Решение по дело №208/2025 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 181
Дата: 2 юли 2025 г. (в сила от 2 юли 2025 г.)
Съдия: Надежда Найденова Янакиева
Дело: 20252200500208
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 юни 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 181
гр. Сливен, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20252200500208 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите
от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение
№ 278/10.04.2025г. по гр.д. № 6285 по описа за 2024г. на СлРС, с което е
- отхвърлен предявеният отрицателен установителен иск за
признаване за установено на основание чл.439 ал.1 от ГПК вр. чл.124 ал.1 от
ГПК, че Г. Д. Г., ЕГН **********, от гр.Я., ул. Ж. А. № **, ет. 3, НЕ ДЪЛЖИ
на Макроадванс АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.С.,
ул.Г.С.Р. № ***, ап. **, сумата от 6272,33 лв. – главница и 15,69 лв., такси за
обслужване на кредита, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 05.08.2009 г., разноски в размер на 549,09 лв., поради изтекла
погасителна давност и неуведомяване за цесия, като неоснователен и
недоказан;
- отхвърлен предявеният отрицателен установителен иск за
признаване за установено на основание чл.439а л.1 от ГПК вр. чл.124, ал.1 от
ГПК, че Г. Д. Г., ЕГН **********, от гр.Я., ул. Ж. А. № **, ет. 3, НЕ ДЪЛЖИ
1
на Макроадванс АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.С.,
ул.Г.С.Р. № ***, ап. ** сумата от 1231,34 лв. – лихви за периода 01.07.2008 г
до 4.08.2009г., поради изтекла погасителна давност и неуведомяване за
цесия, като неоснователен и недоказан и на ответника са присъдени
разноски по делото в размер на 360 лв.
Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното
производство.
Въззивникът – ищец в първоинстанционното производство, атакува
решението изцяло, като незаконосъобразно и неправилно. Заявява, че съдът в
мотивите си е изброил детайлно хронологията на всички движения по
делото от момента на неговото образуване, но не е установил
настъпването на законовите предпоставки на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК,
което ЧСИ също не е сторил. Между датите 09.03.2010г. - когато е първото
изпълнително действие и 28.11.2012г. - когато е записано, че е извършено
второто изпълнително действие, на 19.03.2012г. е настъпила така
наречената перемпция и всички останали действия, извършени по това дело
са недействителни, тъй като са извършени след като вече изпълнителното
производство е било прекратено по закон, независимо, че ЧСИ не е обявило
този факт. След настъпване предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК
на 19.03.2012г., до момента е изтекла в полза на въззивника-ищец
погасителна давност повече от 10 години. Твърди още, че неправилно са
посочени всички изпълнителни действия, което е довело и до постановяване
на неправилно решение.
Поради изложените аргументи въззивникът иска да се отмени
постановеното отхвърлително решение и да се постанови ново, с което
искът му бъде уважен изцяло.
Претендира разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен
отговор, с който заявява, че въззивната жалба е неоснователна.
Атакуваното решение е правилно и законосъобразно, постановено при
правилно приложение на материалния закон, в унисон със съдебната
практика. Въззиваемият твърди, че посочената хронология на действията,
предприети по изпълнителното дело показва, че не е изтекъл успешно
срокът на погасителната давност за вземанията и се позовава на ТР
2
2/2013г. от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 2/2023г. от 04.07.2024г. на
ОСГТК на ВКС, като счита, че те намират своето проявление в конкретния
случай. Развива подробна аргументация в тази насока, позовава се на съдебна
практика.
С оглед изложеното въззиваемият моли да се остави без уважение
като неоснователна въззивната жалба и да се потвърди като правилно и
законосъобразно атакуваното с нея решение на СлРС. Претендира разноски
за тази инстанция, прилага списък по чл. 80 от ГПК Прави евентуално
искане за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна до минималния, иска да се задължи въззивника да посочи
банкова сметка за евентуално превеждане на дължими суми.
В отговора няма направени нови доказателствени или други процесуални
искания.
В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.
В с.з. въззивникът, редовно призован, не се явява и не се представлява, с
писмена молба, подадена от процесуален представител по пълномощие по чл.
32 т. 1 от ГПК, поддържа жалбата и моли тя да бъде уважена, претендира
разноски за двете инстанции, представя списък по чл. 80 от ГПК.
В с.з. за въззиваемото дружество, редовно призовано, не се явява
процесуален представител по закон или пълномощие, с писмено становище
процесуалният представител по пълномощие по чл. 32 т. 3 от ГПК оспорва
въззивната жалба, поддържа отговора и моли да се потвърди като
законосъобразно обжалваното решение. Претендира разноски за тази
инстанция, представя пълномощно и списък по чл. 80 от ГПК, в случай на
присъждане на разноски на насрещната страна иска тя да бъде задължена
да посочи банкова сметка..
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена
в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.
3
При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните
пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и
следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението,
е пълна, обективна и правилна, поради което препраща мотивите си към нея.
Също така споделя и правните му изводи, които са обосновани и намират
опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.
Въззивната жалба е неоснователна.
Единственият отменителен довод, релевиран с нея, касае института
на погасителната давност и само в тези рамки следва да се произнесе
въззивният съд. Тезата, която се поддържа от въззивника е, че
изпълнителното производство е прекратено по право на 19.03.2012г. поради
настъпила перемпция в периода 09.03.2010г.-28.11.2012г., поради което от
този момент е започнала да тече 10 годишната погасителна давност за
вземанията и тя не е могла да бъде прекъсвана от следващи изпълнителни
действия, тъй като те са извършени по прекратено дело и са
недействителни.
Изпълнителното производство е образувано на 03.09.2009г.
Съгласно ТР № 3/2020г. от 28.03.2023г. ОСГТК ВКС погасителна
давност не тече докато трае изпълнителният процес, относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г., ОСГТК ВКС. По
тези дела давността започва да тече от 26.06.2015г. от когато е обявено за
загубило сила ППВС № 3/ 1980г.
Според т. 10 на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. №2/2013г. на ОСГТК на
ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие.
Съгласно задължителните разяснения към т. 10 прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
4
изпълнителен способ, прекъсва я и искането да бъде приложен изпълнителен
способ, като е посочено и кои действия представляват изпълнителни такива
и кои не.
Със същото ТР е прието, че прекратяването на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради т. нар. перемпция
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да
прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Настъпването
на перемпцията е основание за прекратяване на процесуалните
правоотношения в изпълнителния процес, но няма за последица погасяване на
признатото субективно материално право, нито на правото на
принудително изпълнение.
С т. 3 на ТР №2/2023г. от 04.07.2024г. по т.д. №2/2023г. на ОСГТК на
ВКСРБ, се разписва, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително
действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.
В светлината на горните постановки, приведени към настоящия спор,
се установява несъмнено, че давностният 10 годишен срок, след изтичането
на който правото на принудително удовлетворяване на вземанията на
кредитора се погасява, не е изтекъл.
На първо място, в посочения от въззивника период 09.03.2010г.
/извършване на първото изпълнително действие/ – 28.11.2012г., е извъшено
действие, годно да прекъсне течението на давността – на 14.03.2011г.
взискателят е поискал спиране от движение на запорирано МПС на
длъжника и публична продан на същото. Последващите действия, както на
СИ, така и на взискателя, не са отдалечени помежду си за срок, достатъчен
да перемира производството.
На второ място, дори обаче да се приеме, че перемпция е настъпила и
изпълнителното дело следва да се счита прекратено от посочената от
въззивника дата – 19.03.2012г., съгласно цитираната по-горе т. 3 на ТР №
2/2023г. от 04.07.2024г., независимо от това, всички по-късно извършени
изпълнителни действия, които са подробно описани в мотивите на съда,
прекъсват погасителната давност относно вземанията, и съответно –
стартират течението на нова такава, поради което към датата на
предявяване на исковата молба, както и към настоящия момент, не е налице
успешно приключил давностен срок, който да е довел до погасяване на
правото на иск за вземанията на взискателя.
5
Поради това отрицателните установителни искове по чл. 439 вр. чл.
124 от ГПК са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Като е достигнал до аналогични правни изводи, първоинстанционният
съд е постановил правилно и законосъобразно решение. Въззивната жалба е
неоснователна и не следва да се уважава, а атакуваният съдебен акт следва
да бъде потвърден, включително по отношение на разноските.
С оглед изхода на процеса отговорността за разноски и за тази
инстанция следва да бъде възложена на въззивника, който следва да понесе
своите, както са направени и заплати на въззиваемия такива за
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 300 лв.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно решение №
278/10.04.2025г. по гр.д. № 6285 по описа за 2024г. на СлРС като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Г. Д. Г., да заплати на Макроадванс АД, гр. С. направените
разноски по делото за въззивното производство в размер на 300 лв.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6