Р Е Ш Е Н И
Е
№……………..
гр. Варна, 10.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито съдебно заседание,
проведено на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ***
при участието на секретаря ***,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13446/2019година по описа на Варненски районен съд, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по
предявен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК от Ф.Я.Х., ЕГН **********
с адрес *** срещу ***, ЕИК ***със
седалище и адрес на управление *** ***за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищецът не дължи изпълнение на вземания, в общ размер
на сумата от 2179,53лева,
представляваща стойност на потребена ел.енергия в
периода 29.01.2010г. до 30.04.2010г. за аб. №
01046003002 и кл. № ********** с адрес на потребление
***, формирана като сбор от следните задължения: 553,25лева по фактура №
**********/29.01.2010г., 745,13лева по фактура № **********/28.02.2010г.,
624,73лева, по фактура № **********/31.03.2010г. и 256,42лева по фактура №
**********/30.04.2010г., поради изтекла
погасителна давност за събиране на вземането.
Ищцата твърди, че ответното
дружество е издало процесните фактури за
остойностяване на потребената от ищеца ел.енергия в
периода 29.01.2010г. до 30.04.2010г. За събиране на това си вземане, ответникът
е образувал три заповедни производства-
ч.гр.д. № 11640/2011г., ч.гр.д. № 1691/2012г. и ч.гр.д. № 508/2015г. на ВРС. И
по трите производства ищцата е подала възражения по чл. 414 ГПК и заповедите са
били обезсилени. Въпреки това и след направена проверка в Център за обслужване
на клиенти, ищцата е уведомена, че има множество неплатени задължения, в т.ч. и
процесните. Казано й било, че следва да ги заплати, в
противен случай щяла „да бъде дадена на ЧСИ“. Казали й, че следва да плати в
срок до два месеца. След проверка в системата установила, че задълженията й не
са отписани. Твърди, че понастоящем заплащала текущите си задължения на каса с
изрично посочване кое задължение погасява. Въпреки това, ответникът погасявал
най- старите й задължения, с което я лишавал от възможността да упражни правата
си по чл. 76 ЗЗД. С това си извънпроцесуално
поведение се сочи, че ответникът търси плащане на процесните
вземания. С това обосновава и наличието на правен интерес от избраната форма на
защита. Искането е за уважаване исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото
е постъпил отговор от ответника. Искът се сочи да е процесуално недопустим, тъй
като издадената заповед за изпълнение на процесните
задължения е била обезсилена, което изключвало наличието на спор относно
съществуване на вземането, а и дружеството не разполагало с титул за
принудително изпълнение. Оспорва и твърденията с извършвани от ищцата плащания
да е погасявал стари задължения, което твърди, че изключва твърдението да е
имал извънсъдебно поведение даващо повод за образуване на настоящото
производство. Извън това се сочи, че възражението за давност по естеството си е
материалноправно и е средство за защита на длъжника
срещу кредитор търсещ изпълнение на погасено по давност вземане, което изключва
релевирането му чрез иск. Искът се оспорва и като
неоснователен. Твърди, че ищцата е потребител и съответно нейно задължение е да
заплаща редовно и в срок потребената в имота й ел.
енергия. Вземането на ответника се сочи, че продължава да съществува и
позоваването на погасителна давност не е основание да се приеме, че то не
съществува. Искането е производството по делото да бъде прекратено, респ. искът
да бъде отхвърлен като неоснователен.
В с.з. исковата молба и отговора
се поддържат.
По съществото
на спора, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
съобразно приложимия закон, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е
отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал.1 ГПК. Искът е допустим при очевиден
интерес от исканото установяване, доколкото към датата на предявяването на
исковата молба, ответникът е твърдял чрез конклудентни действия
вземането да съществува /така пр. определение по в.гр.д. № 3259/2015г. на ВОС и
др./. Още повече, че ответното дружество в отговора на исковата молба застъпва
становище, че вземането му съществува, респ. търси погасяването му чрез плащане
от абоната.
За успешното провеждане на иска в
тежест на ищеца е да докаже твърденията си, с които обосновава правния си
интерес от търсената защита, в случая наличието на твърдяното извънсъдебно
поведение на ответника по търсене плащане на задълженията и предпоставките за
прилагане на института на погасителната давност - датата на настъпване на изискуемостта
на задължението и изтичане на законоустановения давностен срок. При провеждане на горното доказване, негова е тежестта да докаже своите правоизключващи възражения и в частност, осъществяването на
твърдяните юридически факти водещи до спиране и прекъсване
на давността.
От ангажираните по делото писмени
доказателства се установява, за събиране на вземането по процесните
фактури, ответното дружество е подавало заявления по чл. 410 ГПК, по които са
били образувани ч.гр.д. № 11640/2011г. на ВРС, ч.гр.д. № 1691/2012г. на ВРС и
ч.гр.д. № 508/2015г. на ВРС. И по трите заповедни производства са били издавани
заповеди по чл. 410 ГПК в полза на ответника, обезсилени впоследствие от
заповедния съд с влезли в сила разпореждания. Т.е не е налице изпълнителен титул
в полза на ответника относно процесните задължения на
ищцата.
Между е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищцата е
потребител на ел. енергия с обект на потребление, находящ
се в ***, аб. № ********** и кл.
№ **********. Следователно е страна по
договор за доставка на ел. енергия, обвързан от ОУ на ДПЕЕ.
За безспорен между страните е приет и факта, че ответното
дружество е издало процесните фактури, приобщени като
писмени доказателства по делото, както следва:
- фактура № **********/29.01.2010г. за сумата от
553,25лева с падеж 25.02.2010г.;
- фактура № **********/28.02.2010г. за сумата от
745,13лева с падеж 25.03.2010г.;
- фактура № **********/31.03.2010г. за сумата от
624,73лева с падеж 26.04.2010г.;
- фактура № **********/30.04.2010г. за сумата от
256,42лева с падеж 25.05.2010г.
Безспорно по делото е, че така посочените фактури не са
заплатени, което се установява и от представеното от ответника извлечение за
фактури и плащания към 04.09.2019г.
Предвид,
че заплащането на стойността на доставената на абоната ел. енергия съставлява
„периодично плащане” по смисъла на чл.111, б.”в” от ЗЗД, в който смисъл е и ТР № 3 от 18.05.2012г. по т.д. № 3/2011г.
на ОСГК на ВКС, то същото се погасява с тригодишна давност. Доказателства
обосноваващи спиране или прекъсване протичането на давностния
срок не са ангажирани от ответника, който принципно не и твърдял осъществяване
на такива факти. Исковата молба е подадена на 23.08.2019г., т.е. след изтичане
на три години от падежа на задълженията по всички гореизброени фактури.
По изложените съображения съдът намира, че вземането на
ответника по процесните фактури е погасено по
давност, с оглед на което начислените по тях суми за доставка на ел. енергия
към настоящия момент не са дължими от ищцата, предвид което искът се явява
основателен и следва да бъде уважен.
По разноските
Предвид изхода от спора и направено от ищеца искане, в тежест на ответното
дружество следва да се възложат сторените от ищцата разноски за заплатена
държавна такса в размер на 87,18лева. В полза на адв. ***от АК Благоевград следва да се
присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 3 ЗА в размер на 300лева, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията
между ищеца Ф.Я.Х., ЕГН ********** с
адрес *** и ответника ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, че
ищецът не дължи изпълнение на задължения в общ размер на сумата от 2179,53лева, представляваща стойност на
потребена ел.енергия в периода 29.01.2010г. до
30.04.2010г. за аб. № 01046003002 и кл. № ********** с адрес на потребление: ***, формирана
като сбор от следните задължения: 553,25лева по фактура №
**********/29.01.2010г., 745,13лева по фактура № **********/28.02.2010г.,
624,73лева, по фактура № **********/31.03.2010г. и 256,42лева по фактура №
**********/30.04.2010г., поради изтекла
погасителна давност за събиране на вземането, на основание чл. 124 ГПК.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** ДА ЗАПЛАТИ
на Ф.Я.Х., ЕГН ********** с адрес *** сумата от
87,18лева, представляваща сторени по делото съдебно деловодни разноски за
платена държавна такса, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** ДА ЗАПЛАТИ
на адв. ***от АК Благоевград, в качеството му на пълномощник на ищцата по гр.д. №
13446/2019г. по описа на ВРС сумата от 300лева, представляваща дължимо адв. възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: