Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2020г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХХVІІІ-ми състав, в
публичното заседание на десети юни две хиляди двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
при секретаря Оля Йорданова
в присъствието на прокурор Владислав Томов
като разгледа докладваното от съдия
Д.Станева адм.дело № 351/2020г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди.
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена от адв.С.Ж., като пълномощник
на „Милки груп био“ ЕАД, ЕИК ********* гр.София, ул.“М. П.“ № 22А,
представлявано от П. Д. П. срещу Агенция „Митници“ - София, с която претендира Агенция „Митници“ да бъде осъдена да му заплати обезщетение в размер на 720лв., ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното й заплащане.
Претендираната сума представлява
имуществени вреди произтичащи от установяването на незаконосъобразността на
административен акт – Наказателно постановление № 374/2018/15.05.2019г. на зам.Директора на ТД „Северна морска“ в Агенция Митници, което е отменено с Решение № 1588/15.08.2019г. постановено по нахд № 2752/2019г. по описа на ВРС, потвърдено с Решение № 2255/22.11.2019г. на Административен
съд – Варна.
Претендираните имуществени вреди в размер на 720лв. представляват платено адвокатско
възнаграждение за производството пред ВРС и пред касационната инстанция. В съдебно заседание и по съществото на
спора, ищецът чрез пълномощника си поддържа предявения иск. Претендира
присъждане на разноски по делото, съобразно представения списък.
Ответната страна, чрез процесуалния си представител
оспорва
иска. Прави възржение за прекомерност на претендираните адвокатски
възнаграждения.
Представителят на Окръжна
прокуратура гр. Варна дава заключение за основателност на предявения иск, поради което същият
следва да бъде уважен.
Съдът след като прецени доводите на
страните, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното по делото НАХД № 2752/2019г. по описа на Районен съд-Варна е видно, че срещу ищеца е издадено Наказателно постановление № 374/2018/15.05.2019г. на зам.Директора на
ТД“Северна морска“ в Агенция Митници, с което на основание чл.234 ал.2 т.1, във връзка с ал.1 т.1 от ЗМ му е наложено административно
наказание „имуществена
санкция“ в размер на 742.17лв. Процесното НП е отменено с Решение № № 1588/15.08.2019г. постановено по нахд № 2752/2019г. по описа на ВРС, потвърдено с
Решение № 2255/22.11.2019г. на Административен съд – Варна.
При обжалването пред
ВРС, с което процесното НП е отменено е представен договор за правна защита и
съдействие от 30.04.2019г., като е посочена сумата от 360лв. Представена е и
фактура № 536/03.06.2019г. за плащането на сумата. С Решение №
2255/22.11.2019г. по канхд № 2588/2019г. на Административен съд – Варна
обжалваното решение на районен съд – Варна е потвърдено. При касационното
обжалване е представен договор за правна защита и съдействие от 02.09.2019г. за
сумата от 360лв., както и фактура № 606/02.09.2019г. за нейното плащане. Тези
факти не са спорни между страните, а и се установяват от приложените
доказателства. Във фактура № 536/03.06.2019г.
изрично е посочено, че се отнася за „изготвяне на жалба, завеждане и водене на
дело срещу НП № 374/2018/2019г.на Директора на ТД Северна Морска в Агенция
„Митници“, както и че плащането е по сметка. Договореното възнаграждение в
размер на 360лв. с ДДС е изплатено по банков път видно от преводно нареждане от
04.06.2019г. В същото като основание за плащане е посочено „Фактури от № 515 до № 570/03.06.2019г. съгласно
опис“. Извършен е банков превод общо на 27450лв., колкото е общата стойност на
всички фактури по описа, сред които и фактура № 536/03.06.2019г.
Предявеният иск е с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Безспорна е налице
първата предпоставка – ищецът е извършил разход за заплащане на възнаграждение
на адвокат. В случая са налице
вреди, които са произтекли от незаконосъобразен акт на административен
орган при изпълнение
на административна дейност. Ето защо разноските представляват вреди, по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ, за които държавата
носи отговорност не само съгласно вътрешното си законодателство, но и с оглед
поетите ангажименти като страна членка на
Европейския съюз.
Съгласно т.1 от
Тълкувателно постановление от 19.05.2015г., постановено по т.д. № 2/2014г. на
ВКС и ВАС, налагането на административни наказания от органите на
администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща
управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя следва да се
определя като форма на административна (изпълнителна) дейност както въз основа
на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административно
наказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на тези
органи. Независимо, че наказателното постановление не е административен акт по
смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, то е издадено от административен орган и представлява
властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда
наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на
нормативно възложени задължения, от упражняването на административна
правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност. Дейността по налагане на административните наказания,
свързана с издаване на наказателно постановление, се отличава от правозащитната
дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл. 2 от ЗОДОВ,
именно по упражнената от административните органи в този конкретен случай
изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт.
Административният характер на дейността по издаване на наказателните
постановления, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или
юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от
незаконосъобразните наказателни постановления като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Съдът намира, че в
случая е налице първата предпоставка на чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ за отговорността на
Агенция Митници, а именно - издаденото от зам.Директора на ТД“Северна морска“ в
Агенция Митници наказателно постановление, което представлява акт, постановен
при или по повод изпълнение на административна дейност. Този акт е
незаконосъобразен – отменен е с влязло в сила решение на съда.
Налице е и втората
предпоставка, визирана в чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ - причинени са имуществени вреди,
видно от представените по делото договори за правна защита и съдействие се установява,
че ищеца е извършил разходи /договорено възнаграждение за осъществено
процесуално представителство.
Налице е и третата предпоставка за
отговорността по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно - пряка и непосредствена
причинна връзка между отменения акт (в случая НП) и настъпилите имуществени
вреди, доколкото тези вреди са пряка и непосредствена последица от издаването
на наказателно постановление, отменено с решение на ВРС, потвърдено от
Административен съд Варна.
Искът е предявен срещу
ответник, притежаващ пасивна материално-правна легитимация по настоящия спор.
Съгласно чл.205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото
лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите. В случая претендираните вреди са причинени от
акт на зам.Директора на ТД “Северна морска“ в Агенция Митници, поради което
юридическото лице, което дължи претендираното обезщетение, е именно Агенция
Митници, доколкото това е юридическото лице, в което организационно и бюджетно
е включен административният орган, от чийто незаконосъобразен акт са произтекли
претендираните вреди.
В производствата по
чл.203 от АПК, връзка с чл.1 от ЗОДОВ съдът установява дали исковата претенция
се основава на действително настъпил правно релевантен факт - издадено
незаконосъобразно наказателно постановление, отменено по съответния ред,
заплатено ли е до приключване на устните прения по спора договореното
възнаграждение за адвокатска защита и размера на заплатеното възнаграждение за
адвокат.
В този смисъл
основателна се явява претенцията за присъждане на имуществени вреди – платено
адвокатско възнаграждение за производството пред ВРС и пред Административен съд
- Варна по обжалване на решението на Районен съд - Варна.
Договорът за правна
защита и съдействие е представен в производството пред касационната инстанция,
преди обявяване хода по същество, посочено е в него, че адвокатското
възнаграждение е заплатено в брой / договорът е от кочан от адвокатска колегия,
съдържащ всички изискуеми реквизити на първичен счетоводен документ по ЗСч и
Наредба № Н – 18/2006г. на МФ/, което обосновава извод за действително
извършени разходи за ищеца, както и датата на издаване на договора съответства
на момента на образуване на делото преди неговото приключване – произнасяне със
съдебен акт и обосновава извод за осъществено процесуално представителство по
делото, както извод за осъществено
изготвяне на възражение/писмен отговор/.
По изложените
съображения съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан
в размер на 720лв., поради което следва да бъде уважен. Предвид
основателността на иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в
размер на 720лв., съдът приема за основателна и претенцията за присъждане на
законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на иска до
окончателното й изплащане.
При този изход на делото
и на основание чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ основателна е претенцията на ищеца за
присъждане на направените по делото разноски, от които 360лв. – адвокатско възнаграждение и държавна такса
в размер на 25лв. Неоснователно е възражението на ответната страна за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като изплатеното
възнаграждение кореспондира с минималния размер по чл.8, ал.1, т.1, вр.§2а от
ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
редакцията, действаща към момента на издаване на фактурата и извършване на
плащането.
Водим от горното и на основание
чл.172 от АПК, съдът,
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ София да
заплати на „Милки груп био“ ЕАД, ЕИК ********* гр.София, ул.“М. П.“ № 22А,
представлявано от П. Д. П. сумата от 720лв. /седемстотин
и двадесет/, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени
вреди, произтекли от възнаграждение на адвокат за обжалване пред съда на НП № 374/2018/15.05.2019г. на зам.Директора на ТД
„Северна морска“ в Агенция Митници и процесуално
представителство по нахд № 2752/2019г. по описа на Районен съд Варна и
по кахд № 2588/2019г. по описа на Административен съд – Варна, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ София да заплати на „Милки груп био“ ЕАД,
ЕИК ********* гр.София, ул.“М. П.“ № 22А, представлявано от П. Д. П. сумата от 385лв. /триста осемдесет и пет/, представляваща разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Административен
съдия: