№ 368
гр. София , 12.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и пети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Ива А. Иванова
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20201000502969 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. Н. М. срещу решението на СГС, І-16 състав от
09.06.2020г. по гр.д. № 2286/2018г., с което е отхвърлен иска й срещу „Сопрано“ ЕООД по
чл.240, ал.1 ЗЗД за връщане на сумата 33600 лева, дадени в заем с общо седем броя
платежни нареждания от 2013г., и са присъдени разноски.
Въззивникът твърди, че решението е неправилно, тъй като било безспорно установено, че
процесната сума е предадена на / получена от ответника, а същият не установил различно от
соченото от ищцата основание за това. Иска се отмяна на решението и уважаване на иска.
Въззиваемият „Сопрано“ ЕООД оспорва жалбата. Настоява на поддържаното в хода на
първоинстанционното производство възражение, че ищцата не е доказала основанието, на
което е предала сумите, да е заемно правоотношение.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира
обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. В отговор на оплакванията по
жалбата и доводите на въззиваемия излага следното:
Предявеният иск има основанието си в чл. 240, ал.1 ЗЗД. Установените от разпоредбата
елементи от фактическия състав на договора за заем са съгласие на страните за предаване от
заемодателя в собственост на заемателя на парична сума и второ, предаване на тази сума от
заемодателя на заемателя. Доказателствена тежест за пълно и главно доказване на така
установените елементи от фактическия състав на договора за заем носи ищецът, защото той
1
извлича търсената от него изгода от доказване на сключен договор за заем с ответника и
неизпълнено договорно задължение на последния.
По делото е безспорно установено, че ищцата е наредила парични преводи по сметка на
ответника на 19.02.;21.02;22.02;28.02;21.03;29.03 и 23.05.2013г., на обща стойност 33600
лева; банковата сметка на ответника е заверена с тази сума и същият я е осчетоводил като
приход по сметка „501“ Каса.
Останало е обаче недоказано, че сумата е предадена / получена на основание
съществуващо между страните заемно правоотношение. Като основание за банковите
преводи се сочи „захранване на сметка“; сумите не са осчетоводени по счетоводна сметка
“заемни средства“; липсват годни доказателства за постигнато между страните съгласие за
сключване на договор за заем. Противно на твърденията по жалбата, ищцата следва да
докаже съществуването на подобно съглашение между страните.То не се презюмира от
предаването на сумите, за да е длъжен ответникът да установи различно основание за
получаването им от заемното правоотношение.
В приложеното във въззивното производство по искане на ищцата нохд № 353/2018г. по
описа на СРС, 3 ти състав не се съдържат признания на управителя на ответника към 2013г.
и понастоящем , че сумите са получени в заем от ищцата. По цитираното наказателно дело
подсъдим е бил бащата на ищцата, който е бивш служител на ответника. Същият е
оправдан с влязла в сила присъда по повдигнатото му обвинение за длъжностно присвояване
на парични суми на обща стойност 20 290 лева. В наказателното производство показания
като свидетели са давали управителя на ответника към 2013г. – П. М. Л. и В. С. Х., който
понастоящем е управител на ответника. Нито при разпитите им в досъдебното
производство, нито в тези от съдебното производство свидетелите са направили относими
към процесното правоотношение изявления, а още по – малко признание за основанието, на
което са получени от дружеството процесните суми. Единствено подсъдимият, баща на
ищцата, е твърдял, че дъщеря му е дала през 2013г. пари, необходими като „финансова
инжекция“ на фирма „Ители Б“( в с.з.на 27.02.2019г.), както и че дъщеря му е предоставила
заем на „Сопрано“ ЕООД в размер на 33 000 лева ( в с.з. на 18.02.2020г.). Тези изявления не
са годни доказателствени средства.
В заключение, остава недоказано съществуването на заемно правоотношение между
страните, поради което искът по чл. 240, ал.1 ЗЗД е неоснователен.
Крайните изводи на двете инстанции съвпадат, поради което обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, въззиваемият има право на сторените в настоящата инстанция
разноски, чието присъждане е поискано с отговора на въззивната жалба. Доказателства за
извършване на такива обаче не са представени своевременно – до приключване на
съдебното дирене в настоящата инстанция. Едва на 29.03.2021г., три дни след съдебното
заседание, в което е даден ход по същество на делото, с молба вх.№ 5027/29.03.2021г.
ответникът е представил договор за правна помощ и списък на разноските. Ето защо, на
ответника не следва да се присъждат разноски.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на СГС, І-16 състав от 09.06.2020г. по гр.д. № 2286/2018г.
2
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.
280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3