.” ООД с
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя
Х.Й.Й., сумата в размер на 275 лева /двеста
седемдесет и пет лева/, представляваща заплатени по делото разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА И.И.Д. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „М.К.” ООД с
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя
Х.Й.Й., сумата в размер на 75 лева /седемдесет
и пет лева/, представляваща заплатени по делото разноски в заповедното
производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: