№ 281
гр. Варна , 17.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осми юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Търговско дело №
20203100900882 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба на ищеца Т. Г. Г., ЕГН
**********, с адрес в ****, с която срещу ответника ЗАД „ОЗК -ЗАСТРАХОВАНЕ” АД,
ЕИК *********, със седалище гр. София, са предявени следните искове:
1. за заплащане на сумата 50 000 лева, представляваща дължимо обезщетение за
обезвреда на неимуществените вреди, причинени на ищеца при произшествие,
настъпило на 16.02.2017г., в гр. Варна, на пътния участък между изхода от
автомагистрала Хемус и връзката му с ул. „Атанас Москов”, по време на движение на
управлявания от ищеца Т. Г. Г. лек автомобил „****” с peг. № *** - взривно
възпламеняване и пожар в превозното средство, вследствие внезапна техническа
повреда в газовата уредба на автомобила, чийто собственик СН. П. Г., ЕГН
**********, е имал валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие
застраховка „Гражданска отговорност”, сключена по застрахователна полица №
BG/23/116002055726 с ответното дружество ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД;
2. за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
50 000 лв., считано от 17.04.2018г. до окончателното й плащане;
1
3. за заплащане на сумата 190,60 лева, представляваща дължимо обезщетение за
обезвреда на претърпени от ищеца имуществени вреди (направени разходи за
лечение), вследствие на произшествие, настъпило на 16.02.2017г., в гр. Варна, на
пътния участък между изхода от автомагистрала Хемус и връзката му с ул. „Атанас
Москов”, по време на движение на управлявания от него лек автомобил „****” с peг.
№ *** - взривно възпламеняване и пожар в превозното средство, вследствие внезапна
техническа повреда в газовата уредба на автомобила, чийто собственик СН. П. Г., ЕГН
**********, е имал валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие
застраховка „Гражданска отговорност”, сключена по застрахователна полица №
BG/23/116002055726 с ответното дружество ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД.
Наред с това ищецът претендира осъждане на ответника да му заплати направените
разноски за производството, основаващо се на чл.78, ал.1 от ГПК.
Твърди се от ищеца Т. Г. Г. , че на 16.02.2017г., в град Варна, на пътният участък
между изхода от автомагистрала Хемус и връзката на изхода с ул. „Атанас Москов”, е
управлявал лек автомобил „****” с peг. № ***, собственост на неговата майка СН. П. Г.,
ЕГН **********. По време на движението на управлявания от него лек автомобил е
настъпила внезапна техническа повреда в газовата му уредба, в резултат на което е
настъпило взривно възпламеняване и пожар в превозното средство. Това е принудило
водача и пътника в автомобила В.Г. да скочат в движение от възпламенилото се МПС, за да
спасят живота си.
Вследствие на това произшествие на ищеца били причинени телесни увреждания -
термично изгаряна на лице, ръце и дясно бедро степен 10%; контузио капитис; разкъсно -
контузна рана на главата, както и психическа травма от преживяното.
Към дата на настъпилото събитие собственикът на автомобила е имал сключена
валидна застраховка „Гражданска отговорност”, с ответното дружество „ЗАД ОЗК -
Застраховане” АД, като автомобилът е бил преминал проверка за техническа изправност.
Като твърди, че вредите са причинени изключително вследствие на внезапно
възникнала повреда на управлявания от него автомобил и позовавайки се на разпоредбата на
чл.493, ал.2, т.5 КЗ, ищецът твърди, че в случая той се явява трето увредено лице и
застрахователят на застрахования собственик на вещта му дължи заплащане на обезщетение
за причинените му вреди от самата вещ.
Ответникът ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД оспорва исковете като
недопустими. Противопоставя в тази връзка твърдения, че като водач на автомобила ищецът
не е „трето увредено лице” по смисъла на чл.477, ал.3 от КЗ, поради което и на основание
чл.494, т.1 от КЗ не му се дължи обезщетение от застрахователя за получените увреждания.
Според ответника, ищецът няма това качество и в случай, че вредите са причинени от МПС
като вещ. Като водач на автомобила ищецът е лице, под чийто надзор е оставена вещта,
2
поради което и на основание чл.50 от ЗЗД отговаря солидарно със собственика за вредите,
произлезли от тази вещ.
Исковете се оспорват и като неоснователни. Твърди се, на първо място, че
действията както на собственика на автомобила, така и на ищеца като негов водач са
противоправни, тъй като не е била положена дължимата грижа за поддържането на газовата
уредба, поради което е допуснато натрупването на газ в концентрация, достатъчна да
предизвика пожар. В този случай отговорността е за виновно бездействие - неполагане на
дължимата грижа, т.е. по чл.45 ЗЗД, а не е безвиновна отговорност по чл.50 ЗЗД.
На второ място, ответникът твърди, че произшествие е настъпило в резултат на
виновно и противоправно деяние на ищеца - водач на автомобила, тъй като непосредствено
преди инцидента е заредил на бензиностанцията сгъстен нефтен газ над допустимите 80% от
вместимостта на газовата бутилка. Въпреки усетената след потеглянето от
бензиностанцията одонирана миризма на газ в купето на автомобила не е предприел мерки
за спиране и МПС, а е отворил прозорците, за да се проветри, и е продължил пътуването си.
Въпреки остатъчната миризма на газ в купето не е възпрепятствал запалването на цигара от
пътника в автомобила В.Г.. Твърди се, че събитието е настъпило в резултат на проявена от
ищеца груба небрежност, характеризираща се с неполагане и на най-елементарната грижа,
която и най-небрежният човек би положил за своите работи, което се извежда от цялостното
му поведение в конкретната обективна обстановка.
В условие на евентуалност, ответникът твърди, че застрахователното събитие е
настъпило в резултат на виновно и противоправно поведение на пътника В. ИВ. Г., което
изключва отговорността му за обезщетяване на вредите. Твърди се в тази връзка, че дори да
се установи, че е била налице неизправност на автомобила, довела до изтичането на газ
пропан-бутан от газовата уредба, това само по себе си не е причина, а само условие за
възникването на пожара. Според ответника, причина за възникването на пожара в
конкретния случай е запалването на цигара от страна на пътника, което именно е довело до
възпламеняването на натрупалия се в купето на автомобила газ.
В условие на евентуалност ответникът оспорва и вредите, чието обезщетяване се
претендира с предявения иск, по вид и обем (в т.ч. тяхната продължителност и интензитет).
Оспорва и размера на търсеното обезщетение с твърдение за необоснованата му завишеност.
Противопоставя и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца,
обосновано с твърдения, че като водач на автомобила е заредил на бензиностанцията по-
голямо количество гориво-газ, което е допринесло за изтичането на газ в купето; нарушил е
разпоредбата на чл.10, т.10, б.”в” и чл.11, ал.1 от ППЗДвП, тъй като след като е усетил
изтичане на гориво (газ) не е спрял автомобила до отстранява на неизправността; при
възникването на пожара не е спрял автомобила, не е ограничил вредите, а напротив скочил е
в движение, като е получил допълнителни телесни увреждания и е допуснал автомобила да
катастрофира в други автомобили, като им е причинил имуществени вреди и е застрашил
3
живота и здравето на други лица.
Искът за обезщетяване на имуществени вреди се оспорва като недоказан от
посочените и представени писмени доказателства.
Оспорен е и акцесорния иск за дължими лихви за забава, аргументирано с твърдяната
неоснователност на главния иск.
За да се произнесе по предявените искове, съдът, след анализ на събраните по
делото доказателства и съобразяване на приложимите към спора правни норми, взе
предвид следното:
Предмет на иска е предявеното от ищеца Т. Г. Г., ЕГН **********, с адрес ****,
право като трето увредено лице да получи пряко от застрахователя – ответника ЗАД „ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, със седалище гр. София обезщетение за
причинените му вреди (неимуществени и имуществени), вследствие на произшествие,
настъпило на 16.02.2017г., в гр. Варна, на пътния участък между изхода от автомагистрала
Хемус и връзката му с ул. „Атанас Москов”, по време на движение на управлявания от него
лек автомобил „****” с peг. № ***, собственост на СН. П. Г., ЕГН **********, а именно
взривно възпламеняване и пожар в превозното средство, вследствие внезапна техническа
повреда в газовата уредба на автомобила.
Правно основание на претенциите – чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането КЗ),
във вр. с чл.50 и чл.52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД).
Претендирано е и осъждане на ответния застраховател на основание чл.497, ал.1, т.2
от КЗ да заплати обезщетение за допуснатата от него забава за определяне и изплащане на
дължимото обезщетение за обезвреда на претърпените от ищеца неимуществени вреди,
произтекли от моторното превозно средство като вещ по чл.50 от ЗЗД, в размер на законната
лихва върху главницата 50 000 лв., считано от 17.04.2018г. – датата на изтичане на срока за
произнасяне по чл.496, ал.1 от КЗ, до окончателното плащане.
В първото открито съдебно заседание ищецът е заявил изменение на тази акцесорна
претенция, претендирайки законната лихва върху главницата от 50 000 лв., считано от
16.01.2018г. – датата на уведомяването на застрахователя за настъпилото застрахователно
събитие, до окончателното плащане. Липсва нарочно произнасяне по изменението. С оглед
на това и като се има предвид, че се касае и за едновременно изменение на основанието на
тази претенция, съдът намира, че дължи произнасяне в рамките на първоначално предявения
иск.
Правно основание на тази претенция - чл.429, ал.3, във вр. с ал.2, т.2 от КЗ и чл.86,
ал.1, във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД.
Между страните липсва спор по основните фактически положения около
4
настъпилото пътно произшествие, същите са установени в процеса и от събраните писмени
доказателства и заключението на назначената и прието съдебна пожаро – автотехническа
експертиза (СПАТЕ).
На 16.02.2017г. ищецът Т.Г. е управлявал л.а. „****” с peг. № ***, собственост на
неговата майка СН. П. Г., ЕГН **********. По делото не са наведени твърдения, че
фактическата власт върху превозното средство е била установена по скрит и/или
неправомерен начин. Следователно, ищецът има качеството на застраховано лице по
смисъла на чл.477, ал.2 КЗ.
На предната дясна седалка като пътник в автомобила е пътувала В.Г. - съпруга на
водача. Малко преди 12,30 часа автомобилът заредил газ пропанбутан на бензиностанция
„Петрол”, на АМ „Хемус”, преди входа на гр. Варна. Непосредствено след зареждането и
подготовката за потегляне, в купето на автомобила се усетила миризма на газ, поради което
водачът свалил стъклата (неустановено като вид (кои точно стъкла) и обем (изцяло или
непълно) за кратковременно проветряване. След потеглянето от бензиностанцията
автомобилът се отклонил по локалното пътно платно, с посока на движение връзката на
изхода с ул. „Атанас Москов” в гр. Варна. На около 290 метра след напускане на
бензиностанцията пътникът В.Г. предприел запалването на цигара, при което се получило
възпламеняване в купето на автомобила. В паниката и уплахата си водачът Г. и съпругата
му скочили по време на движение от автомобила без да бъдат предприети каквито и да било
действия по преустановяване на неговото придвижване и/или обезопасяване. Автомобилът
продължил движението си на собствен ход, ускорявайки поради наклона на локалното
пътно платно, като застигнал и блъснал отзад изчакващите на знак „Стоп“ за включване в
движението по ул. „Атанас Москов” две МПС - л.а. „**” с peг. № *** и л.а. „***” с peг. №
***.
Вследствие на възникналия пожар и изскачането от автомобила по време на
движение двамата спътници - Т.Г. и В.Г. получили термични травми и други наранявания по
главата и тялото. Двамата били откарани от пристигналия на място екип на спешна
медицинска помощ и приети по спешност за лечение във ВМА, МБАЛ „Варна”, гр. Варна.
Както представената по делото медицинска документация, така и заключението на
изслушаната съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) сочат, че при това пътно произшествие
ищецът Т. Г. е получил термична травма: изгаряния по лицето, ръцете и предна повърхност
на дясна бедро от – І-ІІА,Б степен на общо 10% от телесната повърхност; травма от твърд
тъп предмет - контузия на главата с разкъсно-контузна рана в лява париетална (теменна)
област. В медицинската документация няма данни да е получил инхалационна травма.
Раните от изгарянията са били обработени хирургически, премахнати са увредени тъкани,
поставени са били специални превръзки с нанокристално сребро. По време на лечението не
са се получили усложнения, раните са зараснали първично. Контузно-разкъсната рана също
е била хирургически обработена и се е възстановила първично. Последиците от получените
травми са отминали в рамките на две - три седмици. Няма данни за останали последици от
5
тези наранявания, отразяващи се на здравословното състояние на ищеца към настоящия
момент.
Вещите лица по СПАТЕ установяват, че управляваният от ищеца л.а. „****” с peг. №
*** е бил с монтирана автомобилна газова уредба (АГУ) холандско производство, с
вместимост 50 литра. Това изменение в конструкцията на автомобила е било отразено в
свидетелството за регистрация, част І (т.нар голям талон), в което е отразено, че работи не
само на бензин, но и на втечнен нефтен газ.
Според вещите лица, към датата на произшествието автомобилът е бил преминал
годишен технически преглед (на 12.10.2016г., със знак за техническия преглед №11264117).
Едновременно с това вещите лица установяват несъвместими с нормалната експлоатация на
газовата уредба пропуски - допусната от компетентните органи употреба на съда под
налягане без налично аварийно отвеждане извън автомобила при пропуск на газ и
присъединяването на тръбопровод извън обезопасяващата налична без капак кутия при
сондата на бутилката. Този пропуск, според експертите, е довел и до конкретния инцидент.
Конкретизираната кутия, ведно с ширмовка на тръбопровода, е следвало да извежда
аварийно изпуснатата газ извън купето на автомобила. Установеното снабдяване на
бутилката и техническото състояние на тръбопровода не са отговаряли на техническите
изисквания за регистрация и редовна експлоатация, което крие опасност за непредвидими
процеси на пожар и/или взрив и свързаните с тях трудно прогнозируеми събития.
Според вещите лица, основна причина за настъпилия инцидент от техническа гледна
точка не е препълване на бутилката с газ при зареждането й на бензиностанцията, а
възникнала техническа нехерметичност на съда/клапанна група или тръбопроводи с
конкретни присъединителни вложки. След анализ на всички технически данни, протокол за
оглед, ведно със снимков албум, и сведения от пострадалите, експертите приемат, че
причина за възникване на пожара във вътрешния обем на автомобила е пропуск на газ при
зареждане на автомобилната газова уредба (АГУ) на бензиностанция „Петрол” при входа на
гр. Варна от посока гр. София, на АМ „Хемус”, и възпроизвеждането на открит пламък в
купето на автомобила. Мястото на пропуск на газ от АГУ е в багажното пространство.
Появата на пламък е била от запалване на цигара от пътника В.Г. Г.. Последвалия локален
взрив е кратковременен с пламъчно горене в обема на автомобила, изразходващо наличния
кислород и отделяне на задушливи отровни газове при горенето на вътрешния интериор на
автомобилното купе.
Експертите са категорични, че пропускът на газ се е появил след зареждането на
бензиностанцията (липсват данни за установяването на този пропуск, отличаващ се с
характерен мирис, в предходен момент) като предприетото кратковременно проветряване е
било недостатъчно. Обичайно мирисът в автомобила след зареждане се дължи на навлизане
на газ в обема на купето през врати, прозорци или през отдушните клапи на багажното
отделение. Газта е по-тежка от въздуха, с което си качество се задържа и под автомобила,
6
като след потегляне се завихря от обема под задната броня към клапите на багажника и
навлиза в купето. Степента на опасна концентрация от нетрениран/неквалифициран човек е
трудна за установяване, като водача е следвало да установи дали след проветряване
миризмата се възстановява в затворения обем.
При всички случаи, според експертите, техническите правилата за пожарна
безопасност не са били спазени. При наличие на мирис на газ в купето на автомобила е било
необходимо още в този момент водачът да вземе някакво отношение като преустанови по-
нататъшното движение. Независимо от това, недопустимо е било в тази обстановка да се
допуска боравене с открит огън, тъй като за всеки човек с нормална обща противопожарна
култура е известно, че това би могло да доведе до нежелани инциденти – пожари или
експлозии. Освен това, при аварийното напускане на автомобила, водачът е следвало да
изгаси двигателя или да издърпа ръчната спирачка на автомобила, с което да установи
кратко спиране на самостоятелно движещият се автомобил. Неправилно е било и скачането
от автомобила в движение на водача и пътника, водени от паника, тъй като с това са
рискували допълнителни наранявания, без да е имало конкретни категорични данни за
предстоящ взрив на бутилката.
При тези основни фактически положения, за да се произнесе по същество, съдът
съобрази следното:
Произшествието е настъпило в момент на движение на автомобила. В резултат на
реакцията на водача са настъпили вреди и за други лица (пътника В. Г.) и участници в
движението (л.а. „**” с peг. № *** и л.а. „***” с peг. № ***). Според експертното мнение на
вещите лица по СПАТЕ въпреки изтичането на газ (което евентуално може да се счете за
недостатък на самата вещ), пожарът не би настъпил, ако пътникът В.Г. не е запалил цигара.
Фактът, че в този момент автомобилът е бил в движение (след напускане на
бензиностанцията), имало е натрупана миризма на газ, която е била осезаема за водача и
пътника (предприели са отваряне на прозорците, за да се проветри) не може да изключи
виновността на водача на МПС за настъпилия инцидент. Дори да се приеме, че извън
виновността на пътника В. Г., произшествието се дължи на недостатък на лекия автомобил
като вещ, това не изключва отговорността на водача, тъй като към този момент същият е
лицето, под чийто надзор се е намирала вещта по смисъла на чл.50 ЗЗД.
Не е установено по делото, че произшествието се дължи единствено и само на
недостатъци на самата вещ, които са били налични към момента, когато водачът Т. Г. е
установил държание върху вещта. Напротив, експертизата установява, че в случая се касае
за „внезапно възникнала след зареждане на бутилката техническа неизправност на
тръбопроводите към резервоара за сгъстен нефтен газ, разположен в задната част на
автомобила“. Като лице, под чийто надзор се е намирал автомобила към този момент,
водачът Т. Г. е следвало да полага необходимата грижа за вещта по начин изключващ
възможността от нейната употреба да бъдат причинени вреди. Фактът, че въпреки усетената
7
миризма на газ същият не е преустановил движението на превозно средство, не е
предотвратил възпроизвеждането на открит огън в купето на автомобила, явствува на извод,
че същият не е положил грижата на добрия стопанин за държаната към този момент вещ по
начин такъв, който да изключва дори хипотетичната възможност да бъдат причинени вреди
от употребата на вещта. Ако такава грижа е била положена и въпреки това пътникът В.Г. я е
пренебрегнал, възпроизвеждайки на свой риск открит огън в купето на автомобила, то това
би означавало, че отговорността за възникване на увреждащото събитие е единствено и само
на пътника В. Г.. А това би било в явно противоречие с решението по т.д. № 1313/2018 г. по
описа на ВОС, произнесено по прекия иск по чл.432 КЗ на това лице за обезщетяване на
причинените му при процесното събитие вреди. Понастоящем това решение е влязло в сила
и е задължително за настоящия съд – чл.297 ГПК. Влизането в явно противоречие с него би
накърнило принципа за правната сигурност, и потенциално може да доведе до увреждането
на права и законни интереси както на главните страни по делото, така и на трети лица (с
оглед и разпоредбата на чл.223 ГПК).
В заключение, дори да се приеме, че събитието в конкретния случай е настъпило не
в резултат на виновни и противоправни действия на водача на превозното средство, а се
дължи на недостатъци на самото превозно средство като вещ - внезапно възникнала
техническа неизправност в газовата уредба, монтирана в багажния отсек на автомобила,
изразяваща се в изтичане на газ в зоната на купето, то отговорността за това на водача на
автомобила като лице, под чийто надзор се намира вещта (по смисъла на чл.50 ЗЗД) не може
да бъде изключена.
По тези съображение съдът намира, че ищецът няма право да претендира от
собствения си застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите обезщетение за вредите, които е претърпял при процесното събитие.
Същият не е трето увредено лице по смисъла на чл.478, ал.2 КЗ, а е застраховано лице и по
общата разпоредба на чл.494, т.1 от КЗ нему не се дължи обезщетение за вредите. Ето защо
предявените искове (главни и акцесорни) се отхвърлят.
По разноските.
С оглед изхода на спора и на основание чл.81, във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от последния разноски по
делото. Съобразно представения списък по чл.80 ГПК (л.181) искането е за присъждане на
разноски в общ размер на 330 лв. – платени възнаграждения за експертизи, и с оглед
представените доказателства за тяхното заплащане същото се уважава изцяло.
Допълнително, с оглед и претенцията на ответника и разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК
следва да се присъди и юрисконсулско възнаграждение за тази инстанция в минималния
размер по чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно 100 лева.
Въз основа на изложените мотиви съдът
8
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца Т. Г. Г., ЕГН **********, с адрес ****, ***,
срещу ответника ЗАД „ОЗК -ЗАСТРАХОВАНЕ” АД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Възраждане”, ул. „Света София” №7, ет.5,
осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.50 и чл.52 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) и чл.497, ал.1, т.2 от от Кодекса за застраховането (КЗ), за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 50 000 лева, представляваща дължимо
обезщетение за обезвреда на неимуществените вреди, причинени на ищеца при
произшествие, настъпило на 16.02.2017г., в гр. Варна, на пътния участък между изхода от
автомагистрала Хемус и връзката му с ул. „Атанас Москов”, по време на движение на
управлявания от ищеца Т. Г. Г. лек автомобил „****” с peг. № *** - взривно възпламеняване
и пожар в превозното средство, вследствие внезапна техническа повреда в газовата уредба
на автомобила, чийто собственик СН. П. Г., ЕГН **********, е имал валидна към момента
на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност”,
сключена по застрахователна полица № BG/23/116002055726 с ответното дружество ЗАД
„ОЗК-Застраховане” АД, както и обезщетение за забава в определянето и изплащането на
застрахователното обезщетение в размер на законната лихва върху главницата 50 000 лв.,
считано от 17.04.2018г. до окончателното й плащане, както и сумата 190,60 лева,
представляваща дължимо обезщетение за обезвреда на претърпени от ищеца имуществени
вреди (направени разходи за лечение), вследствие на произшествие, настъпило на
16.02.2017г., в гр. Варна, на пътния участък между изхода от автомагистрала Хемус и
връзката му с ул. „Атанас Москов”, по време на движение на управлявания от него лек
автомобил „****” с peг. № *** - взривно възпламеняване и пожар в превозното средство,
вследствие внезапна техническа повреда в газовата уредба на автомобила, чийто собственик
СН. П. Г., ЕГН **********, е имал валидна към момента на настъпване на
застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност”, сключена по
застрахователна полица № BG/23/116002055726 с ответното дружество ЗАД „ОЗК-
Застраховане” АД, като неоснователни.
ОСЪЖДА ищеца Т. Г. Г., ЕГН **********, с адрес ****, ***, да заплати на
ответника ЗАД „ОЗК -ЗАСТРАХОВАНЕ” АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Възраждане”, ул. „Света София” №7, ет.5, сумата 430 лева
(четиристотин и тридесет лева), представляваща сторени разноски по делото, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „СН. П. Г., ЕГН **********, с адрес
****, *** и В. ИВ. Г., ЕГН **********, с адрес ****, ***, като трети лица – помагачи на
страната на ответника ЗАД „ОЗК -ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, със седалище гр.
София.
9
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд с въззивна
жалба, предявена в двуседмичен срок, считано от датата на връчване на препис от същото на
страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
10