№ 402
гр. Перник, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20221720100659 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство първоначално е образувано под № 3308/2021
г. по описа на Пернишкия РС и приключило с Решение № 228 от 11.10.2021 г.
С Решение № 53/18.02.2022 г. по в.гр.д. № 701/2021 г. по описа на Пернишкия
ОС решението на първоистанционния съд е обезсилено като делото е върнато
на първата инстанция за разглеждане от друг състав с указания
производството да продължи от стадия „устни състезания“.
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК вр. с чл. 410 от Кодекса
на застраховането /КЗ/.
Образувано е по искова молба на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
груп“ АД, с ЕИК: *********, подадена чрез процесуалния му представител –
адв. Р.И., срещу Община Перник, с код по БУЛСТАТ: *********, с която се
иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: сумата
от 223 лева, представляваща изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско Стандарт“, сключена между ищеца и
лицето Е.Н.Й., във връзка с щета № 470420212103804 и сумата от 3.41 лева –
обезщетение за забава за периода от 29.04.2021 г. до 22.06.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба –
28.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и
разноски.
В исковата молба се твърди, че на 23.01.2021 г. лицето Е.Н.Й.
управлявало с разрешена скорост собствен лек автомобил марка „Опел“,
модел „Зафира“ с рег. № **** в гр. Перник. При включване от улица пред
**** обаче автомобилът попаднал в необозначена и необезопасена дупка в
1
средата на пътното платно. В резултат на ПТП МПС претърпяло щети – като
била увредена задна дясна гума.
На следващо място се твърди, че между ищеца и Е.Н.Й. бил налице
валидно сключен договор за застраховка „Каско Стандарт” със
застрахователна полица № 4704200230000382 от 27.10.2020 г. с период на
действие от 27.10.2020 г. до 26.10.2021 г. за увредения лек автомобил марка
„Опел“, модел „Зафира“ с рег. № ****. В тази връзка застрахованото лице се
обърнало към ищеца за изплащане на обезщетение като щетите били
посочени в опис на претенция № 51-02180-34/21/25.02.2021 г. Щетите били
оценени на 223 лева, поради което с доклад по щета 470420212103804
дружеството взело решение да удържи дължими от застрахованото лице
неплатени вноски по застрахователния премия в размер на 201.34 лева. Така
на 29.01.2021 г. на Е.Н.Й. била заплатена сумата от 21.66 лева. Уточнява се,
че за процесното ПТП от Е.Н.Й. била съставена декларация за настъпване на
застрахователно събитие, в която изрично била посочена причина за ПТП –
необезопасена шахта. Била съставена и декларация от свидетел на ПТП –
Й.И.Й..
Дружеството твърди, че изпратило регресна покана до ответната
община, получена на 29.04.2021 г., но сумата от 223 лева така и не била
заплатена.
Предвид плащането на застрахователното обезщетение дружеството
счита, че в негова полза е налице право на регрес спрямо ответника,
доколкото ПТП е настъпило поради необезопасена шахта на пътното платно.
Излагат се подробни доводи, че по силата на нормативната уредба именно
Община Перник следва да поддържа в изправност уличната пътна мрежа на
своята територия като така осигурява безопасното предвижване на МПС /чл.
3, ал. 3, чл. 8, ал. 3, чл. 11и чл. 31 от ЗП/. Освен това при наличие на
препятствие на пътя същото отново следвало да бъде сигнализирано съгласно
изискванията на ЗДвП от ответната община, тъй като пътят бил общински.
На последно място е цитирана и съдебна практика, като се твърди, че
съгласно същата нямало значение дали когато ПТП е причинено от шахта на
платното същата е отводнителна или ревизионна. В тази връзка и доколкото
общината нито изпълнила задължението си да поддържа пътя в изправност,
нито задължението си да сигнализира неравността на пътното платно, се
прави извод за основателност на исковите претенции. С тези аргументи се
иска същите да бъдат уважени.
Представени са писмени доказателства: заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение, декларация за настъпване на застрахователно
събитие, застрахователна полица № 4704200230000382, опис на претенция,
опис заключение на претенция, доклад по щета, преводно нареждане,
регресна покана с разписка и отговор, свидетелство за управление на МПС,
талон, свидетелство за регистрация и удостоворение за годишен технически
преглед /ГТП/, снимки.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото, е постъпил писмен отговор, в който предявеният иск се оспорва
2
изцяло по основание и размер. На първо място се твърди, че липсвали
доказателства процесното ПТП да е настъпило на територията на общината.
Дори това да е така липсвали доказателства, установяващи бездействие от
страна на служители на общината. В тази връзка се излагат подробни доводи,
че не ставал ясен механизмът на ПТП, нито обстоятелствата около
настъпването му. Поради това и не можела да се установи причинна връзка
между ПТП и евентуално бездействие от служители на общината. Поддържа
се, че именно ищцовото дружество носело доказателствената тежест да
установи предпоставките за ангажиране отговорността на общината.
Твърди се, че процесното ПТП не било надлежно установено с
документ – протокол за ПТП, нямало информация за дупката – точно
местоположение, дълбочина, релеф. Посочва и че водачът се движел с
несъобразена скорост с неизправно МПС. Излагат се доводи и че не били
викани органи на МВР, съответно водачът не бил изпробван за алкохол и
наркотици.
На следващо място претенцията се оспорва по размер като се твърди,
че застрахователното обезщетение било силно завишено и ответникът не
следвало да заплаща същото в такъв размер.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени, евентуално
присъдени в по-малък размер.
По делото е изготвена съдебна автотехническа / САТЕ/ експертиза.
В проведеното на 28.03.2022 г. съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца изразява становище за уважаване на иска. Представя в
даден от съда срок писмени бележки.
Ответната община, редовна призована, изпраща представител в
насроченото по делото съдебно заседание, който изразява становище за
отхвърляне на исковите претенции.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото не спорят, а и от представените писмени
доказателства /застрахователна полица „Каско Стандарт” №
4704200230000382 от 27.10.2020 г./ се установява, че на 27.10.2020 г. лицето
Е.Н.Й. е сключило с ищцовото дружество договор за имуществена
застраховка „Каско на МПС“ със срок на действие от 27.10.2020 г. до
26.10.2021 г. с предмет - лек автомобил марка „ОПЕЛ“, модел „Зафира”, с рег.
№ ***** и номер на рама ****. Установява се, че в тази връзка е издадена и
подписана застрахователна полица № 4704200230000382 като общата
застрахователна сума е 13 000 лева, а застрахователната премия 805.34 лева –
платима на четири вноски – всяка по 201.34 лева.
От представен талон на МПС е видно, че автомобил „ОПЕЛ“, модел
„Зафира”, с рег. № ***** е собственост на Е.Н.Й., която е правоспособен
водач /съгласно свидетелство за управление на МПС/ като МПС е преминало
ГТП – със срок до м.10.2021 г. съгласно талон за ГТП.
3
На следващо място съгласно заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение, подадено от Е.Н.Й. процесният автомобил е претърпял ПТП на
23.01.2021 г. в гр. Перник, на ***** – като при излизане от улица водачът
настъпил шахта и срязъл гумата. ПТП не е посетено от органите на МВР, тъй
като посещението им не се изисква в такава хипотеза. Представена е
декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско
Стандарт” от Е.Н.Й., в която водачът твърди, че на 23.01.2021 г. в гр. Перник,
на **** – при излизане от улицата пред бл. 35 на **** удря шахта и срязва
гума. Същите обстоятелства около настъпване на ПТП са потвърдени и от
съпруга на Е.Н.Й. лицето Й.И.Й. като свидетел в декларация.
Не се спори и че в тази връзка ищцовото дружество е образувало
ликвидационна преписка – щета с № 470420212103804/25.01.2021 г. Съгласно
опис на претенция № 51-02180-34/21/25.01.2021 г. при процесното ПТП на
МПС са нанесени щети: задна дясна гума firestone 235\45R18 DOT2620 8.5
mm, като е преценено, че гумата е за подмяна. Видно от опис заключение по
претенция № 51-02180-34/21/25.01.2021 г. необходимите за подмяната на
гумата средства са: за материали /гума/ 221.60 лева и за труд 1.40 лева или
общата стойност на щетите е 223 лева. С доклад по щета с №
470420212103804/25.01.2021 г. застрахователят е приел, че дължимото
обезщетение на застрахованото лице възлиза на 223 лева. От тази сума обаче
следвало да бъде удържана една вноска по застрахователната премия в размер
на 201.34 лева. В тази връзка и дружеството е взело решение за заплащане на
обезщетение на застрахованото лице в размер на остатъка от 21.66 лева.
Съгласно платежно нареждане от 29.01.2021 г. сумата от 21.66 лева е
преведена на Е.Н.Й..
На следващо място от представена по делото регресна покана се
установява, че ищецът е отправил искане до ответната община за
възстановяване на сумата от 223 лева –обезщетение за настъпилата щета.
Регресната покана е получена на 28.04.2021 г., като ответникът е поискал
представяне на документи от дружеството. Липсва спор, че ответната община
не е заплатила на ищцовото дружество претендираната от него сума.
На последно място от изготвената и приета по делото съдебно
автотехническа експертиза /САвтЕ/ е видно, че ПТП е настъпило на
23.01.2021 г., в гр. Перник, ****, в района на ****, с л.а марка „ОПЕЛ“, модел
„ЗАФИРА“, с рег.№ *****, управляван от собственика си Е.Н.Й.. МПС е със
застрахователна стойност от 13 000 лева.
Според експертизата ПТП настъпва при включване от улицата,
минаваща пред **** по **** МПС преминава със задна дясна гума над
канализационна шахта, с монтиран капак по-високо от нивото на пътната
настилка, като предизвиква ПТП. Вследствие ПТП, са нанесени материални
вреди – увредена задна дясна гума на л.а марка „Опел“, модел „Зафира“.
Според експертизата нанесените вреди на автомобила са вследствие
преминаването му през необезопасено препятствие на пътното платно (капак
на шахта). Уточнено е че ПТП настъпва в населено място, с режим на
движение до 50км./час.
4
На следващо място от експертизата се установява, че механизмът на
ПТП е следният: водачът на автомобила при преминаване със задна дясна
гума над шахта, с монтиран капак по - високо от нивото на пътната настилка,
която не е обезопасена и сигнализирана, предизвиква ПТП. Вследствие на
удара в капака на шахтата, върху задно дясно колело на автомобила
възниква радиално насочена сила, съсредоточена в контактното петно на
гумата с ръба на капака на шахтата. Възникването на тази сила е довело до
скъсване на нишките на кордните слоеве на страницата на задна дясна гума.
Според вещото лице този механизъм на удара съвпада с данните в
декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско
Стандарт“, приложена по делото.
Съгласно експертизата ударът е концентриран в задна дясна част на
автомобила като са нанесени следните вреди: гума задна дясна марка
„FIRESTONE “ (зимна), с размер 235/45 R/18 скоростен и товарен индекс - 98
V, произведена м.06.2020г. – за подмяна.
Стойността на гумата в ново състояние е 277 лева. Върху тази стойност
следва да се приложи 20% овехтяване – поради което сумата се намалява на
221.60 лева. В тази връзка вещото лице дава заключение, че новите части,
необходими за възстановяване на автомобила възлизат на: 221.60 лева.
Трудът, необходим за възстановяване на автомобила възлиза на 1.40 лева.
Така общото обезщетение е в размер на 223 лева, като съвпада с исковата
претенция.
Изготвената експертиза следва да бъдат кредитирана, доколкото
експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно
извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на
вещото лице от изхода на производството. Освен това експертизата не е
оспорена от страните в производството като вещото лице е отговорило и на
въпросите, поставени в съдебно заседание.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявен е иск с правно основание по чл. 410, ал. 1 от КЗ, както и иск с
правно основание по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 410,
ал. 1 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя
за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са
възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 410 от КЗ е да
докаже: 1) наличие на валидно сключен застрахователен договор по
застраховка „Каско на МПС“ към момента на застрахователното събитие
между ищеца и собственика на увредения автомобил; 2) настъпване на самото
застрахователно събитие – процесното ПТП на път, който е общинска
собственост; 3) Наличието на нарушена пътна настилка; 4) уведомяване на
застрахователя за настъпването на събитието в срок; 5) размера на щетата,
5
чието възстановяване се дължи; 6) Наличието на пряка причинно – следствена
връзка между вредите и лошото състояние на пътната настилка и 7)
Заплащането на застрахователно обезщетение в полза на застрахованото лице.
При установяване на така посочените факти в тежест на ответника е да
установи твърдените от него обстоятелства, които обуславят липса на
регресна отговорност от негова страна.
В настоящия случай по делото липсва спор, че сключеният между ищеца
и лицето Е.Н.Й. застрахователен договор, за който е издадена полица по
застраховка „Каско на МПС – Каско Стандарт“ № 4704200230000382 от
27.10.2020 г., е валиден и че същият е действал към датата на настъпване на
застрахователното събитие – 23.01.2021 г. Липсва спор и че е настъпило
застрахователно събитие – застрахованият автомобил е станал участник в
ПТП, при което е претърпял вреди, като застрахованото лице е уведомило
своевременно за тези обстоятелства ищцовото дружество, във връзка с което
последното е образувало и ликвидационна преписка – щета с №
470420212103804/25.01.2021 г., в материалите по която се съдържат опис-
заключение за вреди на МПС и снимков материал.
На следващо място по делото категорично се установи, че предвид
сключената застраховка на увреденото лице Е.Н.Й. е определено за
заплащане обезщетение в размер на 223 лева – за претърпяната щета.
Доколкото застрахованото лице е уговорило с ищеца плащане на
застрахователната премия разсрочено – то от така определеното обезщетение
е удържана сумата по предстоящата вноска в размер на 201.34 лева. В тази
връзка и реално на увреденото лице е преведена сумата от 21.66 лева, но
същото не е заплатило следващата вноска по премията.
Съгласно чл. 30 от Закона за пътищата, задълженията по поддържането
на републиканските пътища са разпределени между Агенция пътна
инфраструктура и общините в зависимост от това дали пътят е в границите на
урбанизираната територия или извън нея, като това става по взаимна
договореност между тях, при условия и по ред, уредени в ППЗП.
От събраните доказателства по делото се установява, че през месец
януари е настъпило ПТП в района на ****, попадащ в границите на
населеното място на гр. Перник, вследствие преминаване през необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно.
Според § 1, т.19 от ППЗДвП, „препятствие на пътя” е нарушаване
целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други
подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. В
настоящия случай установената дупка представлява препятствие по смисъла
на посочената разпоредба, която е създавала опасност за движението. Според
чл. 52, ал.1 от ППЗДвП, пътен знак Г 11 се поставя пред препятствие на пътя,
когато водачите могат да заобикалят препятствието отдясно или отляво, за да
продължат движението си.
При така установената правна уредба, се налага изводът, че за
поддържането и ремонта на пътя е отговорен собственика му, а именно
Община Перник, която е проявила бездействие, изразило се в бездействие на
6
служителите й, натоварени да отстраняват повреди – като същите не са
сигнализирали препятствието и организирали движението по начин,
осигуряващ безопасността му.
От заключението на вещото лице се установява, че механизмът на
настъпване на щетите съответства на описания в исковата молба, а разходите
за възстановяването им съответстват с платеното застрахователно
обезщетение.
Доколкото застрахователят е възстановил вредите на увредения има
право да иска от причинителя им това, което е платил.
С оглед изложеното, съдът намира, че ищецът е установил при
условията на пълно и главно доказване, възложените в негова тежест факти.
Възражението на ответника, че липсвал протокол от ПТП, издаден от
органите на Пътна полиция е неоснователно. Съгласно чл. 6, т. 3 от Наредба
№ Із - 41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и
реда за информиране между МВР, КФН и Информационния център към
Гаранционния фонд /Обн. ДВ бр.8 от 30.01.2009г./ не се посещават от
органите на МВР и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са
причинени от друго МПС.
Възраженията на ответника, че причина за настъпилите щети е
несъобразената скорост на водача на увредения автомобил, както и че не са
налице виновни действия или бездействия на негови служители, не се
подкрепят от доказателствата по делото, поради което съдът намира същите
за неоснователни. В хода на производството ответникът не установи да е
сигнализирал препятствието /дупката/. С оглед изложеното, съдът намира, че
водачът на автомобила не е можел, а и при липса на указания за неравността,
не е бил длъжен да избегне препятствието. Следователно, от негова страна не
е налице нарушение на правилата за движение.
С оглед установеното, съдът намира, че причина за произшествието се
явява единствено дефектът на пътното платно. Следователно, установените по
делото вреди са в пряка причинна връзка с бездействието на служителите на
ответната община. Поради това след изплащане на дължимото
застрахователно обезщетение от ищеца, за него възниква и регресно вземане
срещу ответника.
По тези съображения искът по чл. 410, ал. 1 от КЗ се явява доказан по
основание и размер и като такъв следва да бъде уважен изцяло.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата.
В случая ответникът е изпаднал в забава с получаване на поканата за
плащане на вземането на 28.04.2021 г., видно от приложеното по делото
известие за доставяне. Изчислено с онлайн калкулатор, обезщетението за
забава в размер на законната лихва за предявения период от 29.04.2021 г. до
22.06.2021 г. е в размер на 3,41, поради което и този иск се явява основателен
7
и доказан в пълен размер.
Доколкото се претендира законна лихва за забава от датата на исковата
молба това искане също е основателно и следва да бъде уважено.
По исканията за разноски на страните:
Искания за разноски са заявили и двете страни в производството:
Предвид изхода на делото такива се дължат само на ищеца.
Ищецът претендира разноски в размер на общо 660 лева – от които 360
лева адвокатски хонорар с ДДС, 50 лева за държавна такса и 250 лева депозит
за извършената експертиза /200 лева първоначален депозит и 50 лева
доплащане/ съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. От представените
по делото платежни нареждания и договор за правна защита и съдействие се
установява, че посочените суми са действително заплатени. От страна на
ответната община е направено възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар. Предвид размера на исковата претенция и разпоредбата на чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения, съдът счита, че така направеното възражение е
неоснователно. В тази връзка и сумата от 660 лева следва да бъде присъдена
изцяло.
Претенциите на ответната страна за разноски предвид изхода на делото
са неоснователни.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Перник, с код по БУЛСТАТ: ********* и адрес: гр.
Перник, пл. Св. Иван Рилски № 1 ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс груп“ АД, с ЕИК: ********* и със седалище и адрес на
управление: гр. София, пл. Позитано, № 5, следните суми: сумата от 223
лева, представляваща изплатено от ищеца ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
груп“ АД застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт“,
сключена между ищеца и лицето Е.Н.Й., във връзка с щета №
470420212103804 и сумата от 3.41 лева – обезщетение за забава за периода от
29.04.2021 г. до 22.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на исковата молба – 28.06.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Община Перник, с код по БУЛСТАТ: ********* и адрес: гр.
Перник, пл. Св. Иван Рилски № 1 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ АД, с ЕИК: ********* и със
седалище и адрес на управление: гр. София, пл. Позитано, № 5 сумата от
общо 660 лева, представляваща разноски /за държавна такса, адвокатско
възнаграждение с ДДС и депозит за изготвяне на експертиза/ в настоящото
исково производство /реализирани по гр.д. № 3308/2021 г. на Пернишкия РС/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
8
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9