№ 1
гр. Карнобат, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Димитър Т. Маринов
при участието на секретаря Дарина Б. Енева
като разгледа докладваното от Димитър Т. Маринов Административно
наказателно дело № 20212130200295 по описа за 2021 година
Производството по настоящото дело е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН ,
като е образувано по повод подадената жалба от КР. Н. ИВ. против
наказателно постановление № 21-0282- 000210 от 23.08.2021 година на
Началник РУ към ОДМВР Бургас РУ Карнобат с което на същият
жалбоподател за извършено от него адм. нарушение на разпоредбата на
разпоредбата на чл. 50 ал.1 от ЗДвП на основание чл. 179 ал.2 във връзка с
чл. 179 ал.1 т.5 предл. 4 от ЗДвП му е наложено административно
наказание – глоба в размер на 200 лв. .
Жалбоподателят е останал недоволен от така наложеното му
административно наказание , същият в жалбата си оспорва , че е извършил
горепосоченото административно нарушение за което му е наложено и
съответното административно наказание с горепосоченото наказателно
постановление , като твърди, че адм. нарушение което му се вменява да е
извършил не е установено по законния ред , като вследствие на което същото
процесно наказателно постановление се явявало незаконосъобразно и
неправилно респ. и необосновано , като постановено при съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон и затова моли да същото да
бъде отменено изцяло.
1
В съдебно заседание жалбоподателят посочен по- горе редовно
призован не се явява лично и по този начин не взема друго становище по
подадената от него жалба , като не се сочат от негова страна други
допълнителни доказателства.
За административнонаказващия орган редовно призован не се явява
негов законен или процесуален представител в съдебно заседание , като
същият не взема становище по така подадената срещу издаденото
наказателно постановление жалба.
След поотделната и съвкупна преценка на събраните по време на
съдебното следствие доказателства, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Обжалваното от жалбоподателя КР. Н. ИВ. наказателно постановление
№ 21-0282- 000210 от 23.08.2021 година на Началник РУ към ОДМВР
Бургас РУ Карнобат е издадено въз основа на акт за установяване на
административно нарушение сер. GА № *** година , който АУАН
констатира едно извършено административно нарушение от жалбоподателя
на дата 31.07.2021 година които се изразява в следното , че на
горепосочената дата в 10, 55 часа в гр. Карнобат движейки се по ул. С.Ч.
по посока на движение към ул. Б.Т. жалбоподателят в качеството му на
водач управлявал лек автомобил марка Мерцедес модел Ц 200 с рег. № ***
, собственост на друго лице – П.С.С. и на кръстовището образувано с ул. К.
и М. не пропуснал движещият се по този път с предимство - по ул. К. и М. в
посока на движение към бул. М. лек автомобил Пежо 307 с рег. № *** ,
вследствие на което го блъснал в задната му дясна част като по този начин
допуска ПТП с материални щети с което той е извършил адм. нарушение на
разпоредбата на чл.50 ал.1 от ЗДвП тъй като не е пропуснал ППС движещо
се по път с предимство на кръстовище , като по този начин е допуснал ПТП и
за което извършено от него адм. нарушение на основание чл. 179 ал.2 във вр.
с чл. 179 ал.1 т.5 предл. 4 от ЗДвП му е наложено адм. наказание- глоба в
размер на 200 лв..
В жалбата си жалбоподателят твърди, че не е извършил вмененото му
адм. нарушение тъй като на процесната дата и случай е управлявал
горепосочено МПС- лек автомобил в изпълнение на правилата по чл. 48 от
ЗДвП тъй като не е знаел , че пътя по който се е движело другото МПС е бил
2
сигнализиран като път на движение с предимство , като по този начин не той
с действията си е предизвикал процесното ПТП. Като доказателства за тази
твърдяна от него защитна теза , жалбоподателят не е посочил.Напротив по
делото са разпитани като свидетели лицата Г.Д. и М.В. , които не се явяват
очевидци на извършеното , но които твърдят , че жалбоподателят е
извършител на вмененото му адм . нарушение като твърдят, че причина за
настъпилото ПТП е че жалбоподателят не е изпълнил указаното му с
поставения пътен знак Б 3 и по този начин не е пропуснал другия движещ се
по път с предимство МПС – лек автомобил , като по този начин виновно е
причинил процесното ПТП. По този начин същите свидетели категорично
посочват, че причината за настъпилото ПТП е във вина на жалбоподателя ,
тъй като той не е пропуснал другия движещ се по пътя с предимство означен
с пътен знак Б 3 лек автомобил и това е причинило е настъпилото ПТП ,
което по мнението на настоящия съд е нарушение от негова страна на
императивната разпоредба на чл. 50 ал.1 от ЗДвП която изисква
жалбоподателят да управлява винаги автомобила си със съобразена скорост
на движение и на кръстовище , на което единият от пътищата е сигнализиран
като път с предимство, същият е длъжен да пропусне пътното превозно
средство, което се движи по пътя с предимство и по този това да не му
позволява да извърши процесното ПТП .
В тази връзка съдът кредитира показанията на горепосочените
разпитани свидетели като достоверни , тъй като същите техни показания се
подкрепят изцяло от събраните по делото обективни респ. незаинтересовани
доказателства, които доказват по един несъмнен начин извършеното от
жалбоподателя вменено му адм. нарушение.
В хода на настоящото съдебно производство не се събраха никакви
доказателства относно твърденията на жалбоподателя , че и АУАН и
издаденото въз основа на него наказателно постановление са съставени в
нарушение на императивните разпоредби на чл. 42 и сл. от ЗАНН и чл. 57 от
ЗАНН и при неправилно приложение на материалния закон – ЗДвП , като тук
липсва твърдяното от жалбоподателя несъответствие на описание на
нарушението, непосочване на обстоятелствата при които то е извършено ,
както и доказателствата, които го потвърждават в АУАН и НП , което
водело до тяхната незаконосъобразност поради съставянето им в
противоречие на горепосочените процесуални норми , тъй като в същите
3
горепосочени актове са посочени точно и мястото на извършването на
нарушението , същото е точно описано и са посочени доказателствата в тази
насока и затова и АУАН се явява законосъобразен акт и е съставен
съобразно правилното приложение на процесуалния и материалния закони и
като такъв се явява и издаденото въз основа на него наказателно
постановление . Затова и това така посочено основание и искането за отмяна
на процесното наказателно постановление въз основа на същото се явява
неоснователно и затова процесното наказателно постановление не следва да
бъде отменяно .
Въз основа на гореизложеното , съдът стига до извода си , че са се
събрали достатъчно и убедителни доказателства че жалбоподателят е
извършил приписваното му административно нарушение, нещо повече съдът
намира , че по делото не се събраха достоверни други доказателства от
които да се доказва , че жалбоподателят не е извършител на процесното адм.
нарушение и респ. не е извършил същото деяние , поради което и то се явява
виновно и което е допринесло в цялост за настъпилото ПТП. Ето защо съдът
приема , че процесното ПТП е настъпило по причина и това е
несъобразяването от негова страна със знак Б 3 и непропускането от негова
страна на МПС движещо се по път с предимство на процесното кръстовище и
поради това съдът намира, че тъй като жалбоподателят е действал виновно –
непредпазливо и такова се явява и извършеното от него деяние то той следва
да носи адм. наказателна отговорност за него , тъй като е извършил адм.
нарушение което му се вменява с процесното наказателно постановление.
Преценявайки възраженията на жалбоподателя визирани в жалбата му
за незаконосъобразност на процесното обжалвано наказателно постановление
съдът намира, че същите се явяват неоснователни изцяло поради
гореизложените съображения което налага цялостно потвърждаване на
процесното наказателно постановление като напълно законосъобразно на
горепосочените основания .
В случая съдът намира, че е установено по един несъмнен и категоричен
начин , че жалбоподателят е извършил приписваното му административно
нарушение на разпоредбите на ЗДвП и за което напълно правилно на
същият жалбоподател му е наложено и съответното административно
наказание – глоба. Затова в случая съдът намира, че следва да потвърди
4
изцяло обжалваното наказателно постановление като напълно правилно и
законосъобразно, ведно с всички законни последици от това – неприсъждане
на разноски на жалбоподателя по настоящото дело.
Мотивиран от гореизложеното Карнобатският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО наказателно постановление № 21-0282-
000210 от 23.08.2021 година на Началник РУ към ОДМВР Бургас РУ
Карнобат , издадено въз основа на акт за установяване на административно
нарушение сер. GА № *** година издадено срещу КР. Н. ИВ. с ЕГН
********** с постоянен адрес на същата в град Карнобат , обл. Бургас ул.
Г.Х. № 49 с което за административно нарушение извършено на дата
31.07.2021 година на разпоредбата на чл.50 ал.1 от ЗДвП на основание чл.
179 ал.2във връзка с чл. 179 ал.1 т.5 предл. 4 от ЗДвП й е наложено адм.
наказание- глоба в размер на 200 лв., като напълно законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд Бургас в 14 дневен срок, считано от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
5