РЕШЕНИЕ
гр. София, 28 Май 2018
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на осемнадесети
май две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Катерина Енчева
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 9561 описа за 2016 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск за
присъждане на обезщетение за имуществени
и неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, с
правно основание чл.226 (1) КЗ (отм.) във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Ищцата А.С.П.-Д. твърди, че
пострадала като пешеходец при пътнотранспортно произшествие на 15/02/2016 год.,
при което била блъсната от лек автомобил с рег.№******, управляван от Д.Г.И..
Ищцата поддържа, че вина за произшествието е имал водачът на лекия автомобил.
Гражданската отговорност на водача е била застрахована при ответника „ЗК Л.И.“
АД. Твърди, че в резултат от произшествието претърпяла множество травми,
наложени били няколко инвазивни интервенции, включително и под анестезия, като
целият процес на лечение и до предявяване на исковата молба бил свързан с
множество болки и страдания, дискомфорт и непрестанна нужда от чужда помощ.
Освен физическите увреждания, тя получила и психическа травма, станала силно
раздразнителна, подтисната, с честа смяна на настроенията, изпитвала чувство на
безпокойство и страх. Предявява иска за
осъждане на ответника да й заплати сумата 400 000лв. обезщетение за
неимуществени вреди и сумата 3963 лева направени от нея разходи за лечението,
заедно със законната лихва от датата на произшествието и разноските по делото.
Ответникът „ЗК Л.И.“ АД оспорва иска като
неоснователен. Твърди, че не е установено наличие на противоправно и виновно
поведение на водача Д.И.. Прави и възражение за намаляване на отговорността си
като твърди на основание чл.51, (2) ЗЗД, че пострадалото лице е допринесло за
настъпване на вредоносния резултат, като ищцата е стояла и преминавала през
пътното платно нерегламентирано и в нарушение на правилата за движение по
пътищата. В допълнение поддържа, че не са получени всички травматични
увреждания, така както са описани и лечението не е било проведено и продължило
по твърдения начин. Не били претърпени и твърдените неимуществени вреди. Що се
отнА.до имуществените вреди – оспорва да е било необходимо закупуване на
остеосинтезни средства и да са направени разходите, описани в издадената на
ищцата фактура. Оспорва и искането за лихва за забава, като счита, че не следва
да отговаря от датата на произшествието.Моли исковете да бъдат отхвърлени, като
претендира разноски.
Съдът
установи от фактическа страна следното:
На 15/02/2016 год. в гр.София, на бул.“Райко Даскалов“
е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което лек автомобил Мерцедес
190Е с рег.№******, управляван от Д. Г. И., е ударил А. С.П. - пешеходец.
Ищцата е откарана в коматозно
състояние в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ на 15/2/2016 год. и е останала за лечение в
болницата до 25/3/2016 год. Окончателно поставената й диагноза е фрактура
пелвис/рамус супериор ет инфериор пубис синистри; фрактура атебрахий синистри;
фрактура аперта дислоката крурис синистри; контузио церебри; контузио ет хеморагия
лоби фронталис ет темпоралис синистри; хеморагиа субарахноидалис травматика;
хематома субдуралис регио париеталис; фрактура базис краний; контузио ет
хематома субкутанеум регио темпоро – окципиталис декстри; контузио ет
екскориацио регио зигоматици декстри. Тя е претърпяла оперативно лечение за
репозиция и фиксиране на фрактурата на радиуса с плака и винтове, за репозиция
и фиксиране на фрактурата на улната с плака и винтове. Тя е преминала и
операции за фрактурите на предмишницата.
На 4/4/2016 год. ищцата е заплатила
в полза на болницата сумата 3963 лева, за което е издадена фактура № **********
от същата дата, от които без ДДС сумата 1235 лева за заключваща права плака със
7 дупки, титан; сумата 1242 лева за заключваща права плака с осем дупки, титан;
сумата 25 лева за кортикален винт; сумата 105 лева за заключващ кортикален
винт; сумата 35 лева за заключващ кортикален винт и 660 лева за разширен
остеосинтезен пакет.
Ищцата е освидетелствана с 100%
трайно намалена работоспособност с чужда помощ с експертно решение на ТЕЛК №
3030 от заседание № 157 от 16/11/2016 год.. Като водеща диагноза е определена
последици от травми, обхващащи няколко области от тялото, комбинирана травма на
черепа с мозъчна контузия, фрактура на таза, лявата предмишница, лявата подбедрица,
тежки флексионни фрактури на коленните стави.
На 25/3/2016 год. ищцата е постъпила
в хоспис Безден, непосредствено след изписването й от Пирогов. При постъпването
й в хосписа тя била в съзнание, некритична, дезориентирана, без спомен за
случилото се; била неподвижна, зависима изцяло от обслужващия персонал. Та
имала краста; отворена секретираща рана на лявата подбедрица. Ежедневно тя
приемала болкоуспокояващи, невротропни средства и антиконвулсанти, правени били
превръзки с Браунол и Брауновидон, проведено било лечение с противопаразитен
препарат. В края на втория месец ищцата била изписана по желание на близките.
Тя била върната отново в хосписа на 20/2/2017 год., след като починал съпругът
й. В момента тя била в съзнание, можела да води елементарен разговор, но била
некритична и объркана; можела да се храни сама; била слабо подвижна. Хигиенните
процедури се извършвали в банята на инвалиден стол; постоянно се ползвали
памперси. Не се налагало медикаментозно лечение.
Вещото лице по назначената медицИ.ка
експертиза със специалист травматолог, дава заключение, че вследствие на
пътно-транспортната злополука А. Д.е претърпяла тежка черепно-мозъчна травма,
изразяваща се в изпадане в кома, контузия и хематом на дясната теменно-тилна
област на главата; счупване на черепната база; мозъчно сътресение; контузия и
кръвоизлив под предния лоб на мозъка в лявата слепоочна област; травматичен
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка;
счупване на носните кости; контузия и охлузване на дясната яблъчна област на
главата. Тя претърпяла и травми на опорно двигателния апарат – счупване на
костите на лявата предмишница; счупване на горното и долно рамо на лявата
срамна кост на таза; открито многофрагментно счупване на костите на лявата
подбедрица. Травматичните увреждания имали доказан произход и се срещали често
при пешеходци, пострадали от ПТП; същите се дължали на удари от тъпи твърди
предмети, от които е изградено автомобилното купе. От локацията на
уврежданията, вещото лице заключава, че в момента на удара, ищцата е пресичала
в посока от дясно на ляво спрямо движението на автомобила. Счупването на
костите на лявата предмишница причинило трайно затруднение на движенията на
левия горен крайник за срок от 4 месеца; счупването на костите на лявата
подбедрица причинило трайно затруднение в движението на левия долен крайник за
период от 8 месеца; счупването на срамната кост на таза причинило трайно
затруднение в движението на левия долен крайник за период от 3 месеца. Най-тежка
била черепно мозъчната травма, която увеличила лечебния и възстановителен
период повече от 1 година.При приемането в болница, на пострадалата била
поставена трахеостома и тя била поставена на апаратна вентилация, а
впоследствие – на дирижирано дишане. При първата операция били извадени два
отделни плаващи костни фрагмента. Поради тежкото състояние на ищцата фрактурите
първоначално били обездвижени, оперативната интервенция била отложена и
направена по-късно; отложена била и операцията на носните кости. След
операцията на костите на лявата подбедрица, ищцата развила гнойно възпаление и
била лекувана от гнойно-септичен хирург. Счупените тазови кости при нея
зараснали за срок от 3 месеца. В
продължение на 4 месеца ищцата не можела да си служи с лявата ръка, а в продължение на 8 месеца тя
не можела да стъпва на левия крак. Лечебният период при нея приключил за 8-9
месеца, но възстановителният период продължавал и до момента, тъй като общото й
състояние се предопределяло от тежката черепно-мозъчна травма. Според вещото
лице през първите 3 месеца след инцидента, ищцата изпитвала интензивни болки и
страдания, така било и при всяка една от провежданите рехабилитации. През тези
периоди тя била принудена да ползва големи количества седативни и обезболяващи
средства. До момента ищцата изпитвала болки, особено интензивни при промяна на
времето, които налагали ползването на обезболяващи средства. При студено и
влажно време тя получавала скованост и намален обем на ставите в увредените
крайници. Към момента ищцата се намирала в старчески дом в с.Безден. Счупените
кости на предмишницата зараснали, но движенията в лакътната става и лявата
киткова става останали леко намалени, поради контрактура. Въпреки това, ищцата
можела да си служи с ръката. Движенията на лявата колянна става също били в
лека степен на флексионна контрактура, поради постоянния постелен режим на
ищцата. Състоянието на ищцата се владеело от тежката черепно-мозъчна травма и
възможностите й за самостоятелен живот били зависими от остатъчните мозъчни
увреди – това налагало и за нея да се грижат в старческия дом. Трайните
последици за здравето били остатъчната контрактура на лявата лакътна и лявата
колянна става. Според вещото лице направените от ищцата разходи са правомерно
извършени и необходими; те не се заплащали от здравната каса. В съдебно
заседание вещото лице уточнява, че прогнозите за здравето на ищцата били
неблагоприятни. Тя вече имала образувана една декубитална рана.
Вещото лице по медицИ.ката
експертиза със специалист неврохирург, дава заключение, че получената от ищцата
тежка черепно-мозъчна травма се изразявала в минимален травматичен кръвоизлив
под твърдата мозъчна обвивка в лявата теменна област, без компресионно-дислокационен
синдром; контузионно-кръвоизливни огнища на левите челен, слепоочен и теменен
дял на мозъка; травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; счупване на
основата на черепа в средната и задната черепна ямка в дясно; линейно счупване
на слепоочната и тилната кост в дясно, преминаващо през пирамидата и тилно
базално; счупване на носните кости; контузия с травматичен подкожен кръвоизлив
в дясната слепоочно-тилна област на главата; контузия и охлузване в дясната
ябълчена област на лицето. Всички тези травми застрашавали живота на ищцата.
Ищцата е постъпила първо в противошоковата зала на Пирогов, в състояние на
кома; тя била интубирана и медикаментозно подтисната. Безсъзнателното състояние
на ищцата продължило 16 дни. При изписването от болницата ищцата била в
елементарно съзнание, без оплаквания от страна на централната нервна система и
без отпадна неврологична симптоматика. Според вещото лице най-интензивни болки
ищцата е търпяла след идването си в съзнание, както и след оперативните
интервенции. Към момента ищцата била в увредено, но стабилизирано общо
състояние; тя била в съзнание с лекостепенна десностранна хемипареза (слабост в
десните крайници); изразени паметови смущения – грубо дезориентирана за време и
място и частично дезориентирана за собствената си личност. Тя не можела да
контролира тазовите си резервоари, поради което се налагало ползване на
памперси; не можела да ходи самостоятелно; не получавала епилептиформени
припадъци. От тежката черепно-мозъчна травма, ищцата получила травматична
енцефалопатия, състояща се от лекостепенна десностранна хемипареза, изразени
паметови нарушения, липса на контрол на тазовите резервоари, невъзможност за
самостоятелна походка. Дългосрочната прогноза била неблагоприятна. Всички тези
увреждания били във връзка с претърпяното пътно-транспортно произшествие. В
допълнителна медицИ.ка експертиза, вещото лице дава заключение, че няколко
месеца преди произшествието, в периода 19-21 май 2015 год., ищцата била
лекувана от остра алкохолна интоксикация и токсична енцефалопатия. Тя
претърпяла лекостепенна черепно-мозъчна травма и на 26/7/2015 год. постъпила
отново за лечение в Пирогов. Направената й тогава консултация с
неврохирург показала получено сътресение
на мозъка и контузии и охлузвания по главата с давност.; липсвали травматични
увреди на костите, образуващи мозъчния череп; неврологичният статус бил
нормален. Лечението и възстановителния период след сътресение на мозъка било в
рамките на 3-5 седмици. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че ищцата
имала локална мозъчна атрофия, което състояние било дефинитивно.
Вещото лице по назначената
авто-техническа експертиза дава заключение, че процесното пътно-транспортно
произшествие настъпило при следния механизъм: лекият автомобил Мерцедес се
движил в дясната лента по бул.“Райко Даскалов“ в посока от бул.“Панчо
Владигеров“ към ул.“Добринова скала“ със скорост от порядъка на 65 км/час, в
тъмната част на денонощието, при сравнително добра видимост, с включени къси
светлини. В даден момент, ищцата като пешеходец, облечена в тъмни дрехи
навлязла в пътното платно за движение, като се придвижвала седнала,
оттласквайки тялото с ръце и придърпвайки патерици до себе си, в посока от
дясно на ляво спрямо траекторията на автомобила. Водачът не реагирал на време и
реализирал удар в предната зона на автомобила върху пешеходката, която била в
седнало положение. Тялото й, без да е прегазено, било изтласкано – отхвърлено
напред. Според вещото лице причините за настъпване на произшествието са
движение със скорост по-висока от разрешената за пътния участък; субективните
действия на водача на лекия автомобил, който имал време да възприеме
своевременно пешеходката и при своевременно екстремно спиране да предотврати
произшествието; навлизане на пешеходката на платното за движение на неопределено
място и без да осигури своята безопасност. На изготвената от вещото лице скица,
е отбелязана намираща се в близост пешеходна пътека. В района на произшествието
имало поставени пътни знаци за ограничаване на скоростта до 30 км/час, за
изкуствена неравност на платното за движение, за пешеходна пътека.
Свидетелката Т.Д.П.дава следните
показания: тя работела като санитар в хоспис Безден. През месец март 2016 год.
ищцата била докарана в хосписа от Пирогов и била в много тежко „окаяно“
състояние. Тя не можела да прави нищо сама, не можела да говори, нито да движи
ръцете и краката си. Освен това не разбирала нищо, когато й се говори. В
началото й била включена сонда, за да може да се храни, като храненето по този
начин продължило около 3 месеца. След това ищцата започнала да се храни през
устата с лъжичка. През този период ищцата не можела да става, трябвало да бъде
повдигната, за да бъде преоблечена, къпана и да й се сменят памперсите. Според
свидетелката до ден днешен ищцата не знаела къде се намира и какво се е случило
с нея.До момента тя била на легло и не можела да ходи или пък да върши нещо
самостоятелно.Ориентацията й била на приливи и отливи, а говорела само ако я
попитат нещо. Пръстите на счупената й ръка били свити, а с другата ръка тя се
научила да се храни. Свидетелката заявява, че никой не посещава ищцата и тя не
разполагала със средства за издръжка. След постъпването й в хосписа тя била
третирана едИ.твено с обезболяващи медикаменти, които към момента били спрени.
Свидетелката Р.Н.С.заявява, че се
запознала с ищцата, след като ищцата се омъжила за съсед на свидетелката. Един
ден съпругът на ищцата дошъл и казал на свидетелката, че А.претърпяла
катастрофа. Свидетелката не знае ищцата да е страдала от психични заболявания,
та се държала нормално, поздравявала, интересувала се от здравето на
свидетелката. След катастрофата, ищцата била като „жив труп“, краката й били
усукани, имало дупка в единия крак; говорела неадекватно; непрекъснато някой
трябвало да се грижи за нея – да я храни, да й сменя памперса. При едно
посещение на свидетелката в болница, ищцата не я познала и започнала да я
разпитва коя е и за какво е отишла. След смъртта на съпруга й, ищцата постъпила
в друга болница.
Свидетелят Д.Г.И. – управлявал лекия
автомобил Мерцедес, заявява, че се движил по улицата с разрешената скорост
(като не знае с каква точно скорост се е движил и каква е разрешената скорост в
участъка), когато чул шум по колата. Първоначално той помислил, че колата му се
развалила, затова намалил и спрял. Тогава установил, че е ударил жена. Той
позвънил на 112 и останал на място до пристигане на медицинския екип. Преди да
чуе шум от колата, свидетелят не видял нищо. Той управлявал автомобила в
дясната лента за движение, като в дясно от него имало паркирани автомобили.
Горното се установява от събраните
по делото писмени и гласни доказателства, и заключенията на съдебно-медицинските
и автотехническата експертизи, приети от съда.
По делото е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че гражданската отговорност на
водача на лек автомобил Мерцедес 190Е, е била застрахована от ответното
дружество.
При така приетите за установени
факти, съдът намира следното от правна страна:
Ответникът е бил застраховател по
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на лек
автомобил Мерцедес – Д.И. към датата на настъпване на произшествието. В това си качество той е поел риска да
застрахова отговорността на водача за вреди, за които последният би отговарял
по българското законодателство. Този риск ответникът е носел в периода, през
който е настъпило произшествието.
Застрахованото при ответника лице на общо основание
отговаря при причинено непозволено увреждане със застрахованото превозно
средство и тази отговорност е предмет на застраховката. Фактическият състав на непозволеното
увреждане включва виновно извършено и противоправно деяние, от което са
произлезли вреди – травматични увреждания и направени разходи за лечение,
наличие на причинна връзка между
деянието и вредите. В случая посочените елементи на фактическия състав,
пораждащ като последица и отговорността на ответника, се доказват събраните по
делото доказателства.
За да приеме, че поведението на водача на лекия
автомобил е противоправно, а така също и за да се произнесе по направеното
възражение за съпричиняване на вредите, поради противоправно поведение на ищцата,
като пешеходец, съдът съобрази следните правила за движение по пътищата,
уредени в Закона за движение по пътищата (ЗДвП):
По отношение на водача на лекия автомобил – водачът на
МПС е длъжен да се съобразява с указаната му скорост за движение (чл.21 ал.2 от ЗДвП), водачът на превозно средство е длъжен да бъде внимателен към уязвимите
участници в движението, какъвто е пешеходецът (чл.5 ал.2 т.2 от ЗДвП); водачът на
превозно средство е длъжен, при приближаване към кръстовище, да се движи с
такава скорост, че при необходимост да може да спре и пропусне участниците в
движението, които имат предимство (чл.47 от ЗДвП); водачът на
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците (чл.116 от ЗДвП); при
приближаване към пешеходна пътека, водачът на превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека пешеходци (чл.119 от ЗДвП).
По отношение на пешеходеца – пешеходецът е длъжен,
преди да навлезе в платното за движение, да се съобрази с разстоянието до
приближаващо превозно средство и със скоростта му на движение (чл.32 ал.1
от ЗДвП);
пешеходецът е длъжен при пресичане на платното за движение по пешеходна пътека,
освен спазване на горното задължение, да не удължава ненужно престоя си на
пешеходната пътека и да не спира без необходимост на пътното платно и да спазва
светлинните сигнали (чл.113 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ЗДвП).
Застрахованият при ответника водач на лек автомобил е
блъснал пешеходец, пресичащ пътното платно на необозначено за това място, но в
близост до пешеходна пътека, указана с пътен знак А18 и при наличие на поставен
знак А13 – наличие на неравности по платното за движение. Предназначението на
знаците от група „А“ е да предупредят водача на МПС за приближаваща опасност. Произшествието
е настъпило при движение на лекия автомобил със скорост значително надвишаваща
разрешената скорост в пътния участък – автомобилът се движил със 65 км/час при
разрешени 30 км/час. Това е противоправно деяние, защото нарушава цитираните
по-горе правни норми, създаващи задължения за водача да спазва указаната му
скорост на движение, задължение да се движи с повишено внимание, поради
приближаване до пешеходна пътека и по начин, който би му позволил да избегне
сблъсък с пешеходци. Водачът на лекия автомобил следва да съобрази начина си на
движение при приближаване на пешеходна пътека и при ограничена видимост (произшествието
е настъпило в тъмната част на денонощието) с обстоятелството, че е възможно на
пътното платно върху пешеходната пътека да има пешеходци. Действително ищцата е
пресичала не на обозначеното за това място, но от заключението на автотехническата
експертиза се установява, че на пътя е имало поставен знак, указващ намираща се
в близост пешеходна пътека. При това положение, съдът счита, че водачът на
лекия автомобил е бил длъжен да отчете възможността за присъствието на
пешеходци и да се движи с повишено внимание. Следва да се има предвид и
необорената констатация на вещото лице, че водачът на лекия автомобил обективно
е имал възможност да възприеме пресичащата жена и да предприеме аварийно
спиране, при което да предотврати настъпването на произшествието. Това обаче не
е било сторено, като съдът приема, че причината за липсата на реакция от страна
на водача е движението с висока скорост и не достатъчната концентрация на
вниманието му върху пътната обстановка. Този свой извод съдът гради и на
показанията на самия деликвент, според които той изобщо не е възприел наличието
на пешеходец на платното за движение и е разбрал за случващото се едва, когато
ударът вече е настъпил.
Законът създава и определени задължения и за
пешеходците, както беше посочено по-горе. Пешеходците са участници в движението
и като такива са длъжни да съобразяват поведението си с правилата за движение,
създадени за тях. В настоящия случай, ищцата, като пешеходец е допуснала нарушение
на задълженията си при пресичане. Нарушението се изразява в предприемане на
пресичане на необозначено за това място, при наличие в близост на пешеходна
пътека. Този факт съдът приема за доказан въз основа на заключението на
автотехническата експертиза, установяващо точното място на пресичането и
ударът. При това положение, съдът приема, че ищцата се е поставила в положение
на риск и този неин принос за причиняване на вредоносния резултат съдът
определя на 20 %.
Нарушението на правилата за движение от водача на
лекия автомобил е извършено виновно. Не се доказват обстоятелства, които да
оборват презумпцията за вина.
От въпросното произшествие ищцата е претърпяла
множество и тежки травматични увреждания, доказани от заключението на медицинските
експертизи – тя е получила тежка черепно-мозъчна травма, множество тежки
фрактури по крайниците и други по-леки увреди. Наличието на пряка връзка между
произшествието и травматичните увреждания се доказва от заключенията на двете
медицински експертизи. Вещите лица са категорични, че уврежданията се дължат на
произшествието и отговарят по вид и интензитет на установения механизъм на
произшествието. Не се доказва ищцата да е страдала от други предхождащи
заболявания, които по някакъв начин да са обусловили актуалният й здравословен
статус. Съвкупната преценка на двете медицински експертизи, писмените
доказателства и показанията на свидетелите С.и П., води до извод, че животът на
ищцата се е променил коренно след претърпяното произшествие. Състоянието й се
описва като на „жив труп“, тя е поставена в невъзможност да води самостоятелен
и независим живот, тъй като е изцяло зависима от грижите на други хора,
осигуряващи ежедневието й. Ищцата е търпяла болки и страдания в продължителен
период от време. Болезнен е бил и процесът на рехабилитация и възстановяване. Установява
се безспорно, че в психо-емоционален план към момента ищцата е дезориентирана и
неадекватна. В същото време уврежданията са причинили трайни последици, като
ограничения в движението на увредените крайници и невъзможност за контрол на
тазовия резервоар, а прогнозата за бъдещето е негативна.
Като последица от инцидента и във връзка с лечебния и
възстановителния процес, ищцата е направила разходи. Доказва се тези разходи да
са адекватни и необходими за лечението й. Съгласно заключението на медицинската
експертиза, описаните в исковата молба разходи, чието реално извършване се
доказва от представените фактури и касови бележки, се намират във връзка с
възстановяване на ищцата от травмите.
При това положение отговорността на ответника за
обезщетяване на вредите от настъпилия деликт, следва да бъде ангажирана.
Обезщетението за неимуществени вреди
следва да бъде определено от съда по справедливост – чл.52 от ЗЗД. Това
предполага съдът да съобрази фактът, че в продължение на повече от две седмици
ищцата е била в състояние на кома и с опасност за живота, изключително тежките
травматични увреждания, продължителния процес на лечение, незавършеното до
момента възстановяване от травмите, трайните негативни последици на увреждането
и тежкото състояние, в което се намира ищцата към настоящия момент. Съдът взема
предвид изключителната зависимост на ищцата от трети лица, които се грижат за
всички нейни нужди. Съдът основава разбирането си и на факта, че човешкият
живот е висша ценност и увреждането му по такъв негативен аспект, без
благоприятни прогнози за бъдещето, следва да бъде компенсирано адекватно. Като
се вземат предвид всички тези обстоятелства, съдът приема, че справедливо
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди би била сумата от 300
000 лева. Тази сума следва да бъде намалена с приетия от съда процент на
съпричиняване. Така искът следва да бъде уважен за сумата от 240 000 лева.
В останалата част до пълния предявен размер от 400 000 лева, искът за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди, следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
В пълния претендиран размер от 3963
лева, следва да бъде уважен искът за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди. Имуществените вреди са настъпили в резултат от произшествието и се
изразяват в направени разходи за лечение и възстановяване.
В полза на ищеца трябва да се
присъди и законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от датата
на настъпване на произшествието 15/02/2016 год., а върху обезщетението за
имуществени вреди – от датата на извършване на разхода – 4/4/2016 год. до
окончателното изплащане на главниците.
По
отговорността за разноски:
Ищцата е освободена от задължение за заплащане на
държавна такса и разноски по делото. Ето защо и на основание чл.78 ал.6 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски Градски съд, в
съответствие с уважената част от исковете държавна такса от 9758.52 лева
държавна такса и 543.53 лева разноски.
На основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата,
предвид предоставената на ищцата безплатно процесуално представителство,
ответникът следва да заплати на адвокат Р.М. адвокатско възнаграждение в размер
на 7961.11 лева (с ДДС).
Ответникът също има право на разноски, съобразно
отхвърлената част от предявения иск. Ответникът е направил 520 лева разноски по
делото. Юрисконсултското възнаграждение съдът определя на сумата 100 лева,
предвид фактическата и правна сложност на делото и разглеждането му в три
съдебни заседания. Така, ищцата дължи да заплати на ответника общо сумата
245.57 лева.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.к.Л.И.АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на А.С.П.-Д., ЕГН **********,
съдебен адрес ***, - адв.Р.М., на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм) във вр. с
чл.45 от ЗЗД, сумата 240 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и сумата 3963 лева обезщетение за
имуществени вреди – разходи по фактура № **********/4.4.2016 год., настъпили в
резултат от пътнотранспортно произшествие от 15/02/2016г., заедно със законната
лихва върху сумата 240 000 лева, считано от 15/2/2016 год. и законна лихва
върху сумата 3963 лева, считано от 04/04/2016 год. до окончателното изплащане
на двете главници, като ОТХВЪРЛЯ иска
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер от
400 000 лева.
ОСЪЖДА З.к.Л.И.АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** да заплати в полза на Софийски
Градски съд, на основание чл.78 ал.6 от ГПК сумата 10 302.05 лева държавна такса и разноски.
ОСЪЖДА З.к.Л.И.АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на адвокат Р.М., на
основание чл.38 ал.2 от Закона адвокатурата, сумата 7961.11 лева (с ДДС).
ОСЪЖДА А. С.П.-Д., ЕГН **********, съдебен
адрес ***, - адв.Р.М. да заплати на З.к.Л.И.АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, на основание чл.78, ал.3 вр.ал.8 от ГПК
сумата 245.57 лева разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски Апелативен съд.
Председател: