Р Е Ш Е Н И Е

 

№                            28.11.2019 г.      гр. Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненски районен съд                                                                         гражданско отделение

На тридесет и първи отктомври                                      две хиляди и деветнадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРТИН СТАМАТОВ

при секретар Ана Ангелова

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело №  7154 по описа за 2019 г.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава  „ХVІІІ-та” ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от Х.С.К., с която претендира да бъде осъдено  З. „Л.и.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, да му заплати сумата от 8000 лв. представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки и страдания от нанесени телесни увреждания, настъпили  вследствие на ПТП от 15.02.2016г., по вина на водач управлявал МПС застраховано със ЗЗ „ГО“ при ответника, 2344.44 лв. – обезщетение за забава считано от датата на увреждането – 15.02.2016г. до 03.01.2019г. вкл,  ведно със законната лихва върху сумата за главница от 04.01.2019г. до окончателното й изплащане, както и направените в настоящото производство разноски.

В исковата молба се сочи, че на 15.02.2016г., ищецът управлявал л.а. „*****с рег*****по път трети клас №  9044 посока *****, като на кръстовището с път трети клас № 9004 бил ударен от движещия се по пътя без предимство л.а. *****управляван от водач *****. От удара ищецът получил контузии на гръдния кош и на дясната колянна става, разкъсно-контузни рани по лигавицата на долната устна, кръвонасядания по окосмената част от главата и лицето, кръвонасядания по дясното коляно, които били описани и в издадено Медицинско удостоверение. Към момента на настъпване на ПТП, между застрахователна компания З. „Л.и." АД и собственика на автомобила, управляван от виновния за ПТП водач, е бил в сила валидно сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна полица №  *****със срок на действие 18.04.2015г. - 17.04.2016г. От преживения стрес и физическите травми, ищецът е изпитал и продължава да изпитва емоционални страдания. Застрахователното дружество е признало наличието на застрахователно събитие и му е предложило обезщетение от 600 лв., което той не е приел.

По делото в срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от редовно уведомения ответник, с който оспорва предявения иск. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „ГО” между него и собственика на  *****към 15.02.2016г. Оспорва съдържанието на приложения протокол за ПТП в частта „обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП.” Твърди, че ищецът е нарушил разпоредбите на чл.8, чл. 15, чл. 20 ЗДвП, с което е допринесъл за настъпване на ПТП и е налице допълнително съпричиняване от негова страна относно претърпените неимуществени вреди, тъй като е управлявал автомобила без предпазен колан. Претендират се разноски.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От писмените доказателства – заверни копия от:  полица за гражданска отговорност *****и справка ,,Гаранционен фонд“; констативен протокол за ПТП на ОДМВР *****г. и наказателно постановление  *****. на ОДМВР–*****, влязло в законна сила на 22.04.2016г.; претенция за застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди  с вх. № L-2353 /04.08.2016г. на „З.Л.и.“ АД;  становище на  лекар-съветник от дата 14.09.2016г.;  протокол от заседание на застрахователно –експертна комисия; доклад по щета №  0000-1000-03-16-7379/04.08.2016г.;   споразумение № 504/08.11.2016г.; лист за преглед н а пациент с № 1125, ведно с  допълнителен лист  и фиш за преглед на пациент  *****“ АД; искане за рентгенологично  изследване с амб. № 1125 на *****протокол за утравиолетово изследване; медицинско удостоверение с № 142/2016г. на д-р Д.Д. – при съдебна медицина на МБАЛ *****; експертно решение № 03185 от 128/17.08.2016г. на I-ви състав на *****; оригинал на писмо с изх. №  9172 от 08.11.2016г. от З. „Л.и.“ АД,   се установява, че:   Между застрахователна компания З. „Л.и." АД и собственика на л.а. *****бил  сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна полица №  *****със срок на действие 18.04.2015г. - 17.04.2016г. На 15.02.2016г. Х.С.К.  управлявал л.а. „*****с рег*****по път трети клас №  9044 посока *****, като на кръстовището с път трети клас № 9004 бил ударен от движещия се по пътя без предимство л.а. *****управляван от водач *****. Местопроизшествието било посетено от органи на МВР – ПП, който съставили протокол за ПТП и акт на виновния водач на л.а. *****На 13.05.2017г. Х.С.К. бил освидетелстван от съдебен медик, при което били констатирани контузии на гръдния кош и на дясната колянна става, разкъсно-контузни рани по лигавицата на долната устна, кръвонасядания по окосмената част от главата и лицето, кръвонасядания по дясното коляно, които в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота. Пострадалото лице заявило претенция пред З. „Л.и." АД за претърпените от ПТП неимуществени вреди, като от дружеството определили обезщетение и му предложили 600 лв. Х.С.К. на 17.08.2016г. е преосвидетелстван с ТНР 58% за срок до 01.08.2019г. вследствие на трудова злаполука от 1989г. Няма регистрирани трудови договори след 11.06.2012г.

Съгласно заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, се установява, че механизма на настъпване на произшествието е  неспазване на знак „Б2“ на път трети клас № 9004 от водач ***** управлявал л.а. *****и непропоускане на движещ се в посока ***** по път трети клас №  9044 с предимство л.а. „*****с рег. № А 3341КТ, управляван от Х.С.К.. Няма данни за метеорологични условия или др. неблагоприятни фактори влияещи на движението по пътя и в частност на видимостта на водачите. Скоростта на движение на л.а. „*****при удара е била под 60 км/ч. при разрешена 90 км/ч. Травматичните увреждания установени по Х.С.К. отговарят на механизма на настъпване на ПТП и кинематиката на изместване на тялото, като биха били причинени и при използване на триточков предпазен колан.

Съгласно заключението на вещото лице по приетата съдебномедицинска  експертиза, описаните в горецитираното СМУ травматични увреждания на Х.С.К. са в резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети, реализирани в  областта на гръдния кош, дясната колянна става, долната устна, лицето и окосмената част от главата, които отговарят да са получени при ПТП. В своята съвкупност са обусловили временно временно разстройство на здравето неопасно за живота, което отзвучава напълно в рамките на 20 - 25 дни. Няма данни за усложнения на наличните забоявания на ищеца вследствие на получените травми от ПТП.

Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

            Предявените искове са с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./, увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", който сключвайки я се е задължил да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на отговорност" включва не само опасността от възникване на санкционното задължение за поправяне на вредите, причинени от виновно и противоправно деяние в нейния деликтен смисъл - чл. 45 и чл. 52 ЗЗД, но и от безвиновните задължения по чл. 46 ал. 2, чл. 49 и чл. 50 ЗЗД. ( в т.см. пр. Решение № 15 от 1.06.2012 г. по т. д. № 279/2011 г. на ВКС).

В случая с оглед правната квалификация на иска, ищеца основава твърденията си на наличие на деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД извършен от водача на застрахования автомобил (противоправно поведение, вреди, причинна връзка между двете и вина) и валидно застрахователно правоотношение с предмет автомобила, управляван от деликвента. Поради това, съобразно правилата за  разпределение на доказателствената тежест, на  страните е било указано, че следва да установят фактите и обстоятелствата, на които обосновава исканията и възраженията си. Ищеца - настъпило ПТП, при което е получил телесни увреждания от застрахован със задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество автомобил, както и неправомерното поведение на водача му, вида и характера на претърпените неимуществените вреди, причинна връзка между неправомерното поведение и вредите. Респ. ответникът да установи твърденията си за съпричиняване при настъпването на процесното ПТП от страна на другия участник в него или липсата на вина у деликвента, както и евентуално при успешно проведено доказване от ищеца - че му е изплатил застрахователно обезщетение за претърпените увреждания.

Предвид гореизложените правни доводи и съобразно събраните доказателства по делото, съдът намира за установено наличието на всички елементи от фактическия състав, пораждащ претендираните права на ищеца.

По делото е безспорно, а и от събраните по делото писмени доказателства, се установява съществуването към датата на процесното ПТП на застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между ответното дружество и собственика на лек автомобил „*****.

Съдът намира за установено и обстоятелството, че в резултат на поведението на водача управлявал л.а. *****което е противоречало на нормите на чл. 47 ал. 1 и чл. 50 от ЗДвП: ( „Водач на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство.“ „На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.”), е настъпило ПТП при което ищецът е получил физическите травми, описани в приетата СМЕ. В тази насока е и заключението на вещото лице по САТЕ, според което вида на уврежданията и щетите по автомобилите напълно съответстват на посочения механизъм на процесното ПТП.

Отчитайки предмета на застрахователно покритие по този вид имуществена застраховка, следва извода, че при определяне на съдържанието и размера на задължението на застрахователя да обезщети причинените на трети лица неимуществени вреди е приложим принципа за справедливо обезщетяване на болките и страданията, въведен с нормата на  чл. 52 ЗЗД. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени с ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди с оглед на характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките и страданията, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. В този смисъл е и трайната съдебна практика на ВКС /пр. Решение № 25 от 17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г., Решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. и др./. В настоящия случай, съдът като взе предвид гореизложените правни доводи и обективните обстоятелства по настоящото дело –   пострадалото лице е инвалидизирано и трайно не работи, и въз основа на проведеното от ищеца доказване – СМЕ, намира, че сумата от 4000 лв. е справедлив размер на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се І. във физически болки от получените травми в областта на гръдния кош и на дясната колянна става, лигавицата на долната устна, окосмената част от главата, и лицето, довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота, което отзвучава в рамките на 2-3 седмици  ІІ.  емоционални страдания от получения стрес според обективната характеристика на процесното ПТП откъм интензитет, нанесени материални вреди и пострадали лица. Предвид категоричното заключение на вещото лице за периода на пълно отшумяване на последствията от травмите, съдът не намира, че е релевантно обективираното от пострадалия пред обкръжението му субективно възприемане на последствията от травмите. Следва да се вземе предвид икономическата ситуация в страната към настоящия момент, вкл. размера на минималната работна заплата - след 01.01.2019г. на стойност от 560 лв., съобразно ПМС № 320 /20.12.2018 г. Поради това искът следва да бъде уважен частично.

Съдът не възприема възражението на ответника за съпричиняване, тъй като такова не се установява от заключението на вещите лица и другите събрани по делото писмени доказателства. В случая са съставени официални документи – протокол за ПТП и НП, констатациите в които относно отговорния за настъпването на ПТП водач, и не са оспорени от правоимащото санкционирано лице. Отделно от това следва да се отбележи, че съгласно практиката на ВКС (пр. решение № 45 от 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г.; решение № 206 от 12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г.; решение № 159 от 24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. и решение № 58 от 29.04.2011г. по т. д. № 623/2010г., Решение № 169 от 28.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 762/2010г. и др.), при преценката за съпричиняване на настъпилите в резултат от ПТП вреди, следва да се отчита не само факта на извършено от страна на пострадалия нарушение на правилата за движение по пътищата, но и дали нарушенията са в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. Релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане неправомерно поведение, вредоносен резултат. Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по смисъла на чл.

 51 ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. По делото не бяха установени такива действия или бездействия от страна на ищеца, като невиновен за ПТП водач. Според вещите лица при настъпването му е имал поставен предпазен колан съобразно изискванията на ЗДвП, именно вследстие на което е получил конкретно установените в производството травми. Ищецът не е управлявал автомобила със скорост над разрешената за участъка от пътя, като с каквато и  скорост да е управлявал автомобила произшествието е било неизбежно, предвид намирането на причинителя в т. нар „опасна зона“.

Досежно претенцията за обезщетение за забава, съдът намира, че то се дължи от деня на увреждането, доколкото по този начин е включено в застрахователното обезщетение съобразно нормите на чл.267 ал.4 КЗ /отм./ вр. с чл.227 т.2 КЗ /отм./, „присъдените срещу застрахователя лихви за забава и за съдебни разноски не се ограничават от размера на застрахователната сума, а застрахователят има право на регресен иск за платените лихви за забава, съответстващи на периода от датата на настъпване на застрахователното събитие до датата на съобщаване на обстоятелствата по чл.224 ал.1 КЗ от застрахованото лице или до датата на предявяване на прекия иск по чл.226 ал.1 КЗ, освен ако застрахованото лице не е изпълнило задълженията си по причини, които не могат да му се вменят във вина”  – в т. см. пр. Решение №199/10.05.2016 по дело № 3137/2014 на ВКС, ТК, I т.о. Приемането на противното би означавало на общо основание тези вреди да останат в тежест на застрахования, което е правно и житейски абсурдно с оглед целта и основанието на задължителната застраховка „ГО“ – застраховане до определен предварително известен на застрахованото лице лимит, на риск, включващ всички виновно пречинени от него вреди – имуществени и/или неимуществени, и лихви. Предвид частичната основателност на главния иск следва да се присъди и съразмерната част на обезщетението за забава – 1171,24лв.

            Ищецът е направил искане за присъждане на разноски, но не е представил доказателства за реалното им извършване или списък по чл. 80 ГПК, поради което такива не следва да му се присъждат.

            На ответника на основание чл. 78 ал. 3 ГПК следва да се присъдят разноски за внесения депозит за експертизи, съразмерно на отхвърлената част от иска - 120  лв.

Мотивиран от горното, Варненският районен  съд

                                                        Р   Е  Ш  И

 ОСЪЖДА  З. „Л.и.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Х.С.К. ЕГН **********:  1. на основание чл. 226 КЗ /отм./ вр. чл. 45 и чл. 52  ЗЗД сумата от 4000 лв. представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки и страдания от нанесени телесни увреждания, настъпили  вследствие на ПТП от 15.02.2016г., по вина на водач управлявал МПС *****застраховано със ЗЗ „ГО“ при ответника, ведно със законната лихва върху главницата от 04.01.2019г. до окончателното й изплащане като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 8000 лева,  2. на основание чл. 86 ЗЗД  сумата от  1171,24 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 4000 лв., считано от датата на увреждането – 15.02.2016г. до 03.01.2019г. вкл., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 2344.44 лв. върху главница от 8000лв.

 ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК  Х.С.К. ЕГН ********** да заплати на З. „Л.и.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 120 лева представляващи сторените разноски в производството за възнаграждение на вещи лица.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Варненския окръжен съд.

 

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: