РЕШЕНИЕ
№ 1337
гр. Перник, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-З.
при участието на секретаря Д. Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-З. Гражданско дело №
20231720104002 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск с правна квалификация чл. 415, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 410 от
ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 99 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба от “ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, представлявано от Р.И.М.-Т. – управител, срещу С. З. С., ЕГН
********** от ***
Ищецът твърди, че на 21.07.2011 г. между ответника и „Алианц банк България“ АД е
сключен договор за потребителски кредит № ***/*** г. По силата на договора банката е
предоставила на ответника паричен кредит в размер на 7850.00 лв., а той се е задължил да го
върне на 120 броя месечни вноски с краен срок за погасяване – 20.07.2021 г. С анекс №
***/*** г. страните са преструктурирали задълженията по договора, като е формирана
редовна главница в размер на 7811.34 лв., включваща сумата на редовна главница и тази на
просрочената главница. Разсрочено е издължаването на натрупаните лихви и неустойки по
кредита, като страните са се съгласили, че дължимата договорна лихва е 6098.41 лв. Ищецът
твърди, че на 10.01.2019 г. между него и „Алианц банк България“ 1 АД е сключен договор за
продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който е придобил вземането на банката
срещу ответника, възникнало по силата на договор за кредит № ***/*** г. и анекс към него
от *** г. Сочи, че на 19.01.2023 г. е изпратено уведомление на длъжника за прехвърлянето,
като същият не е открит. Ищецът твърди, че уведомяването на длъжника е станало с
1
връчване на исковата молба. Сочи, че за процесното вземане е подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е
образувано ЧГД № 553/2023 г. по описа на ПРС. Заявлението е уважено изцяло, а срещу
издадената заповед за изпълнение на парично задължение, ответникът е подал възражение.
Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца, в качеството му на цесионер по договор за продажба и прехвърляне на вземания,
сключен на 10.01.2019 г. сумата от 4000 лв., представляваща част от главница в общ размер
на 7811.34 лв. по силата на договор за кредит № ***/*** г. и анекс към него от *** г.,
сключен с „Алианц банк България“ АД, сумата от 188.89 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 20.02.2020 г. до 20.07.2021 г., сумата от 1042.22 лв. – лихва за забава за
периода от 16.07.2020 г. до датата на подаване на заявлението, както и законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ЧГД № 553/2023 г. по описа на ПРС. Заявена е претенция за присъждане на
направените по делото разноски в исковото и заповедното производство.
Исковата молба е връчена на ответника на 28.08.2023 г. В срока по чл. 131 от ГПК,
изтекъл на 28.09.2023 г. не е постъпил писмен отговор. В подаденото възражение от
ответника в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, той не е обосновал оспорването си.
Първото по делото открито съдебно заседание е проведено на 11.12.2023 г., като
редовно призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото
в негово отсъствие, а ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са указани последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.
Ответникът не е оспорил твърденията на ищеца, а и същите се подкрепят от представените
писмени доказателства, от които може да се направи извод за вероятната основателност на
предявените искове.
Предвид изложеното, съдът намира, че са налице кумулативно изискуемите
предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение спрямо ответника.
Горното налага предявените искове да се уважат, като на основание чл. 239, ал. 2 ГПК,
съдът не следва да излага мотиви за това.
Като правоувеличаваща последица от предявяването на иска, следва да бъде уважено и
искането за присъждане на законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.02.2023 г. до изплащане на
вземането.
По разноските:
С оглед отправеното искане и съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 на
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва
2
да се произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.
Предвид изхода на спора, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат
присъдени направените разноски. В заповедното производство ищцовото дружество е
сторило разноски в размер на сумата 104,62 лв. – държавна такса, и сумата 240,00 лв. –
адвокатско възнаграждение, т.е. общо 344,62 лв., а в исковото производство: сумата 155,38
лв. за държавна такса.
По изложените съображения и на осн. чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. З. С., ЕГН **********, с адрес: ***, общ.
Перник, ДЪЛЖИ на “ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, сумата 4000,00 лв. /четири хиляди лева/, представляваща част от
главница в общ размер на 7811,34 лв. по договор за кредит № ***/*** г. и анекс към него от
*** г., сключен с „Алианц банк България“ АД, вземанията по който са прехвърлени на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД с договор за продажба и прехвъряне на вземания от 10.01.2019 г., сумата
188,89 лв. /сто осемдесет и осем лева и 89 ст./, представляваща договорна лихва за периода
от 20.02.2020 г. до 20.07.2021 г., сумата 1042,22 лв. /хиляда четиридесет и два лева и 22
ст./ – лихва за забава за периода от 16.07.2020 г. до датата на подаване на заявлението, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
16.02.2023 г., до окончателното плащане, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение
№ 432/28.02.2023 г. по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 553/2023 г. по описа на РС-Перник.
ОСЪЖДА С. З. С., ЕГН **********, с адрес: ***, общ. Перник, ДА ЗАПЛАТИ на
“ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, сумата
344,62 лв. /триста четиридесет и четири лева и 62 ст./, представляваща разноски за
заповедното производство, и сумата 155,38 лв /сто петдесет и пет лева и 38 ст./,
представляваща разноски за исковото производство.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Изисканото ч.гр.д. № 0553 по описа за 2023 г. на Районен съд – Перник да бъде
върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
3