Р Е Ш Е Н И Е № 260035
гр. Шумен, 28.06.2021 г.
Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на девети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
Окръжен съдия: Константин Моллов
при секретар Галина Г., като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов т. д. № 128 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от С.Е.Г. ЕГН **********, С.М.С., ЕГН **********, действаща чрез законния си представител – майка й С.Е.Г. и Р.С.Р., ЕГН **********, и тримата с постоянен адрес ***, всички действащи чрез пълномощника си адвокат П.Р. *** със съдебен адрес ***, кантора № 10 против ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София 1301, ул. „...“, № 7, представлявано заедно от А.П.Л. и Р.К.Д... Ищците твърдят, че на 27.09.2017 г., на главен път ІІ-73, край с. Радко Димитриево, обл. Шумен, км.10 + 200 е настъпило ПТП, при кое- то л.а. марка „Мерцедес Е 280“, с рег. № ..., управляван от В.С.Н.при извършване маневра за изпреварване, навлиза в лентата на насрещно- то движение и се удря челно в л.а. „Мазда-323“ с рег. № .... В резултат на удара, М.С.Р., който е управлявал л.а. „Мазда-323“ получава съчетана травма: глава-шия, гръден кош, корем-таз, крайници, вследствие на която е починал в 20.35 ч. същата вечер. Вината на водача на МПС, В.С.Н.за настъпване на ПТП е установена с влязла в сила Присъда № 13 от 14.06. 2019 г. по НОХД № 257/2018 г. по описа на Окръжен съд – Шумен. Починалият М.С.Р. е живеел на семейни начала с С.Е. Геор- гиева, баща е на родената по време на фактическото съжителство с първият ищец, С.М.С. и е брат на третия ищец Р.С.Р.. Ищ- ците са били в изключително близки отношения с починалия и са преживели тежко смъртта му.
За лекия автомобил, управляван от В.С.Н.е имало склю- чен с ответното дружество договор за задължителна застраховка „Гражданска отго- ворност”, обективиран в застрахователна полица № BG/23/117000037547, валидна от 03.01.2017 г. до 02.01.2018 г. Ищците в качеството си на увредени лица, са от- правили до ответното дружество молби за възмездяване на неимуществените им вреди от смъртта на М.С.Р., изразяващи се в болки и страда- ние. Ответното дружество, след продължителни преговори и намесата на Комисия- та за финансов надзор е заплатило по банков път частични обезщетения за неиму- ществени вреди на С.Е.Г. в размер на 60 000.00 лв. и на С.М.С. в размер на 70 000.00 лв. Ответникът е отказал да заплати за- страхователно обезщетение на Р.С.Р., поради липса на доказател- ства за наличие на близка връзка с починалия. Ищците претендират ответното дру- жество да ги обезщети за претърпените от тях неимуществени вреди, причинени вследствие смъртта на М.С.Р., който е бил във фактическо съжителство с първата ищца, баща на втората ищца и брат на ищеца, като им заплати на С.Е.Г. сумата от 140 000.00 лв., на С.М.С.. сумата от 130 000.00 лв. и на Р.С.Р. сумата от 70 000.00 лв., ведно със законната лихва върху всяка една от претендираните суми, считано от 21.03.2018 г. за първия и втория ищци и от 28.10.2018 г. за третия ищец до окончателното изплащане н обезщетенията. Ищците претендират ответника да им заплати направените деловодни разноски и съдът да приложи разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА, предвид предоставената им безплатна адвокатска помощ.
ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД оспорва предявения иск, като го счита за недо- пустим, а по същество за неоснователен. Ответникът оспорва, активната материал- на легитимация на ищците и най-вече на Р.С.Р., изключителната вина на В.С.Н., описания в исковата молба механизъм на ПТП, че вината е само на водача на МПС. Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Починалият е бил без предпазен колан. Претендираните от ищците размери на неимуществените вреди са неоснователно завишени. Заплатени- те от ответника обезщетения напълно възмездяват С.Е.Г. и С.М.С..
В допълнителната искова молба и отговора, страните поддържат станови- щата си, изразени в исковата молба и отговора по нея.
От събраните по делото доказателства, не оспорени от страните, преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:
С влязла в сила на 30.09.2020 г. Присъда № 13 от 14.06.2019 г. на Шумен- ския окръжен съд, постановена по НОХД № 257/2018 г. по описа на съда, В.С.Н.е бил признат за виновен в това, че на 27.09.2017 г. на главен път ІІ-73 край с. Радко Димитриево, обл. Шумен, км.10+200, при управление на МПС – лек автомобил марка „Мерцедес Е 280“ с рег. № ... МР, нарушил правилата за движение, при което в условията на намалена, ограничена видимост, без да са налице условията за безопасно изпреварване, нарушава забраната за из- преварване на МПС, сигнализирано с маркировка М5 „Двойна смесена линия“ и с пътен знак В24, поставен на 120 метра преди мястото на удара, предприел маневра за изпреварване на л. а. „Мерцедес 290 Д“, с рег. № ..., с което по непред- пазливост причинил смъртта на М.С.Р., ЕГН **********, поради което и на основание чл.343, ал.1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал.1 от НК във вр. с чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години.
Страните не оспорват наличието и съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че има валидно сключен застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на водачите и ползвате- лите на л.а. марка „Мерцедес Е 280“ с рег. № ... МР, обективиран в застрахо- вателна полица № BG/23/117000037547, валидна от 03.01.2017 г. до 02.01.2018 г.
Видно от приложените по делото удостоверения за раждане и за семейно положение и родствени връзки ищецът Р.С.Р. е брат на почи- налия М.С.Р., а ищцата С.М.С. е негова дъщеря, родена на *** г. С.Е.Г.. е майка на С.М.С...
От заключението на
назначената от съда комплексна съдебно-автотехничес- ка и медицинска
експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, като обек- тивно и компетентно дадено се установява, че на 27.09.2017 г.
лек автомобил „Мерцедес Е 280“, рег. № ... МР, управляван от В.С.Н., се е
движил през тъмната част на денонощието по път І-7 в отсечката с. Ивански – с.
Радко Димитриево. Времето е било ясно, пътното платно сухо, с широчина 7 метра,
разделено на две ленти с двойна смесена линия тип М1, като по посока на сч Р.
Димитриево разделителната линия е непрекъсната. На 120 м., преди мястото на ПТП
по посока към с. Радко Димитриево от дясната страна на пътя има поставен пътен
знак В 24 (забранено е изпреварването на МПС). В същата посока с по-малка
скорост се е движел попътно лек автомобил „Мерцедес 200Д“ с рег. № ... с водач Д.Р.Ш..
Водачът на лек автомобил „Мерцедес Е 280“ е предприел изпреварване и е навлязъл
в насрещната лента за движение. В момента на изравняване с л.а. „Мерцедес 200Д“
срещуположно движещия се в насрещната лента л.а. „Мазда 323“ рег. № ... предприема
аварийно спиране, но двата автомобила се удрят челно с левите си предни части.
При удара окачването на предно ляво колело на л.а. „Мерцедес Е 280“ се
деформира и след 32.4 м. движение в същата посока и завъртане обратно на
часовниковата стрелка на 90 градуса около вертикалната си ос автомобилът
преустановява движението си в дясната лента напречно на платното за движение.
Лек автомобил „Мазда 323“ с откъснато предно ляво колело продължава движението
си в своята посока., като същевременно се завърта обратно на часовниковата
стрелка на около 135 градуса около вертикалната си ос и преустановява
движението си след около 6 м. от мястото на удара. В същия момент водачът на л.
а. „Мерцедес 200Д“ с рег. № ... предприема спиране, но в края на спирачния път
удря леко с предната си част лявата странична част на л. а. „Мерцедес Е 280“
(преден ляв калник и предна лява врата). В резултат на удара между л.а.
„Мерцедес Е 280“ и л.а. „Мазда 323“ силно е деформирана предната лява част на
„Мерцедес Е 280“, както и тотално е унищожена цялата предна лява страна на
маздата.
Скоростта на движение
преди настъпването на ПТП на л.а. „Мерцедес Е 280“ е била 89.8 км./ч., а на
л.а. „Мазда 323“ – 75.7 км./ч., като и двата автомобила не са превишавали
максимално разрешената скорост в участъка от 90 км./ч. В слу- чая скоростта на
движение не е повлияла на механизма на ПТП.
Пътният участък на ПТП
се намира на км. 10+200 на път ІІ-73 (Шумен–Кар- нобат) и важи общото
ограничение на максималво разрешената скорост на движе- ние извън населено
място за МПС от категория В – 90 км./ч. В участъка е въведена забрана за
изпреварване на МПС по посока на движение на л.а. „Мерцедес Е 280“ с
рег. № ... МР, сигнализирана с пътен знак В24 (забранено изпреварването на
МПС), поставен от дясната страна на пътя на 120 м. преди мястото на ПТП, както
и с маркировка М5 – двойна смесена линия. По посока на движението на л.а. „Мерцедес Е 280“ разделителната линия е непрекъсната, а по
посока на движение на л.а. „Мазда 323“ разделителната линия е прекъсната.
Непосредствената причина
за настъпването на ПТП от автотехническа глед- на точка са действията на водача
на л.а. „Мерцедес Е 280“ с рег. № ... МР, В.С.Н., който без да има
необходимите условия за видимост и свободен път на достатъчно разстояние пред
автомобила, предприема изпреварва- не, като навлиза в лентата за насрещно
движение в опасната зона за спиране на движещия се по нея лек автомобил
„Мазда-323“ с рег. № ... с водач М.С.Р.. Водачът на л.а. „Мерцедес Е 280“ с рег. № ... МР е имал възможност да предотврати
настъпването на ПТП в случай, че е прекра- тил маневрата за изпреварване и е
изчакал разминаването с насрещния автомобил „Мазда-323“ с рег. № ....
В резултат на ПТП, М.С.Р.
на 20 г. е получил съчета- на травма: глава, шия, гръден кош, корем-таз и
крайници. Контузията на главата: една разкъсноконтузна рана челно слепоочно в
ляво – хоризонтално разположена. Кръвонасядане на меките черепни обвивки под
описаната рана челно слепоочно в ляво. Субарахноидални кръвоизливи на
ограничена площ челно слепоочно в ляво, в дясно теменно и тилно и в областта на
двете малкомозъчни полукълба, повече в дясно. Едно плитко охлузване на кожата
над външния край на лявата вежда. Едно кръвонасядане на дясната буза под
скулата с плитко охлузване в долния му край. Едно охлузване на долната устна в
ляво външно. Две охлузвания на ограничена площ в областта на брадичката.
Контузията на шията: Кръвонасядане
около гръбначния стълб по задната страна на гълтача и хранопровода.
Контузията на гръдния кош: Едно ивицовидно
кръвонасядане косо разполо- жено на гръдния кош от лявото рамо към дясното
подбедрие. Фрактура на ІІ ребро в ляво до гръднатакост.
Контузия на корема и таза: Кръвонасядане и
охлузване на кожата на левия хълбок предно странично. Травматично разкъсване на
далака. Кръвонасядане в стените на бурса оменталис. Травматично разкъсване на
опорака на тънкото черво. Две травматични разкъсвания на опорака на дебелото
черво – зад сляпото на и в областта на сигмовидното черво. Хемаскос. Фрактура
на лявата срамна кост на таза – горно и долно рамо. Травматично разкъсване на
пикочния мехур. Фрактура на двете рамена
на лявата седалищна кост Травматично разкъсване на лявата хълбоч- но-кръстцова
става. Счупване на напречните израстъци на ІІ, ІІІ, ІV и V поясен прешлен в
ляво. Голям ретроперитонеален хематом между бъбрека и таза в ляво, достигащ
нагоре до левия купол на диафрагмата. Обилно кръвонасядане на мастна- та
капсула на левия бъбрек.
Контузия на крайниците: Едно кръвонасядане по
вътрешната страна на лявата мишница – средна трета. Едно петнисто кръвонасядане
на левия лакът външно. Кръвонасядане в основата на 5-ти пръст на лявата ръка
задновътрешно. Едно кръвонасядане и едно охлузване в основата на показалеца на
дясната ръка. Една обширна разкъсноконтурна рана по задната стена на лявото бедро – косо хо- ризонтално
разположена горе външно – долу вътрешно, разкъсване на кожата, под- кожието и
на мускулите от задната мускулна група на бедрото. Счупване на тялото на лявата
бедрена кост. Травматичен деколман в същата област. Охлузване на ко- жата с
дъговидна форма по задната страна на лявото бедро, ивица неувредена кожа в
центъра на охлузването. Охлузване с неправилна ивицовидна форма по външната
страна на лявото коляно. Три охлузвания едно под друго по външната страна на
лявата подбедрица – горна трета. Плитки охлузвания по гърба на лявото ходило.
Кръвонасядане в основата на палеца на левия крак.
Получените от М.С.Р.
травматични увреждания са в пряка причинна връзка с механизма на ПТП и смъртта
му.
С оглед доказателствата
по делото и медицинската документация, вещите лица приемат, че по време на
процесното ПТП, водачът М.С.Р. е бил с поставен предпазен колан. Абсолютна
корелация между използването на предпазен колан и предотвратяването на тежки травми и смъртен изход не съществува. При
поставен предпазен колани при по-ниска скорост на сблъсъка рискът за живота на
пострадалияби бил по-малък, но при сумарна скорост над 60 км./ч. (както е в
случая) са възможни тежки травми в гръдната, коремната и шийна- та област,
причинени от самия колан, твърде сходни с установените и смъртен изход не може
да бъде изключен.
Относно получаването на допълнителни
травми, вещото лице посочва, че по принцип е възможно, при изваждане на тялото
на пострадал в безпомощно състоя- ние от катастрофирал автомобил да се получат
повърхностни охлузвания и кръво- насядания по тялото и крайниците при
съприкосновение с детайли на автомобила, но същите нямат пряко отношение към
настъпилата смърт. При аутопсията на починалия Р.ов не са установени
травматични увреждания с характеристике на порезни.
М.С.Р. е починал в 20.23 ч. на 27.09.2017 г.
– препис – извлечение от акт за смърт, зиздаден въз основа на Акт за смърт № ....2017
г. от Община Шумен.
За установяване на наведените твърдения за претърпени от тях болки и стра- дания, ищците е ангажирала гласни доказателства. В съдебно заседание са разпита- ни трима свидетели – Н.Р.М., М.М.М.и Х.А.М.. Първите двама свидетели са съседи и близки на семейството на починалия. Третият свидетел е първи братовчед на бащата на починалия. От тех- ните показания се установява, че майката на починалия М. и на брат му Ра- мадан е напуснала дома им когато те са били много малки. Бащата и двете деца са живели заедно в къща в гр. Смядово, като бащата е полагал необходимите грижи за отглеждането и възпитаването на двамата брата. Били са задружно и сплотено семейство. Около три години преди ПТП починалият и ищцата С.Г. се събират и живеят на семейни начала, без сключен граждански брак. Двамата са живели в гр. Смядово, в едно домакинство с бащата на починалия и брат му, в разбирателство и взаимно уважение. От съжителството между починалия М.Р.и ищцата С.Г. е родена дъщеря им С.М.С.. Ищците са преживели тежко смъртта на М.Р.. Ищецът Р. С. Р. се е затворил в себе си и почти не е говорил с околните. С.Г. непосредствено след ПТП е била в шок, също се е затворила в себе си, втренчвала се в една точка, близките я водили на преглед при психиатър и е вземала успокоителни. Към настоящият момент, ищцата С.Г. жи- вее с детето при майка си, за която трябва да полага грижи, често посещава дома на починалия с детето, което постоянно търси и пита за баща си.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, независимо, че един от тях е в родствена връзка с двама от ищците, предвид обстоятелството, че те имат преки и непосредствени впечатления от отношенията в семейството на починалия. На следващо място в хода на процеса не са събрани доказателства, оборващи техните показания.
Видно от договор за потребителски кредит с дата 15.11.2016 г., трудов договор от 27.01.2015 г., допълнителните споразумения към него и удостоверение за доход (л.42-л.55) починалият М.С.Р. е осигурявал необ- ходимите средства за издръжка на С.Е.Г., в качеството й на лице живяло във фактическо съжителство с него в едно домакинство и на детето им, родено по време на съжителството им.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че Стоян- ка Е.Г. лично и от името на дъщеря си С.М.С. е предявила пред ответното дружество писмена застрахователна претенция вх.№ 757/20.12.2017 г., като са претендирани обезщетения за неимуществени вреди в размер на 200 000.00 лв. за всяка една от тях. След намесата на Комисията за фи- нансов надзор, застрахователното дружество на 13.09.2018 г. и 09.11.2018 г. е заплатило по банков път съответно на С.М.С. парична сума в размер на 70 000.00 лв. и на С.Е.Г. сумата от 60 000.00 лв.
На 27.07.2018 г. ответникът е получил писмена застрахователна претенция и от Р.С.Р. за обезщетяване на претърпените от него, вследствие смъртта на брат му, неимуществени вреди в размер на 70 000.00 лв. С писмо изх. № 99-3807/09.08.2018 г., застрахователят отказва да заплати претендираното обезще- тение.
С оглед на изложената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Налице е правен спор относно заплащане на обезщетения за претърпени от ищците неимуществени вреди. Предявените, субективно, обективно и комулативно съединени искове срещу ответното дружество са с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По допустимостта на иска съдът се е произнесъл с определението си по чл. 374 от ГПК от 12.04.2021 г.
Разгледани по същество исковите претенции на ищците С.Е.Г. и С.М.С. са основателни, а исковата претенция на ищеца Р.С.Р. е частично основателна поради следните съображе- ния:
Съгласно чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отго- ворност”, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от не- го на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застра- хователя се осъществява чрез заплащане обезщетение на увреденото лице за пре- търпените от него вреди, които могат да са имуществени и неимуществени и са пряк и непосредствен резултат от увреждането. С чл.432, ал. 1 от КЗ е уредена въз- можността пострадалото лице, спрямо който застрахованият е отговорен, да предя- ви пряк иск срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”. Отго- ворността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да е налице отговорността на застрахователя по чл.432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува ва- лидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка “Гражданска отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застра- хован, спрямо увредения за обезщетение на причинените вреди.
В случая е безспорно, че на 27.09.2017 г. е осъществено ПТП с участието на лек автомобил, управляван от В.С.Н., при което е настъпила смъртта на М.С.Р.. Наказателното производство е приключи- ло с влязла в сила присъда, която от своя страна, съгласно чл. 300 от ГПК е задъл- жителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, от- носно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. От това следва да се приеме, че са налице всички елементи за носене на де- ликтна отговорност от прекия причинител – водачът на автомобила В.С.Н., за понесените от ищците неимуществени вреди. Налице са всички предпоставки на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД – противоправно деяние, из- вършено виновно, при условията на непредпазливост и в резултат на същото е настъпила смърт на трето лице, живяло фактическо съжителство с ищцата С.Е.Г., баща на втората ищца С.М.С. и брат на Р.С.Р..
Не се оспорва обстоятелството, че към датата, на която е осъществено процесното ПТП е налице валидно сключен застрахователен договор за застрахов- ка “Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на водачите и ползвателите на лек автомобил марка „Мерцедес Е 280“, рег. № ... МР, об- ективирана в застрахователна полица № BG/23/117000037547, валидна от 03.01.20 17 г. до 02.01.2018 г.
Съгласно чл.477, ал.1 от КЗ обект на застраховане по застраховката “Граж- данска отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахо- ваните физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуще- ствени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят. В кръга на застра- хованите лица, видно от чл. 477, ал.2 КЗ, е всяко лице, което ползва автомобила на законно основание, т. е. всяко лице във фактическа власт, на което се намира авто- мобила, която не е установена противоправно. В хода на процеса не са установени обстоятелства за противоправно установена фактическа власт върху МПС. Следо- вателно валидната застраховка към момента на увреждащото ПТП е основание за носене на отговорност от ответника - застрахователното дружество по чл. 432, ал.1 във вр. с чл.429, ал.1, т.1 от КЗ, поради което същото следва да обезщети неимуще- ствените вреди, претърпени от увредените лица, като пряка и непосредствена по- следица от поведението на застрахования водач.
Ответното дружество оспорва активната материалноправна легитимация на ищците да получат обезщетение за неимуществените вреди от смъртта на М.С.Р. и най-вече по отношение на ищеца Р.С.Р.Относно ищците С.Е.Г. и С.М.С., ответ- никът с изплащането на обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на М.С.Р. по същество признава тяхната активна материалноправна легитимация.
Р.С.Р. основава претенцията си на факта, че е брат на починалия и се позовава на Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по т. д. №1/2016 г. на ВКС, ОСНГТК. Съгл. т.1 от ТР материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт на техен близък са лицата посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на ВС и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания. Обезщетение се присъжда и на лице при дока- зано наличие на особено близка житейска връзка с починалия и действително пре- търпени от смъртта му вреди.
От събраните в хода на процеса гласни доказателства съдът счита, че между починалия М.С.Р. и ищецът Р.С.Р. е създа- дена трайна и дълбока емоционална връзка. Близостта между двамата се дължи както на обстоятелството, че починалият е единствен брат на ищеца, така и най-вече от факта, че майка им ги е изоставила още докато са били деца и в техните взаимоотношения неизбежно е налице стремежа да се компенсира нейната липса. Налице са отношения, които излизат извън рамките на типичната връзка между братя, поради което ищецът е преживял изключително тежко смъртта на брат си. Налице са болки и страдания, които по интензивност и времетраене са по-големи от нормално присъщите за съответната родствена връзка. С оглед на това съдът, в настоящия си състав, счита, че са налице предпоставките да се направи изключение от ограничението на ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. и ищецът да получи обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
Ответникът е направил е възражение за съпричиняване на вредоносния ре- зултат от страна на починалия М.С.Р.. Съпричиняващо вре- дата по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД е не всяко поведение на пострадалия, дори когато не съответства на предписаното от закона, а само това чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена последица за произлезлите вреди. От значение е само личното поведения на пострадалия, неговите конкретни действия, с които е създал предпоставки за настъпване на увреждането. От заключението по назначената от съда комплексна експертиза безспорно се установява, че причина за ПТП е поведението на водача на л. а. „Мерцедес Е 280“, рег. № ... МР, който въпреки забраната за изпреварване поради ограничена видимост на пътя е пред- приел изпреварване. В случай, че В.С.Н., беше спазил въведе- ната забрана за изпреварване, сигнализирана със съответния пътен знак и марки- ровка на пътното платно, нямаше да се осъществи ПТП. Вещите лица, въз основа на събраните в хода на процеса доказателства, категорично приемат, че починалият е бил с поставен предпазен колан. Следва да се вземе предвид становището им, че коланът е най-ефективен при сумарна скорост на сблъсъка до 60 км./ч. (в случая скоростта е над 60 км./ч.). С оглед на това съдът приема, че починалият М.С.Р. не е допринесъл с поведението за възникването на ПТП и за смъртта си.
Относно размера на претендираното от ищцата обезщетение.
В отговора на исковата молба ответникът във връзка с направеното от него възражение за липса на активна материалноправна легитимация на ищеца Р.С.Р., по същество е въвел и възражение за размера на претендираното от него обезщетения, позовавайки се на § 96, ал.1 от ЗИД на действащия към настоящия момент КЗ (в сила от 01.01.2016 г.). Съгласно този текст, размерът на евентуално дължимото от застрахователя обезщетение на разширения кръг лица, между които попадат братята и сестрите е ограничен до 5 000 лв., като разпоредба- та (предвид ал.3) има обратно действие за съдебните претенции, предявени след 21.06.2018 г. Исковата молба е депозирана на 25.11.2020 г., но независимо от това разпоредбата е неприложима в настоящия случай, поради следните съображения:
Разпоредбата на § 96, ал.1 от ЗИД на КЗ противоречи на действащото право на ЕС. Съгласно чл. 9 ал. 1 б. „а” от Директива № 2009/103/ЕО, задължение на всяка държава членка е да изисква задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ е да бъде задължителна най-малко по отношение на минимална за- страхователна сума от 1 000 000 евро за пострадал или 5 000 000 евро за събитие, независимо от броя на пострадалите. Застрахователна сума по смисъла на чл. 346 от КЗ е договорената или определената с нормативен акт и посочена в застрахова- телен договор парична сума, представляваща горна граница на отговорността на застрахователя към застрахования, ползващото се лице или третото увредено лице. Въвеждането на застрахователна сума като предел на отговорността на застрахова- теля в действащия закон и уреждането на нейния минимален размер в Директива 2009/103/ЕО, която е част от правото на Европейския съюз означава, че при настъп- ване на застрахователно събитие с причинени телесни увреждания, отговорността на застрахователя може да бъде ограничена по размер единствено от минимума на застрахователната сума, възприета в Директива 2009/103/ЕО, от застрахователния договор, който не може да предвиди по-нисък размер на застрахователната сума, и от критерия за справедливо обезщетение. Следователно, недопустимо е размерът на обезщетението за телесни увреждания, чийто възможен предел е застраховател- ната сума, определена в нормативен акт на ЕС, да бъде ограничаван с нормативен акт на вътрешното право. По аргумент на по-силното основание, това се отнася и при обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени от близки на пострадало лице, при застрахователно събитие с причиняване на смърт на лицето. Налице е противоречие на § 96 ал. 1 от ЗИДКЗ с разпоредбата на чл. 9 ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО. Въпреки че директивата не е регламент и не става автоматично част от вътрешното право на страна – член на Европейския съюз, гражданите на ЕС могат да се позоват непосредствено на директива на Европейския парламент и Съвета на ЕС за защита на свои права, свободи и законни интереси. Поради това съдът намира, че в този случай следва да се тълкува разширително разпоредбата на чл.15 ал.2 от ЗНА и Директива 2009/103/ЕО да намери непосредствено прило- жение, като се дерогира прилагането на § 96 ал. 1 от ЗИДКЗ относно определения размер на обезщетението от 5 000 лева.
Изводът за наличието на противоречието на цитираната преходна норма на КЗ се основава и на произнасянето на СЕС, извършено с негово Решение от 24.10. 2013 г. по дело С–277/12 г. с предмет преюдициално запитване, отправено на осно- вание член 267 ДФЕС от Augstakas tiesas Senats (Латвия) с акт от 16 май 2012 г., по- стъпил в Съда на 1 юни 2012 г., член 3, параграф 1 от Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5. Според постановения съдебен акт не се допуска национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка "Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства, да по- крива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в член 1, пар. 2 от Втора директива 84/5. Решенията на ЕС по преюдициални запитвания са част от позитив- ното европейско право и са задължителни за всички съдилища и учреждения в страните членки, в т. ч. и Р. България, съгл. чл. 633 от ГПК.
В съответствие с горното, съдът следва да определи размер на обезщете- нието според общия принцип на справедливостта, прогласен в чл. 52 от ЗЗД, без да съобразява фиксирания размер на обезщетението в § 96 от ЗИДКЗ.
Обезщетението за неимуществени вреди имат за цел да репарира болките, страданията и другите нематериални последици, възникнали от деликта. Тези не- материални последици в житейски аспект не се ограничават само до изживените към момента на осъществяването на увреждането болки и страдания, а продължа- ват и след това. Починалият е бил млад, жизнен, работоспособен човек, в разцвета на житейските си и трудови сили, само на 21 години. От събраните по делото доказателства се налага извода, че неговата смърт е причинила сериозен стрес на ищците, който не е преодолян и към настоящия момент. Ищците са претърпели и продължават да търпят негативни преживявания, психически дискомфорт, страда- ния и мъка от загубата на толкова близък за тях човек – съпруг, баща и брат. Това е една нормална човешка реакция за нещастие с близък човек. В конкретния случай, по делото безспорно се установи, че между починалия и ищците са съществували отношения на привързаност, грижа и разбирателство. Ищците завинаги, до края на живота си ще трябва да живеят с болката от шокиращата и нелепа загуба на най-близкия си човек, изгубвайки го при трагични обстоятелства. По отношение на първия ищец С.Е.Г. следва да се съобрази обстоятелството, че е прекъсната силна емоционална връзка с човека, с който, вследствие фактическото съжителство, са създали семейство и който е бил основната й духов- на и материална опора при отглеждането на тяхното дете. За в бъдеще грижите по отношение на детето им се поемат изцяло от нея. С.М.С., загубва баща си в момент когато тепърва навлиза в живота, остава без родителска грижа и подкрепа в ранна детска възраст. Чувството за липса на баща тепърва ще се засилва и осъзнава, вредите от загубата на бащата ще се проявяват в бъдеще, при сравнението което детето неизбежно ще направи между себе си и връстниците си. Това ще засили психологическата й травма, осъзнавайки липсата на бащата, като нейна морална и материална опора.
На тази основа, след като взема в предвид преживяваните от ищците страда- ния, които са претърпели, търпят и ще продължават да търпят и с оглед на житей- ски оправданото, съдът в настоящия си състав приема, че е справедливо на ищците С.Е.Г. и С.М.С. да се присъди обезщете- ние за неимуществени вреди, причинени им вследствие смъртта на М. Севи- мов Р.ов в размер на 200 000.00 лв., на всяка една от тях. Предвид изплатени- те им до момента обезщетения в размер съответно на 60 000.00 и 70 000.00 лв., сумите, които следва да им бъдат присъдени са съответно 140 000.00 лв. и 130 000.00 лв. С оглед на това претенциите на двете за обезщетение на претърпе- ните от тях неимуществените вреди са основателни и доказани и следва да се уважат изцяло в искания размер.
По отношение на ищеца Р.С.Р., съдът приема за справед- ливо да му бъде изплатено обезщетение за неимуществени вреди, причинени му в резултат от смъртта на брат му в размер на 50 000.00 лв., като в останалата част за разликата до претендирания размер от 70 000.00 лв. лева претенцията следва да бъде отхвърлена, поради прекомерност.
Предвид основателността на главните претенции, основателни са и акцесорните претенции за законна лихва върху обезщетенията за претърпените от ищците неимуществени вреди, съгл. чл.497, ал.1, т.2 от КЗ за периода от 21.03.2018 г. до датата на окончателното им заплащане по отношение претенциите на ищците С.Е.Г. и С.М.С., а по отношение на ищеца Р.С.Р. за периода от 28.10.2018 г. до датата на окончател- ното изплащане .
Относно разноските по делото.
Ищците са освободени от държавни такси и разноски, но не и от заплащане на направените от ответника разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
От приложените по делото доказателства се установява, че ответното друже- ство е направило разноски в общ размер на 11 500.00 лв. На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът Р.С.Р., съразмерно на отхвърлената част от иска му дължи на ответното дружество разноски в размер на 1095.24 лв.
Съдът на основание чл.38, ал.2 от ЗА следва да определи адвокатско възна- граждение на процесуалните представители на ищците в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 от ЗА минимум. Предвид заявения по делото интерес и съгл. чл.7, ал.2, т.4 и т.5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатското възнаграждение за всеки един от ищците С.Е.Г. и С.М.С. е в размер съответно на 4 330 и 4130 лв, а за ищецът Р.С.Р., съразмерно с уважената част от претенцията му в размер на 1 878.57 лв., като общия размер на адвокатското възнаграждение е 10 338.57 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД следва да бъде осъдено да заплати държавна такса в размер на 12 800.00 лв. по сметка на Шуменския окръжен съд.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
Осъжда ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София 1301, ул. „...“, № 7, представлявано заедно от А.П.Л. и Р.К.Д.. да заплати на С.Е.Г. ЕГН ********** *** сумата от 140 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, поради смъртта на лицето, с което е била във фактическо съжителство, М.С.Р., ЕГН **** 158742, настъпила в резултат на ПТП, станало на 27.09.2017 г., причинено от В.С.Н., ЕГН **********, който е нарушил правилата за движение при управление на л. а. „Мерцедес Е 280“, рег. № ... МР, на основание застрахо- вателна полица № BG/23/117000037547 за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения лек автомобил ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.03.2018 г. до окончателното й заплащане.
Осъжда ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София 1301, ул. „...“, № 7, представлявано заедно от А.П.Л. и Р.К.Д.. да заплати на С.М.С.., ЕГН **********, действаща чрез законния си представител – май- ка й С.Е.Г. с постоянен адрес *** сумата от 130 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, поради смъртта на баща й М.С.Р., ЕГН **********, настъпила в резултат на ПТП, станало на 27.09.2017 г., причинено от В.С.Н., ЕГН **********, който е нарушил правилата за движение при управление на л. а. „Мерцедес Е 280“, рег. № ... МР, на основание застрахователна полица № BG/23/117000037547 за за- дължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения лек автомо- бил ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.03.2018 г. до окон- чателното й заплащане.
Осъжда ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София 1301, ул. „...“, № 7, представлявано заедно от А.П.Л. и Р.К.Д.. да заплати на Р.С.Р.., ЕГН ********** *** сумата от 50 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, поради смъртта на брат му М.С.Р., ЕГН **********, настъпила в резултат на ПТП, станало на 27.09.2017 г., причинено от В.С.Н., ЕГН **********, който е нарушил правилата за движение при управление на л. а. „Мерцедес Е 280“, рег. № ... МР, на основание застрахователна полица № BG/23/117000037547 за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения лек автомо- бил ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.10.2018 г. до окон- чателното й заплащане, като отхвърля иска за разликата над 50 000.00 лв. до пре- дявения размер от 70 000.00 лв., поради неоснователността му.
Осъжда Р.С.Р., ЕГН ********** *** да заплати на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София 1301, ул. „...“, № 7, представлявано заедно от А.П.Л. и Р.К.Д.. сумата от 1095.24 лв., представляваща съответната част от деловодните разноски съразмерно с отхвърлената част от иска му.
Осъжда ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София 1301, ул. „...“, № 7, представлявано заедно от А.П.Л. и Р.К.Д.. да заплати на адвокат П.С.Р.,***, кантора № 10 сумата от 10 338.57 лв., представляваща адвокат- ско възнаграждение за оказана на ищците С.Е.Г., ЕГН **** 168737, С.М.С., ЕГН **********, действаща чрез законния си представител – майка й С.Е.Г. и Р.С.Р., ЕГН ********** безплатна адвокатска помощ.
Осъжда ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София 1301, ул. „...“, № 7, представлявано заедно от А.П.Л. и Р.К.Д.. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Шуменския окръжен съд държавна такса в размер на 12 800.00 лева.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседми- чен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: