Р Е Ш Е Н И Е № .....
гр. Враца, 25 октомври 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично
заседание на 27.09.2019 г. в състав:
Районен съдия: Иван И.
при секретаря М.
Богданова
като разгледа докладваното от съдията И. гражданско дело № 64 по описа за 2019 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е трудов спор по смисъла на
чл. 357, ал. 1 от КТ, който е извън приложното поле на чл. 310, ал. 1 от ГПК и
се развива по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба, допълнена с
уточнителна молба с вх. № 971/22.01.2019 г. на Врачански районен съд, подадена от П.И.С. с
ЕГН ********** *** срещу „Николови – Транс“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. Враца, ул. „Родопи“ № 3.
Ищецът твърди в исковата молба и
уточнителната такава, че страните по делото са сключили трудов договор № 066 от
14.03.2018 г., по силата на който ищецът заемал длъжността „спедитор“ в
ответното дружество. Сочи, че на 22.10.2018 г. ищецът връчил по електронната
поща на ответника предизвестие за прекратяване на трудовия договор по взаимно
съгласие. Междувременно обаче на 26.10.2018 г. не му било изплатено дължимото
трудово възнаграждение за месец септември 2018 г., поради което ищецът уведомил
ответника, че прекратява трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1,
т. 2 от КТ. Заявява, че е изпълнявал задълженията си по сключения договор до
19.10.2018 г., а на 22.10.2018 г. установил, че достъпът му до електронния
портал на дружеството – работодател е блокиран. Сочи, че от работодателя му
били поискани обяснения защо не е бил на работа за времето от 18.09. до
21.09.2018 г. и за времето от 08.10. до 26.10.2018 г., на което ищецът
отговорил, че вече не е служител на фирмата. Заявява, че за времето от
18.09.2018 г. до 21.09.2018 г. и от 08.10.2018 г. до 26.10.2018 г. е бил на
работа и е изпълнявал трудовите си задължения, като е поддържал връзка с
шофьорите и контрагентите на фирмата. Посочва, че на 07.11.2018 г. чрез куриер
„Интер логистика“ получил заповед № 045/05.11.2018 г., с която му е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“. Счита, че заповедта е бланкетна и в нея липсват
съществени реквизити – описание на извършеното нарушение, както и мотиви за
налагане на наказанието, не е посочено времето на извършване на нарушението,
поради което заповедта е незаконосъобразна. Заявява, че връченият му заедно с
уволнителната заповед констативен протокол № 1 от 29.10.2018 г., с който е
констатирано неявяването на ищеца на работа за времето от 18.09. до 29.10.2018
г., е незаконосъобразен, тъй като е подписан от управителя на дружеството едновременно
в качеството й на работодател и на свидетел. Същият е подписан и от А.Н., който
е съпруг на управителя И.Н., но не е служител на ответното дружество. Счита, че
твърдяното нарушение не е установено по предвидения за това начин и не може да
бъде основание за налагане на дисциплинарно наказание. Освен това счита
уволнението за незаконосъобразно, тъй като трудовият договор вече бил прекратен
от ищеца на 26.10.2018 г. поради забавено плащане на трудовото му
възнаграждение. Сочи, че за времетраенето на трудовия договор ищецът не е
ползвал платен годишен отпуск, за което му се дължи обезщетение за 13 дни в
размер на 292,00 лева. Освен това сочи, че за месец октомври 2018 г. не му е
платено цялото трудово възнаграждение, като претендира дължимия остатък в
размер на 315,97 лева. Заявява, че претендира и сумата от 525,30 лева,
представляваща обезщетение за прекратяване на трудовия договор без предизвестие
в размер на едно месечно брутно трудово възнаграждение, както и сумата
1 050,60 лева, представляваща обезщетение поради незаконно задържане на
трудовата книжка на ищеца в размер на две брутни месечни трудови възнаграждения
за периода от 26.10.2018 г. до 26.12.2018 г., тъй като същата не му е върната
от работодателя след прекратяване на трудовия договор на 26.10.2018 г. Сумите
се претендират ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на подаване
на исковата молба – 09.01.2019 г. до окончателното им изплащане. Претендира се
и лихва за забава, както следва: сумата от 7,21 лева – мораторна лихва върху
главницата от 292,00 лева, начислена за периода от 26.10.2018 г. до 08.01.2019
г., сумата от 12,99 лева – мораторна лихва върху главницата от 525,30 лева,
начислена за периода от 26.10.2018 г. до 08.01.2019 г., сумата от 12,55 лева –
мораторна лихва върху главницата от 1 050,60 лева, начислена за периода от
26.11.2018 г. до 08.01.2019 г. и сумата от 7,87 лева – мораторна лихва върху
главницата от 315,97 лева, начислена за периода от 26.10.2018 г. до 08.01.2019
г. Иска се също така и поправка на основанието за уволнение, вписано в
трудовата книжка на ищеца, като бъде вписано, че основанието е по чл. 327, ал.
1, т. 2 от КТ. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от „Николови Транс“
ЕООД е подало писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като
неоснователни. Не оспорва, че по силата на трудов договор от 14.03.2018 г.
между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по което ищецът е
заемал длъжността „спедитор“. Сочи, че основното месечно трудово възнаграждение
на ищеца е било в размер на 510,00 лева. Твърди, че за времето от 18.09.2018 г.
до 21.09.2018 г. ищецът не се явил на работа,
като в разговор с търговския пълномощник на дружеството – работодател А.Н.
заявил, че причината е лична – поради бременност на съпругата му. Въпреки
неявяването му на работа за посоченото време, на С. било изплатено трудово
възнаграждение за целия месец септември 2018 г. – аванс в брой и остатък по
банков път. Ответното дружество поддържа, че на 08.10.2018 г. ищецът отново не
се явил на работа, без да представи какъвто и да е документ. На 22.10.2018 г. ищецът
подал молба за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие на
основание чл. 325 от КТ, алтернативно на основание чл. 326, ал. 1 от КТ с
предизвестие. Ответникът отказал прекратяване на трудовия договор по взаимно
съгласие, като информирал ищеца, че срещу него е образувано дисциплинарно
производство. Ищецът посетил офиса на дружеството с молба да му бъде изплатено
трудовото възнаграждение за месец октомври 2018 г., като същото му било
изплатено с уговорката да продължи да изпълнява трудовите си задължения за
срока на предизвестието, но ищецът отново не се явил на работа. На 26.10.2018
г. от ищеца са поискани обяснения на основание чл. 193, ал. 1 от КТ за
нарушение на трудовата дисциплина. Вместо обяснения, ищецът подал по
електронната поща заявление, подписано с електронен подпис, за прекратяване на
трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ. Със заповед № 45 от
05.11.2018 г. на ищеца било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, с
което бил прекратен трудовият му договор. Ответникът счита, че работникът е
злоупотребил с правото си по чл. 327 от КТ, за да избегне налагането на
дисциплинарно наказание, поради което трудовото правоотношение не е прекратено
на това основание, а на основание наложеното му дисциплинарно наказание
„уволнение“. Намира исковете за неоснователни, а иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ-за недопустим. Такъв иск е допустим, когато работникът не оспорва
прекратяването на трудовия договор, а единствено основанието за прекратяване,
какъвто не е настоящият случай. Заявява, че обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ
за неизползван платен годишен отпуск е изплатено по банков път. Сочи, че трудовата
книжка е своевременно оформена и върната на ищеца. На последно място заявява,
че по повод прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, е извършена
проверка от Инспекция по труда – Враца, завършила без да са констатирани
нарушения от страна на работодателя. Иска се постановяване на решение, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В срока по чл. 131 ГПК от „Николови Транс“
ЕООД срещу П.И.С. е предявен насрещен иск за осъждането му да заплати на ищеца
сумата от 525,30 лева, представляваща обезщетение в размер на едно брутно
трудово възнаграждение за срока на предизвестието поради дисциплинарното му
уволнение. В исковата молба по насрещния иск се сочи, че ищецът заемал
длъжността „спедитор“ по силата на безсрочен трудов договор № 066/14.03.2018 г.
с основно месечно възнаграждение от 510,00 лева. Трудовото правоотношение било прекратено
със заповед № 45/05.11.2018 г., с която на служителя П.С. е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ поради неявяване на работа повече от два
последователни дни за периода от 08.10.218 г. до 26.10.2018 г. Ето защо
служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на едно брутно трудово
възнаграждение за срока на предизвестието поради дисциплинарното му уволнение в
размер на 525,30 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на депозиране на исковата молба – 18.03.2019 г. до окончателното й
изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен
отговор по насрещния иск от П.С., с който оспорва предявения иск като
неоснователен. Заявява, че в исковата молба е изложил подробни аргументи
относно незаконосъобразността на уволнителната заповед, с оглед на което и
предявеният насрещен иск е неоснователен. Оспорва и размера на исковата
претенция, като от една страна дружеството е заявило, че трудовото
възнаграждение било в размер на 510
лева, а претендира сумата от 525,30 лева. Иска се постановяване на решение, с
което предявеният насрещен иск да бъде отхвърлен.
Предявените от П.С. срещу „Николови –
Транс“ ЕООД искове са, както следва:
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца, извършено на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ със Заповед № 045/05.11.2018 г. на управителя
И.Н.;
с правно основание чл. 224 КТ за осъждане
на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 292 лева, представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 13 дни за периода от
14.03.2018 г. до 26.10.2018 г.;
с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ за
осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 525,30 лева,
представляваща обезщетение за прекратяване на трудовия договор без предизвестие
в размер на едно месечно брутно трудово възнаграждение,
с правно основание чл. 226, ал. 3, вр. ал.
2 КТ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от
1 050,60 лева, представляваща обезщетение поради незаконно задържане на
трудовата книжка на ищеца в размер на две брутни месечни трудови възнаграждения
за периода от 26.10.2018 г. до 26.12.2018 г.,
с правно основание чл. 128, т. 2, вр. чл.
242 КТ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 315,97
лева, представляваща неизплатен остатък от трудово възнаграждение за м. 10.2018
г.,
ведно със законната лихва върху сумите,
считано от датата на депозиране на исковата молба – 09.01.2019 г. до
окончателното изплащане на сумите,
четири иска за лихва за забава, както
следва:
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от сумата от 7,21
лева – мораторна лихва върху главницата от 292 лева, начислена за периода от
26.10.2018 г. до 08.01.2019 г.;
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 12,99 лева –
мораторна лихва върху главницата от 525,30 лева, начислена за периода от
26.10.2018 г. до 08.01.2019 г.;
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 12,55 лева –
мораторна лихва върху главницата от 1 050,60 лева, начислена за периода от
26.11.2018 г. до 08.01.2019 г.
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 7,87 лева –
мораторна лихва върху главницата от 315,97 лева, начислена за периода от
26.10.2018 г. до 08.01.2019 г.,
евентуален иск с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 4 КТ – за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата
му книжка, като бъде вписано, че основанието е по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.
Предявеният от „Николови – Транс“ ЕООД
срещу П.С. насрещен иск е с правно основание чл. 221, ал. 2 от КТ – за осъждане
на първоначалния ищец да заплати на първоначалния ответник сумата 525,30 лв. –
обезщетение при дисциплинарно уволнение в размер на едно брутно трудово
възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът, чрез
процесуалния си представител адв. Л.П., поддържа иска така, както е предявен и
доразвива посочените в исковата молба доводи в писмена защита.
Процесуалният представител на ответника адв.
М.С.Г. в съдебно заседание оспорва изцяло исковете по съображенията, изложени в
отговора на исковата молба и доразвити в писмена защита.
Като обсъди доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и възраженията на
страните, съдът приема за установено следното:
Видно от трудов договор № 066/14.03.2018
г. ищецът П.С. е назначен в ответното „Николови-Транс“ ЕООД гр. Враца на
длъжност „спедитор“ за неопределено време и на пълен работен ден, с шестмесечен
срок на изпитване, уговорен в полза на работодателя. Като срок за изплащане на
трудовото възнаграждение е посочено, че същото е дължимо до 25-то число на
месеца за предходния отработен месец.
В трудовия договор не е посочено конкретно
поделение (цех, база, офис и пр.) на ответното дружество, в което да е
уговорено работното място на ищеца.
С оглед твърденията, изложени в отговора
по чл. 131 от ГПК на първоначалните искове, съдът приема, че между страните не
е спорно обстоятелството, че от датата на назначаването си-14.03.2018 г. до
18.09.2018 г. ищецът е изпълнявал трудовите си задължения. В подкрепа на
извода, че ищецът е постъпил на работа в деня на подписване на трудовия договор
е и обстоятелството, че съгласно трудовия договор ищецът-служител се е задължил
с подписа си да се яви на работа именно
на 14.03.2018 г.
По делото липсват доказателства на ищеца да
е връчвана длъжностна характеристика, съдържаща описание на трудовите функции
на заеманата длъжност и описание на конкретно работно място.
С молба от 22.10.2018 г., подписана с квалифициран
електронен подпис, ищецът е отправил до електронния адрес на работодателя молба
трудовото му правоотношение да бъде прекратено на основание чл. 325, ал. 1 т. 1
от КТ, по взаимно съгласие на страните, като в случай, че молбата не бъде приета,
да се счита от работодателя за едномесечно предизвестие по чл. 326, ал. 1 от КТ
за прекратяване на трудовия договор едностранно от служителя с предизвестие.
Изявлението на ищеца е получено в електронната поща на работодателя на датата
на изпращането му, видно от приложения отчет за изпращане на електронно
съобщение. Върху отпечатания на хартия вариант на молбата е поставена резолюция
„не“ от законния представител на работодателя на 23.10.2018 г.
На 26.10.2018 г. в електронния адрес на
работодателя е получена втора молба, подписана от ищеца с квалифициран
електронен подпис, с която последният е отправил до управителя на ответното
дружество изявление, че считано от датата на получаване прекратява трудовото
правоотношение между страните едностранно и без предизвестие на основание чл.
327, ал. 1, т. 2 от КТ – поради забавянето на изплащането на трудовото му
възнаграждение, като отново е поставена резолюция „не“ от работодателя.
По делото са приложени разпечатки от
електронна кореспонденция между „Николови – Транс“ ЕООД и негови клиенти, в
която като лице за контакт е посочен ищецът П.С., както и разпечатки от
електронна кореспонденция между ищеца и интернет платформата „спедитор.нет“,
като от последната се установява, че профилът на ищеца в същата платформа е
изтрит на 22.10.2018 г. след постъпило писмено искане от страна на Ангел
Людмилов Николов, в качеството на пълномощник на „Николови – Транс“ ЕООД,
поради обстоятелството, че ищецът вече не е служител на същото дружество.
С писмо от 26.10.2018 г. законният
представител на работодателя ответник е поискал на основание чл. 193, ал. 1 от КТ (в рамките на дисциплинарно производство) от служителя-ищец в срок до
02.11.2018 г. писмени обяснения за причините, поради които не се е явявал на
работа в периода от 18 до 21.09.2018 г. и от 08 до 26.10.2018 г. Към писмото е
пролежена товарителница, видно от която писмото е предадено на 26.10.2018 г. от
страна на „Николови – Транс“ ЕООД с адрес гр. Враца, ул. „Иванка Ботева“ № 26,
ет. 3, офис 3 на куриер Интерлогистика и същото е предназначено за ищеца П.С.,
като липсват доказателства за получаването му от последния.
Със заповед № 045 от 05.11.2018 г.
управителят на ответното дружество е прекратил трудовото правоотношение на
ищеца дисциплинарно, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, във вр. с чл.
188, т. 3 от КТ, като в заповедта липсват конкретни основания и мотиви за налагането
на дисциплинарно наказание „уволнение“.
По делото е представен констативен
протокол № 1 от 29.10.2018 г., в който е записано, че ищецът не се е явявал на
работа в периода от 18.09.2018 г. до 29.10.2018 г. Протоколът е подписан от
управителя на ответното дружество И.Н. и от нейния съпруг Ангел Найденов.
От приетата по делото и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за периода от
14.03.2018 г. до 30.09.2019 г. ищецът е отработил работните дни за всеки от
месеците. За времето от постъпването си на работа до прекратяването на
трудовото му правоотношение ищецът не е подавал молба до работодателя за
ползване на платен годишен отпуск. За периода от 14.03.2018 г. до 26.10.2018 г.
на ищеца се полагат 13 дни платен годишен отпуск. В разчетно-платежната
ведомост за месец октомври ответното дружество е начислило обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск 12 дни и ищецът е получил чиста сума 209,03
лв. като обезщетение, без за същия месец да е начислявано трудово
възнаграждение за отработени дни. Действителният нетен размер на полагащото се
на ищеца обезщетение за 13 дни платен годишен отпуск възлиза на 341,40 лв., или
налице е отрицателна разлика в размер на 132,37 лв. спрямо действително
изплатеното на ищеца обезщетение за неизползван отпуск. Размерът на дължимото
на ищеца трудово възнаграждение за периода от 01 до 26.10.2018 г., ако се
приеме, че не му е изплатено възнаграждение за използван платен отпуск, е
500,20 лв. При това допускане лихвата за забава върху сумата 500,20 лв. и за
периода от 26.10.2018 г. до 22.01.2019 г. е в размер на 12,09 лв.
По делото са събрани и гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите А.Л.Н.– съпруг на законната
представителка на ответното дружество и К.М.Н.
Свидетелят А.Н. дава показания, че ищецът
е бил служител в ответното дружество до есента на 2018 г., като от месец
септември започнало несправяне с работата от страна на ищеца, а впоследствие
свидетелят и съпругата му научили, че ищецът е управител на дружество,
развиващо конкурентна на работодателя дейност – „Люмонодар“. При една от
оперативките на ищеца било обяснено какво следва да предприеме, за да се справя
по-добре със задълженията си, след което ищецът спрял да идва на работа. За
отсъствието си от работа ищецът обяснил, че жена му е бременна, скоро се очаква
да роди и затова той няма как да идва на работа. Въпреки отсъствието на ищеца от
работа, на два пъти свидетелят му давал суми на ръка в общ размер около 600-700
лв. След консултация с „Инспекция по труда“ ответното дружество започнало
дисциплинарна процедура срещу ищеца, която продължила до месец октомври 2018 г.
и завършила с уволнението му. Свидетелят не знае със сигурност дали на ищеца е
върната трудовата книжка след уволнението, но от свидетелката Нисторова е
чувал, че документите на ищеца са му върнати. Ищецът е следвало да изпълнява
трудовите си задължения от офиса на работодателя на адрес Иванка Ботева, като в
периода на отсъствието си от работа не е работил от вкъщи, а работата му е била
поета от свидетеля Николов.
Свидетелката Нисторова дава показания, че ищецът
е изпълнявал трудовите си задължения от къщи, като е комуникирал с
управителката на ответното дружество и със свидетеля Николов по телефона. Пред
свидетелката, на която било задължение да оформя молбите за отпуск, ищецът не
бил подавал такава молба. При прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца
на основание дисциплинарно уволнение свидетелката е оформила съответно
трудовата книжка, но не я върнала на ищеца, тъй като я била оставила за подпис
на управителката на ответното дружество, а по-късно свидетелката напуснала работа и оформянето и
връщането на трудовите книжки престанало да бъде нейно задължение. До
08.02.2019 г. на ищеца не била върната трудовата книжка.
Съдът не дава вяра на показанията на
свидетеля А.Н. в частта за следните обстоятелства: че съгласно уговореното от
страните ищецът е следвало да изпълнява трудовите си задължения в офиса на
ответното дружество на ул. „Иванка Ботева“, че въпреки отсъствието на ищеца от
работа, на два пъти свидетелят му давал суми на ръка в общ размер около 600-700
лв. и че в периода на отсъствието на ищеца от работа свидетелят Николов е поел
неговите работни задължения. В тази им част показанията са пристрастно дадени
от заинтересовано от изхода на делото лице и противоречат на останалите събрани
по делото доказателства, включително показанията на свидетелката Нисторова. В
частта за дадени на ищеца суми по трудовото правоотношение между страните
свидетелските показания са негодно от процесуална гледна точка доказателствено
средство на основание разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3, хипотеза 1 от ГПК.
В останалата им част показанията на свидетеля А.Н., както и показанията на
свидетелката К.Н.в цялост, се възприемат от съда като добросъвестно и обективно
дадени.
Останалите събрани по делото доказателства
съдът счита за неотносими към предмета на доказване и не ги обсъжда.
При така установеното съдът достигна до
следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 от КТ.
От заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза безспорно се установява, че ищецът не е подавал
молба за ползване на платен годишен отпуск за периода на действие на трудовото
му правоотношение с ответника. Ответното дружество, в чиято доказателствена
тежест беше това обстоятелство, не представи молба за отпуск или заповед на
работодателя за ползване на такъв. Видно от извлечението от банковата сметка на
ищеца, изплатено му е трудово възнаграждение в размер на 209,33 лв. за месец
септември, т.е. в размер, значително по-нисък от дължимия за месеца (525,30
лв.) и значително след падежа, който е бил на 26.10.2018 г. Съдът приема, че на
ищеца е следвало да бъде изплатена и сумата 500,20 лв. – трудово възнаграждение
за месец октомври 2018 г., което е поискано от страна на ищеца с писмо от
26.10.2018 г. и получено от ответника. От експертизата се установява също, че
това възнаграждение не е начислявано и изплащано на ищеца, а с оглед полученото
писмо ответникът е бил в забава за изплащането му, както и е бил в забава при
изплащането на трудовото възнаграждение за месец септември 2018 г.
За да се прекрати трудовият договор на
основание чл. 327, ал. 1, т.
2 от КТ от работника, е необходимо обективно да е налице забава в
плащането на трудовото възнаграждение, каквото се установява в настоящия
случай. Съгласно разпоредбата на чл. чл. 335, ал. 2, т.
3 от КТ прекратяването на трудовия договор без предизвестие настъпва
от момента на получаване от страна на работодателя на писменото изявление.
Наред с това, за да породи действие изявлението на работника, нужно е това
негово право да е упражнено добросъвестно, в съответствие с чл. 8 КТ,
в този смисъл изрично: решение № 289 от 18.11.2014 г. по гр. дело № 1289/2014
г. на Върховния касационен съд, ІV г. о.
В разглеждания случай ответното дружество
поддържа, че изявлението на ищеца за прекратяване на трудовия договор е било
продиктувано единствено от съображения ищецът да избегне търсената му
дисциплинарна отговорност. В чл. 8, ал. 2 КТ
е въведена оборима презумпция, че трудовите права и задължения се упражняват
добросъвестно, откъде следва, че работодателят следва да проведе обратно
доказване. Съвкупният анализ на събраните по делото гласни и писмени
доказателства налага извод, че презумпцията не е оборена. Ищецът е отправил
изявлението по чл. 327 КТ
на 26.10.2018 г. и то е достигнало до работодателя на същата дата. Писмото до
ищеца (без данни за връчването му) е предадено на куриер също на 26.10.2018 г.,
а констативният протокол за неявяване на работа и заповедта за уволнение са от
по-късни дата, съответно 29.10.2018 г. и 05.11.2018 г. Оттук следва, че ищецът
е узнал за намеренията на работодателя да му търси дисциплинарна отговорност
едва впоследствие. За да се приеме, че
към 26.10.2018 г. ищецът е действал недобросъвестно следва да е установено, че
към тази дата работодателят е предприел действия да му наложи това наказание.
Такъв извод не следва от изготвения от ответника констативен протокол,
доколкото липсват каквито и да са доказателства ищецът да е бил запознат с него.
Освен това този констативен протокол предшества във времето искането за даване
на писмени обяснения, поради което не следва да бъде приеман за част от
дисциплинарното производство. Работодателят има право на преценка, когато е
установил нарушения на трудовата дисциплина, дали да ангажира дисциплинарната
отговорност на работника или не и съответно по какъв начин, но не се предполага
знание на работника, че ще бъде дисциплинарно наказан. От доказателствата по
делото се установява безспорно, че работодателят е получил заявлението по чл.
327 от КТ на 26.10.2018 г., поради което от тази дата сключеният между страните
трудов договор е прекратен и налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“
след този момент не може да породи правно действие, защото вече не съществува
трудово правоотношение.
Налице е друго самостоятелно основание за
незаконосъобразност на уволнителната заповед, а именно че в нея липсва описание
на извършеното нарушение, времето (периода) на извършването му и мотиви за
налагане на наказанието, които са задължителни реквизити по чл. 195, ал. 1 от КТ.
С оглед гореизложеното, съдът намира
предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 от КТ за основателен.
По иска с правно основание чл. 224 КТ.
Предпоставките за уважаване на иска са
налице, тъй като в случая е налице прекратено трудово правоотношение, неизползван
платен годишен отпуск от ищеца в размер на 13 работни дни и правото на
ползването му не е погасено по давност
предвид разпоредбата на чл. 176а от КТ.
Видно от заключението на вещото лице, на
ищеца се дължи обезщетение за неизползван отпуск 13 дни в размер на 341,40 лв.,
от които ищецът е получил 209,03 лв., или на ищеца се дължат още 132,37 лв.
Именно до тази размер искат се явява основателен и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ.
Тъй като съдът приема, че на 26.10.2018 г.
ищецът е прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2
от КТ, без предизвестие, на основание чл. 221, ал. 1 КТ ответникът му дължи
обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение, което съгласно
заключението е 525,30 лв., т. е искът следва да бъде уважен така, както е
предявен.
По иска с правно основание чл. 226, ал. 3 КТ.
Предпоставките за основателността на този
иск са следните: сключен между страните в съдебното производство трудов
договор; прекратяване на трудовия договор без значение на основанието;
задържането на трудовата книжка от работодателя след прекратяването на трудовия
договор; задържането да не е на предвидено в закона основание; да са настъпили
за работника или служителя вреди; да е
налице причинно-следствена връзка между настъпилите за ищеца вреди и
незаконното задържане.
При прекратяване на трудовото
правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните,
свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя.
Достатъчно е обективното неизпълнение на това задължение, за да възникне
правото на обезщетение. Вредите са презумирани от самия законодател и са
нормативно определени в разпоредбата на чл. 226, ал. 3,
изречение 2 от Кодекса на труда: те са само имуществени и са в
размер на брутното трудово възнаграждение от деня на прекратяване на трудовото
правоотношение до предаване на трудовата книжка. Не е необходимо нарочното им
доказване от работника или служителя, освен ако възникне спор по този въпрос.
Такъв спор не е повдиган от ответника.
В настоящия случай са налице всички
изброени предпоставки. Страните в производството не спорят, че са сключвали
помежду си трудов договор. Съдът намира, че същият е прекратен в края на месец
октомври 2018 г. За основателността на този иск е без значение дали прекратяването
е било законосъобразно или не, тъй като законът не поставя такова условие. С
прекратяването на трудовото правоотношение за работодателя възникват всички
задължения, свързани с прекратяването на трудовия договор, включително да
оформи и върне на работника трудовата книжка. Работникът има право да оспори
прекратяването на трудовия договор, но това не означава, че той не е прекратен.
От показанията на свидетелката К.Н.съдът
приема за безспорно установено, че на ищеца не е върната трудовата книжка до 08.02.2019
г., а от страна на ответника не са представени доказателства същата да е
върната и в по-късен момент до приключване на съдебното дирене.
Ето защо искът се явява основателен и
доказан за периода от 26.10.2018 г. до 26.12.2018 г., т. е. за две брутни
трудови възнаграждения, чиито размер, изчислен от вещото лице, възлиза на 1 050,60
лв., т.е. този иск следва да бъде уважен така, както е предявен.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2
вр. чл. 242 КТ.
Видно от съдебно-счетоводната експертиза,
на ищеца не е начислявано и изплащано трудово възнаграждение за месец октомври
2018 г., като до прекратяването на трудовия договор има 20 работни дни, за
които му се дължи сумата 500,20 лв., искът е предявен за сумата от 315,97 лева
и следва да бъде уважен така, както е предявен.
Върху всички горепосочени главници следва
да бъде присъдена законната лихва, считано от 09.01.2019 г. до изплащането им.
На ищеца на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
се дължи и лихва за забава, както следва:
сумата 2,75 лв. –мораторна лихва върху
главницата 132,37 лв. за периода от 26.10.2018 г. до 08.01.2019 г.;
сумата 10,95 лв. –мораторна лихва върху
главницата 525,30 лв. за периода от 26.10.2018 г. до 08.01.2019 г.;
сумата 21,88 лв. –мораторна лихва върху
главницата 1 50,60 лв. за периода от 26.10.2018 г. до 08.01.2019 г.;
сумата 6,58 лв. –мораторна лихва върху
главницата 315,97 лв. за периода от 26.10.2018 г. до 08.01.2019 г.,
изчислена с помощта на безплатния онлайн
продукт www.calculator.bg.
По евентуалния иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 4 от КТ.
С оглед изводите на съда по иска по чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ, следва да бъде разгледан и евентуалния иск, който съдът
намира за основателен.
Уволнителната заповед е незаконосъобразна,
постановена е след прекратяване на трудовото правоотношение и не може да
предизвика последици в правната сфера на страните по трудовото правоотношение.
Наложеното с нея и вписано в трудовата книжка на ищцата дисциплинарно наказание
„уволнение“ е незаконно, както и прекратяването на трудовото правоотношение на
това основание.
С оглед на установеното се налага изводът,
че отразеното в трудовата книжка на ищеца основание за прекратяване на
трудовото правоотношение – това по чл. 330, ал. 2, т.
6 от КТ, не съответства на действителното такова – по чл. 327, ал. 1, т.
2 от КТ и следва да бъде заличено, като на негово място бъде вписано
коректното основание за прекратяване на трудовото правоотношение.
По насрещния иск с правно основание чл.
221, ал. 2 от КТ – за осъждане на първоначалния ищец да заплати на
първоначалния ответник сумата 525,30 лв. – обезщетение при дисциплинарно
уволнение в размер на едно брутно трудово възнаграждение.
Същият е неоснователен, тъй като липсва
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца по чл. 330, ал. 2, т.
6 от КТ. Искът следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските:
Ответникът дължи на
ищеца сумата 241,67 лв. – разноски за внесено адвотатско възнаграждение,
съразмерно на уважената част от исковете.
Ищецът дължи на
ответника сумата 34,56 лв. – разноски за внесено адвокатско възнаграждение,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
При този изход на делото ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Врачанския районен съд сумата 350,00 лв. за държавна такса,
както и сумата 171,75 лв. – изплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо
лице, съразмерно с уважената част от исковете.
Воден от всичко гореизложено, Врачанският
районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ уволнението на П.И.С. с
ЕГН ********** ***, извършено със заповед
№ 045 от 05.11.2018 г. на управителя на „Николови – Транс“ ЕООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. „Родопи“ № 3 и
ОТМЕНЯ същата заповед като
незаконосъобразна.
ОСЪЖДА на основание чл. 224 от КТ „Николови – Транс“
ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. „Родопи“ №
3 да заплати на П.И.С. с ЕГН **********
*** сумата 132,37 лева,
представляваща неизплатен остатък от обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за 13 дни за периода от 14.03.2018 г. до 26.10.2018 г., ведно със
законната лихва от 09.01.2019 г. до
изплащането на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 224 от КТ в останалата му част като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 221, ал. 1 от КТ „Николови –
Транс“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Враца, ул.
„Родопи“ № 3 да заплати на П.И.С. с
ЕГН ********** *** сумата 525,30 лева,
представляваща обезщетение за прекратяване на трудовия договор без предизвестие
в размер на едно месечно брутно трудово възнаграждение, ведно със законната
лихва от 09.01.2019 г. до
изплащането на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал. 3, във вр. с ал. 2
от КТ „Николови – Транс“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. Враца, ул. „Родопи“ № 3 да заплати
на П.И.С. с ЕГН ********** *** сумата 1 050,60
лева, представляваща обезщетение поради незаконно задържане на трудовата книжка
на ищеца в размер на две брутни месечни трудови възнаграждения за периода от
26.10.2018 г. до 26.12.2018 г., ведно със законната лихва от 09.01.2019 г. до изплащането на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 128, т. 2, във вр. с чл. 242
от КТ „Николови – Транс“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. Враца, ул. „Родопи“ № 3 да заплати
на П.И.С. с ЕГН ********** *** сумата 315,97
лева, представляваща неизплатен остатък от трудово възнаграждение за месец
октомври 2018 г., ведно със законната лихва от 09.01.2019 г. до изплащането на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД „Николови –
Транс“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Враца, ул.
„Родопи“ № 3 да заплати на П.И.С. с
ЕГН ********** *** следните суми:
сумата 2,75 лева–мораторна лихва върху главницата 132,37 лв. за периода от
26.10.2018 г. до 08.01.2019 г.;
сумата 10,95
лева–мораторна лихва върху главницата 525,30 лв. за периода от 26.10.2018
г. до 08.01.2019 г.;
сумата 21,88 лева–мораторна лихва върху главницата 1 50,60 лв. за периода
от 26.10.2018 г. до 08.01.2019 г.;
сумата 6,58 лева–мораторна лихва върху главницата 315,97 лв. за периода от
26.10.2018 г. до 08.01.2019 г.,
като ОТХВЪРЛЯ
исковете за мораторна лихва в останалата им част като неоснователни и
недоказани.
ДОПУСКА
на основание чл. 344, ал.
1, т. 4 от КТ поправка в трудовата книжка на П.И.С. с ЕГН ********** ***, като
бъде посочена като основание за прекратяването на трудовото му правоотношение с
„Николови – Транс“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
Враца, ул. „Родопи“ № 3 разпоредбата на чл. 327, ал. 1, т.
2 от КТ.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения
от „Николови – Транс“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
Враца, ул. „Родопи“ № 3 иск с правно основание чл. 221, ал. 2 от КТ – за
осъждане на П.И.С. с ЕГН ********** *** да му заплати сумата 525,30 лв. –
обезщетение при дисциплинарно уволнение в размер на едно брутно трудово възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Николови – Транс“ ЕООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. „Родопи“ № 3 да заплати на П.И.С. с ЕГН ********** *** сумата 241,67
лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК П.И.С. с ЕГН ********** *** да
заплати на „Николови –
Транс“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Враца, ул.
„Родопи“ № 3 сумата 34,56
лева, представляваща разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „Николови – Транс“ ЕООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. „Родопи“ № 3 да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Врачанския районен съд сумата
350,00 лева, представляваща държавна такса за образуване на делото, както
и сумата 171,75 лева – изплатено от
бюджета на съда възнаграждение за вещо лице, и двете суми съразмерно с
уважената част от исковете.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението В
ЧАСТТА за присъдените трудово възнаграждение и обезщетения по КТ на основание
чл. 242, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от него на страните.
Районен съдия: