№ 94 / 27.2.2020 г.
РЕШЕНИЕ
Гр.М. 27.02.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-М. III-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на пети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН ИВАНОВ
при секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВ гражданско дело № 1696 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Разглеждат се обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по подадена от Е. А. 97‘‘ против Д. Ф.‘‘ гр.София искова молба, за заплащане на сумата от 24 446,00лв., представляваща дължимо второ плащане по т.2.4 по договор № xxxx . за отпускане на финансова помощ по мярка ,,Създаване на стопанства на млади фермери‘‘ по програма за развитие на селските райони за периода 2007г.-2013г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, ведно с дължимата мораторна лихва върху главницата, считано от датата на забавата/12.04.2013г./ до датата на предявяване на иска/13.07.2019г./ и законната лихва от предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума. Претендира разноски.
С исковата молба са направени доказателствени искания.
В исковата молба се твърди следното:
Ищецът Е. А. 97‘‘ е бенефициент по мярка 112 ,,Създаване на стопанства на млади фермери‘‘ от програма за развитие на селските райони за периода 2007г.-2013г. Този му статут възникнал със сключването на Договор № xxxx . с ответника Д. фонд земеделие-гр.София. По силата на сключения договор на ищеца следвало да бъде предоставена безвъзмездна финансова помощ на стойност 48 892,00лв. за изпълнение на всички инвестиции, основните дейности и цели, заложени в бизнес плана по проект №12/112/00388 и включени в Приложение 1.
Плащането на цялата сума по Договора следвало да се извърши на две равни части от по 24 446,00лв., като първото плащане било направено в срок.
Второто плащане се дължало след подаване на заявка от страна на ищеца, но не по-късно от изтичане на срока по т.3.3 от сключения договор. С анекс от 14.09.2012г., ДФЗ удължил срока за подаване на заявка за второ плащане до 12.11.2012г.
На 30.07.2012г. ДФЗ-Областна дирекция-М. отдел регионална разплащателна агенция-контролно-техническа инспекция, след извършена проверка при ищеца, удостоверила надлежно, че е изпълнил условията по Договора, като е увеличил размера на стопанството с 7,50 икономически единици, което е повече от договорното му задължение.
Е. А. 97‘‘ подал заявка за получаване на второто дължимо плащане от 24 446,00лв. в срок до 12.12.2012г. Ответникът отказал да приеме и обработи заявката. Фондът счел, че ищецът не е изпълнил договорното си задължение в срок /подаване на заявление/ и със Заповед №03-120-РД/33/29.01.2013г. отказал второто плащанеи приел, че договорът е прекратен. Започнало и съдебно дело срещу ответника, с претенция да върне вече получената сума, като искът на ДФЗ бил отхвърлен като неоснователен.
Гореизложеното обусловило правният интерес на Е. А. 97‘‘ от предявяване на настоящата искова молба.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като ДФЗ-София, в законния едномесечен срок е подал писмен отговор на исковата молба. Излага пространни доводи за неоснователност на исковете, поради което моли съда да ги отхвърли изцяло като неоснователни. Намира, че ищецът Е. А. 97‘‘ не е изпълнил надлежно условията и предпоставките, необходими, за да се извърши второ плащане по Договора. Не са спазени нито изискванията за това, предвидени в процесния договор и приложенията към него, нито на относимата нормативна база-Наредба 9/2008 г. Прави възражение за погасяване на вземането по давност- от датата на изискуемостта на задължението-12.04.2013 г. до 13.07.2018 г., когато е предявена исковата молба, са изтекли повече от пет години. Претендира разноски.
Съдът, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства и на основание чл.12 от ГПК, във вр. с чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено следното:
Предявените искове са процесуално допустими за разглеждане, като предявени от и срещу надлежна страна, с допустимо искане/петитум/.
Разгледани по същество, исковете се явяват изцяло неоснователни.
Съображенията на съда са следните:
Доказателствата по делото са писмени, прието е и заключение на вещото лице по назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза.
Безспорно е по делото, че между Е. А. 97‘‘ и Д. Ф.‘‘ гр.София, на 14.11.2008 г. е сключен Договор № 12/112/00388 за отпускане на финансова помощ по мярка ,,Създаване на стопанства на млади фермери‘‘ по програма за развитие на селските райони/ за периода от 2007-2013 г./.
Предметът на Договора е: ДФ ,,Земеделие‘‘ предоставя на Е. А.‘ 97‘‘безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 892,00 лв. за изпълнение на всички инвестиции, основните дейности и цели, заложени в Бизнес плана по проект № 12/112/00388.
Безвъзмездната финансова помощ е в размер от 48 489,00 лв. е за период от оет години и се плаща на два етапа:-първи етап от 24 446,00 лв. е платен от ДФ,,Земеделие‘‘ на ищеца на 05.02.2009 г., второто плащане в същия размер е платимо съгласно Договора при нарастване на икономическия размер на стопанството с 5 икономически единици/т.2.4/.
Второто плащане от 24 446,00 лв. е отказано на Е. А. 97‘‘.
Съгласно заключението на вещото лице В.П.Т., което съдът кредитира, като компетентно и обективно изготвено, ищецът е преизпълнил плана и главното условие по процесния договор, като ,,земеделското стопанство на Е. А. 97‘‘ е увеличено с общо 5,43 единици‘‘.
Изискуемостта на вземането/второто плащане/ по договора от 24 446,00 лв., от когато е налице забава, е настъпила на дата 12.04.2013 г., като от тази дата е започнала да тече и общата петгодишна погасителна давност за вземането, като тя не е била спирана или прекъсвана. Предявяването на исковата молба, което е прекъснало погасителната давност е станало на дата 13.07.2018 г. Респективно, изтекли са повече от пет години от момента, в който е започнала да тече давността до момента на подаване на исковата молба в съда.
Поради гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че относно вземането по процесния договор, е настъпила погасителна давност, за което надлежно ответникът ДФ,,ЗЕМЕДЕЛИЕ‘‘ е възразил в писмения отговор на исковата молба, поради което правото на ищеца, вземането му да бъде събирано принудително чрез съдействието на държавните органи е погасено по давност. С погасяване по давност на главното задължение се погасяват и произтичащите от него акцесорни задължения/лихви/.
Водим от горното, съдът намира, че исковете следва да бъдат изцяло отвхърлени като неоснователни- поради погасяването им по давност.
При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК, ответникът има право да му бъдат происъдени направени деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 300 лв., съгласно Наредбата за заплащането на правната помощ, чл.25, ал.1 от същата.
Така мотивиран съдът, на основание чл.235, ал.2 от ГПК
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. А. 97‘‘, ЕИК: xxxx с адрес: гр.М. ж. б. в. а. представлявано от А. Е. А., ЕГН xxxxxxxxxx, срещу ,,Д. Ф.‘‘, представляван от Изпълнителния директор Ж. Т. Ж. обективно съединени осъдителни искове, за заплащане на сумите: 24 446,00лв., представляваща дължимо второ плащане по т.2.4 по договор № xxxx . за отпускане на финансова помощ по мярка ,,Създаване на стопанства на млади фермери‘‘ по програма за развитие на селските райони за периода 2007г.-2013г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, както и мораторна лихва върху главницата, считано от датата на забавата/12.04.2013г./ до датата на предявяване на исковата молба/13.07.2019г./ в размер от 12 849,13 лв., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба в съда/13.07.2018 г./ до окончателното изплащане на дължимата сума, като НЕОСНОВАТЕЛНИ поради погасяването им по давност, съгласно чл. 110 от ЗЗД.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Е. А. 97‘‘, ЕИК: xxxx с адрес: гр.М. ж. б. в. а. представлявано от А. Е. А., ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАТИ на ,,Д. Ф.‘‘, представляван от Изпълнителния директор Ж. Т. Ж. сумата от 300,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд-Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: