Решение по дело №911/2024 на Административен съд - Пловдив

Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на П. И. М. от град Пловдив срещу решение № 338 от 07.03.2024 г., постановено по АНД № 6488 по описа на Районен съд Пловдив за 2023 година, с което е потвърден електронен фиш серия К № 4554627 на ОДМВР Пловдив, с който на П. И. М., [ЕГН], от град Пловдив, ж.к. „Тракия“ № 7, вх.Д, ет.6, ап.21, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП.

Според касатора обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, при неправилно изяснена фактическа обстановка и при непълнота на доказателствата, водещи до неговата необоснованост, поради което се иска неговата отмяна и отмяна на електронния фиш.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли тя да се отхвърли като основателна по съображенията, изложени в писмено становище от 19.04.2024 г. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се уважи жалбата като основателна.

Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради следните съображения:

За да потвърди електронния фиш, районният съд е приел, че фактите са установени по безспорен и несъмнен начин както в производството пред наказващия орган, така и в съдебното производство от събраните писмени доказателства. Съответно въз основа на така установените факти районният съд е приел, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото административно нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, правилно е приложена санкционната норма на чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП, където размерът на глобата е императивно определен и за наказващия орган и съда липсва възможност да го измени. При служебната проверка районният съд не е констатирал допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на електронния фиш, които да са нарушили правото на защита на нарушителя и електронният фиш съдържа всички законоустановени реквизити и не страда от пороците, твърдени в жалбата. Като неоснователно е преценено възражението на жалбоподателя за настъпила давност, защото процесното нарушение е извършено и установено на 27.02.2021 г., електронният фиш е издаден на 03.03.2021 г. и е връчен на 01.11.2023 г., към която дата не са изтекли нито обикновената 3-годишна давност, нито абсолютната от 4,5 години по аргумент от тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС. Като неоснователно е преценено също възражението за допуснато процесуално нарушение при издаване на електронния фиш във връзка с правната квалификация на нарушението, тъй като ясно и точно е посочено нарушението на чл.21, ал.1 ЗДвП, както по отношение на реквизитите на електронния фиш, защото в чл.189, ал.4, изр.2 ЗДвП тези реквизити са изброени лимитативно, като срокът за обжалване и органът, пред когото може да се обжалва, не са сред тези реквизити. Като неоснователни са преценени също възраженията на жалбоподателя относно авторството на нарушението, защото не се е възползвал от правото по чл.189, ал.5 ЗДвП да предостави писмена декларация за лицето, извършило нарушението.

В хода на настоящото производство към писменото становище на ответника са приложени протокол от 27.02.2021 г. и две снимки, които не са нови доказателства, а са част от административнонаказателната преписка и са ценени при постановяване на обжалваното решение.

Решението е правилно. Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.

За яснота на касатора следва да бъде изрично отбелязано, че на касационна проверка подлежи решението на районния съд, а не самият електронен фиш, поради което възраженията в касационната жалба, повтарящи възраженията от жалбата до районния съд, са обсъдени от този съд и на всички тях е даден отговор в достатъчно ясни и конкретни мотиви. Всички доказателства са преценени при постановяване на обжалваното решение, не е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, а изводите на първоинстанционния съд са напълно обосновани и правилни. В този смисъл и на основание чл.221, ал.2 АПК настоящата инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Всички обсъдени писмени доказателства са налични по делото и по административнонаказателната преписка, представляваща неразделна част от съдебното дело, и като страна по делото касаторът е имал възможност да се запознае с тях. Изборът на процесуално поведение и неявяването на страната в съдебното заседание, съответно незапознаването с представените по делото доказателства от ответната страна, е нейно право, но от проявената процесуална пасивност никоя страна не може да черпи благоприятни за себе си последици, съответно да обосновава наличие на касационно основание поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК и обжалваното решение следва да бъде ос­тавено в сила като валидно, допустимо и правилно. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и да бъде осъден касатора да заплати на ОДМВР Пловдив сумата 80 лева на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 338 от 07.03.2024 г., постановено по АНД № 6488 по описа на Районен съд Пловдив за 2023 година.

ОСЪЖДА П. И. М., [ЕГН], от град Пловдив, ж.к. „Тракия“ № 7, вх.Д, ет.6, ап.21, да заплати на ОДМВР Пловдив сумата 80 (осемдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.