РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. Благоевград, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Атанас Иванов
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело № 20221210101704 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Л. М. Ц., ЕГН **********, против Л. А. К., ЕГН **********.
Навежда се в молбата, че срещу ищеца е била подадена искова молба от ответника за делба на съсобствен недвижим
имот, находящ се в гр. Б., ул. „Т. м.“ № , етаж , апартамент , с площ 120 кв.м., брой нива на обекта — 1, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж — 04279.606.16.1.2, под обекта — няма данни за собственост, над обекта: 04279.606.16.1.3,
прилежащи части — 15,22 % идеални части от общите части на сградата, който обект по представени строителни книжа, представлява
Апартамент №1, блок „З.”, квартал 269, изграден върху държавна земя, съставляваща парцел XX, па. № 826 и част от парцел IV, па. №
825, кв. 269 по плана на град Благоевград, действащ към 2004 година, състоящ се от три стаи — дневна, кухня, баня, тоалетна и
дрешник със застоена площ от 119,63 кв.м., при съседи: стълбище, апартамента на Ф. Х. С., от две страни — улици и двор на блока,
ведно с прилежащите му Зимнично помещение № 1, при съседи: гаража на И. и С. Р., двор на блока, мазе на И. и С. Р., коридор за
мазетата, Мазе № 10, при съседи: мазето на Ф. Х. С., улица „С.”, гараж на В. Ш. и коридор на мазетата и Таванско помещение № 2,
при съседи: тавана на Л. М. Ц., улица „С.”, тавана на Й. Р. и Н. Т. и общо таванско помещение, заедно с 15,22 % идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
Твърди се, че този апартамент е идентичен със Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.606.16.1.1 по
кадастралната карта на Благоевград, одобрена със Заповед№РД-18-32/10.05.2006г на Изпълнителния Директор на Агенцията по
кадастъра, който самостоятелен обекта се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 04279.606.16, с
предназначение жилище, апартамент, с адрес: град Б. п.к.2700, улица „Т. м.” № , етаж , апартамент 1. По повод на тази искова молба
пред Районен съд — Благоевград бе образувано гр.д. № 1376/ 2004 година, което приключило окончателно и влязло в сила на
28.02.2014 година решение.
Навежда се, че в решението по първата фаза от делбата, а именно решение № 2104/06.06.2006 година, ищеца е осъден да
заплаща на ответника обезщетение по чл. 282, ал. 2 от ГПК (отм.) месечно сумата от 250,00 (двеста и петдесет) лева, считано от
31.03.2005 г. до извършване на делбата, за това, че е била лишила ответника от правото да ползва притежаваните от нея идеални части
от описания по — горе недвижим имот.
Твърд исе, че въз основа на влязлото в сила на 28.02.2014 година решение, в полза на ответника е бил издаден
изпълнителен лист за събиране на присъдената сума по чл. 282, ал. 2 от ГПК (отм.), като тя първоначално е била образувала изп.дело
№ 8/2015 година по описа на ДСИ при PC — Благоевград. Поради настъпила перемпция, изпълнителният й лист, и е бил върнат, като
тя е образувала ново изпълнително дело № 20197960400331 по описа на ЧСИ Шукри Дервиш. Впоследствие по реда на § 3, ал. 1 от
ПЗР на ЗЧСИ ответника е поискала висящото изпълнително производство по това изпълнително дело да бъде продължено от ЧСИ
Виолина Тозева с per. № 795 в регистъра на Камарата на ЧСИ, която го е образувала като изп. дело № 546/ 2021 година по нейния
опис.
1
Поддържа се, че не дължи ищеца претендираната по изпълнително дело № 546/ 2021 година по описа на ЧСИ Виолина
Тозева с per. № 795 в регистъра на Камарата на ЧСИ, с район на действие Окръжен съд — Благоевград, сума от 250 лева,
представляваща обезщетение по чл. 282 ал.2 от ГПК (отм.) за неползване на вещта съобразно дела на Л. К., считано от 31.03.2005 г.
до извършване на делбата, както и за сумата от 500 лева - представляващи направените от ответника разноски за касационната
инстанция. Навежда се, че от 2001 година ищеца не живее и не ползвам описания по-горе недвижим имот, като след 2002-2003 година
била изгонена от майка си Е. Г. К., като след 2003 година и към настоящия момент ищеца живее на друго място, като през голяма част
от времето и извън Република България.
Към датата на образуване на гр.д. № 1376/2004 г. по описа на Районен съд — Благоевград, а още по-малко към датата на
влизане на решението в сила — 28.02.2014 година в нито един момент, се твърди, ищеца не е възпрепятствала ответника да ползва
претендираната от нея идеална част от апартамента.
Навежда се, че към 2012 година правото на собственост върху апартамента е било изгубено, както от ищеца, така и от
ответника, тъй като то е било придобито от Е. Г. К. въз основа на изтекла в нейна полза давност, като тя се е снабдила и с нотариален
акт за собственост по обстоятелствена проверка № 29, том 2, per. № 5325, дело № 203/2012 г. на нотариус Красимира Минкова.
Навежда се, че пред Окръжен съд — Благоевград е било образувано от Л. А. К. гр. д. № 192/ 2019 година срещу Е. Г.
Каракушева и дружеството „Пири Гарден“ ЕООД по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, чрез който Л. К. е поискала да бъде
установено по отношение на ответниците, че е собственик на 5/6 идеални части от описания по-горе апартамент. По това дело е било
постановено решение № 901819 от 12.05.2022 г. постановено по гр. д. № 192/2019 г. по описа на ОС - Благоевград, с което предявеният
от ответника иск за собственост е бил отхвърлен като неоснователен. Прави се довод, че ответника не е собственик на полагащите й
се части от апартамента от 2012 година, поради което за периода след 2012 година въобще не може да претендира от ищеца каквото и
да било обезщетение за лишаването й от ползването на апартамента, защото тя не е притежавала части от него.
Навежда се, че на самостоятелно основание, че не дължи в цялост претендираните по изпълнително дело № 546/2021
година по описа на ЧСИ Виолина Тозева с per. № 795 в регистъра на Камарата на ЧСИ, с район на действие Окръжен съд —
Благоевград суми. Навежда се, че сумите за периода от 31.03.2005 година до 21.07.2019 година — месечно по 250,00 лева и разноски
от 500 лв. са погасени по давност и поради това не ги дължи, тъй като не е имало пречка, когато решение № 2104/ 06.06.2006 година,
постановено по гр. д. № 1376/ 2004 година по описа на Районен съд - Благоевград е влязло в сила, ответника К. да се е снабдила в
изпълнителен лист за присъденото й вземане по чл. 282, ал. 2 от ГПК (отм.), тъй като в тази му част това съдебно решение не е
обусловено от влизането в сила на решението по втората фаза от делбата. Това не е било сторено от ответника, като тя се е снабдила с
изпълнителен лист за тези суми едва след влизане в сила на решението по втората фаза на делбата по гр. д. № 1376/ 2004 година.
Навежда се, че така определеното обезщетение по чл. 282, ал. 2 от ГПК (отм.) - заплащане на месечна сума от 250,00
лева, представлява „друго периодично плащане“ по смисъла на чл. 111, б.“в“, предложение 3 от ЗЗД. Поради тази причина вземанията
за такива платежи се погасяват с изтичането на тригодишна давност.
Поддържа се, че по образуваните изп. № 8/ 2015 година по описа на ДСИ при Районен съд — Благоевград, по изп. дело
№ 20197960400331 по описа на ЧСИ Шукри Дервиш и изп. дело № 546/ 2021 г. но описа на ЧСИ Виолина Тозева не са извършвани
изпълнителни действия, които да са довели до прекъсване на давността по смисъла на чл. 111 от ЗЗД в периода 31.03.2005 г. до
21.07.2019 година, тъй като образуването на изпълнително дело само по себе си не води до прекъсване на погасителната давност.
При условията на алтернатпивност се поддържа, че дори и на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД вземането е погасено по
давност за периода от 31.03.2005 г. до 08.07.2017 г., тъй като и за този период по образуваните изп. № 8/ 2015 година по описа на ДСИ
при Районен съд — Благоевград, по изп. дело № 20197960400331 по описа на ЧСИ Шукри Дервиш и изп. дело № 546/ 2021 г. по описа
на ЧСИ Виолина Тозева не са извършвани действия, които са довели до прекъсване или спиране на погасителната давност по
отношение на сумите посочени в изпълнителния лист 26.11.2014 г., издаден по гр. д. № 1376 /2004 г. РС - Благоевград.
Прави пред съда искане, да се признае по отношение на ответника, че Л. М. Ц., ЕГН **********, не дължи на ответника
Л. А. К., ЕГН **********, следните суми: - сумата в размер на 250.00 лв. месечно, представляваща обезщетение за неползване на вещ
съобразно дела, която сума е присъдена по Изпълнителен лист от 26.11.2014 г., издаден въз основа на Решение № 2104 от 06.06.2006 г.
по гр. д. № 1376/ 2004 г. на РС – Благоевград.
2
При евентуалност, прави пред съда искане, да се признае по отношение на ответника, че Л. М. Ц., ЕГН **********, не
дължи на ответника Л. А. К., ЕГН **********, следните суми: - сумата в размер на 250.00 лв. месечно, представляваща обезщетение
за неползване на вещ съобразно дела, която сума е присъдена по Изпълнителен лист от 26.11.2014 г., издаден въз основа на Решение
№ 2104 от 06.06.2006 г. по гр. д. № 1376/ 2004 г. на РС – Благоевград, за периода от 31.03.2005 година до 21.07.2019 година.
При евентуалност, прави пред съда искане, да се признае по отношение на ответника при евнетуалност, че Л. М. Ц., ЕГН
**********, не дължи на ответника Л. А. К., ЕГН **********, следните суми: - сумата в размер на 250.00 лв. месечно,
представляваща обезщетение за неползване на вещ съобразно дела, която сума е присъдена по Изпълнителен лист от 26.11.2014 г.,
издаден въз основа на Решение № 2104 от 06.06.2006 г. по гр. д. № 1376/ 2004 г. на РС – Благоевград, за периода от 31.03.2005 година
до 28.02.2014 година.
Претендира ищеца и направените по делото разноски.
Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, с който оспорва иска.
Ответникът поддържа, че е недопустимо преразглеждането на спора за дължимостта по принцип на сумите, присъдени по реда
на чл. 282 ал. 2 от ГПК /отм./. В тази връзка първият от предявените искове се основава на твърдение, че ищцата не се е ползвала от
процесния недвижим имот по гр.д. № 1376/2004 г на БРС. Този въпрос вече е разрешен с влязъл в сила съдебен акт, като оспорване
правилността на изводите на съда по него е могло да стане само в рамките на инстанционния контрол. Дори присъдената сума да се
разглежда като привременна мярка, то същата подлежи на плащане, доколкото за дължимостта и е постановен нарочен съдебен акт.
Именно във връзка с неговото постановяване БРС е изследвал въпросът с ползването на имота и на тази база е осъдил ищцата Ц. да
заплаща суми затова. Ако е съществувала промяна в обстоятелствата, каквато се твърди в исковата молба и която е свързана с първият
от предявените искове, то Ц. е следвало да поиска изменение на тази привременна мярка, каквото искане не е формулирано и респ. по
такова няма произнасяне от решаващия състав, постановил тази мярка.
Поддържа ответника, че иска е и неоснователен. Навежда се, че имотът е ползван именно от съсобственика Ц. и като такава
същата дължи суми за целия период, посочен в съдебният акт. От нейна страна са създадени пречки за ползването, поради което и не
е отпаднало основанието, на което същата е задължена да заплаща присъдените по гр.д. № 1376/ 2004 г на БРС суми.
Оспорват се като неоснователни доводите в исковата молба, че задължението за заплащане на обезщетението е периодично
плащане. Точно обратното - същото няма характеристиките на такова и по отношение на него е неприложима кратката погасителна
давност. От друга страна - касае се до задължение, възникващо от съдебен акт. Ето защо приложим е текста на чл. 117 ал. 2 от ЗЗД,
съгласно който давността е всякога пет години и кратките срокове по чл. 111 ЗЗД са неприложими.
Оспорва се като неоснователно твърдението в исковата молба, че е налице изгубване на правото на собственост върху имота, предмет
на гр. д. № 1376/ 04 г. на БРС. Точно обратното - налице е влязъл в сила акт с дата, последваща сочената в исковата молба 2012 год., а
именно - влязло в сила решение от 2014 год., с което съдът е определил кръга от съсобственици на недвижимия имот, като това
безспорно са страните в настоящото производство. По отношение на Каракушева, коментирана в исковата молба, искът за делба е
отхвърлен, като е прието, че същата не е собственик. Ето защо неоснователни са доводите, че именно трето за спора лице е
притежавало имота, поради което възраженията за недължимост на присъдените суми на това основание се явяват неоснователни.
Оспорват се като неоснователни са доводите, основани на съдебният акт по гр.д. № 192/2019 г на БОС. Решението по това
дело не е влязло в сила, а от там и то не формира сила на присъдено нещо и респ. не води до недължимост на процесиите суми.
Отделно от горното - това решение не може да изменя съдебният акт по гр.д. № 1376/2004 г на БРС, с който са присъдени
задълженията на Ц., а от там и резултата по него не може да рефлектира върху резултата по настоящия спор.
Поддържа се, че перемпцията сама по себе си не рефлектира върху погасителната давност. Ето защо прекратяването на
изпълнително дело на това основание не влече директно недължимост на сумите, поради погасяване на вземането.
В рамките на всички образувани изпълнителни дела са извършвани действия, с които се спира/прекъсва погасителната
давност. Ето защо липсва изтекъл срок от повече от пет години между две действия, което да доведе до погасяване на задължението на
Ц. по давност. Връчването на книжа по изп. дела е извършено при спазване на всички предвидени в закона процедури, поради което
твърденията, че на нея не са изпращани книжа са неоснователни.
В съдебно заседание, ищецът не се явява лично, делегира процесуален представител, който подкрепя иска.
Ответникът не се явява, делегира процесуален представител, оспорва иска.
Настоящият състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото няма спор, че срещу ищеца е била подадена искова молба от ответника за делба на съсобствен недвижим имот,
находящ се в гр. Благоевград, ул. „Трети март“ № 11, етаж 1, апартамент 1, с площ 120 кв.м., брой нива на обекта — 1, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж — 04279.606.16.1.2, под обекта — няма данни за собственост, над обекта:
04279.606.16.1.3, прилежащи части — 15,22 % идеални части от общите части на сградата, който обект по представени строителни
книжа, представлява Апартамент №1, блок „З.”, квартал изграден върху държавна земя, съставляваща парцел XX, па. № 826 и част от
парцел IV, па. № 825, кв. 269 по плана на град Благоевград, действащ към 2004 година, състоящ се от три стаи — дневна, кухня, баня,
тоалетна и дрешник със застоена площ от 119,63 кв.м., при съседи: стълбище, апартамента на Ф. Х. С., от две страни — улици и двор
на блока, ведно с прилежащите му Зимнично помещение № 1, при съседи: гаража на И. и С. Р., двор на блока, мазе на И. и С. Р.,
коридор за мазетата, Мазе № 10, при съседи: мазето на Ф. Х. С., улица „С.”, гараж на В. Ш. и коридор на мазетата и Таванско
помещение № 2, при съседи: тавана на Л. М. Ц., улица „С.”, тавана на Й. Р. и Н. Т. и общо таванско помещение, заедно с 15,22 %
3
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. По делото не е спорно, че този апартамент е
идентичен със Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.606.16.1.1 по кадастралната карта на Благоевград, одобрена със
Заповед№РД-18-32/10.05.2006г на Изпълнителния Директор на Агенцията по кадастъра, който самостоятелен обекта се намира в
сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 04279.606.16, с предназначение жилище, апартамент, с адрес: град Б.
п.к.2700, улица „Т. м.” № , етаж , апартамент 1.
Установява се от писмените доказателства, по искова молба пред Районен съд — Благоевград бе образувано гр.д. № 1376/
2004 година, като първата фаза на делбата е приключила с влязло в сила решение на 28.02.2014 година.
Установява се, че в решението по първата фаза от делбата, а именно решение № 2104/ 06.06.2006 година, ищеца е осъден да
заплаща на ответника обезщетение по чл. 282, ал. 2 от ГПК (отм.) месечно сумата от 250,00 (двеста и петдесет) лева, считано от
31.03.2005 г. до извършване на делбата.
Въз основа на влязлото в сила на 28.02.2014 година решение, в полза на ответника е бил издаден изпълнителен лист за
събиране на присъдената сума по чл. 282, ал. 2 от ГПК (отм.), като тя първоначално е била образувала изп. дело № 8/2015 година по
описа на ДСИ при PC — Благоевград.
Поради настъпила перемпция, изпълнителният й лист, и е бил върнат, като е образувано ново изпълнително дело №
20197960400331 по описа на ЧСИ Шукри Дервиш, което впоследствие по реда на § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗЧСИ, висящото изпълнително
производство по това изпълнително дело, по искане на взискателя, е продължено от ЧСИ Виолина Тозева с per. № 795 в регистъра на
Камарата на ЧСИ, която го е образувала като изп. дело № 546/ 2021 година по нейния опис.
Видно от протокол за опис, на 18.01.2016 е извършен опис на недвижим имот по изп. д. № 8/ 2015по описа на ДСИ при РС
– Благоевград.
Предприети са и действия по принудително изпълнение – налагане на запор върху банкова сметка на длъжника Л. Ц., който
запор е от 30.05.2019 г. по изп. д. № 332/ 2019 г. по описа на ЧСИ Дервиш.
Предприети са множество действия след налагането на запора.
От правна страна, съдът намира предявения иск за процесуално допустим, а по същество за неоснователен, по следните
съображения:
С предявяването на иска по чл. 439 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да
се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Искът по своя предмет е отрицателен установителен и има за цел за отрече съществуването на изпълняемо право. В това
производство ищецът може да навежда всички правопогасителни, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти,
непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията на длъжника следва да се основава на ново
твърдение за настъпил факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с
изпълнителното основание.
В производството по съдебна делба, в което е поискано обезщетение за лишаване от ползване на недвижим имот, докато
трае производството по делба, законодателят е предвидил редица средства за защита на страната. След като решението по първата
фаза влезе в сила, то по искане на страната, съдът издава изпълнителен лист за паричното вземане за обезщетение поради лишаване на
съделител от ползване на съсобствената вещ. Изпълнителният лист се издава въз основа на влязлото в сила решение по първата фаза
на съдебната делба, следователно изпълнителното основание се ползва със стабилитет. Именно поради това искът по чл. 439 ГПК
може да се основа само на факти, настъпили след стабилизирането на изпълнителното основание, послужило за реализиране на
принудителното удовлетворяване на кредитора.
Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, които са били
известни на ищците и които са могли да посочат в срока до приключване на устните прения в съответната инстанция по същество на
делото по първата фаза на делбата, се преклудира.
В тежест на ищците е да докажат, че след приключване на съдебното дирене, в изпълнителното производство са настъпили
факти (с оглед въведените в исковата молба твърдения - изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на установеното
изпълняемо право от ответника.
В случая, постановеното решение по привременни мерки в производството по делба, се ползва с правните последици на
влязло в сила съдебно решение - същото има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години. Влязлото в сила съдебно решение формира сила на присъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че
вземането съществува към момента на влизане в сила на акта.
В случая, са извършени същински изпълнителни действия на 18.01.2016 г. - извършен е опис на недвижим имот, 30.05.2019
г. е наложен запор. Решението е влязло в сила на 28.02.2014 г., като след този срок е поискано извършването на ново изпълнително
действие – насрочване на публична продан, както и други изпълнителни действия.
Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането действия за принудително
изпълнение. Същинско действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител и то прекъсва
давността, но давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от
4
кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на
давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било
нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва
веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се
счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла.
Следователно след 18.01.2016 г., както и 30.05.2019 г. е започнала да тече нова давност, то към датата на предявяване на
иска давността не е изтекла.
Ето защо, исковете се явяват основателни, поради което следва да се отхвърлят.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК ищеца по иска следва да заплати на ответника направените
разноски по делото съразмерно с уважената част от иска.
При гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Л. М. Ц., ЕГН **********, против Л. А. К., ЕГН **********, да се признае по отношение на
ответника, че Л. М. Ц., ЕГН **********, не дължи на ответника Л. А. К., ЕГН **********, следните суми: - сумата в размер на 250.00
лв. месечно, представляваща обезщетение за неползване на вещ съобразно дела, която сума е присъдена по Изпълнителен лист от
26.11.2014 г., издаден въз основа на Решение № 2104 от 06.06.2006 г. по гр. д. № 1376/ 2004 г. на РС – Благоевград, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ иска на Л. М. Ц., ЕГН **********, против Л. А. К., ЕГН **********, да се признае по отношение на
ответника, че Л. М. Ц., ЕГН **********, не дължи на ответника Л. А. К., ЕГН **********, следните суми: - сумата в размер на 250.00
лв. месечно, представляваща обезщетение за неползване на вещ съобразно дела, която сума е присъдена по Изпълнителен лист от
26.11.2014 г., издаден въз основа на Решение № 2104 от 06.06.2006 г. по гр. д. № 1376/ 2004 г. на РС – Благоевград, за периода от
31.03.2005 година до 21.07.2019 година, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ иска на Л. М. Ц., ЕГН **********, против Л. А. К., ЕГН **********, да се признае по отношение на
ответника при евнетуалност, че Л. М. Ц., ЕГН **********, не дължи на ответника Л. А. К., ЕГН **********, следните суми: - сумата
в размер на 250.00 лв. месечно, представляваща обезщетение за неползване на вещ съобразно дела, която сума е присъдена по
Изпълнителен лист от 26.11.2014 г., издаден въз основа на Решение № 2104 от 06.06.2006 г. по гр. д. № 1376/ 2004 г. на РС –
Благоевград, за периода от 31.03.2005 година до 28.02.2014 година, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Л. М. Ц., ЕГН **********, да заплати на Л. А. К., ЕГН **********, сумата от 1200.00 лв. (хиляда и двеста
лева), представляващи възнаграждение за адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Благоевград в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5