Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 6 03.01.2020 година гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на четвърти
декември две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния
състав:
Председател: Атанаска Атанасова
при секретаря К. Линова,
като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 1248 по
описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК и е образувано по повод постъпила жалба от „Интер
ЕС-М“ ООД с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Петко Каравелов“ № 32, против
ревизионен акт № Р-02000218006815-091-001/25.02.2019 г., издаден от Галя
Димитрова Петкова на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и Е. Р. Калчева на длъжност главен
инспектор по приходите при ТД на НАП- Бургас, ръководител на ревизията,
потвърден с решение № 75/10.05.2019г. на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ Бургас при ЦУ на НАП.
В жалбата са развити
доводи за незаконосъобразност на обжалвания ревизионен акт, поради нарушения на
административнопроизводствени правила и неправилно приложение на материалния
закон. Оспорват се изводите на приходните органи за скрито разпределение на
печалба, като се сочи, че липсват данни сумата от 1 622 452.62 лева
да е разпределена между съдружниците под каквато и да било форма. Твърди се, че
през 2017 г. и 2018 г. е извършено разпределение на печалба и е заплатен
съответният данък, поради което такъв не се дължи за отчетната 2017 г. Наред с
това се сочи, че констатациите на приходния орган се отнасят до приключили
счетоводни периоди, които са извън предвидения в чл. 109, ал. 1 от ДОПК срок,
поради което не е следвало да бъдат проверявани и взети предвид в хода на
ревизията. Въведени са твърдения, че спорната сума представлява неизписани
своевременно разходи от предходни периоди и същата не би могла да се разпредели
между съдружниците. Оспорват се и констатациите на приходните органи относно
закупеното през 2008 г. и 2009 г. Изложени са също съображения за допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствени правила, довели до
ограничаване правото на защита на ревизираното лице. По същество иска отмяна на
ревизионния акт.
В съдебното заседание
процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Ангажира
доказателства. Моли за отмяна на ревизионния акт. Претендира разноски.
Пълномощникът на ответната страна заявява становище за
неоснователност на жалбата. Ангажира доказателства. Моли за отхвърляне на
жалбата и присъждане на разноски в размер на 3 290.00 лева- възнаграждение за юрисконсулт.
Жалбата е подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 156, ал.1 от ДОПК и е процесуално допустима. При
разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:
С оспорения ревизионен акт са
определени на жалбоподателя „Интер ЕС-М“ ООД задължения за данък върху
дивидента в размер на 81 122.63 лева, на основание чл. 38, ал. 1 и ал. 3,
във вр. с чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ, ведно с лихва за забава в размер на
10 862.29 лева.
В хода на ревизионното
производство е установено, че „Интер ЕС-М“ ООД е регистрирано през 2005 г. и
осъществява търговия на едро с железария, водопроводно и отоплително оборудване
и арматура за него и хотелиерска дейност. Собственици на капитала на
дружеството са М. Д.
Георгиева и Я. З.
Велков, като последният е и негов управител. Дружеството притежава търговски
обект- къща за гости „Орхидея“, находяща се в гр. Бургас, ул. „П. Каравелов“ № 7. На 23.01.2006 г. е регистрирано по
ЗДДС.
След анализ на събраните при
провеждане на ревизията доказателства, в т.ч. приобщените към ревизионната
преписка протоколи от предходни проверки на дружеството и приложения към тях-
оборотни ведомости и счетоводни баланси, както и представени от ревизираното
лице решения на Общото събрание на дружеството за разпределение на печалба и
разходни касови ордери, е прието от приходните органи, че е налице несъответствие
между счетоводните данни и наличните парични средства в брой, както и че са извършени
счетоводни операции, които не са документално обосновани. Установено е, че при
предходна проверка, приключила с протокол № П-02000217133057-073-001/07.11.2017
г., по счетоводен баланс за 2016 г. крайното салдо на сметка 501 „Каса в лева”
е дебитно в размер на 1 568 224.05 лева, а според данните от оборотна
ведомост от 31.08.2017 г. салдото на посочената сметка е 40 794.60 лева. На
31.08.2017 г. е извършена счетоводна операция, с която сумата от
1 625 784.81 лева е изведена от касата и е осчетоводена по сметка 609
„Други разходи“. В писмените обяснения, дадени в хода на тази проверка и в
ревизионното производство (с вх. № 16642/10.12.2018 г.), е посочено от
управителя на дружеството, че осчетоводената на 31.08.2017 г. сума по сметка
609 представлява разходи от различен характер във връзка с договаряне на сделки
и други, извършени през периода 2008 г. - 2017 г., за които не може да
представи документи. При преброяване на паричните средства в касата на
дружеството, извършено на 13.10.2017 г., е констатирана от приходните органи
действителна наличност на 41 200.00 лева (с 20.14 лева по-малко от
декларираната от ревизираното лице към този момент, които според обясненията на
управителя са му предоставени за лични нужди). При последваща проверка,
приключила с протокол № П-02000218139359-073-001/27.09.2018 г., не е
констатирано несъответствие между счетоводните данни и действително установените
в касата на дружеството парични средства в брой. Установено е също така от
приходните органи, че дружеството е разпределило печалба в размер на
49 537.90 лева през периода м.март - м.юли 2018 г. и печалба в размер на
10 000.00 лева през м.септември 2017 г., които са надлежно декларирани с
декларации по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и дължимият данък е заплатен.
При анализ на счетоводните баланси
и отчетите за приходи и разходи на дружеството за периода 2007 г. - 2017 г., констатирано
от приходните органи нарастване на касовите наличности на дружеството, като
през периода 2011 г. - 2016 г. касовата наличност значително превишава
декларираните от дружеството приходи от продажби.
В хода на ревизионното
производство са представени от ревизираното лице нотариални актове №
193/16.06.2008 г. и № 194/06.08.2009 г. за покупка на апартамент в гр. Бургас,
ул. „Петко Каравелов“ № 32 на стойност 120 000 лева, съответно офис в гр.
Бургас, ул. „Петко Каравелов“ № 60 за сумата от 47 500 евро (с
равностойност 92 901.93 лева). Не са представени изисканите от приходните
органи с ИПДПОЗЛ № Р-02000218006815-040-002/04.01.2019 г. инвентарни книги за периода
2008 г. - 2010 г., амортизационни планове и счетоводни записи за закупените
имоти. След анализ на счетоводните баланси и отчетите за приходи и разходи на
дружеството през периода 2008 г. – 2017 г., е констатирано от приходните органи,
че в баланса за 2007 г. е отразена балансова стойност в размер на 100 000
лева на закупен през същата година недвижим имот. Прието е, че недвижимият имот,
придобит с нотариален акт № 193/16.06.2008 г., е включен в балансовата стойност
на активите, доколкото е констатирано увеличение на балансовата стойност на
отчетените сгради през 2009 г., спрямо посочената в баланса за 2008 г. Установено
е, че след 2009 г. балансовата стойност на сградите е намалена, в резултат на начислени
амортизации. Не е установено увеличение на балансовата стойност отговарящо на
стойността на придобития недвижим имот с нотариален акт № 194/06.08.2009 г. Посочено
е в съставения ревизионен доклад, че липсват данни за заплащане на сумата по
тази сделка, а и в баланса на дружеството за 2009 г. не е отразено, че е водена
сметка „каса във валута“.
При тези данни е прието от
приходните органи, че осчетоводената като „други разходи“ на 31.08.2017 г. сума
от 1 622 452.62 лева не е свързана с дейността на дружеството и не е
документално обоснована, поради което съобразно §1, т. 5, б. „а“, § т. 4, б.
„в“ от ДР на ЗКПО тя представлява скрито разпределение на печалба под формата
на дивидент и на основание чл. 38, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, във вр. с чл. 46, ал.
3, вр. с чл. 65, ал. 3 от ЗДДФЛ върху тази сума е определен дължим данък в
размер на 81 122.63 лева, ведно с лихва за забава в размер на 10 862.29
лева, изчислена до датата на издаване на ревизионния акт.
С Решение № 75/10.05.2019 г. на
директора на дирекция „ОДОП“ оспореният ревизионен акт е изцяло потвърден.
От заключението на извършената по
делото съдебно-счетоводна експертиза е видно, че със сумата от
1 622 452.62 лева е извършена счетоводна операция № 10/31.08.2017 г.,
при която е кредитирана сметка 501 „Каса“ и дебитирана сметка 609 „Други
разходи“, като е намален финансовия резултат на дружеството за 2017 г. За тази
счетоводна операция не са установени първични счетоводни документи. Вещото
лице, сочи, че с ревизионния акт финансовият резултат на дружеството за 2017 г.
е преобразуван на основание чл. 26, т.1 и т. 2 от ЗКПО със сумата от
1 622 452.62 лева в посока увеличение, с което е премахнато влиянието
на тази сума върху финансовия резултат на дружеството. Липсват първични
счетоводни документи посочената сума да е начислена и изплатена в полза на
съдружниците на ревизираното лице. В заключението е отбелязано, че касовата
наличност на дружеството, съгласно публикуваните финансови отчети в Търговския
регистър е както следва: за 2007 г.- 8 000 лева; за 2008 г.- 26 000
лева; за 2009 г.- 233 000 лева; за 2010 г.- 518 000 лева; за 2011 г.-
735 000 лева; за 2012 г.- 920 000 лева; за 2013 г.-
1 100 000 лева; за 2014 г.- 1 278 000 лева; за 2015 г.-
1 525 000 лева и за 2016 г.- 1 568 000 лева. Вещото лице разяснява,
че касовата наличност не участва при формиране годишния финансов резултат.
Относно закупените недвижими имоти с нотариален акт № 193/2008 г. и нотариален
акт № 194/2009 г., сочи, че такива дълготрайни материални активи не са вписани
в инвентарна книга и не са заприходени в счетоводството на дружеството по
сметка от група 20. Наред с това сочи, че няма счетоводни данни дали
констатираното от приходния орган увеличение на балансовата стойност на
активите през 2008 г. действително се дължи на осчетоводяване на закупения имот
през 2008 г. Разяснява също, че действителното отразяване на тези активи в
счетоводството би намалило финансовия резултат, но само в частта на начислените
през периода амортизации. Във връзка с твърденията за допусната фундаментална
грешка отбелязва, че такива се коригират съгласно възприетите от дружеството
критерии, като корекцията следва да се осъществи по точно установени правила
така, че все едно не е била допусната.
При тези фактически данни съдът
намира от правна страна следното:
Оспореният ревизионен акт е
издаден от компетентен орган, овластен с нормата на чл. 119, ал.2 от ДОПК, в
обема на правомощията му. Издаден е в предвидената от закона писмена форма и
съдържа изискуемите реквизити по 120 от ДОПК, в т.ч. фактически и правни
основания за издаването му, изложени както в РА, така и в съставения ревизионен
доклад, представляващ неразделна част от него.
При извършената служебна проверка
съдът не констатира нарушения на административнопроизводствени правила.
Ревизираното лице „Интер ЕС-М“ ООД е надлежно уведомено за ревизията, възложена
със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № 02000218006815-020-001/09.11.2018г.
(л.123), издадена от началник на сектор при ТД на НАП- Бургас. Всички книжа, в т.ч.
ревизионният доклад и ревизионният акт, са надлежно връчени на лицето по реда
на чл. 29, ал. 4 от ДОПК- чрез електронно съобщение, за което са издадени
съответните удостоверения, като съдът счита за ненужно тяхното връчване да бъде
осъществено и по реда на ал. 1, доколкото предвидените методи са алтернативни. На
ревизираното лице е предоставена възможност да представи писмени обяснения и
документи, отнасящи се до обстоятелствата, подлежащи на установяване в
ревизионното производство, с което е осигурено правото му на защита.
При провеждане на ревизията са
събрани допустимите и относими писмени доказателства, а от анализа на същите са
направени обосновани изводи относно размера на задълженията. Анализирани са всички
събрани доказателства, в т.ч. представените от жалбоподателя. Що се отнася до служебно
събраните доказателства, следва да се отбележи, че те представляват извадки от
Търговския регистър и съдържат данни, предоставени от същия, а протоколите от
извършените предходни проверки са надлежно връчени на негов представител. Неоснователни
са и доводите за приобщаване на доказателства, след изтичане на срока за
ревизията, доколкото всички протоколи, с които такива са приобщени, са
изготвени през периода 14.11.2018 г. - 14.01.2019 г.
С ревизионния акт е определен на
основание чл. 38 от ЗДДФЛ окончателен данък за 2017 г. в размер на 81 122.63
лева, произтичащ от скрито разпределение на печалба. Според дефиницията, дадена
с § 1, т. 5, б. „а“ от ДР на ЗКПО, скрито разпределение на печалба са сумите,
несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или
превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под
каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях
лица. Не е спорно между страните, че на 31.08.2017 г. е извършено в
счетоводството на жалбоподателя счетоводно записване- кредитиране на сметка 501
„Каса“ в лева в разходи на предприятието и дебитиране на сметка 609 „Други
разходи“ със сумата от 1 622 452.62 лева. От данните по делото е
видно, че тази сума е формирана през периода 2007 г. - 2017 г. с непрекъснатото
нарастване на паричните средства в касата и в по-голямата си част същата е
намерила отражение в ГФО за 2016 г. (1 568 224.05 лева). С осчетоводената
през м.август 2017 г. стопанска операция са намалени наличните парични средства
в касата с посочената сума за сметка на разходите за дейността на дружеството,
което от своя страна дава отражение върху финансовия резултат за 2017 г. в
посока на намаление. Съгласно нормата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО признати за
данъчни цели са разходите, които са документално обосновани, а според чл. 10,
ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е
документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона
за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. От друга страна,
съгласно чл. 26, т. 1 от ЗКПО признати за данъчни цели са единствено извършените
разходи за дейността. В случая осчетоводените по сметка 609 „Други разходи“ в
размер на 1 622 452.62 лева не могат да се определят като свързани с
дейността на дружеството. По делото липсват каквито и да било доказателства-
първични счетоводни документи за разходване на тази сума, нито е посочено какви
конкретни разходи са извършени. Доколкото сумата е постъпила в касата на
дружеството и не се установява да е била разходвана за дейността на
дружеството, следва да се приеме, че тя е получена от съдружниците за лични
нужди. Индиция в тази насока е и направеното от управителя признание на факта,
че установената липса на парична сума в касата в размер на 20.14 лева е получена
от него за лични нужди. С оглед изложените съображения съдът приема, че законосъобразно
е увеличен финансовият резултат на дружеството за 2017 г. със сумата от
1 622 452.62 лева. Доколкото посочената сума не представлява разход
за дейността и не е налична в касата на дружество, правилно е прието приходния
орган, че същата представлява скрито разпределение на печалба по смисъла на §1,
т. 5, б. „а“ от ДР към ЗКПО. Съгласно §1, т. 4, б. „в“ от ДР към ЗКПО скритото
разпределение на печалба е дивидент.
Горните изводи не се променят от
представените в хода на ревизията нотариални актове № 193/2008 г. и 194/2009 г.
От една страна, по делото не са налице данни описаните в тези нотариални актове
имоти да са закупени с част от спорната парична сума, а и липсват първични
документи. От друга страна, липсва каквато и да била връзка на тези имоти с
дейността на дружеството и същите не са вписани в инвентарните книги, в какъвто
смисъл е заключението на вещото лице. При тези данни разходите за закупуване на
тези имоти не се отразяват на финансовия резултат на дружеството, а и такова
отражение би имал единствено размерът на амортизацията, както се сочи от вещото
лице.
Съдът намира за неоснователни
възраженията на жалбоподателя, че ревизията е извършена при нарушение на чл.
109 от ДОПК. Съгласно цитираната норма не се образува производство за
установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години
от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде
подадена декларация, или от изтичането на годината, в която са постъпили данни,
получени от трети лица и организации, в случаите, когато по този закон не е
предвидено подаването на декларация. В случая задължението на ревизираното лице
да декларира и внесе данък върху дивидентите е възникнало през месец октомври
2017 г. и следователно към момента на започване на ревизията петгодишният срок
за установяване на задълженията не е изтекъл. Видно от заповедта за възлагане
на ревизия, тя обхваща периода м.юли 2017 г. - м.09.2017 г., като именно в този
период е осъществено скрито разпределение на печалба. Действително в хода на
ревизията са ползвани и данни от предходен период, но във връзка с установяване
на задълженията, възникнали в периода на ревизията. Не би могло да се приеме
също така, че извършената операция представлява фундаментална грешка или друг
вид грешка, предвид изявлението на жалбоподателя, че сумата действително е
разходвана.
Доходите от дивидент съгласно
чл. 38, ал. 1 от ЗДДФЛ подлежат на облагане с окончателен данък. На основание
чл. 38, ал. 3 от ЗДДФЛ окончателният данък за доходите от дивиденти под формата
на скрито разпределение на печалба се определя върху брутния размер на сумите,
представляващи скрито разпределение на печалбата, като в чл. 65, ал. 3 от ЗДДФЛ
е посочено, че данъкът се удържа и внася от предприятието- платец на дохода в
срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е извършено скритото
разпределение на печалбата. Съгласно чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ данъчната ставка за
определяне на данъка от дивидент е 5%. В случая съдът приема, че е разпределена
печалба през м.август 2017 г., когато е извършено счетоводното записване, с което
сумата е „отписана“ от касата на дружеството, както е прието и от приходните
органи. Дължимият данък е следвало да се заплати през четвъртото тримесечие на
годината. Правилно е определена с ревизионния акт и данъчната основа в размер
на 1 622 452.62 лева, респективно размерът на дължимия данък, както и
дължимата на основание чл. 175 от ДОПК лихва.
Предвид изложените съображения и
доколкото не са ангажирани от жалбоподателя доказателства в подкрепа на твърденията
му, съдът приема, че обжалваният ревизионен акт е законосъобразен. Ето защо
жалбата се явява неоснователна и на основание чл. 160, ал.1 от ДОПК следва да
се отхвърли.
С оглед формирания извод за
неоснователност на жалбата и своевременно направеното искане, на основание чл.
143, ал.3 от АПК следва да се присъдят на ответната страна разноски по делото в
размер на 3 290.00 лева- възнаграждение за юрисконсулт, определено
съобразно нормата на чл. 8, ал.1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Интер ЕС-М“ ООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.
„Петко Каравелов“ № 32, против ревизионен акт № Р-02000218006815-091-001/25.02.2019
г., издаден от Г. Д.
Петкова на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и Е. Р. Калчева на длъжност главен
инспектор по приходите при ТД на НАП- Бургас, ръководител на ревизията,
потвърден с решение № 75/10.05.2019г. на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ Бургас при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Интер ЕС-М“ ООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.
„Петко Каравелов“ № 32 да заплати на дирекция „ОДОП”- Бургас при ЦУ на НАП
сумата от 3 290.00 лева (три хиляди двеста и деветдесет лева),
представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва
пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщението.
СЪДИЯ: