Определение по дело №687/2014 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 580
Дата: 5 септември 2014 г. (в сила от 26 септември 2014 г.)
Съдия: Мариан Василев Иванов
Дело: 20144400200687
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 7 август 2014 г.

Съдържание на акта

                                        О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№…………                                 05.09.2014 година                        град П Л Е В Е Н

 

 

П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД                                        наказателен състав

на   пети септември   две хиляди и четиринадесета година, в открито заседание в следния състав:

                  

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАН ИВАНОВ

                             СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. В.О.Л.

                                                                 2. Ц.Й.Б.

 

Секретар: И.М.

Прокурор: ТЕОДОРА ЗЛАТЕВА

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

НОХД № 687 по описа за 2014 година

за да се произнесе взе предвид следното:

        

С искане от 13.08.2014г. адв.В.Т.В. –САК,защитник на обвиняемия А.Е.З.,чрез СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА  е отправил молба до ОС-П.,за изменение на мярката за неотклонение на А.З. от „Задържане под стража” в по-лека.

По искането е образувано ЧНД №748/2014г. по описа на ОС-П..С Определение  №527/26.08.2014г. постановено по ЧНД №748/2014г. ,мярката за неотклонение на обв.А.З. е потвърдена.

          С Определение №171/29.08.2014г. постановено по ВЧНД **25/2014г.,Великотърновският апелативен съд отменил определение  №527/26.08.2014г. постановено по ЧНД №748/2014г. на ОС-П..С определението е постановено отправеното искане да се разгледа по реда на чл.270 от НПК,от състава на съда по образуваното НОХД № 687/2014г. по описа на ОС-П..

 Съгласно определението на Великотърновският апелативен съд настоящото производство е по чл.270 от НПК.

 В искането се сочат  доводи,че е налице забавяне на наказателното производство,извършени са всички процесуално-следствени действия и е предявено разследването.Счита се,че приносът за съществени нарушение на процесуалните правила е само и единствено на органите на досъдебното производство и това им поведение не е основание за продължаване на най-тежката мярка за неотклонение.Отстраняване на процесуалните нарушения изисква време и това би довело до допълнително продължаване на мярката за неотклонение.Сочи се ,че обв.А.З. не е осъждан,отстранен е от заеманата от него длъжност в ***** П.,няма възможност да повлияе върху събирането на доказателства и не е налице опасност да се укрие предвид трайната му уседналост в гр.П.Като аргумент се сочи и това,че по отношение на обвиняемия не е наложена и забрана за напускане пределите на Република България.Моли се да бъде изменена мярката за неотклонение на обв.А.З. от задържане под стража в по-лека.

В съдебно заседание защитникът на обвиняемия адвокат Д.В. от САК, по същество поддържа доводите посочени в искането за изменение на мярката за неотклонение. Отново акцентира на това, че вече е приключило досъдебното производство, извършени са всички процесуално следствени действия и движението на делото във връзка с разпореждането на съдията-докладчик, с което е върнато делото на прокурора, не е по причина на обвиняемия З.. Счита, че това забавяне на наказателното производство продължава близо месец, като частното дело все още е висящо и предстои разглеждането му пред по-горна инстанция. Счита, че това са нови обстоятелства обуславящи преразглеждането на мярката за неотклонение и искането за изменението й.  Сочи доводи, че това поведение на органите на досъдебното производство – порочността на актовете, инициираните вътрешни производства обуславят едно удължаване на задържането под стража, което не е необходимо. Сочи доводи, че не е налице опасност от укриване на обвиняемият, тъй като същият има семейство, малка дъщеря и уседналост в град П.. Като аргумент се сочи и това, че органите на досъдебното производство не са намерили за необходимо да наложат забрана за напускане на страната на А.З.. Като аргументи за липсата на опасност подзащитният й да извърши друго престъпление сочи, че същият на 01.07.2014 година е освободен от заеманата от него длъжност и не би било възможно посредством служебното си положение да въздейства по някакъв начин на процеса на събиране на доказателства, който е приключил към 23.07.2014 година. В заключение се счита, че няма доказателства, че обвиняемият би се укрил или извършил друго престъпление, т.е. не е налице реална опасност, както и че единствено на базата на тежестта на обвинението не следва да се предполага наличност на такава опасност.

Обвиняемият З. поддържа становището на защитника си адвокат Д.В., като счита че прокуратурата има целенасочени действия към него. Моли съда да бъде обективен в преценката си и промени мярката му за неотклонение в по-лека.

Представителят на прокуратурата в съдебно заседание счита, че искането на защитата и обвиняемия З. е неоснователно и следва да се остави без уважение. Сочат се доводи, че повдигнатото обвинение по отношение на А.З. е достатъчно тежко, за което е предвидено наказание от 3 дож 10 години лишаване от свобода, глоба до 20 000 лева, както и лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6 и т.7 от НК. Счита, че опасността не е отпаднала предвид тежестта на това обвинение, като следвало да се вземе предвид и анализира правилно процесуалната активност на разследващите органи, които са събрали над 15 тома. Счита, че опасността от укриване е налице и тя се характеризира от тежестта на обвинението, високата степен на обществена опасност на деянието и предвидените от законодателя санкции за извършеното престъпление.

Съдът след като взе предвид изложеното в искането, материалите по делото и становищата на страните и съобрази чл.270, ал.2 от НПК, намери за установено следното.

С Постановление от 23.04.2014 г.  А.З. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.302, т.1 вр. чл.301, ал.1 от НК.

С Постановление от 23.07.2014 година А.З. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.302 т.1, вр. чл.301 предл.1, предл.2 от НК, като на същата дата е предявено разследването.

С Определение № 217/24.04.2014 г., постановено по ЧНД № 332/2014 г.  по описа на Окръжен съд – гр. П., по отношение на А. З. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”.

С Определение № 87/30.04.2014 г., постановено по ВЧНД № 102/2014 г. по описа на Апелативен съд – гр. Велико Търново, определението на ПлОС за вземане мярка за неотклонение „Задържане под стража” по отношение на  А. З. е потвърдено.

С Определение № 373/27.06.2014 г., постановено по ЧНД № 519/2014 г. по описа на Окръжен съд – гр. П., образувано по искане на защитата на обвиняемия А.З. за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение в по-лека, е била потвърдена мярката му за неотклонение „Задържане под стража” .

Това определение е било потвърдено от Апелативен съд – гр. Велико Търново с Определение № 139/03.07.2014 г., постановено по ВЧНД № 151/2014 г. по описа на Апелативен съд – гр. Велико Търново.

По внесен обвинителен акт, от Софийска градска прокуратура, по досъдебно производство № 29/2014 г. по описа на ДА „НС” на 07.08.2014 г. в Окръжен съд – гр. П. е било образувано НОХД № 687/2014 г. А.З. е бил предаден на съд за извършено престъпление по чл.302, т.1 вр. чл.301, предл.1 и предл.2 от НК.

С Разпореждане № 1118 по НОХД № 687/2014 г. на ПлОС от 11.08.2014 г., съдията-докладчик е прекратил съдебното производство на основание чл.249, ал.1 вр. чл.248, ал.2, т.3 от НПК поради допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила.

Към настоящия етап, посоченото Разпореждане - № 1118/2014 г. на съдията-докладчик, е протестирано и не е влязло в сила.

Съобразно чл.270, ал.1 от НПК искане за изменение на мярката за неотклонение може да се прави по всяко време на съдебното производство, в какъвто стадии на наказателното производство според определението на Апелативен съд град Велико Търново делото се намира. Новото искане по мярката за неотклонение може да се прави при промяна на обстоятелствата.

В производството по чл.270 от НПК, което е аналогично и с чл.256, ал.3 от НПК съдът следва да прецени законосъобразността на мярката за неотклонение, взета в конкретния случай на досъдебното производство, без да разглежда въпроса за наличие на обоснованото предположение за извършено престъпление. Наред с това съдът следва да направи преценка за възможността целите по чл.57 от НПК да се постигнат с по-лека мярка за неотклонение, както и налице ли е реалната опасност подсъдимият, който според настоящият съд е в качеството на обвиняем, тъй като не му е връчен обвинителен акт, да се укрие или извърши друго престъпление.

Тежестта на доказване в наказателното производство по дела от общ характер съобразно чл.103 от НПК е върху прокурора. Аналогично и в настоящото производство то е в негова тежест, а именно да посочи или представи доказателства, че съществува реална опасност А.З. да се укрие или извърши друго престъпление.

Тежестта на обвинението по отношение на А. З., предвидените наказания не са единствено основание за прилагане на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража”.

Към настоящият етап на разглеждането на делото съдия-докладчикът и председателя на настоящия съдебен състав с разпореждане от 11.08.2014 година е прекратил съдебното производство и върнал делото за допуснати съществени процесуални нарушения на прокурора. Към днешна дата е изминал срок близо един месец, през който обективно е било невъзможно предвид сроковете за обжалване и движение на делото между инстанциите, да се насрочи делото за разглеждане в съдебно заседание, т.е. това е срок през който обективно е било невъзможно да се извършат необходимите процесуални действия по разглеждане на делото в съдебно заседание чрез насрочването му. В този смисъл са основателни доводите на защитника на А.З., че това не е по причина на подзащитния й и не е основание да продължава най-тежката мярка за неотклонение взета спрямо него. Няма окончателен съдебен акт относно валидността на внесения обвинителен акт от Софийска градска прокуратура и предвид частният протест против разпореждането на съдия-докладчика е непредвидимо кога ще бъде насрочено делото за разглеждане по същество. Основателни са аргументите на защитата в подкрепа на това, че не е налице реалната опасност А.З. да се укрие или извърши друго престъпление, както и да попречи по някакъв начин на правилното и законосъобразно развитие на наказателното производство. Същият не е осъждан до момента и е с много добри характеристични данни. Има постоянен адрес по местоживеене ***, семейство и малка дъщеря. Предвид внесения обвинителен акт, а и видно от материалите по делото, както изразеното в частният протест на Софийска градска прокуратура е че всички процесуално-следствени действия са извършени към 23.07.2014 година. Освен това, към 01.07.2014 година А.З. е бил освободен от заеманата от него длъжност в ***** П.. Настоящият съдебен състав не приема аргумента на представителя на прокуратурата, че не е изтекъл срока на взетата мярка за неотклонение по чл.63, ал.4 от НПК. Независимо, че не е изтекъл този срок е налице едно забавяне на наказателното производство. Както по-горе посочи съда тежестта на обвинението и предвидените санкции предвидени за това престъпление, не могат да са единствения аргумент за автоматично вземане на мярка за неотклонение – „Задържане под стража”.

Настоящият съдебен състав счита, че забавянето на наказателното производство макар и законосъобразно, предвид сроковете за обжалване на съдебните актове е промяна на обстоятелствата.

В днешното съдебно заседание не се сочат доказателства и не се представят такива, от които да се направи безспорен извод, че А.З. има реална опасност да се укрие или извърши и друго престъпление. Напротив, от материалите по делото може да се направи извод, че към настоящият момент не съществува такава реална опасност, т.е. не е налице една от предпоставките по чл.63, ал.1 от НПК. Съдът счита, че некоректно се цитира изискването залегнало в чл.5, § 1, б.”с” ЕКПЧ, в който са посочени допустимите основания за лишаване от свобода на личността. Както по-горе съдът посочи, не следва да се акцентира само върху тежестта на предявеното обвинение за извършено престъпление, като въз основа на това се обосновава „Задържането под стража”. Мярката за неотклонение не следва да се превръща в наказание.

Съдът счита, че към настоящият етап на развитие на наказателното производство, адекватна мярка за неотклонение по отношение на А.З. би била мярката за неотклонение „Подписка”. При това положение следва първоначално взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража” спрямо А.Е.З., да се измени в по-лека такава, а именно „Подписка”.

По изложените съображения и на основание чл. 270 ал.2 вр. с ал.1 от НПК, съдът

 

                                    О П Р Е Д Е Л И:

 

ИЗМЕНЯ мярката за неотклонение взета по отношение на обвиняемия А.Е.З., роден на *** *** гора, Руска Федерация, ЕГН ********** по НОХД №687/2014 година по описа на Окръжен съд град П. /взета по досъдебно производство №4-547/2014 година на СГП/ от „Задържане под стража” в по-лека - „ПОДПИСКА”.

След влизане на определението в сила препис от същото ДА СЕ ИЗПРАТИ на Софийска градска прокуратура и Затвора град София за сведение и изпълнение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в седем дневен срок от днес пред Великотърновски Апелативен съд по реда на глава ХХІІ от НПК.

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                          СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

  2.