№ 3763
гр. София, 19.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
Административно наказателно дело № 20231110217092 по описа за 2023
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. Д. Д. срещу Наказателно постановление (НП) № 23-4332-
025719/25.10.2023 г. издадено от началник сектор към отдел „Пътна полиция” при СДВР, с
което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 50 лева по 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона за движение по
пътищата за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
В подадената жалба от адв. А. се излагат съображения за отмяна на НП поради
необоснованост и липса на извършено нарушение от жалбоподателя. Жалбоподателят
настоява, че е управлявал автомобила с поставен обезопасителен колан, който е разкопчал
след като е бил спрян за проверка. Допълнително е посочено, че в акта и в НП не е посочена
категорията на МПС, което е било управлявано от жалбоподателя, нито е описана
конкретната фактическа обстановка. Отделно от това се възразява срещу отнемането на
контролни точки на водача.
В съдебно заседание жалбоподателят Д. Д., редовно призован, не се явява лично, като в
заседанието не се явява и неговият процесуален представител – адв. А., който е депозирал
писмено становище с посочени конкретни въпроси към призованите свидетели.
Административнонаказващият орган – началника на сектор в отдел „Пътна полиция”,
СДВР, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 07.10.2023 г. около 16:32 ч. в гр. София жалбоподателят Д. Д. управлявал лек
автомобил марка "****“, модел „*****”, с рег. № *******, собственост на търговско
дружество. Той се движел по ул. ***** с посока на движение от ул. **** към ул. *****, като
1
по време на управление водачът не бил поставил обезопасителен колан, с който бил
оборудван автомобила. По същото време, св. Р. Е. и К. С. - полицейски служители в 07 РУ,
СДВР се намирали на ул. ***** до блок 52. Двамата наблюдавали трафика по улицата, като
те видели, че жалбоподателят е без поставен обезопасителен колан и го спрели за проверка.
Двамата свидетели лично установили самоличността на водача по представената лична
карта и че водачът на автомобила не е поставил обезопасителния колан, с който автомобилът
бил оборудван.
При така установените факти, на същата дата – 07.10.2023 г. бил съставен АУАН от
свидетеля Р. Е. – на длъжност „старши полицай“ при 07 РУ СДВР за нарушение на чл. 137а,
ал. 1 от ЗДвП, в присъствие на нарушителя и на свидетел – очевидец – св. С., което се
установява от положените от тях подписи. Жалбоподателят не изложил възражения срещу
акта, като такива не са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
При пълна идентичност на описаното нарушение и неговата правна квалификация на
25.10.2023 г. било издадено атакуваното наказателно постановление от началник на сектор в
отдел „Пътна полиция” при СДВР. В НП е уточнено, че жалбоподателят е бил водач на
автомобила ****, доколкото в АУАН при посочване на правната квалификация на
нарушението по чл. 137а, а. 1 ЗДвП е вписано, че то касае пътник, който не използва
обезопасителния колан.
Видно от отбелязването върху представения по-късно екземпляр на НП, то е връчено
на жалбоподателя на 23.11.2023 г. Жалбата срещу НП е депозирана на 28.11.2023 г. в ОПП
СДВР.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.
Е. и С., като и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като
същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина,
възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са
непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото. И
двамата свидетели заявяват, че лично са възприели извършването на нарушението, свързано
с управление на МПС без поставен обезопасителен колан от водача, което е било и повод за
спиране на автомобила. Макар двамата да нямат ясно съхранен спомен за случилото се, това
е обяснимо с оглед характера на работата им и липсата на особени специфики на случая. Но
и двамата потвърждават извършването на нарушението, като липсват доказателства, които
да сочат на недостоверност на техните показания. В този смисъл съдът отчете, че
жалбоподателят не се е възползвал от правото си да се яви в съдебното заседание и да даде
обяснения, в които да изложи описаната в жалбата фактическа обстановка, която да бъде
анализирана от съда.
Именно поради кредитираните показания на двамата свидетели, съдът прие, че
жалбоподателят е управлявал автомобила и е бил без поставен обезопасителен колан, за
което му е съставен и процесния АУАН. Всички доказателства по делото са еднопосочни и
непротиворечиви. Само за пълнота, следва да се допълни, че видно от справка-картон на
2
водача, той двукратно преди този случай е бил санкциониран за идентично нарушение.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от
ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което
се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за
това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при спазване на
процесуалните правила и материалния закон.
Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно
постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно
т.1.3.1, вр. т. 2.1 на Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи, лицата, заемащи длъжност „полицай” в Районните управления на СДВР имат право
да съставят АУАН. А съгласно т. 3.6 от същата заповед, наказателни постановления могат да
бъдат издавани от началника на сектор в отдел „Пътна полиция” в СДВР. Заеманата
длъжност от подписалата НП **** се установява от Заповед от 28.10.2019 г. В този смисъл
актосъставителят и наказващият орган са материално компетентни да установят
нарушението и да наложат за него административно наказание.
Съдът намира, че макар и лаконично, описанието на нарушението в АУАН и НП е
достатъчно конкретно и е съобразено с изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН. Законът не изисква описание на детайли при всяко нарушение, като е достатъчно
посочването на времето, мястото, идентификацията на МПС и ролята на жалбоподателя като
участник в движението, в случая като водач на лек автомобил с посочения рег. номер.
Спазена е процедурата по съставяне и връчване на акта и НП, като е дадена и възможност на
нарушителя да изложи своите възражения, от която не се е възползвал.
В чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП е въведено задължението за всички водачи и пътници в МПС
от категории М1, М2, М3 и N1, N2, N3 да използват обезопасителните колани, с които МПС
е оборудвано. Във връзка с възраженията на жалбоподателя, съдът взе предвид, че в акта и в
НП е посочено, че той е управлявал лек автомобил, което всъщност изпълнява изискванията
за посочване на категорията на МПС, доколкото съгласно чл. 149 ЗДвП леките автомобили с
маса до 3.5 тона са от категория N1. Следователно, всеки водач на лек автомобил е длъжен
да постави по време на движение обезопасителния колан, с който автомобилът е оборудван.
За нарушаването на това задължение от водача чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП предвижда
наказание „глоба“ в размер на 50 лева.
Установява се от показанията на св. Е. и С., че жалбоподателят е управлявал
автомобила без поставен колан, с какъвто е бил оборудван автомобила. Не са налице
никакви доказателства по делото, че жалбоподателят попада сред категориите лица, изрично
изброени в ал. 2 на същия текст. Показанията на двамата свидетели оборват изложеното в
жалбата, че жалбоподателят е бил с поставен колан. Ясно е посочено, че той е бил водач, а не
пътник в автомобила. По този начин, съдът приема, че жалбоподателят е извършил
визираното нарушение, което е достатъчно ясно описано и е правилно квалифицирано.
3
Наложеното на жалбоподателя административно наказание „глоба” е с фиксиран размер от
50 лева, поради което е безпредметно да се обсъжда намаляването на същия.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е
извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл - съзнавал е
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на обществено
опасните последици и пряко е целял настъпването на същите. Жалбоподателят е съзнавал
задължението си да използва монтирания в автомобила предпазен колан, но въпреки това не
е изпълнил същото като е управлявал МПС-то без да си сложи колана.
Поради изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва
да бъде потвърдено в цялост като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото претенцията за присъждане на разноски за защита на
жалбоподателя се явява неоснователна. Доколкото по делото не се е явил процесуален
представител на наказващия орган, на същия не се дължат разноски в производството.
Поради гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2 т. 5 вр. ал. 9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-4332-025719/25.10.2023 г.
издадено от началник сектор към отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на
жалбоподателя Д. Д. Д. на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 50 лева по 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона за движение по
пътищата за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4