№ 1246
гр. София, 28.10.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ралица Манолова
Членове:Петър Стоицев
Ирина Стоева
като разгледа докладваното от Ралица Манолова Въззивно частно
наказателно дело № 20211100604035 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава 22 от НПК.
Делото е образувано по частна жалба на адв.Н., в качеството му на
защитник на подсъдимия И.П., срещу определение от 04.10.2021г., с което
първоинстанционният съд е изменил взетата по отношение на подсъдимия
И.П. мярка за неотклонение от „задържане под стража“ в „парична гаранция“
в размер на 1 000.00 лева.
В жалбата не се излагат доводи относно липсата на обосновано
предположение подсъдимият П. да е извършил деянието, за което е
привлечен към наказателна отговорност, а единствено се навеждат такива по
отношение на размера на паричната гаранция. Твърди се, че същият е
прекомерен, предвид имущественото състояние на подсъдимия П.. Иска се
постановяване на съдебен акт, с който да бъде намален размера на паричната
гаранция.
Софийски градски съд, като взе предвид изложеното в жалбата и
материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
Производството пред първостепенния съд е образувано по внесен от
Софийска районна прокуратура обвинителен акт срещу ИВ. М. П. за
престъпление по чл.211, пр.3, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр.
чл.29, ал.1, б. „а“ от НК и срещу К.С.К. за престъпление по чл.209, ал.1, вр.
чл.20, ал.2 от НК.
На 04.10.2021г. е проведено разпоредително заседание, в което
първоинстанционният съдебен състав се е произнесъл с определение по
чл.248, ал.1, т.6 от НПК, а именно по взетите мерки за процесуална принуда,
като е изменил взетата по отношение на подсъдимия И.П. МНО от
„задържане под стража“ в „парична гаранция“ в размер на 1 000.00 лева.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен
1
състав намира от правна страна следното:
Жалбата, с която се атакува определението на СРС, с което е изменена
мярката за неотклонение по отношение на подсъдимия И.П. е допустима и
като такава следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
За да постанови атакуваното пред настоящата съдебна инстанция
определение, първостепенният съд е приел, че са налице предпоставките за
изменение на взетата по отношение на подсъдимия И.П. мярка за
неотклонение от „задържане под стража“ в „парична гаранция“, като е
съобразил на първо място, че по отношение на него е взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“ по НОХД № 18359/2019г. и на
следващо място намаления интензитет на опасност от укриване или
извършване на друго престъпление, в резултат на продължителността на
задържането по настоящето производство.
Въззивният съд напълно се солидаризира с изводите на първостепенния,
относно наличието на изискуемите от закона предпоставки обуславящи
вземането на мярка за неотклонение по отношение на подсъдимия П., а
именно, налице е обосновано предположение за съпричастност към
извършване на престъплението, за което е обвинен, който извод на този етап
се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателствени
източници /доколкото към момента съдебно следствие не е проведено/,
годността на които подлежи на преценка единствено от съда, разглеждащ
делото по същество и не може да бъде обсъждана в настоящото
производство.
На следващо място настоящата инстанция намира, че при внимателен
анализ на доказателствата по делото може да бъде направен обоснован извод
за наличие на реална опасност от извършване на престъпление от подсъдимия
и интензитетът на тази опасност не е намалял и към настоящия момент. Този
извод следва от справката за съдимост на П., видно от която същият е с
обременено съдебно минало, което го характеризира като личност със
завишена обществена опасност, доколкото последният е многократно
осъждан, включително и за престъпления стоящи извън правната
квалификация на престъплението, за което е привлечен към наказателна
отговорност в настоящото производство.
Но в конкретния случай, тази опасност е преодоляна. От приложените по
делото материали се установява, че по отношение на подсъдимия И.П. е взета
мярка за неотклонение „задържане под стража“ по друго наказателно
производство, а именно НОХД № 18359/2019г. по описа на СРС, потвърдена с
определение, постановено по ВНЧД № 1289/2021г. по описа на СГС, влязло в
сила 09.04.2021г.
Предвид това, въззивният съд намира, че не са налице предпоставките за
прилагане на каквато й да е мярка за неотклонение, поради което
определението, с което е изменена мярката за неотклонение на подсъдимия
И.П. от „задържане под стража“ в „парична гаранция“ следва да бъде
2
отменено и вместо него постановено ново, с което да бъде отменена мярката
за неотклонение „задържане под стража“.
Така мотивиран, СГС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение, постановено на 04.10.2021г. по НОХД №
10936/2021г. по описа на СРС, с което е изменена мярката за неотклонение на
подсъдимия ИВ. М. П. от „задържане под стража“ в „парична гаранция“ в
размер на 1 000.00 лева.
ОТМЕНЯ взетата по отношение на подсъдимия ИВ. М. П. мярка за
неотклонение от „задържане под стража“.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3