Решение по дело №157/2021 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 май 2021 г. (в сила от 14 май 2021 г.)
Съдия: Мария Николаевна Ницова
Дело: 20217140700157
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 1 април 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

223/14.05.2021 г., гр. Монтана

В  името на народа

            Административен съд - Монтана, ІV-ти състав, в открито  заседание на дванадесети май две хиляди  двадесет и първа  година, в състав:  

 

                                                                Административен съдия: Мария Ницова

при секретаря Лазарова

като разгледа докладваното  от  съдия Ницова адм. дело № 157  по описа за 2021 г.  и   за да  се  произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172, ал.5 във вр. с чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП.

            Образувано е по жалба от Ц.Е.Ц.,***, „ против заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП № 21- 0996-000057 от 17.02.2021 г. на началник сектор към ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция Монтана“. С тази заповед за управление на неговия лек автомобил “Форд транзит“ с чешки рег.№ 4С34878 с прикачено ремарке за лек автомобил Яшек с  чешки рег.№ 7Р08201, управляван от Милен Николаев Паунов, при извърше на проверка е установено, че водачът не притежава категория “ВЕ“, необходима за управлявания състав от ППС, за което е съставен АУАН серия GA №342510/15.02.2021 г., нарушение по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП „За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство“, в конкретния случай Паунов „управлява МПС,  без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията към която спада управляването от него ППС“. Безспорно  е налице нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за което на собственика Ц. е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на МПС за срок от шест месеца. При установяване на нарушението е съставен АУАН № серия GA №342510/15.02.2021 г.,  иззети са контролен талон W: 7168141,  СРМПС  и  регистрационни табели: 2 с номер 4С34878.             

            В жалбата и лично в с.з. Ц. излага доводи за незаконосъобразност на издадената заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Твърди, че през „.. месец февруари бях оставил автомобила и ремаркето в дома на родителите ми в гр.Лом. На 15.02.2021 г. не бях на територията на Р.България, когато по телефона ми се обади мой приятел и по – точно Милен Николаев Паунов и ме помоли да му услужа с микробуса да си прекарал някакъв багаж, като не ми поясни какъв точно. Понеже често ми е правил услуги му разреших да вземе микробуса. Знаех, че има свидетелство за управление на МПС от категория „С“, т.е. професионален шофьор, но не знаех , че не притежава категория „Е“. Не знаех, че ще вземе и ремаркето, тъй като той ми поиска само колата. На същата дата са го спрели органите на МВР и са му съставили АУАН за това, че не притежава необходимата категория „ВЕ“ за управление на състав от ППС….Едва на 17.03.2021 г. за пореден път посетих началника на КАТ Монтана и след като ме препращаха при няколко служители и гишета накрая ми връчиха обжалваната заповед… незаконно са ми отнели peг. табели и СРМПС, без да съм уведомен в качеството ми собственик и в продължение на един месец незаконно са ги задържали, без да има издадена заповед за това. Посочената като дата на издаване на заповед за ПАМ на 17.02.2021 г. е антидатирана, тъй като аз лично на два пъти след тази дата съм ходил при началник сектор ПП при  ОДМВР Монтана и съм се молил да ми издадат някакъв документ, който да обжалвам или да ми върнат табелите и СРМПС. От друга страна за да бъде приложена тази ПАМ следва административният орган да е доказал наличието на административно нарушение от моя страна, в качеството ми собственик да съм извършил каквото и да е административно нарушение. За да съм извършил такова следва да ми е съставен АУАН, за това, че съм преотстъпил собственият си автомобил на лице което не притежава съответното свидетелство за управление на състав от ППС, а такъв акт не ми е съставен. От друга страна лицето управлявало собствения ми автомобил притежава свидетелство за управление на МПС от категория „С“, т.е. професионален водач с по-висока категория от „В“…“.  Моли за отмяна на издадената заповед за прилагане на ПАМ.

            Ответникът началник сектор към ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция Монтана, издал оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка редовно призован, не се явява, не се представлява, не представя отговор в срока по чл. 163, ал. 2 от АПК и не взема становище по депозираната жалба.

            Оспорваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП № 21 - 0996-000057 от 17.02.2021 г. е издадена от на началник сектор към ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция Монтана, упълномощен със заповед № 301з-1411 от 07.06.2017 г. на директора на ОД на МВР  Монтана, същата е индивидуален административен акт, жалбата срещу който е подадена в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лицето - адресат на акта, което съгласно чл. 147, ал. 1 от АПК има право да оспори акта, доколкото същия пряко засяга негови лични права и законни интереси, поради което жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

            Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

            С оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21 - 0996-000057 от 17.02.2021 г., издадена от на началник сектор към ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция Монтана, на Ц.Е.Ц.  е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на МПС за срок от шест месеца и са отнети СРМПС  и 2 бр. рег. табели № 4С34878.

            Заповедта е издадена на основание чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП, като от фактическа страна е обоснована с обстоятелството, че на 15.02.2021 г., в 22.25 часа  в гр.Монтана на бул.“Хр.Ботев“ до кръстовището на ул.“Граф Игнатиев“, за  управление на неговия лек автомобил “Форд транзит“ с чешки рег.№ 4С34878 с прикачено ремарке за лек автомобил Яшек с  чешки рег.№ 7Р08201, управляван от Милен Николаев Паунов, при извършена проверка е установено, че водачът не притежава необходимата категория “ВЕ“, необходима за управлявания състав от ППС, за което е съставен АУАН серия GA №342510/15.02.2021 г.

            Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена срещу подпис на жалбоподателя на 17.03.2021 г., видно от приложения към делото екземпляр, макар същата да е с дата 17.02.2021 г. По делото да приложени и документите на МПС, което е за чешка регистрация  и е на името на Ц.Е.Ц., като по тези факти не се спори.

            По делото са приложени писмо вх.№ 760/12.04.2021 г., с което се прилага справка за нарушител Паунов, от която е видно, че на същия е съставен АУАН серия GA №342510/15.02.2021 г., нарушение по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, като и по данни от сектор Пътна полиция, че същият има придобити категории “ А, В, М, С, ТКТ“.

            Съгласно приложената и приета по делото заповед № 301з - 1411/07.06.2017 г., издадена от директора на ОД на МВР Монтана, по т.2  от същата началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР Монтана, който е издател на оспорената заповед е сред оправомощените длъжностни лица да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 171 от ЗДвП. Цитираната заповед на директора на ОД на МВР Монтана е издадена въз основа на заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, за определяне на службите за контрол по ЗДвП по чл. 165 от ЗДвП/л.10-11 от делото/

            При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Административен съд Монтана, при спазване на изискванията на чл. 168, ал. 1-3 от АПК за проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146, т. 1-5 от АПК, намира от правна страна, следното:

            Оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, с установена по делото материална и териториална компетентност видно от приложената заповед № 301з - 1411/07.06.2017 г., издадена от директора на ОД на МВР  Монтана, в т.2.  от тази заповед началник сектор към ОД на МВР, сектор Пътна полиция, който е издател на оспорената заповед е сред оправомощените длъжностни лица да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 171 от ЗДвП. Цитираната заповед на директора на ОД на МВР Монтана е издадена въз основа на заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, за определяне на службите за контрол по ЗДвП по чл. 165 от ЗДвП. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган и не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 1 от АПК. Същата е издадена в писмена форма и съдържа всички изискуеми  от закона реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправните предпоставки за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП,  в хипотезата на управление на моторно превозно средство без да притежава свидетелство за управление,  валидно за категорията към която спада управляваното ППС.

            Оспорената заповед е постановена в съответствие с материалноправните разпоредби на закона. Посочената като правно основание за издаването на оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка, разпоредба на чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП, в приложимата редакция, действаща към датата на издаване на заповедта, предвижда „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;“

            От фактическа страна в оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка са изложени обстоятелствата, че на определена дата и място Милен Николаев Паунов, със знанието и съгласието на собственика Ц.Е.Ц., е управлявал правилно индивидуализирано пътно превозно средство – лек автомобил, теглещ прикачено ремарке, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство, а именно няма категория „ВЕ“, за което му е съставен и АУАН. Посочените в заповедта фактически обстоятелства са напълно достатъчни за адресата на принудителната административна мярка да разбере за какво се налага тя, както и да бъде упражнен съдебния контрол върху заповедта за налагането. Несъмнено административният орган е приел за осъществена хипотезата, при която водачът управлява МПС, при положение че „не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство“. Изложеното в заповедта за прилагане на принудителна административна мярка фактическо описание от друга страна е напълно достатъчно да обоснове налагането на собственика на управляваното пътно превозно средство ПАМ по смисъла на приложената правна норма и изцяло кореспондира с посоченото в заповедта правно основание за прилагане на принудителната мярка. В разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП е предвидено, че за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. Според ал. 2 на чл. 150а от ЗДвП, за определяне правоспособността на водачите моторните превозни средства се делят на следните категории, различни от тези по чл. 149, обозначени с латински букви: в т. 6. категория „В“ – моторни превозни средства с допустима максимална маса, която не надвишава 3500 kg, проектирани и конструирани за превоз на не повече от 8 пътници плюс водача; моторните превозни средства от тази категория могат да образуват състав с ремарке с допустима максимална маса, която не надвишава 750 kg; без да се нарушават разпоредбите на правилата за одобряване на типа за съответните превозни средства, моторни превозни средства от тази категория могат да образуват състав с ремарке с допустима максимална маса, надвишаваща 750 kg, при условие че допустимата максимална маса на състава не надвишава 4250 kg; в т. 7. категория „ВЕ“ – без да се нарушават разпоредбите на правилата за одобряване на типа за съответните превозни средства, състав от пътни превозни средства, с теглещо превозно средство от категория „В“ и ремарке или полуремарке, когато допустимата максимална маса на ремаркето или полуремаркето не надвишава 3500 kg“. В § 6, т. 20 от ДР на ЗДвП е дефинирано понятието „състав от пътни превозни средства“ като механично свързани пътни превозни средства, които участват в движението по пътищата като едно цяло.

            В конкретния случай по делото не се спори, че водачът Паунов притежава СУМПС, валидно за управление на МПС категория „В“. Регламентираните в обсъдения правен режим категории на МПС са приложими към съответните моторни превозни средства, съобразно техническите им характеристики, включително и когато същите участват в състав от пътни превозни средства. Съответно в случаите, попадащи в хипотезата на чл. 150а, ал. 2, т. 7 от ЗДвП, е необходимо водачът да притежава свидетелство за управление, валидно за категория „ВЕ“, независимо от притежаваната категория „В“ за теглещото превозно средство. Текстът на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е ясен и не буди съмнение, че мярката се прилага спрямо пътното превозно средство, т. е. в хипотезата на управление на състав от ППС може да бъде прекратена регистрацията както на моторното превозно средство, така и на тегленото с него ремарке или полуремарке.

            Основното възражение на жалбоподателя – собственик на МПС е, че  в заповедта е посочено, че е издадена на 17.02.2021г., но му е връчена едва на 17.03.2021 г., т.е. твърди, че е антидатирана, но това обстоятелство нито е доказано, а и същото е ирелавантно, т.к. безспорно е установено нарушение на 15.02.2021 г., съгласно приложения АУАН, тогава са и иззети СРМПС и  свалени  рег.табели.

            Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН в случая серия GA, № 342510/15.02.2021 г.,  имат доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявления, както и за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл. 193, ал. 1 във вр. с чл. 154, ал. 1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя. По делото не се установи, фактическа обстановка различна от посочената в AУAH.

            Настоящият съдебен състав не  установи при издаването на оспорената заповед да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, въпреки изложеното в жалбата твърдение за антидатирането и, оспорващият  я е получил на 17.03.2021г. и я е оспорил в законоустановения срок.

            В случая, не са налице и отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК, тъй като оспорената заповед е издадена в съответствие с целта на закона. Наложената принудителна административна мярка има превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения. Също така, с нейното прилагане се изпълнява и целта на чл. 22 от ЗАНН, във връзка с чл. 171 от ЗДвП - да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения от водач, който управлява МПС без да притежава свидетелство за управление валидно за категорията, тоест тя има и преустановителен ефект.

            Предвид изложеното, оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21 - 0996-000057 от 17.02.2021 г., издадена от на началник сектор към ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция Монтана, като издадена от компетентен орган, при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила, в съответствие с изискванията за форма на акта и целта на закона, е законосъобразен акт, а жалбата против нея е неоснователна и следва да се отхвърли.

            В производството не са предявени искания за разноски.

            При така изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТХВЪРЛЯ жалбата от Ц.Е.Ц.,***, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП № 21- 0996-000057 от 17.02.2021 г. на началник сектор към ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция Монтана, като неоснователна.

            Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл. 172, ал. 5, изр. последно от ЗДвП.

            На основание чл. 138, ал. 3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.

                                                       Административен съдия: