РЕШЕНИЕ
№ 622
гр. Добрич, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анна Великова
при участието на секретаря Геновева Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Анна Великова Гражданско дело №
20213230103897 по описа за 2021 година
и, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба на В. И.
М. ЕГН **********, град********, с която против Н. М. Б. ЕГН **********,
град *********, са предявени кумулативно обективно съединени искове за
осъждане на ответницата да плати на ищеца следните суми: - 3 000 лева,
представляваща заемна сума, получена на 27.04.2017г. по устен договор за
заем, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното заплащане на сумата; - 487.49 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
28.05.2017г. - датата на изпадане в забава, до подаване на исковата молба в
съда.
В исковата молба се твърди, че страните сключили устен договор за
заем, по силата на който ищецът предоставил на ответницата в заем сума в
размер на 3000 лева за срок от един месец. Сумата била преведена по сметка
на ответницата на 27.04.2017г. Заемната сума следвало да бъде върната до
един месец, считано от предоставянето й на заемателя. Ищецът многократно
отправял покани до ответница да му върне заемната сума. Търсил я, вкл. и по
телефона, за доброволно уреждане на отношенията, но до настоящия момент
сумата не е върната. Ответницата е в забава, считано от 28.05.2017г., поради
което дължи и законната лихва за забава за времето от 28.05.2017г. до датата
на подаване на исковата молба в съда в размер на 487.49 лева.
1
Ответницата не представя отговор в срока по чл. 131 от ГПК. В съдебно
заседание, чрез процесуален представител, оспорва иска с довода, че договор
за заем не е сключен между страните, а между тях е имало други отношения,
евентуално с твърдение, че сумата е върната на ищеца чрез банков превод,
като е представила писмени доказателства.
Страните претендират разноски.
Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Главният иск е с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 240
от ЗЗД. Правоотношението, от което произтича правото на ищеца, е по
договор за заем за потребление. Доказването на сключен договор за паричен
заем изисква установяване пълно и пряко от ищеца на първо място
постигнато съгласие заемодателят да предаде в собственост на заемателя
пари, а заемателят да се задължи да ги върне; на второ място – предаване на
заетата сума (договорът е реален); на трето място – уговорен срок за връщане
на сумата (един месец) или настъпване на изискуемост след писмено
поискване. Акцесорният иск е с правно основание чл. 86 от ЗЗД и по него
ищецът следва да докаже настъпване на падежа и размера на обезщетението
за забава. Възражението на ответницата, че между страните е имало други
отношения, по повод на които сумата й е преведена от ищеца, евентуалното й
възражение, че заетата сума е върната на ищеца, както и представените във
връзка с тези възражения писмени доказателства, не подлежат на обсъждане,
защото възраженията не са наведени в срока за подаване на писмен отговор
по чл. 131, ал. 1 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 133 от ГПК
ответницата е изгубила възможността да направи възражения срещу иска (за
друго основание на банковия превод и за изпълнение на задължението по
договор за заем) с изтичането на установения срок, което прави недопустими
и доказателствата, представени във връзка с ненаведените в срок възражения.
Преклудирането на възраженията на ответницата не освобождава ищеца от
носената от него доказателствена тежест, при заявено оспорване на
предявените искове.
Безспорно е по делото, че на дата 27.04.2017г. ищецът е превел по
банковата сметка на ответницата сумата от 3 000 лева с посочено основание
„заем“. Предметът на облигационното отношение, предпоставило
предаването на сумата от 3 000 лева от ищеца на ответницата, не е
документиран с писмен договор или нарочна разписка. Налице е едностранно
изявление на ищеца за превод на сумата на основание договор за заем,
обективирано в преводно нареждане от 27.04.2017г. на Експресбанк АД (л. 4)
по сметка на ответницата. Насрещно писмено изявление на ответницата за
получаване на сумата от 3 000 лева в собственост срещу задължението да я
върне на ищеца не е обективирано в нито едно от представените писмени
доказателства по делото. Не е оспорено получаването на сумата от
2
ответницата по банковата й сметка и усвояването й от нея - тя е получила
сумата от 3 000 лева, преведени по банковата й сметка от ищеца на дата
27.04.2017г.
За установяване постигнатото между страните съгласие по
съществените елементи от фактическия състав на договора за заем – ищецът-
заемодател да предаде в собственост на ответницата-заемател сумата от 3 000
лева, а ответницата-заемател да се задължи да ги върне в срок до един месец,
по делото са събрани гласни доказателства. Свидетелят Т. Г. Т. (без родство)
познава ищеца от 7-10 години, а ответницата от 5-6 години. Преди 5 години
през 2017г. той бил в град ***** по работа, видял се с В.М., който му
споделил, че Н.Б. го била помолила за сума в размер на 3 000 лева,
необходими й да плати заплати. Свидетелят лично видял как ищецът
превежда парите, бил с него, когато извършил превода в „Експресбанк“.
Срокът за връщане бил кратък, може би едномесечен, ответницата очаквала
някакви постъпления. На разговор между страните свидетелят не е
присъствал, за уговорката им му споделил ищецът по време на тяхната среща,
като му казал, че тя е в затруднено положение и иска да й помогне.
Няма основание съдът да не даде вяра на показанията на свидетеля, но
те изясняват само безспорния по делото факт на извършения банков превод в
размер на 3 000 лева и това, че ищецът му е споделил, че извършва превода по
силата на договор за заем с ответницата. Свидетелят не е присъствал при
постигането на съгласие между страните, насрещните изявления ищецът да
предостави на ответницата в заем сумата от 3 000 лева, а тя да се задължи да
ги върне в едномесечен срок, не са направени пред него; признание за това
ответницата не е направила пред свидетеля. За съдържанието на постигнатата
уговорка свидетелят знае това, което му е споделил ищецът. Неговите
показания не са преки доказателства за постигнатото съгласие по
съществените елементи на договора за заем, а, както вече се посочи,
доказването на съгласие заемодателят да предаде в собственост на заемателя
пари, а заемателят да се задължи да ги върне, трябва да бъде пълно и пряко, с
тежест върху ищеца.
Заемът за потребление е реален договор, който се счита сключен, когато
въз основа на постигнатото съгласие между страните по него едната страна
даде, а другата получи в заем парична сума. В производството по иск с правно
основание по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД върху ищеца лежи доказателствената
тежест да установи, че е дал заемни средства, а при оспорване на иска,
ответникът установява възраженията си: че средствата са дадени на друго
основание, че задължението е погасено и други факти съобразно
своевременно наведените от него възражения. Ненавременното въвеждане от
страна на ответницата на възраженията, че сумата е дадена на друго
основание, евентуално (при доказване на сключен договор за заем), че е
върнала заетата сума, не освобождава ищеца от доказването на всички
елементи от фактическия състав на реалния договор за заем. При оспорване
на основанието, на което сумата е предадена, то подлежи на установяване от
3
ищеца. В случай, че предаването на парична сума е установено, но липсват
други данни на какво основание е сторено то, не може да се презумира, че
задължението е възникнало от заемен договор, тъй като задължението може
да произтича от друг източник и ищецът не е освободен от задължението да
установи този източник с допустимите от закона доказателствени средства
(така решение № 524 от 28.12.2011г. на ВКС по гр. д. № 167/2011г., IV г. о.,
ГК; решение № 192 от 07.11.2014г. на ВКС по гр.д. № 2519/2014г., III г. о.,
ГК).
Поставя се въпросът дали фактът на получаване на сумата от 3 000 лева
от ответницата чрез изтегляне на средствата от банковата й сметка, по която
те са постъпили въз основа платежно нареждане от ищеца с посочено
основание „заем“, съставлява доказателство за съдържанието на
възникналото между страните облигационно отношение. Самото изписване на
думата „заем“ може да означава както, че се дава сума в заем, така и че се
връща получена в заем сума, а, като се има предвид, че се касае за
едностранно изявление на едната страна по правоотношението, то само по
себе си може да служи като доказателство само за неизгодни за тази страна
факти. Доказването на договора за заем става чрез възпроизвеждането пред
съда (пряко или с поредица изключващи друга възможност косвени факти) на
изявлението на получателя, че получава определена сума пари със
задължението да ги върне. Нито едно от събраните по делото доказателства
не установява изявление на ответницата. Доказано е само получаването от нея
на преведените й от ищеца средства в размер на 3 000 лева, но не и
изявлението й, че те са й дадени в заем. Това не съставлява признание, че е
получила сумата със задължение да я върне. В този смисъл - решение № 37 от
25.VI.1969г. по гр. д. № 32/69г., ОСГК; решение № 390 от 20.05.2010г. на
ВКС по гр. д. № 134/2010г., IV г. о., ГК.
Следователно, представеното от ищеца писмено доказателство и
показанията на посочения от него свидетел не доказват пълно и пряко
постигането на съгласие ищецът да даде на ответницата в заем, съответно
ответницата да му върне, сумата от 3 000 лева. При непровеждането на пълно
доказване на всички елементи от заемното правоотношение, главния иск,
оспорен от ответницата като неоснователен, остава недоказан и подлежи на
отхвърляне, а като резултат от това на отхвърляне подлежи и акцесорният
иск.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответницата има право на
направените от нея разноски - 500 лева платено адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното, Районният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. И. М. ЕГН **********, град *******,
против Н. М. Б. ЕГН **********, град ******, искове за осъждане на
4
ответницата да плати на ищеца следните суми: - 3 000 лева, представляваща
заемна сума, получена на 27.04.2017г. по устен договор за заем, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда
до окончателното заплащане на сумата; - 487.49 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 28.05.2017г. - датата на
изпадане в забава, до подаване на исковата молба в съда.
ОСЪЖДА В. И. М. ЕГН **********, град **********, да плати на Н. М.
Б. ЕГН **********, град ********, сумата от 500 лева, съставляващи платено
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Добричкия окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
5