РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 17.01.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на тридесети октомври през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Таня Г.,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3407 по описа за 2016
г. по описа на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б „а“ КЗ (отм.) за осъждането на
Г. ф. да заплати на М.С.Г., чрез своята майка и законен представител С.А.Г., сумата
от 120 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди - болки и страдания от травматични увреждания, получени при ПТП на
20.05.2015 г., около 11:00 ч., в гр. Бургас, от водач без правоспособност,
заедно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба до
плащането.
В
исковата молба се поддържа, че на 20.05.2014 г., около 11.00 часа, в гр.
Бургас, кв. „Победа”, ул. „Хилендар”, М.С.Г. е пострадал при пътен инцидент,
причинен от неправоспособния водач С.С.Щ., при управлението на МПС - товарен
автомобил, марка „Фиат”, модел „Дукато” с ДК № ******, който при неспазване
правилата за движение допуска пътнотранспортно произшествие, в резултат на
което блъска и влачи с товарния си автомобил пешеходеца (М.С.Г.), вследствие на
което му е причинил тежка телесна повреда, изразяваща се в разкъсване на
слезката, довело до оперативното й изваждане, както и излив на значително
количество кръв в коремната кухина.
Ищецът
сочи, че с влязло в законна сила одобрено от съда споразумение с протоколно
определение от 19.08.2015 г. по НОХД № 3334 по описа за 2015 г. на Бургаския
районен съд, С.С.Щ., се е признал за виновен за извършено от него престъпление
по чл. 343, ал. 3, б. „а”, предл. първо, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 116, предл.
първо и второ, вр. чл. 117, вр. чл. 150 ЗДвП. Ищецът твърди, че пред ответника
е образувана щета № 210383/17.12.2015г., който с писмо, изх. № 24-01- 823/15/
от 21.01.2016г., го е уведомил, че одобрява претенцията му за заплащане на
обезщетение за неимуществените вреди в размер на 30 000 лева, което следвало да
бъде редуцирано с 30%, поради
съпричиняването на вредоносния резултат от страна на родителите на
пострадалия, които не били упражнили достатъчен родителски контрол над
малолетното си дете. Поддържа, че обезщетението е занижено и крайно
несправедливо. Излага, че е приет по спешност, в тежко общо състояние в
хирургично отделение при МБАЛ-Бургас с диагноза руптура лиенис /разкъсване на
слезката/ и хемоперитонеум /излив на значително количество кръв в коремната
кухина/, като е предприето незабавно оперативно лечение, касаещо отваряне на
коремната кухина, при която оперативна интервенция се установява излив на
значително количество кръв в коремната кухина около 600 мл., разкъсване на
далака, голям ретроперитонеален кръвоизлив, десерозация на дебелото черво в
областта на д. флексура, наложило оперативно изваждане на далака.
Ищецът
поддържа, че от процесното ПТП му е причинена тежка телесна повреда и е търпял
значителни болки и страдания, а негативните последици от оперативното изваждане
на далака му ще продължат и за в бъдеще, които щели да се изразяват в намалена
работоспособност, лесна уморяемост, намалена резистентност спрямо инфекции. Сочи
и, че с оглед хирургическата интервенция е налице значителен козметичен дефект.
Ответникът
Г.Ф.оспорва исковата претенция по основание и размер за сумата над 21 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, определено от УС на Г.Ф.по щета №
210383/17.12.2015 г. и при отчитане на 30% съпричиняване от страна на
пострадалия. Счита, претенцията над определеното от УС на Г.Ф.обезщетение за
прекомерно завишена с оглед претърпените вреди и съразмерно с техния действителен
размер. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалия, който се е намирал на пътното платно, като е играел с други
деца и е предприел пресичане пред камиона на неопределено за целта място, без
да се съобрази с разстоянието до приближаващото се МПС и неговата скорост, като
не е следвало да удължава ненужно времето за пресичане.
По делото е конституиран като трето лице помагач на
страната на ответника С.С.Щ., който е управлявал процесното МПС. Същият
изразява становище за неоснователност на иска над определеното от Г.Ф.обезщетение
в размер на 21 000 лв.. Релевира възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, който е бил оставен без
родителски контрол да си играе с другите деца на пътното платно, и който без да
се съобрази с приближаващия се към него камион, е предприел пресичане на
необозначено за това място.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка
на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ /отм./, Г.Ф.изплаща обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилисти за имуществени и неимуществени вреди, причинени от пътнотранспортното
произшествие, настъпило на територията на Република България, на територията на
друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро
на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и е причинено от
моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република
България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за
непозволено увреждане фактическият състав, на който е виновно и противоправно
поведение на водач на МПС, в причинна връзка от което са произлезли вреди,
както и че водачът на моторното превозно средство, към момента на пътнотранспортното
произшествие няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
С протоколно определение от 19.08.2015 г. по НОХД № 3334
по описа за 2015 г. на Бургаския районен, влязло в законна сила на 19.08.2015
г., е одобрено споразумение между прокуратурата и С.С.Щ., с което последният се
е признал за виновен за това, че на 20.05.2014 г., около 11.00 часа, в гр.
Бургас, кв. „Победа”, ул. „Хилендар”, при управлението на МПС - товарен
автомобил, марка „Фиат”, модел „Дукато” с рег. № ****** е нарушил правилата за
движение по пътищата, визирани в чл. 20, ал. 2, чл. 116 чл., предл. първо и
второ, чл. 117, и чл. 150 от ЗДвП, като е допуснал пътнотранспортно
произшествие с пешеходеца малолетния М.С.Г., причинявайки му по непредпазливост
тежка телесна повреда, изразяваща се в разкъсване на слезката от степен, довела
до оперативното ѝ изваждане, което представлява
престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а”, предл. първо, вр. чл. 342,1 от НК, вр.
чл. 20, ал. 2, вр. чл. 116, предл. първо и второ, вр. чл. 117, вр. чл. 150 ЗДвП. С оглед разпоредбата на чл. 300 ГПК, одобреното от съда споразумение, е
задължително за гражданския съд относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Предвид това, а и видно от
становищата на страните по делото, като безспорно следва да се приеме, че
процесното ПТП е причинено поради виновно и противоправно поведение на водача
на товарен автомобил, марка „Фиат”, модел „Дукато” с ДК № ****** - С.С.Щ..
Безпротиворечиво е между страните, а и
същото се установява от приложената по делото електронна справка от Г.Ф., че
към момента на ПТП – около 11:00 ч., на 20.05.2014 г., за процесното МПС не е
била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
От изслушаната по делото и приета без
възражения от страните съдебно-медицинска експертиза, се установява, че ищецът
е претърпял увреждания от процесното ПТП, изразяващи се в: разкъсване на далака
и хемоперитонеум - излив на 600 мл. кръв в коремната кухина, в резултат на
което далакът е бил оперативно отстранен; голям ретроперитонеален хематом; десерозация
на дебелото черво в областта на дясната флексура, изразяваща се в нарушена
серозна обвивка на дебелото черво в областта на флексура хепатика (извивката
под черния дроб на дебелото черво), която е довела до временни затруднения във
функциите на дебелото черво за период по-голям от 30 дни.
Съгласно експертизата възстановителният период е продължил около 60 дни,
като в началото по спешност е извършено оперативно отстраняване на далака,
реанимация и интензивно лечение, като след края на този период жизнените
функции на органите в коремната кухина са се възстановили с изключение на
липсващия далак. Вещото лице сочи, че получената десерозация на дебелото черво
в областта на дясната флексура е зараснало и функцията му е възстановена
напълно. Доколкото слезката не е жизненоважен орган, тъй като нейните функции
могат да се изпълняват и от други органи и системи, след отстраняването ѝ човек продължава да живее. Посочено е, че слезката изпълнява изключително
важна роля за имунитета на организма и след отстраняването ѝ пациентът би могъл да стане по-податлив на инфекции в другите органи и
системи. Имунизациите при тези пациенти за сезонни инфекции са препоръчителни.
Според заключението от оперативното лечение е налице и цикатрикс по предната
коремна стена водещ до по-голям риск от получаване на коремна херния. Посочено
е, че в дълбочина в меките тъкани се получават сраствания, които биха могли да
се отразят на дейността на червата, панкреаса и другите коремни органи, като в
представените документи по делото няма данни за възникнали усложнения във
връзка с отстранения далак.
Според свидетеля Юрий Страхилов Стоянов, дядо на ищеца, след ПТП пострадалият е останал за около
седмица в болницата, след което лечението му е продължило в домашни условия,
като през първите два месеца не е могъл да става от леглото поради силни болки.
Твърди, че и към момента детето не се е възстановило и изпитва болки в областта
на корема, които не му позволяват да посещава училище.
При съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, настоящият съдебен състав намира, че са установени
предпоставките, обуславящи отговорността на ответника по чл. 288, ал.1, т.2, б.
„а“ от КЗ (отм.), доколкото в настоящото производство се установи виновно и
противоправно поведение на водача на товарния автомобил „Фиат“, модел „Дукато“,
с рег. № ******, от което на ищеца са причинени телесни увреждания, както и обстоятелството,
че за процесното МПС не е била налице задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Ето защо искът е доказан по основание и
поначало отговорността на ответника следва да бъде ангажирана.
Относно
размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът намира, че следва да съобрази
вида на увреждането – разкъсване на далака и хемоперитонеум - излив на 600 мл.
кръв в коремната кухина, в резултат на което далакът е бил оперативно
отстранен; голям ретроперитонеален хематом; десерозация на дебелото черво в
областта на дясната флексура, довела до временни затруднения във функциите на
дебелото черво за период по-голям от 30 дни. Общия възстановителен период от
около два месеца, както и обстоятелството, че жизнените функции на органите в
коремната кухина са се възстановили, с изключение на липсващия далак. От друга
страна следва да се отчита, че в една ранна възраст (седем години) пострадалият
е загубил орган (слезката), който макар и да не е жизненоважен, с оглед
функциите му, има важна роля за имунитета на организма и повишава опасността от
инфекциозни заболявания, което ще съпътства пострадалия до края на живота му.
Като взе предвид сочените по-горе критерии и икономическите условия в страната
към датата на ПТП (2014 г.), съдът намира че по смисъла на чл. 52 ЗЗД
обезщетение в размер на 45 000 лв. е справедливо и ще обезщети търпените от ищцата
болки и страдания. До пълния предявен размер от 120 000 лв., искът следва да
бъде отхвърлен.
Релевираните
от ответника и третото лице помагач възражения за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца, съдът намира за неоснователни. Съгласно изслушаната
съдебна автотехническа експертиза инцидентът е станал на тясна улица, без
тротоар или пътна маркировка, с ширина около 3,50 метра. С оглед ширината на
товарния автомобил (около 1,80 метра), свободното пространство вляво и вдясно
от МПС-то е било 0,75 метра, малко
повече от широчината на възрастен човек, поради което движението на автомобила е
било твърде опасно. Поради липсата на обективни данни, вещото лице не е могло по
технически път да опреди мястото на удара, както и не е категорично как точно е
протекло съприкосновението между детето и автомобила, като допуска, че ищецът е
бил ударен с дясно задно колело на МПС, след което е паднал вдясно. Според експертизата контактът
с детето е осъществен на около 0,50 м.- 0,75 м. по ширината на пътя, вляво от
десния край на улицата.
В
съдебната практика константно се приема, че твърдяното съпричиняване от
пострадалия следва да бъде доказано по категоричен начин от страната, която е
направила такова възражение, като приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да
се основава на предполагаем принос, а следва да е доказан при условията на
пълно и главно доказване (в този смисъл решение № 151 от 12.11.2012 г. по т. д.
№ 1140/2011 г., ІІ Т.О. на ВКС). В случая не се доказва от страна на ответника
и третото лице помагач твърденията им, че пострадалият е бил оставен без
родителски контрол да си играе с другите деца на пътното платно, или че е
предприел пресичане на необозначено за това място, без да се съобразява с
приближаващия товарен автомобил. Следва да се отбележи, че едва с писмените
бележки Г.Ф.излага, че първопричина за настъпването на процесното ПТП е станал ищецът,
който не е имал съприкосновение с товарния автомобил, а се е качил върху
шперплатните плоскости, превозвани в каросерията МПС-то, скачал е върху тях и
те са се изплъзнали и са го затиснали. Доказателства, които да подкрепят така
въведените твърдения не са събрани в настоящото производство, поради което
същите остават недоказани, респективно съпричиняване от страна на детето не се
установява.
С
оглед изхода на спора, основателно се явява искането на ищеца за присъждане на
законна лихва върху определеното обезщетение от 45 000 лв. от датата на
подаването на исковата молба.
Относно
разноските
На
основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. ответникът следва да заплати на процесуалния
представител на ищеца – адв. Б.К., съобразно уважената част от иска, адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер на 1473,75 лв.
На
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК и съобразно отхвърлената част от иска, ищецът
следва да заплати на Г.Ф.разноски по делото в общ размер на 306,25 лв., от
които за съдебна автотехническа еспертиза - 156,25 лв. и за юрисконсулстско
възнаграждение - 150 лв.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СГС, съобразно уважената част от ищцовата претенция, сумата от общо
1893,75 лв., от която: 1800 лв. – държавна такса и 93,75 лв. – депозит за
съдебно-медицинска експертиза.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.Ф., ***, да
заплати на М.С.Г. с ЕГН **********, чрез своята майка и законен представител С.А.Г.
с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. Б.К., на основание чл. 288,
ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ (отм.), сумата от 45
000 лв. (четиридесет и пет хиляди лева), представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от
травматични увреждания, причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 20.05.2014г., около 11.00 часа, в гр. Бургас, кв. „Победа”, ул.
„Хилендар”, по вина на водача С.С.Щ. при управлението на МПС - товарен
автомобил, марка „Фиат”, модел „Дукато” с ДК № ******, който водач не е имал
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на
исковата молба – 21.03.2016 г., до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер от
120 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.Ф., ***, да заплати на процесуалния представител на ищеца
– адв. Б.К. с адрес ***, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. и съобразно
уважената част от иска, адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ в размер на 1473,75 лв.
ОСЪЖДА М.С.Г. с ЕГН **********, чрез своята майка и законен
представител С.А.Г. с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. Б.К., да
заплати на Г.Ф., Булстат ******, на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК
сумата от общо 306,28 лв. – разноски
за по делото.
ОСЪЖДА Г.Ф., Булстат ******, да заплати на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК, по сметка на СГС, съобразно уважената част от ищцовата претенция,
сумата от общо 1893,75 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на С.С.Щ. с ЕГН ********** -
трето лице помагач на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд, в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: